Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260001 14.01.2022 г.
град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На 16 декември две хиляди, деветнадесет и първа година
в открито заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
Съдебен секретар Таня Кемерова,
като разгледа докладваното от съдията
докладчик МАВРОДИЕВА
гражданско дело № 55 по описа за 2019
година, за да постанови решението, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба от М.В.М. против Й.В.В., с правно основание чл.240 и чл. 86 ал.1 ЗЗД, с
цена на исковете – 225 000 лева главница, като частичен от 230 000
лева главница, представляваща неплатена сума по договор за заем от
22.11.2013г., 68 500 лв. мораторна лихва за периода 22.05.2016г. до 22.05.2019г., както и законна лихва върху
сумата, считано от предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
вземането.
Ищцата М.В.М. твърди в исковата си
молба, че по силата на договор за заем от 22.11.2013г. предоставила на Й.В.В.
сума в размер на 230 000 лв., със срок на връщане до 22.11.2015г. Съобразно
чл.3 от договора страните договорили възнаградителна лихва 0.05 % месечно върху
стойността на даденото в заем. В изпълнение на договореното в чл.2 от договора
заемната сума била преведена на заемателя по посочената от него банкова сметка ***
–клон К. на 22.11.2013г. Към момента на исковата молба заемната сума не била
върната на посочената дата 22.11.2015г. Моли съдът да осъди длъжника Й.В.В. да
й заплати сумата 293 500 лв., от които – 225 000 лева главница, като
частичен от 230 000 лева главница, представляваща неплатена сума по
договор за заем от 22.11.2013г., 68 500 лв. мораторна лихва за периода от
22.05.2016г. до 22.05.2019г., както и законна лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, ведно с
разноските.
Ответникът Й.В.В., чрез пълномощника си адв.
М.Д., оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва твърденията в
исковата молба, защото никога не бил получавал от ищцата каквато и да било сума
в заем. Заявява, че при ЧСИ Д. Ц. имало висящо изпълнително дело № 298/2012г.
по което взискател бил ответникът, а длъжник ищцата М.М.. Прави възражение за
прихващане на евентуалното вземане на ищцата по настоящото дело с вземането на
ответника по изп. дело, като счита, че с това претенцията на ищцата се
погасявала изцяло. Претендира разноски.
В първото съдебно заседание ответникът Й.В.
чрез пълномощника си адв. М. Д. прави възражение за прихващане на основание чл.
103 ЗЗД, със задължения на ищцата към него, предмет на два договора за цесии от
14.12.2020г., които представя по делото заедно с уведомления по чл. 99, ал.3 ЗЗД, потвърждения от цедентите, пълномощни и други. Общият размер на двете
вземания на ищцата твърди, че е 358 748.81 лв., включващ: По Договор за
прехвърляне на вземания от 14.12.2020г., сключен между „С.Г.Г.“ ЕАД и Й.В.В.,
за част от вземанията, произтичащи от Договор за банков кредит № 359 -019 от
28.01.2008г., сключен между П. АД и „Е.“ ЕООД, със солидарен длъжник М.В.М. и „А.“
ООД, представляващи главница - 36000 лв., заедно със законна лихва върху
главницата за периода 14.12.2020г. до 18.03.2021г. – 940 лв.; По договор за
прехвърляне на вземания от 14.12.2020г., сключен между “К. БГ“ АД и Й.В.В., за всички вземания, произтичащи
от Договор за кредит за покупка на недвижим имот HL 41988 от 05.08.2008г., сключен между Ю.Б.“ АД и М.В.М.
и С.П.М., включващи главница - 305 336.14 лв. и законна лихва върху
главницата за периода 14.12.2020г. до 18.03.2021г. – 7972.67 лв.; адв. хонорар
8500 лв.
От изложените в исковата молба обстоятелства, съдът
намира,че правното основание на исковете е чл. 240 ЗЗД. Ищецът носи тежестта да докаже реалното предаване на
заемната сума, както и размера на дължимото по договора възнаграждение.
Ответникът носи доказатателствена тежест да докаже възраженията си в отговора –
наличието на задължения на ищцата към него и размера на задължението й по
възражението за прихващане на основание догорор за цесия – чл. 99, ал.4 ЗЗД,
както и наличието на предпоставките за извършване на прихващане, съгласно чл.
103 ЗЗД.
Съдът, след
като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК намира за установено следното:
Страните са
сключили договор за заем от 22.11.2013г. по симата на който М.В.М. е предала на
Й.В.В. сумата 230 000 лв. за срок от 2 години, след изтичането на който
срок заемателят се е задължил да върне сумата. М.В. е изпълнила задължението си
по договора – извършила е превод на сумата по заема на 22.11.2013г. по банкова
сметка ***. Като възнаграждение по деговора е уговорено заплащане на лихва в
размер на 0.05 % месечно върху стойността на заемната сума.
С влязло в
сила на 07.10.2020г. решение по гр.д.№ 3303/2018г. по описа на Казанлъшкия
районен съд, потвърдено с решение по гр.д.№ 1449/2020г. по описа на
Старозагорския районен съд, е уважен частичен иск за сумата 5000 лв.,
представляваща част от цялата сума от 230 000 лв., дължима по договор за
заем от 22.11.2013г., заедно със законната лихва от датата на исковата молба
-19.12.2018г. до окончателното изплащане на сумата и 1200 лв. разноски.
В хода на
производството по настоящото дело на 14.12.2020г. с договор за цесия, сключен между
„С.Г. Г.“ ЕАД като цедент и ответника Й.В.В. като цесионер, последният е придобил
вземане на ищцата М.В.М. - солидарен длъжник, задължена заедно с „Е.“ ЕООД гр.К.
и солидарния длъжник „А.“, представляващо част от общото задължение по Договор
за банков кредит № 359-019/ 28.01.2008г. и всички сключени анекси към него, за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен
лист и е образувано изп. д. № 298/2012г. по описа на ЧСИ Д. Ц., рег. № **, с
район на действие ОС- Стара Загора, което задължение към датата на сключване на
договора е в размер на 59312.22 лв., за размера на 36 000 лв., включващо
главница - 19 000 лв., 3500 лв.- лихва и 13500 лв. – законна лихва.
С потвърждение
от 16.12.2020г. цедента „С.Г.Г.“ ЕАД,
гр.С. е потвърдил писмено прехвърлянето на вземанията си на Й.В.В. за частта
36 000 лв. по посочения по – горе
договор за банков кредит.
С уведомление
по чл. 99, ал.3 ЗЗД, връчено на 18.03.2021г. в съдебно заседание на
пълномощника на ищцата М.В. - адв. Л.Р., последната е уведомена за извършеното
прехвърляне на част от вземането на „С.Г. Г.“ ЕАД на Й.В.В., по договор за
банков кредит № 359 -019 от 28.01.2008г. и анекси към него, сключен между П. АД
и „Е.“ ЕООД, по който ищцата е съдлъжник, за вземане в размер на 36 000
лв., по договор за цесия от 14.12.2020г.
Уведомлението е изпратено от Й.В.В., действащ като пълномощник на
цедента „С.Г. Г.“ ЕАД, по силата на нотариално заверено пълномощно от
06.01.2021г.
На
14.12.2020г., с договор за цесия, сключен между „ К. БГ“ АД гр.С. като цедент и ответника Й.В.В. като
цесионер, последният е придобил вземане на ищцата М.В.М. - кредитополучател,
задължена заедно със С.П.М., представляващо цялото задължение по Договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL 41988 от 05.08.2008г., ведно със сключените анекси и
допълнителни споразумения, сключен между Ю.Б.“ АД - кредитор и М.В.М. и С.П.М.
– кредитополучатели, в общ размер 305 336.14 лв., включващи главница – 158
530.68 лв., лихва - 139.189.95 лв., съдебни разноски -7442.14 лв. и 174 лв. –
такси, за които вземания в полза на банката е издаден изпълнителен лист и е образувано
изп. дело № 3647/2020г. по описа на ЧСИ Г.И., рег. № 765, с район на действие
ОС – Стара Загора.
С потвърждение
от 16.12.2020г. цедентът „К. БГ“ АД гр.С.
е потвърдил писмено прехвърлянето на вземанията си на Й.В.В. за всички
вземания, произтичащи от посочения по – горе договор за кредит за покупка на
недвижим имот.
С уведомление
по чл. 99, ал.3 ЗЗД, връчено на 18.03.2021г. в съдебно заседание на
пълномощника на ищцата М.В. - адв. Л.Р., последната е уведомена за извършеното
прехвърляне на всички вземания на „К. БГ“ АД на Й.В.В., по договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL 41988 от
05.08.2008г., ведно със сключените анекси и допълнителни споразумения, сключен
между Ю.Б.“ АД - кредитор и М.В.М. и С.П.М. – кредитополучатели, по договор за цесия от
14.12.2020г. Уведомлението е изпратено
от Й.В.В., действащ като пълномощник на цедента „К. БГ“ АД, по силата на
нотариално заверено пълномощно от 06.01.2021г.
Представен е изпълнителен лист от 29.03.2012г. на КРС по гр.д.№
964/2012г.
За изясняване на обстоятелствата по делото е назначена съдебно –
икономическа експертиза, която е представила заключение. От заключението се
установява, че размерът на законната лихва върху главницата от 225000 лева за
периода от 22.05.2016г. до 22.05.2019г. е 68500.00лв.
Размерът на законната лихва върху главницата от 305336.14 лева за периода от 14.12.2020г. до 18.03.2021г. е 8057.48лв.
Вещото лице е установило, че вземането по Договор за банков кредит №359-019/
28.01.2008г. е осчетоводено като предсрочно изискуемо на 08.10.2012г. Последната
вноска от страна на кредитополучателя е направена на 23.03.2012г. С
уведомителни писма, относно предсрочната изискуемост на кредита са уведомени: кредитополучателят
„Е.“ ЕООД /изх.№ 02-359-151/24.09.2012г./ , солидарния
длъжник „А.“ АД /изх.№ 02-359- 152/24.09.2012г/ - на
25.09.2012г., а солидарният длъжник М.М. /изх.№ 02-359-152/24.09.2012г./ е
уведомена на 28.09.2012г.
Вземането на „Ю.Б.”АД от кредитополучателя М.В.М. по Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 41988/05.08.2008г., отпуснат на 07.08.2008г. за сумата 109 419.00 швецарски франка е станало автоматично предсрочно изискуемо с издаването на изпълнителен лист от PC - К. на 29.03.2012г. По гр.дело №964/2012г. и издадената заповед №649/27.03.2012г. на PC - К. М.В.М. е осъдена да заплати: 108551.16 швейцарски франка - главница; 18000.98 швейцарски франка - лихви от 07.09.2009г. до 26.03.2012г.; 1051.05 швейцарски франка-такси от 08.12.2009г. до 26.03.2012г.; законна лихва върху главницита, считано от 28.03.2012г. до изплащане на вземането; 7165.41лв. - разноски по производството.
Последната вноска от страна на кредитополучателите преди обявяването на кредита за предсрочно изискуем е на 07.01.2010г., когато са погасени 3.41 швейцарски франка лихви. На 27.12.2012г. са погасени разноски по договора за банков кредит в размер на 13101.52 лв., от общо дължими13275.52лв.
Законната лихва върху главницата от 36000 - общ размер на задължението, произтичащо от Договор за прехвърляне на вземания /Цесия/ от 14.12.2020г., сключен между „С.Г.Г.” ЕАД в качеството му на „Цедент” и Й.В.В. в качеството му на „Цесионер” за периода от 14.12.2020г. до 18.03.2021г. е 950.00лв.
Законната лихва върху главницата в размер на 305336.14 лв. за периода от 14.12.2020г. до 18.03.2021г. е 8057.48лв.
От заключението се установява, че
по Договора за цесия от 14.12.2020г. сключен между цедента „К. БГ” АД и
цесионера Й.В.В., с рег.№ 13958/14.12.2020г. на нотариус П.П.с рег.№ ** на НК е
отразено плащане на продажната цена от страна на цесионера в счетоводството на
„К. БГ” АД. Вземането е продадено на стойност 30 000лв. От банковата си сметка Й.В.В.
е платил по сметката на „К. БГ” ЕАД - 30 000лв., с вписано основание: Договор
за покупка от 14.12.2020г. Платежният документ е отразен в банковото извлечение
на дружеството за 14.12.2020г.
По Договора за цесия от 14.12.2020г.
сключен между цедента „С.Г.Г.”ЕАД и цесионера Й.В.В., с рег.№
13957/14.12.2020г. на нотариус П.П.с рег.№ ** на НК е отразено плащане на
продажната цена от страна на цесионера в счетоводството на „С.Г.Г.” ЕАД. Вземането
е продадено на стойност 35000 лв. От банкова сметка ***, Й.В.В. е платил по
сметката на „С.Г.Г.” ЕАД - 35 000лв., с вписано основание: Договор за покупка
от 14.12.2020г. Платежният документ е отразен в банковото извлечение на
дружеството за 14.12.2020г.
При така
установените факти и обстоятелства по делото, могат да се направят следните
правни изводи:
Решението по уважен частичен
иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в
друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащо от същото право. Разпоредбата на чл.
298, ал. 1 ГПК очертава субективните и обективните предели на силата на
пресъдено нещо на влязлото в сила решение: решението влиза в сила между същите
страни, за същото искане и на същото основание. Съгласно т. 18 от ТР № 1/04.01.2001 г.
на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК със сила на пресъдено нещо се ползува
само решението по отношение на спорното материално право, въведено с
основанието и петитума на иска като предмет на делото. Предмет
на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално
право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца, съдържащо
се в исковата молба. В исковата молба ищецът следва да индивидуализира спорното
материално право чрез основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща
твърдените от ищеца факти и обстоятелства, от които произтича претендираното
субективно материално право, т. е. правопораждащите юридически факти. Спорното
право се индивидуализира и чрез неговите субекти /страни по материалното
правоотношение/, посочени в основанието на иска. Чрез петитума на исковата
молба ищецът конкретизира неговото съдържание /в какво се състои претендираното
или отричаното право, исканата правна промяна/ и вида на търсената защита /дали
ищецът иска установяване на съществуването или несъществуването на спорното
право, или осъждане на ответника, или правна промяна/. Правната квалификация на
спорното право се определя от съда въз основа на заявените от ищеца основание и
петитум.
При предявяване на осъдителен иск за парично вземане в петитума на
исковата молба ищецът сочи и размера на иска. Когато ищецът претендира с
петитума на исковата молба само част от размера на вземането, той предявява
частичен иск. Посоченият в исковата молба юридически факт, от който произтича
спорното право, представлява основанието на иска, включително при предявяването
му като частичен. Независимо, че с частичния иск се търси защита в ограничен
обем, въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно
и неделимо, както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при
последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от
същото право. В основанието на иска се включват всички факти, очертани от
хипотезиса на правната норма, въз основа на които се поражда претендираното или
отричано от ищеца спорно материално право. При постановяване на решението съдът
е длъжен да обсъди събраните доказателства, възражения и доводи на страните, да
установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да
направи извод за възникването, съществуването, прекратяването или погасяването
на съответното материално правоотношение, разбирано като двустранна правна
връзка, обединяваща корелативни субективни права и юридически задължения от
момента на тяхното възникване до реализацията им - аргумент от чл.
235, ал. 2 и чл.
236, ал. 2 ГПК.
Обективните предели на СПН очертават нейния предмет -
правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото,
и субективното материално право, което произтича от него, а субективните
предели - страните по материалното правоотношение, както и лицата, които, макар
и да не са страни, са обвързани от установеното положение. Белезите, които
индивидуализират всяко материално правоотношение и съответно субективно
материално право, представляват обективни предели на СПН, а именно:
юридическите факти, от които спорното право произтича, съдържанието на спорното
право /в какво се състои то/ и неговото правно естество /правна квалификация/.
Субективното материално право не може да бъде установено извън правопораждащите
го факти, извън основанието му. Страните по материалното правоотношение са
необходимата част от обективните и субективни предели на СПН.
При исковете за правоотношение, вкл. за
парично вземане, фактите са индивидуализиращи белези, а предмет на установяване
са накърненото субективно материално право и правоотношението, от което то
произтича - тяхното съществуване може да бъде отречено, въпреки че всички
правопораждащи факти са се осъществили, както и въпреки че някои от
правопораждащите факти не са се осъществили. Материалното правоотношение се
индивидуализира от целия фактически състав, независимо от това кои факти са се
осъществили и кои - не. Силата на пресъдено нещо на решението, постановено по
иска за защита на правото в пълния му обем, препятства последващото твърдение
на ищеца, че вземането му е по-голямо, възражението на ответника, че то е
по-малко, както и последващите твърдения и възражения на ответника, че
вземането се дължи на друго основание, съответно друго материално
правоотношение. Задължението за неоспорване се отнася до всеки елемент на
установеното или отречено от съда спорно право - не само до неговия размер, но
и до основанието и правната му квалификация.
В хипотезата на уважен изцяло частичен иск
останалата част от вземането също може да съществува, но е възможно и да не
съществува. Обективните предели на СПН на положителното съдебно решение по
частичния иск се изчерпват с предмета на делото, а по останалата част може да
се формира нова - различна СПН.
При уважаване на частичния иск обективните предели на СПН обхващат
основанието на иска, индивидуализирано посредством правопораждащите факти
/юридическите факти, от които правоотношението произтича/, страните по
материалното правоотношение и съдържанието му до признатия размер на спорното
субективно материално право. Поради това, че общите правопораждащи юридически
факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част
от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за
останалата част от вземането.
В случаите, когато предмет на последващия иск за съдебна защита е
разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално
право, същото вземане, но в останалия незаявен с предявения преди това частичен
иск обем. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в различен обем,
различни части. Предвид правоустановяващото и преклудиращото действие на СПН е
недопустимо в последващия исков процес за остатъка от вземането да се спори
относно основанието на вземането и правната му квалификация.
След като със СПН е установено, че правоотношението, въз основа на
което се претендира непогасено парично вземане, е възникнало валидно, поради
което частичният иск е уважен, то е недопустимо в последващ исков процес за
разликата до пълния размер на вземането да се пререшава въпросът дали същото
правоотношение е възникнало, нито каква е правната му квалификация. Аргумент за
този извод е и обстоятелството, че в диспозитива на съдебното решение съдът се
произнася не само за размера на вземането, но и относно основанието /какво
представлява и от какво произтича присъденото вземане/, предвид изискването на чл.
236, ал. 1, т. 5 ГПК в решението да бъде посочено какво постановява съдът
по съществото на спора, и с оглед СПН на диспозитива съобразно постановките на ТР № 1 от 4.01.2001 г.
на ВКС по т. гр. д. № 1/2000 г., ОСГК, т. 18.
След като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният
частичен иск, са установени фактите, релевантни за съществуването на
претендираното право, макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването
в последващ процес по иск за разликата до пълния размер на вземането,
произтичащо от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на
субективното материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението
факти и водещи до унищожаването му, е преклудирано.
Формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от
вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била
предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез
плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение
на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се
твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с
предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не
може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния
размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани
при разглеждането на частичния иск. В този смисъл са постановките на
Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г., постановено по тълк. д. № 3/2016г. по описа на ВКС,
ОСГТК.
Предявеният
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД е основателен. Безспорно е по делото, че
заемодателката М.В. е изпълнила задължението си по договора за заем от
22.11.2013г. като е предала на заемателя
сумата 230 000 лв., а заемателят е поел залъжение за връщане на заетата
сума в срок до 22.11.2015г. Не са налице твърдения от ответника, че същия е
върнал сумата. Ето защо и предвид установената по гр.д. №3303/2018г. по описа
на Казанлъшкия районен съд, основателност на частичния иск за сумата 5000 лв.,
представляваща част от цялата сума от 230 000 лв. по договор за заем от 22.11.2013г.,
съдът намира, че е безспорна дължимостта на останалата част от вземането за
заемната сума 225 000 лв.. Същата се дължи заедно със законната лихва за
периода 22.05.2016г. до 22.05.2019г. в размер на 68500 лв., установен в
заключението на вещото лице по СИЕ, назначена по делото. Сумата е дължима
заедно със законната лихва, от датата на исковата молба. Основателна са и
претенциите: за разноски за държавна такса -11740 лв.; разноски за вещи лице –
380 лв. и адв. хонорар – 1000 лв.
По направеното
от ответника Й.В.В. възражение за прихващане, съдът намира за установено
следното:
Фактическият състав на правото да се извърши прихващане по
чл.103, ал.1 ЗЗД включва следните елементи: съществуването на две насрещни и
действителни вземания /задължения/, с предмет пари или еднородни и заместими
вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане. Прихващането по чл.103,
ал.1 ЗЗД, като един от способите за прекратяване на насрещни задължения до
размера на по-малкото от тях, както и различието между изявлението за
прихващане и възражението за прихващане, са предмет на разглеждане в
непротиворечивата практика на ВКС, създадена по реда на чл.290 ГПК, както и в
доктрината. В хипотезата на съдебно прихващане на две насрещни вземания, при
неликвидност на активното вземане към момента на въвеждането му в процеса,
правният ефект на съдебното прихващане настъпва занапред – след влизане в сила
на съдебното решение. Изискването за изискуемост и ликвидност на вземането, с
което се иска извършване на компенсация, касае възникването и упражняването на
потестативното право на извънсъдебно прихващане, като правопогасяващият ефект
настъпва с факта на отправяне на изявление по чл.104, ал.1, пр.1 ЗЗД;
възражението за прихващане, надлежно предявено във висящо исково производство,
съставлява допустимо процесуално действие за защита срещу предявения иск и
съдът следва да го приеме и да се произнесе по него и при неликвидно вземане;
липсва процесуална пречка за едновременно предприемане пред съда на материалноправно
изявление за прихващане и на възражение за прихващане, които обаче следва да
бъдат разграничени, съответно разгледани от съда в поредността, в която са
заявени, както и в зависимост от техния ефект. В този смисъл са решение по т.д.
№ 3164/2015 г. на ВКС, I т.о. и решение по т.д. № 2839/2017 г. на ВКС, II т.о.
Възражението за прихващане на основание
чл. 103 ЗЗД, направено от ответника Й.В., със задължения на ищцата към него, се
основава на два договора за цесия от 14.12.2020г., представени по делото,
заедно с уведомления по чл. 99, ал.3 ЗЗД, потвърждения от цедентите и
пълномощни.
Възражението на пълномощника на ищцата М.В. – адв. Р. за
липса на надлежно уведомяване на ищцата, чрез връчването на уведомленията по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД на нея като пълномощник без правомощия да получава такива уведомления,
съдът намира за неоснователно. Връчването на уведомленията за договорите за
цесия от 14.12.2020г. касаят възражение за прихващане на ответника, като негово
защитно средство в настоящото производдство по предявен иск с правно основание
чл. 240 ЗЗД, а процесуалният представител на ищцата има процесуалното право да
получава всички книжа, постъпващи по делото от другата страна. Ето защо ищецът следва да се счита за редовно уведомен за сключените
два договора за цесия, както и редовно му е връчено уведомлението за прихващане
от ответника на основание чл. 103 ал.1 ЗЗД, считано от датата на съдебното
заседание – 18.03.2021г. С
връчването на уведомлението за прихващане на ответника на пълномощника на
ищеца, последният се счита за редовно уведомен за изявлението на ответника,
считано от 18.03.2021г.
Възражението
на ищцата за преклузия на възражението за прихващане, съдът намира за неоснователно,
тъй като видно от доказателствата – договори за цесия от 14.12.2020г., то касае
нововъзникнали след подаване на отговора на ответника обстоятелства, които са
от значение за спора.
Възраженията на
ищцата за липса на ликвидно и изискуемо вземане на ответника срещу нея, съдът
намира за неоснователно, доколкото съдебно прихващане може да бъде извършено и
с незискуемо и неликвидно вземане на насрещната страна. Правният ефект при
съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с което се
установява съществуването на насрещното вземане, неговата изискуемост и
ликвидност.
Възраженията на
ищцата за нищожност на договорите за цесия от 14.12.2020 г., поради липса на
основание и противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал.1 ЗЗД, както и за
унищожаемост поради сключване при явно неизгодни условия – чл. 33 ЗЗД, съдът
намира за неодопустими. От една страна
за ищеца липсва правен интерес, доколкото обявяването на договорите за цесия за
недействителни на някое от твърдените основания няма да се отрази като цяло на
дължимоста на вземането, предмет на цесиите, произтичащи от договори за кредит.
От друга страна ищецът не е правно легитимиран да се позове на нищожност на
договорите за цесия, тъй като не е страна по тези договори. Прехвърлянето на
вземане по чл.99 ЗЗД представлява договор между кредитора по едно облигационно
отношение и трето лице - нов кредитор, по силата на който вземането преминава
върху цесионера и има действие за длъжника от деня на съобщаването на цесията
от цедента на длъжника. Длъжникът не е страна по договора за прехвърляне на
вземането, но действието на цесията спрямо него има за последица правото на
цесионера да иска изпълнение от длъжника и съответно задължение длъжникът да
престира на цесионера. Цесията е предвиден в закона случай по смисъла начл. 21,
ал. 1 ЗЗД. След съобщаване на цесията по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД, старият
кредитор се счита за заменен с новия кредитор, като се постига резултат
аналогичен на активната субективна новация, но без длъжникът да е страна по
договора между цедента и цесионера. От гледна точка на процесуалните
предпоставки цесионерът е частен правоприемник, правоприемството е факт, чието
правно значение се определя от закона. Разпоредбата на чл. 226, ал.1 ГПК се
отнася до прехвърляне на спорното материално право при висящ исков процес,
което не се отразява на хода му и съгласно чл.226, ал.З ГПК силата на присъдено
нещо на решението ще обвързва правоприемника, а в изпълнителното производство
са приложими правилата начл. 429, ал. 1 ГПК, при които законът отчита
субективните предели на изпълнителния титул.
Предвиденото в чл. 75, ал. 2, изр. 1 ЗЗД осигурява погасителния ефект на
изпълнението на длъжника, извършено на цесионера, дори и в хипотезата на
нищожност на цесията. Правно релевантно за действието на цесията е единствено
съобщението до длъжника, извършено от цедента. Цесионерът става титуляр на
вземането в отношението със стария кредитор с прехвърлянето му, но действието
спрямо длъжника е от съобщаване на прехвърлянето от цедента на осн. чл. 99, ал.
4 ЗЗД. По тези съображения съдът намира, че не следва да обсъжда тези
възражения по същество.
Възражението за
прихващане, заявено в хода на висящия исков процес, е допустимо и когато
вземането не е ликвидно, нито изискуемо. В тази хипотеза на съдебно прихващане
погасителния ефект настъпва, след като влезе в сила решението, тъй като от този
момент вземането става ликвидно и безспорно. Тълкуването на разпоредбата на
чл.103, ал.2 ЗЗД е, че съдебно прихващане се допуска и след като вземането е
погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността.
По изключение, съгласно чл.103, ал.2 ЗЗД прихващането запазва своето
погасително действие, макар и това действие да се проявява, след като
насрещното вземане е покрито с давност.
Съдебното прихващане
погасява насрещните вземания занапред, а не от деня на възражението за
прихващане. Становището е аргументирано с чл.298, ал.4 ГПК, съгласно който
силата на пресъдено нещо на съдебното решение се разпростира и върху вземания,
предявени с възражение за прихващане. Вземането, предявено в процеса с
възражение за прихващане, става ликвидно дори да е било спорно, тъй като за
напред получава качеството на „присъдено нещо”. В този смисъл е решение № 225
от 28.05.2011 г. по т. д. № 631/2010 г. ВКС, ІІ т. о., постановено по реда на
чл.290 и сл. ГПК, в което са разгледани предпоставките за прихващане, като са
разграничени хипотезите на прихващане в материалноправен аспект - чл.103, ал.1 ЗЗД, и на съдебна компенсация, като е изразено принципното становище, че във
всички случаи за настъпване на ефекта на компенсацията /прихващането/ -
погасяване на насрещните вземания за пари или за еднородни и заместими вещи е
до размер на по-малкото от тях. От гледна точка на процесуалното право
евентуалното възражение за прихващане е процесуално действие за защита срещу иска,
при което за разлика от материалноправното възражение, съдебната компенсация
погасява насрещните вземания занапред. Поради това без значение за
допустимостта му е дали компенсационното правоотношение е настъпило преди или
след предявяването на иска, тъй като ефектът на прихващането ще се прояви след
установяване с влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и
на тяхната изискуемост - чл.298, ал.4 ГПК. Фактическият състав на правото да се
извърши прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД включва: съществуването на две
действителни вземания/ задължения/ ; вземанията да са насрещни; двете вземания
да имат за предмет пари или еднородни и заместими вещи; вземането на страната,
която прихваща / активното вземане/ да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането,
по което няма спор между страните по материалното правоотношение, както и
установеното с влязло в сила съдебно решение вземане. В този смисъл е и решение
№ 148 от 29.10.2009г., по т.дело № 79/2009г. на ВКС, ІІ т.о.
От
заключението по назначената СИЕ се установи, че вземането
по Договор за банков кредит №359-019/ 28.01.2008г. е осчетоводено като
предсрочно изискуемо на 08.10.2012г. Вземането
на „Ю.Б.”АД от кредитополучателя М.В.М. по Договор за кредит за покупка на недвижим
имот № HL 41988/05.08.2008г.,
отпуснат на 07.08.2008г. за сумата 109 419.00 швецарски франка е станало
автоматично предсрочно изискуемо с издаването на изпълнителен лист от PC - К. на 29.03.2012г.
Възражението на ищцата за изтекла
погасителна давност върху вземанията, произтичащи от Договори за банков
кредит №359-019/ 28.01.2008г. и Договор за кредит за
покупка на недвижим имот № HL 41988/05.08.2008г.,
отпуснат на 07.08.2008г., съдът намира за основателни.
Първото
вземане е станало изискуемо на 08.10.2012г., поради което погасителната давност
на същато е настъпила на 08.10.2017г. Второто вземане е станало изискуемо с издаването на изпълнителен лист
от PC - К. от 29.03.2012г.,
поради което погасителната давност по същото е изтекла на 29.03.2017г.
Правният ефект
при съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното решение, с
което се установява съществуването на насрещно вземане, неговата изискуемост и
ликвидност. С влизане в сила на решението спорното, неликвидно насрещно вземане
става ликвидно. Няма пречка да се извърши съдебно прихващане на пасивното
вземане с насрещно активно вземане, което е погасено по давност, ако преди
изтичането на давностния срок за активното вземане са били налице
предпоставките за извънсъдебното прихващане по чл.103, ал.1 ЗЗД. В хипотезата
на съдебно прихващане с неликвидни насрещни вземания / или едно от тях/,
правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в сила на съдебното
решение и занапред.
Пасивното вземане на ищцата е било
изискуемо и ликвидно към 22.11.2015г., към която дата активните вземания на
цесионерите по двата договора за кредит са били ликвидни и изискуеми, поради
което следва да се извърши прихващане между вземането на ищцата по основния иск
и вземанията на ответника по възражението за прихващане до размер на по-
малкото вземане.
Пасивното
вземане на ищцата М.В.М. по основния
иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, съгласно изявлението за прихващане на
ответника Й.В.В. включва: главница - 225 000 лв. по гр.д.№ 55/2019г. по описа на ОС
– Стара Загора; законна лихва върху главницата за периода 22.05.2016г. до
22.05.2019г. – 68 500 лв.; законна лихва от датата на исковата молба 25.05.2019г.
до 18.03.2021г. – 41625 лв.; държавна такса -11740 лв.; адв. хонорар – 1000 лв.; главница по гр.д.№ 3303/2018г. на РС – К. –
5000 лв.; законна лихва върху главницата за периода 19.12.2018г. – 18.03.2021г.
– 1140.28 лв. ; държавна такса – 200 лв. ; адв. хонорар – 2000 лв. или общо 355 205.28
лв.
Активното
вземане на ответника Й.В.В. към ищцата М.В.М., произтичащо от двата
договора за цесия от 14.12.2020г., съгласно изявлението за прехващане, е в размер
358 748.81 лв., и включва: Вземане по договор за цесия от 14.12.2020г.,
сключен между „С.Г.Г.“ ЕАД и Й.В.В., за част от вземанията, произтичащи от
Договор за банков кредит № 359 - 019 от 28.01.2008г., сключен между П. АД и „Е.“
ЕООД, със солидарен длъжник М.В.М. и „А.“ ООД, представляващи главница - 36000
лв., заедно със законна лихва върху главницата за периода 14.12.2020г. до
18.03.2021г. – 940 лв.; Вземане по договор за цесия от 14.12.2020г., сключен
между “К. БГ“ АД и Й.В.В., за всички вземания, произтичащи от Договор за
кредит за покупка на недвижим имот HL 41988 от
05.08.2008г., сключен между Ю.Б.“ АД и М.В.М. и С.П.М., представляващо главница
-305 336.14 лв. и законна лихва върху главницата за периода 14.12.2020г.
до 18.03.2021г. – 7972.67 лв.; адв. хонорар 8500 лв.
Настъпването
на ефекта на компенсацията /прихващането/ - погасяване на насрещните вземания е
до размера на по-малкото от тях. Съдебното прихващане погасява насрещните
вземания занапред. Ефектът на прихващането ще се прояви след установяване с
влязло в сила решение на съществуването на насрещните вземания и на тяхната
изискуемост - чл.298, ал.4 ГПК.
Доколкото
разноските на страните също са предмет на прихващане, такива не следва да се присъждат.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от М.В.М., ЕГН **********, представлявана от адв. Л.Р. он САК, със
съдебен адрес: ***, офис 4, Адв. дружество
„К. И П.“ против Й.В.В., ЕГН **********,*** иск за заплащане на 225 000 лева главница, частичен иск от
230 000 лева главница, представляваща неплатена сума по договор за заем от
22.11.2013г., заедно със сумата 68 500 лв. - мораторна лихва за периода от
22.05.2016г. до 22.05.2019г., както и законна лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането като
погасен поради извършено съдебно прихващане между задълженията на М.В.М. към Й.В.В.,
произтичащи от договори за цесия от 14.12.2020г. в общ размер 358 748.81
лв., включващи: Вземане по договор за цесия от 14.12.2020г., сключен между
„С.Г.Г.“ ЕАД и Й.В.В., за част от вземанията в размер 36000 лв., произтичащи от
Договор за банков кредит № 359 - 019 от 28.01.2008г., сключен между П. АД и „Е.“
ЕООД, със солидарен длъжник М.В.М. и „А.“ ООД, представляващо главница - 36000
лв., заедно със законна лихва върху главницата за периода 14.12.2020г. - 18.03.2021г.
– 940 лв.; Вземане по договор за цесия от 14.12.2020г., сключен между “К. БГ“
АД и Й.В.В., за всички вземания, произтичащи от Договор за кредит за покупка на
недвижим имот HL 41988 от 05.08.2008г., сключен
между Ю.Б.“ АД и М.В.М. и С.П.М., представляващо главница -305 336.14 лв.
и законна лихва върху главницата за периода 14.12.2020г. - 18.03.2021г. – 7972.67
лв.; адв. хонорар 8500 лв. и задължението на Й.В.В. към М.В.М. в общ размер 355 205.28 лв. включващо: главница - 225 000 лв. по гр.д.№ 55/2019г. по описа
на ОС – Стара Загора; лихва за периода 22.05.2016г. - 22.05.2019г.върху
главницата – 68 500 лв.; законна лихва от датата на исковата молба -23.05.2019г.
до 18.03.2021г. – 41625 лв.; държавна такса по гр.д.№ 55/2019г. по описа на ОС
– Стара Загора -11740 лв.; адв. хонорар
– 1000 лв.; главница по гр.д.№ 3303/2018г. на РС – К. – 5000 лв.; законна лихва
върху главницата за периода 19.12.2018г. – 18.03.2021г. – 1140.28 лв. ;
държавна такса – 200 лв.; адв. хонорар – 2000 лв. до размера на по – малкото от
двете вземания.
Решението може
да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред
Апелативен съд - П..
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: