Решение по дело №9090/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 юни 2019 г. (в сила от 9 юли 2019 г.)
Съдия: Вера Светославова Найденова
Дело: 20184430109090
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 декември 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ .....

 

гр.***, 19,06,2019 г.

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и седми май две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА НАЙДЕНОВА

 

при секретаря Цецка Симеонова, като разгледа докладваното от  съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д. №9090 по описа на съда за 2018 година, на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

  Производството по делото е образувано по ИМ от О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, чрез юрк.Д.Б., против „Б.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди, че съгласно заповед №РД-10-1640/03,10,2017 г. на Кмета на О.П. на 13,10,2017 г. е сключен договор за наем между ***и ответника, за временно и възмездно ползване за срок от пет години на имот-публична общинска собственост, представляващ едноетажна сграда със ЗП 26,00 кв.м., находяща се в гр.***, при месечен наем 407,88 лева с ДДС. Сочи се, че в договора е уточнено, че павилионът е предназначен за закусвалня. Твърди се, че с молба вх.№1438 пълномощникът на ответното дружество е поискал от ***да открие партида за трифазен ток, тъй като машините работели само с такъв вид ток. За да се подсигури наемодателя и за да се покрият непредвидените разходи по откриване на партидата, пълномощникът на ответното дружество подписал декларация, с която се задължил ако в едногодишен срок предприеме действия по прекратяване на наемното правоотношение, да възстанови направените разходи за откриване на партидата към ***. След подписване на декларацията, ***заплатило такса в размер на 696,00 лева /по фактура №**********/24,11,2017 г./ и в павилиона е осигурен трифазен ток. Твърди се, че за периода м.юни 2018 г. – м.септември 2018 г. ответникът не е заплащал дължимия се месечен наем, и дължи сума в размер на 1605,26 лева, както и лихва за забава в размер на 228,88 лева. Ищецът счита, че ответникът дължи и сумата за присъединяване към мрежа  до 25 м. 7-15КБТ НН СТ в размер на 696,00 лева. Сочи се, че на 09,07,2018 г. ответникът е подал заявление – с вх.№Ж-26-5192-2, с което на основание глава 5, чл.24.2. уведомява ***че от датата на получаване на писмото започва да тече едномесечно предизвестие за прекратяване на договора за наем, като е последвало и подписване на приемо-предавателен протокол на 26,09,2018 г. и доброволно освобождаване на наетия имот. Сочи се, че прекратяването е в едногодишния срок, за който наемателят се е задължил при прекратяване на договора, да възстанови сумата за присъединяване на трифазен ток.  Твърди се, че за посочените суми ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, издадена е такава, срещу която ответникът е възразил. В заключение ищеца моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1605,26 лева неплатен наем за периода м.юни 2018 г. – м.септември 2018 г. по договор за наем от 13,10,2017 г., 228,88 лева лихва за забава, и 696,00 лева – такса за  присъединяване към мрежа  до 25 м. 7-15 КВТ НН СТ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане. Претендират се и сторените в заповедното и исковото производство разноски. В с.з. процесуалният представител на ищеца – юрк.Б., моли съда да уважи предявеният иск. Сочи се, че пълномощникът на ответното дружество изрично е упълномощен да извършва всякакви фактически и правни действия от името на дружеството, а в молбата за прекратяване на договора за наем изрично е посочено основанието – по чл.24, ал.2 от Договора за наем – с едномесечно предизвестие.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че за периода от 15,05,2018 г. до освобождаване на наетия павилион, ползването на наетото помещение било невъзможно, тъй като в следствие на разразила се буря на 15,05,2018 г. върху павилиона паднало дърво и се запушила канализацията. Ответникът твърди, че поради независещи и от двете страни причини, изпълнението на договора за определен период от време е станало невъзможно. Сочи се, че наемодателят е уведомен както за падналото дърво, така и за запушената канализация, но не е уважил възражението на наемателя, че не може да използва по предназначение наетия обект. Твърди се, че причините, довели до невъзможността да се ползва наетия обект са форсмажорни, но отстраняването на щетите от бурята безспорно е задължение на наемодателя, който отстранил падналото дърво едва през м.август 2018 г. Сочи се, че тъй като павилиона е бил неизползваем, то наем не се дължи, както и акцесорните на наема задължения. Моли съда да отхвърли иска. Претендират се разноски и се сочат писмени доказателства. В с.з. ответното дружество се представлява от адв.Л.***от ПАК, който сочи, че договорът следва да се счита за прекратен поради неплащане на наема за повече от един месец и съответно ответникът дължи само наемът за този месец – юни. Алтернативно се сочи, че ако договорът не е прекратил своето действие поради неплащане на един месечен наем, то на 09,07,2018 г. е депозирано предизвестие за прекратяването му и същият следва да се счита за прекратен на 09,08,2018 г. – тоест претенцията за наем след тази дата е неоснователна. Сочи се, че е неоснователна и претенцията за заплащане на сумата за присъединяване, тъй като поетото задължение от лицето, подписало декларацията, не може да обвърже дружеството-ответник.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата на чл.422 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.232, ал.2 и чл.86 от ЗЗД. Налице е спор между страните относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №7404/2018 г. по описа на ПлРС. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си, предявявайки претенцията по чл.422 от ГПК.

          От приложеното ч.гр.д. №7404/2018 г. по описа на РС *** се установява, че ищецът е депозирал на 15,10,2018 г. пред РС *** заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу ответника за сумата от 1605,26 лева неплатен наем за периода юни-септември 2018 г., лихва за забава в размер на 228,88 лева и 696,00 лева вземане за присъединяване към мрежа до 25 м. 7-15 КВТ НН СТ, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането, както и направените деловодни разноски в размер на 50,60  лева за д.т. и 50,00 лева юрк.възнаграждение, като е посочено, че сумата произтича от неплатен наем по Договор за наем и такса за присъединяване към мрежа до 25 м. 7-15 КВТ НН СТ. Установява се също така, че за претендираното вземане е издадена заповед за изпълнение №4624 от 16,10,2018 г. С разпореждане на съда от 027,11,2018 г. е указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, на основание чл.415, ал.1 от ГПК, поради постъпило в законоустановения двуседмичен срок възражение от длъжника.

        От представеното по делото копие на Договор за наем на общински недвижим имот от 213,10,2017 г., сключен между страните по делото, се установява, че ищеца, чрез ***– ***, е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване имот-публична общинска собственост, представляващ едноетажна сграда, метална конструкция със ЗП 26,00 кв.м., находяща се в гр.***, ул.П.Р.С. №12, за срок от пет години, срещу уговорен месечен наем в размер на 407,88 лева с ДДС. Посочено е, че наемът следва да се плаща авансово до 25-то число на предходния месец. В Раздел V от договора страните са посочили начините за прекратяване на договора.

С Допълнително споразумение от 01,03,2018 г. страните са договорили промяна на наемната цена и същата е станала 419,30 лева с ДДС.

Със Сигнал вх.№ ЖС-26-5192-2 от 21,05,2018 г. управителя на ответното дружество е сигнализирал Кмета на О.П. за паднало дърво върху покривната конструкция на павилиона, и е потърсил съдействие за отстраняването му. В сигнала е отправено искане за периода от датата на инцидента – 15,05,2018 г., до отстраняване на дървото и ремонтиране на павилиона, да не се начислява наем, поради факта, че не е възможно да се извършва търговска дейност и това не е по вина на наемателя.

От Протокол за оглед от 01,06,2018 г. се установява, че на посочената дата представители на ***са извършии проверка и оглед на общински нежилищен имот и са констатирали, че върху павилиона има паднало дърво, което е нанесло повреди на покривните покрития, но не е засегнало конструктивните елементи от съоръжението. Констатирано е, че няма нарушение и дефекти в ел. и ВиК инсталациите и същите функционират правилно.

С писмо изх.№ЖС-26-5192-2 от 08,06,2018 г. на Кмета на О.П. ответното дружество е уведомено, че на 05,06,2018 г. падналото дърво е премахнато, дворът зад павилиона е изчистен  и не са налице предпоставки за препятстване на работния процес, поради което искането за неначисляване на наем е неоснователно.

  В писмо изх.№ЖС-26-5192-3 от 22,06,2018 г. на Кмета на О.П. се съдържат данни, че на 07,06,2018 г. ответното дружество е подало нов сигнал до кмета на О.П. в който го уведомява и за запушване на канализацията в наетия павилион; че е извършен оглед на 18,06,2018 г. и е констатирано запушване на канализацията. С писмото обаче ответното дружество е уведомено, че запушването не е в следствие на бурята, а от неправилна експлоатация и е задължение на наемателя да предприеме отпушване на канализацията.

Със Заявление за прекратяване на договор вх.№ЖС-26-5192-2/09,07,2018 г. управителя на ответното дружество е отправил предизвестие за прекратяване на договора за наем на основание чл.24.2 от Договора, след изтичане на едномесечно предизвестие. Посочено е, че в следствие паднало дърво и запушена канализация, в обекта не е извършвана търговска дейност и наем е следва да бъде начисляван.

Със Заповед №РД-10-1335/18,09,2018 г. на Кмета на О.П. е наредено на ответното дружество да освободи доброволно процесния павилион в 5-дневен срок от получаване на заповедта. Павилионът е освободен на 26,09,2018 г., съгласно представения приемо-редавателен протокол от същата дата.

От представената Молба от ответното дружество от 26,10,2018 г. до директора на ***– *** се установява, че дружеството е поискало откриването на партида за трифазен ток в павилиона, тъй като машините работят с такъв ток. Със саморъчна декларация от същата дата, ***, като представляващ ответното дружество, е поел задължение в случай на прекратяване на договора за наем в едногодишен срок на основание чл.24.2. от Договора, да възстанови направените разходи за откриването на партидата за трифазен ток.

От представеното копие от фактура №**********/24,11,2017 г. с издател ***и получател ***– ***, се установява, че същата е на стойност 696,00 лева и с основание – присъединяване към ел.мрежа с мощност от 7 до 15 КВТ за дължина на захр.трасе до 25 м. – ниско напрежение, стопански. Фактурата е платена на 28,11,2017 г. видно от представеното копие от платежно нареждане /л.14 от делото/.

От заключението на ВЛ по допуснатата СИЕ, което съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че дължимата към момента сума за наем е 1410,26 лева за наем, след приспадане на депозита от 195,00 лева и сумата за присъединяване към трифазен ток. ВЛ е посочило, че дължимите неустойки по чл.20 от договора по просрочените плащания за периода, през който са издадени фактурите до датата на последното плащане – 08,05,2018 г., са в размер на 90,37 лева.

От заключението на ВЛ по допуснатата СТЕ, което съдът кредитира с доверие като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че вследствие на разразила се на 15,05,2018 г. буря в град ***, върху покрива на процесния павилион е паднало дърво, като дори и към момента по покрива се наблюдават деформирани ЛТ ламаринени листове и пукнатина от вътрешната страна на тавана, точно под увредения външен участък. ВЛ е посочило, че са увредени и метални надлъжни профили от покривната конструкция, като това създава предпоставки при интензивни валежи да проникне вода в работното помещение.  ВЛ заявява, че не може да се установи запушването на отходната канализация дали е било вследствие на предмети, носени от повишеното ниво на отходните води в централната канализация или в следствие от неправилна експлоатация, но новият наемател на помещението е отпушил канализацията със жило с въртяща се глава до отходния колектор на ул.П.Р.С.. В съдебно заседание ВЛ С. сочи, че за околните на павилиона сгради няма данни за запушване на канализацията вследствие от бурята на 15,05,2018 г., а градската канализация е разположена на около 2-2,5 м. дълбочина под нивото на уличната настилка. ВЛ не може да даде еднозначно заключение за причината, довела до запушване на отходната канализация в обекта.

          При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

          В настоящето производство, ищеца трябва да докаже фактите, от който произтича претендираното от него вземане, а ответника – фактите, изключващи или погасяващи това вземане.

        Безспорно, между страните е бил налице валиден наемен договор, като договорената месечна наемна цена е била 407,88 лева с ДДС, променена в последствие на 419,30 лева с ДДС. При установено ползване на имота от страна на наемателя – тоест изпълнено задължение на наемодателя да предаде имота, за наемателя остава задължението да плати наемната цена.

        Доколкото ответникът прави няколко възражения за недължимост на наема за различни периоди, съдът счита за необходимо да обсъди същите поотдело.

          На първо място, ответникът прави възражение за недължимост на наема за периода от 15,05,2018 г. до отстраняване на паднало върху павилиона дърво и отпушване на канализацията, поради невъзможност за изпълнение на договора поради непреодолима сила. От представените по делото сигнал от 21,05,2018 г. и констативен протокол за оглед от 01,06,2019 г., съдът приема, че към датата на огледа единственият вредоносен резултат от разразилата се на 15,05,2018 г. буря е бил падналото върху покрива на павилиона дърво. Доколкото в сигнала на ответника от 21,05,2018 г. /шест дни след бурята/ не се съдържат данни за запушена канализация, и такива данни не се съдържат в Протокола за оглед от 01,06,2018 г., то съдът приема, че появилите се в последствие проблеми с канализацията, за които ответникът сигнализира със Сигнал от 08,06,2018 г. /който обаче не е приложен по делото/, нямат връзка с разразилата се на 15,05,2018 г. буря и съответно е следвало да бъдат разрешени от самия наемател на помещението.

Ответникът се позовава на невъзможност да ползва по предназначение наетия обект поради явен форсмажор, и счита, че това го освобождава от задължението за заплащане на наем от настъпване на инцидента до отстраняване на падналото дърво /тоест в процесния случай за периода от 01,06,2018 г. до 05,06,2018 г. – тъй като наемът за м.май 2018 г. е платен на 09,05,2018 г., а падналото дърво е отстранено на 05,06,2018 г./. Съдът счита        , че това възражение на ответника е основателно само за посочения от съда период – 01,06,2018 г. – 05,06,2018 г., по следните съображения: договорът за наем не е абсолютна търговска сделка, а относителна такава – тъй като наемателят е търговец и договорът между страните е сключен в изпълнение на предмета му на дейност, същият оформя по правната си характеристика търговска сделка между страните и съответно приложими са разпоредбите на чл.286 от ТЗ и чл.306 от ТЗ, която урежда хипотезата на непреодолима сила при търговските сделки. Твърдението на ответника, че не дължи плащане на наем за периода от инцидента до отстраняване на дървото, по съществото си представлява позоваване на непреодолима сила /форсмажор/, възникнала след сключване на договора. Разпоредбата на чл.81, ал.1 от ЗЗД урежда непреодолимата сила при облигационните отношения и е общ закон спрямо разпоредбата на чл.306 от ТЗ, която урежда непреодолимата сила при търговските сделки, поради което като специален закон в случая е приложим чл.306 от ТЗ. Разпоредбата на чл.306 от ТЗ въвежда шест кумулативни предпоставки, тоест  необходимо е едновременно да са налице и шестте, при наличието на които длъжникът не отговаря за неизпълнението: сделката да е търговска по смисъла на чл.306, ал.1, изр.1 от ТЗ, да е настъпила непреодолима сила – чл.306, ал.2 от ТЗ, длъжникът да е уведомил писмено в подходящ срок другата страна по сделката страна в какво се състои непреодолимата сила и възможните последици от нея за изпълнението на договора – чл.306, ал.3 от ТЗ, спиране, докато трае непреодолимата сила, на изпълнението на задълженията и свързаните с тях насрещни задължения; неизпълнението на длъжника да е причинено от непреодолимата сила. В договора липсва конкретно дадено определение за форсмажорни обстоятелства, поради което и предвид, че в теорията и практиката форсмажорните обстоятелства се приравняват с непреодолима сила, следва да се има предвид разпоредбата на чл.306, ал.2 от ТЗ. Както се посочи по-горе, съгласно последната, непреодолимата сила е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, което да е възникнало след сключването на договора. За да бъде освободен длъжника от отговорност следва кумулативно да са налице следните предпоставки, първата от които е обстоятелствата, които се изтъкват като непреодолима сила да са непредвидени или непредотвратими, а втората да имат извънреден характер. На следващо място, следва да са настъпили и да са се осъществели след сключването на договора и да е налице причинна връзка между тях и неизпълнението по договора. В конкретния случай позоваващият се на непреодолимата сила ответник следва да установи и да докаже, че неизпълнението на задължението му произтича от договора и е причинено от непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Освен, че непреодолимостта трябва да се изследва с оглед на длъжника, тя следва да има и обективен характер. Тези условия са налице в настоящия казус – внезапно разразилата се буря и падналото в следствие на нея дърво върху наетия павилион, невъзможност да се ползва павилиона по предназначение, писмено уведомяване на наемодателя за невъзможността да се ползва павилиона и съответно невъзможност да се плаща наема с оглед липсата на търговска дейност. Ето защо съдът приема, че за периода 01,06,2018 г. – 05,06,2018 г. ответникът не дължи наем на ищеца, който, изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК, възлиза на сумата от 69,88 лева.

        По отношение възражението на ответника за начислен наем за периода след 09,08,2018 г. – съдът намира същото за основателно. С писмено предизвестие от 09,07,2018 г. ответникът е уведомил ищеца за желанието си да се възползва от възможността, предвидена в чл.24.2 от договора за наем и да прекрати същия с едномесечно предизвестие. Доколкото заявлението е входирано с номер от дата 09,07,2018 г., то с изтичането на уговорения едномесечен срок договорът за наем между страните е прекратен. След прекратяване на договора за наем, ако все пак ползването на наетия имот е продължило, то ищецът като наемодател има право да търси обезщетение за ползването му, но не и на договорно основание, каквото е заявеното основание от ищеца както при подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, така и при подаване на ИМ.

        С оглед на всички гореизложени съображения, както и съобразявайки обстоятелството, че внесения при сключване на договора депозит в размер на 195,00 лева е приспаднат от задължението за наем за м.юни 2018 г. съобразно заключението на ВЛ, то следва да се признае за установено съществуването на вземане на ищеца към ответника за наем в размер на 693,39 лева /152,34 лева наем за м.юни 2018 г., 419,32 лева наем за м.юли 2018 г. и 121,73 лева наем за 9 дни от м.август 2018 г./, като за разликата до претендираните 1605,26 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.

        По отношение претендираната лихва за забава /неустойка за забавено  плащане на наемната цена по чл.20 от договора/  размер на 228,88 лева съдът счита, че същата е основателна до размера, изчислен от ВЛ – 90,37 лева, с оглед изводите на съда за дължимост на наемна цена до 09,08,2018 г.

        По отношение претенцията за установяване дължимостта на сумата от 696,00 лева – на първо място, неоснователно е възражението на ответника, че лицето, поело задължение за възстановяване на тази сума, е действало от свое име и няма потвърждаване от дружеството. По делото е налично пълномощно, от което се установява, че *** е упълномощен от управителя на ответното дружество да извършва всякакви правни действия от името на дружеството, да представлява дружеството пред общински органи във връзка с осъществяваната от дружеството търговска дейност. От представената декларация от 26,10,2017 г. е видно, че поетото от *** задължение да възстанови направения разход по откриване на партида за трифазен ток, е направено именно в качеството му на представляващ ответното дружество. Това поето задължение, заедно с обстоятелството, че при подаване на заявлението за прекратяване на наемния договор ответникът е посочил като основание именно разпоредбата на чл.24.2. от Договора – прекратяване с едномесечно предизвестие, мотивират съда да приеме, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника в размер на 696,00 лева – направен разход за присъединяване към мрежа до 25 м. 7-15 КВТ НН СТ.

        С оглед всичко изложено следва да се признае за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 693,39 лева за неплатен наем за м.юни, юли и август /152,34 лева наем за м.юни 2018 г., 419,32 лева наем за м.юли 2018 г. и 121,73 лева наем за 9 дни от м.август 2018 г./, като за разликата до претендираните 1605,26 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен; сумата от 90,37 лева лихва за забава и сумата от 696,00 лева за направен разход за откриване на партида за трифазен ток.  

        По отношение на разноските – ищецът е направил разноски за ДТ в исковото производство в размер на 113,61 лева и за ВЛ в размер на 150,00 лева, като има право и на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева /определено от съда по реда на чл.78, ал.8 от ГПК/, или общо разноски в размер на 363,61 лева, от които ответникът му дължи разноски в размер на 210,89 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува. Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, или при претендирани 550,00 лева от ответника, ищецът му дължи разноски в размер на 231,00 лева.

  С оглед разпоредбите на т.12 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК, съдът следва да се произнесе и за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство. Ето защо следва ответника да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските от заповедното производство /за държавна такса и юрк.възнаграждение/ в общ размер на 58,35 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

             Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК, че „Б.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДЪЛЖИ на О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, сумата от 693,39 лева за неплатен наем по договор за наем от 13,10,2017 г. за месеците юни, юли и август 2018 г. /152,34 лева наем за м.юни 2018 г., 419,32 лева наем за м.юли 2018 г. и 121,73 лева наем за 9 дни от м.август 2018 г./, 90,37 лева лихва за забава, и 696,00 лева – такса за  присъединяване към мрежа до 25 м. 7-15КБТ НН СТ, ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане, като за разликата до претендирания наем в размер на 1605,26 лева и за периода 10,08,2018 г. – м.септември 2018 г., както и за разликата до претендираната лихва за забава в размер на 228,88 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск като неоснователен и недоказан.

   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 210,89 лева съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

   ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, направените разноски в исковото производство в размер на 231,00 лева съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б.2.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „О.П. БУЛСТАТ ***, представлявана от ***, направените разноски в заповедното производство /за ДТ и юрк.възнаграждение/ в размер на 58,35 лева, съразмерно с частта от вземането, за която се установи, че съществува.

Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ***ски окръжен съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: