РЕШЕНИЕ
№196/ 10.07.2020г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на десети
юни две хиляди и двадесета година:
Председател: Венцислав Маратилов
Членове: Димитър Бозаджиев
Росица Василева
в присъствието на секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев в.гр.дело №161 по описа за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №842/28.10.2019г.,
постановено по гр.д.№1622/2018г. по описа на РС- Пещера е прието за установено,
че И.А.К., с ЕГН ********** ***, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №49,
бл.53Е, вх.В, въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от
14.11.2017г., сума в размер на 1631,43лв., ведно със законната лихва от подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.07.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение №361 от 31.07.2018г. по ч.гр.д. №1038/2018г. по описа на РС-
Пещера, като е отхвърлен иска до претендирания размер от 5199,68лв., като
неоснователен.
Осъден е И.А.К., ЕГН **********
***, да заплати на „Профи Кредит България“ ЕООД гр.София, с ЕИК:*********,
направените по делото разноски по съразмерност в общ размер на 297,42лв., от
които от 59,48лв.- разноски по съразмерност в заповедното производство и сумата
от общо 237,94лв.- разноски по съразмерност в исковото производство.
Против това решение е постъпила
въззивна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, чрез пълномощника му юриск.К.С.,
като се обжалва същото по отношение на предсрочната изискуемост на задълженията
по заема и дължимостта на уговореното между страните договорно възнаграждение.
Твърди се, че неправилен е
изводът на съда, че предсрочната изискуемост по заема не е надлежно обявена на
длъжника, като същата е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение.
В условията на евентуалност,
ако се приеме, че предсрочна изискуемост не е надлежно обявена се моли да бъде
присъден сбора от непогасените вноски с настъпил падеж, до момента на
приключване на устните състезания.
Счита се, че в полза на ищецът
следва да се присъди и уговореното между странните договорно възнаграждение.
В тази насока се излагат съображения.
Искането е за отмяна на
обжалваното решение в частта, в която е отхвърлена претенцията на ищеца по
отношение на претендираните главница и договорно възнаграждение по Договор за
потребителски кредит №**********, като вместо него се постанови друго, с което се уважат изцяло исковите
претенции за главница и договорно възнаграждение по отношение на И.А.К., ведно
със законната лихва от подаване на заявлението до окончателното плащане.
Моли се за присъждане на
направените съдебно- деловодни разноски, включително и за настоящата съдебна
инстанция.
Моли се, с оглед липсата на
каквато и да е било фактическа или правна сложност, възнаграждението на
особения представител да бъде определено в размер на ½ от минимума.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК
е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- И.А. К., чрез особения
му представител адв.Е.П..
В същият се излага доводи в
насока, че обжалваното решение на първата инстанция е правилно и
законосъобразно.
Визира се, че изложените доводи
в жалбата не кореспондират с действителното фактическо положение и събраните по
делото доказателства.
В тази искането е за
потвърждаване на същото от възивния съд.
В съдебно заседание, за жалбоподателят
„Профи кредит България” ЕООД, редовно призован, представител не се явява. От
същият е постъпило писмено становище, в което се моли да бъде отменено
обжалваното съдебно решение, в частта в която се отхвърля претенцията на ищеца
по отношение на претендираните главница и договорно възнаграждение по договор
за потребителски кредит, като вместо него се постанови друго с което се уважат
изцяло исковите претенции за главница и договорно възнаграждение, ведно със
законната лихва от подаване на заявлението до окончателното изплащане.
Моли се за присъждане на
направени съдебно- деловодни разноски.
Ответникът по жалбата- И.А.К., редовно призован не се явява. За същия се явява особения му представител адв.П.. От страна на последния се моли да бъде оставена без уважение подадената въззивна жалба, като се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд. В тази връзка поддържа съображенията си развити в писмения отговор на въззивната жалба.
Пазарджишкият окръжен съд, след като обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите и становищата
на страните, и в съответствие с правомощията си, регламентирани в чл. 269 от ГПК, намира за установено следното:
Производството пред РС- Пещера е образувано
по повод на искова молба подадена от „Профи Кредит България“ ЕООД, против И.А.К.,
с която е предявен иск с правно основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК.
Твърди, че в законоустановения срок по
чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане на РС- Пещера, постановено
по ч.гр.д.№1038/2018г. по описа на същия съд, получено от „Профи Кредит
България“ ЕООД на 22.10.2018г. се предявява настоящия установителен иск, с правно
основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК относно вземанията на
заявителя срещу И.А.К., в размер на 5199,68лв., представляващи неизплатено
парично задължение по Договор за потребителски кредит №**********.
Твърди се, че на 14.11.2017г. е сключен Договор
за потребителски кредит №********** между „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор
и И.А.К., като длъжник. Договорът е сключен при следните параметри: Сума на
кредита: 2250лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската: 139,10лв.; Годишен
процент на разходите (ГПР): 49.90%; годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен
процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 3338,40лв.
Сочи се, че ответникът е избрал и закупил
пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги: 2089,68лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги:
87,07лв., като общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги
следното: Общо задължение: 5428.08 лв.; Общ размер на вноска: 226,17лв.; Дата
на погасяване: 7 ден от месеца.
Твърди се, че съгласно Декларации т.А към
Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него са Общи условия
(ОУ), които са предадени при подписване на договора и с които длъжниците
внимателно са се запознали преди подписване на договора, приемат и нямат
забележки към тях и се задължават да ги спазват, за което полагат подписа си
под клаузите на този ДПК и ОУ. В
Декларации т.Г на клиента се предоставя безвъзмездно, на хартиен
носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата
на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на
кредитен експерт от дружеството клиентът преценя доколко предлагания ДПК
съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правят се разяснения
и за допълнителния пакет от услуги, който предлага дружеството, като при желание
за ползването му клиентът подписва Споразумение за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги.
В т.V „Допълнителни възможности за клиента“
от ДПК №**********, И.А.К. е пожелал с част от отпуснатия кредит да бъде рефинансирано
друго негово задължение към „Профи Кредит България“ ЕООД в размер на 1186,30лв.
Визира се, че „Профи Кредит България“ ЕООД е
изпълнило точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.11.2017г. е
превело парична сума в размер на 1063,70лв. по посочена от длъжника И.А.К.
банкова сметка /***еренция: 067029970013827, с дата 14.11.2017г./.
Сочи се, че от своя страна, длъжникът е поел
задължение по Договор за потребителски кредит №**********, със срок от 24 месеца
да заплаща месечна вноска по погасителен план в размер на 226,17лв. и падежна
дата всяко 7-мо число на месеца.
Твърди че длъжникът не е изпълнил точно
поетите с договора задължения, като е направил само една пълна погасителна
вноска и една непълна, последната от които на дата 10.01.2018г. След изпадането
в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т.12.3.1 от Общите
условия към договора за потребителски кредит, а именно: „Кредиторът може да
обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от
следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни
вноски в пълен размер...“ на 24.04.2018г. „Профи Кредит България“ ЕООД е обявил
договорът за предсрочно изискуем.
Сочи се, че на 26.04.2018г. на И.А.К. е
изпратено уведомително писмо от страна на дружеството.
Твърди се, че съгласно уговореното в ОУ при
прекратяването на ДПК, на основание т.12.4 от Общите условия, клиентът дължи
остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение
при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.
Визира се, че към настоящия момент размерът
на погасеното от И.А.К. задължение по ДПК №********** е било в размер на 228,80лв.
В настоящето производство се сочи, че„Профи
Кредит България“ ЕООД се отказва да търси претендираните с подаденото заявление
лихви за забава в размер на 19,07лв., поради липса на материален интерес, като
се претендира само законна лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането.
Приема се, с оглед изложените обстоятелства,
че длъжникът на И.А.К. дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД сума в размер на
5199,68лв., представляващи неизплатено парично задължение по Договор за
потребителски кредит №**********.
Твърди се, че ако потребителят е желаел, той
е могъл да се откаже от кредита в срок от 14 календарни дни, без да посочва
причина и да дължи обезщетение, съгласно т.7.1.1 ОУ. Ответникът не е сторил
това, а е усвоил предоставената в заем сума, направил е плащания по заема,
което се счита за показателно относно наличието на съгласие за получаване на
заема при одобрените параметри.
Визира се, че ответникът се е съгласил с
цената на кредита и със сключването на договора, към който момент е бил наясно
с общата сума, която трябва да върне, така и с правото си да се откаже от
сключения договор, така и с погасяването на кредита.
Моли се, да се постанови решение, с което да
се установи съществуването на вземане в полза на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу
длъжника И.А.К. в размер на 5199,68лв., представляващи неизплатено парично
задължение по Договор за потребителски кредит №**********, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението. Претендират се разноски.
На ответникът в първата инстанция е
допуснато предоставяне на правна помощ, чрез назначаването на адвокат- особен
представител, с оглед на разпоредбата на чл.47, ал.6 от ГПК. Последният е
оспорил иска по основание.
представител- адв.П.. В него се оспорва иска
по основание.
В тази връзка се твърди, че искането за
отпускане на кредит няма входящ номер и дата. Относно определения кредитен
експерт- „Ивон 2010-ГОЧЕВ“ ЕООД, без ЕИК, при справка в търговския регистър се установявало,
че MOЛ е С.В.Г., а не В.Г., т.е. искането е подписано от лице нямащо право да
извършва това действие, тъй като
последната не е управител на дружеството. Нещо повече при справка в Търговския
регистър става ясно, че дружеството не е осъществявало търговска дейност от
2015г. Съответно нямало данни за публикувани годишни финансови отчети след
2015г., т.е. не е осъществявало дейност. Липсват данни и в договора за
потребителски кредит за представляващия „Ивон 2010- Гочев“ ЕООД.
Твърди се, че липсва като доказателство, че „Ивон
2010- Гочев“ ЕООД има договор за кредитен експерт с „Профи Кредит България“
ЕООД. Искането за заплащане на възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги за 2089,68лв. е нищожно. Твърди
че договорната свобода, съгласно чл.9 от ЗЗД позволява на страните по договора
свободно да определят съдържанието му, като се съобразяват единствено с
повелителните норми на закона и с добрите нрави. Допустимо било съгласно
разпоредбата на чл.10а, ал.1 от ЗПК страните по договор за потребителски кредит
да договорят цена за допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие
с разпоредбите на чл.10а, ал.2- 4 от ЗПК, забраняващи на кредитора да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита и да събира повече от веднъж такса и/или комисиона за едно и също
действие и предвиждащи видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, да бъде ясно и точно определено в договора.
Твърди се, че споразумението за допълнителни
услуги включва услуги, които по същество представляват действия по предоставяне
на кредита. Тези клаузи, били формулирани неясно в противоречие с повелителната
разпоредба на чл.10а, ал.4 от ЗПК, тъй като нито една от закупените
допълнителни услуги няма стойностно измерение, от което да се установи нейната
тежест в ежемесечните вноски, дължими по допълнителния пакет, както и
съразмерността им с цената, която се заплаща за ползването им. Тъй като
допълнителните услуги касаят усвояването и управлението на кредита или са относими
към бъдещи несигурни събития, а и са неясно формулирани, уговарянето им е в
нарушение на императивните разпоредбите на чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК. Те освен това
заобикаляли и закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по
действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите разходи по
кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК, а именно петкратния размер на
законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Уговарянето на
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги нарушавало разпоредбите на
чл.10а, ал.2 и 4 и чл.19, ал.4 от ЗПК, поради което тази уговорка е нищожна
поради противоречие с императивни законови разпоредби и не може да породи
желаните от страните правни последици. Тъй като в случая се касае за приложение
на императивни материалноправни норми, установен в обществен интерес.
Искането е за отхвърляне на предявения иск.
Въззивният съд приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК от 30.07.2018г., ищцовото дружество „Профи Кредит
България“ ЕООД, срещу И.А.К. е поискано от първоинстанционния съд да издаде
заповед във връзка с посочените в същото суми. В тази връзка е образувано
ч.гр.дело №1038/2018г. по описа на РС- Пещера, като заявлението е уважено, като
е издадена Заповед №361 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК на
31.07.2018г., по силата на която е разпоредено ответникът-длъжник И.А.К., да заплати на кредитора- ищец
главница в размер на 5199,68лв., такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземането в размер на 30лв., лихва в размер на 19,07лв. за периода от 08.01.2018г.
до 24.04.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
30.07.2018г. до окончателното й изплащане и разноски по делото, от които 150лв.
юрисконсултско възнаграждение, както и 104,98лв. платена държавна такса.
Посочено е, че вземането произтича от
неизпълнено задължение по Договор за потребителски кредит №********** от
14.11.2017г.
Заповедта за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК е връчена на длъжника И.А.К., при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането му. В законният едномесечен
срок, дружеството- ищец е предявило настоящия установителен иск, с правно
основание чл.415 ал.1 от ГПК.
Видно от Договор за потребителски кредит Профи
Кредит Стандарт №********** се установява, че същият е сключен на 14.11.2017г. между ищеца „Профи Кредит
България“ ЕООД, като кредитор и И.А.К., като кредитополучател. Договорът е
сключен при следните параметри: Сума на кредита 2250лв.; Срок на кредита: 24
месеца.; Размер на вноската по кредита: 139,10лв.; Годишен процент на разходите
(ГПР) 49.90%; Годишен лихвен процент: 41.17%; Лихвен процент на ден: 0.11 %.; Дата
на погасяване: 7-мо число от месеца; Дължима сума по кредита: 3338,40лв.; по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги:Възнаграждение за закупен пакет
от допълнителни услуги: 2089,68лв.; Размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 87,07лв. Общо задължение по кредита и по пакета от
допълнителни услуги: Общо задължение: 5428,08лв.; Общ размер на вноската: 226,17лв. Посочено е също и че се
рефинансира старо задължение на ответника в размер на 1186,30лв.
Договорът е подписан от страните по него.
Преди сключването на договора на ответника е била предоставена преддоговорна
информация, видно от приложения формуляр- Стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити.
Съгласно Декларации т.А към Договора за
потребителски кредит неразделна част от него са Общите условия, които са предадени
при подписване на договора и с които кредитополучателят внимателно се е
запознал преди подписване на договора, няма забележки към тях и се задължава да
ги спазва, за което полага подписа си под клаузите на този Договор за
потребителски кредит и Общи условия. Приложени и са самите Общи условия, които
са подписани от ответника.
Видно от Декларации т.Г е, че на
кредитополучателят му е предоставено безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и
разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен
европейски формуляр. Декларирал е, че са му дадени разяснения, които са му дали
възможност да прецени доколко предлагания договор за потребителски кредит
съответства на неговите възможности и финансово състояние, както и разяснение
на преддоговорната информация, основните характеристики на предлаганите
продукти и въздействието, което могат да окажат върху тях, в това число
последиците в случай на просрочени плащания, а така също и разяснения на пакета
от допълнителни услуги, които кредиторът може да предостави на кредитополучателя
по негово искане, въздействието, което могат да окажат върху него, както и
правата и задълженията на страните по тях.
На същата дата ответникът е подписал и
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 14.11.2017г.,
приложено по делото.
Приложен е погасителен план, от който е
видно че първата вноска се дължи на 07.01.2018г. , а последната на 07.12.2019г.
Видно от приложения документ за кредитен
превод с референция №067029970013827 от дата 14.11.2017г. се установява, че на
14.11.2017г. ищецът е превел на И.А.К. по посочена от него банкова сметка ***,70лв.,
като е посочено основание за плащане- №**********. Тази сума е преведена след
приспадане на сумата за рефинансиране- 1186,30лв.
Процесният договор за потребителски кредит
№********** е сключен за срок от 24 месеца, като дължимата се месечна
погасителна вноска по него, съгласно погасителния план е в размер на 226,17лв.,
с падеж - 7-мо число на месеца.
Видно от Извлечение по сметка към Договор
№********** се установява, че са платени първата погасителни вноски и втората
частично. Не е извършено плащане на вноските от 2-ра/частично/ до 24-та
включително. Последното отразено плащане по договора е на 10.01.2018г.
Погасена е сума в общ размер на 228,40лв., като
посочената платена главница е в общ размер на 61,91лв. Платената лихва е в общ
размер на 77,19лв.
Съгласно твърдението в исковата молба, че на
24.04.2018г. договорът е прекратен автоматично от страна на „Профи Кредит България“
ЕООД и е обявена неговата предсрочна изискуемост, както и че на 26.04.2018г. на
ответника И.А.К. е изпратено уведомително писмо от страна на дружеството, с
което е уведомен, че договорът е прекратен и че е обявена неговата предсрочна
изискуемост, се установява, че по делото, обаче, не са представени надлежни
доказателства за това уведомително писмо да е връчено на ответника и да е
достигнало до него, съответно той да е запознат със съдържанието му/въпреки
дадените указания на съда да се представи.
При така установеното от фактическа страна от правна, съдът намира
следното:
Въззивната
жалба е процесуално допустима, като същата е подадена от активно легитимирана страна в процеса и в преклузивния двуседмичен срок
по чл.259, ал.1 от ГПК.
По съществото си, същата е частично
основателна.
В конкретният казус, правилно
първоинстанционният съд е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по договора за кредит. ВКС е постановил решение по реда на чл.290 от ГПК по въпроса изискуемо ли е, в хипотезата на предявен иск по чл.422, ал.1 ГПК, вземане, произтичащо от договор за заем, сключен с финансова институция
(каквато е и ищцовото дружество), в който договор се съдържа уговорка, че
целият заем става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски,
но чиято предсрочна изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение от кредитора- финансова
институция. В този е и Решение №3/17.04.2019 по т.дело №1831/2017г., ВКС, IIт.о.
В случая страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в рамките на
очертаната от нормата на чл.9 от ЗЗД договорна свобода да уговорят възможността
кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на заетата сума преди
първоначално определения срок и предпоставките за предсрочната изискуемост.
Изключено е обаче предварително да уговорят, че при неплащане или настъпването
на други обективни обстоятелства целият заем става предсрочно изискуем, без да
е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване на предсрочната
изискуемост, тъй като такава уговорка противоречи на характера на предсрочната
изискуемост на преобразуващо право на кредитора, което се упражнява с негово
едностранно волеизявление и чието действие настъпва с достигането му до
длъжника при наличие на обективните предпоставки за изгубване преимуществото на
срока, уговорени в договора или предвидените в закона.
При тези данни, настоящата инстанция счита,
че уговорената между страните предсрочна изискуемост не настъпва автоматично, а
е необходимо волеизявление на кредитора, което да е достигнало до длъжника. В
случая е налице такова изявление, но липсват доказателства да е било изпратено,
съответно получено от насрещната страна.
Правилно районният съд е обосновал и
наличието на неравноправни клаузи, като изложените от него съображение следва
да се приемат в цялост и от настоящата инстанция без да е необходимо да се
преповтарят.
Съответно е настъпил крайният падеж на част
от вземанията, които принципно са взети предвид от първоинстанционния съд. В тази
връзка, категорично е Тълкувателно решение №8/2017 от 02.04.2019г. по тълк.д.
№8/2017г. на ОСГТК на ВКС, допустимо е предявеният по реда на чл. 422, ал.1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният
по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,
въпреки че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
В случая, първоинстанционният съд, правилно
приел, че клаузите за договорна лихва и
по закупен пакет от допълнителни услуги се явяват нищожни. Следва да се посочи,
че по отношение на процесния пакет, решението не се обжалва, с оглед настоящата
инстанция няма основания за произнасяне.
Съответно правилно е уважен иска за размера
от 1631,43лв.- главница, ведно със законната лихва. Установено е безспорно
неизпълнение на 21 падежирали вноски, като дължимата се сума до приключване на
съдебното дирене пред първата инстанция е 1859,83лв. С взетото предвид
частичното плащане в общ размер от 228,40лв. е прието за установена дължимост
от страна на И.А.К. по отношение на „Профи Кредит България“ ЕООД за сумата в
размер на 1631,43лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението до издаване на заповед за изпълнение- 30.07.2018г., до окончателното
изплащане.
Във въззивната жалба, едно от исканията е да
бъдат присъдени всички непадежирани вноски.
В този смисъл следва да се посочи, че срокът
на договора за потребителски кредит е изтекъл към датата на приключване на
устните състезания пред въззивния съд- 14.11.2019г. Следователно, след като
всички вноски по процесния договор са падежирани- някои преди подаване на
заявлението, а останалите- след това, ответникът дължи връщане на заетата сума.
При тези данни, претенцията за неплатена
главница се явява основателна и следва да бъде уважена. Неплатената част от
това вземане е 265,71лв., за която сума искът за главница следва да бъде
уважен, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение- 30.07.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума
е издадена Заповед №361/31.07.2018г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№1038/2018г. по описа на РС- Пещера. Относно претендираната договорна
лихва, то не са налице основания за ревизиране на първоинстанционното решение.
Предвид на гореизложеното, следва да се отмени
обжалваното Решение №842/28.10.2019г., постановено по гр.дело №162282018г. по
описа на РС- Пещера в частта, в която е отхвърлен искът на „Профи Кредит
България“ ЕООД, въз основа на Договор за потребителски кредит №********** от
14.11.2017г. против И.А.К. за разликата от 1631,43лв. до сумата от 1897,14лв.,
представляваща главница по Договор за потребителски кредит №********** от
14.11.2017г. и вместо което се приеме за установено, че И.А.К., дължи на „Профи
Кредит България“ ЕООД, въз основа на Договор за потребителски кредит
№**********, главница в размер още на 265,71лв., ведно със законната лихва
върху нея от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-
30.07.2018г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед
№361/31.07.2018г. за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1038/2018г.
по описа на РС- Пещера.
Решението в частта му до уважения размер на
иска не е обжалвано, с оглед на което е и влязло в законна сила.
Решението, в частта му за разноските и за
разликата над сумата от 897,14лв., следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
С оглед този изход на делото, в тежест на И.А.К.
следва да се присъдят сумата от 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение, както и направени разноски за особения
представител в размер на 497,77лв.
Следва да се определи на особения
представител на ответника възнаграждение в размер на 497,77лв., платими по
внесения депозит от жалбоподателя, по отношение на които няма основание да бъде
намаляван с оглед правната и фактическа сложност на делото и процесуалните
действия на първия.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯВА Решение №842/28.10.2019г., постановено по гр.дело №162282018г. по описа на
РС- Пещера, в частта в която е отхвърлен искът на „Профи Кредит България“
ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, въз основа на Договор за потребителски кредит
№********** от 14.11.2017г. против И.А.К. за разликата от 1631,43лв. до сумата
от 1897,14лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№********** от 14.11.2017г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.А.К., с ЕГН ********** ***, дължи на „Профи Кредит България“ ЕООД
гр.София, с ЕИК-*********, въз основа на Договор за потребителски кредит №**********,
главница в размер още на 265,71лв., ведно със законната лихва върху нея от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 30.07.2018г. до
окончателното й изплащане, за която сума е издадена Заповед №361/31.07.2018г.
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1038/2018г. по описа на РС-
Пещера.
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №842/28.10.2019г., постановено по гр.дело №162282018г. по описа на РС-
Пещера, в частта в която е уважен
иска до размера от 1631,43лв., отхвърлен е искът на „Профи Кредит България“
ЕООД гр.София, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ №49, бл.53Е, вх.В, въз основа на Договор за потребителски кредит
№********** от 14.11.2017г. против И.А.К. за разликата от 1897,14лв. до сумата
от 5199,68лв., представляваща главница по Договор за потребителски кредит
№********** от 14.11.2017г. и в частта за разноските.
ОСЪЖДА И.А.К.,
с ЕГН ********** ***, да ЗАПЛАТИ на „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. София, кв. „Мотописта“, бул. „България“ №49,
бл. 53Е, вх.“В“, сумата от 100лв.-
юрисконсултско възнаграждение, представляваща сторени съдебно- деловодни
разноски- адвокатски хонорар пред въззивната инстанция.
Да се изплати на
особения представител на И.А.К. възнаграждение- адв.Е.П. *** в размер на
497,77лв., платими от внесения депозит от жалбоподателя.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.