Р Е Ш Е Н
И Е
№ 260018/25.08.2020
г., гр. Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, наказателно отделение
на втори
юли през две хиляди и двадесета година
в
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
при секретаря Петранка Паскалева
и с участието на прокурора Вилен Мичев
разгледа докладваното от съдия Даскалова
ВНОХД № 49 по описа за 2020 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.313 и сл. от НПК и е второ по ред след отмяна с решение № 217 от
13.02.2020 г. на ВКС, ІІ НО по н.д.№ 913/2019 г. на въззивно решение № 90 от
08.07.2019 г. по ВНОХД № 157/ 2019 г., по описа на Варненския апелативен съд, в
частта за наказателната отговорност на подсъдимия В.С.С. и връщането на делото
за ново разглеждане друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното
заседание. В останалата му част, въззивното решение е оставено в сила.
Предмет на
въззивната проверка е правилността на присъда №14/20.02.2019 година,
постановена от Окръжен съд-Варна по НОХД №1462/2018 година, в частта й, в която
подсъдимият В.С.С. е признат за виновен за това, че на
16.11.2017 г. в с. Войводино, обл. Варна в съучастие като подбудител и помагач
умишлено склонил и улеснил И.Р.М. и А.А.П. - извършители, чрез даване на
съвети, разяснения, набавяне на средства, с които да прикрият участието си -
ръкавици и такова, с което да употребят сила - дървена сопа, превозил ги с
автомобила си - л.а. „БМВ" с peг. №
В 92 75 НС до местопрестъплението в с. Войводино, да отнемат чужди движими вещи
- пари, от владението на Н.Г.В., като употребят за това сила, като на
основание чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3
и 4 от НК вр. чл.58а ал.1 вр. чл.54 от НК му е наложено наказание „Лишаване от свобода“
за срок от три години и три месеца, което
на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да
търпи при първоначален „общ“ режим.
Недоволен от
така постановената присъда е останал адв.П.В., в качеството му на защитник на
подс.Стянов, който я е обжалвал с оплаквания за явна несправедливост на
наложеното наказание и искане за приложение на чл.55 от НК поради наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
В съдебно
заседание представителят на ВАпП изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Счита, че присъдата, постановена от ВОС е правилна и законосъобразна,
а наложеното наказание – справедливо.
Адв.Анднов,
повереник на гр.ищец и частен обвинител В.В. счита, че въззивната жалба е
неоснователна и моли за отхвърлянето й. Според него присъдата на
първоинстанционния съд е правилна и следва да бъде потвърдена. Претендира
присъждане на доверителя му на сторените пред тази инстанция разноски.
В хода на
съдебните прения защитникът на подс.С., адв.В.моли за оправдаването на С., като
твърди, че обвинението не е доказано. Алтернативно моли за намаляване на
наложеното наказание и приложението на чл.66 от НК.
Адв.Г., защитник
на подс.С. твърди, че последният е подбуждал съучастниците си – В. и М. към
отнемането на парични средства и след като те не са намерили такива, то за С. деянието
е останало във фазата на опита. Според адв.Г. ако съдът възприеме тезата му, то
следва да измени присъдата и да определи наказание, което да бъде условно.
Пледира и за изменение на присъдата в частта относно разноските, като твърди,
че същите са неправилно определени.
Подс.С. изразява
съжаление за случилото се, като счита, че няма вина за убийството на
пострадалия. Моли за намаляване на наказанието и да не влиза в затвора. В
последната си дума отново изразява съжаление и моли за справедлив съдебен акт.
Варненският апелативен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, обсъди изложените от страните
съображения и като сам служебно провери правилността на присъдата, намери
следното:
При първоинстанционното разглеждане
на делото е проведено съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от
НПК, основание за което са се явили направените по реда на чл.371, т.2 от НПК
от тримата подсъдими С., М. и П. /като
по отношение последните двама наказателното производство е приключило с влизане
в сила на присъда № №14/20.02.2019 г., постановена от Окръжен съд-Варна
по НОХД № 1462/2018 г./ признания на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, както и даденото в тази връзка и от
тримата подсъдими изрично съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. При това положение и с оглед разпоредбата на чл.373, ал.3 вр. чл.372,
ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК първоинстанционният съд напълно правилно и
законосъобразно в мотивите на присъдата е приел за установени и доказани всички
относими към предмета на делото фактически обстоятелства, изложени в
обвинителния акт, като се е позовал на направените самопризнания от страна на
подсъдимите, както и на останалите доказателства и доказателствени средства,
събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят, а именно - показанията
на свидетелите В.В.,
Ж. В., Г.В., Д.Д., Н.Я., Д.С., Н.Б., Е.И., М.Р., Д.Ж.и С.Х., протоколите за оглед на местопроизшествие и фотоалбумите към тях,
протоколите за претърсване и изземване и фотоалбумите към тях, протоколи за
доброволно предаване, съдебно-медицинска експертиза и допълнителна СМЕ, СМЕ за
освидетелстване, съдебно-психиатрична и психологична експертиза, ДНК експертизи,
СОЕ, СБЕ, справка за съдимост, характеристични справки, удостоверение за
наследници, данни от записите на тел.112 , както и приложените по делото
веществени доказателства.
Въз основа на самопризнанията на
подсъдимия С., както и на тези на М. и П., както и въз основа на всички
останали събрани в досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, които напълно и изцяло подкрепят обсъжданите самопризнания,
въззивният съд приема за установена следната релевантна фактическа обстановка,
която изцяло съответства на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт:
Подс. В.С. *** и бил
управител на „Вансиели" ЕООД, чиято дейност е продажба на нехранителни
стоки. В гр. Суворово стопанисвал два магазина, в които работели той и баща му.
Управлявал лек автомобил „БВМ 525" с peг. № В 9275 НС.
Подс.С. се познавал от години с осъдените И.Р.М. и А.А.П., които живеели в
гр. Вълчи дол, обл. Варна.
През лятото на 2017 г. И.Р.М. взел заем от подс. С. в размер на 80 лв. Тъй
като не успял да върне в уговорения срок сумата, подс. С. започнал да я олихвява. Към м.
ноември 2017 г. дългът му към С. възлизал на около 300 лв. Подс. С. често ходел
до гр. Вълчи дол, за да го търси и да го накара да му върне парите. При някои
от тези посещения М. бил заедно с П..
На 13.11.2017 г. около обяд М. и П. били в парка в гр. Вълчи дол. Същия ден
подс. С. отново отишъл във Вълчи дол, за иска връщане на дълга от М.. Открил М.
заедно с П.. При тази срещата подс.С. разказал на двамата, че от познат от с.
Войводино, общ. Вълчи дол разбрал, че в селото имало човек - Недко, който имал
в къщата си много пари, получени при продажба на земи. Предложил им да
откраднат парите, а после тримата да си ги разделят. Казал им, че освен, че М. щял
да изплати дълга си, а и заедно с П. щели да получат достатъчно, тъй като
парите били много.
П. *** и обсъдил с подс. С. подробностите около плана. По описанието, което
подс. С. направил, П. се сетил, че ставало въпрос за Н.Г.В., тъй като го
познавал само бегло отпреди. Тримата се уговорили на следващия ден М. и С. да
отидат в с. Войводино и да намерят къщата на пострадалия.
На 14.11.2017 г., около обяд М. и П., с каруцата на последния отишли до с.
Войводино, намерили къщата на пострадалия Н.Г.В. и дори П. говорил с него. На
връщане, преди да стигнат гр. Вълчи дол, от телефона на П., М. се свързал със С.
след което тримата се срещнали в местността Кошубаир. Двамата уверили подс. С.,
че са намерили къщата, а той поел ангажимента да разбере кога пострадалият щял
да отсъства от дома си, за да отидат тримата и да откраднат парите.
След обяд на 15.11.2017 г. подс. С. се свързал с М. и П. и им казал, че
вечерта около 20:00 ч. щял да ги вземе от парка в гр. Вълчи дол, за да извършат
кражбата, тъй като човекът щял да отсъства.
Вечерта подс.С. дошъл с лекия си автомобил - „БМВ 525" с peг. № В 92-75 НС. В колата М.
седнал на предната дясна седалка, а П. - на задната, зад С.. Последният спрял
автомобила в началото на с. Войводино и останал там да ги чака, а М. и П.
отишли пеш до къщата на пострадалия.
В къщата светело и М. казал, че не иска да влиза, при което двамата се
върнали при колата. П. и С. се скарали на М. за провалянето на плана, след
което тримата се върнали до Вълчи дол.
На следващия ден - 16.11.2017 г. около 11 часа М. отишъл в дома на П.. Докато
бил там, подс. С. се обадил и казал, че вечерта със сигурност човекът щял да
отсъства от дома си, и, че към 22 часа щял да ги вземе от парка.
Следобеда М. пил бира. Около 19 часа
отново отишъл в дома на П., където П. и баща му пиели бира. М. продължил да пие
и с тях.
Около 22 часа подс. С. отишъл с автомобила си в гр. Вълчи дол. Тъй като М.
и П. не били на уговореното място той отишъл с колата почти до дома на П. и
отново се обадил по телефона. Тогава П. и М. излезли и се качили в автомобила при
него. П. носел със себе си маска, направена от ръкав на блуза и спрей, а М.
носел повреден газов пистолет "VOLTRAN"
с номер на рамата А 0340.
Отпред, до скоростния лост, подс. С. носел дебела като бухалка дървена сопа, а
в жабката - пакети с ръкавици от плат, тип „градински" - сиви на цвят с
пет пръста. Когато стигнали в с. Войводино, подс. С. спрял на същото място
както предната вечер. Казал на М. да вземе от жабката приготвените ръкавици, което
последният сторил. Подс. С. им казал да
вземат дървената сопа и ако човека се съпротивлява, вика, да го вържат с нещо в
стаята, да претърсят и намерят парите. М.
взел сопата, а по-късно той и обв. П. си сложили на ръцете ръкавиците.
От автомобила на подс. С. до къщата на пострадалия Н.Г.В., двамата /М. и П./
стигнали пеша. Къщата била тъмна. Входната врата на двора не била заключена и
двамата влезли. В двора П. си сложил приготвената маска и взел дървената сопа,
а М. вдигнал качулката на черното яке, с което бил облечен.
П. дръпнал силно навън прозорец вляво от врата на къщата, през която се
влиза в помещение преди мазата, разбил дограмата му, отворил го и влязъл в
стаята. М. влязъл след него и със запалка осветил помещението. П. се ориентирал
и включил осветлението.
Пострадалият Н.В. бил в тази стая. Към момента на влизането на двамата
подсъдими той спял на едното от трите легла в нея. При включването на
осветлението той се събудил и се уплашил. Станал и побягнал към вратата, като
се развикал за помощ. Тогава П. започнал да го удря с дървената сопа, която
носел. Удари с неустановен предмет му нанесъл и М.. Двамата удряли пострадалия
безразборно, по всички части на тялото. Пострадалият се опитвал да се предпази
с ръце, но в резултат на многото и силни удари, които му нанасяли, В. паднал по
гръб пред вратата на стаята. Понеже продължавал да плаче и вика, М. му нанесъл
няколко силни удара по главата с дръжката на пистолета, който носел, а П. го удрял
с пръчка, която намерил в стаята. След като пострадалият престанал да се движи,
М. и П. започнали да ровят в стаята, за да намерят пари - ровили в бюфета, из
леглата, но не намерили такива. Междувременно пострадалият престанал да дава
признаци на живот. След като не намерили нищо двамата подсъдими загасили
осветлението и излезли през прозореца. Тогава П. предложил да влязат и на
горния етаж, като с крак блъснал вратата към него. Двамата ровили и в двете
стаи на етажа, но не намерили нито пари, нито вещи, които да откраднат. На
излизане от помещение пред мазата намерили и взели менче /бакърче/ и тава от
мед. Бакърчето взел М., а П. - тавата.
М. носел сопата, която взел от подс. С., а П. - тази, която намерил в
стаята. Когато отишли при подс. С., М. му казал, че не са намерили пари,
показал му това, което взели и поискал да ги приберат в багажника. Ядосан,
подс. С. им казал да ги изхвърлят, което те и сторили.
М. оставил дървената сопа, която взел преди това, между предната дясна
седалка и вратата, а П. поставил носената от него сопа на седалката до себе си.
По пътя М. започнал да разказва на С.
какво се е случило, че ударили човека, че той май умрял. Думите му ядосали
подс. С.. Той заявил, че нищо не искал да знае, казал им да млъкнат, а по пътя
спрял и накарал П. да изхвърли
окървавената си пръчка. Дървената сопа останала в колата му, но подс. С. казал,
че щял да се оправи с това.
Подс. С. откарал М. и П. до парка в гр. Вълчи дол, след което те отново
отишли в дома на подс. П. и продължили да пият.
Малко преди полунощ подс. С. им се обадил по телефона за да ги предупреди,
че нито ги е виждал, нито ги е чувал, нито ги е возил, както и да изхвърлят
всичко, което може да ги свърже с престъплението.
В резултат на това П. се измил, изхвърлил маската и ръкавиците си във
външната тоалетна на двора на къщата си, счупил телефона си и изгорил обувките,
с които бил обут. Дрехите, с които бил облечен - черен панталон от шушляк с
бяла лента, черна грейка с надпис в бял цвят, сива на черни черти фланелка били
иззети като веществени доказателства по делото и били изследвани.
След като се прибрал в дома си - около 02:00 ч. на 17.11.2017 г., М. съблякъл дрехите, с които бил облечен и ги
оставил за пране. Връхното си яке оставил на парапета на стълбището. Тези дрехи
- черно яке с лилави шарки,с долнище на анцунг със сиво по джоба, както и
обувките му - черни маратонки „Адидас" били иззети като веществени
доказателства по делото и били изследвани. Намерен, иззет от дома му и
изследван бил пистолет "VOLTRAN, mod. 99, cal. 9mm с № А0340 с празен
пълнител.
Съседка на пострадалия Н.В. - свид. М.Балева Р. - около 6:50 ч. сутринта на 17.11.2017 г. видяла
отворената врата на къщата му и му звъннала по телефона. Не се притеснила
когато той не й се обадил, защото имал навика да се събужда по-късно.
Около 9:30 ч. вратата на къщата продължавала да бъде отворена, а съседът й
не бил излизал. Притеснена, тя се обадила на свид. Д.Трифонов Железов, след
което двамата отишли до къщата, за да проверят как е той. Тогава видели и
отворения прозорец на стаята му. Свид. Ж.видял бъркотията в стаята и притеснен
отишъл да извика кметицата - свид. С.И.Х., за да влязат вътре.
Когато се върнали, той осветил стаята и видял тялото на пострадалия. Тогава
свид. Х. се обадила на телефон 112. Пристигналите медицински и полицейски екипи
установили смъртта на Н.Г.В..
Смърта на В.,
съгласно заключението на СМЕ се дължи на тежка, несъвместима с живота
черепно-мозъчна травма, изразена в счупване на черепни кости, контузия и
разкъсване на главния мозък, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки, които заедно
с развилия се мозъчен оток са довели до остра сърдечно-съдова и дихателна
недостатъчност. Смъртта на пострадалия е била неизбежна, но не е настъпила
мигновено. Причинилите я удари са били нанесени последни, като в този момент
пострадалият се е намирал в легнало положение.
При огледа на
трупа и чрез заключението на цитираната СМЕ се установяват множество
травматични увреждания, част от които с пряко отношение към смъртта, а други
причинили сериозни болки и страдания на жертвата приживе:
-открита
черепно-мозъчна травма;
-пет
разкъсно-контузни рани по меките черепни обвивки: една вдясно теменно и четири
в областта на челото - вдясно, срединно и две в лявата му половина;
кръвонасядане около местата на разкъсване; многофрагментно счупване на черепни
кости в челния и предната половина на левия теменен дял, както и на двете
предни черепни ямки, с разместване и хлътване на част от тях навътре към
кухината; разкъсване на твърдата и меките мозъчни обвивки в областта на
счупените кости, кръвоизлив под меки мозъчни обвивки по изпъкналата повърхност
и по основната на двете голямомозъчни полукълба, както и по основата на малкия
мозък; контузия и разкъсване по основата на челните дялове на главния мозък; кръвениста
течност в мозъчните стомахчета; оток на мозъка с вклиняване;
- оток и
кръвонасядане на клепачите на лявото око,
- ожулвания и
кръвонасядания по лицето,
- аспирация на
кръв в дихателните пътища и белите дробове,
- погълната кръв
в хранопровода и стомаха;
- открито
счупване на лява лакътна кост;
- луксация на
първи пръст на дясна ръка;
-кръвонасядания
по гърдите, гърба, корема, двата горни левия долен крайник;
- анемия на
вътрешните органи.
Съгласно
заключението на СМЕ, механизмът на причиняване на травмите е при действие на
твърди тъпи предмети чрез удари с или върху такива предмети. Според вещото лице
разположението им в различни анатомични области и по различни плоскости
свидетелства за нанасяне на множество отделни травматични въздействия в един продължителен
период от време - най-малко пет отделни механични удара с голяма сила в
областта на главата, четири от които в зоната на лицето, съответно с пряко
отношение към настъпилата смърт на В..
Фиксирани са
ивицести кръвонасядания по гърдите, корема и крайниците с общи признаци, сочещи
на травмообразуване от предмет с издължена форма на контактната повърхност.
Констатираната
фрактура на лакътната кост била се разчетена като последица от директен удар с
твърд тъп предмет, неустановен при разследването. Подобна етимология би могла
да има и луксацията на първи пръст на дясна ръка, с втора възможна хипотеза на
механизма на причиняването й - при захващане на пръста и рязко извиване.
Фрактурата, луксацията, кръвонасяданията по гръбната повърхност на двете
предмишници и двете длани представляват защитни травми, които свидетелстват за
опит на пострадалия да окаже съпротива в легнало положение по гръб на пода.
СМЕ е изследвала
възможна връзка между уврежданията по трупа на пострадалия и част от
веществените доказателства. Заключението на допълнителната СМЕ изяснява
възможността черепно-мозъчната травма да е причинена от удари с голяма сила
с пистолет "Voltran" при
захват за дулото и директно въздействие с ъгъла на дръжката му.
От заключението на СОЕ се установява, че стойността на бакърчето и медната
тава е 198 лв.
При извършеното
претърсване за изземване от лек автомобил марка
БМВ 525, рег. № В 9275 НС са били установени и иззети:
1./ Отривка с
щека с физиологичен разтвор от петна – зацапвания в кафеникав цвят, на задната седалка в дясно.
2./ Отривка от
кафеникаво петънце, иззета с щека с физиологичен разтвор от облегалката на
задна седалка – в ляво.
3./ Отривка с
щека с физиологичен разтвор от кафеникави петна иззети от пластмасова и
платнена част на конзолата на скоростната кутия- от страна на дясната седалка.
4./Чифт сини ръкавици с бели гумирани точки отгоре,запечатани с екитек с
надпис „Перчатки для работы в саду“, намерени и иззети от кората на шофьорската
врата.
5./ Хартиен етикет с надипс „Перчатки для работы в саду“,намерен и иззет от
закаляната седалка пред предна дясна врата.
6./ Хартиен етикет с надипс „Перчатки для работы в саду“,намерен и иззет от
конзолата за скоростната кутияв задната част на автомобила.
От заключението на вещото лице по изготвените ДНК – експертизи
№17/12.12.2017 год. и №18/22.01.2018 год. се установява, че кръвта по задната
страна на долнището с надпис "BUNDESLIGA",
иззето от жилището на М.;
по десния крачол в областта на коляното на долнище "КАРРА", по
горнище с надпис "EST._1995
STATESOCIETY HERITAGE MCLXXXVII"
върху буквата „G"
от надписа, иззети от
жилището на П., по задната седалка вдясно на л.а. „БМВ" с per. № В 92 75 НС , е от пострадалия
Н.Г.В..
На 19.11.2017 г. при оглед на гориста местност в дясно от пътя Войводино-
Вълчи дол на около 650 м. от табелата на Вълчи дол и на 12 м от асфалта е
намерена дървена пръчка с размери 84,5 см и диаметър 4 см, по която чрез ДНК
експертиза е установено, че течността е кръв, която произлиза от пострадалия Н.Г.В..
От заключението на експерта по изготвената ДНК -експертиза се установява,
че по улеите на оребрената част на задната страна на дръжката на пистолет "VOLTRAN"
с номер на рамата А 0340
има кръв, произхождаща от пострадалия Н.Г.В..
Гореизложената
фактическата обстановка се установява по категоричен и безспорен начин от
събрания в хода на досъдебното производство и приобщен по реда на чл. 283 от НПК доказателствен материал - обясненията на подсъдимия, както и на обясненията
на П. и М. /спрямо които присъдата е влязла в сила и е изпълнена/, показанията
на разпитаните свидетели и заключенията на посочените по-горе експертизи, протоколи
за оглед на местопроизшествие, за претърсване и изземване и фотоалбуми,
протокол за доброволно предаване и др.
Както
беше отбелязано по-горе, съдебното следствие пред първоинстанционния съд е
протекло по реда на диференцираната процедура по чл.371, т.2 от НПК.
Подсъдимият С. доброволно, съзнателно и при яснота за последиците от това, е
признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Въззивната инстанция намира за
правилна преценката на първостепенния съд за това, че възприетото от фактическа
страна, за което С., М. и П. са направили признание, се подкрепя от събраните
на досъдебното производство доказателства. В производството, проведено по реда
на съкратено съдебно следствие по чл.371, т.2 от НПК, съдебният състав не
извършва типичната дейност за анализ на доказателствата, насочена към
възприемане на установеността на релевантните факти, като преценката му в тази
насока е единствено по отношение на решаване на въпроса дали заявеното от подсъдимия
признание на фактите, изложени в обвинителния акт, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства, без да се събират доказателства за тези
факти в хода на съдебното производство. При провеждане на диференцираната
процедура за първоинстанционния съд е налице задължение да извърши преценка
дали самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от доказателствата по делото,
което е в изпълнение на общия принцип в наказателния процес, залегнал в чл.116,
ал.1 от НПК, че присъдата не може да се основава само на самопризнанието на
подсъдимия и съдът е следвало да извърши внимателна преценка на подкрепеността
на направеното от подсъдимия признание на фактите от доказателствата по делото.
За тази цел първостепенният съд е преценил доказателства, които не е събрал
непосредствено в хода на типично съдебно следствие, а такива, събрани на
досъдебното производство при спазване на изискванията за тяхната процесуална
годност, т.е. била е необходима и положителната му констатация, че те са
събрани по предвидения от НПК ред.
Настоящият състав на въззивната
инстанция намира, че първостепенният съд е извършил правилна и обоснована
преценка на посочения въпрос, която е изложил в мотивите на атакуваната присъда
и е посочил доказателствената маса, послужила му да стори тази преценка.
Освен това, съдът е осъществил
дължимата проверка на годността на доказателствата, събрани на досъдебното
производство и правилно е приел при формиране на вътрешното си убеждение, че не
е налично каквото и да било нарушение допуснато при събирането им.
За въззивния съд в тази процедура също не е
налице задължение да анализира подробно доказателствата по делото, а само да
провери правилността на преценката на първостепенния съд относно подкрепеността
от събраната на досъдебното производство доказателствена маса на признанието на
фактите от подсъдимия. При извършване на тази проверка въззивният съд намира,
че първоинстанционният не е подходил
необосновано към провеждането на съдебно разглеждане на делото по реда на чл.370 и сл. от НПК, а е
подкрепил решението си за това с мотиви, основаващи се на доказателствата по
делото. ВАпС не констатира допуснати от съда процесуални нарушения при
поставяне в основата на присъдата на фактите от обстоятелствената част на
обвинителния акт, от които факти съдът да се е отклонил или превратно да е
приел.
Съдържанието на
обвинителния акт сочи на действия на подсъдимия С. по организирането
извършването на грабежа, склонявайки М. и П. да извършат заедно престъплението,
предоставил им е част от средствата за извършване на деянието - ръкавици, както
и дървена сопа, разяснявал и давал съвети за това кога е най-подходящият момент
за извършване на деянието, как да постъпят, ако пострадалият вика или се
съпротивлява, как да претърсят помещенията, осигурил им е транспорт преди и
след деянието. От своя страна П. и М. са участвали в отнемането на вещи и в нанасянето
на побоя и умъртвяването на пострадалия.
Решението
да извършат грабеж на непознат им до този момент възрастен мъж е било формирано
и у двамата /М. и П./ в резултат на въздействие върху психиката им от страна на
подс.С. на 13.11.2017 г.– т.е. той е склонил двамата, като преди това те
не са имали формирано такова решение - да отнемат вещи от владението на В.
използвайки сила. Това от своя страна означава, че подс.С. е осъществил форма
на интелектуално участие в престъплението по смисъла на чл.20, ал.3 от НК. Последващите
действия на 14, 15 и 16.11.2017 г. на тримата демонстрират устойчивостта на
формираното на 13.11.2017 г. под въздействието на подс.С. решение.
След
като подс.С. формира умисъла у двамата извършители, той с поведението си
продължил да ги улеснява в осъществяването на престъплението – осигурил им придвижването
до с.Войводино /на 15 и 16.11.2017 г./, където живеел пострадалия, като ги превозвал с лек автомобил и ги
чакал, за да ги превози обратно след деянието, набавил нужната информация кога ще отсъства В., осигурил
ръкавици и дървена сопа, т.е. чрез съвети, разяснения и отстраняване на спънки С.
още преди деянието е улеснил М. и П. да извършат замисленото, а след деянието
сторил нужното, за да могат да се отдалечат от местопрестъплението, дал
напътствия да изхвърлят всичко, което може
да ги свърже с престъплението. Горното осъществява друга форма на съучастие
– тази на помагачеството по смисъла на чл.20, ал.4 от НК.
От субективна страна подс.С. е действал при пряк умисъл -
той ясно е съзнавал, че формира у М. и П. решение за извършване на
престъплението, съзнавал е, че улеснява неговото извършване и е искал това,
освен това той е съзнавал общественоопасния характер на деянието и е искал
настъпването на неговия престъпен резултат.
Настоящата инстанция, както и първата намира, че
безспорно е установена общност на умисъла между подс.С., М. и П. за извършване на грабеж от
пострадалия Н.В. – да отнемат насилствено парите, придобити от продажбата на
земеделски земи, за които подс. В. С. разбрал, че В. съхранявал в дома си.
Да се твърди, че подс.С. е имал умисъл за кражба на
парите е несериозно, ако това беше така, то тогава защо С. им дал дървената
сопа и им казал да вържат човека с нещо в стаята ако вика или се съпротивлява. Тези съвети и
осигуряването на част от средствата за извършване на деянието – дървената сопа,
водят съда до единствения възможен извод относно умисъла на подс.С., а именно,
че е налице общност
на умисъла между С., М. и П. за извършване на грабеж от пострадалия В..
Нещо повече, вечерта на 15.11.2017 г., когато П. и М.
установяват, че в къщата на В. светело и М. отказал да влезе, при което двамата се върнали
при колата на С., имменно той /С./, а и П. се скарали на М. за провалянето на
плана, т.е. в представите, а и според желанието на подс.С. в дома на В. е трябвало
да се влезе дори и собственика да е там, важното е било да се вземат парите му,
независимо от пречките /като например присъствието на В./. Точно това е и
причината на следващата вечер подс.С. да осигури и дървената сопа и да настоява
тя да бъде взета от П. и М. при отиването им в дома на пострадалия.
В пледоарията си пред настоящата инстанция
адв.Василев, защитник на подс.С. твърди наличието на ексцес, тъй като
извършеното престъпление надхвърля общия умисъл на съучастниците. Според него
първоинстанционният съд не е съобразил, че всеки от съучастниците следва да
отговаря за своята си дейност, а не за чужда.
Действително
М. и П. са излезли извън общия /с подс.С./ умисъл за извършване на грабеж, като
при извършването му умишлено са умъртвили пострадалия В.. Това е възприето
както от прокурора в обвинителния акт, така и от първоинстанционния съд на
стр.13 от мотивите към присъдата, поради което и възраженията на адв.В.са
неоснователни.
Необосновано
е застъпеното становище на адв.Г., защитник на подс.С., че деянието е останало
във фазата на опита. Наказателната отговорност на подбудителя и помагача е
акцесорна и възниква ако възникне наказателната отговорност на извършителя, а
последната зависи от извършеното престъпление. Поради това и обвинението спрямо
подс.С. е обвързано с индивидуализиращите признаци на престъплението – като
време, място и съставомерни факти. Действията му по подбуждане и подпомагане не
представляват самостоятелно деяние. След като грабежът е довършен, то не е
възможно подбудителят и помагачът да отговаря за опит към грабеж.
Другото
възражение е, че подс.С.
е признат за виновен само и единствено въз основа на обясненията на останалите
подсъдими и по-специално на М..
Настоящата инстанция намира, че
атакуваната присъда не почива на оговор. За "оговор" може да се
говори само когато един подсъдим уличава в извършването на престъпление друг, с
цел да избегне наказателната репресия. Наистина няма спор, че теорията и
съдебната практика са категорични, че обвинение и присъда не могат да почиват
единствено на оговор /когато обясненията на един подсъдим уличават съпроцесник
в извършване на престъпление/, без да са подкрепени от каквото и да било друго
доказателство. Това обаче не изключва възможността обясненията на един подсъдим
да се ползват при обсъждане дейността на друг подсъдим по същото дело, тъй като
в наказателния процес, техните обяснения освен средство за защита са и
доказателствено средство.
Съдът може да обосновава своите изводи на
такива обяснения, когато съдържащите се в тях твърдения за определени факти,
подлежащи на доказване, се явяват потвърдени от съдържащи се в други
доказателствени източници обстоятелства.
Настоящият случай е именно такъв,
освен, че подс.С. е признал изцяло фактите по обвинителния акт, а
самопризнанията му, както вече беше констатирано са подкрепени от обясненията
на М. и П., както и от събраната на досъдебното производство доказателствена
маса.
Предвид изложеното, настоящата
инстанция не констатира при разглеждане на делото да са допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон, още по-малко те да са съществени.
Първоинстанционният съд е спазил стриктно процедурата за провеждане на съдебното
разглеждане на делото по реда на Глава двадесет и седма от НПК, което
разглеждане е инициирано от подсъдимия С. и неговия защитник /както и от М. и П.
и техните защитници/. Посочените по-горе доказателствени източници напълно
подкрепят направеното от подсъдимия самопризнание и те са обсъдени и оценени от
съда точно, обективно, прецизно и по действителното им съдържание.
Заявената във въззивната жалба явна
несправедливост на наложеното на подсъдимия С. наказание е подкрепена с доводи,
основани на индивидуализиране на наказанието при превес на смекчаващите
отговорността обстоятелства, което защитата намира за несъответно на данните по
делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца и на целите на
наказанието по чл.36 от НК и счита, че следва да бъде намалено.
Наказанието лишаване от свобода е
определено в рамките на предвиденото в закона за престъплението по чл.198, ал.1 от НК /от три до десет години/ и при
съобразяване на всички установени по делото обстоятелства от кръга на тези
по чл.54 от НК, за
което първата съдебна инстанция е изложила убедителни съображения. Не са
игнорирани обстоятелства, които биха могли да бъдат ценени като смекчаващи
отговорността на подсъдимия С. – чистото съдебно минало и това, че е семеен и полага грижи за двете си деца. Като отегчаващо
обстоятелство е отчетено, че именно той е водещата личност, инициатора, за
извършване на престъплението, довело в крайна сметка до смъртта на пострадалия
Н. В..
Направеното от подсъдимия признание
на фактите е сторено единствено за целите и в рамките на диференцираната
процедура по Глава двадесет и седма от НПК (съгласно т.7 от ТР № 1/2009 година
на ОСНК на ВКС). Вярно е, че характерът на производството не изключва
възможността самопризнанието да бъде съобразено при индивидуализацията на
наказанието, но то следва да се оценява с оглед неговите характеристики и
съдържание като форма на съдействие при установяване на обективната истина,
своевременно разкриване на престъпното посегателство и на неговия извършител. А
конкретният случай не дава възможност за такава положителна оценка.
Представените пред настоящата
инстанция положителни характеристики не са от естество да променят становището
на съда относно справедливостта на наложеното на С. наказание – същото е било
индивидуализирано от първостепенния съд между минималния и средния размер на
предвиденото в чл.198, ал.1 от НК, съгласно мотивите на съда - в размер на пет години.
Въззивният съд
намира, че наложеното наказание на подс.С., правилно отчита степента на
обществена опасност на стореното от него, както и че ще изпълни целите на
задачите на генералната и специалната превенции.
Въззивният съд не установи да са налице условията за намаляване на
това наказание, тъй като евентуалното им редуциране би поставило в опасност
постигането на специалната превенция, а и не би допринесло за постигане на
генералната превенция. Поради това не се налага да се намали, каквото е
искането на защитата. Определеният период на изолация на подсъдимия в
пенитенциарно заведение от една страна ще въздейства предупредително и
възпиращо на членовете на обществото, а от друга ще даде възможност за
поправянето и превъзпитанието на С..
В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
първоинстанционният съд е постановил подс.С. да изтърпи санкцията лишаване от
свобода при първоначален общ режим.
Въззивният съд констатира, че
съгласно диспозитива на атакуваната присъдата на С. е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, на основание чл.198, ал.1, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 вр. чл.58а, ал.1 вр.
чл.54 от НК, т.е. допусната е аритметична грешка при изчисляване на размера на
наказанието лишаване от свобода при редукцията от 1/3 по чл.58а от НК - при определено наказание от
пет години лишаване от свобода, след намаляването му с 1/3, би се получило три
години и четири месеца, а не както е постановил ВОС – три години и три месеца.
При липса на съответен протест или въззивна жалба от частния обвинител, а и
предвид факта, че допуснатата грешка е в полза на подсъдимия, то въззивният съд
само я констатира без да може да се намеси по какъвто и да било начин.
Адв.Г. е възразил и по отношение
размера на съдебните разноски, възложени от първоинстанционния съд на подс.С.,
като твърди, че същите са неправилно изчислени. Съдът няма да преразглежда
въпроса за разноските, тъй като този въпрос е бил вече решен с влязъл в сила
съдебен акт /съгласно решение № 217 от 13.02.2020 г. на ВКС, ІІ НО по н.д.№
913/2019 г. въззивното решение № 90 от 08.07.2019 г. по ВНОХД № 157/ 2019 г. на
ВАпС е било отменено само в частта за наказателната отговорност на подсъдимия В.С.С.,
а в останалата част е било оставено в сила/.
С оглед изложеното Варненският апелативен съд счита атакуваната
част от присъдата за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за
нейната отмяна и изменение, поради което следва да се потвърди съдебния акт.
С оглед направеното искане от повереника на гр.ищец и частен
обвинител, подс.С. следва да бъде осъден да заплати адвокатско възнаграждение в
размер на 1500 лева, на основание чл.189, ал.3 от НПК.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №14/20.02.2019 г., постановена от Окръжен съд-Варна
по НОХД №1462/2018 година по отношение на подс. В.С.С. в нейната наказателна
част.
ОСЪЖДА подсъдимия В.С.С. ДА
ЗАПЛАТИ на гр.ищец и частен
обвинител В.В. 1500 лева, представляващи сторените в настоящата
инстанция от последния разноски за повереник на основание чл.189, ал.3 от НПК.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от
съобщаването му пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.