РЕШЕНИЕ
№ ........
гр.Плевен, 31.12.2018 г.
ПЛЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ -
ми наказателен състав
на осемнадесети декември две хиляди и осемнадесета година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧАВДАР ПОПОВ
при
секретаря Тинка Гюрецова като разгледа докладваното от съдия ПОПОВ НАХД № 2673/2018 година по
описа на Плевенския районен съд, за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С
наказателно постановление № ******на началник сектор към ***, с-р ***на ***ЕГН **********
*** на основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 50 лв. На основание Наредба
№Iз-2539 на МВР на *** са му отнети 6 контролни точки.
Недоволен от така наложеното административно наказание
е останал жалбоподателят, който в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, чрез наказващия
орган е подал жалба до Районен съд
Плевен, с която моли съда да отмени по реда на чл.63 от ЗАНН
наказателното постановление като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат ***с пълномощно по делото.
Административнонаказващият орган ОД на МВР-Плевен,
редовно призован, не се представлява.
Актосъставителят ***., нередовно призован, явява се
лично.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
На 19.10.2017г. в 10:30 часа в с. ***“ в посока гр. ***като
водач на товарен автомобил „***управлява ***ЕГН **********, който е бил сам в
автомобила, като по време на движение разговаря с мобилен телефон без
разговорно устройство /хендсфри/. При така установеният факт бил съставен ***,
а въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление № ******от
***. Жалбоподателя направил възражение, че не е разговарял по телефона.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира показанията на разпитаните в съдебно заседание актосъставител ***. и свидетелите ******и ***като ясни
и непротиворечиви. Съдът кредитира показанията на свидетелката ***/***/,
доколкото същите не противоречат на приетата от съда фактическа обстановка като
следва да се вземе предвид и роднинската връзка между нея и жалбоподателя. Съдът
кредитира показанията на този свидетел само по отношение на фактите дали и
какви устройства има поставени в л.а., които са собственост на фирмата им, но
не и по отношение на главния факт по делото, а именно – дали нарушителя по
време на движение разговаря с мобилен телефон без разговорно устройство.
На датата, посочена в акта, в с***, актосъставителят ***.
съвместно с колегата си ***извършвайки служебните си задължения, констатирали
нарушение на ЗДвП от страна на водач на товарен автомобил „*** с рег. № ***.
Последният се движил по ул. „***“, а водачът по време на движение разговарял с
мобилен телефон без разговорно устройство /хендсфри/. Това обстоятелство се
потвърждава от показанията и на
актосъставителя ***. и на свидетеля ******Съдът приема за безспорно доказано
извършеното нарушение, което се изразява в неспазване на разпоредбата на чл.
104а от ЗДвП. Санкцията предвидена за това нарушение е фиксирана в
чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП и не подлежи на преценка от административнонаказващия
орган. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП
редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване
на противното. Показанията на свидетелите ******., ***и на актосъставителя ***.
категорично потвърждават написаното в акта, а именно, че З.Д.Б. е шофирал като
в същото време е използвал телефона си в нарушение на ЗДП. Не се доказва по
никакъв начин, че жалбоподателят е разговарял с мобилен телефон, използвайки
разговорно устройство/хендсфри/, поради което наказателното постановление
следва да бъде потвърдено.
Следва да се посочи и факта, че самият нарушител не
може да определи дали е разговарял по телефон в момента на спирането му за
проверка, или не. Видно от жалбата, същият твърди, че е използвал устройство по
време на разговора, докато в АУАН същият твърди, че не е разговарял по телефон
въобще – нито със, нито без устройство. Тази неяснота в позицията води само и
единствено до извода, че нарушителя се опитва да избегне административнонаказателна
отговорност и нищо повече. Видно от събраните доказателства, нито едното
твърдение на нарушителя не се оказа вярно.
Спазени са всички процесуални правила – АУАН и НП
съдържат реквизитите предвидени в чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Издадени са от
компетентни органи, в рамките на правомощията си. Спазени са сроковете на
издаване, връчени са редовно, с което е гарантирано правото на защита на
жалбоподателя във всеки етап на
производството.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш
И :
Потвърждава Наказателно постановление № ******на
началник сектор към ***, с-р Пътна полиция, с което на ***ЕГН ********** *** на
основание чл.53 от ЗАНН вр. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 50 лв. и са му отнети 6
контролни точки.
Решението подлежи на обжалване пред Регионален
административен съд-Плевен в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :