Решение по дело №151/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 250 ал. 5, във вр. с ал.1 т.2 от НПК и се движи по реда на Глава XXI от НПК.

Образувано е по постъпил въззивен протест на РП – Кърджали, против Разпореждане № 311/21.07.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 563/2015год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 250 ал.1 т.1 от НПК е прекратено наказателното производство по обвинението по чл.343”в”ал.2, във вр.с ал.1 от НК, предявено на подсъдимия С. А. С. от гр.Х. В протеста прокурорът от РП – К. е изложил подробни съображения относно неправилността на протестираното разпореждане, като се предлага същото да бъде отменено, и делото да бъде върнато на РС – К. за ново произнасяне по реда на чл.248 ал.2 от НК. В съдебно заседание прокурорът от ОП – К. поддържа протеста така, както е предявен и по изложените в него съображения.

Ответникът по протеста – подсъдимия С. А. С., редовно призован не се явява, като упълномощения му защитник - адв.А.Г. от АК гр.Х. е изпратил писмено становище, че разпореждането е правилно, а доводите в протеста намира за несъстоятелни и моли съда да го отхвърли.

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на правилността на протестираното разпореждане, с оглед доводите, изложени в протеста и становищата на страните в съдебно заседание, на основание чл. 250 ал.5, във вр. с ал.1 т.1, във вр. с чл.341 ал.1 от НПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В КРС е бил внесен Обвинителен акт, за престъпление по чл.343”в”ал.2 във вр. с ал.1 от НК, срещу обвиняемия С. А. С. от гр.Х., и е било образувано Н.о.х.дело №563/2015год. по описа на КРС.

С протестираното в настоящото производство разпореждане, постановено в разпоредително заседание на 21.07.2015 год. по реда на чл.248 ал.2 от НПК, съдията-докладчик е прекратил на основание чл.250 ал.1 т.1 от НПК наказателното производство. За да постанови прекратяване на наказателното производство, съдията-докладчик е приел следното:

С Обвинителен акт от 15.07.2015г. на Районна прокуратура- гр.К., на подсъдимия С. А. С. от гр.Х. е повдигнато обвинение за това, че на 04.09.2013г. в гр.Кърджали в едногодишен срок от наказването му административен ред за управление на МПС без съответно свидетелство за управление- с Наказателно постановление № 2402/ 13 издадено на 26.06.2013г от Началника на РУ „Полиция“- Казанлък, влязло в сила от 13.08.2013г., извършил такова деяние- управлявал МПС лек автомобил марка „Опел“ модел „Корса“ с рег.№ Х****ВН, без съответно свидетелство за управление- престъпление по чл.343в, ал.2 вр. с ал.1 от НК.

От събраните в хода на досъдебното производство доказателства било видно, че е съставен АУАН № 1341/ 04.09.2013г. с бланков № 130621 на С. А. С. за нарушение по чл.150 от ЗДвП, за това че на същата дата- 04.09.2013г. около 08.00 часа в гр.К., бул.Б. до О. в посока към ж.п.гара гр.К. управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел Корса“ с ДК№ Х****ВН без да притежава свидетелство за управление на МПС. Със съставянето на този акт съгласно чл.36 ал.1 от ЗАНН било образувано административнонаказателно производство срещу подсъдимия Стефанов. Същото производство приключило с влязло в сила на 21.02.2014г. Наказателно постановление № 1341/ 13 от 20.09.2013г. на Началник на РУП към ОД на МВР- Кърджали, с което на Стефан Стефанов въз основа на цитирания акт за нарушение по чл.150 от ЗДвП било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв., на основание чл.177 ал.1 т.2 от ЗДвП.

По делото е приложено и влязло в сила на 13.08.2013г. Наказателно постановление № 2402/13 от 26.06.2013г., с което на подсъдимия Стефан Стефанов за нарушение по чл.150 от ЗДвП- за управление на МПС без да е правоспособен водач, било наложено административно наказание глоба в размер на 200лв. Това наказателно постановление било релевантно при ангажиране на наказателната отговорност на обвиняемия по чл.343в, ал.2 вр. ал. 1 от НК.

При тези данни, първоинстанционният съд е приел, че е налице пълно тъждество по отношение на фактите, съдържащи се в АУАН № 1341/ 04.09.2013г. с бланков № 130621 послужило като основание за издаване на Наказателно постановление № 1341/13г. на Началник на РУП към ОД на МВР- Кърджали, с което е реализирана спрямо подсъдимия С. административнонаказателната му отговорност и фактите, посочени в Обвинителния акт от 15.07.2015г. на Районна прокуратура- гр.К. Идентичността касаела както датата, часа и мястото на извършване на нарушението, така и самото изпълнително деяние. Това от своя страна било основание за съда да приеме, че е било допуснато нарушение, което попада в обхвата на чл.4 т.1 от Протокол № 7 към ЕКЗПЧОС. Съгласно тази разпоредба никой „не може да бъде съден или наказван от съда на една и съща държава за престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно закона и наказателната процедура на тази държава”. Несъмнено и хипотезата на чл.24 ал. 1 т.6 от НПК не допускала повторно наказване на едно и също лице за същото деяние, като това правило „nе bis in idem“ било въплътено и в разпоредбата на чл.17 от ЗАНН. В случая обаче следвало да се има предвид, че практика на ЕСПЧ недвусмислено сочела, че описаните факти в самия акт имали характер на „наказателно обвинение“, а административната санкция се приравнявала на „осъждане“ по смисъла на чл.4 т.1 от Протокол №7 към ЕКЗПЧОС. Това означавало, че реализиранатÓ административнонаказателна отговорност спрямо едно лице за конкретно деяние, покриващо признаците на административно нарушение, е пречка за санкционирането на същото лице за същото деяние чрез наказателно преследване, независимо, че то покрива и признаците на състав на престъпление по НК. Това било с цел изключване възможността за двойно използване на репресия по отношение на едно и също лице, за едни и същи фактически положения, дори да са предвидени различни по вид наказания или да са били засегнати различни обществени отношения. Член 4 от Протокол №7 забранявал наказателно преследване или съденето за второ „престъпление“, ако то произтичало от идентични фактически данни или такива, които са еднакви по същество, което е видно от Решение на Европейския съд по правата на човека по делото Sergey Zolotukhin v. Russia [GC], № 14939, ECHR 2009 и от Решение на Европейския съд по правата на човека от 14.01.2010 година по делото Ц. Ц. срещу България по жалба № 2376/2003 година. Съгласно чл.5 ал.4 от Конституцията на РБ международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, какъвто бил случая с цитирания протокол № 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, ратифициран със закон, приет от Народното събрание и обнародван с Държавен вестник бр.87/24.10.2000 г. и в сила за България от същата дата, били част от вътрешното право и нещо повече- имали примат пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. При това положение следвало да се даде приоритет на международните актове пред задължителните указания дадени от Върховния съд, плод на тълкувателни правомощия на този съд, по време на действие на отменената Конституция от 1971г.

В настоящия казус по делото било повдигнато обвинение за извършено престъпление, след като за това деяние вече обвиняемият Ибрям е бил „осъден“ в административното производство, уподобено на „наказателно производство“ съгласно автономния смисъл на този термин в Конвенцията, и това „осъждане“ е влязло в сила. Обстоятелството, че обвинението спрямо него, предмет на настоящото наказателно производство съответствало като съдържание на административното „обвинение“ и обратното, налагало извода, че по същество, фактите за двете правонарушения трябвало да се считат за едни и същи, както с оглед разпоредбата на чл.24 т.6 от НПК, така и по смисъла на чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. По този начин съдът е приел, че прокурорът внесъл Обвинителния акт от 15.07.2015г. срещу С. С. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, за същите факти, за които с влязло в сила наказателно постановление, цитирано по- горе последният е бил наказан по реда на ЗАНН, вместо да прекрати наказателното производство срещу него, с което е действал в противоречие с чл.24 ал.1 т.6 от НПК и по чл.4 от Протокол 7 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Ето защо, наказателното производство спрямо подсъдимия С. за престъпление по чл.343в, ал.2 вр. ал.1 от НК, образувано с Постановление за образуване на досъдебно производство от 06.01.2015г. на Районна прокуратура Кърджали било недопустимо и следвало да бъде прекратено.

Настоящият състав намира, че протестираното разпореждане, е неправилно – необосновано и незаконосъобразно, по следните съображения:

Спор по фактическата обстановка по делото няма, като спорния въпрос в случая е дали е нарушен принципът „non bis in idem“, според който никой не може да бъде преследван и съден два пъти за едно и също престъпление.

Съдията - докладчик е прил, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние и приключило с влязъл в сила акт, подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК; както и че именно чрез прекратяване на наказателното производство в случаите, когато е налице влязъл в сила съдебен акт или постановление на административнонаказващият орган, с което е разрешен окончателно въпроса за административнонаказателната отговорност на дееца, вкл. и в случаите, когато административнонаказателното производство се е развило първо във времето, се преодолява двойното наказване на едно и също лице за едно и също деяние, т.е. по този начин би било избегнато нарушение на правилото ne bis in idem.

Настоящият състав счита, че наказателното производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние, не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК. Това е така, по следните съображения: безспорно е, че разпоредбите на чл.32 и чл.33 ал.1 от ЗАНН визират принципното положение, че административнонаказателната отговорност се реализира за деяние, само ако то не съставлява престъпление, т.е. наказателната отговорност има превес при конкуренцията с административнонаказателната такава. От друга страна, в преобладаващия брой случаи на такава конкуренция, административнонаказателното производство се развива първо във времето, с оглед реда и сроковете на провеждането му. Когато в хода на административнонаказателното производство административнонаказващият орган прецени, че разглежданото деяние съставлява престъпление, тогава административнонаказателното производство се прекратява, като материалите са изпращат на съответния прокурор. Проблемът възниква, ако такава преценка от административнонаказващият орган не е извършена, или същата е неправилна, т.е. административнонаказващият орган счете, че деянието не съставлява престъпление. В тези случаи, и ако бъде възприета тезата, че административнонаказателното производство е пречка за провеждане на наказателно производство срещу същото лице за същото деяние и последното подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК, то би било възпрепятствано упражняването на основно правомощие на прокурора - да повдига обвинение за престъпление от общ характер /респ. на частния тъжител – за престъпление от частен характер/, и то без да е участвал или да е бил уведомен за административнонаказателното производство, което настоящата инстанция намира за недопустимо.Поради това, въззивният съд намира, че не подлежи на прекратяване на основание чл.24 ал.1 т.6 от НПК наказателно производство, образувано срещу лице, по отношение на което е било проведено административнонаказателно производство за същото деяние; както и че ако срещу едно и също лице за едно и също деяние се е развило първо във времето административнонаказателно производство, и същевременно деянието осъществява признаците на административно нарушение и на престъпление, то няма пречка наказателното производство да бъде проведено, като постановеното по административнонаказателното производство наказателно постановление и/или съдебно решение следва да бъдат отменени, а производството – прекратено, на основание чл.70 б. „г” от ЗАНН, по който именно начин се осигурява спазване на принципа ne bis in idem и се преодолява двойното наказване на дееца за едно деяние.

Ето защо, следва атакуваното Разпореждане №311/21.07.2015 год.на съдията-докладчик да бъде отменено, като необосновано и незаконосъобразно, като делото бъде върнато на РС Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Водим от изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА Разпореждане Разпореждане №311/21.07.2015 год. на съдията – докладчик по Н.о.х.дело № 563/2015год, по описа на Кърджалийския районен съд.

ВРЪЩА делото на РС Кърджали за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на разпоредително заседание, по смисъла на чл.248 ал.2 от НПК.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.