Решение по дело №2010/2020 на Административен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 1696

 

гр. Пловдив, 08 октомври 2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                     НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,

 при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2010 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.46, ал.5 от Закона за общинската собственост (ЗОС) и чл.41, ал.1, т.9 от Наредба за условията и реда за установяване на жилищни нужди, за настаняване в общински жилища и продажбата им (НУРУЖННОЖП[1]).

            И.Т.Д., ЕГН **********,***[2], обжалва Заповед №РД-20-684 от 30.07.2020г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която е прекратен Договор за наем №Ц-216 от 29.06.2005г., сключен въз основа на настанителна Заповед №РД-03-107 от 17.02.2003г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, между жалбоподателя като наемател и община Пловдив, чрез Общинско предприятие (ОП) “Жилфонд”- наемодател, за общинско жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. “Трайко Китанчев“ №2; определен е срок за опразване на жилището от 14 дни.

Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед. Алтернативно се поддържа искане за отмяната ѝ поради незаконосъобразност.

Ответникът- кмет на Община Пловдив - Район “Централен”, чрез К.Н.С.- началник на Отдел “Административно-правно обслужване“ в Община Пловдив - Район “Централен”, правоспособен юрист (лист 24), пълномощник (лист 23), изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. На 06.10.2020г. по делото постъпват писмена защита с Вх.№15605 (листи 65-66), в която се излагат съображения в подкрепа на изразеното становище.

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:

Оспорената заповед (лист 9) е връчена лично на жалбоподателя на 12.08.2020г., видно от положения от него подпис върху заповедта. От своя страна, жалбата (лист 2) постъпва в съда на 12.08.2020г. или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е обвързано със срок (чл.149, ал.5 от АПК). Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по алтернативно заявеното искане.

            Според разпоредбата на чл.46, ал.2 от ЗОС, наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед; в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец.

            По делото е прието заверено копие на Заповед №РД-03-107 от 17.02.2003г. (лист 20) на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която заповед, на основание чл.43, ал.4 от ЗОС, жалбоподателят, съответно семейството му- И.Д., Д.И.Д., ЕГН **********, съпруга, и М.И.Д., ЕГН **********, дъщеря, се пренастанява в общинско жилище, представляващо къща, с адрес: гр. Пловдив, ул. “Трайко Китанчев“ №2, ет.2, за което по делото е прието заверено копие на Акт за частна общинска собственост №129 от 17.06.1998г. (лист 22).

Според разпоредбата на чл.43, ал.4 от ЗОС, в редакция към 17.02.2003г., в Столичната община и в градовете с районно деление заповедта по ал.3 (заповед за настаняване под наем в жилище за отдаване под наем) се издава от кмета на района, в който се намира жилището.

Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена от компетентен орган.

Въз основа на посочената по-горе Заповед №РД-03-107 от 17.02.2003г. на ответника по делото, на 29.06.2005г. е сключен процесният Договор за наем на общинско жилище №Ц-216 (листи 18-19) между жалбоподателя, в качеството му на наемател, и община Пловдив, чрез ОП “Жилфонд”, представлявано от Р.Н.Л.- директор, в качеството ѝ на наемодател. Видно от посочения договор, същият е “безсрочен“, считано от 29.06.2005г.; наемната цена по договора е в размер от 52,65 лв. месечно; според чл.13 от договора, наемателят е длъжен до датата 31.12. на всяка година да подава декларация за семейно и имотно състояние с актуализация за придобиване на недвижими имоти; членове на семейството са: И.Д.- съпруг, Драга Д.- съпруга и М.Д.- дъщеря.

На 28.01.2020г. в Община Пловдив - Район “Централен” постъпва писмо с Вх.№5300-2094 (лист 17) от директора на ОП “Жилфонд“, с което ответникът се уведомява, че със Заповед №РД-03-107 от 17.02.2003г. и Договор за наем на общинско жилище №Ц-216 от 29.06.2005г. в общински жилищен имот, находящ се в гр. Пловдив, ул. “Трайко Китанчев“ №2, ет.2 /част от къща/, са настанени И.Д.- съпруг, Драга Д.- съпруга и М.Д.- дъщеря. В ОП “Жилфонд“ е предоставено бракоразводно решение №2907/08.07.2014г. на Пловдивски районен съд (неприложено по делото). Предвид горецитираното и обстоятелството, че настанителната заповед е от преди 17 години, е формулирана молба за разглеждане настанителната заповед на посочените лица.

Тук е мястото да се посочи, че според приетата по делото нарочна справка (листи 57-58), жалбоподателят и Д.И.Д. сключват граждански брак на 20.02.1994г., за което е съставен Акт за брак №0086 от 20.02.1994г.; със съдебно решение №1161 от 29.07.2014г. е прекратен брак №0086 от 20.02.1994г.

Според приетото по делото заверено копие на Удостоверение за сключен граждански брак №********** (лист 31, 41), жалбоподателят и Н.О.Ш.(Д.), ЕГН **********, сключват граждански брак, за което е съставен Акт за сключен граждански брак №0252 от 28.04.2017г. Жалбоподателят и Н.Ш.(Д.) са родители на А.И.Д., ЕГН **********, за което по делото е прието заверено копие на удостоверение за раждане (лист 33, 44), както и на С.И.Д., ЕГН **********, за което по делото е прието заверено копие на удостоверение за раждане (лист 34, 45).

С писмо Изх.№5300-2094 от 23.06.2020г. (лист 14) на ответника се уведомява жалбоподателят, че в 14-дневен срок от получаване на писмото е нужно да представи в служба “Жилищна политика“ при Община Пловдив - Район “Централен” актуални декларации по чл.10, ал2 от НУРУЖННОЖП с необходимите документи към тях за всички членове на неговото семейство. В противен случай договорните правоотношения ще бъдат прекратени, съгласно чл.41, ал.9 от НУРУЖННОЖП и ще бъде започната процедура по чл.65 от ЗОС за принудително освобождаване на общинското жилище.

Според отразеното върху посоченото писмо, същото е залепено на вратата на жилището на 07.07.2020г., 10:30ч., което обстоятелство е удостоверено с подписите на двама свидетели- Катерина Борисова Додова и Иванка Рангелова Шопова. Освен това, писмо с Изх.№5300-2094 от 23.06.2020г. е залепено и на таблото за обяви в Община Пловдив - Район “Централен” на 07.07.2020г., в 11:00ч., за което е съставен нарочен протокол (лист 15, 59).

По делото не са ангажирани доказателства, че жалбоподателят е изпълнил указаното му с писмо Изх.№5300-2094 от 23.06.2020г., след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на адмистративнопроизводствените правила.

На следващо място, макар и да не е посочена като основание за издаване на оспорената заповед, разпоредбата на чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС установява, че наемните правоотношения се прекратяват поради други основания, определени с наредбата по чл.45а, ал.1 (от ЗОС), каквато в случая се явява НУРУЖННОЖП (§10 от ПЗР на НУРУЖННОЖП).

Според разпоредбата на чл.41, ал.1, т.9 от НУРУЖННОЖП, посочена като основание за издаване на оспорената заповед, наемните правоотношения се прекратяват поради неподаване в срок на декларация по чл.18, ал.7, чл.31, ал.4 и чл.39, ал.5.

Според разпоредбата на чл.18, ал.7 от НУРУЖННОЖП, гражданите, настанени под наем в жилища за отдаване под наем, представят ежегодно до 31.12. на текущата година, саморъчно подписани декларации за обстоятелствата по чл.7 от наредбата. Декларациите се представят лично или чрез пълномощник с изрично нотариално заверено пълномощно в съответната служба “Жилищно настаняване“ към районните администрации. Неизпълнението на това задължение води до започване на процедура за прекратяване на договора за наем.

А според чл.7, ал.2 от НУРУЖННОЖП, гражданите установяват обстоятелствата по чл.7, ал.1, т.т.1 – 9 от наредбата със саморъчно подписана декларация, към която се прилагат съответните документи, удостоверяващи всяко едно от декларираните обстоятелства.

В случая, обстоятелствата, че жалбоподателят не е подал декларации по 18, ал.7 от НУРУЖННЖОП за 2016г., за 2017г., за 2018г. и за 2019г. в срок до 31.12. на съответната година не са спорни между страните, нито пък по делото са ангажирани доказателства за противното, поради което следва да се приеме за установено, че е налице посоченото като фактическо основание за издаването на оспорената заповед неизпълнение на жалбоподателя на задължението по чл.41, ал.1, т.9 от НУРУЖННОЖП да подаде декларация по чл.18, ал.7 от наредбата до 31.12. на съответната година. Респективно, оспорената по делото заповед се явява издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на чл.46, ал.1, т.9 от ЗОС и чл.41, ал.1, т.9 от НУРУЖННОЖП.

Независимо от посоченото до тук обаче, настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото заповед е издадена в нарушение на принципа за съразмерност, нормативен израз на който са разпоредбите на чл.6 от АПК, според които норми, (2) Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава; (5) Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.

            Нещо повече, според чл.8 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) озаглавен “Право на зачитане на личния и семейния живот“, 1. Всеки има право на зачитане на неговия личен и семеен живот, на неговото жилище и тайната на неговата кореспонденция. 2. Намесата на държавните власти в ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите.

            Няма съмнение, че издаването на оспорената по делото заповед, с която се извършва намеса в правото на жилище (макар и ползвано под наем) на жалбоподателя, почива на изрично предвидена законова регламентация за целта, но наред с това се дължи извършването на преценка и относно обстоятелството, дали тази намеса е “необходима в едно демократично общество“. Съответно, нужно е да се установи дали намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно упражняване на власт посредством позволени средства да се постигне правно запретен резултат.

Доказателствата по делото позволяват формирането на извод, че жалбоподателят отговаря на изискванията да бъде настанен в жилище от фонд “Настаняване под наем“, тъй като към датата на издаване на оспорената по делото заповед (30.07.2020г.) неговото семейство (по смисъла на легалното определение на §5 от ДР на НУРУЖННОЖП) е 4-членно (жалбоподателят, съпругата му Наталия Д. и малолетните му дъщери А.и С.Д.), а към 17.02.2003г., на която дата е издадена пренастанителната Заповед №РД-03-107 семейството на жалбоподателя е 3-членно (жалбоподателят, съпругата му Драга Д. и малолетната му дъщеря М.Д.).

При това положение, прекратяването на процесния договор за наем ще постави жалбоподателя отново в списъка на чакащите граждани, отговарящи на изискванията за наставяне в общинско жилище под наем, каквато не е целта на закона, според настоящия състав на съда.

Предвид гореизложеното, настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото заповед се явява издадена в противоречие с целта на закона, поради което същата, макар и валиден, е незаконосъобразен индивидуален административен акт, който следва да бъде отменен.

С оглед очерталия се изход на делото, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната администрация е неоснователно и като такова не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ Заповед №РД-20-684 от 30.07.2020г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, с която е прекратен Договор за наем №Ц-216 от 29.06.2005г., сключен въз основа на настанителна Заповед №РД-03-107 от 17.02.2003г. на кмета на Община Пловдив - Район “Централен”, между И.Т.Д., ЕГН **********,***, чрез ОП “Жилфонд”- наемодател, за общинско жилище, находящо се в гр. Пловдив, ул. “Трайко Китанчев“ №2; определен е срок за опразване на жилището от 14 дни.

Решението е окончателно.

Адм. съдия:./П/........................

/Н.Бекиров/