Решение по дело №514/2020 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260024

 

Гр.Сливен, 19.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА

 

при съдебен секретар ГАЛИНА ПЕНЕВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 514 по описа за 2020 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от М.Х.И. с ЕГН ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 1941236 на ОД на МВР – Сливен, с който е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателката редовно призована, не се явява и не се представлява в с.з. По делото е постъпила молба от процесуален представител, в която излага становището си по съществото на делото и моли издадения електронен фиш да бъде отменен.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован, не изпраща представител, който да изрази становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 17.02.2018 год. в 09,37 часа в гр. Сливен на бул. „Банско шосе” до бензиностанция „Лукойл” в посока гр. Нова Загора при ограничение 50 км./ч. за населено място въведено с пътен знак Д-11 и приспаднат толеранс от – 3 км./ч., с автоматизирано техническо средство TFR1-M № 519, било заснето движение на лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ”, с рег. № *****, със скорост от 88 км./ч. – над разрешената скорост от 50 км./ч.

След обработване на данните от мобилната камера, служителите на ОД на МВР –Сливен установили чия собственост е автомобила, чрез справка в Централна база – КАТ, а именно лицето М.Х.И. ***.

Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 1941236, в който като нарушител била вписана М.Х.И. ***. В издадения Електронен фиш за налагане на глоба е отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателката на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е неоснователна.

В жалбата и в молбата на процесуалния представител на жалбоподателката се твърди, че е изтекла предвидената абсолютна погасителна давност, поради което молят да бъде отменен издаденият електронен фиш.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 19 от 13.03.2015 год.) при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП законодателят е предвидил, че автоматизирани технически средства и системи са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно ЗДвП, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр. 36 от 19.05.2015 год.), издадена на основание чл. 165, ал. 3 от ЗДвП, е определен реда и начина за ползването им.

В настоящия случай видно от представените по делото писмени доказателства са били спазени изискванията на цитираната Наредба, а именно: било е използвано автоматизирано техническо средство TFR1-M № 519, одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред (л. 7 - 8 от делото) и е бил попълнен протокол за използването на мобилно АТСС за контрол (л. 6 от делото). От приложения към преписката клип № 627, безспорно се установява, че автомобилът е управляван с по - висока скорост от разрешената, а именно 91 км./ч., като с електронния фиш е приспаднат толеранс от 3 км./ч. Следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 7 от цитираната наредба, съгласно която мястото за контрол с мобилни автоматизирани технически средства и системи трябва да е обозначено с пътен знак Е24, поставен преди мястото за контрол и документирано със снимка, е отменена с ДВ, бр. 6/2018 год., в сила от 16.01.2018 год. Поради което към датата на извършване на нарушението – 17.02.2018 год., разпоредбата на чл. 7 от цитираната Наредба не е приложима. Освен това с ДВ, бр. 54 от 05.07.2017 год. е отменена й разпоредбата на чл. 165, ал. 2, т. 8 от ЗДвП, която задължава при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра на вътрешните работи служби да обозначават чрез поставяне на пътни знаци, оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР работи участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез автоматизирани технически средства или системи. С оглед на което съдът намира, че жалбоподателката е извършила нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, поради което същата следва да понесе предвидената административнонаказателна отговорност.

По отношение на възражението в жалбата и в молбата от процесуалния представител на жалбоподателката, че е изтекла погасителната давност, съдът намира същото за неоснователно. Институтът на давността, включително и на абсолютната давност е приложим в административнонаказателното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН по въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в този закон не се предвижда друго. Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато наказателната отговорност е погасена поради изтичане на предвидената в закона давност, т. е. изтеклата давност е обстоятелство, което изключва наказателната отговорност. В ЗАНН не са предвидени разпоредби, касаещи абсолютната давност, поради което в  случая следва да се вземат предвид разпоредбите, уреждащи давността в НК. Давността за наказателно преследване погасява наказателната отговорност на дееца - той не може да бъде осъден, като му се наложи наказание за извършеното престъпление. При съобразяване с разпоредбите чл. 80 и чл. 81 от НК  следва да се приеме, че от  момента на извършване на административно  нарушение – 17.02.2018 год. до датата на подаване на жалбата - 08.04.2020 год., предвидения в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 вр. чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, общ четири години и шест месеца давностен срок не е изтекъл, тъй като деянието е извършено след влизане в сила на измененията в НК, обн. ДВ, бр. 26/06.04.2010 год. С изтичането на този срок е изключена възможността за административнонаказателно преследване, но в настоящия случай този срок не е изтекъл. Следва да се отбележи, че не е приложима разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК, тъй като съгласно тази разпоредба наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи, т.е. когато административнонаказателното производство не е възбудено в този срок. В настоящия случай административнонаказателното производство е образувано с издаването на електронния фиш, а абсолютната давност не е изтекла (в този смисъл Решение № 184/26.11.2019 год. по КАНД № 180/2019 год. по описа на СлАС и Решение № 55/09.06.2020 год. по КАНД № 48/2020 год. по описа на СлАС).

Съдът не констатира нарушения на процедурата при издаване на Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, който съдържа всички необходими реквизити по ЗДвП.

Размерът на наложеното на жалбоподателката административно наказание е в предвидения от закона размер и отговаря в пълна степен на вината и на допуснатото нарушение. Ето защо съдът намира, че следва да потвърди атакувания Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, като законосъобразен.

Ръководен от гореизложеното, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К № 1941236 на ОД на МВР – Сливен, с който на М.Х.И. с ЕГН ********** ***, е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400,00 лева на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: