Решение по дело №392/2023 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 юни 2023 г. (в сила от 29 юни 2023 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20237140700392
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 8 юни 2023 г.

Съдържание на акта

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

416/29.06.2023 г., гр. Монтана

В  името на народа

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на двадeсет и осми юни две хиляди  двадесет и трета  година, в състав:  

 

                                                                Административен съдия: Мария Ницова

при секретаря Лазарова

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова адм. дело № 392  по описа за 2023 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 40 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, във връзка с чл. 145 - 178 от АПК.

            Образувано е по жалба от сдружение “Публичен алианс ВЕТО“, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шести септември №7а, ет.1, офис 3, представлявано от председател П.Л.Д., чрез пълномощника адв.П.Л.Д., против отказ за предоставяне на информация  от кмета на община Берковица по подадено заявление вх.№ ФСД -6300-56/23.05.2023 г. за достъп до обществена информация. Претендира се  заплащане  на направените по делото разноски.

            В жалбата са развити доводи за нищожност и незаконосъобразен, както и  съществено нарушение на административнопроизводствените правила при постановяване на отказ, материализиран в писмо с изх.№ ФСД 6300-56/1/ от 01.06.2023 г.,  подписан от кмета на община Берковица. Сочи се, че заявителят има право на достъп до исканата от него обществена информация и ако административният орган е приел, че заявлението не отговоря на изискванията на чл.25, ал.1 ЗДОИ,  е следвало да бъдат дадени указания на заявителя за отстраняване на същите и ако не бъдат отстранени, да бъде постановен отказ. Иска се съдът да отмени оспорения отказ по  отправеното заявление за достъп до обществена информация.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В постъпилата писмено становище  с вх. № 3156/27.06.2023 г.  жалбата се поддържа изцяло на основанията, изложени в същата.

            Ответната страна, кмет на община Берковица, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител, не изразява и становище по жалбата.

            След като обсъди доводите на страните и извърши цялостна преценка на всички събрани и приети по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

            Представляващият сдружение “Публичен алианс ВЕТО“, очевидно на адреса на  електронната поща на община Берковица, е подал запитване/заявление с вх.№ ФСД-6300-56/23.05.2023 г. до кмета на община Берковица за  предоставяне на информация  по поставени въпроси, като прави впечатление, че макар да е адресирано до кмета на община Берковица, в т.ІІ от запитването  се сочи“ публични вземания на община Антон..“, т.е. самото запитване не е коректно, не е ясно към кого е насочено и какво всъщност е искането.

            В заявлението действително изрично не е посочен адрес и предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация, т.е. действително изрично не са посочени реквизитите по чл.25, ал.1, т.3 и .т.4 от ЗДОИ, но както основателно се сочи в жалбата, сдружението е отправило запитването чрез ел.поща, т.е. очевидно е наличен ел.адрес, на който е изпратено и въпросното писмо- отговор, в което ясно е изразена волята на ответника, кмет на община Берковица “ заявлението Ви се явява недопустимо и се оставя без разглеждане..“, т.е. без да се  дадат указания за уточняване, отстраняване на нередовностите, е  прието заявлението за недопустимо. Всъщност в срока по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ, по заявлението не е произнесено решение на компетентен орган, още повече, както правилно се твърди в жалбата, писмото - отговор не е надлежно подписано от кмета на община Берковица,  всъщност е налице мълчалив отказ. Решение на компетентния орган не е произнесено и до момента на приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.

            С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

            Жалбата против твърдения отказ е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество e основателна, по следните съображения:                   

            Обществените отношения свързани с достъпа до обществена информация са уредени от ЗДОИ. Законът не посочва конкретен държавен орган натоварен с функции по предоставяне на достъп до обществена информация. В чл. 28, ал. 2 ЗДОИ е предвидено, че органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. От тълкуването на тази разпоредба следва, че органът които създава обществена информация е този, които взема решение, съответно отказва достъпът до тази информация. В процесния случай органът, които е следвало да се произнесе по подаденото искане за достъп до обществена информация е кметът на общината, поради което правилно заявлението за достъп до обществена информация е отправено до него и той и компетентния орган, които следва да се произнесе по направеното искане.

            Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в глава ІІ и глава III на ЗДОИ. В чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл. 3 да разгледат подадените до тях заявление за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок – не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица, вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Член 37 – чл. 39 от ЗДОИ императивно регламентират основанията за отказ, съдържанието на решението за отказ, както и редът за неговото съобщаване на заявителя.

            С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав приема, че единствената призната от закона възможност за процедиране на отправеното до него искане за достъп до обществена информация от задължения по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ субект е да постанови изричен акт – решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата информация. Изискването за мотивирано произнасяне е гаранция за законосъобразност на акта.

            Предвид характера на уредените обществени отношения и целта на приложимия материален закон, при условие, че разпоредбата на чл. 38 от ЗДОИ императивно задължава субектите по чл. 3 да се произнасят с мотивирано решение, особено в случаите на отказ да бъде предоставена исканата информация, кметът на община Берковица е бил длъжен изрично да се произнесе в законоустановения срок, по така подаденото заявление за достъп до обществена информация от 23.05.2023 г., като издаде или акт по чл. 34 от ЗДОИ, или акт по чл. 38 от ЗДОИ. Като не се е произнесъл в законоустановения срок по подаденото до него заявление, кметът на общината е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, установени в чл. 38 и чл. 39 от ЗДОИ. Съгласно цитираните разпоредби отказът да бъде предоставен достъп до обществена информация може да бъде само изричен и се постановява с мотивирано решение, в което се посочват правното и фактическо основание на отказа и което се връчва лично срещу подпис на заявителя. Мълчалив отказ по ЗДОИ е недопустим, поради което само на това основание същият подлежи на отмяна. Преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт, удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ в случай, че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ в случай, че органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация.

            Що се отнася до твърдението, че заявлението е недопустимо, тъй като заявителят не е посочил предпочитаната форма за предоставяне на достъп до обществена информация и адрес за кореспонденция, следва да се има предвид следното:

            Действително, съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДОИ, заявлението за достъп до обществена информация следва да съдържа предпочитаната форма за предоставяне на достъп и  адрес за кореспонденция със заявителя, като ал. 2 на същия член предвижда, че ако заявлението не съдържа данните по ал. 1, т. 1, 2 и 4, то се оставя без разглеждане. Смисълът на разпоредбата на  чл. 25, ал. 2 от ЗДОИ е да не бъдат разглеждани тези заявления по които не може да бъде осъществен контакт между заявителя и органа във връзка с направеното искане. Вложената правна идея е възможността за осъществяване на обратна връзка. В конкретния казус заявителят изрично е подал запитване от  електронен адрес, т.е. безспорно е ясен  ел.адресът на заявителя. Именно на този адрес му е било изпратено и съобщението от ответната страна, че заявлението му „ е недопустимо и се оставя без разглеждане“, т.е. връзка със заявителя е била осъществена и то на посочения от него адрес, макар и електронен такъв. Следва да се обърне внимание също, че посочената в отговора т.3 на чл.25, ал.1 от ЗДОИ, не се съдържа в посочената разпоредба на чл.25, ал.2 ЗДОИ.

            С оглед изложеното, съдът намира, че оспореният мълчалив отказ следва да бъде отменен, а преписката следва да бъде върната на задължения субект за произнасяне по заявлението с надлежен акт,  удовлетворяващ изискванията за съдържание по чл. 34 от ЗДОИ в случай, че органът реши да предостави достъп до поисканата информация, или по чл. 38 от ЗДОИ в случай, че органът реши да постанови отказ за предоставяне на информация.

            При този изход на спора претендираните от оспорващата страна разноски следва да се присъдят на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в доказан по делото размер  2010 / две хиляди и  десет/ лева.

            С оглед на изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,  съдът

 

РЕШИ:

 

            ОТМЕНЯ по жалбата на сдружение“ Публичен алианс Вето“, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шести септември №7а, ет.1, офис 3, представлявано от председател П.Л.Д.,

представлявано от пълномощника адв.Д., мълчалив отказ на кмета на община Берковица, по заявление за достъп до обществена информация с вх.№ ФСД-6300-56/23.05.2023 г.

            ВРЪЩА ПРЕПИСКАТА на кмета на община Берковица, за  произнасяне по подаденото от сдружение“ Публичен алианс Вето“, представлявано от председател П.Л.Д., запитване/заявление за достъп до обществена информация вх.№ ФСД – 6300-56/23.05.2023 г., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в мотивите на настоящото решение.

            ОСЪЖДА община Берковица, гр.Берковица, пл.Й.Радичков № 4, да заплати на сдружение“ Публичен алианс Вето“, вписано в ТРРЮЛНЦ, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Шести септември №7а, ет.1, офис 3, представлявано от председател П.Л.Д., разноски м производството в  размер на 2010/ две хиляди и десет/ лева.

            Решението, съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 3 от ЗДОИ е окончателно.

 

 

                                                                        Административен съдия: