№ 304
гр. София, 20.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно търговско дело
№ 20221001000141 по описа за 2022 година
От ищеца „Държавна психиатрична болница – Кърджали“ е подадена
молба вх.н. 7734/06.04.2022г. по описа на регистратурата на САС с искане да
бъде допуснато изменение на предявения по делото иск чрез неговото
увеличение до претендиран размер от 70 247,65 лв. Искането е мотивирано с
допусната по делото пред въззивния съд СОЕ при условията на чл. 266, ал. 3
ГПК, която за първи път е дала оценка на необходимите разходи за
отстраняване на заявените с исковата молба като некачествени СМР. Излага
при условията на процесуално нарушение искането за експертиза със същата
задача да не е допуснато от първоинстанционния съд, предвид на което и за
ищеца е било невъзможно да установи реалния размер на необходимите
средства за отстраняване на недостатъците, а въз основана последното и да
упражни правото си да измени предявения иск. Поддържа, че за първи път
може да стори това пред въззивния съд по причина на събиране пред тази
инстанция на съдебно – оценителна експертиза и моли искането му да бъде
уважено от въззивния съд.
Препис от молбата е връчен в проведеното на 13.04.2022г. о.с.з. на
ответника ЕТ „АС – Строй – Я. С.“. Ответникът възразява молбата да бъде
уважена предвид нейната недопустимост. Излага ищецът да е могъл да заяви
искането си преди приключване на диренето пред първата инстанция.
1
Поддържа с първоинстанционното решение част от исковете, съобразно
заявените пера на видове СМР, да са изцяло уважени, предвид на което и да е
недопустимо да бъдат увеличени размерите им пред въззивния съд. Сочи и
част от позициите въобще да не са възлагани като дейности на ищеца, по
която причина и да е недопустимо да бъдат претендирани, респективно да
бъде увеличен иска за същите. По изложените доводи моли искането да не
бъде уважено от съда.
В изпълнение на дадените от съда с определение от о.с.з. на 13.04.2022г.
указания по реда на чл. 101 ГПК и в указания срок ищецът е представил
доказателства за внесена държавна такса за двете инстанции по заявеното
увеличение на иска.
При произнасяне по сезиралата го молба за допускане на изменение на
предявения по делото иск за обезщетение за проявили се недостатъци в
изработеното по договор 10/30.05.2016г. чрез увеличението му от сумата
33 852 лв. на сумата 70 247,64 лв., съдът съобразява установената
непротиворечива практиката на ВКС по определение № 380 от 10.07.2017г. по
ч.т.д. 1467/2017г. по описа на ВКС, ТК, определение № 21 от 08.01.2014г. по
ч.гр.д. 7503/2013г. по описа на ВКС, IV ГО, решение № 842 от 15.07.2011г. по
гр.д. 307/2020г. по описа на ВКС, IV ГО, и определение № 60298 от
27.07.2021г. по ч.т.д. 821/2021г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, с която се
приема, че императивната норма на чл. 214, ал. 1, изр. 3 ГПК, установяваща
преклузивен срок за допускане изменение размера на предявения иск - до
приключване на съдебното дирене в първата инстанция, следва да бъде
прилагана при съобразяване и на разпоредбите на чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК,
въвеждащи изключение от правилото, че във въззивното производство
страните не могат да твърдят нови обстоятелства и да искат събиране на
доказателства, а именно - когато не са могли да посочат новите обстоятелства
или поисканите доказателства не са им допуснати от първоинстанционния
съд поради процесуални нарушения. Прието е, че в хипотеза като процесната,
когато първостепенният съд неоснователно е отказал допускането на
експертиза, касаеща установяване размера на претенцията, страната
обективно не е могла да посочи свързаните с това обстоятелства и да поиска
неговото увеличение в предвидения в закона преклузивен срок. Ето защо, ако
въззивната инстанция прецени за осъществени предпоставките на чл. 266, ал.
3 ГПК, както е сторил настоящия състав на съда с определението си от
2
22.02.2022г. и допусне поисканото във връзка с размера на претенцията
доказателство, на страната следва да се предостави съответно и възможността
да направи увеличение на иска, т. е. да упражни правото си, което не е могла
да упражни в предвидения в закона срок единствено поради процесуално
нарушение на съда. В противен случай би се стигнало до неоправдано
засягане на правата ѝ (с оглед преклудиращото действие на силата на
пресъдено нещо по отношение непредявената част от същото спорно право,
когато искът не е заявен като частичен) и би се обезсмислило изобщо
обжалването на първоинстанционния акт поради допуснато процесуално
нарушение във връзка със събирането на доказателства относно размера на
претенцията.
В процесния случай в нарушение на процесуалния закон
първоинстанционният съд е отказал да допусне експертиза, която да оцени
необходимите разходи за отстраняване на появилите се недостатъци в
изработеното по процесния договор, и по искане на ищеца при условията на
чл. 266, ал. 3 ГПК експертиза с последната задача е допусната от въззивния
съд. Именно въз основа на заключението по последната експертиза и при
първата процесуална възможност да получи информация от специалист за
стойността на заявените като необходими дейности за отстраняване на
възникналите недостатъци в изработеното, с писмена молба след депозиране
на заключението пред въззивния съд, ищецът е заявил искането си за
увеличение на размера на предявения по делото иск за обезщетение за
некачественото изпълнение по договора и при съобразяване на
горецитираната и споделяна от настоящия състав на съда практика на ВКС
искането му по чл. 214 ГПК се явява допустимо. Дължимата държавна такса е
внесена от ищеца, предвид на което и исканото увеличение на размера на
предявения иск от сумата 33 852 лв. на сумата 70 247,64 лв. следва да бъде
уважено от въззивния съд.
Неоснователни са поддържаните възражения от насрещната страна за
недопустимост на искането. Предмет на въззивен контрол е цялото
първоинстанционно решение по двете жалби на страните, включително в
частта му, с която искът е отхвърлен за горницата над 23 231,88 лв. до пълния
предявен размер, предвид на което и доводите за пълно уважаване на иска не
съответстват на данните по делото. Искът за обезщетение за некачествено
изпълнение на договора е един, независимо то даденото пояснение на
3
видовете недостатъци, проявили се след изпълнението, и необходимите за
отстраняването им според ищеца СМР, като противно доводите на
въззиваемата страна не се касае за отделни искови претенции, а цената на
предявения иск съобразно чл. 127, ал. 1, т. 3 ГПК следва да бъде посочена
общо, както е сторил и ищецът, и същата е равна на претендираната сума по
иска. Разбивка на претенцията по пера не е била необходима и е ненужно
дадена от ищеца, още повече, че по горните мотиви на съда ищецът не е
длъжен да знае стойността на всеки вид СМР, нито какви точно СМР са
необходими за отстраняване на наличните недостатъци в изработеното.
По изложените съображения искането на ищеца Държавна
психиатрична болница – Кърджали за допускане изменение на предявения по
делото иск чрез неговото увеличение следва да бъде уважено.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА ИЗМЕНЕНИЕ на предявения по делото от Държавна
психиатрична болница – Кърджали срещу ЕТ „АС – Строй – Я. С.“ иск чрез
увеличението му от сумата 33 852 лв. до сумата 70 247,64 лв. с вкл. ДДС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4