Решение по дело №5444/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2137
Дата: 8 май 2024 г.
Съдия: Константин Николов Попов
Дело: 20221110205444
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 29 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 2137
гр. С., 08.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 114 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Н. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН Н. ПОПОВ Административно
наказателно дело № 20221110205444 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на С. Н. В. срещу наказателно постановление
/НП/ № СО-Т-С-21-07-150/08.03.2022г., издадено от Д. П. Б.-зам.кмет на
Столична община, с което на жалбоподателя С. Н. В., ЕГН ********** е
наложена глоба в размер на 300 /триста/ лева на основание чл. 53, ал. 1 и ал.2
и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, връзка с чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община, за нарушение на чл. 23 от Наредбата.
С жалбата се иска отмяна на издаденото наказателно постановление.
Изтъква се лошото социално положение на жалбоподателката и
невъзможността и да се издържа.
В съдебно заседание, в което е даден ход по същество, жалбоподателят се
явява лично. Моли за отмяна на издаденото НП.
Въззиваемата страна редовно призована не се представлява. Не
претендира разноски по делото.
Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и
след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за
1
установено от фактическа страна следното:
На 25.10.2021г. актосъставителката П.- служител на Столичен
инспекторат и нейната колежка М. около 12.10 часа в град С. извършили
проверка на територията на район „*********“, бул.“*********“-локал,
автобусна спирка „х-л *******“, където заварили жалбоподателката да
извършва търговия на открито, като предлага за продажба лапад, орехи,
заемайки около 0.5 кв.м. публична общинска собственост- тротоар, без
разрешение за ползване на място, издадено от кмета на район „*******“.
На място на В. и бил съставен АУАН №21-07-150, в който фактическите
констатации били подведени под правната норма на чл. 23 от Наредбата за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община.
На 08.03.2022г. било издадено процесното НП № СО-Т-С-21-07-150/
08.03.2022г., издадено от Д. П. Б.- зам. кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 23 от
Наредбата за реда и условията за извършване на търговска дейност на
територията на Столична община
Атакуваното наказателно постановление е от категорията на
обжалваемите. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и
изхожда от легитимирана страна в процеса, поради което е процесуално
допустима.
Настоящият съдебен състав намира, че акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление са издадени от
компетентни органи.
Настоящата съдебна инстанция е винаги инстанция по същество с оглед
разпоредбата на чл. 63 ал.1 ЗАНН, т.е. съдът служебно е задължен да провери
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление независимо
от доводите, релевирани в жалбата /аргумент от чл.314 ал.1 НПК, вр.чл.84
ЗАНН/. Съдът, при извършената служебна проверка относно компетентността
на органите, съставили и издали двата документа - АУАН и НП, намери, че
АУАН и НП са съставени от надлежно оправомощени лица.
Първоинстанционният съд извърши проверка и не констатира нарушение
на процесуалните правила относно съставянето и връчването на АУАН, както
2
и относно законовите реквизити и съдържанието на тези два документа
(АУАН и НП). Актът е съставен в присъствието на нарушителя и на свидетел-
очевидец, като е бил подписан от съответните длъжностни лица и е връчен на
санкционираното лице, като по този начин разпоредбите на чл. 40, ал.1 и чл.
43, ал.1 от ЗАНН са спазени. Процесните АУАН и НП съдържат съответните
реквизити, вкл. описанието на твърдяното нарушение и правната
квалификация, и затова няма нарушаване на императивните правила чл. 42 и
чл. 57, ал.1 ог ЗАНН. Разпоредбите на чл. 34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН не са
нарушени и са спазени сроковете за издаване на Акта и на процесното НП.
Съставът на първата инстанция преценява, че е налице
незаконосъобразно прилагане на материалния закон от страна на
актосъставителя и наказващия орган, доколкото не се доказва извършването
на твърдяното нарушение от обективна страна. На С. Н. В. е ангажирана
административно-наказателна отговорност затова, че същата е извършвала
продажба – търговия на открито на лапад и орехи, заемайки около 0.5 кв.м
публична общинска собственост, без разрешение за ползване на място,
издадено от Кмета на район „*******“.
Съгласно чл. 23 от Наредбата търговия на открито се извършва въз
основа на разрешение за ползване на място (по образец), издадено от кмета на
района, на територията на която ще се извършва дейността.
Съдът намира, че е налице незаконосъобразно прилагане на материалния
закон от страна на актосъставителя и наказващия орган, доколкото не се
доказва извършването на твърдените нарушения от обективна страна и
неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката В..
Цитираната по-горе разпоредба въвежда изискване търговецът да
извършва търговска дейност въз основа на разрешение за ползване на място,
издадено по реда на Наредбата за преместваемите обекти, за рекламните,
информационните и монументално-декоративните елементи и за рекламната
дейност на територията на Столична община.
В конкретния случай въззиваемата страна не е представила доказателства
сочещи на извод, че В. е извършвала посочената в НП дейност в качеството
си на търговец.
Съгласно чл. 286, ал. 2 от Търговския закон ТЗ), търговски са и сделките
по чл. 1, ал. 1 независимо от качеството на лицата, които ги извършват. В чл.
3
1, ал. 1 от ТЗ е определено, че търговец по смисъла на този закон е всяко
физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя от
следните сделки: т. 1. покупка на стоки или други вещи с цел да ги
препродаде в първоначален, преработен или обработен вид; т. 2 продажба на
стоки от собствено производство. Следователно, дори и да се приеме, че
жалбоподатеката В. извършва някоя от посочените в чл. 1, ал. 1 ТЗ сделки, то
за да се приеме, че сделката е търговска, кумулативно следва да са налице и
двете изисквания по посочената разпоредба, а именно вид на сделката и
извършването по занятие. Извършването на сделки по занятие е дейност,
която се характеризира с трайност, периодичност и системност. В
разглеждания случай разпитаната свидетелка П. заявява, „ от 20 години тя
стои на това място и продава“. Съдът счита, че от доказателствата, събрани по
делото, не се доказва по категоричен начин извършваната от жалбоподателя
дейност да е търговска, тъй като това обстоятелство не може да бъде
установено единствено въз основа на вида на дейността, която е видима.
Показанията на актосъставителката П. досежно извършените от
жалбоподателката предходни във времето продажби не са подкрепени с
никакви доказателства, установяващи, че същата "извършва търговия",
доколкото такива не са изискани и представени и не е била извършена
контролна покупка, която да потвърди реализацията на търговска дейност,
като тези пропуски в доказателствения процес са неотстраними в съдебната
фаза на производството.
Отделно от това, в акта и издаденото въз основа на него НП не са налице
каквито и да са данни, относими към осъществяване на дейността по занятие
от физическото лице В., например предходно идентично деяние като
физическо лице, от което да се формира извод за системно извършване на
този вид дейност от същата; или извършването по начин, който предполага
търговския характер. При това положение, съдът достига до извода, че
представените от СО доказателства по този казус не сочат жалбоподателката
В. да е действала в качеството на "търговец" и да е била субект на
задълженията по чл. 23 от Наредбата.
С оглед горното съдът намира, че административно-наказателната
отговорност на В. е незаконосъобразно ангажирана и издаденото срещу нея
наказателно постановление следва да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
4
По делото не се претендират разноски, поради което такива не се и
дължат.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление /НП/ № СО-Т-С-21-07-150/
08.03.2022г., издадено от Д. П. Б.-зам.кмет на Столична община, с което на
жалбоподателя С. Н. В., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300
/триста/ лева на основание чл. 53, ал. 1 и ал.2 и чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, връзка
с чл. 35, ал. 3 и чл. 36, ал. 1 от Наредбата за реда и условията за извършване
на търговска дейност на територията на Столична община, за нарушение на
чл. 23 от Наредбата.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд гр. С. на основанията, предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК в
14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5