Решение по дело №575/2023 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 145
Дата: 27 февруари 2023 г. (в сила от 15 март 2023 г.)
Съдия: Анита Христова Велева
Дело: 20232120200575
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 7 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 145
гр. Бургас, 27.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева
в присъствието на прокурора Д. Ив. Ц.
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200575 по описа за 2023 година

РЕШИ:
ПРИЗНАВА Х. К. Б., ЕГН ********** е роден на ***, в сградата на Сектор ***
при ОДМВР-Б. в писмена декларация по чл.17, ал.1 от Правилника за издаване на български
лични документи към Заявление с вх. № *** г. до Началника на сектор “Пътна Полиция”
при ОД на МВР - Б., която по силата на закон - чл. 160 от Закон за движението по пътищата,
във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Наредба №*** г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал.
1 от Правилника за издаване на български лични документи, се дава за удостоверяване на
истинността на някои обстоятелства пред орган на властта - Началника на сектор
“Пътна Полиция” при ОД на МВР-Б.,потвърдил неистина, а именно, че е изгубил на
територията на град Б.на 14.12.2017 г. притежаваното от него свидетелство за управление на
моторно превозно средство с №***, издадено от *** и че същото не е отнето от властите, а в
действителност било отнето от компетентните органи на Република Р. - престъпление по
чл. 313, ал. 1 от НК.

ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 78а, ал. 1 от НК обвиняемия Х. К. Б., ЕГН
1
**********, от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание ГЛОБА
в размер на 1 000. 00 /ХИЛЯДА/ ЛЕВА.

ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА по делото, представени документи в
оригинал, а именно заявление за издаване на документ за самоличност на б. г. с рег. № ***
година /лист 50 от ДП, том 1/, разписка от *** година /лист 51 от ДП, том 1/, декларация във
връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП от 18.12.2017 година /лист 52 от ДП, том 1/,
декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от 18.12.2017 година /лист 53 от ДП, том 1/ и
разпечатка за връчен документ на свидетелство за управление на МПС № *** от *** година
/лист 49 от ДП, том 1/ да бъдат върнати на Сектор "КАТ" – град Б.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Х. К. Б., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на ОД на МВР – град Б. направените по делото в
хода на досъдебното производство разноски в размер на 146, 64 /сто четиридесет и девет
лева и шестдесет и четири стотинки/ лева за графическа експертиза.

ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК обвиняемия Х. К. Б., ЕГН
**********, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд -
Бургас направените по делото в хода на съдебното производство разноски в размер на 5. 00
/пет/ лева, представляващи държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на обжалване и/или протестиране пред Окръжен съд Бургас в
петнадесетдневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Решение № 145/27.02.2023 г. по НАХД 575/2023 г. по описа на РС-
Бургас.
Производството по делото е образувано въз основа на мотивирано постановление с
предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание, внесено от БРП, с коeто срещу Х.К.Б.с ЕГН: ********** е повдигнато обвинение
за това, че на ***., в гр. Б., в сградата на *** в писмена декларация по чл. 17, ал. 1 от
Правилника за издаване на българските лични документи към Заявление с Вх. № *** г., до
Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - гр. Б., която по силата на закон- чл. 160
от Закон за движението по пътищата, във вр. чл. 16, ал. 2, вр. ал.1, т. 3 от Наредба №*** г. за
условията и реда за издаване на свидетелство за управление на МПС, отчета на водачите и
тяхната дисциплина, вр. чл.17, ал. 1 от Правилника за издаване на български лични
документи, се дава за удостоверяване на истинността на някои обстоятелства пред орган на
властта - Началника на сектор “Пътна Полиция” при ОД на МВР-Б., потвърдил неистина, а
именно, че е изгубил на територията на град Б. на 14.12.2017 г. притежаваното от него
свидетелство за управление на моторно превозно средство с №***, издадено от МВР-Б. и че
същото не е отнето от властите, а в действителност било отнето от компетентните органи на
Р.Р. - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
В пледоарията си прокурорът аргументира становище, че обвинението за
престъпление по чл.313, ал.1 НК е доказано по несъмнен начин, позовавайки се на
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, реферирайки към конкретни
правни съждения,че по отношение на невярно декларираните в процесната декларация
факти и обстоятелства е реализиран от субективна страна пряк умисъл. Счита, че
обвиняемият следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност,
като му се наложи административно наказание "глоба" към минималния размер- 1000 лв.
В съдебно заседание обвиняемият, редовно призован, не се явява.
Упълномощеният му защитник- адв. М.от АК-Б., не оспорва извършването на
деянието, като заявява,че са налице предпоставки за налагане на административно наказание
„глоба“ на обвиняемия, като пледира за налагане на наказание в минимален размер.
Съдът след цялостна проверка и индивидуален и комплексен анализ на
доказателствата и доказателствените източници, следвайки строго очертания от
процесуалните норми и принципи в чл.13 и чл.18 НПК и правилата на логиката път,
формира следните фактически изводи за релевантните обстоятелства
От фактическа страна:
Обвиняемият Х.К. Б., ЕГН ********** е роден на
*************************************.
На 18.12.2017 год. обв. Б. се явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ гр. Б. и
подал на гише №15 пред служителя на Сектор „Пътна полиция“ свид. Д. К. заявление за
издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, както и
собственоръчно попълнил декларация, че е изгубил свидетелството си за управление на
14.12.2017 год в гр. Б. и че не му е отнето от властите. В хода на разследването се
установило, че свидетелството за управление на моторно превозно №*** на обв. Б. е отнето
за нарушение „неправилно изпреварване“ (съгласно справка до ОДМВР гр. Б. лист №11 от
Том 1 ДП) в Р., за което му е наложено наказание „лишаване от право за управление“ за срок
от 30 дни, считано от 29.12.2017 год. В приобщения в досъдебна фаза гласен доказателствен
източник- обясненията на обв. Б. е инкорпорирана информация, която по структура и
съдържание пресъздава точна реконструкция на събиятията през месец декември 2017 год.,
като обвиняемият уточнява, че е управлявал микробус на територията на Р. и извършил
нарушение, за което румънските полицаи му съставили акт за установяване на
административно нарушение и му отнели свидетелството за управление на моторно
превозно средство. В обясненията си обвиняемият изразява разкаяние за извършеното,
демонстрира правосъзнание и осъзнатост относно неговата социална неприемливост и
съобщава, че е потвърдил неистината в декларацията пред органите на пътната полиция
поради необходимостта му от свидетелство за управление на моторно превозно средство за
1
работа в чужбина.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, оценени като
обективни резултати от приложените доказателствени способи, проверени и анализирани в
тяхната взаимна връзка и обусловеност, които съдът преценява на основание на чл. 378, ал.
2 НПК като еднозначни, логически последователни, смислово-информационно съгласувани
и потвърждаващи изградената в мотивираното постановление фактическа теза, а именно:
Свидетелските показания на Д.Д. К.,заемаща длъжност „системен администратор“
сектор „ПП“ при ОДМВР -Б. (л. 43 от ДП, том 1), обясненията на обвиняемия Б. /л.85 ДП,
том 1/, обяснения на обвиняемия (л.17 ДП, Том 2), обяснения на обвиняемия /именувани
поради техническа грешка като „протокол за разпит на свидетел“ /л.58, том 2 от ДП/.
справка за съдимост (л. 8 от съдебното производство);Заявление №**** г. за издаване на
дубликат на документ за самоличност на б. г. (л.50 от ДП, том 1) Декларация по чл. 17, ал. 1
от ПИБЛД (л. 53 от ДП, том 1);Деклараия от 18.12.2017 г., в която е отразено от
обвиняемия,че не притежава СУМПС, издадено от държава членка на ЕС (л.52 от ДП, том
1); протоколи за взимане на образци за сравнително изследване (л. 45-46 от ДП),
заключението, обективирано в протокол от извършена графическа експертиза(л. 62-63 от
ДП), Справка, инкорпорираща списък на отнети СУМПС в чужбина-2018 г. (л.11, том 1
ДП),както и от останалите приобщени по досъдебното производство писмени доказателства.

Посочените доказателства са вътрешно и взаимно безпротиворечиви и допълващи
се, поради което следва да се кредитират изцяло. Същите са събрани по надлежния ред в
хода на проведеното досъдебно производство. Показанията на разпитаните свидетели са
последователни, логични и водят до установяване на едни и същи факти. По делото не се
събраха доказателства, които да поставят под съмнение така установените факти. По
отношение на последният по време разпит на обвиняемия от 12,08.2022 г., инкорпориран в
том 2 от ДП, лист 58, който поради технически пропуск е озаглавен като „протокол за разпит
на свидетел“, съдът констатира,че не са допуснати процесуални нарушения,
дискредитиращи това процесуално действие след привличането на Х.К. в качеството на
обвиняем. Независимо от технически неправилното наименование на протокола за разпит,
същият инкорпорира широкоспектърно разяснение на правата на обвиняемия чл.53, чл.55,
ал.1, чл.91, чл.94, чл.97, ал.2 и чл.115 НПК с подробно словесно разяснение на пълния
комплекс права, които процесуалният закон предоставя на обвиняемия, и на тази плоскост
материализира валидно снети и писмено закрепени обяснения на обвиняемия, при
съблюдаване на императивните предписания на чл.138, ал.1-7 НПК, в присъствие на
неговия защитник, който също е приподписал протокола за действието по чл.221 НПК. С
оглед становището на прокурора и защитника, в насока,че се касае единствено за техническа
неизправност в словно отразеното наименование на протокола, която не рефлектира върху
процесуалните права на обвиняемия, съдът възприе процесуалното действие по чл.221,
вр.чл.138 НПК за валидно извършено и приобщи резултатите от него към останалата ценима
доказателствена съвкупност.
Коректното и пълноценно дължимо аналитично изследване на доказателствената
маса в перспективата на цялостното изпълнение на критерия по чл. 303 НПК, което е
предназначено да формира мотивиран отговор на всеки от въпросите по чл. 301, ал. 1
НПК почива върху изводите за пълна кредитируемост на показанията на св. Д.К. и за
надеждност и достоверност на съпоставимите с тях и намиращи се в категорично логическо
съотношение и информационно-съдържателна, хронологическа и предметна съгласуваност
обяснения на обвиняемия Б.. Визираните гласни доказателствени средства са източник на
преки доказателствени факти и същите изграждат единна и непрекъсваема верига от факти с
еднородно информационно-съдържателно значение и доказателствен интензитет, обуславящ
несъмнения извод за авторството на престъплението в лицето на обв.Х.Б.. При липсата на
каквото и да е процесуално нарушение на правилата на НПК, установяващи реда за
събиране на доказателствата, респ. не се констатират основанията на чл.378, ал.3 и чл.378,
ал.4, т.3 НПК
2
Съдът изрази волята си да се довери на показанията на св. Д.К. на длъжност
„системен администратор“ сектор „ПП“ при ОДМВР -Б., които са източник на преки
фактически данни, очертаващи с необходимия ясен и еднозначен информационен капацитет
обстоятелствата относно главния факт по чл.102 НПК-за явяване на обвиняемия Х.Б. на ***
г. в сектор «ПП» пред нея в качеството й на длъжностно лице, който е обявил за изгубено
притежаваното от него СУМПС №*** и собственоръчно е попълнил декларация за това
обстоятелство. Тези обстоятелства са извлечени от непосредствените възприятия на
свидетелката при и по повод изпълнение на служебната й функция. Визираният гласен
доказателствен източник инкрорпорира последователна, логически структурирана картина
на инкриминираното събитие, чиято достоверност е извън всяко съмнение. Тези показания
съпоставени с приобщените обяснения на обвиняемия, в които излага хомогенна в
съдържателен и хронологичен план информация за комплекс от действия, относими към
явяването му в КАТ –Б., към личното и собствреноръчното попълване на декларация пред
служител на неверния факт относно изгубване на СУМПС, към депозиране на заявление за
издаване на ново СУМПС, предшествано от различно фактологично развитие- отнемане на
СУМПС от румънските власти във вр.с нарушение на обвиняемия, обособяват единен и
устойчив доказателствен фундамент. За да се обосноват възприетите факти за отношението
на обвиняемото лице към лимитираните в чл.102 НПК базисни правопораждащи
наказателната отговорност предпоставки, следва да се оцени високият доказателствен
интензитет на самопризнанието, обективирано от обвиняемия при разпита му на досъдебна
фаза, които обяснения са били неизменчиво и добросъвестно поддържани при
осъществените неколкокретно процесуално-следствени действия, свързани с привличането
му като обвиняем и съпътстващите това действие разпити в качеството на обвиняем. Тези
доказателствени източници, анализът на пресъздадените чрез тях спомени за
непосредствени възприятия и възпроизведени действия на обвиняемия, фактически
релевантни за съставомерността на инкриминираното поведение и неговото авторство, и
преценката на съдържимите се в тях преки доказателства в контекста на съществуващата
корелация помежду им и с инкорпорираната графологична експертиза, образуват стройна
система от преки доказателства и обосновават убедително, с изискуемия се законов
интензитет доказаност на обвинението за осъществено престъпление против сигурността на
документирането и истинността на отразяваните в документите данни.
По делото не са налични противоречиви доказателствени материали, които съгласно
разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК да налагат съдът да излага съображения, защо приема
едни от тях за сметка на други.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че обвиняемият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 313,
ал. 1 НК, за което е предаден на съд.
Престъпленията, визирани в Глава девета на НК /чл. 308-319 от НК/ накърняват
реда и правната сигурност на документирането, подриват социалноправната функция, която
се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните органи и обществени
организации, и създават усложнения в отношенията между тях и гражданите. /П №
3/23.03.1982 г. на Пленума на ВС на РБ/
Престъпното посегателство по чл. 313, ал. 1 от НК се осъществява чрез
потвърждаване на неистина или затаяване на истина в писмена декларация или съобщение,
изпратено по електронен път, които съгласно предписанията на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства. Субективните параметри на престъпния акт, обхващат
интелектуални представи за тези обективни признаци, при кумулативна даденост за
съзнаване на обществената опасност на инкриминираното посегателство и при определена
пряка насоченост на волята, което реализира съдържанието на изисквания от закона пряк
умисъл. Фактологията по делото сочи на престъпносъставомерните обективни и субективни
елементи, лимитирани от разпоредбата на чл. 313, ал. 1 от НК.
3
С нужния доказателствен интензитет, чрез депозираните от Б. обяснения и показанията
на св.К., както и приобщения по делото писмен доказателствен материал, е установено,че
от обективна страна, изпълнителното деяние е било извършено с активно действие, а
именно подаване на декларацията пред служителя от Сектор "ПП" – св. К., с която
обвиняемият удостоверил, че притежаваното от него СУМПС е изгубено на територията на
гр. Бургас на 14.12.2017 г. и че същото не е отнето от властите. На следващо място
въпросната декларация се изисква от водачите по силата на изричен закон - чл. 160, ал. 1 от
ЗДвП във връзка с чл. 16, ал. 2, вр.ал.1, т.3 от Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията
и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на
водачите и тяхната дисциплина, във връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на
българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 08.02.2010 г. Правната уредба, вложена
в чл. 160, ал. (1) ЗДвП гласи, че: Дубликат на свидетелство за управление или на контролен
талон към него се издава, когато свидетелството или контролният талон е изгубен,
откраднат, повреден или унищожен, за което притежателят подписва декларация.
Нормативната алтернатива на чл.16, ал.1, т.3 от Наредбата предвижда, че дубликат на
свидетелството за управление на МПС се издава в хипотезата на изгубване.
Нормативното съдържание чл.16, ал.2 Наредба № *** г. гласи, че: За издаване на дубликат
водачите подават документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1 и 6, декларация по чл. 17, ал. 1
ПИБЛД за удостоверяване на твърдяното обстоятелство, а в случаите по ал. 1, т. 1 - и
старото свидетелство за управление на МПС.“ Законовото предписание в чл.17 от
Правилника за издаване на български лични документи въвежда задължение спрямо лице,
чийто документ е изгубен да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР,
ДБДС - МВР, ДМ - МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР. С посочване на
нормативните разпоредби на чл. 160, ал. 1 от ЗДвП във връзка с чл. 16, ал. 2, вр.ал.1, т.3 от
Наредба № I-157 от 01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина, във
връзка с чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с
ПМС № 13 от 08.02.2010 г. фактическата рамка на обвинението е развита в дълбочина чрез
нужното прецизиране на правилата от съотв. нормативни и поднормативни източници, с
които е обвързан конститутивния белег на изпълнителното деяние по чл.313, ал.1 НК-
потвърждаването на неистина в писмена декларация да е предназначено по силата на закон,
указ или постановление на МС за орган на властта.
Декларацията се поддава пред орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК като
в настоящия случай до Началник на Сектор "Пътна полиция" при ОДМВР-Б., като на
последно място в нея обвиняемият обективно е потвърдил неистина – декларирал е, че бил
изгубил свидетелството си за управление на МПС № №***и че същото не му е отнето от
властите, когато в действителност същото е било иззето от контролните органи в Р. и той е
притежавал ясни и пълни представи за това, с което е консумирано изцяло неправомерното
поведение от състава на чл. 313, ал. 1 от НК.
Горепосочената декларация има удостоверителен характер и е годен предмет за
невярно деклариране. По своята правна природа тя е автентичен документ, тъй като е
съставена от обвиняемия, посочен като неин автор.

От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина "пряк
умисъл" по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото интелектуалният компонент на прекия
умисъл обхваща представата на обв. Б. като лице, достигнало определена социална и психо-
интелелтуална зрялост за общественоопасния характер на деянието. Интелелтуалният
момент на умисъла му включва кумулативно предвиждане на негативните, увреждащи
общественосоциалната функция на документа последици. Интелектуалната страна на
умисъла предпоставя предварително формирани и съхранени представи от обвиняемия, че
СУМПС му е иззето от румънските власти, както и че съгласно чл. 160 ЗДвП, вр. с чл. 17, ал.
1 ПИБЛД, за да му бъде издаден дубликат е длъжен да декларира пред българските власти,
че документът му е изгубен, че тези обстоятелствата се удостоверяват именно с подаването
на Декларацията по чл. 17, ал. 1 ПИБЛД. Същият е съзнавал, че подавайки декларацията -
волеизявленията му биват адресирани до орган на власт, като е предвиждал, че в следствие
4
на потвърдената неистина в писмената декларация съответният орган на власт ще формира
неверни представи относно действителното положение, но въпреки това от волева страна
обвиняемият е искал именно това, за да може по този начин да се снабди с дубликат на
СУМПС, въпреки че е бил предупреден, че ако декларира неверни обстоятелства ще бъде
наказан по НК, под който текст, съдържащ се в инкриминираната декларация, същият е
положил подпис.
По вида и размера на наказанието:
В конкретния случай, съдът съобрази, че за процесната престъпна дейност са
осъществими и налични кумулативно предписаните материалноправни предпоставки на
чл.78а НК: 1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три
години; 2. с извършеното престъпление не са причинени съставомерни имуществени вреди;
3. към процесната дата обвиняемият не е осъждан и не е бил освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.;4. престъплението не е извършено
спрямо орган на власт; не е причинена тежка телесна повреда или смърт; обвиняемият не е
бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества, нито са налице
множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание "Глоба" в размер от
хиляда до пет хиляди лева.

За престъплението, в което обвиняемият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание "Лишаване от свобода" за срок до три години или "Глоба" от сто до
триста лева.
Наказанието в същността си е отговор на извършеното престъпление и за това
деянието с оглед неговите обектвни белези и ниво на обществена опасност се явява
ръкводен ориентир при отмерването му. Съдът е длъжен да гарантира равновесието между
възмездната функция на наказанието, преследваща възстановяване на нарушената с
престъплението социална справедливост, от една страна и защита на индивидуалните
интереси на обвиняемия, от друга. Съблюдавайки правомощията си по чл.54 НК и
свързаните разпоредби на чл.35, ал.3 НК и чл.36 НК, прокламиращи неотменимите
принципи в санкционната дейност на съдилищата за съответност на наказанието на
извършеното деяние и постижимост на легално дефинираните цели при законосъобразно и
ефективно упражняване на репресивна функция от страна на държавата, съдът намира
следното: Водещ ориентир в аналитично-оценъчната дейност на съда е справедлива оценка
на съотношението между тежестта на комплекса от смекчаващи обстоятелства и
отегчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства.
Първо, в благоприятната перспектива, като несъмнен и устойчив индикатор за
ниска персонална обществена опасност на обвиняемия съдът прецени обстоятелството, че до
настоящия момент по делото липсват, каквито и да е данни за извършени криминални
прояви, респ. за предходно приложение на привилегированото административно-репресивно
въздействие по реда на чл.78а НК. Освен това,третирането на факта относно липсата на
минали осъждания на дееца не е във формално-нормативен конфликт с предпоставките за
прилагането на привилегирования институт на чл. 78а НК, доколкото в него е визирано по-
ограниченото изискване, лицето да не е осъждано престъпление от общ характер. Освен това
депозираните от него обяснения, формиращи по своята процесуална природа и съдържание,
направени самопризнания, свидетелстват за демонстрирано още в най-ранната процесуална
фаза целенасочено поведение за допринасяне към разкриване на обективната истина, с което
обвиняемият е подпомогнал ефективно и качествено дейността на разследващите органи и
съда в наказателното производство.
На следващо място, като смекчаващ отговорността фактор, съдът оцени отрицателната
оценка на дееца за собственото му поведение, заявена в предходната процесуална фаза.
Неговата самокритичност не е само формално и тенденциозно изявена, защото поведението
му в хода на наказателното производство се характеризира с процесуална добросъвестност,
неизменчивост и устойчивост в нагласите му да поддържа направените самопризнания.
Такова обективно проявено отношение е ясен показател за искреност на показаната от
обвиняемия самокритичност към извършеното и съставлява смекчаващо обстоятелство с
5
реално значение.
На следващо място, при индивидуализацията на наказанието съдът следва да подложи на
обективна интерпретация и мотивационният механизъм на деянието, също в смекчаващ
отговорността аспект, като наблегне на обстоятелството, че заявените в обясненията на
обвиняемото лице подбуди за неправомерната проява са кредитируеми. Те намират пряка
относимост към материално-икономическата необходимост на дееца да продължи да упражнява
непрекъсвано професията, свързана с характера и естеството на трудовата му заетост като ***.
Пряката зависимост между характера на упражняваната професия от обвиняемия и психичните
стимули, благоприятстващи вземането на решение за извършване на деянието със съответната
инкриминирана специфика, са налице и не следва да бъдат игнорирани в смекчаващото
наказателната отговорност направление. Следователно, само по себе си, и полагането на
трудова дейност е факт, който свидетелства за положителна социална интеграция.
Отегчаващи отговорността обстоятелства съдът не констатира.
Цялостното доминиране на смекчаващите отговорността на обвиняемия
обстоятелства, обосновават заключението на съда за ниска степен на обществена опасност
на обвиняемия, при оформяща се от доказателствения преглед типична обществена опасност
на самото деяние. Поради тези съображения съдът счита, че спрямо обвиняемия следва да се
определи наказание при наличие на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства
в минималния предвиден в закона размер, а именно – "Глоба" в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание е подходящата
и адекватна мярка за постигане на целите в чл.36 НК, в частност за реализиране на целите на
специалната превенция чрез ценностно преориентиране на обв.Б. и оказване на коригиращо
въздействие за стриктно спазване на закона, в т.ч. за утвърждаване и доизграждане на
задържащите механизми в съзнанието на обвиняемия към социално невредящо поведение.
По разноските:
По делото има сторени разноски за изготвена графическа експертиза , като видно
от приложената сметка №*** за направени разходи по експертиза №*** и от идентично
посоченото в приложението към заключителното мнение – общият размер на разноските в
ДП е 149, 64 лв., поради което и с оглед обстоятелството, че обвиняемият беше признат за
виновен в извършване на вмененото му престъпление - на основание чл. 189, ал. 3 НПК,
съдът го осъди да ги заплати в полза на Държавата по сметка на ОДМВР-гр. Б.. На
основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди обвиняемия да заплати и сумата от 5, 00 лева по
сметка на РС-Бургас, представляваща държавна такса за служебно издаване на един брой
изпълнителен лист.
По веществените доказателствата:
По делото има приложени писмени доказателства, които предвид
характеристиките си на документи в оригинал, а именно заявление за издаване на документ
за самоличност на б. г. с рег. № *** година /лист 50 от ДП, том 1/, разписка от 18.12.2017
година /лист 51 от ДП, том 1/, декларация във връзка с чл. 151, ал. 5 и ал. 7 от ЗДвП от
18.12.2017 година /лист 52 от ДП, том 1/, декларация по чл. 17, ал. 1 от ПИБЛД от 18.12.2017
година /лист 53 от ДП, том 1/ и разпечатка за връчен документ на свидетелство за
управление на МПС № *** година /лист 49 от ДП, том 1/, следва да да бъдат върнати на
Сектор "КАТ" – град Б.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на решението са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни