Р E Ш Е Н И Е
№ 676
гр.Плевен, 29.10.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, първи касационен
състав, в открито съдебно заседание на шестнадесети
октомври две хиляди и двадесета година в състав: Председател: Николай Господинов
Членове:
Елка Братоева
Катя Арабаджиева
при
секретаря Бранимира Монова и с участието на прокурора Иво Радев като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева касационно
административно-наказателно дело № 821 описа за 2020 год. на
Административен съд - Плевен и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.63, ал.1,
изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 460
от 3.08.2020 г.,
постановено по анд № 1301/2020 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно
постановление № 491515-F532423 от 22.01.2020 г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“
– Велико Търново към ЦУ на НАП, с което на „***“ ЕООД, с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление гр.Плевен, ж.к. „Сторгозия“, бл.***, представлявано от А.Г.П.с
ЕГН **********, на основание чл.185 ал.2, във връзка с чл.185 ал.1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.33 ал.1 от
Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ, за това, че при извършена проверка на
20.12.2019 г. в 11,00 часа на търговски обект по смисъла на § 1, т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин хранителни стоки, находящ се в с.Бохот, ул. ***, стопанисван и
експлоатиран от дружеството, е установено, че всяка промяна на касовата
наличност извън случаите на продажби/сторно операции, не се регистрира във
фискалното устройство чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“
суми в касата.
Срещу
постановеното решение е подадена касационна жалба от „***“ ЕООД, чрез адвокат О.Л.,
който счита, че съдът не е достигнал до правилни изводи въз основа на събрания
доказателствен материал. Намира фактическата обстановка за напълно изяснена и безспорна
между страните, но счита, че в
съставените АУАН и НП има неточности. Не оспорва, че на 20.12.2019 г. е направена
комплексна проверка на търговския обект и е констатирана разлика между сумата
по регистрираните продажби с ЕКАФП и преброените като налични парични средства
в т.нар. каса, както и че тази разлика е била в размер на минус 49,75 лв., т.е.
отчетените продажби са били на по-висока стойност от преброените пари. Сочи, че
съдът не е коментирал обстоятелството, че от отварянето на магазина до
започване на проверката от служителите на НАП в обекта са присъствали двама
служители на МВР – Плевен, които са изчаквали останалите участници в
комплексната проверка, което е създало притеснение у служителката на
дружеството. Твърди, че непосредствено преди броенето на касовата наличност е
била извършена покупка на стоки (плодове и зеленчуци) от редовен доставчик на магазина,
извършващ я със собствен превоз и освен разплащането с доставчика е последвало
и прибиране на стоката в магазина, т.е. период от време, в рамките на който не
е извършена операцията „служебно извеждане на пари от касата“ на паричните
средства, с които е разплатена закупената селскостопанска стока. Счита, че това
е човешко обяснимо поведение, което обаче се санкционира на чисто формална
основа. Счита, че бидейки нарушението формално, а не резултатно, то спрямо него
също е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Твърди, че в случая липсва ощетяване
на бюджета, т.к. констатираната разлика е отрицателна, т.е. няма нерегистрирана
продажба, изяснените причини за допускане на нарушението и условията, при които
е извършено, напълно изключват увреждане на обществени отношения, към което
може да се добави и липсата на други административни санкции спрямо наказвания
правен субект. Сочи, че общият преглед на установените обстоятелства напълно се
вмества в правилото на чл.28 от ЗАНН за малозначителност на деянието и предпоставя
прилагането на този нормативен текст. Навежда доводи и за липса на мотиви в оспорения съдебен акт относно
безспорно установената фактическа неточност на АУАН, пренесено в оспореното НП,
относно личността на продавача в проверявания магазин М.В., неправилно посочена
в НП като Р.В., как това обстоятелство въздейства върху законосъобразността на
административно наказателното производство. В заключение моли съда да отмени
решението и наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът се представлява от
адвокат Л., който поддържа касационната жалба и аргументите, изложени в нея.
В съдебно заседание ответникът ТД на НАП Велико
Търново, офис Плевен се представлява от юрисконсулт Н.М., която счита жалбата
за неоснователна и моли съда да я остави без уважение.
Представителят на Окръжна
прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба,
счита, че случаят е маловажен и претендира съдът да приложи този институт.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна и е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното решение
съдът е приел за установено, че на
20.12.2019г. свидетелят Р.Н.А.– ст.инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП,
извършил проверка в търговски обект по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на
ЗДДС – магазин за хранителни стоки, находящ се в с. Бохот, ул. „***,
стопанисван и експлоатиран от „Бойка Пъшева-Цвети 2012“ ЕООД с ЕИК ***. В хода
на проверката установил, че не всяка промяна на касовата наличност извън
случаите на продажби/сторно операции, се регистрира във фискалното устройство,
чрез операциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми в касата. В хода
на проверката е констатирано още, че в обекта наличното фискално устройство е DATECS DP-150 с
ИН на ФП 02736902, регистрирано в НАП с №4002741 от 29.01.2019г., като от
същото ФУ е разчетена касова наличност в размер на 427,89 лв., видно от дневен
финансов отчет “Z” с № 0035065/20.12.2019г. в
11:08ч., а общата касова наличност, установена в обекта – преброена по банкноти
и монети е вписана в опис от М.П.В.– продавач-консултант, е в размер на 378,14
лв. В хода на проверката е установена отрицателна разлика между разчетената
наличност от ФУ и фактическата наличност към момента на проверката в размер на
49,75 лв., която е отразена чрез ФУ, като „служебно изведени“ в касата суми. Извършената
проверка била документирана с протокол за извършена проверка № 0372625/20.12.2019г., в който подробно били отразени констатациите от
проверката, съставен на основание чл.110, ал.4, във вр. с чл.50 от ДОПК. За
констатациите от проверката бил съставен АУАН № F532423/27.12.2019г., а на
22.01.2020г. било издадено и атакуваното наказателно постановление, с което на
„Бойка Пъшева-Цвети 2012“ ЕООД било наложено административно наказание “имуществена
санкция” в размер на 500,00 /петстотин/ лева за нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Съдът напълно кредитирал показанията на свидетелите Р.Н.А.и
В.М.П., като последователни, непротиворечиви, взаимно допълващи се и
кореспондиращи с писмените доказателства по делото. Съдът анализирал и
показанията на св. М.П., че на процесната дата е била на работа като
продавач-консултант, като с парични средства от касовата наличност заплатила на
доставчик на зеленчуци визираната сума от 49.75 лева, но от притеснение не
уведомила проверяващите. Съдът не кредитирал показанията на св.Петрова в тази
част , като взел предвид съобщеното от нея, че за плащането е била съставена
стокова разписка, а такава разписка не само, че не е била представена на
проверяващите, но не била приложена и по делото от страна на наказаното лице. Съдът взел предвид още, че тази конкретна причина за намалената касова
наличност не е посочена в съставения от Петрова опис, а вместо това е посочено
друго – „погрешно натиснати клавиши”. Поради описаното съдът счел и твърденията
в жалбата в тази насока по отношение на конкретната причина за извеждане на
въпросната парична сума от касовата наличност на магазина, за голословни и
неподкрепени с доказателства. Относно погрешно
изписаното име на св. М.П. в АУАН и пренесено оттам и в НП, съдът намерил
същото за техническа грешка, което не счел за съществено процесуално нарушение.
Съдът изложил мотиви, че наличното в търговския обект
на дружеството фискално устройство е притежавало функции по извършване на
операции по ал.1, поради което всяка една промяна в касовата наличност е
следвало да се отразява в самото фискално устройство. От представените като
писмени доказателства по делото: Протокол за извършена проверка
№0372625/20.12.2019г., дневен финансов отчети,
опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, а и от събраните в хода на съдебното производство гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Р.Н.А., В.М.П. и М.П.В. съдът
установил по безспорен начин, че е била налице отрицателна разлика между
разчетената наличност от ФУ и фактическата наличност към момента на проверката в
размер на 49,75 лв., която е отразена чрез ФУ, като „служебно изведени“ в
касата суми. От изложеното направил извод, че данъчно задълженото лице не е
отразило извеждането на сумата от 49,75 лева извън касата, в момента на тяхното
действително извеждане и с точност до минута. На това основание съдът направил
извод, че жалбоподателят действително е допуснал нарушение на чл.33, ал.1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ, като в разрез със задължението си, извън
случай на продажба /какъвто е настоящия казус/ е пропуснал да отрази промяна на
касовата наличност (извеждане на пари извън касата) на ФУ, която е следвало да
се регистрира във ФУ чрез операцията "служебно изведени" суми. Съдът
съобразил обстоятелството, че разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006
год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез
фискални устройства на МФ е част от установения ред за регистрация и отчетност,
които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за
цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с
документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от
извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Именно
поради изложеното настоящият състав направил извод, че чл. 28 от ЗАНН е
неприложим в настоящото производство. Счел още, че нарушението е формално, на
просто извършване, а не резултатно и вреда не се изисква, т.е. наличието на
вреда не е елемент от състава на нарушението и липсата на такава не е основание
то да се приеме като маловажно. Изложил още мотиви, че разпоредбата на чл.33 от
Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в
търговските обекти чрез фискални устройства на МФ визира като нарушение всички
случаи на неотразяване в касовата книга за дневните финансови отчети,
независимо дали става въпрос за извеждане или за въвеждане на суми от касата в
обекта.
На тези основания съдът потвърдил оспореното
наказатлно постановление.
Според касационната инстанция оспореното решение е
правилно и обосновано на събраните по делото доказателства. Основното оплакване
на касатора се свежда до това, че нито АНО, нито съдът е приложил института на
чл.28 от ЗАНН, а счита , че конкретното
нарушение е маловажно поради особените обстоятелство, при които е извършена
проверката-в магазина е имало струпване на полицейски органи и служители на
други институции, което е смутило нормалната работа на търговския обект и е
притеснило продавачката; фактът, че с парите, които не са регистрирани като
служебно изведени, е извършено разплащане по доставка; липсата на ощетяване на
бюджета; констатираната разлика е отрицателна.
Според касационната инстанция, преценката
за маловажност на деянието, запретено като административно нарушение, включва в
себе си обективните и субективни признаци, обхванати от разпоредбата на чл.93,
т.9 от НК. Съгласно цитираната разпоредба, маловажен случай е този, при който
извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление
от съответния вид. От анализа на цитираната правна норма следва изводът, че
маловажността на случая е поставена в зависимост не само от размера на вредните
последици, но и от наличието на други смекчаващи обстоятелства, които следва да
се преценяват от въззивния съд конкретно и въз основа на събраните по делото
доказателства, при всеки случай на административно нарушение. Съвкупната
преценка на всички тези обстоятелства трябва да обуслови във всеки конкретен
случай по-ниска степен на обществена опасност на конкретното извършено
нарушение в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от същия
вид. Според настоящия състав на съда и
при формалните нарушения е възможно да се говори за маловажност, но маловажните
случаи на административни нарушения от вида на нарушенията на „просто
извършване” следва да се отличават от обикновените , типични нарушения от същия
вид. Предмет на нарушението по чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18 е реда на
документиране на всяка промяна в касовата наличност, а именно, когато най-общо
“парите в касата“ се увеличат или намалеят поради причина, недължаща се на
продажби/сторно операции, то всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ следва да се регистрира
във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно
изведени" суми, като за съставомерността на деянието законът не поставя
изискване от това нерегистриране да са настъпили каквито и да е вредни
последици за някой субект или за фиска като цяло. Следователно, обикновения,
типичен случай на административно нарушение от този вид е свързан с
нерегистриране във ФУ чрез операциите
"служебно въведени" или "служебно изведени" суми на
намаляването или увеличаването на касовата наличност, като в състава на
нарушението не е постановено като изискване от неизвършването на тези операции
да са настъпили или да могат да настъпят каквито и да са вредни последици. Ето защо, в
конкретния случай на административно нарушение, липсата на настъпили вредни
последици е отчетена от законодателя при очертаване на конкретния състав на
административно нарушение. Правната теория и съдебната практика е
последователна и непротиворечива по въпроса, че обстоятелствата,
визирани от състава, очертават в тяхната съвкупност онова именно типично
общественоопасно деяние, което нормата запретява като престъпление, респ.
нарушение от даден вид. Обусловената от тях типична обществена опасност на
деянието е съобразена от Закона при фиксиране на общоустановената в него
санкция, ето защо, тези обстоятелства не могат след това да се явят
едновременно като такива, които определят и индивидуалната тежест на
конкретното престъпление, респ. нарушение от този вид, и следващото се за него
индивидуализирано наказание. Всички тези положения са изрично визирани от
обобщителната формулировка на чл. 56 от НК
: "Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети
предвид от закона при определяне на съответното престъпление". Не
съществува съмнение, че, постановявайки това, законодателят е изхождал от
правилната теза, че не е справедливо значението на едно и също обстоятелство да
се отчита веднъж като основание за съществуването на наказателна отговорност и
втори път - като основание за нейна индивидуализация. Редакцията на чл. 56 НК обаче може да подведе, ако не се
тълкува съчетано с чл. 93, т. 8 и 9 НК,
защото според последните, отегчаващите, респ. смекчаващите, обстоятелства се
вземат "предвид от закона при определяне съответното престъпление",
когато сочат на "особено тежък", респ. "маловажен" случай.
Възможно е следователно да съществуват отегчаващи и смекчаващи обстоятелства от
значение не за индивидуализиране на наказателната отговорност, а за нейното
възникване. Наказателната отговорност за "маловажен случай" е налице,
когато "извършеното престъпление с оглед липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от съответния вид" (чл. 93, т. 9 НК). С други думи, според НК отегчаващите и смекчаващите
обстоятелства са две категории: а) от значение за възникването и съществуването
на наказателна отговорност; б) от значение за индивидуализацията на
наказателната отговорност. В този смисъл и като се има предвид систематичното й
място (главата за определяне на наказанието), разпоредбата на чл. 56 НК трябва да се разбира така: не се
вземат предвид като отегчаващи и смекчаващи обстоятелства при
индивидуализацията на наказателната отговорност, отегчаващите и смекчаващи
обстоятелства, взети предвид от закона за възникване на наказателната
отговорност. Ето защо в този конкретен случай ( поради факта, че нарушението е
безрезултатно), липсата на настъпили вредни последици, която липса е преценена
от законодателя при формулиране на състава на конкретното деяние, не може да се
цени едновременно и като едно от основанията за квалификация на случая като
маловажен. Ако се възприеме тази теза, би се стигнало до квалифициране на всички
нарушения, съставът на които по определение не изисква настъпването на
вредоносен резултат, като маловажни такива. Но не това е целта и смисъла на
закона. Случаите, при които в
съответния запретен състав липсват специално указани последици - на увреждане
или застрашаване , имат определено обществено и правно значение. Фактът на липса на вредни последици сочи, че законодателят запретява съответно
визираните прояви без оглед на наличността в конкретния случай на причинени
вреди или на създадена конкретна опасност, изхождайки от практическия опит,
който сочи, че това са деяния, които при обикновени условия в големия брой
случаи са обективно годни да доведат до такива последици, поради което тяхното
извършване трябва да бъде само по себе си категорично запретено. В указаните
случаи се касае не до технически особености във формулиране на съставите, а до
различия в съдържанието и в конструкцията на визираните от състава
общественоопасни деяния. Изначалната невъзможност на формалните нарушения да
доведат до настъпване на някакъв вреден резултат, прави безпредметно
обсъждането на липсата му при индивидуализация на наказанието, и на още
по-голямо основание-при преценка дали деянието е маловажно, като се има
предвид, че основен критерий при преценка за маловажност е именно липсата или
незначителността на настъпилите последици. Ето защо, при нарушенията на просто
извършване, за да се определи конкретното деяние като маловажен случай на
административно нарушение, следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи
и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като
определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние,
кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени
отношения.
Анализирайки съвкупно приложените по делото
доказателства, касационната инстанция преценява , че в конкретния случай не може
да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Проверката за наличие на основания за
приложение на чл.28 от ЗАНН включва в
обсега си обективни и субективните признаци, касаещи: степента на обществена
опасност на деянието и дееца и сравнението й с други сходни и типични за
деянието хипотези; съдебното минало и административните нарушения, извършени от
нарушителя, постигане целите на наказанието, въпреки освобождаването от
административно-наказателна отговорност, отношението на извършителя към
извършеното и към последиците от извършеното, възрастта и имотното състояние на
извършителя. Административният съд, действащ като касационна инстанция,
извършвайки служебна проверка за съответствието на въззивното решение с
материалния закон, в който обсег се включва и проверката за маловажност на
деянието по чл. 28 от ЗАНН, въз основа на събраните пред първата инстанция
доказателства, установи следното: Единственият релевантен за приложението на
чл.28 от ЗАНН факт, изследван от ПРС, който може да се установи от
доказателствата по делото е, че санкционираното дружество е извършило нарушение
от посочения вид за първи път и последното би могло да се третира като
смекчаващо отговорността обстоятелство. Може да се разсъждава по въпроса,
обаче, дали и това обстоятелство има административнонаказателноправно значение
за индивидуализация на наказанието или като обстоятелство по смисъла на чл.28
от ЗАНН. От друга страна, засегнатият кръг обществени отношения, обусловени от целта на закона, свързана
с отчетността, проследимостта и съпоставимостта на извършваните
търговски операции, които са от значение за данъчното облагане като цяло, е изведен като специален, под особена закрила,
под особен режим. Един от приложимите критерии за разграничаване на
отношенията, поставени под особено засилен режим на защита, е критерият за
конституционната закрепеност на защитените блага и косвен признак е тежестта и
обременителността на предвидената санкция. Плащането на данъци , което е
последица от правилното документиране и отчитане на паричните средства от
търговския оборот и въобще движението на паричните потоци във връзка с извършването на стопанска дейност, установени
със закон, е конституционно закрепено
благо с разпоредбите на чл.60 от Конституцията на Република България. Фискалните правоотношения са особено значими и
нарушенията, които ги засягат, са с относително по-висока степен на обществена опасност от другите административни нарушения.
Нарушаването на изискването на чл. 33, ал. 1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г., за отбелязване на всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) е свързано с несъблюдаване на правилата за регистриране и отчитане на
продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, съществено уврежда
обществените отношения, регулирани от данъчните закони и насочени към формирането
и разходването на държавния бюджет. Самото деяние накърнява реда и правната
сигурност на данъчното документиране и отчитане
движението на паричните средства, затруднява дейността на органите по
приходите и създава усложнения в отношенията на данъчните субекти от една
страна, и между тях и данъчните органи, от друга. В същото време дори минимално
предвидения размер на имуществената санкция за неизпълнение на задължението за служебно
въвеждане и/или извеждане на суми от касовия апарат (500 лева), сочи, че
законодателят е предвидил по- засилен режим на санкциониране с оглед особена
защита на съответния кръг отношения. От друга страна не може да се счете за
извинителна причина и съответно-смекчаващо обстоятелство фактът, че в момента в търговския обект е имало
струпване на хора от различни институции за извършване на проверки, тъй като в
търговските обекти от този тип-магазин за хранителни стоки, по принцип има масов достъп на хора, които купуват различни
стоки. А доколкото липсващите в касата пари се твърди от жалбоподателя и от
св.Воденичарова, че са взети от касата с цел разплащане с доставчик, който
сутринта е доставил зеленчуци, то според касационната инстанция това съставлява
защитна теза. От една страна в приложения на л.16 от въззивното дело опис на парични средства в касата се съдържа
обяснение на св.Воденичарова, че липсата в касата се дължи на погрешно натиснат
клавиш на касовия апарат и невъзможност в момента да извърши сторно операция.
Това първоначално дадено обяснение е в пряко противоречие с поддържаната в
съдебно заседание теза, че парите от касата са послужили за разплащане с
доставчик. От друга страна, дори и да се приеме за вярна тезата, поддържана в
съдебно заседание за разплащане с доставчик, следва да се има предвид, че
операциите за служебно въвеждане и служебно извеждане във ФУ е създадено именно с такава цел-да се отрази
в паметта на ФУ всяко едно движение на парични средства, които влизат или
излизат от касата, за да има съответствие
между касовата и фискалната наличност с оглед проследимост, прозрачност,
отчетност, съпоставимост и т.н. Нещо повече, в случая е приложена разпоредбата
на чл. 185, ал.
2 във връзка с ал.1 от ЗДДС, която предвижда по-лека наказуемост в
случаите, когато допуснатото нарушение не води до неотразяване на приходи
/какъвто е настоящия случай/, т. е. и това обстоятелство е съобразено от
законодателя при преценка на обществената опасност на деянията от посочения вид
и не може да се отчете отделно и като смекчаващо отговорността обстоятелство. При
това положение, съдът приема, че жалбоподателят е нарушил обществени отношения,
които се отличават с по-висока степен на обществена опасност. От друга страна дружеството
не е представило доказателства за
имущественото си състояние (ГДД, ОПР, баланс), за да може на това основание да
направи обоснована преценка дали наложеното наказание е несъразмерно тежко на
извършеното нарушение. Касае се за търговско дружество, т.е. за търговец по смисъла
на ТЗ, за търговските и счетоводните работи на което следва да се полага
по-голяма от обичайната грижа-тази на добрия търговец и винаги своевременно и
съответно на нормативните изисквания да се изпълняват всички задължения,
произтичащи от участието в търговския оборот. Липсата на доказателства за
смекчаващи отговорността на наказаното лице обстоятелства налага извод, че не
са налице достатъчно аргументи и доказателства за квалифициране на извършеното
деяние като маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, макар и тази преценка да е такава за
законосъобразност съгласно задължителното за съдилищата ТР №1/2007 год. на ВКС.
Не съставлява съществено процесуално нарушение и не
обосновава отмяна на НП на самостоятелно основание обстоятелството на погрешно изписване
в АУАН и в НП на имената на продавача в търговския обект. Защото от
предхождащите ги документи-протоколи и описи се установява, че е вписано
коректно името на продавача в търговския обект, освен това тази неточност не е
свързана с описанието на съществените, типичните признаци на деянието, става
ясно при обикновен прочит за какво деяние субекта се привлича към отговорност,
поради което на нито един етап от производството правото на защита на дееца не
е било накърнено с неточното посочване името на продавача в търговския обект.
Ето защо оспореното решение, в което съдът е достигнал
до същите изводи, като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в
сила.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2
във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 460
от 3.08.2020 г., постановено по анд №
1301/2020 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.