Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.С., 21.06.2011 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, гражданско отделение, ІІ-в
състав в публично заседание двадесет и пети март
две
хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗЛАТКА ЧОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ
АЛЕКСИЕВА
ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ
при
секретаря А.Л. и в присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното
от
съдия Петя Алексиева гр.д.№ 8040
по описа
за
2010 г. и за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 196 и сл. от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал.1 от ПЗР
на ГПК.
Обжалва се решение от 30.03.2010 г. СРС, гражданско
отделение, 73 състав, постановено по гр.д. № 5689/2007 г., с което е уважен
изцяло предявения иск с правно основание чл.34, ал.1 от ЗС за делба на
апартамент № *, находящ се в гр. С., ж.к. „Я.”, бл.**, вх.*, ет.*, ведно с
таванското и избеното помещение, както е и уважена претенция с правно основание
чл.282, ал.2 от ГПК /отм./ за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на
собствената на ищеца идеална част от процесния недвижим имот.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба от ответниците по делото.
Въззивниците твърдят, че решението е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуални правни норми. Твърди
се, че незаконосъобразно първоинстанционният съд е допуснал до делба процесния
апартамент като е приел, че дарствената сделка, предмет на нотариален акт № ***,
дело № 109/2003 г. е нищожна, тъй като към датата на извършване на дарението,
бракът между ответника П.М. и съпругата му Т. М. не е прекратен с влязло в сила
решение, т.е. семейната имуществена общност не е била прекратена по съдебен
ред. Поддържа се, че съдът не е взел предвид, че дарението е извършено със
съгласието на съпругата Т. М. и се отнася за притежаваната от бащата ½
идеална част от процесния апартамент. Поддържа се, че след смъртта на съпругата
Т. М. на 13.04.2004 г. получената в наследство ¼ идеална част е
преминала в собственост на дъщерята И.М. по силата на извършена доброволна
делба на 13.03.2006 г.
Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постанови друго, с което да отхвърли изцяло иска за делба на процесния
апартамент.
В срока по чл.201, ал.1 от ГПК /отм./ не е постъпило
становище от въззиваемата страна.
В о.с.з. въззивниците, поддържат
жалбата чрез своя процесуален представител и по съображения подробно изложени в
приложените по делото писмени бележки. Претендира разноски и за пред двете
инстанции.
Въззиваемият оспорва подадената
въззивна жалба чрез своя процесуален представител по съображения подробно
изложени в депозираната по делото писмена защита. Претендира разноски.
СГС, ІІ-в въззивен състав, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
В исковата си молба ищецът е поддържал,
че с ответниците са съсобственици на основание покупко-продажба, наследство от Т.
Н. М. и възлагане на недвижим имот по реда на чл.382, ал.1 от ГПК /отм./,
извършено с Постановление от 08.08.2006 г. на ДСИ на следния недвижим имот, а
именно: жилище-апартамент № 5, находящо се в гр. С., ж.к. „Я.”, бл.**, вх.*,
етаж * със застроена площ от 96 кв.м., заедно с принадлежащото му избено
помещение № 5 със светла площ от 9 кв.м., заедно с таванско помещение № 6 със
застроена площ от 12 кв.м., както и заедно с 4,23% идеални части от правото на
строеж върху мястото, върху което е построена сградата, представляващо държавна
земя от 576 кв.м. застроена площ. Твърдяло се е, че ищецът притежава ¼
идеална част, ответникът П.М.-1/2 идеална част, а ответницата И.М.-1/4 идеална
част от процесния апартамент.
Пред СРС ответниците са оспорили иска с
твърдението, че единствен собственик на целия апартамент е ответницата И.М., а
ответникът П.М. не притежава право на собственост.
Производството е в първа фаза на делбата по допускането
й.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема за
установено следното:
С удостоверение за граждански брак № 67/13.01.1954 г.
се установява, че на 13.01.1954 г. ответникът П.Р.М. е сключил граждански брак
с Т. Н. М., който брак е прекратен със смъртта на Т. Н. М. настъпила на
13.04.2004 г., видно от удостоверение за наследници № 2513/20.04.2004 г. на СО,
район С.. Нейни законни наследници и правоприемници са двамата ответници съпруг
П.Р.М. и дъщеря И.П.М..
По време на брака между страните на 05.06.1991 г.
ответникът П.Р.М. е придобил правото на собственост върху апартамент № 5,
находящ се в гр. С., ж.к. „Я.”, бл.**, вх.В, етаж 3 със застроена площ от 96
кв.м., заедно с принадлежащото му избено помещение № 5 със светла площ от 9
кв.м., заедно с таванско помещение № 6 със застроена площ от 12 кв.м., както и
заедно с 4,23% идеални части от правото на строеж върху мястото, върху което е
построена сградата, представляващо държавна земя от 576 кв.м. застроена площ. Т.е.
процесният апартамент се е намирал в режим на съпружеска имуществена общност.
Горното обстоятелство се установява от нотариален акт,
том VІІ, дело № 1396/91 г., а правото на собственост е придобито на основание
чл.134, ал.4 от ЗТСУ /отм./, а именно: недвижим имот купен с договор от
предприятие-инвеститор при общините-СМО „С.”-С..
С нотариален акт № ***, дело № 109/2003 г. на нотариус
С.К. с рег. № 270 на НК, се установява, че на 18.09.2003 г. ответникът П.М. е
дарил дъщеря си И.П.М., поставена под пълно запрещение и действаща чрез своята
майка и настойник Т. Н. М., със собствената си идеална част от процесния
апартамент.
С влязло в сила на 24.01.2007 г. Постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.08.2006 г. на ДСИ при СРС, надлежно вписано в
книгите за вписване на Служба по вписванията, Агенция по вписванията гр. С.,
ищецът е придобил правото на собственост върху ¼ идеална част от
процесния апартамент.
С нотариална покана с рег. № 1862 от 22.03.2007 г. на
нотариус В.П. с рег. № 206 на НК, надлежно връчена при условията на отказ,
удостоверен с подписа на свидетеля Игор Р. Х. на 24.03.2007 г., на ответника П.М.
в личното му качество и в качеството му на законен настойник на поставената му
под пълно запрещение дъщеря И.М. /установява се от протокол ПО-94-Ю-1 от 22.04.2004
г. на СО, район С./, последните двама ответници са поканени от датата на
получаване на нотариалната покана да предоставят на ищеца Д.Ц.Х., действащ чрез
своя баща и законен представител Ц.Д.Х., реална част от съсобствения процесен
апартамент за постоянно, ежедневно ползване, която да съответства на правата на
собственост на ищеца, а именно ¼ идеална част, евентуално за периодично
ползване в рамките на четири календарни месеца годишно по избор на ответниците,
респективно една седмица месечно, в противен случай ищецът ще претендира
обезщетение в размер на 500 лв. месечно за лишаването му от правото на ползване
на имота, съобразно правата му на собственост, ведно със законната лихва за
забава върху дължимите суми.
Пред СРС е разпитан свидетеля Н.Ц. Х., баба на ищеца,
която установява, че внукът й Д.Х. не е влизал никога в апартамента си в гр. С.
откакто е собственик. Свидетелката установява, че нито внукът й, нито синът й
са стъпвали в този апартамент, включително и след отправена до двамата
ответници покана.
От изслушаната пред СРС съдебно-техническа експертиза
се установява, че месечното обезщетение, което се полага на ищеца, съобразно
правата му на собственост, а именно ¼ идеална част, е в размер на 170
лв.
Това заключение е оспорено от ответниците, като във
връзка с извършеното оспорване е допусната нова съдебно-техническа експертиза,
изпълнена от друго вещо лице, чието заключение е идентично с това на първата
СТЕ. Същото не е оспорено от нито една от страните и е прието от съда с
определение в съдебно заседание, проведено на 14.12.2009 г.
От представеното пред настоящата въззивна инстанция
писмено доказателство-договор за доброволна делба от 13.03.2006 г. с нотариална
заверка на подписите с рег. № 2588 от 13.03.2006 г. на нотариус К.С.., надлежно
вписан в Служба по вписванията гр. С., се установява, че между двамата
ответници по делото е извършена доброволна делба като в дял и изключителна
собственост на И.П.М. е останал процесния апартамент.
От приложеното изпълнително дело № 4388/01 г. на ДСИ,
І отд., 2 уч. се установява, че е образувано на основание изпълнителен лист от
06.06.2001 г. по н.о.х.д. № 90/99 г. на Ботевградския районен съд, по силата на
който ответникът П.Р.М. е осъден да заплати на Ц.Д.Х. в качеството му на баща и
законен представител на малолетния Д.Ц.Х. сумата от 5 000 лв.
По искане на взискателя с молба от 17.06.2002 г. е
вписана възбрана върху процесния апартамент на 21.06.2002 г. /л.19 от
приложения дубликат на изпълнителното дело.
Т.е. както сделката дарение от 18.09.2003 г., така и
договорът за доброволна делба от 13.03.2006 г., са извършени след датата на
вписване на възбраната по молба на ищеца-взискател по изпълнителното дело.
При така установената фактическа обстановка съдът
приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.197 от ГПК
/отм./ от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От правна страна предявените искове са с правно
основание чл. 34, ал. 1 ЗС, във вр. с чл. 69, ал. 1 ЗН. В чл. 279 ГПК /отм/ е
посочен обема от юридически факти, които страните следва да изяснят в делбеното
производство, а това са правото на страните да участват в делбата, размера на
дяловете и имотите, които ще бъдат включени в делбената маса.
Безспорно между страните се установява наличието на
съсобственост между страните по делото, на
посочените правни основания: покупко-продажба, наследство и възлагане на
недвижим имот на публична продан.
Неоснователно е възражението на ответниците, че
единствен собственик на имота е ответницата И.М. на основание дарение,
наследство и доброволна делба.
Сделката дарение, предмет на нотариален акт № ***,
дело № 109/18.09.2003 г. е нищожна на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД като сключена
в нарушение на императивна норма на закона-чл.22, ал.1, изр.2 от СК /отм./,
поради което ½ идеална част от правото на собственост върху процесния
апартамент не е преминало в патримониума на ответницата И.М.. Съобразно
цитираната правна норма, докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се
разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на
имуществената общност.
Безспорно от доказателствата
по делото се установява, че към датата 18.09.2003 г. бракът между съпрузите П.Р.М.
и Т. Н. М. не е бил прекратен, това на практика е станало на 13.04.2004 г. със
смъртта на съпругата Т. М..
При това положение П.М. не е
могъл законосъобразно да прехвърли по безвъзмезден начин своето участие в
общата вещ, защото съпрузите нямат изразени дялове и защото това би означавало
да се превърне в индивидуална собственост един обект, за който кодексът
категорично държи да бъде общ.
Поради това и дарението като
сделка се явява нищожно и съответно не е породило своите правни последици.
Неоснователно е възражението
на въззивниците, че съдът не е взел
предвид, че дарението е извършено със съгласието на съпругата Т. М.. Това
съгласие би било от значение, ако се касаеше за разпореждане от единия съпруг с
имущество-негова индивидуална собственост, каквото процесното жилище не е.
След смъртта на Т. Н. М. на 13.04.2004 г. процесният
апартамент е останал собствен на ответника на лично основание в размер на
½ идеална част. Частта на Т. М. е наследена поравно от двамата
ответници, а именно по ¼ идеална част. Т.е. към 13.04.2004 г. ответникът
П.М. е бил собственик на ¾ идеални части от процесния апартамент, а
ответницата И.М. на ¼ идеална част.
От своя страна ищецът е станал собственик на ¼
идеална част на основание влязло в сила на 24.01.2007 г. Постановление за
възлагане на недвижим имот от 08.08.2006 г. на ДСИ при СРС.
Договорът за доброволна делба от 13.03.2006 г. е
частично недействителен по отношение на ищеца на основание чл.346, ал.2 от ГПК
/отм./, доколкото сделката е извършена след момента на вписване на възбраната
върху имота, което е станало на 21.06.2002 г.
При това положение и
съобразно събраните по делото доказателства правилно първоинстанционният съд е
приел, че имотът е съсобственост при следните квоти: за ищеца Д.Ц.Х.-1/4
идеална част, за ответника П.Р.М.-1/2 идеална част и за ответницата И.П.М.-1/4
идеална част и правилно, и законосъобразно е допуснал имота до делба при
посочените квоти.
Правилно и законосъобразно е
уважена и претенцията по чл.282, ал.2 от ГПК /отм./.
Безспорно от доказателствата
по делото се установява, че процесният апартамент се ползва само от двамата
ответници, от което ползване ищецът е лишен за своята ¼ идеална част от
правото на собственост. Размерът на претенцията е доказан, съобразно
заключението на съдебно-техническата експертиза.
Предвид горното и поради
пълно съвпадане на крайните изводи на двете инстанции и на основание чл.208,
ал.1 от ГПК /отм./ първоинстанционното решение
следва да се остави в сила.
Въззиваемата страна е
направила искане за разноски. Съгласно
чл. 293а ГПК (отм.) страните заплащат разноските съобразно стойността на
дяловете им, а по присъединените искове в делбеното производство разноските се
определят по чл. 64 ГПК (отм.). Разпоредбата обаче е относима само в
първоинстанционното производство по допускане и извършване на делбата, а при
обжалване пред въззивната, респ. касационната инстанция следва да се приложат
общите правила за присъждане на направените от страните разноски съобразно
изхода от обжалването.
Искането е направено
своевременно, но не следва да бъде уважавано, тъй като до приключване на
устните състезания, въззиваемата страна не е ангажирала писмени доказателства,
удостоверяващи извършването на разноски пред настоящата инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ в сила решение от 30.03.2010 г. СРС, гражданско
отделение, 73 състав, постановено по гр.д. № 5689/2007 г.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на
страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.