РЕШЕНИЕ
№ 111
гр. Монтана, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Таня Живкова
при участието на секретаря Петранка Ал. Петрова
като разгледа докладваното от Таня Живкова Гражданско дело №
20211600100218 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 30 000 лв. обезщетение за
претърпени неимуществени вреди , ведно със законната лихва,считано от 08.04.21 г .
Ищецът Р. Г. твърди,че на 01.01.2021г.,около 00.10ч.в гр.*бил блъснат от л.а.
„*”с рег.№ *,управляван от Р. С. ,по ул. „*”,като причината за това ПТП са неправомерни
действия на водача на посочения автомобил ,който не е съобразил поведението си с
конкретни правила на ЗДвП:да не поставя в опасност живота и здравето на хората; да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението ,каквито са пешеходците
1 ;да управлява МПС със скрост,съобразена с конкретната пътна обстановка и виновно е
причинил телесни увреждания на ищеца. За пътното произшествие е съставен констативен
протокол за ПТП с пострадали лица №2021-1023- 5. и е образувано досъдебно производство
№ 1/2021г.по описа на РУ[1]Вършец. Поддържа ,че след удара от автомобила е изпитал
силна болка в областта на лявата ръка,таза,гръдния кош и дясното коляно ,но повлиян от
силния адреналин е решил да се самолекува в домашни условия. Впоследствие болките му
се засилили и втори пръст на лявата му ръка силно се подул и деформирал.,поради което и
потърсил лекарска помощ във ФСМП гр.*,откъдето го насочили към специализирано
болнично заведение, с оглед на което на 1.01.2021г.посетил спешно отделение на МБАЛ
„Д-р С.И.”гр.*. След извършени прегледи и изследвания ищецът е диагноситициран с
:Луксацио аперта арт.Интерфалангеа проксималис дигити II манус и открита рана на ръст на
ръката и е приет в ООТ към болницата.По спешност е направена оперативна интервенция –
шев на капсула или лигамент ,репозиция и е поставена гипсова имобилизация. След
операцията е проведена медикаментозна терапия и ищецът е изписан от болничното
заведение на 04.01.2021г.,като са му дадени конкретни препоръки : да спазва хигиено-
диетичен режим в домашни условия при покой, да не натоварва ляв горен крайник и да носи
гипсова имобилизация в продължение на 30 дни. На 04.01.2021г.след проведен преглед на
ищеца е издадено съдебномедицинско удостоверение №1/2021г. Установени са следните
наранявания:кръвонасядане на странично-задната повърхност на гръдния кош вляво в
1
средната му част с размери около 1.3/05 см., охлузна рана на външно-страничната
повърхност на таза вдясно в горната му част с размери 1.3/1.5-2 см.,травматичен оток по
външно-страничната повърхност на лява мишница в горната й трета с размери около 5-6
см.,оток кръвонасядане по вътрешно-страничната повърхност на дясна колянна става с
размери около 7/4 см.и травма в областта на втори пръст на лявата ръка с разкъсно-контузна
рана и пълно изкълчване на първата междуфалангеална става /открита луксация на
проксималната интерфалангеална става/.Ищецът твърди, че получените вследствие на ПТП
наранявания са причинили болки и страдания на ищеца ,които през първия месец са били
интензивни , провокирали са се при всяко движение на лявата ръка и тялото ,отразили са се
на здравия му сън. Поставената имобилизация е причинявала допълнителен
дискомфорт.Понастоящем при промяна във времето,мястото на изкълчване продължава да
го боли.През възстановителния период ищецът е трябвало да изпълнява щадящ режим ,без
физическо натоварване,което е пречело на движението и на самообслужването му и е
трябвало да получава помощ от своите близки при хранене и обличане ПТП е повлияло
отрицателно и на емоционалното състояние на ищеца.Станал нервен и безпокоен, чувствал
се безпомощен и в тежест на своите близки ,изолирал се от близките и приятелите си ,станал
апатичен,всяка нощ сънува кошмари и у него се проявил страх от автомобили и катастрофи.
С оглед обстоятелството,че процесният лек автомобил „*“ с рег.№ *е застрахован по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“на автомобилистите при ответното
дружество ЗД „Б. И.”АД със застрахователна полица № *,валидна към датата на ПТП , е
депозирал искане за обезвреда и при ответника е заведена щета, като до момента
застрахователят не се е произнесъл с окончателно становище. Моли съда да постанови
решение ,с което да осъди ответника да заплати на ищеца 30 000.00 лева обезщетение за
неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тях,считано от 08.04.2021г./датата
на изтичане на тримесечния срок за произнасяне/ до окончателното изплащане и разноски
по делото.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
* оспорва предявения иск.Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“на
автомобилистите по отношение на процесното МПС. Оспорва твърденията в исковата молба
във връзка с механизма на осъществяване на твърдяното ПТП.Счита,че представените по
делото доказателства нямат установителен характер по отношение начина на настъпване на
ПТП.Единствено доказателство,което е ангажирал ищеца-КП за ПТП не се ползва с
материална доказателствена сила в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП”.
Твърди,че ищецът в значителна степен е завишил риска за собственото си увреждане ,като е
нарушил нормативно установените правила за движение на пешеходците ,като се е намирал
на пътното платно и е навлязъл внезапно в опасната зона на автомобила.Не е потърсил
своевременно медицинска помощ ,с което е затруднил лечението си и е изпитал болки и
страдания над обикновените.Оспорва иска по размер с твърдения,че претендираната сума е
силно завишена и не отговаря на принципа на справедливостта,заложен в чл.52 от
ЗЗД.Претендира разноски по делото.
Като трето лице помагач по искане на ответника е конституирал Р. С., който чрез
своя процесуален представител взема становище за неоснователност на исковата претенция.
Твърди,че изключителна вина за ПТП има самият пострадал, който неправомерно се е
намирал на платното за движение .
Доказателствата по делото са писмени и гласни, като за изясняване на същото от
фактическа страна са назначени и извършени съдебно-техническа и медицинска експертиза.
Съдът, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото
доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
2
Безспорно е установено от доказателствата по делото,че на 01.01.21г. в гр.*на ул.*е
станало ПТ с участници ишеца Р.Р. и л.автомобил от л.а. „*”с рег.№ *,управляван от Р.С.
От доказателствата по делото/л.73/ се установява по несъмнен начин,че към момента
на инцидента автомобил „*”с рег.№ *е имал валидно сключена застраховка с ответното
дружество .
Спорните моменти в настоящото производство,въведени от ответника, са следните:
На първо място, процесуалният представител на ответното дружество е направил
възражение,че по делото липсват каквито и да е доказателства относно механизма на
настъпването на ПТП,както и че не е налице причинно-следствена връзка между
произшествието и настъпилото увреждане.
Съдът намира това твърдение за неоснователно.
По делото е изискано ДП№ 1/21 г.,като въз основа на приложените писмени
доказателства вещото лице е направило съдебно-техническата експертиза.Видно от неговото
заключение, базиращо се и на събраните гласни доказателства, група съученици са се
събрали да празнуват настъпването на новата година, като решили да пуснат
пиратки.Кутията с пиратките поставили на уличното платно,която се намирала на около 2,80
м. От левия тротоар в лявата лента за движение .След зарята пострадалият отишъл да
прибере кутията и когато се навел да я вземе,бил ударен от колата.Ударът настъпил с
външното ляво огледало в дясната част на тялото.От удара пострадалият се прехвърлил
напред на около 2,5 м. Заключението на експерта е,че причина за ПТП има както водача на
автомобила/който е допуснал нарушение на ЗДП,движейки се без включени къси или дълги
светлини и неправомерно навлизане в лявата пътна лента/,така и пострадалият, поставяйки
неправомерно пиротехнически средства на платното за движение .
Неоснователно е и възражението относно липсата на причинно-следствена между
настъпилото ПТП и увреждането на ищеца.В тази насока са събрани гласни и писмени
доказателства.СВ.В.Р. е категорична в показанията си,че след удара ищецът е почувствал
силни болки в областта на пръста ,таза и гръдния кош,започнала да му тече и пръст от
таза.Заключението на вещото лице,изпълнило съответната медицинска експертиза ,е в
насока,че причинените увреждания са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП .
Медицинската експертиза установява,че вследствие на катастрофата ищецът е
получил следните увреждания : Открито изкълчване на първа (проксимална)
интерфалангеална става на втори пръст на лява ръка,което е наложило оперативно лечение
под формата наместване на става и пришиване на меките тъкани с последващо
обездвижване на крайника, необходимо за пълното и правилно зарастване на ставата.
Следоперативния период е протекъл гладко, без данни за затягане и настъпили усложнения .
Тази травма по смисъла на действащия НК е причинила трайно затруднение движенията на
ляв горен крайник за срок не по-малък от месец-месец и половина, последвано от
постепенно и поетапно раздвижване на крайника. От представената документация може да
се направи извод, че след настъпилия инцидент на пострадалия Г. е проведено адекватно,
навременно, в пълен обем лечение относно описаната травма. През оздравителния период,
включващ болничен престой и периода на възстановяване пострадалия е имал различни по
интензитет и продължителност болкови усещания, като не е възможно да се определи
тяхната амплитуда, тъй като прага на болка е строго индивидуален и специфичен за всеки
организъм. Функционирането на левия горен крайник за периода от травмирането до
пълното възстановяване е било затруднено, особено по време на обездвижването му.
Получените увреждания под формата на кръвонасядания, охлузвания и отоци по
тялото и крайниците на Г., в тяхната съвкупност са причинили болка и страдание със срок
на оздравяване седмица до десет дни.
3
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 429,ал. 1 ,т. 1 от КЗ с договора за застраховка
"Гражданска отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Отговорността на
застрахователя се реализира, чрез заплащане на обезщетение на увреденото лице, което
обхваща всички имуществени и неимуществени вреди, пряк и непосредствен резултат от
увреждането, а също и на лихви за забава, когато застрахованият е отговорен пред
увредения за тяхното плащане.
С разпоредбата на чл. 432,ал. 1 от КЗ е уредено правото на пряк иск в полза на
пострадалото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
прекия причинител, като отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на деликвента. За да се ангажира отговорността на
застрахователя е необходимо да се установи, че към момента на увреждането съществува
валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", както и да са налице всички кумулативни предпоставки от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител – застрахован
спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди.
Анализирайки доказателствата по делото, съдът намира,че в настоящото
производство са доказани и елементите на хипотезата на чл.45 ЗЗД по следните
съображения:
Безспорно е установено ,че вина за настъпване на ПТ има водачът на л.автомобил Р.
С., както и е доказана причинно-следствената връзка между катастрофата и настъпилото
увреждане .
Установено е също така,че именно вследствие на това престъпно деяние ищецът е
получил посочените по-горе увреждания .Получените наранявания са му причинили
значителни болки и страдания,неудобства ,които представляват неимуществени вреди
.Същите са доказани от представените и приети по делото писмени доказателства,
заключението на назначената съдебномедицинска експертиза, от показанията на разпитания
свидетел .
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и
страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на увредения да
претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е предоставил на съда да
прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият размер на това обезщетение – по
силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общо възприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за
номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се
определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени от
ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички съдилища в
Република България. Неимуществените вреди са винаги свързани с психични преживявания
и морални ценности. В случая от събраните доказателства е доказано, че неимуществената
сфера на ищеца е била засегната, като същият е претърпял и не само физически болки.
Претърпяното събитие е нанесло и психологическа травма, поради което следва да се
приеме, че в полза на ищеца следва да се присъди обезщетение на неимуществени вреди.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната практика по
сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания,
4
продължителността и интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе
при установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период около месец и половина , ограниченията, които е търпял
пострадалия . Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и
характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на увреждане и
ефектът, който са оказали и оказват върху начина на живот на ищеца съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 20 000 лв.
В настоящата хипотеза съдът намира,че пострадалият със своето поведение е
допринесъл за настъпването на тези вреди . Безспорно е,че същият се е намирал на пътното
платно в нарушение на чл.114 ЗДП .Съдът отчита съпричиняването в размер на 50 %,поради
което и ответното дружество следва да заплати на ищеца сумата 10 000 лв.,ведно със
законната лихва, считано от считано от 08.04.2021г./датата на изтичане на тримесечния срок
за произнасяне/ до окончателното изплащане.Над този размер до предявения такъв 30 000
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен с оглед обстоятелството,че е
прекомерно завишен с оглед разпоредбата на чл.52 ЗЗД и предвид изложените по-горе
съображения .
Относно разноските по делото:
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски
съобразно уважената част на исковата претенция . Ищецът е бил защитаван безплатно на
основание чл.38 от ЗАдв, поради което разноски не следва да му се присъждат, а такива се
следват на адв. М.Н.-Т. ,поради което и ответникът следва да й заплати сумата 696
лв.адвокатско възнаграждение ./възнаграждението е определено на основание чл.7,ал.2,т.3
от Наредба № 1,като в съответствие с разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за регистрираните
по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и
се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна
норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г. възнаграждение
следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, съответно
адвокатското дружество, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при
които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв./
С оглед разпоредбата на чл.78,ал.3 ГПК ответникът също има право на разноски
съобразно отхвърлената част на исковата претенция,поради което и ищецът следва да
заплати на последния сумата 1673 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на МОС и ДТ в размер на 400 лв. и
разноски в размер на 167 лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ № * да
заплати на Р. Г. ,ЕГН ********** СУМАТА 10 000/десет хиляди / лева, представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие причинено ПТП ,настъпило на
01.01.2021г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2021г./датата на
изтичане на тримесечния срок за произнасяне/, до окончателното изплащане , като
ОТХВЪРЛЯ иска над този размер до предявения такъв 30 000 лв. като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
*да ЗАПЛАТИ на адв. М.Н.-Т. адвокатско възнаграждение в размер на 696 лв.
5
ОСЪЖДА Р. Г. ,ЕГН **********да заплати на „ ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *сумата
1673 лева лв.разноски по водене на делото.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.“ АД,ЕИК *със седалище и адрес на управление гр.*,бул.“*“ №
*да заплати по сметка на МОС ДТ в размер на 400 лева и разноски в размер на 167 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач Р. С.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Монтана: _______________________
6