РЕШЕНИЕ
№ 1026
гр. Пловдив, 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно
гражданско дело № 20235300501297 по описа за 2023 година
Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба от „Йеттел България „ ЕАД,
ЕИК: *********, чрез адв.З. Й. Ц., САК против Решение № 537/ 08.02.2023г.
постановено по гр.д.№ 8664/ 2022г. по описа на ПРС – ХХ гр.с.в частта, в
която са отхвърлени предявените от жалбоподателя искове за неустойка в
общ размер на 951.69 лв - неустойка за предсрочно прекратяване на договор
за мобилни услуги от 07.07.2018г., договор за мобилни услуги от
30.07.2018г., договор за мобилни услуги от 29.03.2019г., договор за мобилни
услуги от 02.05.2019г. с ответника Е. Й. С. от гр.Пловдив. Иска се отмяна на
решението в обжалваната му част и уважаване на така предявените искове по
чл.92, ал.1 ЗЗД чрез оспорване изводите на съда, чрез които не се възприема
посоченият от заявителя начин на формиране на неустойката при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги, който начин на формиране на
неустойката се счита не обосновава извод за създаване на предпоставки за
противоречие с добрите нрави. Уговорената изрична клауза се намира да е
съобразена с присъщите на подобна клауза по смисъла на чл.92, ал.1 ЗЗД със
1
санкционна и обезщетителна функция; прави се анализ на включените
компоненти в процесната неустойка, като се подчертава с оглед на срока й, че
този компонент е ограничен по размер, включващ три стандартни месечни
абонаментни такси, изтъква се също така, че този размер се явява съобразен с
размера на вредите, които би претърпял оператора. Процесните условия -
съгласувани с КЗП. Иска се присъждане на направените разноски за двете
съдебни инстанции и заповедното производство.
Ответникът Е. Й. С. от гр.П., уведомен, не взема становище по жалбата.
Жалбата изхожда от надлежна страна, подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт, като процесуално
допустима подлежи на разглеждане по същество.
Съдът е сезиран с обективно съединени искове по чл.422,ал.1 във вр. с чл.415,
ал.1 ГПК от жалбоподателя против Е. Й. С. от гр.П. за признаване дължимост
на вземания за неустойка в общ размер на 951.69 лв - неустойка за
предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги от 07.07.2018г.,
договор за мобилни услуги от 30.07.2018г., договор за мобилни услуги от
29.03.2019г., договор за мобилни услуги от 02.05.2019г. с ответника Е. Й. С.
от гр.П., за които е издадена ЗИ на парично задължение по ч.гр.д№
1841/2022г. по описа на ПРС – ІІІ гр.с. Предявените искове в ИМ, уточнена с
молба от 19.08.2022г. се основават на фактическите обстоятелства и правни
факти за сключен между страните за мобилни услуги № ********* и договор
за лизинг от 07.07.2018г., договор за мобилни услуги № 6** от 30.07.2018г.,
допълнително споразумение № 0226** към договор за мобилни услуги и
договор за лизинг от дата 02.03.2019г., договор за мобилни услуги № 6214**
от 29.03.2019г., договор за мобилни услуги № 621** от 02.05.2019г., договор
за мобилни услуги № 6215** и договор за лизинг от 02.05.2019г, по които
ответникът не е изпълнил насрещните си задължения за заплащане на
претендираните от ищеца парични суми, за които са издадени съответните
фактури. След прекратяване на договорите за мобилни услуги, на потребителя
била издадена фактурата от 15.09.2019г. , както и обявена предсрочна
изискуемост на неначислените лизингови вноски, уредено в чл.12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг. Изискуемостта на вземанията
на дружеството по всяка от цитираните фактури настъпва 15 дни след
издаването й. Поискано е постановяване на решение, с което да се признае за
2
установено съществуване на вземанията на дружеството в претендирания
размер от 1907.95 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на вземането, които вземания са били уточнени по вид в хода на
производството по делото за всеки от цитираните в ИМ договори.
Предявените искове за дължими и незаплатени месечни абонаментни такси по
договор за мобилни услуги / ДМУ/, сключен между страните на 07.07.2018г.,
такъв от 30.07.2018г. с допълнително споразумение към ДМУ от 02.03.2019г.
и ДМУ от 29.03.2019г., ДМУ от 02.05.2019г. в общ размер от 512,13 лева,
както и за лизингови вноски по ДМУ от 07.07.2018г., Договор за лизинг / ДЛ/
от 02.03.2019г., ДЛ от 02.05.2019г., в общ размер от 444,13 лева, ведно със
законната лихва върху посочените суми от датата на депозиране на
заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, е влязло в законна сила.
Предмет на обжалване са предявените искове за неустойка в общ размер на
951.69 лв - неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни
услуги от 07.07.2018г., договор за мобилни услуги от 30.07.2018г., договор за
мобилни услуги от 29.03.2019г., както и по договор за мобилни услуги от
02.05.2019г.
С решаващите си мотиви районният съд е отчел безспорните по делото факти
относно предвиденото в договорите за мобилни услуги за случаите на
прекратяване на договора преди изтичане на срока му, абонатът да дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен
план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта/номер до края на този
срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава
трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. Отчетена е също
формираната съдебна практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по
т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д. №
2945/2013г., II т.о., в насока на която е прието при произнасяне по претенция
за неустойка съдът да следи служебно за нищожност поради противоречие
със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била
уговорена. Така съдът е приел, че уговорените неустойки в общ размер от
951.69 лв., на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД - нарушаване на
добрите нрави, са нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото
води до значително неравновесие между правата и задълженията на
3
доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Прието е, че
задължението за заплащане на цена за услуга, която въобще няма да се
доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води
единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера
на неустойката с размера на главното задължение, съдът е стигнал до извода,
че в случая така договорената неустойка позволява на мобилния оператор да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително
каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. При
тези фактически и правни изводи претенцията в общ размер от 951.69 лв. е
отхвърлена като неоснователна.
Приетото от районния съд съответства на приеманото и от въззивния състав
на съда с оглед приложените в първоинстанционното исково производство
доказателства, поради което въззивната жалба се явява неоснователна.
Ответникът в исковото производство има качеството на потребител по см. на
§ 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е задължен да следи както за
съответствие на искането със закона и добрите нрави, така и на основание
чл.7, ал.3 ГПК / Нова – ДВ, бр.100 от 2019г относно наличието на
неравноправни клаузи в договора, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат. Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че
клаузите на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат
съставени по ясен и недвусмислен начин. В решенията по дела на СЕС – С-
26/13 с С-96/14, Van Hove, се приема, че „изискването договорните клаузи да
са изразени на ясен и разбираем език, следва да се схваща като налагащо и
задължение в договора да е прозрачно изложен точният механизъм, за който
се отнася съответната клауза, както и евентуално отношението между този
механизъм и механизма, предвиден в други клаузи, така че потребителят да
може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите
за него икономически последици“. Това е принцип в общностното
потребителско право, който следва да бъде спазван и прилаган, залегнал и в
4
националното законодателство по цитираните по-горе норми на ЗЗП.
Поради това процесните клаузи се явяват нищожни поради противоречие с
добрите нрави, тъй като се явяват извън обичайната обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функция, в какъвто см. са разясненията в т. 4 от
ТР № 1/15.06.2010г. по т. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. (в този см.
решение № 193/09.05.2016г. по т. д. № 2659/2014г. на ВКС, I т. о. и решение
№ 219/09.05.2016г. по т. д. № 203/2015г. на ВКС, I т. о.), както правилно и
обосновано е прието от районния съд.
Неоснователен е доводът във въззивната жалба относно уговорената изрична
клауза за претендираната неустойка да е съобразена с присъщите на подобна
клауза по смисъла на чл.92, ал.1 ЗЗД санкционна и обезщетителна функции.
Това е така, тъй като в случая мотивът на съда се свързва с начина на
формиране на неустоечното задължение, като не се отрича принципно
правото на съответната страна за уговаряне на неустойка, която следва да
бъде съответна на обезпечителната и обезщетителната й функция, по смисъла
на ТР № 7/ 13.11.2014г. по д.№7/2013г. на ОСГТК.
По така изложените съображения обжалваното решение в обжалваната му
част следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1, пр.І ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 537/ 08.02.2023г. постановено по гр.д.№ 8664/
2022г. по описа на Пловдивски районен съд – ХХ гр.с. в частта, в която са
отхвърлени предявените от „Йеттел България „ ЕАД, ЕИК: *********, чрез
адв.З. Й. Ц., САК против Е. Й. С., ЕГН:**********, от гр.Пловдив искове по
чл.422, ал.1 ГПК за признаване установеност на вземания за неустойки в общ
размер от 951.69 лв за предсрочно прекратяване на сключени между страните
- договор за мобилни услуги от 07.07.2018г., договор за мобилни услуги от
30.07.2018г., договор за мобилни услуги от 29.03.2019г., договор за мобилни
услуги от 02.05.2019г.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
5
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6