Решение по дело №2297/2024 на Административен съд - Бургас

Жалбоподател е М. М. ЕООД [населено място], ЕИК:*********, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, оф.2. В производството жалбоподателят участва чрез пълномощник – адвокат П. Г. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е началникът на РДНСК Бургас. Ответникът взема участие в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Й. А..

Заинтересована страна е държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството. Тази страна участва в производството чрез пълномощник – старши юрисконсулт Д. Я..

Предмет на оспорване е заповед № ДК-02-Б-15/28.11.2024г., издадена от началника на РДНСК Бургас, за премахване на преместваем обект по чл.56 ал.1 т.2 от ЗУТ – рекламно съоръжение, билборд, намиращ се в [ПИ] по КК на [населено място], представляващ морски плаж Лахана, по реда на чл.57а от ЗУТ.

В жалбата се правят оплаквания за липса на компетентност на органа, неправилно установена фактическа обстановка, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Иска се съдът да обяви нищожността на заповедта или да отмени заповедта като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата като изразява становище, че рекламното съоръжение се експлоатира въз основа на разрешение за изграждане по проект, издадено от съответната администрация към момента на изграждане, поради което оспорваната заповед се явява незаконосъобразна. Иска отмяна на заповедта. Претендира присъждане на разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Ответникът оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и прави искане за нейното отхвърляне. Сочи че преместваемият обект е поставен без правно основание, тъй като липсва разрешение за поставянето му, издадено от главния архитект на общината. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна, чрез процесуалният си представител, прави искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.215 ал.4 от ЗУТ, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 АПК, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им и събраните по делото доказателства. Във връзка с предмета на делото следва да се има предвид разпоредбата на чл.168 ал.1 от АПК, съгласно която съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146. Преписката е представена в заверени копия, съгласно изискването на чл.152 ал.2 от АПК.

От фактическа страна съдът установи следното.

В РДНСК Бургас е била образувана преписка № ОП-406/2024г. относно обект „рекламно съоръжение – билборд“, находящ се на територията на морски плаж „Лахана“, който имот е с [идентификатор], с площ от 39 175кв.м., с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“ по КККР на [населено място]. Със заповед № ДК-02-Б-14/03.10.2024г. на началника на РДНСК Бургас производството е било прекратено, тъй като първоначално същото е било образувано за установяване на незаконно поставен преместваем обект с неизвестен извършител, който извършител в последствие е бил установен и производството е следвало да продължи спрямо него. Видно от акт за непостъпили възражения от 25.10.2024г. срещу заповедта няма постъпили възражения.

Впоследствие, от служители в РДНСК Бургас и във връзка с извършена проверка на обект „рекламно съоръжение – билборд“, находящ се на територията на морски плаж „Лахана“, който имот е с [идентификатор], е изготвен констативен акт № 16 от 15.10.2024г. В хода на проверката е установено, че имотът, в който е поставен проверявания обект е изключителна държавна собственост. Относно проверявания обект е констатирано, че представлява „рекламно съоръжение – билборд“ – преместваем обект, като рекламното пано е монтирано на височина от 1.50м. над терена, върху метална решетъчна колона с ширина 70см, изпълнена от вертикални и хоризонтални профили с квадратно сечение 12/12см, а колоната е заварена за метална планка, замонолитена в стоманобетонов фундамент чрез 8бр. болтове. Към момента на проверката на билборда била поставена реклама на „Celebrity Homes“. Констатирано е също, че рекламното съоръжение е собственост на М. М. ЕООД. Проверяващите се установили, че обектът няма издадено разрешение за поставяне от гл.архитект на община Поморие и няма одобрена схема от Министъра на туризма. Прието е, че обектът е поставен в нарушение на чл.13 ал.3 от ЗУЧК, поради което на основание чл.57а ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.13 ал.6 от ЗУЧК е образувано производство за неговото премахване.

В хода на извършване на проверка по преписката са присъединени три броя разрешения за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение, а именно: разрешение № РСПП-299/12.07.2018г. за обект 1бр. РС в обхват на път І-9 „Варна-Бургас“, километър 221+130 ляво, с площ 12кв.м.; разрешение № РСПП-160/23.06.2027г. за обект 1бр. РС в обхват на път І-9 „Варна-Бургас“, километър 221+379 ляво, с площ 32кв.м.; и разрешение № РСПП-23/22.01.2018г. за обект 1бр. РС в обхват на път І-9 „Варна-Бургас“, километър 221+579 ляво, с площ 12кв.м. Разрешенията са издадени от началник отдел в дирекция ППИ към АПИ (от 2018г.) и от директор на ОПУ Бургас (от 2017г.). Същите са на името на М. М. ЕООД. Разрешенията са представени от ОПУ Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура“, постъпило в РДНСК Бургас на 28.06.2023г.

Приобщено е към преписката още и разрешение за ползване № 463/18.08.2003г. с което е разрешено ползването на строеж „Дамба къмпинг „Европа“ с възложител Министерство на регионалното развитие и благоустройство.

На 07.11.2024г., във връзка с образуваното административно производство, е извършена проверка на място на обекта, за което е изготвен констативен протокол № ОП-406. При проверката е установено състоянието на обекта, което според проверяващите съответства на описанието, посочено в констативен акт № 16. Констатирано е, че рекламата на „Celebrity Homes“ е премахната.

Видно от придружително писмо от 16.10.2024г. констативен акт № 16 е изпратен на собственика на обекта, Областен управител на област Бургас и Областно пътно управление Бургас. Съгласно известие за доставяне, актът е получен от служител на М. М. ЕООД. В известието за доставяне не е отразена дата на получаване, но същото е обработено от служител на Български пощи ЕАД с печат от дата 17.10.2024г. От страна на Областен управител на област Бургас и на Областно пътно управление Бургас актът е получен на 17.10.2024г.

Въз основа на данните от изготвения констативен акт № 16/15.10.2024г. и събраните в хода на проверката доказателства е издадена оспорената в настоящото производство заповед № ДК-02-Б-15/28.11.2024г. на началника на РДНСК Бургас. В същата е отразено, че констативният акт е връчен на собственика на рекламното съоръжение, като в предоставения срок не са постъпили възражения срещу него. По същество са възприети констатациите, изложени в констативен акт № 16/15.10.2024г. по отношение описанието на установения обект и неговите характеристики. Собствеността на обекта е установена въз основа на издадено по отношение на него разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № РСПП-23/22.01.2018г. с титуляр М. М. ЕООД. Административният орган е приел, че рекламното съоръжение представлява преместваем обект, за който няма издадено разрешение за поставяне от гл.архитект на община Поморие и няма одобрена схема от Министъра на туризма. Направено е заключение, че същият е поставен в нарушение на чл.13 ал.3, вр. чл.13 ал.7 от ЗУЧК и подлежи на премахване на основание чл.57а ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.13 ал.6 от ЗУЧК. В тази връзка е разпоредено премахване на преместваемия обект, като това задължение е вменено на М. М. ЕООД в качеството на собственик.

С писмо от 28.11.2024г. заповедта е изпратена до М. М. ЕООД, Областен управител на Област Бургас, директор на ОПУ Бургас и Министъра на туризма. Съгласно представените известия за доставяне писмото, ведно със заповедта, е получено от представител на М. М. ЕООД на 03.12.2024г.

В хода на съдебното производство е представена преписката, въз основа на която от АПИ е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № РСПП-23/22.01.2018г. с титуляр М. М. ЕООД. Приложен е работен проект – част Конструктивна, фаза Работна, за изграждане на процесното рекламно съоръжение. Видно от проекта, същият е съгласуван от Изпълнителна агенция „Пътища“ с писмо с изх. № 53-00-850/07.07.2004г. В същото писмо са дадени указания във връзка с изискванията за изграждане на рекламното пано. Като възложител в проекта и съгласувателното писмо е вписано дружеството Ритъм 3 ЕООД. На 02.06.2008г. от ЕТ Е.-М. Г. е депозирана до директора на ОПУ Бургас молба за издаване на два броя разрешения за изграждане на рекламни съоръжения – на път І-9, 221+200 и 221+600, в ляво. На 05.06.2008г. е изготвен протокол от представители на ОПУ Бургас, с който е констатирано, че предложените места за изграждане на съоръженията съответстват на изискванията на чл.15 от Наредбата за специално ползване на пътищата. Указано е в протокола, че за издаване на разрешение за изграждане на РС лицето следва да представи във Фонд РПИ работен проект и др. необходими документи. Посочено е още в протокола, че разрешението за изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение за строеж по реда на ЗУТ. На 28.11.2008г. от Национална агенция „Пътна инфраструктура“ е издаден констативен протокол, в който е отразено, че РС на път І-9, 221+600, в ляво, с площ от 12кв.м., със собственик ЕТ Е.-М. Г. функционира от м.ноември 2008г., като местонахождението му е съгласувано с протокол за предварителен оглед от 05.06.2008г. и писмо за съгласуване на проекта от 07.07.2004г. на Фонд РПИ. В последствие на името на ЕТ Е.-М. Г. за описаното РС е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС № 2288/07.08.2008г., валидно до 07.02.2009г. За същото съоръжение на търговеца е издадено и разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № 525/07.05.2009г., със срок на валидност – 10 години.

С преписката е представен договор за покупко-продажба от14.12.2017г., въз основа на който ЕТ Е.-М. Г. е прехвърлила собствеността върху процесното РС на М. М. ЕООД. От страна на придобиващото дружество е подадено искане до ОПУ Бургас за преиздаване на съответните РСПП. В тази връзка е изготвен констативен протокол № 323/18.12.2017г. от АПИ, с който е констатирано прехвърлянето на собствеността върху РС в обхват на път І-9 „Варна-Бургас“, километър 221+579 ляво, с площ 12кв.м. (идентично с РС от протокол от 05.06.2008г.) и съответно е издадено разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № РСПП-23/22.01.2018г. на името на М. М. ЕООД (предходно разрешение за ползване на пътищата чрез експлоатация на РС № РСПП-154/23.06.2017г. на името на ЕТ Е.-М. Г.).

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

От данните по делото се установява, че процесният обект попада в обхвата на имот с [идентификатор], с начин на трайно ползване „крайбрежна плажна ивица“ по КККР на [населено място], който е изключителна държавна собственост. Съгласно нормата на чл.6 ал.1 и 2 от ЗУЧК крайбрежната плажна ивица е обособена територия, съставена от отделни морски плажове, съответно морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна ивица. При тези данни следва да се приеме, че процесният преместваем обект се намира в територия на морски плаж, доколкото попада в имот с предназначение „крайбрежна плажна ивица“. В чл.57а ал.2 от ЗУТ е предвидено, че установяването на незаконно поставени преместваеми обекти на териториите на морски плажове се осъществява от органите на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК). Съгласно ал.3 на същата разпоредба компетентен да издава заповед за премахване на незаконно поставени преместваеми обекти в посочените територии е началникът на ДНСК или оправомощено от него лице. В случая със заповед № РД-13-177/20.06.2024г. началникът на ДНСК е оправомощил началниците на РДНСК да издават заповеди за премахване на обекти по чл.57а ал.3 от ЗУТ (т.1 от заповедта). Със заповед № РД-15-514/29.10.2024г. на началника на ДНСК Я. Р. е назначен на длъжност началник на РДНСК Бургас, главна дирекция „Строителен контрол“ при ДНСК, съответно същият в това си качество е оправомощен да издава заповеди по чл.57а ал.3 от ЗУТ. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е изготвена в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл.59 ал.2 от АПК. Административният орган е изложил съображенията си, въз основа на които е приел, че установеният обект е незаконно поставен и следва да бъде премахнат. Диспозитивът на заповедта не е изцяло прецизен относно описанието на процесния обект. Същевременно обаче в заповедта се съдържат данни, които позволяват обектът да бъде индивидуализиран в достатъчна степен от гледна точка на неговите характеристики, както и местоположение (доколкото в заповедта е цитирано издаденото за обекта РСПП, което се съдържа и в преписката), поради което не може да се приеме, че е допуснато съществено нарушение във формата или съдържанието, което да обуслови незаконосъобразност на оспорваната заповед. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Спазено е изискването по чл.57а ал.2 от ЗУТ обстоятелствата по чл.57 ал.1 да се установят с констативен акт. Такъв в случая е съставен, според изискването на закона, от органите на ДНСК – главни инспектори в РДНСК Бургас, в чийто териториален обхват попада процесния обект. Издаденият констативен акт надлежно е бил съобщен на собственика на поземления имот, на когото е била предоставена възможността да изложи становище и да реализира правото си на защита, което се установява от приложеното по делото известие за доставяне. Действително в известието за доставяне на констативния акт не е посочена датата на която е връчено писмото на представител на дружеството. Същевременно обаче в същото са посочени имената и качеството на лицето получило писмото, поради което съдът намира, че актът е достигнал до неговия адрес. Липсата на дата на връчване в известието за доставяне е относима към началото на срока за подаване на възражение, а не относно надлежното съобщаване на акта. Въпреки това съдът намира, че не е допуснато съществено нарушение, което да обоснове незаконосъобразност на процесната заповед. От една страна, видно от печата на Български пощи ЕАД върху известието за доставяне – същото е обработено на дата 17.10.2024г., което предполага, че към тази датата пратката следва да е била доставена. От друга страна, жалбоподателят има възможност да изложи всички възражения относно констатациите на административния орган в хода на съдебното производство, поради което нередовно връчване на констативния акт не представлява само по себе си основание да се приеме, че правото му на защита е дотолкова накърнено, че да обоснове отмяна на заповедта.

Неоснователно е и възражението на жалбоподателя, че в хода на проведеното производство е допуснато съществено нарушение на производствените правила, изразило се в това, че не е изискана от АПИ цялата преписка по издаване на разрешение за ползване на пътищата чрез експлоатация на РС, касаещо процесния обект.

Нормата на чл.13 от Наредбата за специално ползване на пътищата, както в настоящата редакция на ал.1, така и в предходните и редакции от 2001г., сочи че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение е задължително условие за издаване на разрешение за поставяне (за изграждане на строеж) по смисъла на ЗУТ. Този текст определя наличието на разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на РС като преюдициално за издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект, т.е. производството пред АПИ се реализира и приключва преди производството по ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне. От значение за производството по ЗУТ за издаване на разрешение за поставяне е наличието или липсата на такова разрешение за ползване на пътищата чрез изграждане на РС, т.е. крайният акт, издаден от АПИ, като същото не изчерпва предпоставките за издаване на съответното разрешение от гл.архитект. Наред с това, съгласуваните в хода на процедурата пред АПИ проекти на РС нямат отношение към производството по ЗУТ, доколкото се съгласуват по ред и от орган (Фонд РПИ) различен от този определен по ЗУТ. Касае за две различни производства - 1. за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, което се развива пред главния архитект на съответната община и 2. за издаване на разрешение за ползване на пътища, което се развива пред АПИ. Двете производства са различни, провеждат се пред различни административни органи, развиват се самостоятелно, както и предпоставките за издаване на крайните им актове значително се различават.

Отделно от това, в производството за премахване на незаконно поставен преместваем обект, което е различно от посочените по-горе две производства, от значение (с оглед основанията, възприети от административния орган) е наличието или не на издадено разрешение за поставяне от гл.архитект по реда на ЗУТ, а не разрешението за изграждане, издадено от АПИ.

В случая, за да издаде оспорената заповед за премахване на незаконен обект, органът се е позовал на липса на издадено разрешение по ЗУТ от главен архитект и липса на одобрена схема на Министъра на туризма, следователно неизискването на преписката по развилото се производство пред АПИ по издаване на РСПП чрез изграждане на РС не е съществено нарушение на производствените правила, т.к. производството пред АПИ няма пряко отношение във връзка с основанията въз основа на които се извършва проверката относно законното поставяне на процесния обект. Още повече, че видно от данните по делото, по тази преписка не се съдържат информация или документи, относими към предпоставките за определяне на РС като незаконно поставено.

Производството по издаване на оспорената заповед е проведено при спазване на специалните изисквания на ЗУТ, както и е изяснена фактическата обстановка, въз основа на допустимите и относими доказателства. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.3 от АПК.

Процесната заповед е издадена и при спазване на материалния закон.

В нормата на §5 т.81 от ДР на ЗУТ е посочено, че рекламните елементи представляват преместваем обект със самостоятелна или полусамостоятелна конструкция, който се закрепва временно върху терен, сграда или друг обект, при необходимост и с фундамент, и служи за извършване на реклама. От данните по делото се установява, че процесния обект – билборд, представлява метална конструкция, която е закрепена за стоманобетонов фундамент чрез болтове и служи за рекламна дейност (върху същия се поставят рекламни пана, във връзка с което дружеството собственик на билборда реализира търговска дейност). Посоченото описание на обекта съответства на определението дадено в §5 т.81 от ДР на ЗУТ и съответно правилно е определен като преместваем обект.

Съгласно чл.57 ал.1 върху недвижими имоти могат да се поставят рекламни, информационни и монументално-декоративни елементи въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 13а или по чл. 56, ал. 2. Същевременно в чл.13 ал.3 от ЗУЧК е предвидено, че поставянето на преместваеми обекти на територията на морските плажове, в т.ч. определянето на ползваната допълнителна търговска площ по чл.10 ал.8, и на територията на националните курорти се разрешава от главния архитект на общината при условията и по реда на наредбата по чл. 10 ал.12 и въз основа на схема, одобрена от министъра на туризма. Посочената разпоредба от ЗУЧК се явява приложима по отношение на процесния обект, доколкото същият е поставен в територия, представляваща морски плащ, изключителна държавна собственост, за което бяха изложени съображения по-горе в изложението. Отделно от това, както се посочи по-горе, нормата на чл.13 ал.1 от Наредбата за специално ползване на пътищата (в различните и редакции от 2001г.), сочи че разрешението за специално ползване на пътя чрез изграждане на рекламно съоръжение представлява условие за издаване на разрешение по смисъла на ЗУТ.

Така цитираните разпоредби обосновават извод, че за поставяне на рекламно съоръжение, в случая билборд, на територия на морски плаж е необходимо издаване на разрешение за поставяне от главния архитект на съответната община, в случая община Поморие, както и одобрена схема на Министъра на туризма. В случая не се установява за процесното рекламно съоръжение да има издадено разрешение за поставяне от посочения административен орган, както и изискуемата одобрена схема. Наличието на разрешение за специално ползване на пътищата за изграждане на РС, издадено от АПИ, не може да обуслови извод, че съоръжението е поставено въз основа на изискуемите разрешения. Както се посочи по-горе в изложението, това разрешение има преюдициален характер по отношение на разрешителното производство по ЗУТ и представлява предпоставка за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект от главния архитект на общината, но не замества същото. Също така, издадените в последствие РСПП чрез експлоатация на РС не държат сметка относно законното поставяне или не на съответното съоръжение, т.е. издаването на разрешение за поставяне по реда на ЗУТ не е обвързващо за издаване на посочените разрешения от АПИ, или пък същите да удостоверяват, че е издадено разрешение за поставяне по ЗУТ.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства, че обектът предмет на премахване има издадено разрешение за поставяне по установения в ЗУТ ред, въз основа на одобрена схема, чиито срок не е изтекъл. В случая липсата на изискуемото разрешение за поставяне на преместваем обект - рекламно съоръжение, и липсата на одобрена схема от Министъра на туризма представляват основания да се приеме, че съоръжението е незаконно поставено по смисъла на чл.57а ал.1 т.1 от ЗУТ. Този извод обосновава законосъобразност на оспорената заповед и съответно е основание за отхвърляне на жалбата срещу нея.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че от данните по делото, в частност протокол за предварителен оглед от 05.06.2008г. и констативен протокол от 28.11.2008г., изготвени в производството по издаване на РСПП чрез изграждане на РС на името на ЕТ Елмада – М. Г. (праводател на М. М. ЕООД), се установява, че процесното рекламно съоръжение е поставено в периода от м.юни до м.ноември 2008г. Към посочения период нормата на чл.57 ал.1 от ЗУТ (в редакцията, обнародвана в ДВ, бр. 61 от 2007 г.) също е предвиждала поставянето на рекламни елементи да се осъществява въз основа на разрешение за поставяне, издадено по ред, установен с наредба на общинския съвет по чл. 56, ал. 2. При тези съображения съдът намира, че още към момента на поставяне на процесното съоръжение е било налице изискване за издаване на разрешение за поставяне по реда на ЗУТ, за каквото разрешение няма данни да е било издавано. Следователно не би могло да се приеме, че и към момента на поставяне на рекламното съоръжение, същото е отговаряло на заложените в закона изисквания и съответно е било законно поставено.

Сумирайки изложеното съдът приема, че оспорената заповед за премахване на незаконно поставен преместваем обект е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствените правила, както и при правилно приложение на материалния закон. При тези съображения съдът намира оспорената заповед за законосъобразна, поради което жалбата срещу нея като неоснователна следва да се отхвърли.

При този изход от спора, с оглед своевременно направените искания и на основание чл.143 ал.3 и 4 от АПК ответникът и заинтересованата страна в производството имат право на присъждане на юрисконсултско възнаграждение. С оглед разпоредбата на чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП жалбоподателят следва да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол Бургас юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, както и на Министерство на регионалното развитие и благоустройство - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. М. ЕООД [населено място], ЕИК:*********, със съдебен адрес [населено място], [улица], партер, оф.2, против заповед № ДК-02-Б-15/28.11.2024г., издадена от началника на РДНСК Бургас, за премахване на преместваем обект по чл.56 ал.1 т.2 от ЗУТ – рекламно съоръжение, билборд, намиращ се в [ПИ] по КК на [населено място], представляващ морски плаж Лахана, по реда на чл.57а от ЗУТ.

ОСЪЖДА М. М. ЕООД [населено място], ЕИК:********* да заплати на Регионална дирекция за национален строителен контрол Бургас разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

ОСЪЖДА М. М. ЕООД [населено място], ЕИК:********* да заплати на Министерство на регионалното развитие и благоустройство разноски по делото в размер на 100 (сто) лева.

Решението е окончателно на основание чл.215 ал.7 т.4 от Закона за устройството на територията.