РЕШЕНИЕ
№ 475
гр. Русе , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Ивайло Д. Иванов
при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова
като разгледа докладваното от Ивайло Д. Иванов Гражданско дело №
20204520104096 по описа за 2020 година
Ищецът КР. ИВ. ХР. твърди, че на 30.08.2017г. сключил с ответницата договор за наем, по
силата на който и отдал за временно и възмездно ползване следния недвижим имот:
Апартамент от 68 кв.м. с административен адрес: гр.Русе, бул.”Л.”, бл.№ 62, вх.В, ет.3, за
срок от 1 година при заплащане на месечна наемна цена в размер на 250.00 лева, като в
раздел II, т.5 било договорено наемателя да заплаща разходите на ТЕЦ, електричество,
телефон, водоснабдяване, асансьор, хигиенизиране на стълбището и сметосъбиране. На
30.08.2018г. подновили договора за наем, като сключили такъв за същия имот и при същите
условия, но договора е договорен като безсрочен. Твърди и че отдаденият под наем
апартамент се ползвал от М. ИВ. МЛ. и съжителстващото с нея лице П.Г.М.. Отдадения под
наем апартамент е наследствен за ищеца, поради което партидите за парно, ток и вода се
водели още на името на покойния му баща. Ответницата не му е заплатила дължимите се
месечни наеми за месеците май, юни, юли и август 2020г. в общ размер на 1 000.00 лева. Не
са заплатени и консумативни разходи за отдадения под наем имот, както следва: Към
„ЕнергоПро Продажби” АД на обща стойност 72.71 лева, от които по фактура от
19.06.2020г. – 35.64 лева; по фактура от 03.07.2020г. – 0.18 лева и по фактура от 20.07.2020г.
– 36.89 лева, както и такса включване на ел.захранване в размер на 19.29 лева; Към
„Топлофикация Русе” ЕАД на обща стойност 575.94 лева, от които: по фактура №
5201877/08.04.2020г. – 209.88 лева; по фактура № 5229585/08.05.2020г. – 85.09 лева; по
фактура № 5252770/08.06.2020г. – 108.00 лева; по фактура № 5278967/08.07.2020г. – 110.45
лева и по фактура № 5309292/08.08.2020г. – 62.52 лева, както и такса за отчитане на
1
топломерите за периода м.ноември 2018г. до м.юли 2020г. в размер на 72.80 лева; Към
„ВиК” Русе на обща стойност 541.61 лева, както следва: пофактура №
**********/01.05.2020г. – 74.25 лева; по фактура № **********/01.06.2020г. – 78.72 лева; по
фактура № **********/01.07.2020г. – 95.27 лева; по фактура № **********/01.08.2020г. –
149.62 лева и по фактура № **********/01.09.2020г. – 143.75 лева. Независимо от
многократните разговори и обещания от наемателката до момента горните парични суми не
са му заплатени. По тази причина изпратил покана, с която известил наемателката и нейният
съжителстващ, че прекратява договора за наем и ги поканил в 7-дневен срок да изпълнят
задълженията си и да напуснат жилището, което не се случило. На 21.08.2020г. при
поредното си посещение, ищецът заварил жилището опразнено, но в същото изключили
ел.захранването и го предупредили от ВиК, че също ще спрат водоподаването. Поради това
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумите от 1
000.00 лева, представляваща дължима наемна цена за месеците май, юни, юли и август
2020г. по договор за наем сключен на 30.08.2018г.; 72.71 лева, представляваща потребена
ел.енергия в наетия имот; 19.29 лева, представляваща такса за включване на ел.захранване в
наетия имот; 575.94 лева, представляваща потребена топлинна енергия и топла вода в
наетия имот; 72.80 лева, представляваща такси за отчитане на топломерите и 541.61 лева,
представляваща потребена вода в наетия имот, ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.Претендира
направените по делото разноски, както и разноските направени по обезпечителното
производство за обезпечаване на предявените искове по ч.гр.дело № 3261/2020г. по описа на
РРС.
Съдът, като взе предвид наведените от ищеца в исковата молба фактически
обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания петитум, квалифицира
правно предявените обективно съединени искове по чл.232, ал.2 от ЗЗД – претендира се
реално изпълнение на договорно задължение по сключен договор за наем.
Ответницата М. ИВ. МЛ. оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че процесният
апартамент е отдаден под наем от ищеца за същия период на две лица, с които има
сключени отделни наемни договори – единият с ищцата от 30.08.2018г., а другият с лицето
П.Г.М. от 30.08.2018г. Заявява че тя и вторият наемател не са били съжителстващи на
съпружески начала, а обикновени сънаематели. По тази причина и тя дължи половината от
месечния наем, както и половината от консумативните разходи за ползването на отдадения
под наем апартамент. Тя е заплатила дължимите се от нея консумативни разходи за
отдадения под наем имот, поради което ищецът следва да предяви претенциите си към
другия наемател, а от претендираните наеми следва да се приспаднат предварително
внесените по двата договора за наем, сключени с ответницата авансово парични суми в
размер на 500.00 лева, а останалите наеми са плащани единствено от нея, но не и от другия
наемател, поради което тя е заплатила в повече от дължимото се от нея.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа
2
страна следното:
На 30.08.2017г. ищецът сключил с ответницата договор за наем, по силата на който й
отдал за временно и възмездно ползване следния недвижим имот: Апартамент от 68 кв.м. с
административен адрес: гр.Р, бул.”Л.”, бл.№ 62, вх.В, ет.3, за срок от 1 година при
заплащане на месечна наемна цена в размер на 250.00 лева, като в раздел II, т.5 от договора
за наем било договорено наемателя да заплаща разходите на ТЕЦ, електричество, телефон,
водоснабдяване, асансьор, хигиенизиране на стълбището и сметосъбирания. На края на този
договор е отразено, че на 30 и 31.08.2017г. наемателката М.М. е дала на наемодателя
авансово парична сума в размер на 500.00 лева. На 30.08.2018г. страните подновили
договора за наем, като сключили такъв за същия имот и при същите условия, но договора е
договорен като безсрочен. По делото няма спор, а и този факт се признава от ищеца в
исковата молба, че отдаденият под наем апартамент се ползвал от М. ИВ. МЛ. и лицето
П.Г.М., както и че отдадения под наем апартамент е наследствен за ищеца, поради което
партидите за парно, ток и вода се водели още на името на покойния му баща.
Представен е и договор за наем /л.29 от делото/, сключен на 30.08.2018г. между
ищеца и П.Г.М., по силата на който първият отдал на втория за безсрочно и възмездно
ползване следния недвижим имот: Апартамент от 68 кв.м. с административен адрес: гр.Русе,
бул.”Л.”, бл.№ 62, вх.В, ет.3, за срок от 1 година при заплащане на месечна наемна цена в
размер на 250.00 лева, като в раздел II, т.5 от договора за наем било договорено наемателя
да заплаща разходите на ТЕЦ, електричество, телефон, водоснабдяване, асансьор,
хигиенизиране на стълбището и сметосъбирания.
Представен е приемо-предавателен протокол /л.79 от делото/, съгласно който
ответницата на 21.08.2020г. е освободила отдадения под наем апартамент и предала
ключовете за него на ищеца.
От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза се
установява, че от приложените копия от платежни документи и предоставените справки по
фактури и плащания от „Енерго-Про Продажби“ ЕАД, „Топлофикация Русе“ АД,
„Топлоснабдяване“ АД и „ВиК“ ООД – гр.Русе за процесния период от 30.08.2018г. до
21.08.2018г. са начислени следните задължения за консумативни разходи: към „Енерго-Про
Продажби“ АД в общ размер на 1 373.21 лева; към „Топлофикация Русе“ АД в общ размер
на 4 325.14 лева; към „ВиК“ ООД Русе в общ размер на 2 138.56 лева и към
„Топлоснабдяване“ АД в общ размер на 78.00 лева. От приложените по делото разписки за
платени суми от ищеца К.Х. се установява, че платените от него суми са, както следва по
отделните доставчици на комунални услуги: Към „Енерго-Про Продажби“ АД ищецът е
заплатил общо 111.94 лева, по издадени фактури за консумирана ел.енергия, лихви за забава
и такса включване през периода от 20.07.2020г. до 21.09.2020г., съгласно приложените по
делото от ищеца разписки за парични преводи, направени чрез системата на „Изипей /л.89-
93 от делото/; Към „Топлофикация Русе“ АД ищецът е заплатил суми по 5 броя месечни
3
фактури, издадени през периода от 08.04.2020г. до 08.08.2020г., както и една фактура,
издадена на 08.10.2020г. за изравняване на топлоенергията за сезон 2019/2020г. Общата
платена сума на тези фактури е 697.69 лева, съгласно приложените по делото разписки от
Изипей /л.96-98, л.102 от делото/; към „ВиК“ ООД Русе ищецът е заплатил 566.90 лева по
фактури, издадени през периода от 01.05.2020г. до 01.09.2020г., видно от приложените от
него по делото разписки за парични преводи /л.94, 95 от делото/; Към „Топлоснабдяване“
АД за услугата дялово разпределение, ищецът е приложил по делото копия от 21 броя
фактури /л.103-123/, издадени от доставчика през периода от месец декември 2018г. до
м.август 2020г., за заплатени суми на обща стойност 74.10 лева. На фактурите е записана
дата на плащане 05.02.2021г., но няма приложени касови бонове към тези фактури, но от
издадената от „Топлоснабдяване“ АД справка се установява, че на 05.02.2021г. действително
са заплатени задълженията по горните фактури. От приложените по делото разписки за
извършени преводи чрез системата Изипей от ответницата М. ИВ. МЛ. се установява, че
заплатените от нея задължения за консумативни разноски са както следва: Към „Енерго-Про
Продажби“ АД общо 1 261.27 лева, по издадени фактури за ел.енергия и лихви за забава
през периода от 20.09.2018г. до 03.07.2020г., съгласно приложените по делото от нея
разписки за парични преводи, направени чрез системата на „Изипей“ АД /л.32, л.47-58/; Към
„Топлофикация Русе“ ЕАД е заплатила суми по 18 броя месечни фактури, издадени през
периода от 08.10.2018г. до 08.03.2020г., съгласно приложените по делото разписки на
Изипей /л.59-67/ в общ размер на 3 627.45 лева; Към „ВиК“ на обща стойност 1 474.68 лева
по фактури, издадени пред периода от 01.11.2018г. до 01.04.2020г., съгласно представените
разписки за парични преводи /л.37-46/. Ответницата не е представила по делото платежни
документи за платени парични суми към „Топлоснабдяване“ АД за услугата дялово
разпределение.
По делото не са представени доказателства, че дължимият наем от страна на
ответницата по сключения договор за наем, за месеците май, юни, юли и август 2020г. е
заплатен.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прави следните правни
изводи:
По делото е доказано, че на 30.08.2017г. ищецът сключил с ответницата договор за
наем, по силата на който й отдал за временно и възмездно ползване следния недвижим имот:
Апартамент от 68 кв.м. с административен адрес: гр.Р, бул.”Л.”, бл.№ 62, вх.В, ет.3, за срок
от 1 година при заплащане на месечна наемна цена в размер на 250.00 лева, като в раздел II,
т.5 от договора за наем било договорено наемателя да заплаща разходите на ТЕЦ,
електричество, телефон, водоснабдяване, асансьор, хигиенизиране на стълбището и
сметосъбирания. На края на този договор е отразено, че на 30 и 31.08.2017г. наемателката
М.М. е дала на наемодателя авансово парична сума в размер на 500.00 лева. На 30.08.2018г.
страните подновили договора за наем, като сключили такъв за същия имот и при същите
условия, но договора е договорен като безсрочен.
4
Представен е обаче и договор за наем /л.29 от делото/, сключен на 30.08.2018г. между
ищеца и П.Г.М., по силата на който първият отдал на втория за безсрочно и възмездно
ползване следния недвижим имот: Апартамент от 68 кв.м. с административен адрес: гр.Русе,
бул.”Л.”, бл.№ 62, вх.В, ет.3, за срок от 1 година при заплащане на месечна наемна цена в
размер на 250.00 лева, като в раздел II, т.5 от договора за наем било договорено наемателя
да заплаща разходите на ТЕЦ, електричество, телефон, водоснабдяване, асансьор,
хигиенизиране на стълбището и сметосъбирания.
В двата договора за наем не е предвидена солидарна отговорност на двамата
наематели, поради което и такава не е възникнала съгласно чл.121 от ЗЗД. По тази причина
съдът намира, че всеки от тях дължи половината от договорения месечен наем, както и
половината от консумативните разходи за ползването на отдадения под наем апартамент. В
съдебно заседание ищецът обяснява, че наемът на целия апартамент и за двамата наематели
е общо в размер на 250.00 лева месечно, като аргументите му за сключения втори договор за
наем с втория обитател П.Г.М. съдът намира за неоснователни, тъй като е налице сключен
отделен договор за наем с него, доказващ наличието на отделно облигационно наемно
правоотношение. От заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза е видно, какви са платените от ответницата парични суми за консумативни
разходи на наетият от нея апартамент и какви са останали дължими, част от които платени
от ищеца. Съобразявайки наличието на два наемни договора за процесния период и
недвижим имот, то ответницата е заплатила дължимите се от нея половина от
консумативните разходи за отдадения под наем имот, поради което ищецът следва да
предяви претенциите си за неплатените такива към другия наемател. По отношение на
претендираните наеми за периода за месеците май, юни, юли и август 2020г. в общ размер
на 1 000.00 лева, те също следва да се заплатят наполовина от двамата наематели – по 500.00
лева за всеки един от тях. При сключване на първия договор за наем на 30.08.2017г. на края
на този договор е отразено, че на 30 и 31.08.2017г. наемателката М.М. е дала на наемодателя
авансово парична сума в размер на 500.00 лева. Липсват по делото доказателства тази
парична сума да е била използвана за заплащане на консумативни разноски за потребени
такива от ответницата по двата сключени от нея наемни договора или за дължими наеми,
както и тази парична сума да й е била върната от ищеца. Поради това с нея следва да се
покрие половината от дължимите от ответницата наеми за периода за месеците май, юни,
юли и август 2020г.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ответницата не дължи на ищеца по
сключените от нея два договора за наем и за посочения от него период консумативни
разноски за наетия имот и наеми, тъй като те са заплатени от нея, а претенциите си ищецът е
следвало да отправи към другият наемател П.Г.М.. Това прави предявените искове изцяло
неоснователни и като такива същите следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и предвид отхвърлянето на предявените искове,
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените по делото разноски в
5
размер на 300.00 лева – заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Поради отхвърлянето на предявените искове не се дължат и претендираните от ищеца по
обезпечителното производство разноски от ответницата.
Мотивиран така и на основание чл.235 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от КР. ИВ. ХР. от гр.Р, ул.“О.“ № 10Б, с ЕГН: **********, против
М. ИВ. МЛ., с ЕГН: **********, с адрес по месторабота: гр.Р, Основно училище „Отец
Паисий“ и съдебен адрес: гр.Р, ул.“Т.“ № 8, вх.Д, ет.1 – адвокат С.С., искове за сумите от 1
000.00 /хиляда/ лева, представляваща дължима наемна цена за месеците май, юни, юли и
август 2020г. по договор за наем сключен на 30.08.2018г.; 72.71 лева /седемдесет и два лева
и седемдесет и една стотинки/, представляваща потребена ел.енергия в наетия имот; 19.29
лева /деветнадесет лева и двадесет и девет стотинки/, представляваща такса за включване на
ел.захранване в наетия имот; 575.94 лева /петстотин седемдесет и пет лева и деветдесет и
четири стотинки/, представляваща потребена топлинна енергия и топла вода в наетия имот;
72.80 лева /седемдесет и два лева и осемдесет стотинки/, представляваща такси за отчитане
на топломерите и 541.61 лева /петстотин четиридесет и един лева и шестдесет и една
стотинки/, представляваща потребена вода в наетия имот, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА КР. ИВ. ХР. от гр.Р, ул.“О.“ № 10Б, с ЕГН: **********, да заплати на М.
ИВ. МЛ., с ЕГН: **********, с адрес по месторабота: гр.Русе, Основно училище „Отец
Паисий“ и съдебен адрес: гр.Р, ул.“Т.“ № 8, вх.Д, ет.1 – адвокат С.С., сумата от 300.00
/триста/ лева – направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Русенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6