Р Е Ш Е Н И Е

№

 

14.06.2019г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №670 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №13 /30.10.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ***, на ЕТ „***“ – гр.*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва приетата в хода на административнонаказателното производство фактическа обстановка, без да излага конкретни съображения. Наред с това счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила – по чл.57 ал.1 т.5 и т.7 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата. Изтъква, че издаденото НП не съдържа достоверна дата на неговото издаване, както и че посочената в същото Заповед, оправомощаваща Началника на сектор „ПП“, в действителност не му дава право да издава Наказателни постановления по КЗ. В този смисъл, пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ОДМВР – *** – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № ***/11.11.2018г. от страна на Е.К.М. – мл.автоконтрольор при РУМВР – ПОРДИМ, в присъствието на свидетеля Г.М.Г. и Г.И.Г. – представляващ ЕТ „***“ – гр.***. Съставен е за това, че на 11.11.2018 г. около 11.20 часа в гр. ***, ул. „***“ до *** като собственик на специален автомобил „***“  с рег. ***, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за 2018г.; автомобилът е собственост на ЕТ „***“ - нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ. Нарушителят не е направил възражения при съставяне на АУАН; не е представил такива и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган изцяло е възприел изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на ЕТ „***“ – гр.*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.30 от делото/.

Не могат да бъдат възприети направените от страна на жалбоподателя възражения. На първо място, вярно е, че посочената в НП Заповед №***/18.03.2016г. не се отнася до компетентността на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ да издава Наказателни постановления за нарушения на КЗ, а за нарушения на ЗДвП. Същевременно, това погрешно посочване в Наказателното постановление, не лишава НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ от материална компетентност в процесния случай, тъй като същата, той черпи по силата на Заповед №***/18.03.2016г. на ДИРЕКТОР на ОДМВР – *** /л.30 от делото/. На второ място, вярно е и това, че посочената в обжалваното НП дата на неговото издаване – 30.10.2018г., очевидно няма как да бъде вярна, при положение, че се твърди дата на административното нарушение – 11.11.2018г. Явно е, че не се касае за антидатиране, а дали причината за коментираната очевидна грешка е резултат от организацията на работа на издалия Наказателното постановление орган – Съдът няма да обсъжда, тъй като този въпрос не е предмет на изследване с настоящия съдебен акт. Факт е, че е налице е нарушение на разпоредбата на чл.57 ал.1 т.2 ЗАНН, повеляваща Наказателното постановление да съдържа дата на неговото издаване. Поставя се въпроса обаче дали коментираното допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено. В тази връзка Съдът взе предвид, че от правната теория и съдебната практика е известно правното значение на посочването на датата на издаване на Наказателното постановление, а именно – нейната функция е двояка: от една страна, дава възможност да се проследи наличието /или липсата/ на материална компетентност на неговия издател, а от друга – дава възможност да се прецени спазването на сроковете по чл.34 ЗАНН. В настоящия случай, както беше отбелязано и по-горе, по същество, материалната компетентност на НАЧАЛНИКА на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР – ***, е произтичала от Заповед №***/18.03.2016г. на ДИРЕКТОР на ОДМВР – ***. Следователно, както преди, така и след сочената в НП дата – 30.10.2018г. – органът, издал обжалваното НП, е бил съответно овластен да стори това. По-нататък, Наказателното постановление очевидно е издадено не по-рано от датата на съставяне на процесния АУАН /11.11.2018гг./ и не по-късно – от датата на неговото изпращане за връчване /л.9 от АНД №90/2019г. по описа на РС – ЧЕРВЕН БРЯГ/. Последното е станало с придружително писмо изх.№ от 19.02.2019г., в което впрочем е отбелязано, че датата на издаване на НП е 22.11.2018г. Действително, тази дата, сама по себе си, фигурира извън издаденото Наказателно постановление, но по-важното в случая е това, че дори датата на издаване да би била 19.02.2019г., във всеки случай, НП се явява издадено преди изтичане на шестмесечния срок по чл.34 ал.3 ЗАНН. Следователно, анализирайки поставения по-горе въпрос в неговата пълнота се налага извода, че обжалваното Наказателно постановление е издадено от компетентен орган и преди изтичане на предвидения давностен срок. Неправилното посочване на датата /по причини, които, както се каза, няма да бъдат коментирани/, по никакъв начин нито ограничава, нито – нарушава правото на защита на жалбоподателя, т.е. при все, че нарушение на процесуалните правила е налице, същото не се явява съществено. Що се отнася до твърдяните в жалбата нарушения на чл.57 ал.1 т.5 и 7 ЗАНН, следва да бъде отбелязано, че внимателното запознаване с обжалваното Наказателно постановление разкрива, че същото съдържа надлежни описание на нарушението, в т.ч. - датата и място, където то е извършено, обстоятелствата при които е извършено, както и надлежно посочен вид и размер на наказанието – т.е. тези оплаквания, също се явяват неоснователни.

Служебната проверка за законосъобразност, извършвана от въззивната инстанция не установява и други, допуснати в хода на административнонаказателното производство нарушения на процесуалните правила. Ето защо Съдът приема, че издаденото Наказателно постановление е формално законосъобразно. По неговата правилност се събраха гласни доказателствени средства - показания на свидетелите Е.К.М., Г.М.Г., както и писмени доказателства /л.10 – 12, л.27 - 29  от делото/. Съдът преценява като непредубедени и добросъвестни показанията на свидетелите М. и Г.. Същите са относително подробни, взаимно се потвърждават, от една страна, а от друга – потвърждават изнесената в АУАН и в НП фактическа обстановка. Показанията на двамата свидетели не будят каквото и да било съмнение в тяхната истинност и не оставят впечатление за проявена тенденциозност, поради което Съдът им отдава вяра. Именно от показанията на свидетелите М. и Г., както и от справката за собственост и регистрация на процесното МПС и справка от *** се установява по убедителен начин изложената в АУАН и възпроизведена в НП фактическа обстановка, която Съдът приема за доказана и няма да преповтаря.

Следва да бъде напомнено, че съобразно чл.483 ал.1 т.1 КЗ, „Договор за застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което: 1. притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор…“. Като не е бил изпълнил към 11.11.2018г. задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за 2018г. във връзка с процесното МПС, ЕТ „***“ – гр.*** е извършил нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ – и същото се явява доказано по убедителен начин.

Следователно, актосъставителят и административнонаказващия орган правилно са квалифицирали извършеното нарушение и също така, правилно административнонаказващият орган е наложил съответно наказание на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането – имуществена санкция за отговорния едноличен търговец в размер на 2 000 /две хиляди/ лева. Този размер не следва да бъде обсъждан, тъй като административнонаказателната разпоредба предвижда абсолютен размер на санкцията, която е правилно съобразена от страна на административнонаказващия орган. Нарушението не представлява „маловажен случай“, тъй като административнонаказателната отговорност на юридическите лица и едноличните търговци е безвиновна и по съображения за по – ниска обществена опасност на деянието, тази отговорност не може да бъде изключена; отделен е въпроса, че в конкретния случай, обществената опасност е типична за разглеждания вид нарушение.

Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №13 /30.10.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ***, с което на ЕТ „***“ – гр.*** е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, на основание чл.638 ал.1 т.2 вр.чл.461 т.1 от Кодекса за застраховането, за извършено нарушение по чл.483 ал.1 т.1 КЗ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: