Решение по дело №278/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с гл.ХІІ от АПК, подадена „Криси ВД-95” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ж.к.”Александър Стамболийски”, бл.1, вх.В, ет.4, ап.37, представлявано от управителя П. К. П., действащ чрез пълномощника адв. Г.Г. ***, против решение № 287/11.07.2023 г., постановено по АНД № 353/2022 г. по описа на Районен съд Видин, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 05-2200031/29.03.2022 г., издадено от директор на Дирекция "Инспекция по труда" Видин. В жалбата се правят оплаквания за неправилност на решението, като постановено в противоречие със съществени процесуални правила. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени процесното наказателното постановление. Претендира се присъждане на направените разноски за процесуално представителство по делото.

Ответникът по касация – Дирекция "Инспекция по труда" Видин, редовно призован, чрез процесуалният си представител дава становище за неоснователност на подадената касационна жалба и претендира разноски за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства в рамките на посочените от касатора касационни основания и при служебна проверка за съответствието на решението с материалния закон, намира следното от фактическа страна: при извършена проверка на място на 01.02.2022 г. около 15:16 часа в обект магазин с производство, находящ се на адрес: гр. Видин, ул.”Широка” № 37, експлоатиран от дружеството-касатор, от инспектори на Дирекция „Инспекция по труда”-Видин, относно спазване на трудовото законодателство в дружеството-работодател, е констатирано следното нарушение: „Криси ВД-95” ЕООД, в качеството си на работодател, е допуснал до работа лицето С. К. М., което е полагало труд в проверения обект, като „обслужващ магазин”. От същия била попълнена декларация, от която се установява, че лицето е постъпило на работа в цеха на 01.02.2022 г. като „обслужващ магазин”, с фиксирано работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч. и почивни дни събота и неделя, почивка от 30 минути и месечно трудово възнаграждение в размер на 650,00 лева, като отношенията му с дружеството – касатор не са уредени като трудови и не е сключен писмен трудов договор.

Като доказателство по преписката е представен трудов договор № 88/01.02.2022 г. между дружеството-касатор и лицето С. К. М., от който се установява, че последният е назначен от същата дата на работа като „обслужващ магазин”.

Допълнително оспорващият представил пред ВРС трудов договор № 008/05.11.2021 г. между работодателя „Валф” ЕООД, ЕИК ********* и С. К. М., с която същият е назначен на длъжност „общ работник”, считано от 05.11.2021 г., за срок от девет месеца. Представена е и заповед № 012/17.08.2022 г. за прекратяване на трудов договор № 008/05.11.2021 г., считано от 17.08.2022 г., по взаимно съгласие.

Въз основа на преписката бил съставен АУАН, който бил връчен на представител на дружеството. Против акта не били направени възражения, след което ответникът издал атакуваното пред ВРС НП, с което наложил на касатора административно наказание имуществена санкция в размер на 2000,00 лева, на основание чл.414, ал.3 от КТ, за нарушение по чл.63, ал.2 от КТ, във връзка с чл.63, ал.1 от КТ.

С обжалваното решение районният съд потвърдил наказателното постановление. Приел, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, административното нарушение е установено по безспорен начин, а обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на ЗАНН за съдържание. Наложената имуществена санкция е определена при спазване на изискванията на чл.27 от ЗАНН, около минималния нормативно установен размер.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи: жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Решението на районния съд е правилно.

Съдът споделя мотивите на районният съд, че установеното административно нарушение е установено по безспорен начин.

От събраните в хода на съдебното производство доказателства, се установява, че лицето С. К. М. е било допуснато до работа в обекта на дружеството-касатор на 01.02.2022 г. без на работника да са връчени изискуемите по чл.63, ал.1 от КТ документи: екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Видно от декларацията от лицето С. К. М., попълнена собственоръчно от него в деня на проверката, лицето е полагало труд като „обслужващ магазин” в обекта на дружеството на 01.02.2022 г., с работно време от 09:00 ч. до 18:00 ч., с почивка от 30 минути и почивни дни събота и неделя, с уговорено месечно възнаграждение от 650,00 лева.

Основното оплакване на касатора е, че в момента на проверката лицето С. К. М. се е намирало в трудово правоотношение с друга фирма: „Валф” ЕООД, която споделя общи работни помещения с дружеството-касатор. В този смисъл първоинстанционният съд е споделил мотиви, че видно от саморъчно попълнената декларация, той сам е посочил, че работи в обект на „Криси ВД-95” ЕООД на длъжност „обслужващ магазин”, а не като „общ работник” в дружество „Валф” ЕООД, които се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Съдът споделя и изложените мотиви от районният съд за липса на допуснати съществени нарушения в хода на административнонаказателното производство.

В конкретния случай фактическия състав на констатираното административно нарушение е описан достатъчно ясно, точно и конкретно, като са спазени изискванията на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. По безспорен и категоричен начин е установено допускането до работа на лице в обект на работодателя, преди да му бъдат връчени екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни и копие от вписването на началото на трудовото правоотношение по чл.62, ал.3 от КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Съгласно чл.1, ал.2 от КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения. В процесния случай е безспорно доказано, че към датата на извършване на проверката – 01.02.2022 г. С. К. М. е работел по трудово правоотношение с касатора, в качеството му на работодател, без да са му били връчени преди това документите по чл.63, ал.1 от КТ. Това обстоятелството не е спорно по делото.

Съществените елементи от съдържанието на трудовия договор са посочени в чл.66 от КТ. Решаващо значение за определяне характера на договора като трудов или граждански има естеството на осъществяваната дейност. Както при трудовия договор, така и при договора за изработка едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. При трудовия договор се дължи работна сила в рамките на определено работно време за изпълнение на определена трайно осъществявана работа, каквато в случая е изпълнявал С. К. М.. По гражданския договор се дължи т.н. овеществен труд – постигане на определен резултат. При трудовия договор работникът се намира в зависимост и подчиненост на работодателя – на установен трудов ред и трудова дисциплина.

В случая безспорно са налице основните елементи на трудовото правоотношение, както и присъщата му зависимост на работник от работодател, което се установява от документите, приложени към делото. По отношение на работното време, видно от приложената декларация от лицето С. К. М., трудът е полаган системно и по предварително установени часове, с които същият се е съобразявал. Мястото на полагане на труда е в търговски обект, експлоатиран от касатора. Работникът е бил поставен в зависимост по отношение на избора си на работно време, нужно е да се съобразява с изискванията на дружеството-касатор. Следователно „обслужващият магазин” не е бил свободен в избора си на време за престиране на своя труд, както и в избора си на дни, в които да го полага. Налице е йерархическа зависимост на работника спрямо юридическото лице-работодател, с елементи на установен трудов ред и трудова дисциплина. Освен това е установена и ритмична периодичност на заплащане: „месечно”, докато при договора за изработка, регламентиран в Закона за задълженията и договорите, ако нищо не е уговорено, възнаграждението се дължи при предаване на работата на възложителя. Обикновено при този вид облигационни договори действието им се прекратява с изпълнение на възложената работа, като по принцип липсва повторяемост при осъществяването му. Така представеният по делото договор, с оглед на уговореното в него, има белезите на трудов такъв и очевидно между страните по него съществува трудово правоотношение. С договора е уговорена типична трудова функция на изпълнителя в условията на продължителност, непрекъснатост и повторяемост при осъществяването й, на едно и също работно място и заплащане на възнаграждение.

Предвид анализа на всички представени по делото писмени и гласни доказателства съдът намира, че характерът на правоотношението между С. К. М. и „Криси ВД-95” ЕООД е трудов и е съществувало към момента на извършване на проверката, довела до издаване на процесното пред ВРС постановление. Поради това допускането на лицето на работа без преди това да са му връчени документите по чл.63, ал.1 от КТ представлява административно нарушение и правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството-касатор.

Съгласно чл.63, ал.2, във връзка с ал.1 от КТ, работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. Безспорно се установява от данните по преписката, че касаторът е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. При извършената проверка на 01.02.2022 г. лицето С. К. М., наето от касатора, е предоставяло работна сила в обект на работодателя, преди да му бъдат предоставени документите съгласно чл.63, ал.1 от КТ. За описаното нарушение се предвижда административно наказателна отговорност по чл.414, ал.3 от КТ, съгласно който работодател, който наруши разпоредбите на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 или ал.3 и чл.63, ал.1 или ал.2 от КТ, се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 1500.00 до 15000.00 лева. С разпоредбата на чл.415в, ал.2 от КТ законодателят изрично е изключил възможността за определяне на нарушението като маловажно, както по чл.415в, ал.1 от КТ, така и по чл.28 от ЗАНН, приложението на който изрично се изключва с оглед специалната разпоредба на чл.415в от КТ. В този смисъл е Тълкувателно решение № 3/10.05.2011 г. на ВАС, постановено по тълк. дело № 7/2010 г.

Предвид гореизложените решението на ВРС, с което е потвърдено наказателното постановление, е правилно. Същото е постановено в съответствие с материалния закон, при липса на нарушения на съдопроизводствените правила.

Направените оплаквания в касационната жалба са неоснователни. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства поотделно и в съвкупност, въз основа на което е изградил фактическите и правните си изводи за доказаност на обвинението.

Предвид изложеното оплакванията в жалбата са неоснователни, а решението на Районен съд Видин следва да бъде оставено в сила. Наказателното постановление е валидно, допустимо, обосновано и правилно.

При този изход на производството основателно е искането на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски, като на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото дружеството-касатор следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция "Инспекция по труда" Видин сумата от 80,00 лева, представляваща възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита в касационното производство, определено съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ.

Воден от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 287/11.07.2023 г., постановено по АНД № 353/2022 г. по описа на Районен съд Видин.

ОСЪЖДА „Криси ВД-95” ЕООД, ЕИК *********, с адрес: гр. Видин, ул.”Цар Александър II” № 23, вх.А, ет.1, ап.3, представлявано от управителя Пламен Емилов Георгиев, да заплати в полза на Дирекция "Инспекция по труда" Видин, сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляващи направени пред касационната инстанция разноски за процесуално представителство по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                   2.