Решение по дело №508/2017 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 27
Дата: 5 февруари 2018 г. (в сила от 5 февруари 2018 г.)
Съдия: Десислава Стефанова Сапунджиева
Дело: 20173000600508
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 декември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

       Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

Номер   27                     05.02.2018година              Град  Варна

 

                         В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд                                 наказателно отделение                             

На  втори февруари                               две хиляди и осемнадесета година                                                

В  открито заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЛОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:            РОСИЦА ТОНЧЕВА

                              ДЕСИСЛАВА САПУНДЖИЕВА

 

Секретар:Г.Н.

Прокурор:Анна Помакова

 

като  разгледа  докладваното от  съдия Д.Сапунджиева

ВАНД                             номер 508                по описа за 2017   година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е   реда на чл.83д от ЗАНН.

  Образувано по жалба на „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД, представлявано от Управителя М.С.В., чрез адв. С.П.-ШАК против Решение №101/05.12.2017г. постановено по ЧНД №291/2017г. по описа на Окръжен съд-Шумен,  с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 4  166,66лв. за получена имуществена облага в посочения размер, в резултат на извършено от представляващия дружеството В. престъпление по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал.1 ,т. 2,6 и 7 от НК, съгласно Присъда №3 от 17.01.2017г. по НОХД №300/2016г. на ШОС.

   В жалбата са изложени оплаквания, че макар управителят на дружеството да е извършил престъпление,  дружеството като юридическо лице не се е обогатило по никакъв начин и не са преминали парични средства в неговия патримониум. Изложени са оплаквания, че посочената сума не се дължи, тъй като с решение на ВАС ревизионният акт, с който е установен дължимия данък е отменен. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне предложението на прокурор от Окръжна прокуратура – гр. Шумен за налагане на имуществена санкция по чл. 83б, ал.1, т.1 ЗАНН.

В с.з. жалбата се поддържа от процесулния представител на М.С.В.-адв. С.П.-ШАК на посочените в ния основания.

Представителят на Апелативна прокуратура гр.Варна дава заключение за неоснователност на въззизвната жалба и предлага решението да бъде  потвърдено като правилно и законосъобразно.

Варненският апелативен съд счита, че жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения:

Производството пред Шуменския окръжен съд е било проведено по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН по предложение на прокурор в Окръжна прокуратура – гр. Шумен за налагане на имуществена санкция по реда на чл. 83б, ал. 1, т.1 ЗАНН на „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД, представлявано от Управителя М.С.В..

Съдът установи от фактическа страна следното:

Дружеството „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД е вписано в търговския регистър като еднолично дружество с ограничена отговорност. Като едноличен собственик на капитала и управител на дружеството е посочен М.С.В..

С Присъда №3 от 17.01.2017г. по НОХД №300/2016г. на ШОС В. е признат за виновен за това, че на 13.01.2012 г. в гр.Шумен, в качеството си на управител и представител на фирма „РВ Инженеринг” ЕООД гр.Шумен, действайки в съучастие като извършител с В.И.-помагач, избегнал установяването на данъчни задължения в големи размери – 4 166,66 лв., като потвърдил неистина вписвайки с 4166,66 лв.  по-голям размер на право на данъчен кредит от реално полагаемия се от подадена от М.Х.И.– счетоводител на фирма „РВ Инженеринг” ЕООД – гр.Шумен, действаща като посредствен извършител справка декларация по ЗДДС №27001067289/13.01.2012 г. в ТД на НАП гр.Варна, офис Шумен,като използвал документи с невярно съдържание – 3 бр. фактури издадени от „Апи тренд“ ООД – с.Енево, съставени от В.И.: фактура № 0...25/22.12.2011 г. с данъчна основа 9166,67 лв., ДДС – 1833,33 лв. за строително-ремонтни работи; фактура №0...26/23.12.2011 г. с данъчна основа 5916,67 лв., ДДС – 1183,33 лв. за строително-ремонтни работи; фактура №0...27/24.12.2011 г. с данъчна основа 5750,00 лв., ДДС – 1150,00 лв. за строително-ремонтни работи; при упражняване на стопанската дейност, при водене на счетоводството и при представяне на информация пред органите по приходите и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 4166,66 лв. по ЗДДС, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд данъчното задължение е било внесено в бюджета заедно с лихвите – престъпление по чл.255, ал.4 вр. чл.255, ал.1, т.2, т. 6 и т.7 от НК вр. чл.20, ал.2 от НК, като на основание чл.304 от НПК съдът го оправдал по първоначално повдигнатото обвинение срещу него и на основание чл.78а ал.1 от НК го ОСВОБОЖДИЛ ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като му наложил административно наказание ГЛОБА в размер на 1000,00 лв./хиляда лева/.

С решение №64 от 10.04.2017г. по ВНОХД№90/2017г. по описа на Апелативен съд гр.Варна  е изменена присъда  №3 / 17.01.2017 г. на Шуменския окръжен съд по НОХД № 300/ 2016 г.  по отношение на подсъдимия В., като е увеличен размера на наложеното административно наказание „Глоба” от 1000 лв. на 2000 лв.  Присъдата е потвърдена в останалата й част.  С определение № 160/ 26.10.2017 г.  по КНОХД № 567/2017 г. на ВКС е оставена без разглеждане жалбата  срещу решението на АС – Варна като процесуално недопустима и е прекратено съдебното производство. 

  Видно от приетото заключение по съдебно- счетоводната експертиза, назначена в хода на съдебното следствие по НОХД № 300/16 г. по описа на ШОС, „РВ ИНЖЕНЕРИНГ” ЕООД  е погасило задължението си към държавния бюджет в размер на 4 166, 66 лв.,поради което и наказателното производство е приключило с освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на административно наказание „Глоба”.

За да одобри предложението на Окръжна прокуратура – гр.Шумен за налагане на имуществена санкция по чл. 83а ЗАНН първоинстанционния съд е приел, че са налице всички предпоставки за това, тъй като дружеството е получило неправомерна облага, налице е връзка между извършителя на престъплението и юридическото лице и е установен безспорно размера на облагата- в размера на неплатените данъци, поради което следва да се ангажира   административно наказателната отговорност на „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД. Съдът не е приел за основателно възражението на дружеството, че поради отмяната на ревизионния акт, с който са установени процесните неплатени данъчни задължения, дружеството не се е обогатило и липсва една от предпоставките на чл. 83а от ЗАНН.

Разпоредбата на чл. 83а и сл. от ЗАНН предвиждат налагане на имуществена санкция на юридическо лице, което се е обогатило от престъпление, подробно изброени, сред които и престъплението по чл. 255 НК, извършено от управителя и едноличен собственик на „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД. Регламентирано е в цитираната разпоредба, че за да се наложи имуществената санкция  по този ред, престъплението следва да е извършено от лице, овластено да формира волята на юридическото лице, да го представлява или от лице, избрано в контролен или надзорен орган на юридическото лице, както и от работник или служител, на което е възложена определена работа и престъплението е извършено при или по повод на тази работа.

Установено е по делото, че управителят на „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД е и едноличен собственик на капитала и вследствие престъплението, извършено от него е получена облага от дружеството в размера на Данък добавена стойност, чрез приспадане на неследващ се данъчен кредит.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че санкцията по чл. 83а и сл. от ЗАНН е за юридическото лице и това безусловно следва от цитираната разпоредба. Управителят на „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД е лице по чл. 83а, ал. 1, т.1 и 2 ЗАНН, тъй като едновременно с това е и едноличен собственик на капитала на дружеството. Законосъобразни са изводите на съда, че чл. 83а, ал. 3 ЗАНН предвижда налагане на имуществена санкция, независимо от осъществяване на наказателната отговорност, а в случая това е отговорността на управителя и едноличен собственик на капитала за престъпление по чл.255 от НК.

Касае се за административно наказателна процедура, уредена изрично в ЗАНН, поради което проведените други производства – по издаване на ревизионен акт или наказателно преследване, не освобождават дружеството от имуществената санкция на юридическото лице по реда на чл. 83а и сл. от ЗАНН. Спазена е предвидената законова процедура по чл. 83б ЗАНН, като производството пред административния съд е започнало по мотивирано предложение на прокурор от Окръжна прокуратура, завършило с произнасяне от съда по чл. 83е ЗАНН с обжалваното пред настоящия съд решение.

  Първоинстанционният съдът е извършил задълбочена преценката по реда на чл.83г, ал.5 от ЗАНН и обосновано е приел, че  М.В. в качеството си на управляващ и представляващ търговското дружество е признат за виновен и наказан за извършено престъпление по чл.255 от НК при условията на пряк умисъл. Това определя наличието на връзка между В., като извършител на деянието и юридическото лице  „РВ ИНЖИНЕРИНГ" ЕООД, което  той представлява и управлява в инкриминирания период, както и наличието на връзка между самото деяние и облагата, която юридическото лице би могло да получи от него. В резултат на извършеното от В. престъпление по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал.1 ,т. 2,6 и 7 от НК, дружеството не е платило данъчни задължения в големи размери -общо  4166,66лв.,т.е. налице е неправомерна облага по смисъла на чл.83г, ал.5, т.1 от ЗАНН чрез неплащането на данъчни задължения в сроковете по ЗДДС. При законосъобразно развитие на данъчните правоотношения от патримониумът на дружеството е следвало да бъде платен дължимия ДДС. Последващото заплащане на публичните задължения по ЗДДС от дружеството не влияе върху целения от дееца резултат за получаване на имуществена облага от престъплението по чл.255 ал.4 от НК, чрез избягване установяването и заплащането на данъци в законоустановените срокове. Проведените други производства - по ДОПК за издаване на ревизионен акт или наказателното преследване за престъпление по Наказателния кодекс ,не освобождават дружеството от имуществената санкция по реда на чл.83а и сл. от ЗАНН.

Първоинстанционният съд мотивирано е приел за неоснователно наведеното от процесуалния представител на дружеството възражение, че доколкото към момента на приключване на съдебното производство по НОХД№300/2016г. на ОС-Шумен, щетата е възстановена, то не следва да се налага имуществена санкция на юридическото лице. Действително, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд и до депозиране на настоящото Предложение от ОП-Шумен дружеството е внесло в полза на държавния бюджет дължимото данъчно задължение ведно с лихвите /вж експертиза на л.175 от НОХД №300/16г. на ШОС.Въз основа на това,  управителя на търговското дружество В. е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „глоба".

Имуществената санкция по чл.83а от ЗАНН се налага на юридическото лице, което  се е обогатило или би се обогатило от престъпление по чл.255 от НК. Въпреки, че впоследствие щетата  е била възстановена, дружеството се е обогатило в резултат на извършеното от неговия представител и управляващ престъпление. Този извод се потвърждава и от предвидената от законодателя в чл.83б, ал.1, т.1 от ЗАНН възможност да се образува и води производство по чл.83а от ЗАНН по предложение на прокурора както след внасяне на обвинителен акт, така и на постановление с предложение за освобождаване на дееца от наказателна отговорност и налагане на адм.наказание /78а от НК/ или на споразумение за решаване на делото, като последните две хипотези са възможни единствено при възстановени имуществени вреди, причинени в резултат на престъпното деяние.

Правилно съдът е отхвърлил като неоснователно и възражението на процесуалния представител на дружеството, че след като ревизионния акт №*********/22.07.2013г. е бил отменен с влязло в сила решение на ВАС №912 от 23.01.2017г. по  адм.д. №936/2016г., то процесното ДДС не се дължи, поради и което дружеството не се е обогатило с посочената сума.

Твърдяното обстоятелство, че ревизионния акт е отменен  с влязла в сила решение на Върховния административен съд е факт.

Съгласно разпоредбата на чл.118,ал.1 от ДОПК, с ревизионния акт се установяват, изменят и/или прихващат задължения за данъци и за задължителни осигурителни вноски; възстановяват се резултати за данъчен период, подлежащи на възстановяване, когато това е предвидено в закон, както и се възстановяват недължимо платени или събрани суми,т.е. с него само се установява задължение към държавата, което произтича от неизплатени данъци, а не се създават такива. Данъчните задължения са определени по основание, субект и размер от данъчните закони и стават ликвидни и изискуеми с настъпване на техния падеж. Съгласно ТР №1 от 2009 на ВКС по т.д.№1/2009г. на ОСНК “административните и наказателните производства в областта на данъчните правоотношения са автономни  и независими. Дори в рамките на административното данъчно производство да не са установени допълнителни данъчни задължения над декларираните от данъчно задълженото лице, разследващите органи могат да приемат, че е налице укриване на данъци и обратното“.

Нормите на чл. 83а - 83е от ЗАНН предвиждат особена процедура, която дава възможност да се репарират вреди, настъпили в резултат на извършено престъпление.  Правната природа на тази процедура без съмнение е административно - наказателна, но основанието за съществуването `и е извършено престъпление.  Следва да бъде отбелязано, че при осъществяване на престъпленията, посочени в чл. 83а от ЗАНН  се  развиват две производства:  наказателно - за извършителя на престъплението  -  физическо лице и административно - наказателно- за юридическото лице, което се е обогатило, или е могло да се обогати.  Независимо от наличието на две производства тяхното начало поставя един юридически факт, а именно

 

извършването на престъпление, а не административно нарушение.

В този смисъл възражението на защитника на подсъдимия, че няма установено данъчно задължение, респ. облага за юридическото лице е неоснователно.

Правилно съдът е отмерил и имуществената санкция, в размер на невнесения данък, имайки предвид неговия размер и обстоятелството, че същия последствие е внесен в бюджета.

Мотивират от гореизложеното и на основание чл.338 от НПК,съдът

  

Р Е Ш И :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение  №101/05.12.2017г. постановено по ЧНД №291/2017г. по описа на Окръжен съд-Шумен,  с което е наложена на дружеството имуществена санкция в размер на 4  166,66лв. за получена имуществена облага в посочения размер в резултат на извършено от представляващия дружеството В. престъпление по чл. 255, ал. 4 във връзка с ал.1 ,т. 2,6 и 7 от НК, съгласно Присъда №3 от 17.01.2017г. по НОХД №300/2016г. на ШОС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протестиране.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                   2.