№ 438
гр. София, 03.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. А.А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. А.А Административно
наказателно дело № 20241110212891 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на С. М. К., ЕГН **********, чрез адв. Л. Н. от
САК, против Наказателно постановление № 23-4332-032060/02.01.2024 г.,
издадено от Началник група в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 179 ал. 2
вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на 50 ал. 1 ЗДвП.
Със срочно подадена жалба жалбоподателят претендира отмяна на
наказателното постановление по аргументи, че не е извършил нарушението, за
което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Излага
доводи, че кръстовището, на което е настъпило пътнотранспортното
произшествие, не е сигнализирано с пътни знаци, поради което с предимство
при преминаване през кръстовището са дясностоящите пътни превозни
средства.
В съдебно заседание жалбоподателят С. К. се явява лично и с
упълномощения си процесуален представител адв. Л. Н. от САК. Адв. Н.
пледира за отмяна на наказателното постановление по съображенията във
въззивната жалба. Претендира разноски.
Жалбоподателят К. поддържа заявеното от адв. Н..
Наказващият орган - Началник - група в ОПП - СДВР, редовно
призован, не изпраща представител. С постъпили писмени бележки от гл. юрк.
1
В. П. с пълномощно от наказващия орган, се прави искане наказателното
постановление да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение и навежда възражение за
прекомерност по отношение на претендираното адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е допустима, тъй като е подадена от легитимирано лице,
срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1 ЗАНН, както и в срока по чл.
59 ал. 2 ЗАНН – наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на
13.08.2024 г. (видно от разписка, инкорпорирана в приложения към жалбата
препис на наказателното постановление), а жалбата е подадена на 27.08.2024 г.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят С. М. К. е правоспособен водач на МПС с придобити
категории M, B, AM, като притежава СУМПС № хххххххххх, издадено на
20.06.2018 г. от СДВР, валидно до 20.06.2028 г.
На 11.12.2023 г. около 09:00 часа жалбоподателят К. управлявал лек
автомобил марка "Волво", модел "В 60" с рег. № ххххххххххх, собственост на
"хххххххххх" ЕООД, ЕИК ххххххххххх, на територията на град София, като
се движел по ул. без име с посока от задния вход на Национална спортна
академия към бул. "Андрей Ляпчев". Към 11.12.2023 г. на кръстовището,
образувано между улицата без име, по която се движел въззивникът, водеща
към задния вход на Национална спортна академия, и бул. "Св. Климент
Охридски" нямало поставени пътни знаци от група "Б" - относно
предимството. Улицата, по която се движел въззивникът, била дясностояща по
отношение на бул. "Св. Климент Охридски". Достигайки кръстовището,
образувано между улицата без име с посока от задния вход на Национална
спортна академия и бул. "Свети Климент Охридски", жалбоподателят не
пропуснал движещия се по булеварда лек автомобил марка и модел "Субару
Форестер 2.5 ХТ" с рег. № хххххххххххх, който се движел в посока от бул.
"Андрей Ляпчев" към бул. Софийски околовръстен път. Двата автомобила
реализирали пътнотранспортно произшествие, при което били причинени
материални щети по двете моторни превозни средства - за лек автомобил
марка "Волво", модел "В 60" с рег. № ххххххххххх, управляван от
жалбоподателя, щети настъпили в областта на предна броня, преден ляв
2
калник и левия фар, а по отношение на лек автомобил марка и модел "Субару
Форестер 2.5 ХТ" с рег. № хххххххххххх щетите били в областта на предна
броня, преден десен калник и др. На място били повикани служители на отдел
"Пътна полиция" при СДВР. На мястото във връзка с възникналото ПТП били
изпратени свидетелите В. В. и С. А. - и двамата на длъжност "младши
автоконтрольор" в ОПП - СДВР. Свидетелите В. и А. установили щетите по
двата автомобила и месторазположението им, а водачите попълнили
саморъчни декларации. Свидетелят С. А. съставил протокол за ПТП рег. №
15001 /бл. № 1897894/ от 11.12.2023 г. ведно със скица. Свидетелят В. В. в
присъствието на жалбоподателя и на свидетеля С. А., съставил АУАН серия
GA, № 1112247/11.12.2023 г., с който повдигнал против жалбоподателя С. К.
административнонаказателно обвинение за извършено нарушение по чл. 50
ал. 1 ЗДвП - че не пропуска пътни превозни средства, движещи се по път с
предимство на кръстовище, вследствие на което било реализирано ПТП.
Актът бил предявен на жалбоподателя, който го подписал, като вписал, че има
възражение, и му бил връчен препис.
В срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят депозирал възражения
срещу съставения АУАН, заведени с вх. № УРИ115800-12828/13.12.2023 г., с
доводи, сходни на доводите във въззивната жалба.
След преценка, че наведените възражения не са основателни, на
02.01.2024 г. Г.Б. - началник на 01 група "Административнонаказателна
дейност" на 03 сектор "Административно обслужване" в ОПП - СДВР издала
обжалваното наказателно постановление № 24-4332-032060/02.01.2024 г., с
което на основание чл. 179 ал. 2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 ЗДвП наложила на
жалбоподателя административно наказание "глоба" в размер на 200, 00
/двеста/ лева за нарушение на 50 ал. 1 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите В. В., С. А., П.И., писмените
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - протокол за ПТП рег. №
15001 /бл. № 1897894/ от 11.12.2023 г. ведно със скица, два броя саморъчни
декларации от 11.12.2023 г., възражения вх. № УРИ 115800-12828/13.12.2023
г., справка - картон на водача, заповед № 513з-8953/25.11.2016 г. на директор
на СДВР, заповед № 8121к-13180/23.10.2019 г. на министъра на вътрешните
работи, акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, АУАН, серия GA №
3
1112247/11.12.2023 г., НП № 23 - 4332 - 032060/02.01.2024 г., отговор от
Столична община, Дирекция "Управление и анализ на трафика" изх. №
СОА24-ДИ11-4272/25.09.2024 г., ведно с копие от проект за организация на
движението в района на кръстовището между бул. "Климент Охридски" и ул.
без име в района на вход на НСА.
Съдът кредитира показанията на свидетелите В., А. и И., които
прецени като еднопосочни, последователни и непротиворечиви. Свидетелите
В. и И. депозират еднопосочни показания, че на кръстовището, където е
настъпило пътнотранспортното произшествие, не е имало поставени пътни
знаци към датата на настъпването му. Такъв извод може да се направи и въз
основа на показанията на свидетеля С. А., преценявани ведно с писмените
доказателства - протокол за ПТП и скица. Така свидетелят А. заявява, че няма
спомен дали на кръстовището е имало поставени пътни знаци относно
предимството, но ако има такива, те задължително се отбелязват в съставените
във връзка с произшествието протокол и скица. В случая видно от писмените
доказателства - протокол за ПТП № 1897894 (рег. № 15001) от 11.12.2023 г. и
скица към него, на мястото на ПТП не е отбелязано да е имало поставени
знаци от група "Б".
Съдът кредитира и писмените доказателства, които прецени като
последователни, еднопосочни и кореспондиращи на гласните доказателствени
средства. Въз основа на писмените доказателства съдът формира и изводите
си за компетентност на актосъставителя и наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
При извършване на дължимата проверка по обоснованост и
законосъобразност на обжалваното наказателно постановление съдът намери,
че АУАН и НП са издадени от компетентни органи в рамките на материалната
им и териториална компетентност.
АУАН е съставен от свидетеля В. В., заемащ длъжност младши
автоконтрольор I степен в 02 група "Пътен контрол" на 01 сектор
"Организация и контрол на пътното движение" към ОПП - СДВР, видно от
приетата като писмено доказателство Заповед № 513з-8953/25.11.2016 г. на
директора на СДВР, поради което и съгласно Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи, разполага с
4
материална и териториална компетентност за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по ЗДвП.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи началникът на
група "Административнонаказателна дейност" в сектор "Административно
обслужване" към СДВР, ОПП, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от заповедта/. От представените
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., се установява, че
издалата наказателното постановление Г.Б. заема длъжност началник на 01
група "Административнонаказателна дейност" на 03 сектор
"Административно обслужване" в ОПП - СДВР, поради което и е
оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
Спазени са и сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
При съставяне на АУАН са спазени и изискванията на чл. 40 ЗАНН и
чл. 43 ЗАНН- актът е съставен в присъствието на свидетел - присъствал при
установяване на нарушението, и на жалбоподателя. Актът за установяване на
нарушението е предявен на въззивника за запознаване със съдържанието му и
му е връчен препис, като в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН жалбоподателят е
упражнил и правото си да депозира възражения срещу констатациите в АУАН.
АУАН и НП са издадени в предвидената от закона форма и със
съдържанието, предвидено в чл. 42 ал. 1 , съответно - чл. 57 ал. 1 ЗАНН. При
пълна идентичност в АУАН и НП се съдържа описание, както на нарушението,
така и на обстоятелствата, при които е извършено, с посочване на нарушените
разпоредби.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 50 ал. 1
ЗДвП, която гласи, че на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които
се движат по пътя с предимство. От гласните доказателствени средства се
установява, че към дата 11.12.2023 г. на процесното кръстовище не е имало
поставени пътни знаци, като на улицата без име от входа на НСА не е имало
поставени пътни знаци Б1 - "Пропусни движещите се по пътя с предимство!"
5
или Б2 - "Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!". Липсата на
поставени пътни знаци се установява с категоричност от показанията на
свидетелите В., А. и И., както и от писмените доказателства - протокол за
ПТП и скица към него, на които не са отразени каквито и да било пътни знаци,
разположени на процесното кръстовище. От горното е видно, че знаковото
стопанство, такова, каквото е отразено в представения от Столична община,
дирекция "Управление и анализ на трафика" проект за организация на
движението, където на пресечните улици на бул. "Св. Климент Охридски" са
поставени пътни знаци Б2, е въведено впоследствие и не е било изпълнено
към датата на процесното нарушение. Ето защо съдът формира извод, че към
11.12.2023 г. на процесното кръстовище не е имало поставени пътни знаци,
сигнализиращи булевард "Св. Климент Охридски" като път с предимство,
поради което и въззивникът не е нарушил разпоредбата на чл. 50 ал. 1 ЗДвП.
Би могло да се разсъждава дали жалбоподателят К. не е извършил
нарушение на разпоредбите на чл. 25 ал. 1 ЗДвП или чл. 37 ал. 3 ЗДвП, като не
е пропуснал пътното превозно средство, движещо се по пътя, по който
жалбоподателят е навлязъл. Ангажиране на отговорността на въззивника за
нарушение на коя да е от двете разпоредби обаче би било свързано със
съществено изменение на обстоятелствата на нарушението и привнасяне на
нови обстоятелства, с каквото правомощие съдът не разполага в
производството по Глава III, раздел V от ЗАНН.
Предвид изложеното и поради констатираното неправилно
приложение на материалния закон, съдът намери, че обжалваното наказателно
постановление следва да се отмени.
При този изход на производството право на разноски има въззивният
жалбоподател. Същият претендира и доказва извършването на разноски в
размер на 1000, 00 лева - договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
видно от представения договор за правна помощ (л. 4 от делото). Съдът
намери, че е основателно наведеното от процесуалния представител на
наказващия орган възражение на прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че същото е несъответно и прекомерно,
съпоставено с фактическата и правна сложност на делото и с положените от
защитата процесуални усилия. Производството не се отличава с фактическа и
правна сложност. Ход на делото е даден в едно съдебно заседание, в което са
6
разпитани трима свидетели и са приети писмени доказателства. Двама от
свидетелите са допуснати служебно по инициатива на съда и само един – по
искане на въззивника. В същото заседание съдебното следствие е обявено за
приключено и е даден ход на съдебните прения. В пледоарията си
процесуалният представител на жалбоподателя е пледирал за отмяна на
наказателното постановление по доводите, изтъкнати и във въззивната жалба.
Отчитайки ниската фактическа и правна сложност на делото, както и
положените от пълномощника усилия, съдът намира, че претендираното от
въззивника възнаграждение следва да бъде намалено до размер, малко над
минималния, предвиден в чл. 18 ал. 2 вр. чл. 7 ал. 2 т. 1 от Наредба № 1 от 9
юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а
именно 500, 00 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 1 ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-4332-032060/02.01.2024
г., издадено от Началник група в ОПП, СДВР, с което на основание чл. 179 ал.
2 вр. чл. 179 ал. 1 т. 5 пр. 4 ЗДвП на С. М. К., ЕГН **********, е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 200, 00 /двеста/ лева за
нарушение на 50 ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 1 ЗАНН вр. чл. 143 ал. 1 АПК
Столична дирекция на вътрешните работи, с адрес: гр. София, ул. "Антим I"
№ 5, ДА ЗАПЛАТИ на С. М. К., ЕГН **********, е сумата от 500, 00
/петстотин/ лева – разноски в производството за заплатено адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7