О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 142 18.05.2017г. град Стара Загора
Старозагорският административен съд, V състав, в закрито заседание на осемнадесети май
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар с
участието
на прокурора
като разгледа
докладваното от съдия Р.
ТОДОРОВА административно дело № 75 по описа
за 2017г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с
чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража
/ЗИНЗС/.
Образувано е по искова молба, подадена от Р.М.С.,
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода” в Затвора – Стара Загора, с която е
предявен иск срещу Следствен арест – гр. Стара Загора за присъждане на
обезщетение в размер на 20 000лв., за претърпени от Р.С. неимуществени вреди за
периода на престоя му в ареста.
Предявеният иск е квалифициран като такъв по
чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС, съгласно която разпоредба държавата отговаря за
вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения
на чл.3 от ЗИНЗС.
С разпореждане от 02.03.2017г., на основание
чл. 129, ал.2 във вр. с чл.127, ал.1, т.2 и т.4 и чл.128, т.2 от ГПК във вр. с
чл.144 от АПК във вр. с чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, съдът е оставил исковата молба
без движение, като е даден срок на ищеца за отстраняване на констатираните нередовности.
В указания срок е внесена държавна такса,
дължима се в съдебното производство съгласно чл.285, ал.3 от ЗИНЗС във вр. с
чл.2а, т.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс и е представен платежния документ за внесената
такса по делото. Не са изпълнени обаче останалите указания за посочване и
конкретизиране на неблагоприятните условия по чл.3, ал.2 от ЗИНЗС /изразяващи
се в липса на достатъчно жилищна площ, осветление, проветряване, двигателна
активност и други уронващи човешкото достойнство или пораждащи чувство на
страх, незащитеност или малоценност обстоятелства/, на които се основава
исковата претенция, както и дали изложените в приложената към исковата молба
„жалба” обстоятелства, свързани с твърдяно нарушаване на човешките права
/липсата на постоянен достъп до санитарен възел с течаща вода, на условия за
поддържане на личната хигиена, на двигателна активност; унизителното отношение
на служителите от ареста и др./, са такива, с които се обоснова направеното от
Р. С. искане за присъждане на обезщетение в размер на 20 00лв. за претърпени
неимуществени вреди за периода на престоя му в следствения арест. В подадената от ищеца уточняващата молба вх.
№ 1269/ 29.03.2017г. отново е посочено, че искът е предявен срещу Следствен
арест – гр. Стара Загора – гр. Стара Загора, ул. „Граф Игнатиев” № 16.
По искане на ищеца е допуснато от съда
предоставяне на правна помощ за осъществяване на процесуално представителство
по делото, като с Определение от 26.04.2017г. за процесуален представител на
ищеца е назначен адв. Р.Й. ***.
С Разпореждане от 26.04.2017г. исковата молба
повторно е оставена без движение с даден срок за отстраняване на констатираните
нередовности, включително за конкретизиране и посочване срещу кого /кой е
ответникът/ по предявения иск, с дадени указания при посочването на ответника
да се съобрази изискването по чл.205 от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС.
С вх. № 1886/ 11.05.2017г. по делото е
постъпила молба от процесуалния представител на ищеца Р.С. – адв. Р.Й. от АК –
Стара Загора, за конкретизиране на
подадената искова молба, в изпълнение на съдебното разпореждане от 26.04.2017г.,
в която молба изрично е посочено исковата молба да се счита за подадена и искът
да се счита за предявен срещу Следствен арест – гр. Стара Загора.
Съдът намира, че искът е предявен срещу ненадлежна
страна и като такъв е процесуално недопустим, по следните съображения:
От посочените в първоначалната искова молба и
в уточняващите я молби фактически основания на предявената искова претенция и от
съдържащите се в обстоятелствената част твърдения, е видно, че искът е с правно
основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС – за присъждане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, причинени на задържаното под стража лице от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл.3 от ЗИНЗС. Съгласно разпоредбата на чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът по чл.
284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК. В производството
по чл.203 и сл. от АПК, в което се разглеждат исковете, предявени на основание чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС, процесуалната легитимация се определя съобразно нормата на
чл.205 от АПК. Съгласно посочената разпоредба искът за обезщетение се предявява
срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен
акт, действие или бездействие са произтекли вредите. Следователно законодателят
изрично посочва срещу кого трябва да се насочи иска, като изискванията за
пасивната материалноправна легитимация съвпадат с тези за пасивната процесуална
легитимация За наличието на пасивна процесуална легитимация на ответника по
предявения иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, съдът следи служебно. В случая и в първоначалната
искова молба и в уточняващите я молби - вх. № 1269/ 29.03.2017г. и вх. № 1886/
11.05.2017г., включително и от процесуалния представител на ищеца, изрично и еднозначно е посочено, че исковата
претенция е предявена срещу Следствен арест – Стара Загора. Но Арест –
Стара Загора не е със статут на юридическо лице, поради което и съгласно чл.
205 от АПК не е надлежен ответник по предявения иск. В чл.16, ал.1 от ЗИНЗС е
регламентирано че дейността на арестите се ръководи и контролира от Областните
служби „Изпълнение на наказанията”, които съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС са
териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията".
Следователно арестите не притежават правосубектност и съответно не са
процесуално легитимирани да бъдат страни, в качеството им на ответници, в
производството по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 285, ал.1 във вр. с чл.284,
ал.1 от ЗИНЗС.
Пасивната процесуалноправна легитимация на
ответника е сред абсолютните положителни процесуални предпоставки за правото на
иск по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС. Съответно липсата на процесуална
легитимация на ответника и насочването на исковата претенция срещу ненадлежна
страна, обуславя процесуална недопустимост на иска и е основание по чл.130 от ГПК за връщане на исковата молба и за прекратяване на образуваното съдебно
производство. В исковото гражданско производство /какъвто е характера на
производството по чл.203 и сл. от АПК/, съдът не е длъжен да напътства ищеца
срещу кого да насочи иска си и кой трябва да е ответник, нито служебно да
конституира надлежния по см. на чл.205 от АПК ответник, а е длъжен единствено
да даде указания във връзка с надлежното упражняване на правото на иск /в този смисъл
е и константната практика на ВАС/. В случая съдът е изпълнил процесуалните си
задължения за даване на указания за отстраняване на констатираните нередовности
на исковата молба. Нещо повече – както в разпореждането от 02.03.2017г., така и в разпореждането от
26.04.2017г., с което исковата молба повторно е оставена без движение, изрично е указано, че ответникът по иска
следва да бъде определен съгласно изискванията на чл.205 от АПК във вр. с чл.
285, ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, а именно юридическото лице /ГД „Изпълнения на
наказанията”/, представлявано от специализирания орган по изпълнение на
наказанията, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че
предявеният от Р.С. иск по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу Следствен арест – гр. Стара
Загора, е процесуално недопустим. Исковата молба следва да бъде върната, а
образуваното съдебно производство по делото – прекратено.
Водим от горните мотиви и на основание
чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ВРЪЩА исковата молба, подадена от Р.М.С., с адрес ***, с която е предявен иск
по чл.284, ал. 1 от ЗИНЗС срещу Следствен арест – гр. Стара Загора, за
присъждане на обезщетение в размер на 20 000лв., за претърпени от Р.С.
неимуществени вреди за периода на престоя му в ареста, поради процесуална недопустимост на иска
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 75/ 2017г.
по описа на Административен съд – Стара Загора.
Определението подлежи на обжалване с
частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото
съобщаване.
СЪДИЯ: