РЕШЕНИЕ
№ 12563
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.......................
при участието на секретаря .......................
като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело №
20221110113351 по описа за 2022 година
пряк иск на увредено от деликт лице, спрямо което е отговорен застрахован
деликвент, за присъждане на обезщетение пряко от застрахователя на деликвента по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с правно
основание съответно чл. 498 от Кодекса за застраховането и чл. 86, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите, разгледан по реда на Общия исков процес, уреден в част ІІ на
същия кодекс.
1. ДОВОДИ, ВЪЗРАЖЕНИЯ И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ:
С исковата си молба Д. Л. О. с ЕГН**********, живеещ в гр. ........................... с адрес за
призоваване и връчване на съобщения и книжа в гр. ........................ чрез пълномощника
адвокат П. Д. Р. твърди, че претърпял неимуществени вреди от пътнотранспортно произшествие.
Същото било предизвикано от водач на автомобил, застрахован от ответното ........................,
представлявано от изпълнителната директорка ...................... с ЕГН********** и изпълнителния
директор ....................... ЕГН********** и с пълномощник юрисконсултът ......................... с
ЕГН**********, по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Искането е ответното дружество да бъде осъдено да плати на ищеца следните суми:
5 500.00 лева като част от обща претенция от 25 500.00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди;
863.19 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от 27. VIІІ. 2020 година до 14.
IІІ. 2022 година включително;
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на 14. IІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;
направените по делото разноски.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не отрича, че между него и собственика
1
на управлявания от причинителя на вредата автомобил е бил сключен застрахователен договор към
датата на настъпване на пътнотранспортното произшествие. Ответникът поддържа обаче, че
водачът на застрахования от него автомобил не е виновен за настъпване на произшествието, а
последното настъпило по вина на ищеца и то по начин, различен от описания в исковата молба –
ищецът управлявал мотоциклета с превишена скорост и то на място, обособено за движение на
релсови превозни средства, без да носи необходимото предпазно облекло. Пътнотранспортно
произшествие и претърпените от ищеца увреждания не се намирали в причинно-следствена връзка
помежду си. Оспорва се и самото настъпване на описаните в исковата молба вреди. Въз основа на
горното ответникът излага становище, че е налице съпричиняване на настъпилите вреди. Размерът
на търсените вреди бил прекомерно завишен и несъобразен с разпоредбата на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите.
2. ИЗСЛЕДВАЙКИ СЪБРАНИТЕ В ПРОИЗВОДСТВОТО ДОКАЗАТЕЛСТВА ПООТДЕЛНО И
В ТЯХНАТА СЪВКУПНОСТ, СЪДЪТ ПРИЕ ЗА УСТАНОВЕНА СЛЕДНАТА
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
1. Относно настъпването на произшествието:
На .................................... В. И. М. с ЕГН**********, живеещ в гр. ....................... с
ЕГН**********, живеещ в гр. ................... предизвиква сблъсък между моторните превозни
средства и причинява пътно-транспортно произшествие.
На същата дата ...................... съставя за описаното пътно-транспортно представен по
делото с исковата молба констативен протокол №.......................... При съставянето на протокола
причинителят на вредата представя талон за сключена застраховка “Гражданска отговорност” с
ответното застрахователно дружество.
Съдът установява механизма на настъпване на произшествието както от писмените
доказателства, така и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза.
2. Относно претърпените от ищеца вреди:
Характерът на претърпените от ищеца вреди се установява от събраните по делото гласни
доказателства. По делото са разпитани като свидетелки ............................. с ЕГН**********,
живееща в гр. ............................. с ЕГН**********, живееща в гр. ........................ Първата
свидетелка съжителства на семейни начала с ищеца, а втората е негова колежка, затова съдът
преценява показанията им съобразно чл. 172 от Гражданския процесуален кодекс. Видно от
показанията на свидетелките, ищецът накуцвал и се оплаквал от болки в крака в продължителен
период от време. Кракът бил подут и деформиран. Изпитвал болки и в други части на тялото. Не
можел да се обслужва сам, затова първата свидетелка му помагала в ежедневието. Наложило му се
да откаже и работни ангажименти поради нараняванията си. Пред втората свидетелка се оплаквал
и от болки в областта на главата, каквито оплаквания не споделял преди инцидента.
3. По искането за изплащане на застрахователното обезщетение :
На 25. ХI. 2020 година ищецът ищеца изпраща на ответника писмо, с което търси
обезщетение за претърпените болки и страдания.
На 15. II. 2021 година ответникът отхвърля искането за сумата над 1 200.00 лева с писмо с
изходящ №......
2
И двете писма са представени по делото с исковата молба.
4. Обстоятелства, установени от експертните заключения:
На 30. I. 2024 година от вещото лице инженер Й. Д. Й., живеещ в гр. ...........................
представя в съда заключение на автотехническа експертиза. Видно от заключението, водачът на
км
застрахования от ответника автомобил се движел със скорост от около 15.00 /.
ч
На 05. II. 2024 година вещото лице доктор Р. М. Д. представя в съда заключение на
съдебномедицинска експертиза. Видно от заключението, на ищецът е получил:
контузия на лява гръдна половина;
контузия и охлузване на дясното рамо;
повърхностни разкъсно-контузни рани на двете предмишници;
охлузвания на ръцете и лявото коляно;
кръвонасядане на дясното бедро;
контузия на дясното ходило.
Травмите са отзвучали за два до три месеца. Налице е стара стабилна фрактура на врата.
3. ВЪЗ ОСНОВА НА ПРИЕТИТЕ ЗА УСТАНОВЕНИ ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО И
ВЪРХУ ЗАКОНА, СЪДЪТ ОТ ПРАВНА СТРАНА ПРИЕМА СЛЕДНОТО:
1. По иска за главницата:
Според чл. 498, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият, спрямо който застрахованият
е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Съдът приема, че за
уважаване на такъв иск е необходимо сбъдването на следните условия:
виновно противоправно поведение на водач на моторно превозно средство, изразено в
причиняване на пътнотранспортно произшествие;
настъпили за ищеца вреди;
причинно-следствена връзка между противоправното поведение на водачка на моторното
превозно средство и настъпилите за ищеца вреди;
валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ между собственика на моторното
превозно средство, управлявано от причинителя на вредата, и ответното дружество към
момента на настъпване на пътнотранспортното произшествие;
искане за плащане на застрахователно обезщетение, предявено от увреденото лице пред
застрахователя;
увреденото лице да не е съгласно с размера на определеното или изплатеното от
застрахователя обезщетение.
Съдът счита, че в процесния случай всички предпоставки за уважаване на иска са налице.
Поведението на водача на застрахованото от ответника моторно превозно средство е довело
до настъпване на пътно транспортно произшествие. Механизмът, времето и мястото на настъпване
на пътнотранспортното произшествие се установява както от представения по делото протокол,
така и от събраните по делото писмени доказателства.
Поведението на причинителя на вредата е виновно. Според чл. 45, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите вината се предполага до доказване на противното във всички случаи на
непозволено увреждане. В настоящия случай вината на водача се установява от заключението на
допуснатата автотехническа експертиза. Вещото лице посочва изрично, че ако водачът на
3
застрахования от ответника автомобил е могъл да предотврати настъпването на произшествието,
ако е изчакал преминаването на мотоциклета, т. е ако е спазил разпоредбата на чл. 38, ал. ал. 1 и 3 от
Закона за движение по пътищата. За противното не се събраха доказателства.
Поведението на водача на моторното превозно средство е и противоправно. Същият е
нарушил разпоредбата на чл. 38, ал. ал. 1 и 3 от Закона за движение по пътищата, според които
разпоредби завиването в обратна посока се извършва наляво от най-лявата пътна лента по посока
на движението, а при недостатъчна широчина и от друга част на платното за движение, но водачът
на завиващото пътно превозно средство е длъжен да пропусне и попътно движещите се от лявата
му страна пътни превозни средства.
В резултата на поведението на водача за ищеца настъпват нематериални вреди, изразяващи
се в болки и страдания, причинени от травмите. Съдът определя размера на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди съобразно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите.
Според посочената разпоредба обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Според събраните свидетелски показания, дори след приключване на болничното
лечение ищецът усещал болки в крака, подуване и накуцвал. Същият не можел да извършва всички
ежедневни дейности сам. Наложило се за него да се грижи трето лице – разпитана по делото
свидетелка. Ето защо съдът намира, че следва да присъди обезщетение в размер на 5 500.00 лева,
каквото се търси и с исковата молба.
Връзката между поведението на причинителя на пътнотранспортното произшествие и
причинените на ищеца вреди се установява от представените по делото писмени доказателства. В
акта за установяване на административно нарушение е посочено, че при произшествието е
пострадало едно лице. При постъпването в болница ищецът посочил, че травмите му са следствие
от пътнотранспортно произшествие.
Страните не спорят относно наличието на валидно застрахователно правоотношение.
Същото се установява и от писмените доказателства.
Водим от изложено, настоящият съдебен състав намира, че следва да уважи предявения
иск като основателен.
2. По възраженията на ответника:
Съдът не приема възраженията на ответника във връзка с механизма на настъпване на
произшествието. Доказването на твърденията, че ищецът се движел с превишена скорост и от по
път за релсови превозни средства е в тежест на ответника, който ги е направил, по силата на чл. 154
от Гражданския процесуален кодекс. Доказателства в такъв смисъл не се събраха по делото.
Затова съдът намира, че следва да постанови акта си по същество без да взема предвид
възраженията на ответната страна.
3. По иска за обезщетението за забава:
Съдът, по изложените съображения, уважава предявения иск, затова следва да обсъди и
акцесорния иск за присъждане на мораторна лихва. Съгласно чл. 84, ал. 3 от Закона за
задълженията и договорите делинквентът дължи лихва от момента на деликта. В този обем следва
да е и отговорността на застрахователя. Спрямо увреденото лице отговорността на застрахователя
замества деликтната отговорност на прекия причинител и е тъждествена по обем с нея. Ето защо,
застрахователят отговаря пред увреденото лице за заплащане на лихви от момента, от който
делинквентът е изпаднал в забава, а именно от датата на увреждането – 27. VIII. 2020 година.
4
Ищецът търси лихва за времето от 27. VIІІ. 2020 година до 14. IІІ. 2022 година включително.
Според изчисление, направено с помощта на електронен калкулатор от електронната страница
calculator.bg, обезщетението за забава върху размера на главницата, уважен от съда, възлиза на
863.20 лева.
Така мотивиран, съдът счита, че следва да уважи и акцесорния иск..
4. ПО РАЗНОСКИТЕ:
Ищецът представя списък за разноските по реда на чл. 80 от Гражданския процесуален
кодекс, според който е направил разноски от общо 1 360.00 лева, от които 220.00 лева за държавна
такса, 300.00 лева за вещо лице и 840.00 лева за адвокатско възнаграждение. По силата на първата
алинея от чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс и съобразно с изхода на делото, съдът следва
да осъди насрещната страна да му възстанови посочената сума изцяло.
Съобразявайки изложеното, съдът
РЕШИ:
1. ОСЪЖДА ........................, представлявано от изпълнителната директорка ...................... с
ЕГН********** и изпълнителния директор ....................... ЕГН********** и с пълномощник
юрисконсултът ......................... с ЕГН**********, да плати на Д. Л. О. с ЕГН**********,
живеещ в гр. ......................... с адрес за призоваване и връчване на съобщения и книжа в
гр. ........................ чрез пълномощника адвокат П. Д. Р. следните суми:
5 500.00 лева като част от обща претенция от 25 500.00 лева обезщетение за претърпени
неимуществени вреди;
863.19 лева обезщетение за забава върху тази сума за времето от ................... година
включително;
законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди от датата на предявяването на
иска на 14. IІІ. 2022 година до окончателното изплащане на сумата;
1 360.00 лева разноски по делото.
2. Преписи от решението ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните.
3. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по общия ред на ищеца по следния начин:
Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ най-напред чрез пълномощника адвокат П. Д. Р. по реда на чл.
39, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс по следния начин:
Връчването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на всяко място, където адвокатът се намира по служба по
реда на чл. 51, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс.
Ако се съберат данни, че пълномощникът не живее или не пребивава на адреса след справка
от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг
начин, събраните данни ДА СЕ УДОСТОВЕРЯТ с посочване на източника на тези данни в
разписката;
Ако пълномощникът не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее или не
пребивава там от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено
място или по друг начин, ДА СЕ ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко
три пъти, с интервал от поне една седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно
от посещенията е в неприсъствен ден.
5
Ако адвокатът не се открие или откаже да получи съобщението, разписката ДА СЕ
ПРИЛОЖИ по делото, а съобщаването ДА СЕ ИЗВЪРШИ на физическия адрес на ищеца.
Ако се наложи връчване на съобщението на физическия адрес на ищеца, то ДА СЕ
ИЗВЪРШИ на адреса, посочен в приложеното към исковата молба пълномощно.
Ако лицето не се открие на адреса, нито се открие друго лице, съгласно да получи
съобщението, ДА СЕ ИЗВЪРШИ следното:
ако се съберат данни, че лицето не живее на адреса след справка от управителя на етажната
собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, това ДА СЕ
УДОСТОВЕРИ с посочване на източника на тези данни в съобщението;
ако лицето не се открие на адреса, но и не се съберат данни, че не живее там от управителя на
етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин, ДА СЕ
ТЪРСИ на адреса в продължение на един месец най-малко три пъти, с интервал от поне една
седмица между всяко от посещенията, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден;
и в двата случая ДА ЗАЛЕПИ уведомление на адреса по реда на чл. 47, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс, в което уведомление да е посочено, че книжата се намират в
канцеларията на съда и че могат да се получат в двуседмичен срок от залепването съгласно
чл. 47, ал. 2 от същия кодекс.
4. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ по реда на чл. 38, ал. 2 от Гражданския процесуален
кодекс на ответника по следния начин:
1. Съобщението ДА СЕ ВРЪЧИ на ответника на електронния му адрес на основание чл. 50, ал.
5 от Гражданския процесуален кодекс.
2. Връчването ДА СЕ УДОСТОВЕРИ по следния начин:
Съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа, ДА
СЕ ОТПЕЧАТА на хартиен носител след изпращането на адресата и ДА СЕ ПРИЛОЖИ по
делото.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от изпращането, по делото ДА СЕ ПРИЛОЖИ
електронен запис от информационната система на портала, подпечатан с квалифициран
електронен печат на съда с удостоверено време или с квалифициран електронен времеви
печат по реда на чл. 44, ал. 3, т. 1 от същия кодекс.
Ако съобщението, съдържащо информация за изтегляне на призовка, съобщение или книжа,
не бъде изтеглено от адресата в 7-дневен срок от неговото изпращане, по делото ДА СЕ
ПРИЛОЖИ докладна записка.
На основание чл. 258 от Гражданския процесуален кодекс решението подлежи на
обжалване по реда на глава ХХ от същия кодекс, озаглавена “Въззивно обжалване”, пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6