№ 2446
гр. София, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100500932 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е образувано по въззивна жалба на Сдружение „Б.х.к.“ срещу
решение № 12361/07.11.2022 г. по гр.д. № 74315/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, с
което са отхвърлени предявените срещу Министерски съвет на Република България и
К. Г. А. искове с правно основание чл. 71, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр., както
следва:
- иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски
съвет на Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране
срещу COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в
който възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи
хронични заболявания са поставени като група с нисък приоритет, съставлява
нарушение на забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците
„възраст“ и „увреждане“;
- иск за признаване за установено по отношение на ответника Ко. Г. А., че с
действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България и издаване на заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията
1
на имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по
признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е приоритизирал възрастните хора на и над
65- годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;
- иск за признаване за установено, че ответниците Министерски съвет на
Република България и К. Г. А. с действията си по организация на ваксинационния
процес чрез т. нар. „зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс,
включително, но не само, чрез последващи изменения в първоначално приетия
Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в Република България, са
извършили нарушение на забраната за непряка дискриминация на основата на
признаците „възраст“ и „увреждане“ по отношение на възрастните хора на и над 65-
годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания;
- иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. А. с действията си, които
практически приоритизират ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите
лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на ваксинационната кампания,
включително след отварянето на т. нар. „зелени коридори“, е извършил непряка
дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65-годишна възраст и хората с
придружаващи хронични заболявания, които са били непропорционално затруднени да
бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове;
- иск за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да
преустанови нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България, приоритизирайки възрастните хора на и над 65-
годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се
въздържа от по-нататъшни нарушения.
Жалбоподателят - Сдружение „Б.х.к.“, твърди, че решението е неправилно.
Поддържа, че от събраните по делото доказателства се установява, че са налице
твърдените нарушения на ЗЗДискр., извършени от ответниците, поради което моли
обжалваното решение да бъде отменени и исковете да бъдат уважени. Претендира
разноските по производството.
Ответниците по жалбата – Министерски съвет на Република България и К. Г. А.,
оспорват жалбата, като считат, че първоинстанционното решение е правилно и молят
същото да бъде потвърдено. Претендират разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Сдружение „Б.х.к.“ с искове с
правно основание чл. 71, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр.
Ищецът твърди, че след глобалното разпространение на вируса COVID-19 в кР.
2
на 2019 г. и началото на 2020 г. най-ефикасното и успешно средство за защита срещу
тежко протичане на заболяването или смърт са били одобрените за употреба ваксини.
Излага, че с приетия от Министерски съвет „Национален план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България“ са били въведени препоръки за провеждане на
имунизации, като са били посочени по фази групите от населението, които да бъдат
ваксинирани с приоритет, тъй като първоначално наличните дози ваксини не са били в
достатъчно количество. Счита, че с приемането на ваксинационния план,
последващото му изменение и допълнение с РМС № 91/03.02.2021 г., РМС №
144/19.02.2021 г. и РМС № 145/22.02.2021 г., начина на приложението му и начина на
организиране на имунизационната кампания, включително чрез въвеждането на т. нар.
„зелени коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс и приоритизиране на
ваксинационните центрове вместо общопрактикуващите лекари в процеса на
ваксинация в първите месеци на ваксинационната компания – до кР. на м.05.2021 г.,
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични
заболявания са поставени в по-уязвимо положение спрямо другите групи по отношение
на достъпа им до ваксиниране, поради което по отношение на тях е извършена
дискриминация по признаци „възраст“ и „увреждане“. Излага, че в качеството си на
министър на здравеопазването ответникът А. е следвало да отговаря за създаването на
ваксинационния план по начин, който да гарантира запазването на най-много човешки
животи и който не застрашава най-уязвимите от населението лица, каквито са лицата
на и над 65-годишна възраст и тези с хронични заболявания. Сочи, че до 12.05.2021 г.
той е отговарял за изготвянето на ваксинационния план (доколкото се касае за дейност,
тясно свързана с извънредната епидемична обстановка, при която Министърът на
здравеопазването има широки правомощия) и предлагането му на Министерския съвет
за гласуване. Сочи, че с негова заповед е сформирана работна група за изработването
на ваксинационния план, включваща и експерти от Министерство на здравеопазването
на пряко подчинение при него, че той е предложил фазите за ваксинация и фактически
е организирал процеса по ваксинация по начин, изключващ възрастните хора на и над
65-годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания от равен и
ефективен достъп до ваксини. Счита, че с включването на тези групи лица в IV фаза на
ваксинационния план те са поставени в по-неблагоприятно положение в сравнение с
лицата на по-ранна възраст и с тези, които нямат увреждания, изразяващи се в
придружаващи заболявания, като не е отчетено обстоятелството, че те са сред най-
уязвимата част от населението и нуждата от имунизация поради възрастта и
увреждането им е в най-голяма степен и с приоритет, защото са изложени на висок
риск от развиване на тежки усложнения или смърт. Изтъква, че с отварянето на т. нар.
„зелени коридори“ всякакъв ред за ваксинацията съобразно ваксинационния план е
премахнат и тя е станала хаотичен процес. Счита, че на практика ІV фаза на
ваксинацията никога не е достигната. Твърди, че възрастните хора и хората с
3
увреждания са фактически приоритизирани едва след издаване на заповед № РД-01-
350/17.05.2021 г. на служебния министър на здравеопазването С.К.. Ето защо,
предявява искове с правно основание чл. 71, ал. 3, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗЗДискр срещу
Министерски съвет на Република България и К. Г. А. (в лично качество), както следва:
иск за признаване за установено по отношение на ответника Министерски съвет на
Република България, че приемането на Националния план за ваксиниране срещу
COVID-19 в Република България на 07.12.2020 г. с РМС № 896/07.12.2020 г., в който
възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи хронични
заболявания са поставени като група с нисък приоритет, съставлява нарушение на
забраната за пряка дискриминация по отношение на тях по признаците „възраст“ и
„увреждане“;иск за признаване за установено по отношение на ответника Ко. Г. А., че с
действията си по предлагане на Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България и издаване на заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията
на имунизационната кампания срещу COVID-19 е извършил пряка дискриминация по
признаци „възраст“ и „увреждане“, като не е приоритизирал възрастните хора на и над
65- годишна възраст и лицата с придружаващи хронични заболявания; иск за
признаване за установено, че ответниците Министерски съвет на Република България и
К. Г. А. с действията си по организация на ваксинационния процес чрез т. нар. „зелени
коридори“ при наличие на ограничен здравен ресурс, включително, но не само, чрез
последващи изменения в първоначално приетия Националния план за ваксиниране
срещу COVID-19 в Република България, са извършили нарушение на забраната за
непряка дискриминация на основата на признаците „възраст“ и „увреждане“ по
отношение на възрастните хора на и над 65-годишна възраст и лицата с придружаващи
хронични заболявания; иск за признаване за установено, че ответникът К. Г. А. с
действията си, които практически приоритизират ваксинационните центрове вместо
общопрактикуващите лекари в процеса на ваксинация в първите месеци на
ваксинационната кампания, включително след отварянето на т. нар. „зелени
коридори“, е извършил непряка дискриминация спрямо възрастните хора на и над 65-
годишна възраст и хората с придружаващи хронични заболявания, които са били
непропорционално затруднени да бъдат ваксинирани във ваксинационни центрове; иск
за осъждане на ответника Министерски съвет на Република България да преустанови
нарушението, като измени Националния план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България, приоритизирайки възрастните хора на и над 65-годишна възраст
и лицата с придружаващи хронични заболявания, както и да се въздържа от по-
нататъшни нарушения.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно, но намира същото за недопустимо по следните съображения:
4
С подаването на исковата молба Сдружение „Б.х.к.“ цели ангажирането на
отговорността на ответниците Министерски съвет на Република България и К. Г. А. за
осъществена дискриминация по повод на упражняване на властнически правомощия,
свързани с приемането на национален план за ваксиниране срещу COVID-19 в
Република България и прилагането на същия. Изложеното следва и от самите актове на
твърдяна дискриминация, които по същество представляват властнически актове,
постановено в сферата на държавно управление, а именно – Национален план за
ваксиниране срещу COVID-19 в Република България от 07.12.2020 г., приет от
ответника Министерски съвет на Република България с РМС № 896/07.12.2020 г.
заповед № РД-01-726/23.12.2020 г. за организацията на имунизационната кампания
срещу COVID-19, издадена от страна на ответника К. Г. А., в качеството на министър
на здравеопазването. Следователно, без съмнение твърдяната дискриминация касае
органи на държавно управление, каквито са Министерски съвет на Република България
и министърът на здравеопазването, по повод на техни властнически правомощия,
свързани с приемане на мерки за защита на населението от COVID-19.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 4 Тълкувателно
постановление № 2 от 19.05.2015 г. по тълк. д. № 2/2014 г., ОСК на ГК на ВКС I и II
Колегия на ВАС, делата по искове за вреди от нарушение на права на граждани,
свързани с равенство в третирането, причинени от незаконни актове, действия или
бездействия на държавни органи и длъжностни лица, са подсъдни на
административните съдилища и когато не е проведено производство по раздел първи
от Закона за защита от дискриминация.
Съгласно мотивите на тълкувателното постановление, нормата на чл. 128, ал. 1,
т. 6 (предишна т. 5) АПК въвежда обща компетентност за административните
съдилища в материята по делата, отнасящи се до обезщетенията за вреди от
незаконосъобразна административна дейност, като я отграничава по този начин от тази
на гражданските съдилища. За да се приеме, че искът за вреди от нарушаване на права,
уреждащи равенство в третирането, е подсъден на административния съд е необходимо
той да се основава на твърдение за вреди, причинени от незаконен акт, действие или
бездействие на държавен орган или длъжностно лице, т.е. от незаконосъобразно
упражнена административна дейност. Провеждането на административно
производство по установяване на нарушение на антидискриминационно
законодателство пред Комисията за защита от дискриминация не е поставено от закона
като условие за определяне на подсъдността на иска. Въпросът дали то може да се
разглежда като друга положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска
по чл. 74, ал.2 ЗЗДискр, наред с останалите процесуални предпоставки за допустимост,
установени в чл. 204 от АПК (напр. отмяната на незаконосъобразния акт), или е
елемент от фактическия състав на иска, не влияе върху начина на определяне на
подсъдността, който е нормативно установен в чл. 1, ал. 2 ЗОДОВ.
5
Разпоредбата на чл. 71, ал. 1, т. 3 ЗЗДискр също предвижда възможност за
търсене на обезщетение за вреди от нарушение на антидискриминационното
законодателство, като сочи, че извън случаите по раздел първи, в който е уредено
производството пред Комисията за защита от дискриминация, всяко лице чиито права
по този или по други закони, уреждащи равенство в третирането, са нарушени, може да
предяви иск пред районния съд, с който да поиска установяване на нарушението,
осъждане на ответника на преустанови нарушението, да възстанови положението
преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения. В
този случай може да се предяви и претенция за понесени вреди. Двете норми - тази на
чл. 71 и на чл. 74, ал.2 ЗЗДискр. уреждат правото на обезщетение за вреди от
нарушение на антидискриминационното законодателство. Доколкото разпоредбата на
чл. 74, ал.2 ЗЗДискр въвежда изискване вредите да са причинени от незаконосъобразна
дейност на държавни органи и длъжностни лица, тя следва да се приеме за специална
спрямо общото правило на чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр.
Следователно, в случаите на твърдяна дискриминация при упражняване на
властнически правомощия, които са в нарушение на ЗЗДискр., каквито са твърденията
на ищеца в исковата молба, то компетентен да се произнесе по въпросите за наличието
на дискриминация е съдът, компетентен да се произнесе и по дължимостта на
обезщетение, т.е. съответният административен съд. Действително, ищецът не
претендира обезщетение във връзка със сочената дискриминация при упражняване на
властническа дейност от ответниците, а само установяване на факта на дискриминация
и преустановяване на същата, което обаче не променя обстоятелството, че спорът е по
повод незаконосъобразни актове на органи на власт, като се цели търсене на защита
спрямо същите, поради което при определяне на компетентния съд следва да се
съобразни нормата на чл. 128, ал. 1 АПК. Разграничителен критерий от кой съд следва
да се разглеждат исковете (граждански или административен), е от чии действия,
според твърдението на ищеца, е причинено дискриминационно третиране, съответно
произтичат вредите. В случаите, когато дискриминационни действия или бездействия
са на органи, осъществяващи държавна власт, исковете по чл. 71, ал. 1 ЗЗДискр. са от
компетентността на съответния административен съд. Общите граждански съдилища
разглеждат исковете за установяване на дискриминация и за обезщетяване на вредите
от същата при отношения на равнопоставеност между насрещните страни, каквито в
случая не се твърди да са налице.
С оглед посоченото гражданският съд не е компетентен да разгледа предявените
искове, предмет на делото. В този смисъл е и константната съдебната практика,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - решение № 307 от 18.12.2017 г. по гр. д. №
6134/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 242 от 18.06.2014 г. по гр. д. № 6376/2013
г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 200 от 02.10.2015 г. по гр. д. № 976/2015 г. на ВКС,
6
ГК, ІІІ ГО и др.
Липсата на компетентност на СРС да разгледа по същество предявените искове
води до процесуална недопустимост на обжалваното решение. Ето защо, същото
следва да се обезсили, като делото следва да се изпрати за разглеждане от надлежния
съд - Административен съд – гр. София.
Отделно от посоченото за пълнота следва да се посочи, че част от исковете
срещу К. Г. А. са недопустими и поради липса на пасивна процесуална легитимация на
посочения ответник да отговаря в лично качеството за твърдяната дискриминация,
което следва да бъде съобразено от съда, който ще разгледа исковете по същество. Иск
по чл. 71, ал. 1, т. 2 от ЗЗДискр. може да бъде предявен срещу физическото лице – пряк
нарушител, само ако се касае за действия, които то е извършило в лично качество, а не
при или по повод дейността на юридическо лице или организация. Ако правото на
равно третиране е засегнато от действие на физическо лице, извършено при
изпълнение на функциите на държавен орган, обществен орган, орган на местно
самоуправление или юридическо лице, в тези случаи искът не може да бъде предявен
срещу прекия нарушител. Това е така, защото преустановяването на нарушението и
бъдещото му невъзпроизвеждане не може да бъде искано от прекия нарушител, чието
участие в структурата на съответния орган или лице е временно. Пострадалият има
интерес по този иск да обвърже със сила на пресъдено нещо не лицето, пряко
нарушило правата му, а организацията, при чиято дейност е извършено това
нарушение. Именно тя ще е отговорна да преустанови нарушението и да осигури
последващото му неизвършване, независимо от това, дали нарушителят ще продължи
да бъде част от състава или ще отпадне от него (така решение № 546/19.12.2012 г. по
гр.д.№ 828/2012 г., ВКС, IV ГО.).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 12361/07.11.2022 г. по гр.д. № 74315/2021 г. по описа
на СРС, 85 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Административен съд - София град.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок
от връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8