Р Е
Ш Е Н
И Е №
20.11.2020г, гр.Пазарджик
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, гражданска
колегия, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ ХАРИЗАНОВА
при
секретаря Мария Кузева, като разгледа докладваното от районен съдия Харизанова
гр.д.№722 по описа на съда за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В исковата си молба срещу Министерство на вътрешните работи гр.С.,
ул.“Ш. С.“№29 ищецът Д.С.Т. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника си адв.А.Д. твърди, че от 04.07.2020г работи
в Специализиран отряд с тероризма към
МВР. СОБТ е специализирана структура на МВР/ чл.44, чл.37 от ЗМВР/. Твърди се,
че на 13.06.2018г. ищецът участвал в планирано практично занятие на водолазна
подготовка/ гмуркате/ в акваторията на град С.. Около 11:30 часа е започнало
водолазното спускане. Няколко минути след приключване на гмуркането ищецът
почувствал силна болка и заглъхване на двете уши. На следващия ден болката и
заглъхването се засилили, появил се и силен шум в лявото ухо. Доктор Чавдар
Шейнов – началник на МС при СОБТ осъществяващ медицинското осигуряване по време
на курса, прегледал и консултирал ищеца
като го насочил към специализиран преглед и лечение при УНГ-специалист.
На 18.06.2018г. е извършен преглед при доктор Н. П., който е назначил
изследване на слуха в аудиологичен кабинет към Централна клинична болница като
е установено намаляване на слуха на ляво ухо и е предписано медикаментозно
лечение/ флорестон инжекции и милгама капсули/. Същото обаче се оказало
неефективно, което наложило на 11.07.2018г пострадалият да бъде приет в УМБАЛ „С.“
за болнично лечение. Там лекарите установяват т.нар. баротравма на средното
ухо, неврит на левия слухов нерв, невросензорна загуба на слуха на лявото ухо и
това наложило болнично лечение, което продължило 3 дни. След като са извършени всички
необходими манипулации, пациентът е изписан и отново е назначено медикаментозно
лечение. Няколко дни след това обаче състоянието на ищеца се влошило и той
започнал да изпитва силни болки и заглъхване
в дясното ухо. Това наложило повторното му постъпване на 17.07.2018г. в
УМБАЛ “С.“.Прегледан е от УНГ-специалист ,който му поставил диагнозата“ абсцес на външното ухо“ и
го насочва за оперативно лечение. На 17.07.2018г. е извършена оперативно
интервенция за ексцисия на абсцеса. След операцията пациентът оставил няколко
дни под наблюдение, след което на 20.07.2018г. е изписан и насочен към общо
практикуващ лекар, който да следи за последващия контрол на заболяването.
Назначено е медикаментозно лечение за повече от 3 месеца Nootropili
2.1, Tebokani
80mg 2.1 Nevrobext 3.2.
През тези месеци под влияние на изписаните лекарства състоянието на ищеца се стабилизирало, а
болките и шумът отслабнали, но не
изчезнали напълно. След като изтекъл болничния на ищеца той се завърнал отново
на работа, опитвайки се да изпълнява стриктно всички възложени му задължения,
командировки и обучения. През месец
септември 2019г. повече от година след първия инцидент по време на провеждан практически курс по
водолазна подготовка ищецът отново получил същите усложнения като лекарите са
категорични, че се касае за повторна
баротравма, която е вследствие на
първоначално получената. Проведен е курс
на медикаментозно лечение, вследствие на което пациентът получил алергична реакция и е настанен за
наблюдение в Медицинския институт на МВР.Проведени са множество прегледи при
различни специалисти, назначени са процедури с мек лазер за възстановяване на
слуха.Вследствие на тези травми ищецът не може да изпълнява пълноценно
служебните си задължения и лекарите решили, че за в бъдеще той няма да може да
участва в провежданите практически курсове по водолазна подготовка и парашутни
скокове. Твърди се, че ищецът е служител на СОБТ от 2012г. Назначен е на
длъжност „младши инструктор“ със заповед на командира на СОБТ-МВР с
рег.№зк-66/14.06.2017г. Заповедта за назначаване и длъжностната характеристика са с гриф за
сигурност по Закона за защита на класифицираната информация.Повече от седем
години ищецът изпълнява стриктно всичките си задължения, участва във всички
командировки и провежданите практически курсови.С оглед изискванията на чл.60,
ал.1 от КСО от работодателя е подадена
декларация за трудова злополука с вх.№870 от 12.09.2018г. като същата е вписана
под №06 от 04.09.2018г. в регистъра на осигурителя. Проведено е
разследване ,което установява, че вследствие
на възникналия инцидент при участие в
практично занятие по водолазна подготовка по време на командировка е причинена
на работника т.нар.баротравма , довела до настъпилата нетрудоспособност и
същата се намира в причинно-следствена
връзка с настъпилото увреждане, получено при изпълнение на служебните му
задължения. С разпореждане №22527 от 15.02.2019г. регистрираната злополука е
приета за трудова. Разпореждането на органа по чл.60, ал.1 от КСО има
двойствено значение- от една страна то представлява индивидуален
административен акт относно наличието или на трудова злополука, а
от друга страна е официален удостоверителен документ за установените в него
факти и в частност – за наличието на трудова злополука като положителен
юридически факт, който е елемент от фактическия състав на имуществената
отговорност на работодателя и от който зависи съществуването на правото на
обезщетение. Твърди се, че вследствие на злополуката ищецът, който е на 28 годишна възраст се е превърнал в постоянен пациент на различни
лечебни заведения. Повече от два месеца след първата травма слухът му е трайно
намален, което е съпътствано със силни болки , цялостно неразположение и
дискомфорт. Повече от три месеца приема множество скъпоструващи лекарства и
обезболяващи. След временното изчезване на симптомите същите се повтарят с нова
сила при поредното обучение/ година след първоначалната травма/, което поставя
ищецът в невъзможност пълноценно да
изпълнява служебните си задължения и пълна невъзможност да участва в бъдещи
подобни обучения.Всичко това неминуемо се отразява и на психическите му
преживявания. Ищецът започнал да изпитва притеснение и несигурност дали някога
ще успее да се възстанови напълно, дали
ще може отново да изпълнява пълноценно личните и служебните си задължения, тъй
като работата му като младши инструктор/ командос/ в отдела на Специализирани
операции към СОБТ-МВ изисква винаги отлична физическа подготовка, добро
здравословно състояние и висока концентрация. В хода на лечението са сторени
множество непредвидени разходи за прегледи, лекарства, изследвания , транспорт
и други. Всичко това допълнително напрегнало и изнервило ищеца и същият се почувствал потиснат и депресиран.
Тези реално претърпени болки и страдания следва да бъдат компенсирани по
справедливост. Моли се съда да постанови
решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
20 000лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди и
сумата от 235 лв. обезщетение за имуществени вреди/ проведени процедури с мек
лазер, потребителски такси закупуване на лекарства/ в
резултат на трудова злополука, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от датата на увреждането
13.06.2018г до окончателното изплащане на сумите. Претендират се сторените по
делото разноски. В подкрепа на твърденията ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника е подаден писмен
отговор, с който се оспорва както
допустимостта, така и основателността на иска. Твърди се, че в ЗМВР е разписан
специален ред за изплащане на обезщетение за претърпяна трудова злополука от
служители на МВР, а именно – на служители в МВР, претърпели телесна повреда при
или по повод изпълнение на служебните си задължения се изплаща обезщетение в
размер на 10 месечни възнаграждения при тежка телесна повреда и 6 месечни
възнаграждения при средна телесна повреда. Видът на причинената телесна повреда
се определя от Централна експертна лекарска комисия, а обстоятелствата при
които е причинена или при които държавният служител е загинал се удостоверяват
от прекия ръководител.В чл.239 от ЗМВР е разписано, че обезщетенията по този
закон се изплащан на базата на месечното възнаграждение, определено към датата
на прекратяване на служебното правоотношение, на отстраняване от длъжност или на установяване на събитието
по чл.238 от ЗМВР , което включва основно месечно възнаграждение, допълнително
възнаграждение за прослужено време, за работа при специфични условия, за
изпълнение на специфични служебни дейности, за научна степен.Разпоредбата на
чл.238 от ЗМВР в своите пет алинеи е материално правна по своя характер и
определя условията за получаване на еднократно обезщетение от държавните
служители в МВР претърпели телесни повреди при или по повод изпълнение на
служебните им задължения, размерът на дължимото обезщетение, който е
диференциран с оглед вина на телесната повреда, компетентните органи и
съответните правомощия за реализиране на законовоустановеното право на
еднократно обезщетение по закон. Сочи се , че претенцията на ищеца е
неоснователна, тъй като предвиденото в чл.238 от ЗМВР обезщетение презюмира
както размера на претърпените имуществени вреди от претърпяната злополука, така
и обема на негативните изживявания на засегнатото лице, което нормално съпътстват
подобен факт, като в конкретния случай
преживените от ищеца негативни емоции във връзка със случилото му се събитие
трудово злополука не са надхвърлили този минимален праг. Сочат се доказателства.Претендира
се юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си,
поддържа исковете. Подробни съображения по съществото на спора са развити в
хода на устните състезания чрез представените по делото писмени бележки.
В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния си
представител, поддържа писмения отговор. Подробни съображения по съществото на
спор аса развити в хода на устните състезания чрез представените по делото
писмени бележки.
Пазарджишкият районен съд след кат осе запозна с
изложените в исковата молба фактически твърдения, след като съобрази доводите
на страните и след като обсъди и
анализира събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, при
спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК прие за установено следното от
фактическа страна:
Безспорно е между страните, че ищецът е служител на
ответника като от 04.07.2012 работи в Специализиран отряд за борба с
тероризма/СОБТ/ към МВР като със Заповед
с рег.№зк-66/14.06.2017 г на командира на СОБТ е назначен на длъжност „младши
инструктор“.
По делото е ангажирана като доказателство цялата
административна преписка във връзка със злополуката, станала на 13.06.2018г. От
материалите по преписката се установява,
че във връзка със заповед №1984 ЗК-121/29.05.2018г. относно провеждане на
практически курс по водолазна подготовка със служители на СОБТ-МВР и план за
провеждане на практически курс по водолазна подготовка със служители на
СОБТ-МВР рег.№1984р-3982/28.05.2018г. младши инструктор Д.т. е командирован на
територията на град С. и прилежащата акватория за времето от
04.06.-14.06.2018г. На 13.06.2028г. под ръководството на инструктор от СОБТ
започнало водолазно спускане около 11:30 часа. Няколко минути след приключване
на гмуркането Д.Т. почувствал заглъхване и болка в двете уши. На 14.06.2028г се
прибрал от планираната командировка като същата нощ болката в ушите се засилва и
се появява силно заглъхване и силен шум
като не може да чува нормално особено с лявото ухо. Извършена е консултация с
Чавдар Шейтанов/ медицинско лице в СОБТ/, който насочил ищеца към болнично заведение
. Издаден е болничен лист №Е2018643758 за 30 дни с диагноза „ едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух на другото
ухо“.
Видно от материалите, съдържащи се в приложената
административна преписка до съответното ТП на НОИ е подадена декларация за трудова
злополука по образец вх.№870/12.09.2018г. по чл.3, ал.1 от Наредбата за
установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/, с
която ответникът е декларирал пред ТП на
НОИ, наличието на претърпяна от Д.Т.
злополука на 13.06.2018г около 11:30 часа през работно време/ което
работно време е от 08700 до 12:00 часа и от 13:00 до 17:00 часа/. За място на
злополуката е посочено : в акваторията на град С. при водолазно спускане.В
декларацията изрично е посочена
специфичната дейност, която ищецът е извършвал , а именно – водолазно спускане.
В позиция начин на увреждане е отразено „ след водолазно спускане
почувствал заглъхване и болка в двете уши“. От
Териториално поделение на НОИ – С. град е проведено разследване на така
декларираната злополука като резултатите са обективирани в протокол №68 от
29.10.2018г.
С разпореждане №22527 от 15.02.2019г на Териториално
поделение на НОИ – С. град на основание
чл.60, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване е прието ,че злополуката
,станала с ищеца Д.Т. на 13.06.2018г. е трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.
Установява се от
приетата по делото медицинска документация , че на 11.07.2018г Т. постъпва на болнично лечение в Отделение
„УНГ“ на УМБАЛ “С.“ с оплакване силен пищящ шум в лявото ухо като давността на оплакванията е около един месец. Пациентът е пролежал в
болничното заведение 3 дни . Изписан е на 14.07.2018г с окончателна диагноза
„шум в ушите“. На 17.07.2018г ищецът постъпва за втори път за болнично лечение в същото отделение с
оплакване болка и заглъхване в дясното ухо. Прегледан е от специалист УНГ и е насочен за
хоспитализация с цел оперативно лечение. Подложен е на оперативна интервенция,
изразяваща се в „ ексцизия или деструкция на други лезии на външното ухо“ и е изписан на 20.07.2018г. с окончателна
диагноза „абсцес на външното ухо“.Слухова загуба 23.75dB.
намален слух двустр. След изписването
от болница на 20.07.2028г Т. е
насочен към общопрактикуващ лекар. Назначено му е медикаментозно лечение за три
месеца с Nootropili 2.1,
Tebokani 80mg 2.1 Nevrobext 3.2.
Представени са два болнични листа за временна
неработоспособност за общо четиридесет дни при постановен болничен режим на лечение за четири дни и домашен
амбулаторен режим на лечение за тридесет и шест дни с диагнози“МКБ 10Н93.1 Шум
в ушите“ и „МКБ 10Н90.4 Едностранна невросензорна загуба на слуха с нормален слух в другото ухо“ за периода
21.07.2018г до 19.08.2018г.
На 02.04.2019г. от
Централна експертна лекарска комисия към
Медицински институт при МВР е издадено медицинско удостоверение№56/14 съгласно
което поставената на ищеца диагноза е „Баротравма на средното ухо.Неврит на
левия слухов нерв. Невросензорна загуба на слуха на лявото ухо. Абсцес на
външния слухов нерв. В това медицинско удостоверение се заключава, че
баротравмата на средното ухо е в резултат на внезапно рязко повишаване на
външното налягане при гмуркане под вода, което е довело до повишаване на
налягането във външния слухов проход при
относително по-ниско налягане в средното ухо и създаване на разлика в
наляганията от двете страни на тъпанчевата менбрана с последващото и
ретрахиране и набиране на трансудат в кухината на средното ухо. Увреждането е
причинило възпаление на слухов нерв с невросензорна загуба на слуха на лявото
ухо с акустична слухова загуба от 18.75dB при нормален слух двустранно и не е
довело до трайно отслабване на слуха.
От представените два боря фактури и фискални бонове към
тях, съдържащи се на лист 23 и 24 от
делото се установява, че във връзка с
двата си болничния престоя в УМАЛ“ С.“ООД
ищецът е платил общо 34.80лв. потребителска такса.Установява се също
така, че във връзка с лечението на ищеца са проведени 5 процедури с мек лазер,
за които същият е заплатил сумата от 150 лв./ видно от фактура №
3112/30.09.2019г. на лист 35 от делото/.
Във връзка с назначеното медикаментозно лечение ищецът е направил разходи за
лекарства в размер на 49.50лв., видно от
двата фискални бона, съдържащи се на лист 38 от делото.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е
изслушана съдебно-медицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира като
компетентно и обосновано изготвено. От заключителната част на експертизата, а и
от подробните разяснения на вещото лице д-р М., дадени в съдебно заседание, се
установи, че в резултат на претърпяната на 13.06.2028г злополука ищецът е бил
приет за лечение в УМБАЛ“С.“ООД с диагноза „Абсцес на външното ухо.“ Приложено
му било комбинирано лечение, включващо терапия едновременно за възпаление на
канала на ухото и за подобряване на функцията на слуховия нерв и след
изписването му от болница се е продължило с амбулаторно лечение от 3 месеца
,свързано с възстановяване на нервносензорната загуба на слуха. През месец
септември 2019г отново по време на гмуркане с цел практическа водолазна
подготовка отново е получил същото усложнение, вследствие на което е постъпи на
4 дневно лечение за времето от 18.09.2019 г до 22.09.2019г. в Клиника по
вътрешни болести , пулмология, фтизиатрия и клинична алергология към Медицински институт на МВР. По време на
лечението получава алергична реакция и след изписването му е назначена
противоалергична терапия.Вещото лице заключава, че в резултат на баротравмата, причинена от трудовата злополука
е налице слухова загуба двустранно- дясно ухо 15ДБ, ляво ухо 11ДБ. Лечението,
което е било приложено във връзка с инцидента е било за възстановяване на
невросензорната загуба на слуха и излекуване на възпалението на абсцеса на
вътрешния слухов проход, за което е бил хоспитализиран два пъти в УМБАЛ“С.“. В
съдебно заседание вещото лице уточни, че в резултат на гмуркането ищецът е
почувствал силни болки и заглъхвания в двете уши , вследствие на което е била
потърсена лекарска помощ като 5 дни след това е извършен преглед от специалист
УНГ и назначение изследвания и лечение и въпреки това състоянието му не се е
подобрило е се е наложило 28 дни след инцидента на постъпи на болнично
лечение.Вещото лице разясни ,че
критичния период за възстановяване на правилната функция на слуховия нерв е 15
дни. Лечението му преди постъпване в болница не е било адекватно. Според вещото
лице ищецът е следвало да бъде хоспитализиран
на 15 ден от травмата и да се предприеме съответното лечение с
антибиотици, съдоразширяващи и витаминотерапия и би се повлиял добре от едно
такова лечение и шансът за възстановяване би бил много по-голям. Вещото лице
допълни ,че освен абсцес на външното ухо
е налице и неврит на слуховия нерв, причинен от баротравмата. Вещото лице
разясни, че при загуба на слуха 0-30% се говори за социално адекватен слух, при
30-605 е тежко чуване, и от 60-90% е практическа глухота и над 90% е
абсолютна глухота.
От разпита на свидетелката Петя Георгиева се установи, че след
гмуркането на 13.06.2018г ищецът получил силни болки в двете уши и заглъхване,
при което поискал медицинско изследване от дежурния лекар.Ищецът бил
своевременно прегледан и насочен към специалист УНГ. На следващия ден
14.06.2028г ищецът се прибрал в С. и си записал час при д-р Н. П.. Ищецът е
прегледан на 18.06.2028г. и се установило , че има загуба на слуха на лявото
ухо. Назначено му било медикаментозно лечение
и инжекции. Свидетелката допълни, че на 11.07.2018г ищецът получил силни
остри болки в ушите и заглъхване, обадил
се на лекуващия лекар и бил посъветван
да посети специализирана клиника. Ищецът посетил УМБАЛ „С.“ и бил приет
за болнично лечение, което
продължило 3 дни. Няколко дни след изписването му от болница се наложило отново
да бъде приет за болнично лечение и оперативна намеса, тъй като наред с
баротравмата се установил и абсцес на външното ухо. След това се продължило с 3
месечно медикаментозно лечение като според свидетелката болките намалели , но
не изчезнали напълно. Свидетелката допълни, че на 13.09.2019 отново при гмуркане
ищецът почувствал същите болки и веднага
излязъл от водата. Отново бил прегледан от дежурния лекар като му било казано, че е получил повторна
баротравма. Отново се предприело медикаментозно лечение, в резултат на
което ищецът получил алергична реакция и
бил приет за лечение в МВР болница в С..
Според свидетелката до ден днешен има моменти , когато ищецът изпитва силни
болки и използва болкоуспокояващи.Свидетелката допълни, че към настоящия момент
ищеца продължава да работи на същата длъжност, участва в занятията , с
изключение на водолазните действия,
стрелба и парашутни скокове. Ищецът много харесва работата си , но се
притеснява дали ще може да продължи да я върши пълноценно.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа
обстановка от правна страна съдът прави следните изводи:
Основният спорен въпрос между страните е приложим ли е
Кодекса на труда субсидиарно за служители на МВР по отношение на въпроси,
които не са изрично уредени в ЗМВР.
Тълкуването на нормите е уредено в ЗНА-чл.46, ал.1 и 2,
според които разпоредбите на нормативните актове се прилагат според точния им
смисъл, а ако са неясни се тълкуват в смисъла, който най-много отговаря на
други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото и когато нормативен акт е непълен за неуредените случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи ако това
отговаря на целта на акта. Ако такива разпоредби липсват отношенията се уреждат
съобразно основните начала на правото.
Разпоредбата на чл.238 от ЗМВР предвижда, че на
служителите в МВР претърпели телесна повреда при или по повод изпълнение на
служебните си задължения се изплаща обезщетение в размер 10 месечни възнаграждения при тежка телесна
повреда и 6 месечни възнаграждения при средна телесна повреда.От лексикалното и
граматическо тълкуване на посочения текст следва, че на служителите се изплаща
обезщетение в случаите на средна и тежка телесна повреда, която е ограничена
законово в рамките на десет, респективно шест месечни възнаграждения.Правилото
на чл.46, ал.1 и 2 от ЗНА допуска субсидиарно приложение на подобни случаи.
Такива подобни случаи са уредени в КТ- чл.200 от КТ, който предвижда изплащане
на обезщетение за временна неработоспособност. В мотивите към т.23 на Тълкувателно решение №6/2012г. по
тълк.д.№6/2012г. на ОСГТК на ВКС е прието, че в МВР има служители , назначени
по трудови договори и такива по служебно правоотношение. Тези от втората група
са държавни служители по смисъла на ЗДСл.Общият закон намира субсидиарно
приложение и при липса на изрична разпоредба на ЗМВР следва да се прилага
разпореденото в чл.126 от ЗДСл.Обратното разбиране би поставило в
неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо работниците
и служители по трудово правоотношение.За последните регламентацията е по Кодекса на труда. Или в цитираното
тълкувателно решение е прието, че КТ може да се прилага при неуредените случаи
в ЗМВР. Наред с изложеното следва да се посочи, че основните начала на
трудовото право в Република България в светлината на чл.46, ал.1 и 2 от
ЗНА не позволява различно третиране на
еднакви или сходни позиции- чл.6 и 16 от КРБ. В чл.200 от КТ изрично е уредено
заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени от
трудова злополука. Във всички случаи на трудова злополука- лека, средна и тежка
телесни повреди е предвидено заплащане на обезщетение на работници и служители
по трудово правоотношение, като няма причина служителите на МВР да бъдат
третирани различно от всички останали
били по трудово или служебно правоотношение.
Предвид изложеното съдът намира, че при липса на нарочна
законодателна уредба в специалния ЗМВР и правилника за приложението му,
регламентиращи отношенията по повод претърпяната в следствие на трудова злополука
лека телесна повреда, какъвто е настоящия случай предвид заключението , дадено
в медицинско удостоверение №56/14 изготвено от Централна лекарска експертна
комисия при Медицински институт към Министерство на вътрешните работи,
приложение следва да намерят разпоредбите на Кодекса на труда и по-конкретно
разпоредбата на чл.200 от КТ.
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.200 от КТ: иск за заплащане
на обезщетение претърпени неимуществени вреди, иск за заплащане на обезщетение на имуществени
вреди в резултат на трудова злополука, ведно с иск за присъждане на лихва за
забава за вреди от непозволено увреждане.
Съгласно разпоредбата на чл.200 , ал.1 от КТ за вреди от
трудова злополука или професионална болест , които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на
работника или служителя работодателят отговаря имуществено , независимо от това
дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им. Разпоредбата на чл.55, ал.1 от КСО дава легална дефиниция на понятието
„трудова злополука“, което е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през
време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка
работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена неработоспособност или смърт.Без значение
за отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е причината за трудовата
злополука.Освен дефиниране на понятието трудова злополука КСО урежда и
специален ред за признаване на злополуката за трудова. Визираната правна уредба
се съдържа в чл.57-60 от КСО и Наредбата
за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки/
наричана по-долу Наредбата/.Административната процедура по установяване на
злополуката за трудова започва с нейното деклариране пред ТД на НОИ. Сезирането
на административния орган е задължителна процесуална предпоставка за започване
на административното производство. Осигурителят от една страна и пострадалият
или неговите наследници, от друга страна , следва да декларират в първия случай
в тридневен срок, а във втория- в едногодишен срок пред териториалното
поделение на НОИ всяка трудова злополука. Установи се от обсъдената по-горе
доказателствена съвкупност, че
сезирането в настоящия случай е извършено от МВР.Правната последица от декларирането на
трудовата злополука е започване на административното производство по разследване
и установяване на трудовата злополука. В този смисъл е и разпоредбата на чл.6
от Наредбата, съгласно която по подадената
декларация ТП на НОИ открива досие за трудова злополука. От приложената
и обсъдена по-горе административна преписка, се установи, че по подадената от МВР декларация е открито досие в ТП на НОИ- С.
град. Специфичното административно производство е предназначено да установи
обстоятелствата, при които злополуката е настъпила , а впоследствие се извършва
и оценка, като се определя правната квалификация на злополуката като трудова. Резултатите от разследването на трудовата
злополука се оформят в протокол, който е валиден до доказване на противното.
Този протокол се прилага към досието за трудова злополука и въз основа на него
както и въз основа на данните в досието за трудовата злополука от компетентното длъжностно лице по чл.60,
ал.1 от КСО се издава разпореждане за приемане или за неприемане на злополуката
за трудова. Разпореждането на длъжностното лице от ТП на НОИ подлежи на
обжалване пред ръководителя на съответното ТП на НОИ , а разпореждането на
ръководителя се обжалва съгласно чл.118
от КСО пред съответния административен съд по реда на АПК. Необжалването на
административния акт, респективно съдебния акт, установяващ злополуката и
характера и на трудова и влизането на този акт в законна сила, прегражда пътя
за оборване на направената вече констатация за наличието на злополука и квалификацията и като трудово в последващо
съдебно производство образувано на основание чл.200 от КТ. В рамките на
настоящото производство страните не спорят, че Разпореждане 22527 от
15.02.2019г. на ТП на НОИ –С. град е
влязло в сила . В настоящия случай е
налице разпореждане на органа по чл.60, ал.1 от КСО, което по своя правен
характер е индивидуален административен акт, с който злополуката е призната за
трудова.Тук е момента да се отбележи, че разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО е
предпоставка за иска по чл.200 от КТ. Признаването на трудовата злополука за
такава има и гражданско –правни последици. Те се изразяват във възможността за
реализиране на имуществената отговорност на работодателя. Елементите на
фактическия състав на чл.200 от КТ са следните: наличие на трудово
правоотношение , претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия,
причинени от нея.
Безспорно се
установи, че ищецът е служител в
Специализиран отряд за борба с тероризма към Министерство на вътрешните работи
като заема длъжността“ младши инструктор“. Безспорно се установи, че по време
на изпълнение на служебните му задължения на 13.06.2018г. е претърпял злополука,
която по надлежния ред е призната за трудова. Въпреки , че няма спор между
страните за това релевантно обстоятелство за пълнота на изложението следва да се отбележи, че ВКС многократно се
е произнесъл / Решение 204/2009г, решение №226/29.03.2010г. по
гр.д.№4119/2008г, Решение №238 от 22.06.2011г. по гр.д.№841/2010г. относно
правните характеристики и последици на разпореждането по чл.60, ал.1 от КСО,
съставляващо съществен елемент от фактическия състав на отговорността по чл.200
от КТ. Това разпореждане има двойствено значение. От една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука. От друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти и в частност за наличието на трудова злополука като
положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на ответника
–работодател и от който зависи съществуването на правото.
Безспорно
се установи, че в резултат на претърпяната трудова злополука на ищеца са
причинени следните травматични увреждания : „баротравма на средно ухо, неврит
на левия слухов нерв, невросензорна загуба на слуха на лявото ухо, абсцес на
външния слухов нерв. Установи се, че ищецът първоначално е бил на 28 дни на
домашно лечение , от което състоянието му не се е повлияло в положителна
тенденция и същият е потърсил болнична помощ. Лекуван е два пъти в болнично заведение като му
била извършена и оперативна интервенция,
след което повече от три месеца е
продължило медикаментозното му лечение, свързано с възстановяване на
нервносензорната загуба на слуха.Безспорно през този период ищецът е търпял
болки и страдания вследствие травмата. В
резултат на трудовата злополука на ищеца
е причинено увреждане на здравето ищеца,
довело до временна неработоспособност.
Предвид изложеното
съдът намира ,че исковете по чл.200 от КТ са доказани по основание и следва да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
Досежно
размера на иска , съставляващ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди са приложими общите правила на
гражданската отговорност и се съблюдава принципа на справедливостта,
прокламиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД. Понятието „ справедливост „ е
свързано с преценката на редица конкретни , обективно съществуващи
обстоятелства, които следва да се вземат предвид при определяне размера на
обезщетението. Това са вида и характера на увреждането, продължителността на
възстановителния период, интензитета на търпените от ищеца болки, страдания и
неудобства, възрастта, социалния статус на пострадалия , икономическата
обстановка в страната. Съдът съобрази на
първо място интензитета на болките, които са били най –силни непосредствено
след инцидента. Взе предвид оперативната
интервенция, времетраенето на възстановителния период, който е бил около пет
месеца. Съобрази също така обстоятелството, че в резултат на травмата е налице двустранна невросензорна загуба на
слуха , а именно- на дясно ухо 15 ДБ, на ляво ухо 11 ДБ, което според
разясненията на вещото лице е в
границите на социално адекватния слух, но може да има дискомфорт при тези
показатели, тъй като чувствителността на всеки човек е различна. Съдът взе
предвид и и изводите на вещото лице за в бъдеще е възможно да
възникнат симптоми на заглъхване и шум в двете уши. Подложи на преценка и факта, установен от вещото лице и от гласните доказателствени средства, че при
последваща практическа водолазна подготовка , осъществена една година след
травмата, ищецът е получил същото усложнение, което е наложило болнично лечение
от 4 дни, по време на което е получил алергична реакция и след изписването му
от болница е назначена противоалергична терапия. Съдът съобрази
обстоятелството, че ищецът е млад човек/ под 30 годишна възраст/ , който много
харесва работата си и иска да продължи да изпълнява служебните си задължения като случилото се е
създало сериозен психо-емоционален
дискомфорт както в личен, така и в професионален план, тъй като ищецът се е
почувствал непълноценен в професията си и в личния си живот. На преценка се
подложи и стандарта на живот, продиктуван от обществено- икономическата
обстановка в страната, съставляващи общоизвестни факти, даващи отражение на размера на
неимуществените вреди. Налице е връзка между стандарта на живот в
страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението.
Ето защо съдът счита, че паричният еквивалент от 7 000 лв. е
справедлива репарация на неимуществените вреди- болки и страдания,
психо-емоционален дискомфорт, които ищецът е търпял в резултат на засягане на
неговия физически интегритет.
Безспорно се установи
от на писмените доказателства, които не бяха оспорени от ответната страна, че
във връзка с лечението на процесното
травматично увреждане ищецът е направил разходи за болничен престой, медикаменти и изследвания в общ
размер от 234.30лв. Тези разходи по своята правна природа представляват
претърпени имуществени вреди, които също подлежат на репарация от ответника,
тъй като са в пряка причинна връзка с увреждането в резултат от претърпяната трудова злополука.
Предвид изложеното предявените главни искове за заплащане
на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди в резултат на трудова
злополука , станала на 13.06.2028г са частично основателни и следва да бъдат
уважени като следва да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от
7 000лв. обезщетение за причинени неимуществени вреди, като за разликата от
7 000лв. до претендираните 20 000лв. искът следва да бъде отхвърлен и да
бъде осъден оттветник ада заплати на ищеца сумата от 234.30лв. обезщетение за
имуществени вреди като за разликата от 234.30лв. до претендираните 235 лв.
искът следва да бъде отхвърлен.
По акцесорната претенция за обезщетение за забава съдът
намира следното:
Главните осъдителни
искове са частично уважен. Касае се за
неизпълнение на парично задължение.Съгласно правилото на чл.84, ал.3 от ЗЗД при
задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана.
Сумата от 7000лв. обезщетение за
неимуществени вреди и и сумата от 234.30
лв. обезщетение за имуществени вреди се дължат, считано от датата на
увреждането 13.06.2018г. на основание чл.84, ал.3 от ЗЗД, която норма при липса
на конкретен текст в КТ е приложима в настоящия случай , поради характера на
обезщетението, което е за вреди.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер
на 357.51 лв. разноски по делото с оглед уважената част от исковете .
Предвид изхода на
делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да заплати на ответника разноски в размер на 192.73лв./ юрисконсултско
възнаграждение/ съобразно отхвърлената част от исковете.
Следва да бъде осъден ответника да заплати в полза на РС-Пазарджик
държавна такса в размер на 289.36лв. и 290лв.за вещо лице.
Воден от
горното Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.С.,
ул.“Ш. С.“№29 да заплати на Д.С.Т. с
ЕГН ********** *** на основание чл.200 от КТ сумата от 7 000лв./ седем хиляди лева/, обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на 13.06.2018г
,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2018г до
окончателното изплащане на сумата, като
за разликата от 7000лв. до претендираните 20 000лв отхвърля иска.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.С.,
ул.“Ш. С.“№29 да заплати на Д.С.Т. с
ЕГН ********** *** на основание чл.200 от КТ сумата от 234.30лв./двеста тридесет и четири лева и 30 стотинки/, обезщетение
за причинени имуществени вреди в резултат на трудова злополука, станала на
13.06.2018г ,ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 13.06.2018г
до окончателното изплащане на сумата, като
за разликата от 234.30лв. до
претендираните 235лв. отхвърля иска.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.С.,
ул.“Ш. С.“№29 да заплати на Д.С.Т. с
ЕГН ********** *** сумата от 357.51 лв., сторени съдебно –деловодни разноски.
ОСЪЖДА Д.С.Т. с ЕГН ********** *** да
заплати на Министерство на вътрешните
работи, гр.С., ул.“Ш. С.“№29 сумата от 192.73лв, сторени съдебно –деловодни
разноски.
ОСЪЖДА Министерство на вътрешните работи, гр.С.,
ул.“Ш. С.“№29 да заплати Районен
съд-Пазарджик държавна такса в размер на 289.36лв. и сумата от 290лв.за вещо лице.
Решението е неокончателно и подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: