МОТИВИ
към присъда №6/13.02.2014г.,
постановена по НОХД №440/2013г.
по описа на Старозагорски окръжен
съд
Против подсъдимия Х.Я.Х. е повдигнато
обвинение за това, че през периода 10.04.-13.04.2013г. в гр.Стара Загора, в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи
на обща стойност в размер на 1 461.92 лв., като извършил
следните деяния: на 10.04.2013г., с намерение
противозаконно да ги присвои, като употребил
сила и заплашване, отнел чужди движими вещи – ланец с тегло 13 гр. от 18 каратово злато ведно с висулка във форма на
жена с цял ръст с тегло 2 гр. от 18 каратово злато на обща стойност 1 095 лв. от владението на Н.С.С. и на 13.04.2013г., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил сила и заплашване, отнел чужди движими вещи – 1
бр. златен синджир с тегло 8,022 гр. от 14 каратово злато на стойност 336,92 лв. от владението на С.Н.Ж.-
престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„а” НК.
В пледоарията си прокурорът поддържа
повдигнатото обвинение досежно фактическата обстановка, изнесена в обвинителния
акт, позовавайки се на събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия частични самопризнания. Счита,
че следва при индивидуализацията на наказанието съдът да вземе предвид обремененото
му съдебно минало, наличието на още висящи производства срещу него, както и
краткия срок от изтърпяване на последното наказание до извършване на деянията.
Ето защо моли на същия да се наложи наказание лишаване от свобода около средния
размер, което да бъде изтърпяно ефективно. Счита, че предявеният граждански иск
е основателен и следва да бъде изцяло уважен.
В
настоящото производство беше приет за съвместно разглеждане предявеният от
пострадалата Н.С.С. срещу подсъдимия Х.Я.Х. граждански иск за сумата 1095 лева,
представляваща имуществени вреди, причинени с престъпното деяние, като същата беше
конституирана в качеството на граждански ищец по делото. Гражданският ищец Н.С.
поддържа предявения граждански иск за сумата, която е предмет на обвинението –
1095 лв. и моли в този размер да бъде уважен.
Служебният
защитник на подсъдимия - адв.Л., оспорва авторството на първото деяние – от
10.04.2013г., като счита, че същото е недоказано по несъмнен начин. Ето защо
моли за това деяние Х. да бъде оправдан. За второто деяние – от 13.04.2013г.,
за което подсъдимият признава вината си,
моли да му бъде наложено наказание към минимума, като се съобрази младата му
възраст и обстоятелството, че е съдействал на органите на разследването.
Подсъдимият Х.Я.Х. поддържа изложените
доводи от защитника си. Оспорва авторството на първото деяние, като заявява, че
това не е “неговият почерк”. Досежно второто деяние, оспорва факта, че е
блъснал пострадалата, като твърди, че само е дръпнал силно ланеца.
В последната си дума подсъдимият Х.Я.Х. заявява, че е невинен.
Съдът, след като обсъди събраните по досъдебното
производство доказателства, както и доводите и становищата на страните, намери
за установено следното:
Подсъдимият Х.Я.Х. е осъждан по НОХД
№197/2008г. на Старозагорски окръжен съд /със споразумение/ за престъпление по
чл.354а ал.2 предл.2 НК вр. чл.63 ал.1 т.3 НК /за две такива/, като му е
определено едно общо наказание една година лишаване от свобода с отлагане на
изтърпяването за изпитателен срок от три години. Осъден е /отново с одобрено от
съда споразумение/ по НОХД №1301/2010г. на Старозагорски районен съд за три
престъпления по чл.198 ал.1 НК, които са извършени съответно на 19.06.2010г.,
на 17.06.2010г. и на 23.06.2010г., като му е определено едно общо наказание при
условията на чл.23 ал.1 НК една година лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Посочените инкриминирани
дати покриват изискванията на чл.26 ал.1 НК, но това не е било съобразено от
съдебния състав, одобрил споразумението. С определение по ЧНД №1363/2010г. на
СРС на основание чл.68 ал.1 НК е постановено Х. да изтърпи отделно наказанието
една година и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим в
затворническо общежитие от закрит тип. С одобрено от съда споразумение по НОХД
№539/2011г. на СРС подсъдимият е осъден на десет месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип – определено
общо наказание за две престъпления по чл.198 ал.1 НК, извършени на една и съща
дата – 18.05.2010г. И в този случай решаващият съд не е съобразил наличието на
предпоставките на чл.26 ал.1 НК. Определено му е едно общо наказание по това
дело и по НОХД №1301/2010г. една година лишаване от свобода при първоначален
строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Така на практика за пет грабежа, извършени в периода
18.05.-23.06.2010г. Х. е получил наказание една година лишаване от
свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Освободен
е предсрочно условно на 28.06.2012г. с остатък 4 месеца 14 дни. С одобрено от
съда споразумение по НОХД №350/2013г. на Старозагорски окръжен съд е осъден за
грабеж в условията на опасен рецидив, извършен на 06.04.2013г., на три години
лишаване от свобода при първоначален строг режим в затворническо общежитие от
закрит тип. Очевидно са били водени отделни наказателни производства за това
деяние и за деянията, предмет на настоящето дело, тъй като първото от
инкриминираните деяния е извършено на 10.04.2013г. – четири дни след деянието,
предмет на НОХД №350/2013г.
Въпреки постановеното предсрочно
условно освобождаване и само три месеца след изтичане на определения
изпитателен срок от шест месеца, подсъдимият възобновил престъпната си дейност,
изразяваща се в извършване на грабежи. Сам Х.
призна пред съда, че е в много добра физическа форма и “бяга много
бързо”, което го окуражава да извършва деянията през деня и то в централната
част на града. Подсъдимият, разхождайки се, оглеждал минувачките, /пострадалите
винаги са жени, които не могат да окажат адекватна съпротива/ и в случай, че
забележел някоя с по-масивен златен ланец на шията, се спускал бързо, блъскал
жертвата и същевременно силно дърпал ланеца, като след скъсването му, побягвал
бързо, за да не може да бъде разкрит и задържан.
Така
на 10.04.2013г. около 14.30 часа
подсъдимият Х. видял в централната част на гр.Стара Загора по ул.”М-р Кавалджиев” пешеходка - св. Н.С. ***, която вървяла сама. Същият
забелязал, че С. носи ланец, сметнал, че е златен и, решен да й го отнеме, като
я последвал. С. се насочила към входа на жилищен блок №87, пред който Х. бързо
минал пред нея и изненадващо й нанесъл няколко силни удара по главата с ръце, в резултат на което С. паднала на земята.
Подсъдимият Х. се надвесил над нея и започнал да дърпа ланеца от врата й, с цел
да го отнеме. С. започнала да се отбранявала и вика за помощ, при което Х. започнал
още по-енергично да дърпа ланеца, успял да го скъса и отнеме, като веднага
побягнал към центъра на града. Свидетел на случилото се станал Д.С.Г., по
професия полицай и, след като преценил, че може да задържи нападателя, го
последвал по бул.”Цар Симеон”. Подсъдимият го забелязал и, пресичайки на
червено кръстовището с ул.”Отец Паисий”, успял да избяга. На преследването свидетелка станала
С.В., която по това време се намирала на ул.„М-р Кавалджиев”. Виковете на пострадалата
С. били чути и от преминаващата в този момент по същата улица свидетелка Г.К.,
която се обърнала в посоката на писъците и видяла подсъдимият Х. да събаря и
удря по главата пострадалата С. на земята, за да сломи съпротивата й. Свидетелките
В. и К. отишли до пострадалата, за да й
помогнат. На отнетия ланец, представляващ синджир от сплеснати продълговати
бримки с дължина 50 см., имало нанизана висулка във вид на женска фигура. И ланецът и висулката били от
18-каратово злато, съответно с тегло 13 грама и 2 грама, с пазарна стойност към
момента 1 095.00 лв.
На 13.04.2013г. подсъдимият Х. отново се разхождал в центъра на Стара
Загора в търсене на потенциални жертви, когато около 16.30 часа в района на
сладкарница „Балкан” на бул.”Цар Симеон Велики” видял св. С.Н.Ж. да върви в
посока изток. Подсъдимият на няколко пъти я изпреварвал, за да се увери какви
златни накити носи същата, като след поредно задминаване, недалеч от МКБ ”Юнион банк”, изчакал да се изравнят,
обърнал се рязко и й нанесъл силен удар с дясната си ръка, като същевременно я блъснал. Ж. отначало
усетила, че Х. силно дърпа синджира от врата й, а впоследствие, виждайки, че
опитите му са безуспешни, дръпнал с още по-голяма сила и успял да скъса синджира,
при което от него се изнизал и паднал медальонът. Веднага след това,
подсъдимият хукнал в източна посока и успял да избяга, а пострадалата Ж. незабавно
съобщила на съпруга си и на полицията случилото се и дала описание на отнетото
бижу. Били предприети издирвателни действия, включително
уведомяване на работещите същия ден заложни къщи в града за отнет посредством
грабеж златен синджир и описание на извършителя. След не повече от час същия
ден подсъдимият отишъл с такси до заложна
къща „Щедрите” в гр. Стара Загора на бул.“Цар Симеон Велики” №130, за да заложи
отнетия синджир. Свидетелката М.М. и колегата й Димитър Желязков, работещи в
заложната къща, сигнализирали в полицията при появата на подсъдимия, който
носел златния синджир на врата си. При появата на полицейските служители, подсъдимият
Х. глътнал синджира, което било видяно от свидетелите и заснето от
охранителната камера в заложната къща. На същия ден, 13.04.2013г., на Х. било
направено рентгенологично изследване, установяващо наличието на чуждо тяло в долната
част на корема. На 15.04.2013г. подсъдимият, след като изходил глътнатия златен
синджир, го предал. Отнетият синджир с
дължина 60 см. и тегло от 8,022 грама от 14-каратово злато и пазарна стойност
към момента в размер на 336.92 лв., бил върнат на св. Ж..
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от
направеното от подсъдимия Х. частично самопризнание /само досежно авторството
на второто деяние/, както и от показанията на разпитаните от съдебния състав
свидетели Н.С., Д.Г., С.В. и Г.К., а така също и от показанията на разпитаните
по ДП свидетели С.Ж., Н.Г. и М.М. и заключенията на съдебно-техническите,
оценителни и физико-химическа експертизи, за които подсъдимият изрази съгласие
да не бъдат разпитвани, съответно вещите лица изслушвани от съда, като това
съгласие беше одобрено с определение по реда на чл.372 ал.3 вр. чл.371 т.1 НПК.
Х. оспорва авторството на деянието от 10.04.2013г., но съдът след
съвкупната преценка на показанията на свидетелите Г., В. и К., съответно
протоколите за разпознаване на лице, намери, че същото е доказано по несъмнен
начин. На първо място следва да се вземе предвид факта, че и тримата свидетели
са били в непосредствена близост – на метри от местопроизшествието, като
деянието е извършено в ранния следобед при ясно и слънчево време и нищо не ги е
възпрепятствало да възприемат случилото се. Свидетелите Д.Г. и Г.К. са очевидци
на инцидента, като първият е паркирал автомобила си точно пред блок 87, а св. К.
се е движила по отсрещния /източен/ тротоар. И двамата са възприели нападението
на Х. над св. С., като първо са чули писъците на последната. Видели са как я
поваля на земята, как й нанася удари в главата, а Г. е възприел и как
нападателят се опитвал да хване С. за шията, но твърди, че не я душал. Св. Г.К.
видяла в лице нападателя в момента, в който преминал, бягайки, срещу нея. Това
й позволило категорично да посочи като автор на деянието подсъдимия Х.Х. при
извършеното по ДП разпознаване. Св. Д.Г. се втурнал веднага след извършителя и
последвала кратка гонитба първо в посока юг по ул. “М-р Кавалджиев”, а след
това в посока изток по бул.”Цар Симеон Велики”. Освен че видял лицето при
извършването на грабежа, свидетелят го видял в лице и при гонитбата, тъй като
нападателят се обърнал на два пъти да се увери дали все още Г. го преследва. На
кръстовището с ул. “Отец Паисий” /следващо кръстовище/ свидетелят преустановил
гонитбата, тъй като извършителят имал преднина от около 10-15м, която запазил и,
освен това, бягал много по-бързо. Така Г. много добре възприел лицето на
нападателя и го разпознал категорично при довеждането му в РПУ три дни по-късно
– след извършването на следващия грабеж и залавянето му в заложната къща. Свидетелката
С.В. също възприела отблизо и много ясно лицето на нападателя, тъй като се
движела по същия /западен тротоар/ на ул. “М-р Кавалджиев/ в посока юг-север с
количката с детето си. В. възприела инцидента от момента на започналата гонитба
между св. Г. и извършителя. При побягването си нападателят тичал срещу нея, което
й позволило много добре да го възприеме в лице. При извършване на
разпознаването на лица по ДП св. В. категорично е посочила подсъдимия като
лицето, което е бягало срещу нея. Със същата категоричност свидетелката заяви и
пред съдебния състав, че точно Х. е бил това лице. Съдът намира наведените от
подсъдимия и защитата доводи за това, че свидетелите грешат по отношение на
личността на извършителя поради голямото разстояние, от което са го възприели,
за неоснователни. Както се посочи, св. Г. е бил в непосредствена близост –
около 10 м. до извършителя и го видял в лице няколко пъти – преди и по време на
гонитбата. Св. К. е била на отсрещния тротоар, но лицето е минало точно покрай
нея, докато бягало, така че точно в този момент го е възприела отблизо. Същото
се отнася и за св. В.. И тримата свидетели сочат единодушно една особеност на
лицето на подсъдимия и това е, че е скулесто. Действително, подчертаните скули
са нещо, което е специфично за него, както и обстоятелството, че не е твърде
мургав, въпреки че е от ромски произход. Слаб е и среден на ръст, което също
потвърждават свидетелите. Действително, изготвените от съдебно-техническата
експертиза фотоси въз основа на предоставените видеозаписи от охранителните
камери на ПИБ, не съдържат изображения на лицето на извършителя, заснет от тях.
Установяват само, че лицето бяга в заявената от свидетелите посока. Безспорно
това се дължи на факта, че офисът на банката, където са монтирани камерите, се
намира на югозападния ъгъл на кръстовището на ул. “М-р Кавалджиев” и бул. “Цар
Симеон Велики”, докато извършителят е преминал, тичайки от север в посока изток
и при това, пресичайки улицата, е бил с гръб към камерите. Този факт обаче по
никакъв начин не поставя под съмнение обсъдените по-горе показания на тримата
свидетели – очевидци на инцидента. Съпоставяйки якето, с което е било облечено
заснетото от камерите лице – върху изготвените от техническата експертиза
фотоси, и якето в червено и черно, предадено доброволно от св.А.П., и приложено
като веществено доказателство по делото, съдът намери, че липсва идентичност по
отношение на двете якета, тъй като, за разлика от последното, якето на
извършителя има и някаква емблема на гърба, точно под частта в червено. Този
факт сам по себе си също не разколебава изводите досежно авторството на
деянието при посочените категорични черти на лицето на подсъдимия.
Несъстоятелни са твърденията на Х., че “това не е неговият почерк” на
извършител на грабежи, тъй като не удрял жена – “не му се налагало”, както и че
нищо не пречело, ако е действителният извършител, “да си признае” и за този
грабеж, както е сторил това за деянието от 13.04.2013г. Подсъдимият е заявил и
за второто деяние, че не е блъснал св. Ж., преди да отнеме ланеца чрез упорито дърпане от шията
й, но свидетелката е категорична за употребената спрямо нея физическа принуда.
Освен това, събраните доказателства ясно сочат, че подсъдимият е направил
всичко възможно, за да осуети разкриването му като извършител на втория грабеж
– освен, че избягал успешно от местопроизшествието, в заложната къща глътнал
ланеца преди полицейските служители да влязат, считайки, че по този начин при
липсата на вещта, не би могло да се докаже авторството. Ето защо не може да се
приеме, че “си е признал” за втория грабеж, тъй като е бил разкрит като негов
автор, благодарение на своевременната намеса на органите на полицията,
съответно и извършването на рентгенологичното
изследване. По същите причини не може да се приеме и, че е съдействал на
разследващите за връщането на вещта, тъй като след залавянето си не е имал друг
избор, освен да я изходи.
Що се отнася до авторството на второто деяние, освен изразеното
самопризнание, съдът намира, че същото се установява по несъмнен начин и от
показанията на св. С.Ж. и протокола за разпознаване на лица, при което същата
категорично е посочила Х. като извършител, както и от показанията на
свидетелите Н.Г. – таксиметровият шофьор, който непосредствено след извършване
на деянието е откарал Х. до заложната къща, от показанията на служителя в
същата св. М., и от фотосите, изготвени от техническата експертиза въз основа
на предадените видеозаписи от охранителни камери, от заключението на
физико-химическата експертиза и медицинската документация за разчитане на
извършеното рентгенологично изследване.
По изложените съображения съдът намери за доказано по несъмнен начин
авторството и на двете деяния, предмет на обвинението.
ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ НА ДЕЯНИЕТО
По описания начин с
деянието си подсъдимият Х.Х. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на 199
ал.1 т.4 вр чл.198 ал.1 във вр. с чл. 26
ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б.„а” от НК. Грабежите са извършени в условията на опасен
рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б.”а” НК, тъй като подсъдимият е бил осъждан
на лишаване от свобода за срок от една година, както и една година и шест
месеца ефективно. При тези осъждания би могло да се коментира и наличие на
хипотезата на б.”б” на чл.29 НК, но за същата на подсъдимия не е повдигнато
обвинение. Деянието
е извършено в условията на продължавано престъпление по смисъла на чл.26 ал.1 НК, доколкото се касае до две престъпни прояви, осъществяващи състава на чл.198
ал.1 НК, извършени през непродължителен период от време при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващото.
Деянията са извършени при пряк умисъл, тъй като Х. е съзнавал
общественоопасния им характер, предвиждал е и е искал настъпването на
общественоопасните последици от тях. Подсъдимият е обхождал централната част на
града специално, за да си набелязва жертви, и е нападал само онези от тях,
които са носели масивни златни ланци.
ДОСЕЖНО ВИДА И РАЗМЕРА
НА НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ
За извършеното престъпление законът
предвижда наказание лишаване от свобода от пет до петнадесет години.
При определяне
размера на наказанието съдът взе предвид като смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства младата възраст – 23г. - и частично възстановените
вреди, както и изразеното частично /за второто деяние/ самопризнание. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство беше съобразена високата степен на
обществена опасност на личността на Х., който се очертава като препитаващ се с
извършване на грабежи и то определено на златни масивни ланци – видно и от
приложените към справката за съдимост бюлетини. Освен осъжданията,
квалифициращи деянията като извършени в условията на опасен рецидив, в
справката му за съдимост е отразено и осъждане за деяние, извършено дни преди
първото от тези, предмет на обвинението. Освен това, в хода на съдебното
следствие стана известно и наличието на друго висящо производство, отново за
грабеж, пред Бургаски окръжен съд. Подсъдимият определено е бил поощрен от
факта, че по реда на Глава Двадесет и девета НПК му е било наложено и е изтърпял
наказание само една година лишаване от свобода за пет грабежа, извършени през
май-юни 2010г. и веднага след изтичане на изпитателния срок по постановеното от
съда УПО е възобновил същата престъпна дейност. Деянията също се характеризират
с висока степен на обществена опасност, тъй като се извършват с особена дързост
през деня в централната част на града и жертвите са винаги жени, които не биха
могли да окажат адекватна съпротива. При така изложеното съдът наложи на
подсъдимия Х.Х. наказание при лек превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, давайки по-голяма тежест на младата му възраст - седем години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, съобразно
разпоредбите на чл.60 ал.1 и чл.61 т.2 ЗИНЗС.
На основание чл.59 ал.1 от НК съдът приспадна времето, през което спрямо
подсъдимия Х.Я.Х. е била взета мярка
за неотклонение “Задържане под стража”, считано от 13.04.2013г.
до 24.10.2013г., когато е приведено в изпълнение наказанието по НОХД
№350/2013г. по описа на СОС.
На
основание чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 НК съдът определи на подсъдимия Х. едно общо наказание седем години и шест месеца лишаване от свобода при
първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип по настоящето
дело и по НОХД №350/2013г. по описа на Старозагорски окръжен съд,
тъй като деянията, предмет на двете осъждания, са извършени преди да има влязла
в сила присъда за което и да е от тях – 06.04.2013г. и съответно
10.04.-13.04.2013г. На
основание чл.25 ал.2 НК съдът приспадна изтърпяната част от наказанието по НОХД
№350/2013г. по описа на СОС.
ДОСЕЖНО ПРЕДЯВЕНИЯ
ГРАЖДАНСКИ ИСК
От
събраните по делото доказателства се установи по безспорен начин, че на
10.04.2013г. в гр. Стара Загора подсъдимият Х. е отнел чрез употреба на сила от
владението на св. Н.С. собствените й движими вещи – златен ланец, представляващ синджир от сплеснати продълговати
бримки с дължина 50 см. с нанизана висулка във вид на женска фигура, и двете вещи от 18-каратово
злато, съответно с тегло 13 грама и 2 грама, с намерение противозаконно да ги
присвои. По ДП С. е представила заверено копие от документа за закупуване на
ланеца. От заключението на съдебно-оценителната експертиза се установява, че
към момента на извършване на деянието пазарната стойност на ланеца възлиза на
949 лв., а на висулката – на 146 лв. или общо стойността на отнетите вещи е
1 095лв. Вещите са оценени като украшения с нисък клас на изработка. Деянието
е извършено виновно, при пряк умисъл. В резултат на същото на гражданския ищец Н.С.
са причинени имуществени вреди общо в размер на 1 095 лева. Същите са в
пряка и непосредствена причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимия
Х.. Ето защо съдът намира, че предявеният граждански иск е доказан по основание
и по размер, поради което осъди подсъдимия да заплати на гражданския ищец Н.С.
сумата 1 095 лева, представляваща имуществени вреди, причинени с престъпното
деяние. Доколкото се касае за непозволено увреждане, съдът постанови тази сума
да бъде изплатена ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на
деянието 10.04.2013г. до окончателното й изплащане. Съдът присъди и дължимата
държавна такса върху уважения размер на иска в размер на 50 лв.
В
тежест на подсъдимия бяха възложени направените по делото разноски за
възнаграждения на вещи лица – общо в размер на 197,87лв.
Съдът се разпореди с веществените
доказателства, като постанови 1 бр.черно кожено яке, 1 бр.
тъмнокафява блуза и 1 бр.
раница от плат с черни и сиви цветове да се върнат на подсъдимия или на упълномощено от
него лице след влизане на присъдата в сила, тъй като се установи, че не е бил
облечен с тях, респективно не е ползвал раницата при извършване на деянията, а
вещественото доказателство 1 бр. яке от плат с черен и червен цвят да бъде
унищожено като вещ с малозначителна стойност, доколкото се установи, че същото
не принадлежи на подсъдимия, нито на членове на семейството му.
Водим от горните мотиви, съдът
постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: