Р Е Ш Е Н И Е
№ 1961 31.07.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
на четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 1 707 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото по делото е по реда на чл.124 от ГПК и е образувано по повод искова
молба от „Д. 5“ ЕООД ЕИК ***, с адрес за връчване на съобщения: град Б., ***,
чрез адвокат Г.К., за приемане за установено по отношение на ответника „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от М.М.М. –
Д., Ж.П.С. и Р.Д., че ищецът не му дължи сумата 2 143, 56 лева,
представляваща начислена сума за електроенергия
за периода от 07.08.2018 година до 19.09.2018 година, и представляваща
корекция на сметка, както и за присъждане на разноските, направени по водене на
делото.
Исковата
молба е основана на следните фактически твърдения:
Ищецът, чрез процесуалния си представител, излага, че
представляваното от него дружество е
потребител на електроенергия и абонат на дружеството - ответник, като по
партидата на консумираната от фирмата ни електроенергия в наетия от тях имот -
магазин за хранителни стоки „Д.“, находящ се в град Б., ***, и имат монтирано индивидуално средство за
измерване със самостоятелна партида ИТН № *** и съответно клиентски № ***.
С фактура № ********** от 17.01.2019г., ответното търговско
дружество е начислило на ищеца
допълнително стойност за електрическа енергия в размер на 2143,56 лева с ДДС за
периода от 07.08.2018г. до 19.09.2018г., представляваща корекция на сметка за
срок от 43 дни за консумирана енергия. Корекцията е извършена въз основа на
проверка от служители на „ЕВН България Електроразпределение” АД, обективирана в
констативен протокол № 446907 от 19.09.2018г. и уведомителното писмо.
На
първо място ищецът, чрез процесуалния си представител, посочва, че съгласно
чл.54, ал.2 от ОУ на ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, за да се възникне
правото на корекция за минал период трябва да се установи неправомерно въздействие върху средството за
търговско измерване на абоната. Конкретизира, че според действащото
законодателство /чл.120 от ЗЕ и чл.28,
ал.8 от Наредба № 6 от 09.06.2004 година/
средствата за търговско измерване и електромерните табла са собственост
на дружеството -ответник , което е
длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им
функциониране и да след за отклонения в измерването. В тази насока ищецът, чрез
представляващ, излага твърдения, че не са извършвали промяна в отчитането на
уреда. Излага правен довод, че от друга страна обективната отговорност е изключение и е правомощие на законодателя.
В тази насока посочената клауза противоречи на чл.82 от ЗЗД, която урежда
пределите на имуществената отговорност
при неизпълнение на договорно задължение, която отговорност / по чл. 82
от ЗЗД/ е виновна.
На
следващо място по фактите от името на ищеца е посочено, че в констатациите на
протокола е посочено, че в уреда има грешка, но няма следи от външна намеса. В
тази насока в исковата молба е посочено, че електромера е извън магазина и се
намира заключен в метален шкаф отвън с
изглед към улицата. В тази насока констатациите от протокола са оспорени , тъй
като е съставен без представител на ищеца, а за посочените представители на РУП
на МВР е посочено, че не са присъствали.
На
следващо място е посочено, че в случая липсва и протокол на БИМ.
На
второ място в исковата молба е посочено, че едностранната корекция на сметки не
намира законово основание извън цитираните по – горе текстове, но и противоречи
на действащото законодателство за защита на потребителите – чл.143, т.6 и т.18
от ЗЗП.
На
следващо място е посочено, че тези клаузи от общите условия на дружеството –
ответник са нищожни на основание чл. 26 от ЗЗД заради противоречието им със
закона, защото нарушават принципа на равнопоставеност на страните в договорното
правоотношение.
На
посочените основания ищецът извежда извод, че поради нищожност клаузите не го
обвързват.
По
отношение на конкретната корекция на сметка е посочено, че не е ясно защо е
извършена за периода от 43 дни, а не за друг период.
При
посочените фактически твърдения и доводи в исковата молба е направен извод, че
начислената сума е недължима поради начална липса на основание.
Ищецът
се е позовал на съдебна практика.
На
следващо място в исковата молба е посочено, че Общите условия на ответното
дружество не съдържат ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция на
сметка по правилото на чл. 83, ал.1, т.6 от ЗЕ.
В
исковата молба е посочено, че с Решение на ВАС, по административно дело №
14 691 от 08.11.2018 година, постановено по административно дело № 4785 по
описа за 2018 година са отменени разпоредбите на чл.48 -51 от ПИКЕ.
Поради
изложеното ищецът предявява иска.
В
исковата молба ищецът е посочил доказателства.
В
преклузивния едномесечен срок от
получаване на препис от исковата молба ответникът, чрез процесуалния си
представител юрисконсулт Н., е дал писмен отговор, в който е оспорил предявения
иск.
По
фактите ответникът, чрез процесуалния си представител, излага следното:
На 19.09.2018 г. служители на
оператора на разпределителната електрическа мрежа за територията на Югоизточна
България - „Електроразпределение Юг" ЕАД (ЕР Юг) са извършили проверка на
електромера на ищеца. При проверката е установено, че електромера отчита с грешка
– 55, 40 % поради шунтиране на вторична
комутация на трите токови системи. Предвид тези констатации и на основание
ПИКЕЕ правилната схема на свързване на
електромера е била възстановена от
служители на ЕР ЮГ ЕАД в присъствието на полицейски служител , съобразно
изискванията на чл. 48, ал.2 от ПЕКЕЕ, който е подписал съставения протокол.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, посочва още, че всички действия
по проверката на СТИ, описана по – горе са изложени в констативния протокол за
техническа проверка и подмяна на средство за търговско измерване. За този
документ процесуалният представител на ответника посочва, че е официален
свидетелстващ документ, ползващ се с материална доказателствена сила, за което
се позовава на Решение № 104 от 16.08.2016 година на ВКС по т.д. №*********
година.
На
първо място в писмения отговор на ответника е изложен правен довод, че
корекцията на сметка за ел. енергия е извършено на правно основание – чл.48 от
ПИКЕЕ и при спазване и на разпоредбата на чл. 51 от ПИКЕЕ. Уточнява, че периода от време, за който е
извършена корекцията е 43 дни, тъй като
първата дата – 07.08.2018 годнина – началото на корекционния период е датата на
регулярен отчет на показанията на електромера, а последната дата е датата на
извършване на проверката.
На
следващо място в писмения отговор е посочено, че въпросът за това кой е
осъществил неправомерното въздействие е ирелевантен, защото в посочените разпоредби не се съдържат
изисквания и условия за корекции на сметки
при установено виновно поведение на крайния клиент. Твърди, че единственото условия да бъде за упражняване
на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция е да бъде
установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно или
неточно измерена електрическа енергия, за да се пристъпи към корекция.
В писмения отговор в подкрепа на
тезата си ответникът, чрез процесуалния си представител, се позовава на съдебна
практика.
На следващо място процесуалният
представител на ответника посочва, че в ОУ на дружеството е предвиден ред за
уведомяване на клиентите за корекция на сметка
/чл.28/.
Поради
изложеното отправя искане да бъде постановено решение, с което предявеният иск
да бъде отхвърлен.
Ответникът
е посочил доказателства.
Исковата молба отговаря на изискванията
на чл.127 и чл.128 от ГПК, предявеният осъдителен иск е допустим.
По правната квалификация на претенцията
настоящият състав приема следното:
Предявеният иск е с материално правно
основание чл.124 от ГПК.
Искът
е допустим предвид наличието на правен интерес за ищеца за установяване
твърдяното неоснователно начисляване на сумите, за които е издадена фактурата,
посочена в петитума на исковата молба.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител – адвокат К., поддържа предявения иск и сочи доказателства. В заседание по същество на спора излага подробни фактически и правни доводи за основателност на предявения иск.
В съдебно заседание ответникът не се представлява.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следната фактическа обстановка:
Не е спорно по делото, че ищецът е потребител
на електрическа енергия за наетия от тях имот -
магазин за хранителни стоки „Д.“, находящ се в град Б., ***, и имат монтирано индивидуално средство за
измерване със самостоятелна партида ИТН № *** и съответно клиентски № ***. Като писмено доказателство е Констативен
протокол № 446907 от 19.09.2018 година, от които се установяват фактическите
твърдения за начисляване на сумата.
При тази фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:
В чл. 83 от ЗЕ е предвидена възможността да бъдат създадени правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговско измерване. Правилата за измерване на количеството електрическа енергия са обнародвани в ДВ бр.98 от 12.11.2013 година. Те намират приложение в настоящия случай, тъй като проверката на електромера е извършена на 20.12.2015 година. В сила са и действащи Общи условия на ответното дружество за продажба на електрическа енергия от „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” EАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-013 от 10.05.2008г. за които не е спорно от страните, че са действащи към момента.
В писмения
отговор ответното дружество, като основание за начисляване на сумите, са
посочени чл.48, ал.1 и чл.51, ал.1 от Правилата за измерване на количеството
електрическа енергия / ДВ бр.98 от 12.11.2013год./. В чл. 48, ал.1 е посочено, че при липса на средство за
търговско измерване, както и в случаите, когато при метрологичната проверка се
установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка
извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството
електрическа енергия за период от датата на констатиране на
неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на
средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на
средството за търговско измерване, но не по-дълъг от 90 дни, както следва: б.
„а“ за битови клиенти: при наличие на точен измерител количеството преминала
електрическа енергия се изчислява като функция на измерителя, като се отчита
класът на точност на средството за търговско измерване. В чл.51 от Правилата е посочено, че
операторът на разпределителната мрежа предоставя на крайния снабдител и
доставчик от последна инстанция информация за дължимата сума от съответния
клиент, вследствие на установеното неизмерване, непълно или неточно измерване,
определена на база коригираните количества електрическа енергия, действащата
цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупува от обществения
доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и
дължимите мрежови цени.
Към този момент възможността за извършване на едностранна корекция на количеството електрическа енергия, доставено на потребителя за минал период, се съдържа и в чл.28, ал.1 и ал. 2 от Общите условия. Съгласно ал.1 ЕВН ЕС въз основа на представени от електроразпределителното дружество констативни протоколи заедно със справки за начислената енергия изчислява и коригира сметките на клиента за изминал период. В ал.2 е посочено, че в случаите по ал.1 продавачът изготвя справка за дължимите суми и в 7 (седем) дневен срок уведомява клиента за сумите, които последният дължи или ще му бъдат възстановени със следващото плащане.
Разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ обаче предвижда, че крайния снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, които трябва да съдържат задължително ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Така с приемане на тези изменения в ЗЕ и приемането на ПИКЕЕ вече е налице законово основание за извършване на едностранна корекция в сметката на потребителя. (В този смисъл е решение № 111 от 17.07.2015 г. на ВКС по т.д. № 1650/2014 г., I т.о.), както е посочил и ответника в писмения си отговор. Предвидено е обаче задължение за крайния снабдител с електрическа енергия в общите условия да посочи ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка по чл. 98а, ал.2, т.6 ЗЕ. В настоящия случай това законово изискване не е налице, тъй като общите условия не съдържат ред за уведомяване на клиентите при корекция на сметки.
По отношение на довода от исковата молба и отправеното искане да се направи инцидентен контрол за законосъобразност на ПКЕЕ по реда на чл.17, ал.2 от ГПК настоящият състав приема, че това правомощие е предоставено на съда относно индивидуалните административни актове, но не и за общите. Следва да бъде посочено в тази насока и, че изложените доводи касаят законосъобразността /процесуална и материална/ на правилата, но не и тяхната валидност. Поради изложените довода е неоснователен.
Следва да бъде посочено и, че в решение № 111 от 17.06.2015 година по търговско дело № 1650/2014 година на ВКС, Първо търговско отделение, е прието, че: „Със задължителната за съдилищата практика на ВКС е отречена възможността доставчикът да обосновава правото си на едностранна корекция с клаузи, съдържащи се в приети от самия него и обвързващи потребителя общи условия, след като липсва законова регламентация на това право, като е изразено разбиране, че заради неравноправния им характер подобни клаузи са нищожни по силата на чл.146, ал.1 З. и чл.26, ал.1 ЗЗД и не обвързват потребителите. Нищожността на посочените уговорки в общите условия е обявена на база на предвидената възможност за едностранна корекция на сметките за електрическа енергия за минал период, която позволява на доставчика да получи цена за недоставена от него и неизползвана от потребителя електрическа енергия, като е допустима корекция, когато отклоненията в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период.“ В същото решение е прието и, че „с изменението в Закона за енергетиката с ДВ бр.54/12г. съществува законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиент при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнил задължението си по чл.98а, ал.2, т.6 и по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия.“. В тази насока е и решение № 173 от 16.12.2105 година по търговско дело № 3262/2014 година на ВКС, Второ търговско отделение.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск да бъде уважен.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските, направени от ищеца по водене на делото, които видно от приложените по делото доказателства са в общ размер 485,74 лева и представляват внесени по делото държавни такси и адвокатски хонорар.
При този изход от спора и съгласно чл.78 от ГПК следва да бъде отхвърлена претенцията на ответника за присъждане на разноските, направени по водене на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал.1 от ГПК вр. чл.124 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ищецът „Д. 5“ ЕООД ЕИК ***, с адрес за връчване на съобщения: град Б., ***, не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ №37, представлявано от М.М.М. – Д., Ж.П.С. и Р.Д., че ищецът не му дължи сумата 2 143, 56 лева, /две хиляди сто четиридесет и три лева, петдесет и шест стотинки/ представляваща начислена сума за електроенергия за периода от 07.08.2018 година до 19.09.2018 година с основание корекция на сметка, за което задължение е издадена фактура № ********** от 17.01.2019г..
ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД град Пловдив ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” №37, представлявано от Ж.П.С., М.М. – Д., Р.Д., да плати на Д. 5“ ЕООД ЕИК ***, с адрес за връчване на съобщения: град Б., ***, сумата 485,74 лева /четиристотин осемдесет и пет лева, седемдесет и четири стотинки/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: НД