Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Карлово, 23.10.2019 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
публично съдебно заседание на четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Гюрай
Мурадов
с
участието на секретаря Красимира Божакова, като
разгледа НАХД № 548 по описа на Карловски районен съд за 2019 година,
докладвано от съдията, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от В.В.С. ***, ЕГН **********, срещу Наказателно постановление (НП)
№ **година на Началника на РУ на МВР – К**, с което на основание чл.81, ал.2,
т.2 от ЗБЛД му е наложено административно наказание глоба в размер на 30.00лв.
за нарушение по чл.7, ал.1 от ЗБЛД. Излага
доводи за съществени нарушения на административно-производствените правила,
засягащи правото му на защита, както и оспорва авторството на нарушението. В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се и
представлява.
Въззиваемата страна РУ на МВР - Карлово не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Карловският районен съд, като прецени процесуалните
предпоставки за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе
предвид доводите на страните, намери следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
Наказателното постановление е издадено въз основа на
Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ по ЗБЛД с № ** от 08.11.2018 г., с който се
констатира, че на 08.11.2018 г., около 10.45ч. в гр. К**, ул. „А. С., жалбоподателят
е уведомил органите на МВР К**, че поради неизвестни обстоятелства е изгубил документа
си за самоличност – лична карта, с което е нарушил чл. 7 от ЗБЛД.
Въз основа на
така съставения акт, компетентният за това орган съгласно чл.84, ал.2 от ЗБЛД и
Заповед № ***. на Министъра на вътрешните работи, Началника на РУ на МВР – К** е издал обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
глоба в размер на 30.00лв. на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД, като
обстоятелствата по извършване на нарушението са описани по идентичен начин с
тези в АУАН.
В качеството на свидетел е разпитан съставителят на акта С.И.Т., който заявява,
че няма спомен конкретно за процесното нарушение.
Свидетел, вписан в АУАН - Х.С.С. бил такъв само по
съставянето му.
При извършената проверка на законосъобразността на
атакуваното наказателно постановление, съдът намира, че същото е
незаконосъобразно. В съдържанието му липсват посочени дата и място на
извършване на нарушението, както и обстоятелствата по извършването му. Съгласно
разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН наказателното постановление трябва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата при които е извършено, както и на доказателствата, които го
потвърждават. Тази разпоредба е императивна, нарушаването й е съществено
процесуално нарушение, водещо до нарушаване на правото на защита на
привлеченото към административна отговорност лице и е самостоятелно основание
за отмяна на наказателното постановление. В случая АУАН и наказателното
постановление не съдържат дата на извършване на нарушението. Съгласно чл.81,
ал.2, т.2 от ЗБЛД наказуемо е именно изгубването
на личният документ и в този смисъл, съставът на административното нарушение е
довършен на датата на изгубването на документа. В АУАН и наказателното
постановление е посочена като дата на осъществяване на нарушението 08.11.2018г.,
но видно от съдържанието им това е датата на явяване на жалбоподателя в Р.н.М.К.
за да съобщи за изгубването. Кога е изгубена личната карта не е било предмет на
проверката, нито дали това се дължи на негово поведение. По посочения начин е
ограничено правото на защита на наказаното лице, което следва да бъде
информирано относно съставомерните признаци на
твърдяното нарушение във всички фази на административно-наказателното
производство, съответно съдът е лишен от възможност да прецени спазени ли са
сроковете по чл.34 от НК при образуване на административно-наказателното
производство. Същото се отнася и за мястото на извършване на нарушението.
Извън горепосочените процесуални нарушения,
представляващи самостоятелно основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление, съдът намира, че не се доказа в производството извършил ли е
жалбоподателят нарушението, за което е санкциониран.
За да се ангажира отговорността на лице по чл. 81, ал.2, т.2
от ЗБЛД, предвиждаща санкция за лице, което изгуби, повреди или унищожи
български личен документ, е необходимо да се докаже, че това се дължи пряко на
виновно поведение на наказаното лице. Доколкото актосъставителят
няма спомен за конкретния случай, няма ангажирани и други доказателства, които
да установяват, че жалбоподателят е изгубил личната си карта, а АУАН не се
ползва със задължителна доказателствена сила, то и
административно-наказателното обвинение е недоказано.
Най-същественото нарушение обаче в случая е, че наказаното лице - В.В. никога не е съобщавало в РУП Карлово, че е загубило личната си карта и това е видно от справка от РУП К**, като от същата справка се установява, че В.В.С. *** с ЕГН ********** притежава лична карта с валидност до ... Т.е. установява се, че С. не е извършил нарушението за което е санкциониран.
По изложените съображения съдът счита, че следва да отмени
обжалваното наказателно постановление.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № **година на
Началника на РУ на МВР – К***, с което на В.В.С. ***
с ЕГН **********, на основание чл.81, ал.2, т.2 от ЗБЛД е наложено
административно наказание глоба в размер на 30.00лв. за нарушение по чл.7, ал.1
от ЗБЛД.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
К.Б.