Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 521 05.08.2019г. град
Стара Загора
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СТАРОЗАГОРСКИ Окръжен съд, ГРАЖДАНСКО Отделение, II състав
На пети август 2019 год.
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
при
секретаря Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдия- докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело номер 1336 по описа за 2019 г.,
взе предвид следното :
Производството е по
чл.435, ал.2, т.6 и т.7 във вр. с чл.437, ал.1, 3 и 4 от ГПК.
Делото е образувано въз основа на постъпила Жалба вх.№ 6454/24.06.2019г.
от длъжника- баща Г.Д.Д. ***- длъжник по ИД № 20197660400535 по описа
на ЧСИ К.А.- Ст.Загора, рег.№ 766 в НКЧСИ- София, против
определените разноски по изпълнението, обективирани в покана за доброволно
изпълнение, включително и за адв.хонорар на взискателката. Твърди, че бил
превел и се бил намирал на разположение на взискателката още преди образуването
на изп.дело чрез следните 2 бр. пощенски записи- от 14.05.2019г. за сумата 147
лв. и от 29.05.2019г. за сумата 1800 лв., като общата сума в размер на 1 947
лв. представлявала задължението му към взискателката за присъдено по гр.д.№ 789/2018г.
по описа на РС- Раднево увеличение на месечна издръжка, считано от 08.11.2018г.
и присъдени разноски на две инстанции в размер на 600 лв. Заявява, че и двата
записа били с получател В.Д.С. ***, като освен известията и съобщенията, които
Пощенската станция била връчила на получателката по записите, той бил изпратил и
Нотариална покана чрез Нотариус А.Т.- гр.Раднево, peг.№ 532 в НК- София, с която бил уведомил взискателката
за намиращите се на нейно разположение суми. Счита, че с образуването на
изп.дело, чрез позволени от закона средства взискателката се опитвала да
постигне непозволен от закона резултат/да го увреди материално, като длъжник/.
Наред с това търсената пълна месечната издръжка, считано до 08.11.2018г. била в
размер на 30 лв. и същата била събирана от предишния ЧСИ Г.И.- Ст.Загора, peг.№ 765 в КЧСИ-
София, по предходното изп.д.№ 200067650400267 по нейния опис, до края на месец
юни 2019г. включително. Счита, че видно от Удостоверение изх.№ 25020/12.06.2019г.
на ЧСИ- Г.И., сумите били изплатени на взискателката, поради което за периода
08.11.2018г.- 03.06.2019г. не дължал 7 месечни издръжки по 30 лв. всяка/общо в
размер на 210 лв./, както и лихви върху тях, които били включени при изчисляването
на дълга и при определянето въз основа на това лихви, разноски и такси. Претендира
също, че приетото за събиране от ЧСИ адв. възнаграждение в размер на 400 лв.
било прекомерно, тъй като за образуването на изп. дело минималното адв.възнаграждение
било само 200 лв., а освен депозиране на молбата за образуване на изп.дело,
други действия не се е налагало и не били предприемани от пълномощника на
взискателката във връзка с водене на това изп. производство с цел
удовлетворяване на паричното вземане. Поради което моли ОС- Ст.Загора да отмени
произнасянето на ЧСИ- Кръстьо Ангелов по изп.д.№ 20197660400535 по отношение на
размера на приетите за събиране разноски за адв.възнаграждение на взискателката
и да намали същите до определения минимум и да се произнесе по останалите му оплаквания
от действията на ЧСИ К.А. по това изп.д.№ 20197660400535.
В писменото си Възражение
по реда на чл.436, ал.3, изр.1 от ГПК в законния 3- дневен срок взискателката- непълнолетната
дъщеря Д.Г.Д., действаща със съгласието на своята майка В.Д.С.-*** заявяват, че решението по гр.д.№789/2018г. по описа на РС- Ст.Загора било влязло в законна сила на 25.04.2019г. и със същото
съдът бил присъдил увеличаване на издръжката за
детето Д.Д. от 30 лв. на 230 лв. месечно,
считано от 08.11.2018г., като взискателката била изчакала
близо месец, за да поиска издаване на изпълнителен лист по делото, като очаквала доброволно изпълнение от страна на
баща си/жалбоподателя/.
В действителност майката на непълнолетното дете била получила известие от пощата, че с пощенски запис жалбоподателят Г.Д. й бил изпратил само сумата
147лв. на 14.05.2019г., която сума била
една незначителна част от дължимите от него издръжки до онзи момента и разноски по делата. Тя била отказала да получи сумата 147 лв. поради ниския й размер и поради факта, че в годините назад нищожната
издръжка от 30 лв. месечно от бащата за детето се бавела с месеци и години, като съгласно представеното от жалбоподателя удостоверение от ЧСИ- Г.И., от 07.06.2013г. до 06.11.2018г./повече от 5 г./
бащата въобще не бил плащал издръжка и същата му била събрана принудително на куп от ЧСИ. Поради което за
взискателката бил възникнал
правен интерес да се снабди с изпълнителен лист и да образува изпълнително дело
за принудително събиране на дължимите издръжки и разноски по гражданските дела. Счита, че видно от самата жалба и доказателствата към
нея, жалбоподателят бил изпратил с пощенски
запис сумата от 1800 лв. на 29.05.2019г./т.е. 8
дни след снабдяването
им с изпълнителен лист/, за което той вече бил уведомен от служители на PC- Раднево, като взискателката не била получавала известие от пощата за това и
нямало как да знае, че има сума за получаване, като за пощенския запис разбира едва на 05.06.2019г. с
връчването на изпратената от длъжника Г.Д. Нотариална нотариялна покана/т.е.
след образуване на изп.дело/. Счита,
че тя е имала правен интерес да образува изп.дело и да търси принудително събиране на дължимите
суми, за което самия жалбоподател бил дал повод с поведението. Заявява, че по образуваното при ЧСИ- К.А. изп.дело се търсело събиране не на
цялата дължима издръжка, а нейния намален размер с
получените 30 лв. по предходно образуваното изп.дело
при ЧСИ- Г.И., което било прекратено.
На 12.06.2019г. по изп.д.№20197660400535 по описа на ЧСИ- К.А. била пусната нарочна молба от взискателя за
намаляне на дължимата сума по това изп.дело с получените издръжки в размер на 30 лв. за 6
месеца- 180 лв./до м. април
2019г. включително/, колкото били изплатените от ЧСИ- Г.И.месечни издръжки към датата на подаване на молбата за
прекратяване на изпълнителното дело по неин опис/10.06.2019г./. На 12.06.2019г. била подадена
молба за намаляне на сумата по изп.дело на
ЧСИ- К.А., като взискателят е нямало как да знае, че на
11.06.2019г. ЧСИ- Г.И.била изплатила още 30 лв.,
преди да прекрати нейното
изп. дело, защото сумата не е била постъпила по сметка на
взискателя. Счита,
че договореното и заплатено
адв.възнаграждение за образуване и водене на
изп.дело било към
минималния размер по Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения по чл.10, т.1 и т.2 от Наредбата, като била налице незначителна разлика от 15 лв. над определения по Наредбата минимум,
но изчислена само за дължимите до момента на образуването суми. Счита, че предвид периодичния характер на задължението за издръжка, действията на защитника по изп.дело щели да продължат
до настъпване на основание за прекратяване на издръжката и съответно
изпълнителното производство, поради кооето следвало и възнаграждението да бъде изчислявано на база на
размера на дължимата издръжка до настъпване на това основание, но за не повече
от 3- годишния падеж на дължимите издръжки по аналогия на изчисляване на дължимата Държавна такса по делата. Поради което счита, че възнаграждението за водене на
изпълнителното дело не било прекомерно и не
следвало да бъде намалявано. Предвид което счита
жалбата за неоснователна и моли тя да бъде оставена без уважение, като претендира да й бъдат присъдени направените по производството разноски.
ЧСИ- К.А. - Ст.Загора в изпълнение законовото си задължение по чл.436,
ал.3, изр.2 от ГПК е представил своите писмени Мотиви, в които излага подробно
всички свои фактически и правни съображения против изложените в процесната
Жалба на длъжника оплаквания. Основно се аргументира с това, че процесното
изп.д.№ 20197660400535 било образувано въз основа на молба вх.№ 5515/03.06.2019г.
от взискателката Д.Г.Д. и
приложен изп.лист по гр.д.№789/2018г. на PC- Раднево
срещу длъжника-
жалбоподател Г.Д.Д. за
дължима от него
месечна издръжка и направени
разноски пред две съдебни инстанции. ЧСИ счита, че тази жалба е депозитана от процесуално легитимирано лице/длъжник по изпълнението/
и в това си качество може да обжалва изрично посочените в чл.435, ал.2 от
ГПК действия. Същата била подадена в законния 1- седмичен срок по
чл.436 от ГПК от
получаване на поканата за доброволно изпълнение на 17.06.2019г., поради което счита жалбата за процесуално допустима. А по същество я счита за изцяло
неоснователна, тъй като съгласно
приложеният изпълнителен лист се дължала ежемесечна издръжка, увеличена с решение № 8/11.2019г.
на PC- Раднево,
считано от 08.11.2018г., следователно към датата
на образуване на изп.дело се дължала вече издръжка за 7 м.
по 230 лв./или общо 1610 лв./, ведно със законовата лихва върху всяка от тях, както и
направени разноски по гражданските дела в размер на общо 600 лв. На
12.06.2019г. взискателката депозирала молба вх.№
5911/12.06.19г. за намаляне на
задължението за дължима месечна издръжка със сумата 180 лв., заплатена по предпходното изп.д.№ 267/06г. на ЧСИ- Г.И.- Ст.Загора. Длъжникът- жалбоподател едновременно с настоящата жалба депозирал
и идентично възражение вх.№ 6453/24.06.2019г. и в
тази връзка бил поискан от
взискателката становище относно твърдяното от длъжника Г.Д.Д. извънсъдебно изплащане на суми, и с молба вх.№ 6463/24.06.19г. тя взела посочила, че не била получавала твърдените суми и нотариалната покана й била връчена след образуване на изп.д.№ 535/2019г. Впоследствие на 26.06.2019г. с разпореждане ЧСИ се произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 6453/24.06.2019г., като е отказал да
прекрати това изп.дело,
поради липса на приложени доказателства за получаване на сумите от взискателката, а по възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение намалил
размера му от платените 400 лв. на точните 396, 27 лв.
съгласно чл.10, ал.1 и ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и дължимата такса по
т.26 от ТТРЗЧСИ, като счита, че към настоящия момент липсват и законови основания по чл.433 от ГПК
за прекратяване и приключване на изпълнението. Заявява, че към настоящата жалба също не били
представени документи, доказващи получаването на твърдяните суми от взискателката. Поради което счита жалбата за неоснователна и предлага тя
да бъде оставена без уважение.
Въззивният ОС-
Ст.Загора, след като се запозна с материалите по изп.дело и с представените с
жалбата материали, като съобрази изложените от ЧСИ Мотиви, липсата на възражения
от другите страни и като обсъди приложимите по казуса материалноправни и процесуални
норми, намира за установено следното :
Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в законния срок от заинтересована
страна/длъжник/ по изп.дело, поради което настоящият съд следва да се произнесе
по съществото на направените в нея оплаквания.
Разгледана по
същество жалбата е явява частично основателно и доказана в частта й относно
разноските на взискателката за възнаграждение на 1 адвокат- пълномощник, тъй
като видно от материалите по приложеното в пълнота копие на изп.д.№ 535/2019г. по
описа на ЧСИ К.А.- Ст.Загора, адв.- пълномощник на взискателката е извършил
само едно- единствено процесуално действие- подал е писмена Молба вх.№ 5515/03.06.2019г.
с искане за образуване на изп.дело срещу длъжника/л.1 от изп.д./ въз основа на
представен от нея Изп.лист от 21.05.2019г. по гр.д.№ 789/2018г. по описа на РС-
Раднево/л.3 от изп.д./ и е представила своя Договор за правна защита и
съдействие сер.С7/0208603 от 31.05.2019г. за платен хонорар от общо 400 лв./л.4
от изп.д./, За което му се дължи съгласно чл.36 от ЗАдв. и чл.10,
т.1 от Наредбата № 1/09.07.2004г. за образуване на изп.дело само
сумата 200 лв., а поради липса на други поискани от адвоката изп.действия не се
дължи другата сума от 400 лв./или по- точно редуцираната от ЧСИ сума от точно 396, 27 лв.
съгласно чл.10, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. Следователно по това изп.дело
няма извършвани абсолютно никакви други действия от адвоката- пълномощник на
взискателката, които да дават каквото и да е фактическо и/или правно основание
за наличието на някакво допълнително процесуално представителство, защита и съдействие на тази страна по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване
на парични вземания,
за да се взема предвид 1/2 от съответните
възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2, т.1 на
Наредбата, като при определен материален интерес. В тази връзка напълно необосновано и недоказано се явява решението на органа по принудителното изпълнение/ЧСИ/ в полза на кредиторката- взискателка да бъде начислено адвокатско възнагараждение за
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по смисъла на
чл.10, ал.1, т.2 от Наредбата над редуцираните от него 396, 27 лв. до претендирания от взискателя- длъжник абсолютен минимум
от 200 лв., което е основание
за частична отмяна на обжалвания с жалбата отказ на ЧСИ в този паричен интервал. В този смисъл е налице многобройна, постоянна и непротиворечива практика на всички
Окръжни съдилища по аналогични казуси, както и на настоящия ОС- Ст.Загора, ПАС-
Пловдив и ВКС- София. В случая е без никакви фактическо и правно значение
безспорния факт, че по това изп.дело се събират принудително парични суми за
дължими, но неплащани периодични месечни плащания/издръжки на непълнолетно
дете- взискател/, и което изп. дело ще се продължи до един бъдещ неизвестен
засега краен момент, в който евентуално било възможно да бъдат искани нови
изп.способи и действия от адвоката- пълномощник на взескателката, за които той
следвало предварително да е получил своето адв. възнаграждение.
Относно дължимите
суми за главници, лихви, такси, разноски и други по това принудително съдебно
изпълнение- видно от материалите на представеното в цялост заверено ксерокопие
от въпросното изп.д.№ 535/2019г. по описа на ЧСИ К.А - Ст.Загора, съгласно приложения изпълнителен лист/ИЛ/ се е дължала ежемесечна издръжка, увеличена с влязлото в законна сила Решение
№ 8/11.2019г. по гр.д.№ 789/2018г. по описа на PC- Раднево, считано от 08.11.2018г. Следователно към датата на образуване на това изп.дело/03.06.2019г./ жалбоподателят-
длъжник Г.Д. е дължал вече неплатена
от него парична издръжка на непълнолетната си дъщеря-
взискателката Д.Д. за 7 м. назад по 230 лв. месечно/или общо 1610 лв./, заедно
със законовата лихва върху всяка месечна вноска, както и съответните
всички направени разноски по приключилите граждански дела в размер на общо 600
лв. На 12.06.2019г./сряда/ взискателката е депозирала писмена молба вх.№ 5911/12.06.19г. за намаляне на задължението за дължима месечна
издръжка със сумата 180 лв., заплатена по предходното изп.д.№ 267/06г.
по описа на ЧСИ- Г.И.- Ст.Загора, като длъжникът- жалбоподател едновременно с настоящата жалба е бил депозирал и
идентично възражение вх.№ 6453/24.06.2019г. до ЧСИ, като в тази връзка ЧСИ е изискал от
взискателката становище относно твърдяното от длъжника Г.Д. извънсъдебно изплащане на суми за издръжки. С писмена молба вх.№ 6463/24.06.19г. ЧСИ- Г.И.е посочила, че не била
получавала твърдените суми и нотариалната покана й е била връчена след образуване на изп.д.№ 535/2019г. Впоследствие на 26.06.2019г. с разпореждане ЧСИ се е произнесъл по възражението на длъжника вх.№ 6453/24.06.2019г., като е отказал да
прекрати това изп.дело,
поради липса на приложени доказателства за получаване на твърдените за преведени от него суми от взискателката. И към днешна дата по
настоящото в.гр.дело липсват надлежни документи, доказващи по несъмнен и безспорен начин получаването на твърдяните от длъжника парични суми от взискателката по изп.дело.
Поради което по
това изп.дело липсват сигурни доказателства, че длъжникът е заплатил всички
свои парични задължения към взискателката, включително и дължимите такси и
разноски към ЧСИ, предвид което към настоящия момент не са налице законовите
основания за прекратяване на изп.производство по чл.433, ал.1, т.1- т.8 от ГПК и/или за приключване на изпълнението съгласно чл.433, ал.2 от ГПК. Ето защо процесната жалба се явява
неоснователна и недоказана,
и следва да бъде оставена без
уважение, със
законните последици от това.
Относно разноските
по делото- с оглед изхода на делото, всяка от страните следва сама да понесе
разноските си в това съдебно производство.
Тъй като настоящото
съдебно Решение е по чл.437, ал.4, изр.2 от ГПК, то е окончателно и не подлежи
на обжалване пред по- горен съд.
Ето защо водим от
горното и на основание по чл.435- 437 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Отказа за намаляване на адв. хонорар на взискателя от 396, 27 лв.
на 200 лв. с
Разпореждане от 26.06.2019г. по изп.д.№ 535/2019г. по описа на
ЧСИ К.А. с район на действие района
на ОС- Ст.Загора, рег.№ 766 на КЧСИ- София.
НАМАЛЯВА адв. хонорар на адв. М.Е.Т. от АК- Ст.Загора, пълномощника
на взискателката Д.Г.Д.- ЕГН **********, действаща със съгласието на своята майка В.Д.С.- ЕГН **********-*** по изп.дело
№ 535/2019г. по описа на ЧСИ К.А. с район на действие района
на ОС- Ст.Загора, рег.№ 766 на КЧСИ- София по Договор за правна защита и
съдействие сер.С7 № 0208603/31.05.2019г., от разпоредените 396, 27 лв.
на минималните
200 лв./двеста лева/.
ОСТАВЯ Без
уважение в
останалите й части Жалба вх.№ 6454/24.06.2019г. от Г.Д.Д. *** против Отказа по
изп.д.№535/2019г. по описа на ЧСИ- К.А., с район на действие района на ОС-
Ст.Загора, рег.№ 766 на КЧСИ- София.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване пред по- горен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :