РЕШЕНИЕ
№ 1050
гр. Стара Загора, 07.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII-МИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Антония Тонева
при участието на секретаря Мариян Ил. Кръстев
като разгледа докладваното от Антония Тонева Гражданско дело №
20225530102778 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 410, ал. 1, т. З от КЗ.
Ищецът ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София твърди в исковата си молба, че на 21.12.2021 г. в
СРС е получено подадено от ЗК Лев Инс АД заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК пред Районен Съд София срещу Агенция „Пътна инфраструктура“. В
срока по чл.414 от ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение,
с оглед на което с Разпореждане №9135 от 28.01.2022г. по ч.гр.д. №20211110173091/2021г.
му е указано, че в едномесечен срок от получаване на съобщението може да предяви иск за
установяване на вземането си. С оглед на гореизложеното и в срока по чл.415 ал.4 ГПК,
предявява настоящия иск за това, че на 22.06.2018г., около 13:00 часа, водачът Г. Б. С. на лек
автомобил, марка „БМВ” модел „520 И” с peг. № РВ .... СТ, при движение по
Автомагистрала „Тракия”, посока Бургас между 211 и 212 км. ударил необезопасени и
несигнализирани метални отломки на пътното платно, повдигнати от преминаващо преди
него МПС. За настъпилото пътно - транспортно произшествие е уведомена ОД на МВР
Стара Загора и издадено писмо peг. №122800-2..../11.07.2018г. Във връзка с настъпилото
застрахователно събитие, пред ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД била образувана щета № 0015-1261-18-
408753 по имуществена застраховка „Каско“ на МПС, полица № 93001710089921, със срок
на валидност от 20.10.2017г. до 19.10.2018г. При извършения оглед на лек автомобил марка
„БМВ” модел „520 И” с peг. № РВ .... СТ, били констатирани увреждания. В съответствие с
установените като вид и степен щети, ищецът изплатил за възстановяване на увреденото
МПС на автосервиза извършил ремонта ’’Амарант - 2003” ООД сумата от 4921,14 лева с
преводно нареждане № BORD 03460750 от 20.12.2018г. Заявява, че тъй като се касае до
реализирано пътнотранспортно произшествие на участък от път, стопанисван от Агенция
„Пътна инфраструктура”, следва да се има предвид, че съгласно § 1, т.1 от Допълнителна
разпоредба на Наредба № 1 за организиране на движението по пътищата от 17.01.2001г.,
„стопанин на пътя” е собственикът или администрацията, която го управлява. По аргумент
от чл.19 ал.1 т.1 от Закона за пътищата, управител на пътя е Агенция „Пътна
инфраструктура” чрез нейното специализирано областно звено, следователно тя е и
стопанин на същия. Съгласно чл.19 ал.2 т.3 от Закона за пътищата, управлението на
пътищата включва организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите,
1
свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и
поддържането на пътищата, като видно от параграф 1, т.14 от Допълнителните разпоредби
на Закона за пътищата, поддържането на пътищата е „дейност по осигуряване на
необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата
година...”. Съгласно чл.3 ал.2 от Закона за движение по пътищата лицата, които стопанисват
пътищата организират и движението по тях с помощта на пътни знаци, светлинни сигнали,
пътна маркировка върху платното за движение и крайпътните съоръжения.
Във връзка с изплатеното обезщетение по застраховка “Каско на МПС“ и по силата
на чл.410 ал.1 т.1 от Кодекса на застраховането, с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне срещу причинителя
на вредата и във вр. с чл.45 ЗЗД, ЗК“Лев Инс“ АД придобива право на регрес срещу
отговорното за настъпването на вредата лице - Агенция „Пътна инфраструктура“, за сумата
от 4931,14 лева с включени 10,00 лв. ликвидационни разноски по щета № 0015-1261-18-
408753.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по отношение на
Агенция „Пътна инфраструктура София, че дължи на ЗК “Лев Инс“ АД сумите, както
следва: 4931,14 лева главница, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане. Претендира
направените по настоящото дело и в заповедното производство разноски.
Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ София представя отговор в срока по
чл.131 ГПК, в който взема становище, че предявения иск е допустим, но неоснователен и
като такъв го оспорва изцяло както по основание, така и по размер.
Не оспорва твърдението, че път АМ „Тракия“ е път от републиканската пътна мрежа
и като такъв се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура“, както и обстоятелството, че
на територията на Област Стара Загора тази дейност се извършва чрез специализираното й
звено - Областно пътно управление Стара Загора.
Счита, че между страните няма валидно облигационно правоотношение, което да
поражда за застрахователя задължение за заплащане на причинените щети. Причинените
повреди по автомобила в процесния случай не би следвало да бъдат обезщетявани,
съответно изплащането им от застрахователя е било по негова преценка и за това не
следвало да носи отговорност АПИ.
Счита, че в исковата молба механизмът на ПТП не е изяснен. В уведомлението за
настъпило застрахователно събитие, описанието също е недостатъчно. Водачът посочвал
следното: „ Автомобила пред мен рязко премина от дясна в лява лента, при което мина
близо до метални отломки, които се вдигнаха във въздуха, но при намаляне на скоростта
блъснах, тъй като лява лента беше заета“. Липсвала конкретна информация за точното
разположение на твърдения предмет, както и за неговите характеристики, форма, големина,
и др. Схемата на пътната обстановка, начертана от водача също по никакъв начин не
изяснявала фактическото положение и механизма на ПТП. От така направеното описание
счита, че причините за настъпване на произшествието се състояли изцяло в действията на
водача на лекия автомобил. Предвид равнинността на процесния участък от АМ „Тракия“,
движейки се с позволената от закона скорост за такъв клас път и съобразена с конкретните
условия, водачът следвало да забележи наличието на препятствие на пътя и да предприеме
необходимото, за да го избегне. Счита, че е налице неспазване на правилата на чл.20 от
Закона движението по пътищата. Движението е осъществявано със скорост, която не е
позволявала на водача да владее автомобила си и да намали скоростта и в случай на
необходимост да спре, когато възникнела опасност за движението. Счита, че не е спазил и
необходимата дистанция от движещия се пред него автомобил, за да може да реагира
адекватно в случай на опасност за движението. В условията на евентуалност релевира на
основание чл.51 ал.2 ЗЗД и възражение за съпричиняване, породено от действията на водача,
който не е контролирал непрекъснато управляваното от него моторно превозно средство в
конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати ПТП в случай на възникване на
опасност.
Отделно от това оспорва размера на иска. Счита, че същият е многократно завишен и
2
не отговаря на действителната стойност на щетите. Счита също, че не всички от описаните
ремонтни дейности са действително извършени, че извършените работи и вложени
материали не отговарят на действителната им стойност, а в случай, че по делото се установи
противното счита, че не всички описани в исковата молба повреди по автомобила са
получени по твърдения начин и не всички щети са вследствие от процесното произшествие.
Счита, че голяма част от претендираните извършени ремонтни дейности по автомобила са
направени за повреди, съществували преди настъпване на произшествието. В тази връзка
оспорва вида и размера на претендиралите имуществени вреди, както и това, че всички те са
в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Претендираната сума е завишена по
размер и не отговаря на вида и реалната стойност на щетите.
Отделно от това счита, че Агенция „Пътна инфраструктура” не следва да носи
отговорност за наличието на този паднал предмет на пътното платно, поради следните
причини: В контекста на изложеното е ключов въпросът дали наличието на случайно
попаднал предмет на пътя се дължи на виновно бездействие на АПИ, с което са нарушени
конкретни законови разпоредби. Сочи, че посоченият в исковата молба предмет не е част от
самия път, а е попаднал там от друго движещо се ППС, което е възможно да се случи във
всеки един момент. Поради това сам по себе си фактът на наличие на паднала на пътя част
от друго ППС не означава директно, че стопанисващият пътния участък субект има вина за
това. За да се твърди това е нужно да се установи негово конкретно противоправно
поведение, в колизия с конкретна законова разпоредба, което да е пряка причина за
попадането му на пътя. Налице е събитие, което не се покрива с елементите на
неизпълнение на законово задължение. Процесният участък от АМ „Тракия“ е изграден и се
поддържа изцяло съобразно техническите изисквания, свързани със строителните работи и
тези по обезопасяването на движението на ППС, пътници и товари. Агенция „Пътна
инфраструктура“ е изпълнила изцяло задълженията си по чл.30 ал.1 от Закона за пътищата.
Същите обаче, се явяват и задължения и отговорности на дружествата, извършващи
дейности по текущ ремонт и поддържане, с оглед сключените между тях и Агенция „Пътна
инфраструктура” договори за възлагане на обществени поръчки. Към процесния момент
Агенция „Пътна инфраструктура“ имала сключен договор № РД-38-9/28.11.2014г. с ДЗЗД
„Магистрали 2014“ София, за възлагане на обществена поръчка с предмет „Определяне на
изпълнител за поддържане, базирано на показатели на изпълнение на автомагистрали и
прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата на автомагистралите,
стопанисвани от АПИ, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 от Закона за пътищата - Обособена
позиция № 2 - Автомагистрала „Тракия“ от км 208+181 до км 359+475, включително и
пътни връзки с обща дължина 11,562км.“ Съгласно чл.22 ал.5 и ал.6 от договора,
изпълнителят е длъжен в рамките на своите права по договора да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на
безопасни условия за движение; да започва работа веднага след появяване на необходимост
от това и да поддържа АМ на договореното ниво, съгласно Приложение 2, „Техническите
правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“ и „Оперативния план за зимно
поддържане“. Съгласно Приложение № 12 към договора, в списъка от работи, които трябва
да се изпълняват незабавно, след като възникне съответната необходимост, било включено
задължението за отстраняване на предмети, отпадъци, камъни, животни и други, които
пречат на автомобилното движение. Съгласно чл.39 от Договора при причиняване на ПТП
и/или възникване на щета в резултат на неизпълнение или некачествено изпълнение
предмета на договора, както и на всички нормативни и технически изисквания, които следва
да се спазват при изпълнението на този договор, изпълнителят носи пълна имуществена
отговорност за причинените вреди.
Предвид изложеното моли съда да отхвърли изцяло исковите претенции като
неоснователни, а в случай, че ги счете за основателни, алтернативно да разгледа и уважи
възражението за съпричиняване и да намали размера на присъденото обезщетение. Моли да
бъдат присъдени разноските по делото.
Третите лица помагачи на страната на ответника „ПСТ ГРУП“ ЕАД гр. София,
„Екоресурс-Р“ ООД гр. София и „Зебра“ ООД гр. Аксаково, съдружници в ДЗЗД
„Магистрали 2014“ гр. София не вземат становище по исковата молба и не ангажират
доказателства.
3
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №73091/2021г. по описа на РС София, на основание
чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е разпоредил
длъжникът Агенция „Пътна инфраструктура”да заплати на кредитора Агенция „Пътна
инфраструктура“ София, сумата 4931,14 лева за главница, представляваща регресно вземане
по изплатено застрахователно обезщетение по договор за застраховка Каско,
застрахователна полица №93001710089921/20.10.2017г., ведно със законната лихва от
21.12.2021г. до изплащане на вземането, както и сумата от 98,65 лева държавна такса,
разноски по делото. В срока по чл.414 ал.2 ГПК ответникът е възразил, че не дължи
вземането по издадената заповед за изпълнение. С разпореждане на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
От представеното писмо рег.№122800-2.... от 11.07.2018г. на ОД на МВР Ст.Загора се
установява, че на 22.06.2018г. на АМ „Тракия“ км 211 е възникнало ПТП с лек автомобил
„БМВ” модел „520 И” с peг. № РВ .... СТ, управляван от Г. Б. С. – сблъсък с пластмасов
предмет, повдигнат от преминаващо преди него МПС, при което са констатирани щети щети
по халоген и охлузвания по броня. В писмото се сочи, че ПТП е посетено от наряд на сектор
„ПП“ при ОД на МВР Ст.Загора, водача Г. Б. С. е тестван за алкохол, като резултата е
отрицателен; по лекия автомобил са констатирани описаните по горе щети.
Не е спорно също и се установява от представените писмени доказателства, че за лек
автомобил „БМВ” модел „520 И” с peг. № РВ .... СТ е била сключена имуществена
застраховка „Каско” със ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София, застрахователна полица №
93001710089921, валидна за периода 20.10.2017 г. до 19.10.2018 г.
От представената по делото преписка на ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София е видно, че
настъпването на застрахователното събитие е заявено пред застрахователя на 26.06.2018г.,
изготвено е опис-заключение на щета № 0015-1261-18-408753 от 26.06.2018г., съгласно
което са повредени фар ляв, ляв халоген, кора под двигател, фар десен, кора под дифузьор
преден ляв, подкалник преден ляв, кора под купе лява – всички за подмяна, облицовка
предна броня, ляв заден калник, облицовка задна броня – всички за боядисване, праг външен
ляв ПВЦ – за ремонт и боядисване, както и дифузьор предно ляво колело – за ремонт.
С възлагателно писмо №********* от 19.07.2018г. ремонтът на лек автомобил „БМВ” модел
„520 И” с peг. № РВ .... СТ е възложен на автосервиз „АМАРАНТ - 2003“ ООД София. След
извършване на ремонта автомобила е предаден с приемо-предавателен протокол от
23.08.2018г. Съгласно издадената фактура № ********** от 29.08.2018г. ремонта възлиза на
4921,14лв. с ДДС. Съгласно изготвения доклад по щета № 0015-1261-18-408753/1 от
05.09.2018г. е определено застрахователно обезщетение в размер на 4921,14лв., заплатено
на извършилия ремонта сервиз с преводно нареждане от 20.12.2018г.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена и изслушана съдебна
автотехническа експертиза. От заключението на вещото лице, което не е оспорено от
страните и съдът възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че
произшествието е настъпило на 22.06.2018г. на автомагистрала „Тракия“, посока Бургас при
км 211-212. Вещото лице сочи, че описанието на механизма на ПТП, отразено в
депозираната пред застрахователя декларация на водача на ЛА „БМВ” модел „520 И” с peг.
№ РВ .... СТ е правдоподобно; установените увреждания се намират в зони, които могат да
бъдат засегнати от повдигнат от пътното покритие предмет/и; предвид описаните
увреждания, поне един предмет е попаднал под автомобила; уврежданията, описани от
застрахователя, могат да се получат при преминаване на автомобила през леко, твърдо,
подвижно препятствие, което след първоначалния удар попадне под автомобила; налице е
причинно-следствена връзка между описаното в Уведомлението за ПТП и установените по
автомобила щети. Вещото лице описва щетите в Приложение №1 към заключението и
остойностява същите на 3921,24лв., като уточнява също, че стойността на новите части
съответства на пазарната към момента на ПТП /юни 2018г./. Вещото лице дава разсяснения
и за разликата между изплатеното обезщетение и установеното в заключението. В
заключението си вещото лице разяснява по въпросите поставени от ответника, че е
4
възможно всички установени увреждания да са получени при процесното ПТП, но също
така е възможно да са получени и при друго събитие, като сочи, че няма технически похвати
с помощта на които 4 години след събитието и след като автомобила е ремонтиран да се
даде категоричен отговор на въпроса кои щети са получени при ПТП и кои е възможно да са
съществували преди произшествието. По отношение на ремонта вещото лица заявява, че от
данните по делото същия е извършен в доверен сервиз, като договорните отношения между
застрахователната компания и сервиза изключват възможността автомобилът да не бъде
ремонтиран напълно; ремонтът се изпълнява винаги в съответствие с описа на щетите,
направен от застрахователната компания; установена практика е ако в хода на ремонта
сервиза открие скрити увреждания, които не е било възможно да се установят без
първоначално разглобяване, да се прави втори оглед; на автомобила са поставени нови
части съгласно описа на щетите. Вещото лице дава заключение също, че в материалите по
делото няма технически значими данни, на базата на които да се изчисли скоростта на
процесния автомобил в момента на удара, нито данни за дистанцията, на която са се
движили автомобилите; от техническа гледна точка не съществува причинно-следствена
връзка между действията на водача и настъпилото ПТП; в процес на аварийно спиране от
скорост 140 км/ч до нула, автомобилът ще измине 147,43м, поради което за да има
техническа възможност водачът на процесния автомобил да спре пред появилото се
препятствие на платното, е необходимо то да бъде видимо за него от разстояние по-голямо
от посоченото - 147,43м.
При така събраните доказателства съдът намира за безспорно установено по делото,
че на 22.06.2018г. на АМ „Тракия“ км 211-212 е възникнало ПТП с лек автомобил „БМВ”
модел „520 И” с peг. № РВ .... СТ, управляван от Г. Б. С. – сблъсък с предмет, повдигнат от
преминаващо преди него МПС, в резултат на което на последния са причинени щети.
По делото не се оспорва, че пътния инцидент е възникнал на републикански път /чл.3
ал.2 от Закона за пътищата/, който се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“ /чл.19
ал.1 т.1 ЗП/. Съгласно чл.19 ал.2 т.4 от ЗП управлението на пътищата включва организиране
и осъществяване защита на пътищата. Чл.29 от ЗП предвижда, че Агенцията поддържа
републиканските пътища съобразно транспортното им предназначение, изискванията на
движението и опазване на околната среда, като чл.30 ал.1 вменява на Агенцията задължение
да осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските
пътища. В §1 т.14 от ДР на ЗП е дадена дефиниция на понятието "Поддържане на
пътищата", според която това е дейност по осигуряване на необходимите условия за
непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, предпазване на пътищата
от преждевременно износване, охрана и защита на пътищата, водене на техническата
отчетност на пътищата.
От представения по делото договор изх.№РД-38-9 от 28.11.2014г. за възлагане на
обществена поръчка с предмет: „Определяне на изпълнител за поддържане, базирано на
показатели на изпълнение на автомагистрали и прилежащи пътни съоръжения и
принадлежности в обхвата на автомагистралите, стопанисвани от АПК, съгласно чл.19 ал.1
т.1 от ЗП“ е видно, че всички дейности по „Поддържане, базирано на показатели на
изпълнение на АМ „Тракия“ и прилежащи пътни съоръжения и принадлежности в обхвата
на автомагистралата“, от км 208+181 до км 359+475 е възложено от Агенция „Пътна
инфраструктура“ на ДЗЗД „МАГИСТРАЛИ 2014“. Съгласно чл.22 ал.5 и ал.6 от договора,
изпълнителят е длъжен в рамките на своите права по договора да предприеме всички
необходими действия за опазване на пътищата и пътните принадлежности и осигуряване на
безопасни условия за движение; да започва работа веднага след появяване на необходимост
от това и да поддържа АМ на договореното ниво, съгласно Приложение 2, „Техническите
правила и изисквания за поддържане и ремонт на пътищата“ и „Оперативния план за зимно
поддържане“. Ответникът сам признава в отговора си, че съгласно Приложение №12 към
договора /непредставено по делото/, в списъка от работи, които трябва да се изпълняват
незабавно, след като възникне съответната необходимост, е включено задължението за
отстраняване на предмети, отпадъци, камъни, животни и други, които пречат на
автомобилното движение.
Предвид изложеното съдът счита, че реализираното на 22.06.2018г. ПТП на
автомагистрала „Тракия“ е в резултат на неизпълнение на нормативно разписани
5
задължения на ответника в качеството му на възложител, а именно – поддържане на
пътищата, включващо дейности по осигуряване на безопасно движение по републиканската
пътна мрежа. Налице е причинна връзка между поведението на ответника в качеството му
на възложител на работа, вследствие на неизпълнение /бездействие/ на нормативно вменени
му задължения и настъпилите имуществени вреди.
При така обсъдените доказателства съдът намира, че са налице всички елементи от
фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.49 ЗЗД, а именно: при инцидента на
22.06.2018г. на лек автомобил „БМВ” модел „520 И” с peг. № РВ .... СТ, управляван от Г. Б.
С. са причинени щети - повредени са фар ляв, ляв халоген, кора под двигател, фар десен,
кора под дифузьор преден ляв, подкалник преден ляв, кора под купе лява, облицовка предна
броня, ляв заден калник, облицовка задна броня, праг външен ляв ПВЦ, дифузьор предно
ляво колело; щетите са причинени в резултат на бездействието /неизпълнение на
нормативно разписани задължения по осигуряване на безопасно движение по
републиканската пътна мрежа/ на лица, на които отговорния по чл.49 ЗЗД – ответникът е
възложил извършването на работа; вредите са причинени при изпълнението/неизпълнението
на възложената работа за осигуряване на безопасно движение по републиканската пътна
мрежа; налице е и вината за причинените вреди. Отговорността на ответника, която е
обективна, безвиновна, гаранционно-обезпечителна се ангажира по силата на изрични
законови разпоредби, съдържащи се в Закона за пътищата и се изразява в бездействие,
неизпълнение на вменени му със законови норми задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.410 ал.1 т.3 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на
вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне срещу отговорния по чл.49 ЗЗД. Регламентираното с тази норма право
е регресно по своя характер. В това производство следва да бъде установено, от една страна,
наличието на валидно застрахователно правоотношение между пострадалия и
застрахователя и заплащането на застрахователно обезщетение от страна на застрахователя
в полза на пострадалия, в изпълнение на задълженията му по застрахователното
правоотношение. От друга страна, следва да бъдат установени елементите от фактическия
състав на деликта.
Като взе предвид обсъдените по-горе доказателства съдът намира, че по делото
безспорно се установи както наличието на застрахователен договор, възникването на
застрахователно събитие и изплащане на застрахователно обезщетение, така и наличието на
елементите от фактическия състав на чл.49 ЗЗД.
Ответникът възразява на основание чл.51 ал.2 ЗЗД, че е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на лек автомобил „БМВ” модел „520 И” с peг. №
РВ .... СТ - Г. Б. С., като възражението се свежда до твърдението, че ищецът е управлявал
лекия автомобил в нарушение на ЗДвП - не е спазил и необходимата дистанция от
движещия се пред него автомобил, не е контролирал непрекъснато управляваното от него
моторно превозно средство в конкретните условия, за да бъде в състояние да предотврати
ПТП в случай на възникване на опасност. Съдът намира, че по делото не се събраха
доказателства в подкрепа на възражението на ответника, поради което същото остана
недоказано.
Ответникът е направил възражение и относно вида и размера на щетите. Съдът
намира възражението за неоснователно. Съгласно заключението на вещото лице описаните
от застрахователя увреждания могат да се получат при преминаване на автомобила през
леко, твърдо, подвижно препятствие, което след първоначалния удар попадне под
автомобила. Относно размера на щетите съдът възприема изцяло разясненията, дадени в
множество решения на ВКС - решение №209/30.01.2012г. по т. д. № 1069/2010г., решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., решение № 109/14.11.2009 г. по т. д. № 870/2010 г. и
решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г. и др., относно приложимостта на
утвърдената с Наредба №24/08.03.2006г. Методика, съгласно които Методиката съставлява
указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от застрахователя в
случаите, когато на същия не са представени надлежни доказателства за извършен ремонт
на МПС в сервиз и когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.
При анализа за приложимостта на Методиката ВКС приема, че при настъпване на покрито
6
от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на
застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, равен на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата
е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при
пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото
имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и
други, без прилагане на обезценка. Поради това, ако застрахованият представи
доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования
автомобил и за извършен в специализиран сервиз ремонт за тяхното поправяне,
застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на
дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената
застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност. В духа на изложеното
следва извода, че в настоящия случай застрахователят е дължал на застрахования
обезщетение в размер на стойността, необходима за възстановяване на имуществото в
същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, монтаж и други, без
прилагане на обезценка, каквото обезщетение се установява от доказателствата по делото, че
е изплатено. Поради изложеното и с оглед разпоредбата на чл.410 ал.1 т.3 от КЗ, съгласно
която с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и
обичайните разноски, съдът намира, че предявения иск се явява основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълен размер.
На основание чл.78 ал.8 ГПК съдът счита, че следва да определи юрисконсултско
възнаграждение в полза на ищеца в размер на 100,00лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по настоящото дело разноски общо в размер на 298,65 лв. /98,65 лв. ДТ, 100,00
лв. възнаграждение за вещо лице и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК, съдът
следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по дължимостта на
разноските в заповедното производство. В изпълнение горното съдът намира, че
направените от ищеца в заповедното производство разноски в размер на 98,65лв. държавна
такса следва да бъдат възложени в тежест на ответника.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл.
Македония № 3, че същият дължи на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул. Симеоновско шосе №67А, представлявано
от София Н.а Антонова и Павел Валериев Димитров, сумата от 4931.14 лева главница,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение за вреди, причинени при ПТП
настъпило на 22.06.2018г., на лек автомобил, марка „БМВ” модел „520 И” с peг. № РВ ....
СТ, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2021г. до окончателното изплащане на
сумата, за изпълнението на което парично задължение е издадена в полза на ЗК „ЛЕВ ИНС“
АД София против Агенция „Пътна инфраструктура“ София заповед №47/04.01.2022г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №73091/2021г. по описа на
Софийски районен съд.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, ЕИК *********, със
7
седалище и адрес на управление: гр. София, пл. Македония № 3, да заплати на ЗК „ЛЕВ
ИНС” АД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
Симеоновско шосе №67А, представлявано от София Н.а Антонова и Павел Валериев
Димитров, направените по настоящо делото разноски в размер на 298,65 лв., както и сумата
98,65 лв. разноски в заповедното ч.гр.дело №573091/2021г. по описа на Районен съд София.
ДЕЛОТО е разгледано и решено при участието на трети лица помагачи на ответника
- „ПСТ ГРУП“ ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
р-н Подуяне, ул. Бесарабия № 114, представлявано от Камен Вълков Кичев, Петко Иванов
Хитров и Николай Христов Арабаджиев, „ЕКОРЕСУСРС-Р“ ООД София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Подуяне, ул. Градинарска № 1,
представлявано от Камелия Динчова Динева и „ЗЕБРА“ООД гр.Аксаково, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Аксаково, обл. Варна, м-ст. Варненски път, имот №
039002, представлявано от Георги Димитров Димитров и Николай Димитров Димитров,
всички съдружници в ДЗЗД „Магистрали 2014“ София, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул. Бесарабия № 114, представлявано от Тони Петров
Петров.
Присъдената сума може да бъде заплатена по банкова сметка IBAN
BG54BPBI79451060201207 с титуляр ЗК „ЛЕВ ИНС” АД София, при „Юробанк България“
АД.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
8