СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
………………………….
Софийски градски съд 1-12 състав
с:
Председател: Георги Иванов
Разгледа в съдебно заседание на 19.11.15г. /с участието на секретаря М. Д./
гражданско дело № 15839/14г. и констатира следното:
Предявени са искове от М. В.
против К. Г. с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД за сумата 30 000 лева и чл. 86 от ЗЗД за сумата 9 218,
29 лева.
Съображенията на страните са изложени
по делото.
Представените по делото доказателства
удостоверяват, че:
С декларация от 25.10.10г. /с
нотариално удостоверен подпис на
издателя/ – ответникът изрично е декларирал
/„признал“/, че е получил от ищеца сума в размер на 30 000 лева /като паричен заем/ и е поел задължение да върне
тази сума на 31.12.10г. Процесният документ /декларация/ „съдържа всички реквизити“ по чл.
240 от ЗЗД /т.е. – в случая следва да се приеме, че този документ удостоверява правоотношение
по договор за паричен заем/. В същия смисъл е и определение № 187 от 22.04.13г. по г.д. № 1662/13г. на ВКС /касаещо страните по делото/. В този съдебен акт изрично е прието, че едностранният
характер на процесния документ
/декларация/ съставлява пречка за уважаване само на молба по чл. 417 от ГПК, но такъв документ е годен да удостовери надлежно /в общ исков процес – като настоящия/
правоотношение по договор за заем. Доказателства /и твърдения/
за връщане на получената сума – липсват.
Защитната теза на ответника /подкрепена чрез свидетелски показания/ в случая не може да бъде приета за надлежно
доказана – предвид факта, че
тези показания се явяват процесуално
недопустими и в хипотезата чл. 164,
ал. 1, т. 6 от ГПК и в тази на чл.
164, ал. 1, т. 4 от ГПК/. С оглед
визираната в тези законови текстове
императивна забрана – показанията на
разпитаните свидетели /и на двете страни/ не
следва да бъдат обсъждани.
Изложеното сочи, че в процесната хипотеза са налице предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД, с оглед което – главният иск следва да бъде уважен /на ищеца следва да бъде присъдена процесната главница – невърната сума по процесния договор за заем/.
На ищеца следва да бъде присъдена и мораторна
лихва върху горната главница
/каквато в случая се дължи при условията на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД за периода след 31.12.10г. – падежа на задължението по договора за
заем/. С оглед принципа за дизпозитивното начало в гражданския
процес обаче – такава лихва следва да се присъди, считано от по-късно заявената
дата /а именно от 14.10.11г./ до
завеждане на делото /до 14.10.14г./.
На практика – искането е заявено за този
период с оглед спазване на
давностният срок по чл. 111 от ЗЗД.
За такъв период следващата се на
ищеца лихва /изчислена върху горната
главница/ възлиза на сумата от 9 218,
43 лева.
Възражението на ответника по чл.
27 от ЗЗД е ненадлежно доказано:
Доводът на ищеца, че това
възражение е погасено по давност принципно
се явява – неоснователен /предвид
правилото на чл. 32, ал. 3 от ЗЗД/.
Принципно:
Унищожаването на дадена правна сделка поражда съществени /негативни/ последици в патримониума на
страните по съответното правоотношение. С
оглед това – в хипотези като
процесната – пороците във волята на съконтрахентите следва да бъдат удостоверени /доказани/ по несъмнен /категоричен, еднозначен/ начин. Това не е сторено в процеса:
Процесното възражение /заявено в
съдебното заседание на 28.05.15г. и в допълнителната молба от 26.06.15г./ не е подкрепено с надлежни доказателства
/разпитаният по делото свидетел на ответника не удостоверява спрямо К. Г. да е била упражнена физическа, или
психическа принуда към момента на подписване на процесната декларация/. Именно
– с оглед факта, че това възражение се явява недоказано в процеса и предвид факта, че по делото не е заявено възражение по чл. 26, ал. 2, изр. 1-во, предложение последно
от ЗЗД – обстоятелствата: дали
заемодателят е разполагал със съответните средства и дали заемополучателят е имал нужда от тях – следва да се окачествят
като ирелевантни. При доказване поне
на едно от посочените две възражения
– защитната теза на ответника принципно
би могла да обоснове отхвърляне на
процесните искове. Конкретният
доказателствен материал обаче
/събран по делото/ не позволява това
да бъде сторено.
С оглед изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА К.В.Г. ЕГН ********** да
плати на М.С.В. ЕГН ********** сумите: 30 000 лева – на основание чл. 79, ал.
1 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД; 9 218, 29 лева - на основание чл. 86 от ЗЗД; законната лихва върху посочената
главница от 14.10.14г. до цялостното й изплащане и 30 лева - съдебни разноски.
ОСЪЖДА К.В.Г. да
плати на адвокат И. – 1 700 лева
адвокатски хонорар на основание чл. 38
от ЗА.
Решението подлежи на обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Председател: