Р Е Ш Е Н И Е
260100/6.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, единадесети състав
На шестнадесети септември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Ростислава Георгиева
Секретар: Ил.Давидкова
Прокурор:
Като разгледа докладваното от районния съдия
ГД №345 по описа на ШРС за 2020 год.,
За да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са пет положителни установителни иска с
правна квалификация чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с
чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД по отношение на главницата, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК,
във вр. с чл.240, ал.2 от ЗЗД, във вр. с чл.99 от ЗЗД – по отношение на
претендираната договорна лихва, чл.422
от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240 от ЗЗД, във вр. с чл.99
от ЗЗД – по отношение на претенциите за заплащане на такса разходи, чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД, във вр. с
чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.92 от ЗЗД по отношение на претенцията за неустойка и
чл.422 от ГПК, във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД,
във вр. с чл.99 от ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД по отношение на претенциите за
лихва.
Производството по настоящото дело е образувано по
искова молба от „***” ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.
Б. Б., съдебен адрес:***, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника
юрисконсулт Е. Р.срещу М.А.А., с ЕГН**********,***. Ищцовото дружество твърди,
че на 17.12.2018 год. между „***“ АД и ответника М.А.А. бил сключен Договор за
паричен заем с №3399854 по силата, на който Заемодателят е предоставил на
ответника кредит в размер на 1200 лева. Съгласно клаузите на договора в случай,
че заемателят забави плащането на погасителна вноска с повече от 30 дни дължи
на заемателя заплащане и на такса разходи, включваща изпращане на напомнителни
писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни разговори, лични посещения
и др. за събиране на просрочените вземания в размер на 9.00 лева. Таксата за
направените разходи се начислявала за всеки следващ 30 дневен период, през
който има погасителна вноска, чието плащане е забавено повече от 30 календарни
дни, като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни
вноски, които трябва да заплати заемателят в може да надхвърля 45.00 лева. В
тази връзка твърдят, че на длъжника била начислена такса разходи в размер на
18.00 лева. В същото време заемателят при подписване на договора е поел задължение в 3-дневен срок да
предостави на заемателя обезпечение чрез поръчителство на две физически лица,
чиито доходи да отговарят на конкретни условия. Това условие не било изпълнено
от длъжника, поради което съгласно клаузите на договора на последния била начислена
неустойка в размер на 803.25 лева, която сума следвало да бъде разсрочена на 27
равни седмични вноски, всяка една в размер на 29.75 лева. Общата погасителна
вноска по този начин била в размер на 79.14 лева. На същия била начислена и лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 28.12.2018 год. до датата на
подаване на заявлението в съда, като общият размер на начислената лихва бил
46.62 лева, който представлявал съвкупност от лихвите за забава, изчислени за
всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска. В исковата молба излагат, че длъжникът не е
извършвал плащане на сумите по кредита.
Срокът на договора изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно
27.06.2019 год., като същият не е бил обявяван за предсрочно изискуем.
На 01.03.2019 год. било подписано Приложение №1
към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010
год., сключен между „***“ АД и „***“ ООД, по силата на което първото дружество
е прехвърлило на второто вземането на ответника по посочения по-горе Договор за
паричен заем №3399854/17.12.2018 год. В
исковата молба излагат, че „***“ АД /понастоящем „***“ ЕАД/ е правоприемник на „***“ ООД. В тази връзка излагат, че са били
упълномощени в качеството си на цесионер по договора да изпратят уведомление до
длъжника. Ищцовото дружество твърди, че до ответникът са били изпратени
уведомителни писма, с оглед уведомяването му за извършената цесия по реда на
чл.99, ал.3 от ЗЗД, съответно на 06.03.2019 год. и 16.01.2020 год., които са
били върнати в цялост.
Твърдят, че тъй като ответникът не им заплатил
дължимата сума, ищцовото дружество инициирало производство по чл.410 от ГПК
пред ШРС, по повод, на което им била издадена заповед за изпълнение. Тъй като
заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за
ищеца възниква задължение да установи претенцията си по съдебен ред.
С настоящата искова молба предявяват пет
положителни установителни иска с цена съответно 1200 лева – главница,
представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за паричен заем с заем №3399854/17.12.2018 год., 133.53 лева – договорна лихва за периода
от 27.12.2018 год. до 27.06.2019 год.-датата на последната падежна дата/, 803.25
лева – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 27.12.2018
год. до 27.06.2019 год., 18.00 лева – такса разходи за събиране на просрочени
вземания и 48.62 лева – обезщетение за забава, считано от 28.12.2018 год. до 30.08.2019
год. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
както и законната лихва върху претендираната главница, считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното
изплащане на сумата. Молят ответника да
бъде осъден да им заплати и направените по настоящото производство разноски,
както и разноските, направени в хода на
заповедното производство.
В съдебно заседание за ищцовото дружество не явява
представител. От името на упълномощен представител е депозирана писмена молба,
в която поддържат иска и правят искане за произнасяне с неприсъствено решение
при неявяване на ответника.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към
нея са били редовно връчени на ответника, като в законоустановения едномесечен
срок от негова страна не е бил депозиран писмен отговор.
В съдебно заседание ответникът
не се явява лично, не изпраща представител и не изразява становище по съществото
на спора.
Съдът като съобрази материалите по делото,
установи, че в срока по чл.131 от ГПК ответникът не е представил отговор на
исковата молба, не се е явил в съдебно заседание и не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото време с разпореждане на съда
от 11.03.2020 год. на ответника са били указани последиците от неспазване на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание. Не са
налице пречките по чл.324, 334 и 339 от ГПК, при които съществува забрана за
постановяване на неприсъствено решение, поради което и с оглед на направеното
искане от процесуалният представител на ищеца за произнасяне на съда с
неприсъствено решение, настоящият състав намира, че са налице изискуемите
процесуално-правни предпоставки, визирани в разпоредбите на чл.238, ал.1 и
чл.239, ал.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като съобрази посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства: Пълномощно, Договор за паричен заем №3399854 от 17.12.2018
год., Предложение за сключване на договор за паричен заем, рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 год., Потвърждение за
сключена цесия на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, Приложение №1 от 01.03.2019
год., Пълномощно, Уведомително писмо
изх.№УПЦ-П-ИАМ/3399854, Уведомително писмо изх.№УПЦ-С-ИАМ/3399854, Известие за
доставяне, Обратна разписка, товарителница,
Вносна бележка за заплатена държавна такса и материалите, приложени по
ЧГД №2604/2019 год. по описа на ШРС, счита така предявените искове за вероятно
основателни по смисъла на чл.239, ал.1, т.2 от ГПК, поради което намира, че същите
следва да бъдат уважени в условията на постановеното неприсъствено решение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца направените от него разноски в хода на заповедното и
настоящото производство в общ размер на 650 лева, включващи държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че М.А.А., с ЕГН**********,*** ДЪЛЖИ НА „***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., съдебен адрес:***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р.сумата 2203.40 лева /две хиляди двеста и три лева и
четиридесет стотинки/, от които 1200
лева – главница, представляваща претенция за незаплатени суми по Договор за
паричен заем №3399854/17.12.2018 год., 133.53
лева – договорна лихва за периода от 27.12.2018 год. до 27.06.2019 год./датата
на последната падежна дата/, 803.25 лева – неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 27.12.2018 год. до 27.06.2019 год., 18.00
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания и 48.62 лева – обезщетение
за забава, считано от 28.12.2018 год. до 30.08.2019 год. - датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, както и законната лихва
върху претендираната главница, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ответника М.А.А., с ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТИ на „***” ЕАД, с ЕИК***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”***” №25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б. Б., съдебен адрес:***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез пълномощника юрисконсулт Е. Р.сумата от 650 лева /шестстотин
и петдесет лева/, представляваща направените от тяхна страна разноски в
заповедното и настоящото производство за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Решението не подлежи на
обжалване.
На основание разпоредбата на чл.240, ал.1 от ГПК
препис от решението да се връчи на ответника.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: