РЕШЕНИЕ
№ 76
гр. Бургас, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20222120105739 по описа за 2022 година
Производството е образувано по исковата молба на И. Н. Т., ЕГН
**********, адрес: *, срещу „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на
управление: *, представлявано от Х.М.М. и П.В., с която се иска от съда да приеме за
установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумите 2624,91 лева
главница, 226,10 лева договорна лихва 157,02 лева разноски по делото, които суми са
обективирани в изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 9810/2010 г. по описа на БРС, по
който е образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ С. Н..
Ищецът твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като
задълженията са погасени по давност, защото са изтекли повече от пет години от
извършване на последното валидно изпълнително действие по образуваното изпълнително
дело.
Моли съда да уважи иска и му присъди сторените съдебно-деловодни
разноски.
Процесуалният представител на ответника е изразил становище за
основателност на исковата претенция.
Правната квалификация на предявените искове е чл. 124, ал. 1 ГПК във
вр. с чл. 439, ал. 1 ГПК.
На 23.02.2011 г. е издаден изпълнителен лист в полза на „Ти би ай
кредит“ ЕАД по ч. гр. д. № 9810/2010 г. по описа на БРС за сумите 2624,91 лева главница по
1
договор за кредит от 13.03.2008 г., 226,10 лева договорна лихва, ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от 24.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-
деловодни разноски в размер на 157,02 лева. Същият е издаден въз основа на заповед за
незабавно изпълнение от 29.11.2010 г. срещу И. Н. Т..
Видно от приложения препис на изп. дело № 1113/2011 г. по описа на
ЧСИ С. Н. то е образувано по молба на „Ти би ай кредит“ ЕАД по така издадения срещу Т.
изпълнителен лист от 23.02.2011 г. Поискано е извършване на изпълнителни действия.
Образувано е на 21.09.2011 г. Съдебният изпълнител е изпратил искания за справки за
притежавано от длъжника имущество, както и за наличие на трудови договори. Установено
е, че длъжникът няма регистрирани трудови договори, няма налично имущество. На
28.12.2011 г. длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение.
На 09.06.2015 г. е депозирана молба от „Апс бета България“ ЕООД до
ЧСИ Н. с искане за конституирането му като взискател на мястото на първоначалния поради
сключен договор за цесия от 23.02.2015 г., с който е прехвърлено вземането на „Ти би ай
кредит“ ЕАД към И. Т.. С постановление от 09.06.2015 г. като взискател по делото е
конституирано „Апс бета България“ ЕООД.
На 28.04.2020 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от
длъжника с искане за прекратяването му на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като с
постановление от 05.05.2020 г. съдебният изпълнител е прекратил делото.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира следното:
Настоящият кредитор на вземането по договора за кредит, сключен
между „Ти би ай кредит“ ЕАД, от една страна, и от друга – И. Т., се явява „Апс бета
България“ ЕООД. Съдът намира, че вземанията са валидно прехвърлени на ответното
дружество, като това се установява от приложените по делото договор за възлагане на
вземания и приложение към него.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, когато вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. По силата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането. Съгласно даденото в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г.
от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС задължително тълкуване
погасителната давност не спира, докато трае изпълнителният процес. Върховният съд е
приел, че в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането
на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение. В изпълнителния процес давността не спира, защото кредиторът
може да избере дали да действа. Взискателят трябва да поддържа със свои действия
висящността на изпълнителния процес. Прекъсва давността предприемането на кое да е
2
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това
дали прилагането му е поискано от взискателя, или е предприето по инициатива на частния
съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др.
Съгласно т. 10 от цитираното Тълкувателно решение, „когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие“.
С решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ІV гр. отд. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, е пояснено, че извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от датата на обявяването на Тълкувателното
решение, като даденото с т. 10 от последното разрешение се прилага от тази дата и то само
по отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това.
В случая съдът намира, че последното валидно изпълнително действие
по изпълнителното дело е извършено на 21.09.2011 г. с образуване на изпълнителното дело,
като след това изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, не са
извършвани. Ето защо и изпълнителното дело е прекратено по силата на закона на
21.09.2013 г. Следователно към 26.06.2015 г. изпълнителното дело вече е било прекратено
по силата на закона, поради което се прилага вместо цитирана т. 10 от Тълкувателното
решение Постановлението на ПВС № 3/18.11.1980 г., което гласи, че при висящност на
изпълнителния процес прекъснатата вече давност се спира, т. е. до 21.09.2013 г.
прекъснатата поради образуване на изпълнителното дело давност е спряла да тече през
цялото време на изпълнителното производство по силата на чл. 115, ал. 1, б. ж ЗЗД.
Действието на това спиране е преустановено с прекратяването на изпълнителното
производство. От 22.09.2013 г. е започнала да тече нова давност, която не е прекъсната, тъй
като с молбата на новия взискател за конституирането му в делото не е отправено искане за
прилагане на конкретни изпълнителни способи. Действително с решение № 37/24.02.2021 г.
по гр. д. № 1747/2020 г. на ВКС, IV гр. отд. е прието, че перемпцията е без правно значение
3
за прекъсването на давността. Застъпено е становище обаче, че тя е имала значение при
действието на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, тъй като до
обявяването му за изгубило сила новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело, а по време на висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече
давност е била спряна. Следователно и постановките в цитираното решение са неприложими
в случая, тъй като изпълнителното производство, образувано въз основа на процесния
изпълнителен лист, е било образувано по време на действие на Постановление № 3/1980 г.,
било е прекратено по силата на закона отново при действието на това Постановление, както
е посочено по-горе, поради което не могат да се отчетат като прекъсващи давността всички
последващи действия, извършени по него. 5-годишната давност за вземането е изтекла на
21.09.2016 г.
Ето защо предявеният иск по чл. 439 ГПК се явява основателен и
следва да бъде уважен за сумите, за които е издаден изпълнителен лист.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят
разноски в размер на 560,32 лева за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение
съобразно представения списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника „АПС
БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: *, представлявано от
Х.М.М. и П.В., че ищецът И. Н. Т., ЕГН **********, адрес: * не му дължи сумите 2624,91
лева главница по договор за кредит от 13.03.2008 г., сключен с „Ти би ай кредит“ ЕАД,
226,10 лева договорна лихва, 157,02 лева разноски, които суми са обективирани в
изпълнителен лист, издаден по ч. гр. д. № 9810/2010 г. по описа на БРС, по който е
образувано изпълнително дело № * по описа на ЧСИ С. Н., поради изтекла погасителна
давност за вземанията.
ОСЪЖДА „АПС БЕТА България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: *, представлявано от Х.М.М. и П.В., да заплати на И. Н. Т., ЕГН **********,
адрес: *, сумата 560,32 лева (петстотин и шестдесет лева и тридесет и две стотинки)
съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4