РЕШЕНИЕ
№ 1880
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 96-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА
при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Г. ТОТОЛАКОВА Административно
наказателно дело № 20241110215943 по описа за 2024 година
Производството е разгледано по реда на чл. 59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания.
1. ДОВОДИ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
Производството е образувано жалбата на Б. Д. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. С.
на ул. „Ц. С.“ №**************** срещу Наказателно постановление №24-4332-023613,
издадено на 08. Х. 2024 година от Д. Д. Д., Началничка на III група „Пътен контрол – тежки
пътно-транспортни произшествия“ в I сектор „Организация и контрол на пътното движение“
към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с
ЕИК по БУЛСТАТ************** със седалище и адрес на управление в гр. София на ул.
“Антим I” №5, представлявана от директора .
Жалбоподателят оспорва процесното постановление. Навежда доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразно издаване в нарушение на процесуалните правила и
материалния закон. Развива съображения, че чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата се прилага само в случай, на сбъдване на следните две условия:
да не е залепен стикер за сключена застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, а освен това
водачът да не носи и контролен талон към знака.
Жалбоподателят твърди, че представил на актосъставителя такъв талон, следователно
едно от условията не се сбъднало.
1
Що се отнася до нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по
пътищата, същото представлявало маловажен случай по смисъла на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания;
Не бил ясен и поводът за извършване на проверката – същата била извършена макар
жалбоподателят да не извършвал никакво явно нарушение на правилата за движение по
пътищата. Направено е искане за отмяна на процесното наказателно постановление.
Жалбоподателят не се явява, нито се представлява в открито съдебно заседание.
Въззиваемата страна не се представлява в открито съдебно заседание. На 31. I. 2025
година в съда постъпват писмени бележки от главен юрисконсулт В. В. П., редовно
упълномощен процесуален представител на административнонаказващия орган. В тях са
изложени доводи за правилност на обжалваното постановление. Претендират се разноски.
2. КАТО СЕ ПРЕЦЕНИ СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ И ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ СЪДЪТ ПРИЕ
СЛЕДНОТО ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
1. По извършването на административното нарушение, за което е издадено
процесното наказателно постановление:
39
На 12. IХ. 2024 година в 17 часа жалбоподателят управлява лек автомобил марка
„А.“ модел „*********“ с регистрационен №*********** в гр. София по ул. „Хайдут
Сидер“ с посока на движение от бул. „Сливница“ към пл. „Преображение“. Спрян е за
проверка от свидетеля И. И. Н. с ЕГН********** в присъствието на свидетеля В. В. Й.. При
проверката е установено, че:
жалбоподателят управлява моторно превозно средство, което не е спряно от движение
без да залепи в долния ляв край на предното стъкло валиден стикер на знак за
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“;
моторното превозно средство се движи без пожарогасител.
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от събраните по делото:
писмени доказателства:
заповед №8121з-1632, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 02. ХII. 2021 година,
заповед №8121к-13312, издадена от Министъра на вътрешните работи на Република
България на 23. Х. 2019 година,
справка за нарушител/водач,
акта за установяване на административно нарушение и наказателно постановление,
както и
показанията на разпитания по делото свидетел.
Приобщените по делото доказателства са последователни, еднопосочни и
безпротиворечиви, като тълкувани в своята пълнота и взаимовръзка, сочат на възприетата от
съда фактическа обстановка. Разпитаният по делото свидетел потвърждава, че е съставил
2
акта за установяване на административно нарушение и че записаното в него е вярно.
2. По издаването на процесното наказателно постановление:
Административнонаказателното производство против жалбоподателя започва със
съставяне на акта за установяване на административно нарушение на 12. IХ. 2024 година от
компетентно длъжностно лице – свидетеля И. И. Н. с ЕГН**********, заемащ длъжността
командир отделение в III районно управление на Столичната дирекция на вътрешните
работи, в присъствието на един свидетел.
Актът е надлежно предявен и връчен на жалбоподателя в деня на съставянето.
Жалбоподателят не се възползва и от правото си по чл. 44, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания - да представи писмени възражения пред
административно-наказващия орган в законоустановения срок.
Въз основа на установеното в акта, компетентно длъжностно лице: Началничката на
III група „Пътен контрол – тежки пътно-транспортни произшествия“ в I сектор
„Организация и контрол на пътното движение“ към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА
ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ************ на
************* година издава процесното наказателно постановление, в което
възпроизвежда изцяло описаната в акта фактическа обстановка и налага на жалбоподателя
административни наказания, както следва:
глоба в размер на 50.00 лева на основание чл. 179, ал. 5 от Закона за движение по
пътищата за нарушение на чл. 100, ал. 3 от същия закон;
глоба в размер на 20.00 лева на основание чл. 185 от Закона за движение по пътищата
за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от същия закон.
3. ОТ ПРАВНА СТРАНА СЪДЪТ ПРИЕ, ЧЕ:
1. По допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да
обжалва наказателното постановление и в срока по чл. 59, ал. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания: наказателното постановление е връчено на
жалбоподателя най-рано на 11. Х. 2024 година, а жалбата постъпва в регистратурата на
наказващия орган на 17. Х. 2024 година.
Ето защо, подадената жалба се явява процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
2. По основателността на жалбата:
От формална страна:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление са издадени от териториални и материално компетентни органи, съгласно
представените заповеди на Министъра на вътрешните работи на Република България, и в
изпълнение на делегираните им правомощия по закон, в кръга на техните функции и по
предвидения в закона ред и форма.
3
За да се произнесе по въпроса дали актът за установяване на административно
нарушение е издаден до изтичането на срока по чл. 34, ал. 1 изречение II, предложение I от
Закона за административните нарушения и наказания, съдът взе предвид, че посочената
разпоредба административнонаказателното производство да не се образува, ако не е
съставен акт в тримесечен срок от откриване на нарушителя. Спазването на сроковете по чл.
34 от Закона за административните нарушения и наказания е условие за провеждането на
административнонаказателната политика на държавата, по отношение на субекти, на които
се ангажира административно наказателната отговорност. Актът за установяване на
административно нарушение в случая е издаден в деня на установяване на нарушението при
проверка от разпитания по делото свидетел, т. е срокът е спазен.
Обжалваното наказателно постановление е издадено на 08. Х. 2024 година – преди
изтичането както на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 3 от Закона за
административните нарушения и наказания, така и преди изтичането на инструктивния 1-
месечен срок по чл. 52, ал. 1 от същия закон.
Съдът намира още, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени по тежест нарушения на процесуалните правила при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното
постановление, довели до ограничаване правото на защита на санкционираното лице до
степен да не може да разбере кога, къде и какво нарушение е извършило. Спазени са
изискванията на чл. 42 и чл. 57 от Закона за административните нарушения и наказания,
относно задължителните реквизити на акта и постановлението, доколкото се съдържат данни
за:
датата на извършване на нарушението,
мястото на извършване на нарушението,
описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, и
законовите разпоредби, които са нарушени.
По същество за нарушаването на чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по
пътищата:
Според чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата водачът на моторно
превозно средство, което не е било спряно от движение, е длъжен:
да залепи в долния ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство
валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите и
да носи контролен талон към знака.
Според чл. 179, ал. 5 от същия закон водач, който управлява моторно превозно
средство, което не е било спряно от движение и на което не е поставен валиден стикер
съгласно чл. 100, ал. 3, и не носи валиден контролен талон от знака, издаден от
Гаранционния фонд, за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите по чл. 487, ал. 1 от Кодекса за застраховането, се наказва с глоба 50.00
4
лева.
Тълкувайки цитираните разпоредби граматически, логически и систематично, съдът
стига до извод, че за да е съставомерно деянието следва да е изпълнен следния фактически
състав:
моторното превозно средство да не е било спряно от движение,
да не е залепен валиден стикер по указания в разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от Закона
за движението по пътищата начин и
водачът да не носи валиден контролен талон към знака.
В конкретния случай, както в акта за установяване на административното нарушение,
така и в наказателното постановление, е описан само първият елемент, а именно липсата на
залепен долу в ляво на предното стъкло на автомобила стикер за валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Нито се твърди, нито се установява от
събраните по делото доказателства, наличие на втория кумулативно изискуем елемент от
фактическия състав, а именно жалбоподателят да не носи валиден контролен талон за знака,
издаден от Гаранционния фонд, при извършването на проверката. Деянието ще е
общественоопасно, когато водачът не е изпълнил нито едно от двете задължения, тъй като
тогава извършването на проверката ще бъде затруднено.
Гореизложеното сочи отсъствие на съставомерно деяние, доколкото са описани
факти, които изпълват само част от фактическия състав на нарушението. По изложените
съображения съдът счита, че наказателното постановление в тази си част следва да бъде
отменено.
По същество за нарушаването на чл. 139, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по
пътищата:
Според чл. 139, ал. 2, т. 3 от Закона за движението по пътищата движещите се по пътя
три- и четириколесни моторни превозни средства се оборудват с пожарогасители. Чл. 185 от
същия закон предвижда административна санкция „глоба“ в размер на 20.00 лева за
нарушаване на това задължение.
Жалбоподателят не твърди да е изпълнил задължението си да управлява моторно
превозно средство, снабдено с пожарогасител. Доказателства за горното не се събраха и в
хода на съдебното производство. Бездействието по отношение на снабдяването с
пожарогасител е достатъчно, за да се счита нарушението за извършено, и законът не поставя
като условието настъпването на специфични последици. Затова съдът не обсъжда
причините, заради които задължението не е било изпълнено от жалбоподателя, а още по-
малко причините за извършването на проверката.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при форма на вината –
умисъл. Жалбоподателят е съзнавал, че управлява автомобил без пожарогасител, при ясното
съзнание, че това е забранено от законоустановените правила за движение, а от това следва,
че е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е
5
общественоопасните последици и е целял настъпването им.
Съдът не обсъжда размера на наложеното наказание, тъй като чл. 185 от Закона за
движението по пътищата предвижда единствено налагане на глоба в размера, наложен с
обжалваното постановление.
Жалбоподателят твърди, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания. Маловажни са нарушенията, които разкриват
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с типичния случай и се отличават
помежду си по „наличието на очевидност, несъмненост на маловажността на извършеното
нарушение“. В процесния случай извършеното от жалбоподателя деяние не се отличава от
обичайните нарушения от този вид, поради което и приложението на чл. 28 от Закона за
административните нарушения и наказания би било незаконосъобразно.
Така мотивиран, съдът счита, че жалбата в тази си част е неоснователна, а
наказателното постановление следва да бъде потвърдено, тъй като е издадено при спазване
на процесуалните правила и при правилно приложение на материалния закон.
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
д
По силата на чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания,
страните имат право на присъждане на направените разноски при разглеждане на делото
пред настоящата инстанция по реда на Административно-процесуалния кодекс. При този
изход на правния спор, такива следва да се присъдят на административно-наказващия орган.
Съдът намира, че за дело с такава правна и фактическа сложност подходящо възнаграждение
за един юрисконсулт е сумата от 100.00 лева. Тъй като наказателното постановление е
потвърдено само по отношение на едно от твърдените нарушения, съдът присъжда на
въззиваемата страна половината от тази сума – 50.00 лева.
Жалбоподателят не претендира разноски и не представя доказателства за
извършването на такива, затова и съдът не му ги присъжда.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
1. ОТМЕНЯ Наказателно постановление №************, издадено на ************
година от Д. Д. Д., Началничка на III група „Пътен контрол – тежки пътно-
транспортни произшествия“ в I сектор „Организация и контрол на пътното движение“
към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ*************** със седалище и адрес на управление в
гр. София на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора , в частта му, с която на
основание чл. 179, ал. 5 от Закона за движението по пътищата на Б. Д. А. с
ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „Ц.С.“ №****************** е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 50.00 (петдесет) лева за нарушение на
чл. 100, ал. 3 от Закона за движението по пътищата, като НЕПРАВИЛНО и
6
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
2. ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №24-4332-023613, издадено на 08. Х.
2024 година от Д. Д. Д., Началничка на III група „Пътен контрол – тежки пътно-
транспортни произшествия“ в I сектор „Организация и контрол на пътното движение“
към Отдел „Пътна полиция“ на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ************ със седалище и адрес на управление в гр.
София на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора , в частта му, с която на
основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата на Б. Д. А. с ЕГН**********,
живеещ в гр. С. на ул. „Ц. С.“ №****************, е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3
от Закона за движението по пътищата, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
3. ОСЪЖДА Б. Д. А. с ЕГН**********, живеещ в гр. С. на ул. „Ц. С.“
№***************, да плати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА ВЪТРЕШНИТЕ
РАБОТИ с ЕИК по БУЛСТАТ**************8 със седалище и адрес на управление в
гр. София на ул. “Антим I” №5, представлявана от директора , разноски в размер на
50.00 лева.
4. ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че решението подлежи на касационно обжалване пред
Софийски градски административен съд на основанията, предвидени в Наказателно-
процесуалния кодекс и по реда на Глава XII от Административно-процесуалния
кодекс, в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7