Решение по дело №2314/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 152
Дата: 4 март 2020 г. (в сила от 10 юни 2020 г.)
Съдия: Даниел Йорданов
Дело: 20194110202314
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р    Е    Ш    Е    Н    И   Е

№ .......

 

гр. Велико Търново, 04.03.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският районен съд, втори наказателен състав, в публично съдебно заседание на 04.02.2020 г., в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛ ЙОРДАНОВ

при секретаря В. Иванова, като разгледа докладваното от съдията АНД № 2314 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взема предвид следното:

 

            Производство по чл. 72, ал. 4 от ЗМВР.

            Образувано е по жалба на Г.А.Ч. ***, представлявана по пълномощие от адв. Г.Г. от САК, против Заповед за задържане за срок от 24 часа от 01.12.2019 г., издадена от полицейски орган при ОДМВР-Велико Търново. Претендира се нейната отмяна с оплаквания за незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. Развива доводите си в писмена защита.

 

            Административния орган намира заповедта за законосъобразна. Счита, че към момента на издаването й е имало достатъчно данни за извършена престъпна дейност, като задържането е било необходимо за да се извършат процесуално-следствени действия с участието на жалбоподателката.

 

            Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

            Със заповед от 01.12.2019 г., от 15:30 часа, издадена от инспектор И.И., на длъжност разузнавач в сектор ПКП при ОДМВР-В.Търново, на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.354а от НК, за което има образувано ДП, е задържана за срок от 24 часа жалбоподателката Г.А.Ч.. Постановено е привеждането в помещение за временно задържане на РУ –Горна Оряховица.

            При задържането е извършен обиск на жалбоподателката, при който са открити в нея следните вещи – 1 бр. черна кожена чанта за кръст с 4 отделения, 3 бр. банкноти с номинал от 10 лева, 2 бр. банкноти с номинал от 20 лева, 1 бр. банкнота от 50 лева и 1 бр. визитник с документи, видно от приложения протокол от 01.12.2019г., от 15.30 часа.

            Жалбоподателката е освободена на 02.12.2019 г., в 14.25 часа, като са й върнати и намерените при обиска вещи.  

            С оглед на установеното, се налагат следните правни изводи:  

            Жалбата е основателна. Издадената заповед е немотивирана. Изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 2, вр. с  чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР са само формално изпълнени, като отразената информация не дава представа за характера и съдържанието на данните за съпричастност на жалбоподателката Ч. към престъплението, предмет на наказателното производство. Законът предвижда като задължителен реквизит, посочването на фактическите и правните основания за задържането, докато в атакуваната заповед липсва отразяването на каквито и да е било обстоятелства от фактическа страна. Отразеното представлява по съществото си само извод – наличие на данни за съпричастност към извършване на престъпление по чл.354а от НК, без да са отразени фактите въз основа на който е формиран.  

            Освен от съдържанието на заповедта, факти сочещи за наличието на връзка между жалбоподателката и предмета на разследване – деянието по чл.354а от НК, не може да се изведе и от останалите материали приложени в преписката – протокола за обиск, докладната записка и дадените обяснения. В докладната отново е налице само бланкетно изявление на издателя, че жалбоподателката е била задържана във връзка с данни, че е съпричастна към извършване на престъпление по цитирания състав на НК. Намерените при обиска вещи, също не подкрепят извода за наличието на данни за съпричастност към престъпление по чл. 354а от НК.

            Липсата на фактически обстоятелства, наличието на които се свързва с приложимостта на конкретна правна хипотеза от закона, е пречка за проверка на съответствието на административния акт с материалния закон и е проявление на порока неспазена форма на административния акт – арг. от чл. 146, т. 2 от АПК.

            При този изход на делото, на осн. чл. 143 от АПК, вр. с чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, направените от жалбоподателката разноски за държавна такса и заплатено адвокатско възнаграждение в общ размер от 710 лева следва да се възстановят от бюджета на юридическото лице, чийто административен орган е издал обжалваната заповед – в случая ОДМВР – В.Търново.

            Водим от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице издадена на 01.12.2019 г. от инспектор И.И., на длъжност разузнавач в сектор ПКП при ОДМВР-В.Търново, с която на осн. чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, поради наличието на данни за съпричастност към извършено престъпление по чл.354а от НК, е задържана за срок от 24 часа жалбоподателката Г.А.Ч., с ЕГН **********,***.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи да заплати в полза на Г.А.Ч. сумата от 710 лева, представляващи направените в производството разноски.

 

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщенията, пред Великотърновския административен съд.

 

                                            

                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: