Производството е по чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл.33 и сл. от ЗАП. С решение № 9/21.02.2006 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали е потвърдено разпореждане № 2901/09.01.2006 г. на Началник отдел “ОВКО” при РУ “СО” – гр.Кърджали, като е отхвърлена жалбата против разпореждане № 2901/09.01.2006 г. на Началник отдел “ОВКО”, като неоснователна и недоказана. Недоволна от така постановеното решение е останала жалбодателката Мария Спасова Тюркеджиева, едноличен търговец с фирма ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” – гр.Кърджали, бул.”България” № 33, вх.”Б”, ап.19, която го обжалва като незаконосъобразно. В жалбата се сочи, че при вземане на решението не била взета предвид декларация № 242/07.02.2001 г. до Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, нотариално заверено пълномощно от 22.08.1996 г. и договор от 01.02.2001 г. Сочи, че не упражнявала никаква трудова дейност в качеството й на едноличен търговец и затова не дължала никакви осигуровки. Осигурена била за всички осигурителни случаи на друго основание, с което изпълнявала задълженията си към НОИ. Моли съда да отмени обжалваното решение на Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, с което се потвърждавало разпореждане № 2901/09.01.2006 г. на Началник отдел “ОВКО”. В съдебно заседание, редовно призована не се явява и не взема становище по жалбата. В представени писмени становища се сочи съгласно чл.4, ал.3, т.2 от КСО едноличния търговец следвало да осъществява трудова дейност, а с декларация от 07.02.2001 г. била преустановила трудовата си дейност. Твърди, че не упражнявала никаква трудова дейност, тъй като тези функции били възложени на търговски пълномощник с договор от 01.02.2001 г. Ответникът по жалбата Директора на РУСО – гр.Кърджали, представляван от ю.к.Христова оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна. В представено писмено становище се сочи, че жалбодателката не подала декларация за прекъсване на трудовата й дейност. С декларация вх. № 242/07.02.2001 г., жалбодателката заявила, че променя вида на осигуряването, но не декларирала прекратяване на дейността си. Претендира разноски в представеното на 19.06.2006 г. писмено становище. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали намира жалбата за неоснователна и моли съда остави същата без уважение. Окръжният съд, при извършената проверка на атакуваното решение на Директора на РУ “СО” – гр.Кърджали, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира: Жалбата е допустима, а по съществото разгледана е неоснователна. По повод извършвана финансова ревизия на ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” бил съставен ревизионен акт № 2901/09.01.2006 г., обхващащ дейността на търговеца за периода от 01.06.2005 г. до 31.08.2005 г., с който били установени задълженията на жалбодателя по НЗОК за невнесени здравноосигурителни вноски, които били определени в размер на 39.60 лв. и лихва в размер на 1.77 лв., или общо 41.37 лв. Към ревизионния акт били съставени мотивирано заключение вх. № 56/05.01.2006 г. и справка № 9А за приходите на НЗОК. С разпореждане № 2901/09.01.2006 г. по раздел ІІ по приходите на НЗОК задълженията на жалбодателката са определени в размер на 41.37 лв., от които 39.60 лв. главница и 1.77 лв. лихви. По делото са представени като доказателства заверени копия от договор за търговски пълномощник с дата 01.02.2001 г. и пълномощно с нотариална заверка на подписа с дата 22.08.1996 г., от които се установява, че Мария Спасова се е задължила да преустанови всякаква трудова дейност в качеството й на едноличен търговец, а търговският пълномощник се е задължил да извършва необходимите действия по управление на фирмата, посочени в чл.26, ал.1 от ТЗ, като представлява едноличния търговец. От представените като доказателства по делото заверени копия от трудови договори с дати съответно 27.11.2000 г. и 16.07.2001 г., както и два броя справки за изпратени уведомления по чл.62, ал.4 от КТ, се установява, че Мария Спасова Тюркеджиева е работила по трудово правоотношение с “М – Консулт” ООД – гр.Кърджали и “Спавъл Консулт” ООД – гр.Кърджали, считано от 27.11.2000 г. на непълно работно време до 40 часа с основно месечно възнаграждение в размер на 15.00 лв. С декларация вх. № 242/07.02.2001 г., Мария Спасова Тюркеджиева е посочила, че на основание чл.1, ал.2 от Наредбата за самоосигуряващите се лица е променила начина си на осигуряване. Посочено е, че промяната се налага поради чл.21, ал.1, т.2 от ТЗ, като жалбодателката е декларирала, че няма да се осигурява по чл.4, ал.3, т.2 от КЗСО, а ще се осигурява по чл.4, ал.1, т.6 от КЗСО, считано от 01.02.2001 г. включително. От представената справка на НОИ към 16.05.2006 г., се установява, че М.Тюркеджиева е с непрекъснати здравноосигурителни права. От писменото заключение на вещото лице Гергана Добруджалиева по назначената съдебно-счетоводна експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, които съдът приема се установява, че ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” не е преустановила дейността си. В подадените годишни данъчни декларации за ревизирания период жалбодателката е декларирала доход от дейност като едноличен търговец. Установява се също, че Мария Спасова е работила и по трудов договор с “М Консулт” ООД” и “Спавъл Консулт” ООД, като дължимите здравноосигурителни вноски върху получените трудови възнаграждения по тези договори са внесени, поради което не са прекъснати здравноосигурителните й права. Дължимите здравноосигурителни вноски от жалбодателката по приходите на НЗОК за ревизирания период са определени в размер на 39.60 лв. и законна лихва в размер на 1.77 лв. При тези данни съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предвидената от закона форма, същият е законосъобразен, а жалбата неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява, че жалбодателката е осъществявала търговска дейност чрез пълномощник, като за ревизирания период същата е декларирала доход в годишни данъчни декларации. В този случай съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗД осигуреното лице дължи здравноосигурителни вноски, определени по реда посочен в цитираната разпоредба. Обстоятелството, че Мария Тюркеджиева е реализирала доход от търговска дейност посредством пълномощник не я освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, които се дължат във всички случаи на осъществяване на търговска дейност, съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗЗО. Или, казано с други думи, задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски не е обвързано от осъществяването на трудова дейност като едноличен търговец, а от обстоятелството дали търговецът осъществява дейност или не, независимо от финансовия резултат или други обстоятелства. Разбира се, в чл.4, ал.3, т.2 от КСО е посочено, че задължително осигурени са лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, но това се отнася за всички осигурени рискове по КСО, но не и по отношение на здравното осигуряване по смисъла на чл.1 и сл. от ЗЗО. Задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски произтича от обстоятелството, дали едноличния търговец извършва търговска дейност или е прекратил дейността си. Данни по делото за прекратяване на дейността на търговеца няма. Напротив, установява се от заключението на вещото лице, че жалбодателката е декларирала доход от търговска дейност в подадените от нея годишни данъчни декларации. Без значение е в случая обстоятелството дали доходът от търговска дейност е реализиран лично от търговеца или от пълномощник, тъй като правата и задълженията се пораждат за търговеца, а не за упълномощеното лице. Ето защо не може да се приеме, че с подадената от жалбодателката декларация на основание чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, същата е прекратила търговската си дейност. В този смисъл е и практиката на ВАС – решение № 556/16.01.2006 г., по адм. № 8525/2005 г. на VІ о., решение № 10525/15.12.2004 г. по адм.д. № 3237/2004 г. на І о., решение № 18/05.01.2004 г. по адм.д. № 5718/2003 г. на І о. Обстоятелството, че жалбодателката работи и по трудово правоотношение с друг работодател също не я освобождава от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, в случай, че е осъществява търговска дейност чрез упълномощено лице и е реализирала доход от тази търговска дейност. Нещо повече, чл.40, ал.1, т.6 от ЗЗО предвижда задължение за внасяне на здравноосигурителни вноски върху сбора от осигурителните доходи, получени на основания посочени в т.1, 2, 3, 4 и 5 на чл.40, ал.1 от ЗЗД. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено решение, с което да бъде отхвърлена жалбата на Мария Спасова Тюркеджиева, едноличен търговец с фирма ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” – гр.Кърджали, бул.”България” № 33, вх.”Б”, ап.19, данъчен № **********, БУЛСТАТ ********* против решение № 9/21.02.2006 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали, като неоснователна. Искане за присъждане на разноски по делото е направено от процесуалния представител на ответника, но едва с представеното писмено становище на 19.06.2006 г., т.е. след последното по делото заседание, проведено на 16.06.2006 г., поради което разноски не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл.118, ал.2 от КСО във вр. с чл.42, ал.1 от ЗАП, Окръжният съд Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Спасова Тюркеджиева, едноличен търговец с фирма ЕТ “Спавъл – Мария Спасова” – гр.Кърджали, бул.”България” № 33, вх.”Б”, ап.19, данъчен № **********, БУЛСТАТ ********* против решение № 9/21.02.2006 г. на Директора на РУСО – гр.Кърджали, като неоснователна. Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му. Председател: Членове:1. 2.
|