Р Е Ш
Е Н И Е №98/1.7.2020г.
гр. Ямбол,
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският
административен съд, шести състав, в публично заседание на десети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Съдия: Ст.
Вълчев
при секретаря
Ст.Гюмлиева, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 386 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по жалба на Б.Х.А. ***, чрез пълномощника му адв.В.
*** против Разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г. и Заповед №
ТУ/03-12/16.08.2018 г. на главния архитект на община Ямбол.
С
жалбата се твърди, че административните актове са постановени в нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие на
материалния закон, както и при несъответствие с целта на закона, като пороците
са от категорията на съществените такива и обосновават нищожност, поради което
се претендира да се обяви нищожността на процесните Разрешение
за строеж № РС-120/07.08.2015 г. и Заповед № ТУ/03-12/16.08.2018 г. на главния
архитект на община Ямбол.
В
съдебно заседание оспорващия се явява лично и с процесуалния си представител,
като подържа жалбата и доразвива посочените в нея основания в писмена защита, като
претендира за уважаването й и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответната
страна-главния архитект на община Ямбол се явява лично, оспорва жалбата и прави
искане за отхвърлянето й по доводи в депозираното писмено становище.
Заинтересованата
страна се явява лично и с упълномощения си адвокат в съдебно заседание, като
изразява становище за неоснователност на жалбата, поради което иска да се
отхвърли със законните последици и се присъдят разноските по делото.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и
поотделно, становищата на страните и приложимия закон, съдът приема следното:
Оспорващият
е собственик на недвижим имот, находящ се в гр.Ямбол,
ул.***, представляващ едноетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КК на
гр.Ямбол, със застроена площ от 97 кв.м. и друг вид сграда-тоалетна с
идентификатор ***.6 със застроена площ от 6 кв.м., построени в дворно място с
идентификатор ***, цялото с площ от 502 кв.м., при граници на имота: улица,
имот с идентификатор 87374.530.38, с идентификатор *** и с идентификатор ***.
Заинтересованата
страна А.Х.А. е собственик на поземления имот с идентификатор *** по КК на
гр.Ямбол, ведно с построените в него сгради(Нот.акт № 69, том III, рег.№ 2269,
дело № 253/2006 г., съставен от нотариус № 487, вписан в СлВп
като Акт № 171, том VII, вх.рег.№ 3477, дело № 1537/2006 г.), като същият е
възложител на инвестиционен проект за „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор
*** по КК на гр.Ямбол и едноетажна пристройка към нея“ в гр.Ямбол на ***,
одобрен от гл.архитект на община Ямбол на 05.08.2015 г.
За
изготвяне на инвестиционен проект за обект „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор
*** и едноетажна пристройка към нея” на основание чл.50, т.1, буква „а” от ЗУТ
е издадена скица с №405/11.10.2012 г. с виза за проектиране по чл.140, ал.3 от ЗУТ
За
обекта е издадено Разрешение за строеж №РС-120/07.08.2015 г. за обект „Ремонт
на жилищна сграда с идентификатор *** и едноетажна пристройка към нея със
ЗП95м2” с адрес гр.Ямбол, ***.
След
започване на строежа и по-конкретно след разкриване на основите на
съществуващата жилищна сграда, проектанта конструктор е установил, че съществуващите
основи са от каменна зидария на калов разтвор, дълбочината
им не надвишава 60см. под терена, има следи от разместване на камъните и тези
констатации ги правят неотговарящи на съвременните изисквания за фундиране, поради което е приел е решение за премахване на
съществуващите основи и изпълнение на нови стоманобетонови
основи.
Направена
е преработка на проекта по част конструктивна, която променя само плана на
основите, без да се променят други конструктивни елементи.
Преработката
е съгласувана и одобрена от главния архитект на Община Ямбол, след което е
издадена Заповед ТУ/03-012/16.08.2018 г. за Допълване на издаденото разрешение
за строеж №РС-120/07.08.2015 г. за обект „Ремонт на жилищна сграда с идентификатор
*** и едноетажна пристройка към нея със ЗП95м2” с адрес гр.Ямбол ***, с
инвестиционен проект одобрен на 16.08.2018 г. по част „конструкции” във връзка
с изменение в одобрения инвестиционен проект в обхвата на съществените отклонения
по чл.154, ал.2, т.5 от ЗУТ, състоящо се в промяна плана на основите, като не
се променя конструкцията над кота -0.04.
За
издадената Заповед ТУ/03-012/16.08.2018 г. Община Ямбол уведомява заинтересованите
лица А.А. и Б.А. с писмо № 2801-14504/22.08.2018 г.
С
писмо с изх.№2801-14317/20.08.2018 г. главния архитект на Община Ямбол уведомява
РО ”НСК” при РДНСК-ЮИР за издадената Заповед ТУ/03-012/16.08.2018 г.
Разрешението
за строеж №РС-120/07.08.2015 г. е комплектовано с
проекти по всички части: архитектурна, конструктивна, Ел, В и К, ПБЗ и ЕЕ.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, чието заключение
съдът възприема като обективно, компетентно и правилно, която на поставените от
жалбоподателя въпроси отговаря, че:
1.
Издадената виза за проектиране, нанесена на скица с №405/11.10.2012 г./стр.78/ не
е съобщена на жалбоподателя Б.А..
2.
На скица №405/11.10.2012 г. с виза за
проектиране не е нанесена построената в югоизточния край на УПИ XVII-669 едноетажна
сграда, за която сграда няма представени строителни книжа и не може да се
определи дали тази сграда е съществувала към момента на издаване на скицата. В
тази връзка за построяването на същата сграда на 25.11.2016 г. е подадено
уведомление в Община Ямбол от Б.А. и на 08.12.2016 г. специалисти от Община
Ямбол извършват проверка в имота и съставят Констативен протокол
№108/09.12.2016 г., като в т.5 коментират и въпросната сграда ”В дъното на имот
с идентификатор ***, на южната и източната му граница е изградена масивна
постройка с размери 7.10/3.20м., със зид 25см., с височина 2.60м., дървена
покривна конструкция, плосък покрив, покрит с ОSB плоскости и хидроизолация,
PVC дограма. За доказване на законността на изградената постройка ще бъдат
изискани строителни книжа и документи от собственика – А.А.”.
2.1.
Линиите на предвиденото застрояване „Едноетажна Пристройка към жилищна сграда с идентификатор ***” са
нанесени на скицата с виза за проектиране, като на съществуващата жилищна
сграда се предвижда ремонт, без промяна на линиите на застрояване.
Разрешената
за построяване пристройка е едноетажна, с височина еднаква с височината на
съществуващата жилищна сграда. Пристройката е с временен статут- чл.50, т.1,
буква „а” от ЗУТ.
2.2. На приложената скица-Виза не са нанесени допустими
височини, плътност и интензивност на застрояване и други изисквания, ако има
такива, както и допустимите отклонения по чл.36 ЗУТ.
2.3.В
случая КК е одобрена със заповед №РД-18-39/30.08.2005г, изменена със заповед
№КД-14-28-396/22.02.2006 г., което е след влизането в сила на подробния устройствен план – Заповед № I–А-630/02.08.1994 г. и визата
е издадена върху скица по плана (одобрен
със Заповед № I–А-630/02.08.1994 г.) и е нанесен идентификатора на сградата,
обект на ремонта.
3.
На въпроса „Съгласно издадената виза за проектиране, нанесена на скица с
№405/11.10.2012 г./стр.78/, на какво разстояние се предвижда да се извърши
ремонта и пристройката, предмет на издаденото разрешение за строеж от
съществуващите „Жилищна сграда” и „клозет”, собственост на жалбоподателя Б.А.?“,
вещото лице отговаря както следва“
„На
скица №405/11.10.2012 г./ с виза за проектиране е нанесено само разстоянието от
разрешената за изграждане пристройка до южната граница със съседния имот,
отбелязано на скицата – 3м.
На
скица №405/11.10.2012г./ с виза за проектиране не са нанесени разстоянията от
съществуващата жилищна сграда и от сграда тоалетна, собственост на Б.А. до
едноетажната пристройка и до жилищната сграда, предвидена за ремонт.
По
скица с Виза за проектиране, източната линия на застрояване не се променя,
пристройката следва линията на застрояване на съществуващата жилищна сграда и
разстоянието от жилищната сграда на Б.А. до съществуващата жилищна сграда и
пристройката към нея не се променя. Част от предвиденото във визата за
проектиране не е изпълнено при проектирането, а именно:
В
проекта част Архитектурна не се запазва предвиденото на скица №405/11.10.2012 г./
с виза за проектиране. По проект е предвидено изместване на линията на
застрояване на част от жилищната сграда с 80см. на изток към жилищната сграда
на Б. Димитров. Линията на застрояване на пристройката следва изместената линия
на застрояване на жилищната сграда. – показано на Приложение №1, 2, 3, 4,5.
Очертанията
на жилищната сграда и пристройка към нея, по източната фасада предвидени в
Архитектурния проект не съответстват на линията на застрояване по източната
фасада определени във Визата за проектиране.
Разстоянието
от пристройката до сграда тоалетна не е нанесено на визата за проектиране. При
започване на строителството и изпълнение на изкопа за основи разстоянието между
изкопа и съществуващата сграда тоалетна остава 70см.
Към
момента на огледа жилищната сграда и пристройката са изградени до първа плоча,
до Кота 0.00. Разстоянието от новоизградените основи
на пристройката до сграда тоалетна е 50 см.
На
проектите /Част Архитектурна, част Геодезия/ няма нанесени отстояния
от съществуващите в имота сгради до предвидената за ремонт жилищна сграда и до
пристройката към нея.
Измереното
по проект разстояние, от жилищната сграда на Б.А. до жилищната сграда на А.А., за която е издадено разрешение за строеж №РС-120/07.08.2015
г. е 3м.- Приложение 6.
Измереното
по проект разстояние между пристройката към жилищната сграда и сграда Тоалетна
е 0.50 м.
Пътеката
за достъп до жилищната сграда, собственост на Б.А., е обособена между строящите
се пристройка и жилищна сграда и съществуваща тоалетна. Към момента на огледа ширината на пътеката
е 70 см“.
4.
След извършен в имота оглед вещото лице е установило, че в имота съществуват
следните сгради:
-Едноетажна
жилищна сграда с идентификатор *** със ЗП97м2 по КК на гр.Ямбол,- собственост
на Б.А. и И.А., на основание НА №47, том XII, рег.№10508, н.дело№1697/от
14.12.2006 г.
-Друг
вид сграда–тоалетна с идентификатор ***.6 със ЗП 6м2 по КК на гр.Ямбол
За
сграда Тоалетна е издадено Разрешение за строеж №185/14.06.1996 г. на основание
чл.225 от ППЗТСУ във връзка с чл.119, ал.2 от Наредба №5 – „Басейни, кладенци, попивни ями и временни клозети се изграждат в парцела
съобразно техническите, и санитарно-хигиенните изисквания”
- Новострояща се сграда, която е изградена до
първа плоча, до Кота 0.00, за която е
издадено разрешение за строеж №РС-120/07.08.2015г. за обект „Ремонт на жилищна
сграда с ид.*** и едноетажна пристройка към нея със
ЗП95м2” и Заповед ТУ/03-012/16.08.2018г за Допълване на издаденото разрешение
за строеж. Сградата е собственост на А.А..
- Едноетажна постройка- без идентификационен
номер, тъй като не е нанесена на КК, изградена в югоизточния край на имота.
Ограждащите стени на сградата са изпълнени на източната и южна граница на имота
– показано на Приложение №1, неразделна част от заключението. Сградата е с
размери 7.10м. дължина, 3.20м ширина и 2.80м височина. Изградена е по монолитен
начин, с изпълнена външна гладка мазилка и монтирана PVC дограма.
5.
На въпроса „Има ли извършено незаконно строителство в имота, къде е
разположено, каква квадратура, с какъв обем и с каква височина, с какво
предназначение е?“ експерта отговаря, че:
Незаконно
строителство се установява от съответните органи.
В
имота е построена сграда, за която не са й били представени строителни книжа.
- Едноетажна постройка- без идентификационен
номер, тъй като не е нанесена на КК, изградена в югоизточния край на имота.
Ограждащите стени на сградата са изпълнени на източната и южна граница на имота
– показано на Приложение №1, неразделна част от заключението. Сградата е с
размери 7.10м. дължина, 3.20м ширина и 2.80м височина. Изградена е по монолитен
начин, с изпълнена външна гладка мазилка и монтирана PVC дограма. За същата
няма представени строителни книжа. ЗП=22.71м2, ЗО=63.56м2. Какво е
предназначението на сградата не може да се определи, като същата сграда се
коментира в т.5 на Констативен протокол №108/09.12.2016 г.
6.
След направени сравнения на предвиденото с визата за проектиране строителство и
предвиденото в проектите по част Архитектурна и конструктивна вещото лице е
установило следните несъответствия:
-Във
визата за проектиране не се променя външното очертание на съществуващата
жилищна сграда, към която се предвижда пристрояване. По източната фасада,
пристройката следва линията на застрояване на съществуващата жилищна сграда.
В
проекта част Архитектурна и във всички части, източната фасада на пристройката
не следва линията на застрояване на съществуващата жилищна сграда. – показано
на Приложения №1,2,3,4,5.
На
разстояние 3.57м от северната стена, след терасата, линията на застрояване на
съществуващата жилищна сграда е изместена с 80см. на изток, към съществуващата
жилищна сграда на Б.А..
Тоест,
променено е външното очертание на съществуващата сграда в хоризонтално
отношение, с което е нарушено предвиденото във визата за проектиране.
-В
проекта част Архитектурна, на чертежите са нанесени съществуващи зидове и новопредвидени зидове, което означава, че част от зидовете
на жилищната сграда се запазват по Архитектурен проект.
В
част конструктивна, в обяснителната записка проектанта предвижда: „Стените са
кирпичени и напукани. Прието е решение за събаряне на съществуващите стени и
покривната конструкция и изпълнение на нова конструкция върху съществуващи
основи. Пристройката ще се изгради като съставна част на цялата нова
конструкция”.
Несъответствието
е, че в Част Архитектурна са предвидени запазване на съществуващи зидове и
изграждане на допълнителни нови зидове, а в Част Конструктивна се предвижда
събаряне на всички зидове и ново изграждане на всички зидове.
7.
Според вещото лице издаденото Разрешение за строеж №120/07.08.2015 г. не е
съобщено на жалбоподателя Б.А., като същия е уведомен за издадената Заповед ТУ/03-012/16.08.2018г
за Допълване на издаденото разрешение за строеж с писмо от Община Ямбол
№2801-14504/22.08.2018 г.
8.
Според експерта Разрешение за строеж №120/07.08.2015 г. /стр.60/ е
окомплектовано с проекти по всички части: Архитектурна, Конструктивна, ВиК, ЕЛ, проект по Безопасност и здраве и проект Енергийна
Ефективност, като са приложени Предварителен договор №28/17.04.2015г. за
присъединяване на обекти на недвижимите имоти и потребителите на вода към
водопроводните и канализационни мрежи, експлоатирани от „Водоснабдяване и
канализация” ЕООД гр.Ямбол и Приложение №28/17.04.2015г. към предварителния
договор, без с Електроразпределение да има предварителен договор, но в доклада
за съответствие на „Амлекс” ООД е отбелязано, че няма
предварителен договор, тъй като съществува абонатен номер с „ЕВН България
Електроразпределение”.
При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице посочва, че разстоянието от новоизградените
основи на пристройката до сграда тоалетна в момента е 50 см, но това е още в
етап на изпълнение и да бъде покрито с почва, за да остане 70 см, както е по
проект; че тоалетната така, както е издадено строителното разрешение, е до
изграждането на тоалетна в жилищната сграда на Б.А. с идентификатор *** и че
съответствието на проекта е установено с доклад от консултантска фирма, където
е записано, че е налице съгласуваност между отделните части, т.е. на база на
този доклад може да бъде издадено строителното разрешение, след като изрично е
записано, че такава съгласуваност съществува.
По
делото е назначена и изслушана съдебно-техническа експертиза, изготвена от
строителен инженер със специалност „В и К“, чието заключение съдът възприема
като обективно, компетентно и правилно, която на въпроса „Дали съществуващата в
имота шахта има възможност да обслужва сграда № 5, собственост па Б.А.?“ отговаря,
че съгласно Наредба № 4 от 17.06.2005 год. за проектиране, изграждане и експлоатация
на сградни водопроводни и канализационни инсталации
за всеки застроен поземлен имот се проектира самостоятелно сградно
канализационно отклонение. То се проектира и изгражда така, че да обхваща и
обслужва всички намиращи се сгради и постройки в поземления имот и към
настоящият момент няма проблем с отвеждането на отпадайте води от сграда с
идентификатор *** по КК на гр. Ямбол, собственост на Б.А., а на въпроса „Налице
ли е възможност въпросната сграда да бъде свързана с уличната канализация, за
да бъде изградена в сградата тоалетна?“ отговаря, че към настоящият момент
въпросната жилищна сграда с идентификатор *** по КК на гр.Ямбол., собственост
на Б.Х.А., е свързана с уличната канализация по ***, чрез изграденото за
поземления имот с идентификатор *** сградно канализационно
отклонение от PVC тръби ф160 и е налице възможност да бъдат отведени и отпадните
води от тоалетната, ако тя бъде изградена в жилищната сграда.
При
изслушването си в съдебно заседание вещото лице посочва, че на огледа, който направило, проследило точно
отводняването, пускали са водата от тоалетната и от кухнята, при което всичките
отпадни води безпрепятствено са се отвеждали в уличната канализация.
Разпитаните
по делото свидетели И.П.С.-съсед на имота, И.С.А.-съпруга на жалбоподателя и Д.Г. А.-съпруга на
заинтересованата страна, дават показания, че А.А. и
съпругата му в периода 2011-2014 г. са изградили в южния край на парцела си
сграда от тухли, бетон, вар и отгоре хартия със
съвсем лек наклон, без вода и тоалетна, в която постройка-салма
са пренесли всичкия си багаж, след като тяхната къща е била съборена за ремонт.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването,
като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол са Разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г.
и Заповед № ТУ/03-12/16.08.2018 г. на главния архитект на община Ямбол
единствено и само по отношение на тяхната нищожност, за което не е налице
ограничение във времето.
Ето
защо в настоящото производство е допустимо да се разглеждат само основанията
водещи до нищожност на атакуваните актове, поради което е трябва същите да бъдат
засегнати от толкова съществен порок, който да е пречка за пораждане на
целените правни последици.
Необходимо
е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на
административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в
изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да
не противоречи на материалноправните разпоредби и да
съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до
незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.
Административноправното
законодателство не съдържа изрично указание за установяване на стабилен
критерий за разграничаването на нищожните и унищожаемите
административни актове. Такъв критерий се извежда от теорията-това е качествено
различната степен на порочност на едните и другите актове, която обуславя и
различната по вид недействителност. За да е законосъобразен един
административен акт, той трябва да отговаря на всички посочени по-горе
критерии.
Нарушаването
на което и да е от тези изисквания води до недействителност на административния
акт. Дали обаче актът ще е нищожен или унищожаем,
зависи от степента на порочност. В административното право един и същи порок
може да води до нищожност или до унищожаемост.
При
преценката дали един административен акт е нищожен се преценява основно дали е
издаден от компетентен орган. Изискването за компетентност на определен
административен орган е нормативно признатата способност на този орган да
издава определени актове или да решава определен кръг въпроси. Липсата на който
и да е вид компетентност - материална, териториална или по степен, води до
нищожност на издадения акт.
В
действащото българско законодателство няма легално определение на понятието
нищожен административен акт. Нищожността е форма на незаконосъобразност на
административния акт. В зависимост от степента на допуснатия от
административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като
незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия -
административният акт се отменя като незаконосъобразен. Доколкото в Административнопроцесуалния кодекс не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и
съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато нарушенията им са
особено съществени - т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, следва да се отстранява
от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с
оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията
е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият
води до унищожаемост.
АПК
не съдържа изрична квалификация на пороците, водещи до нищожност на
административните актове. Единствено разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК указва
правомощията, но на съда, когато прецени, че актът е нищожен поради
некомпетентност. В тази връзка, на първо място, следва да се прецени
компетентността на органа, издал процесното
разпореждане. Нищожен е актът, който не е издаден от компетентен орган.
В
настоящия случай Разрешение за строеж №
РС-120/07.08.2015 г. и Заповед № ТУ/03-12/16.08.2018 г. са издадени от главния
архитект на община Ямбол, поради което е постановен от орган, който притежава
компетентност в трите й изискуеми аспекта - материална, териториална и по
степен.
Ето
защо след като издателя на административния акт притежава необходимата
компетентност не може да се приеме, е налице нищожност, поради липса на тази
предпоставка.
Друг
критерий за разграничаване на нищожността и унищожаемостта
на административните актове се очертава от степента и/или тежестта на
допуснатата незаконосъобразност при издаването на същия. Преценката за
незаконосъобразност, в смисъл на нищожност, е конкретна, в зависимост от
тежестта на констатирания порок, като изключва случаите, когато определени
пороци по дефиниция (както при липсата на компетентност) водят до нищожност на
акта. Следва да бъдат преценени всяко едно от останалите изисквания за
законосъобразност на административния акт, както са регламентирани в нормата на
чл.146 от АПК, и в случай че се констатира нарушение на някое от изискванията,
то неговата интензивност и тежест следва да бъде от такава степен на
същественост, която да е достатъчна да обоснове извод за нищожност.
Порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление. Формата е начин за външно изразяване на волеизявлението и за да
бъде налице е необходимо тя да е предписана от закона. Формата е самостоятелно
основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до
недействителност на акта, чиято проявна форма
(нищожност или унищожаемост) се определя от степента
на порока.
Процесните актове са издадени
от главния архитект на община Ямбол при спазване на предвидената в чл.59, ал.2
от АПК форма - в писмен вид и съдържа: наименование на органа, който го издава;
наименование на акта; адресат на акта; фактически и правни основания за
издаване на акта; разпоредителна част, с която се определят правата или
задълженията, начинът и срокът за изпълнението; разпореждане относно
разноските; пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; дата на
издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато
органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник.
Следователно
не е налице липса на установената от закона форма, водеща до нищожност на акта
на това основание.
Липсата
на фактически основания е нарушение на чл.59, ал.1 от АПК относно изискването
за мотивираност на административния акт. Неизлагането на мотиви е основание за
незаконосъобразност на административния акт, тъй като мотивирането на
административния акт е изискване за неговата законосъобразност. Липсата на
мотиви, като фактически или правни основания за издаване на акта, във всички
случаи води до унищожаемост на административния акт,
а не до неговата нищожност, защото мотивите не са същинското волеизявление на
административния орган, а обосновка по издаването на административния акт.
При
наличието на волеизявление липсата на мотиви не е основание за нищожност на
административния акт и ако същия е без мотиви, то той е унищожаем,
а не нищожен.
Съществените
нарушения на административнопроизводствените правила
са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че нарушението е
довело до липса на волеизявление. Според правната теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта; когато,
ако не беше допуснато, би могло да се стигне и до друго решение.
В
тази насока оспорващия твърди, че съществено нарушение на административнопроизводствените
правила при всички случаи е когато вследствие на нарушаване на задължението за
уведомяване гражданин или организация са били лишени от възможността да
участват като страна в производството по издаване на индивидуален
административен акт., като по делото не се ангажираха доказателства
административният орган да е изпълнил задължението си да уведоми известните
заинтересовани граждани и организации за започване на производството по
издаване на виза за проектиране, нанесена на скица с №405/11.10.2012 г. /на
стр.78/, същата не е съобщена на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ,
конкретно на жалбоподателя Б.А., което е потвърдено и от заключението на вещото
лице, изготвило СТЕ, както и не е съобщено на жалбоподателя за издаденото
Разрешение за строеж №120/07.08.2015 г., установено и твърдяно от заключението
на вещото лице, в отговор на седми въпрос от експертизата.
По
отношение на тези доводи следва да се посочи, че на първо място
законосъобразността във всичките й форми на виза за проектиране, нанесена на
скица с №405/11.10.2012 г. не е въпрос на разглеждане в настоящото
производство, по което предмета въведен с жалбата са Разрешение за строеж №
РС-120/07.08.2015 г. и Заповед № ТУ/03-12/16.08.2018 г. на главния архитект на
община Ямбол, поради което всякакви съображения касаещи визата са неотносими, не могат да повлияят на правния спор и не
трябва да бъдат коментирани.
На
второ място самата виза е една възможност, предоставена на възложителя, която
не го обвързва и той може да реализира или не под формата на бъдещия проект, но
самата виза подлежи на самостоятелно оспорване, което се развива в законоустановените срокове в отделно производство.
На
трето място неизпълнението на задължението да се уведомят известните
заинтересовани граждани и организации за започване на производството по
издаване на виза за проектиране, нанесена на скица с №405/11.10.2012 г. и несъобщаването
й на заинтересованите лица по чл.131 от ЗУТ не е възпрепятствало последните да
реализират правата си в производството по оспорването й, но едно такова
нарушение не е в състояние да повлече нищожност на административния акт.
Същото
се отнася и до неизпълнение на задължението да се уведоми заинтересованото лице
за издаденото разрешение за строеж, т.к. се касае за действие последващо съставянето му и което не се отразява на
неговата законосъобразност.
Ето
защо в настоящия случай не се установяват нарушения на административнопроизводствените
правила, които да са основания за нищожност.
На
свой ред нарушенията на материалния закон касаят правилността на
административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на
посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т.
е. не е издаден на основание на нито една правна норма и същевременно засяга по
отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или
предпоставките, предвидени в приложимата материално правна норма и липсата на
каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и да е орган да
издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание.
Следователно, нищожност на административния акт при наличие на материална
незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните
предпоставки, визирани в хипотезата на приложимата материалноправна
норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото
съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един
орган. Иначе казано - административният акт е нищожен поради противоречие с
материалния закон тогава, когато разпоредените правни
последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в
правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред.
Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до
нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.
Настоящият
случай не е от категорията, при която материалната незаконосъобразност да води
до толкова тежък порок.
Посочени
са както материалноправните предпоставки за издаване
на акта, така и приложимите законови норми, поради което и при допуснати
нарушения ще е налице незаконосъобразност, но не и нищожност на въпросните Разрешение
за строеж № РС-120/07.08.2015 г. и Заповед № ТУ/03-12/16.08.2018 г. на главния
архитект на община Ямбол.
В
тази връзка са несъстоятелни доводите, че до нищожност водят нарушаването на императивната
норма на чл.148, ал.7 от ЗУТ, според която разрешение за строеж в недвижим
имот, в който съществува незаконен строеж, не се издава на лицето, извършило
незаконния строеж, докато същият не бъде премахнат или узаконен, както и установените
несъответствия между предвиденото с визата за проектиране и одобрените
инвестиционни проекти.
На
първо място наличието на незаконен строеж, който да е пречка за издаване на
разрешение за строеж се установява по реда на Глава двадесет и първа от ЗУТ,
където в зависимост от категорията на строежа са регламентирани процедурата и
компетентните органи.
Ето
защо на второ място доколкото не е била проведена нарочна процедура, приключила
с влязъл в сила административен акт, който да установява наличие на незаконен
строеж, то не е налице забраната на чл.148, ал.7 ЗУТ.
На
трето място без значение са подаваните уведомления за съществуването на
незаконен строеж и направените констатации, доколкото не са приключили по
посочения по-горе начин.
На
четвърто място констатирането на незаконен строеж не може да става в
производство различно от законоустановеното, а
настоящото не е такова, а още по-малко може да се прави изначално в съдебно производство,
при липса на компетентност за това или въз основа на свидетелски показания.
На
пето място дори и да е налице незаконно строителство, то не може да обуслови
нищожност на издаденото разрешение за строеж, т.к. може да бъде отстранено във
всеки момент след надлежното му установяване.
От
друга страна досежно констатираните несъответствия
между предвиденото с визата за проектиране и одобрените инвестиционни проекти
трябва да се има предвид следното.
На
първо място според заключението на съдебно-техническата експертиза за процесния обект, след Визата за проектиране, са разработени
проекти по всички части/Архитектурна, Конструктивна, ВиК,
ЕЛ, топлотехника, ППЗ……….”, а оценката за съответствие на проектите е извършена
като комплексен доклад, съставен от регистрирана фирма-консултант - „Амлекс” ООД гр.Ямбол, която е представила Доклад на
основание чл.142, ал.6, т.2 ЗУТ, че е направена оценка за съответствие на
проектите със съществените изисквания към строежите и е записала, че са спазени
изискванията на действащите нормативни актове, че съгласуваността между
отделните проекти отговаря, като е направено заключение, че „Въз основа на
направените констатации, работния проект е в пълен обем, отговаря на
нормативните актове и нормите за проектиране и предлагам на главния архитект на
Община Ямбол да издаде разрешение за строеж за обект: „Ремонт на жилищна сграда
с ид.*** и едноетажна пристройка към нея, УПИ
XVII-669, кв.37, ул.***ПИ с идентификатор *** по КК на гр.Ямбол“, който доклад
е съставен от специалисти по всички части и въз основа на него главния архитект
на Община Ямбол е издал Разрешение за строеж №120/07.08.2015 г. на основание чл.148, ал.1,2,4,8 във връзка с чл.142,
ал.6, т.2 от ЗУТ и с КД за ОС на СК „Амлекс” ООД гр.Ямбол.
На
второ място относно невъзможността за достъп до съществуващата в имота жилищна
сграда вещото лице сочи, че за наличната
Друг вид сграда–тоалетна с идентификатор ***.6 със ЗП 6м2 по КК на гр.Ямбол е
издадено Разрешение за строеж №185/14.06.1996 г. на основание чл.225 от ППЗТСУ
във връзка с чл.119, ал.2 от Наредба №5–„Басейни, кладенци, попивни
ями и временни клозети се изграждат в парцела съобразно техническите и
санитарно-хигиенните изисквания”.
Ето
защо е до изграждането на тоалетна в жилищната
сграда с идентификатор ***, по отношение на което експерта със специалност „В и
К“ дава заключение, че към настоящия момент няма проблем с
отвеждането на отпадните води от тази сграда и към настоящият момент тя е
свързана с уличната канализация по ***, чрез изграденото за поземления имот с
идентификатор *** сградно канализационно отклонение
от PVC тръби ф160 и е налице възможност да бъдат отведени и отпадните води от
тоалетната, ако бъде изградена в жилищната сграда.
Поради
това и временния статут на сграда–тоалетна с идентификатор ***.6, не е налице
твърдяното от оспорващия обстоятелство, което да води дори и до унищожаемост на оспорените административни актове.
Посоченото
налага извода, че не е налице противоречие с материалноправни
разпоредби, което по тежестта си да е от степен водеща до нищожност на
постановените и оспорени административни актове, издадени от главния архитект
на общината.
Разгледано
самостоятелно несъответствието с целта на закона или така нареченото превратно
упражнение на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като
правило. Само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт,
посоченият порок води до нищожност. Тук нищожност ще е налице и когато целта на
закона не би могла да бъде постигната с волеизявлението, отразено в
административния акт.
Доколкото
посочените предпоставки не са налице, то не може да се приеме, че акта е
нищожен и на това основание.
Ето
защо Разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г. и Заповед №
ТУ/03-12/16.08.2018 г. на главния архитект на община Ямбол са постановени от
компетентен орган, в съответната форма и на основание действащите законови разпоредби
и не са нищожни,
поради което жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и съобразно заявеното искане
следва на основание чл.143, ал.3 АПК да бъде осъден жалбоподателя да заплати на
страната, за която административният акт е благоприятен, направените по делото
разноски в общ размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева, включващи
заплатеното възнаграждение за адвокат и вещо лице.
В проведеното по делото открито съдебно заседание на 10.06.2020 г. съдът е
определил в 7-дневен срок заинтересованата страна да довнесе сума в размер на
146 (сто четиридесет и шест) лв. за депозит за вещо лице. На заседанието са
присъствали страната и процесуалния й представител, но сумата не е внесена в
определения от съда срок. Същото налага да се постанови събиране на въпросната
сума на основание чл.77 ГПК и се осъди заинтересованата страна да заплати
посочената сума по набирателната сметка за чужди
средства на съда.
Водим от горното, Я А С, шести
административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Б.Х.А. ***, чрез
пълномощника му адв.В. *** със съдебен адрес:*** **,
кант.** с искане да бъде обявена
нищожността на Разрешение за строеж № РС-120/07.08.2015 г. и Заповед №
ТУ/03-12/16.08.2018 г. издадени от главния архитект на община Ямбол.
ОСЪЖДА Б.Х.А.
***, чрез пълномощника му адв.В. *** със съдебен
адрес:*** **, кант.** да заплати на А.Х.А. *** направените по делото разноски в
размер на 450 (четиристотин и петдесет) лева.
ОСЪЖДА А.Х.А. *** да заплати по набирателната
сметка за чужди средства на Административен съд-Ямбол сумата от 146 (сто четиридесет
и шест) лева, представляваща довнасяне на депозит за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете