РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1156/20.6.2022г.
гр.Пловдив, 20 . 06
. 2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VІ състав в открито заседание на шести юни две хиляди двадесет и
втора година в състав:
Административен
съдия: Здравка Диева
при секретаря Г.Г., като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1142/2022г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по реда на чл.197 ДОПК във връзка с чл.92 ал.11 ЗДДС.
"ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ" ЕООД, ЕИК : *********,
седалище и адрес на управление : ***, представлявано от управителя Г.К. с
пълномощник адв.Р. В. обжалва Решение № 101 от 24.03.2022г. на Директора на ТД
на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърден Акт за прихващане или възстановяване /АПВ/,
издаден на основание чл.92 ал. 11 ЗДДС - № Р-16001621007395-171-002 /
07.03.2022г., от Т.А.Т. – главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр.
Пловдив, с който е отказан данъчен кредит в размер на 34 362.25 лв. за
данъчен период м.12.2021г.
АПВ се счита за незаконосъобразен и е поискано да бъде
отменен с присъждане на направените съдебни разноски по представен списък,
л.735, т.3. Твърди се, че е направен извод за липса на реални доставки за
периода на възстановяване преди да бъдат представени документи по насрещната
проверка на прекия доставчик, което представлява съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за
отмяна на оспорения АПВ. Срокът за представяне на документи е удължен до
14.03.2022г. Поддържа се, че отказът да бъде приспаднат данъчен кредит /ДК/ е
основан само на факта, че тече текуща ревизия на дружеството за същия период. Заявено
е, че прекият доставчик Солар Ридж ЕООД разполага с регистрирани трудови
договори и приходният орган бланкетно твърди отсъствие на материална,
техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките на стоки. В тази
вр. не е направен обективен и цялостен анализ на аргументите в жалбата до
директора на ТД на НАП-Пловдив и не са взети предвид факти и обстоятелства
относно счетоводното отразяване на фактурите, тяхното плащане,
приемо-предаване, респект. АПВ е издаден при неизяснена фактическа обстановка.
В случая проверяващият екип не се е съобразил с указание изх. №
Н-20-001234/21.06.2013г. на изпълнителния директор на НАП – липсата на кадрова
обезпеченост на доставчика с предмет доставка на стоки не е предпоставка за
преценка реалност на доставката. Поддържа се, че е недопустимо да се обосновава
теза за липса на доставка само с доказателства за нередности при доставчиците,
като в този смисъл се твърди да са налице безспорни доказателства относно
наличие на договаряне, изпълнение и плащане между жалбоподателя и преките му
доставчици – абсолютни предпоставки за правото на приспадане на данъчен кредит.
Посочено е, че жалбоподателят е представил фактури, писмени обяснения,
хронология на данъчни сметки, касови бонове, които недвусмислено доказват
реалност на доставките, но не са обсъдени от ревизиращия екип. С позоваване на
практика на СЕС е изтъкнато, че от страна на проверяващите не се установяват
данни за извършена данъчна измама.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени
и в писмени съображения от пълномощника адв. В., вкл. по отношение доставка на
услуга. Твърди се, че в хода на ревизията са представени достатъчно документи,
доказващи наличие на реална доставка и АПВ е издаден преди да бъдат приключени
насрещните проверки на преките доставчици.
Ответникът Директор на Териториална дирекция на НАП -
гр. Пловдив с процесуален представител гл.юрисконсулт М.М. оспорва жалбата и
моли да бъде отхвърлена като неоснователна с присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Заявено е възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.
Подробни съображения по съществото на спора са изложени в писмено становище – заявено
е, че данъчният кредит /ДК/, претендиран от оспорващото дружество за
м.12.2021г. е формиран основно от доставки от Солар Ридж ЕООД на калибрирана
стомана по 22 бр. фактури с ДДС общо в размер на 34 362,25лв. /представени
таблично/. В отговор на връчени искания Техно Био Експорт ЕООД е представило
фактурите, изд. от Солар Ридж ЕООД, касови бонове и ПКО /за част от тях/,
доказателства за последваща реализация към три гръцки дружества, счетоводни
регистри – оборотни ведомости и хронологични сметки, договор за наем на обект в
гр.Велинград, като според обясненията, разплащането по доставките се
осъществява от управителя на дружеството или от упълномощено лице П.К..
Изтъкнато е, че не са представени доказателства във вр. с предаване и
транспортиране на стоките, а според представени счетоводни записи по група 20 –
жалбоподателят не разполага с налични дълготрайни активи, които да обезпечат
евентуално установеното при ревизията задължение. Съгласно представените
документи за последваща реализация на калиброваната стомана към три гръцки
дружества, същата се натоварва на обект в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 21 и
не са представени доказателства за складова база на този или на друг адрес – от
страна на доставчиците и от страна на ревизираното лице /РЛ/. Посочено е, че
при преглед на представените касови бонове е констатирано, че с изключение на
две фактури /от 31.08.2021г. и от 07.10.2021г./, за които не са налице
доказателства за разплащане, всички останали фактури са платени в брой на
07.10.2021г., като фискалните бонове са издавани през няколко минути, което
поставя под съмнение реалното разменяне на парични средства, предвид
значителните стойности и необходимото преброяване и предаване на описаните
суми. По отношение насрещната проверка на Солар Ридж ЕООД е заявено, че
действително към момента на издаване на АПВ не е приключила, но от
проверяваното лице са представени документи и към съставянето на протокола за
насрещна проверка – други доказателства, освен представените, не са постъпили. При насрещната проверка Солар Ридж
ЕООД е представило : фактурите, изд. към Техно Био Експорт ЕООД, с изключение
на фактури №№ 2758/07.10.2021г. и № 2688831.08.2021г. /за които не са
представени доказателства за плащане/; договори за доставка на стомана – 8 бр.;
оборотни ведомости и аналитични регистри по с-ка Стоки; сметки от група 20,
с-ка Материали, с-ка Клиенти, с-ка Приходи от продажби, с-ка Каса, с-ка Банка,
3 бр. фактури за предходен доставчик – Юнимет КЗР ЕООД, приемо-предавателни
протоколи с предходния доставчик, писмени обяснения и не са представени
разплащателни документи. През ревизирания период Солар Ридж ЕООД има наети три
лица на трудово правоотношение, предвид което е посочено, че лицето разполага с
персонал във вр. с осъществяваната дейност по търговия/производство с метали. По отношение произход на стоките са
представени три фактури, издадени от Юнимет КЗР ЕООД – две от 20.09.2021г. и
една от 04.10.2021г., вкл. приемо-предавателни протоколи от датите на фактурите
за предаване на стоките – калибрована стомана в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе №
15, като не е ясно как е превозена стоката до гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе №
21 – вр. с последващо реализиране на ВОД от Техно Био Експорт ЕООД. С анализ на
фактурите за придобиване на стоманата от Солар Ридж ЕООД чрез предходен
доставчик Юнимет КЗР ЕООД е посочено, че не се доказва произходът на стоките по
ф-ра № 2757/06.10.2021г. и на част от стоките по ф-ра №№ 2743/28.09.2021г.,
2744/29.09.2021г., 2745/01.10.2021г., 2746/29.10.2021г., 2747/01.10.2021г. и
др., тъй като стоманата е с различни характеристики – „фи”. С проверка в
информационния масив на НАП е установено,че : на 11.10.2021г. Солар Ридж ЕООД е
дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС; в подадените дневници с
продажби – фактурите, изд. на Техно Био Експорт ЕООД са отразени с получател –
РЛ, с изключение на ф-ра № 2688/31.08.2021г. и ф-ра № 2578/07.10.2021г. –
посочени за издадени на Мико Инвест ЕООД. Не е установено Солар Ридж ЕООД да притежава
собствени движими или недвижими активи, вкл. МПС, търговски, складови и др.
помещения, свързани със стопанската му дейност, като няма данни и за наети
такива. Предходният доставчик Юнимет КЗР ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС на
11.10.2021г. и няма наети работници. След издаване на АПВ на Юнимет КЗР ЕООД е
извършена насрещна проверка, документирана с протокол от 23.05.2022г. – не е
открито и не е представило документи по връчено искане по реда на чл.32 ДОПК. Поддържа
се, че в случая не е установено лицето, сочено за пръв доставчик – Юнимет КЗР
ЕООД, да разполага с трудова и материална обезпеченост за извършване на
доставките към Солар Ридж ЕООД и не може да се проследи стоковия поток до
получателя Техно Био Експорт ЕООД.
Относно възражението, че към дата на издаване на
оспорения АПВ не са приключили и извършени всички насрещни проверки е пояснено,
че моментът на издаване на АПВ в хода на ревизията при декларирани
обстоятелства от РЛ по чл.92 ал.3 ЗДДС е фиксиран от закона – актът се издава в
30-дневен срок от връчване на ЗВР. Към този момент ревизията е в начален етап и
обективно не могат да бъдат събрани в пълнота всички доказателства,
обосноваващи крайни констатации от изхода на ревизионното производство. Поради
тази причина констатациите на приходните органи нямат окончателен характер и
законодателят не изисква пълно и безспорно доказване на спорните факти, а
единствено – да е налице обосновано очакване, че при ревизията ще бъдат
установени данъчни или осигурителни задължения. Предвид изложеното, за да се откаже правото на възстановяване на
декларирания от РЛ ДДС по реда на чл.92 ал.3 ЗДДС, е достатъчно да съществуват
данни, подкрепени със съответни доказателства, които поставят под съмнение
коректното определяне на публичното задължение от ревизирания субект и целта е
невъзстановеният данък да послужи като обезпечение за евентуално установяване
на задължения след приключване на ревизията. От друга страна е заявено, че
независимо от това, че в хода на ревизията до момента на издаване на АПВ – от
РЛ и неговия пряк доставчик са представени основна част от изискваните
документи, следва да се има предвид, че се касае за частни документи, които
принципно не се ползват с материална доказателствена сила и тяхната стойност
следва да бъде преценявана с оглед на всички събрани доказателства. Ведно с
посоченото е заявено, че не са представени убедителни доказателства по
отношение фактическото предаване на стоките от прекия доставчик на РЛ,
доколкото от една страна стоманата се предава от Юнимет КЗР ЕООД на Солар Ридж ЕООД
на адрес – гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 15, а от друга съгл. представени
международни товарителници – същата се товари за превоз към гръцки клиенти от
адрес – гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 21, на който не е установено от кого се
експлоатира, тъй като обектът на РЛ се намира в гр.Велинград. Не е ясно как е
превозена стоката от единия до другия адрес, предвид количеството и естеството
й. В тази вр. – според писмени обяснения на прекия доставчик – транспортът е за
сметка на РЛ, което не представя доказателства в тази връзка. Не са представени
и доказателства за наличие на материална обезпеченост у Солар Ридж ЕООД във вр.
със съхранение на стоката. Посочено е, че част от липсващите доказателства и
несъответствия в представените документи касаят предходния доставчик на РЛ, но
след като не се доказва възможността на прекия да е придобил от другаде стоките
и същевременно няма възможността самостоятелно да ги произведе, следва да се
приеме, че такива стоки не съществуват и този факт е нямало как да не бъде известен
на проверяваното лице, което е ползвало право на ДК без да е налице реална
доставка. Изтъкнато е, че субект на изпълнението /пряко или чрез други лица/
следва да е доставчикът и осигуряването на изпълнени от различно лице не може
да има за последица възникването на право на приспадане на ДК. Косвено
доказателство за различно от изпълнителя лице може да бъде отсъствието на
придобити стоки, липса на обекти или недоказан транспорт и др. С позоваване на
съдебна практика на СЕС се поддържа, че правото на ДК на получателя не следва
да бъде признато само поради това, че ДДС е посочен във фактурата.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена в 7 дн.срок /решението е връчено по
електронен път, л.15 – електронната препратка е активирана на 13.04.2022г., а
жалбата е с вх.номер в ТД на НАП – Пловдив от 20.04.2022г./ от страна с интерес
от оспорването. Упражненото процесуално право е по реда на чл.197 ДОПК, към
който препраща чл.92 ал.11 пр.2-ро ЗДДС : „Актът, с който се възстановява или
отказва възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки.”.
1. Потвърденият с решението на Директора на ТД на НАП
- АПВ № Р-16001621007395-171-002 от 07.03.2022г., е издаден в хода на
ревизионно производство, възложено със ЗВР № Р-16001621007395-020-001/22.12.2021г.,
връчена на 04.01.2022г. /л.56, т.1; л.517, т.2/, изменена със ЗИЗВР №
Р-16001621007395-020-002/24.01.2022г., връчена на 07.02.2022г. С първата ЗВР са
определени да извършат ревизията – Т.Т., гл.инспектор по приходите и
ръководител на ревизията и А.К., гл.инспектор по приходите. Ревизията касае ДДС
за периоди : 01.06.2021г. – 30.06.2021г.; 01.11.2021г. – 30.11.2021г.; 01.12.2021г.
– 31.12.2021г. С последващи ЗВР от 15.03.2022г., 04.04.2022г., 03.05.2022г. –
срокът на ревизията е удължаван до 03.06.2022г.
АПВ е издаден от Т.Т. на основание чл.92 ал.11 ЗДДС
вр. с деклариран ДДС за възстановяване по чл.92 ал.3 ЗДДС в СД вх.номер от
14.01.2022г. за м.12.2021г. /л. 531 и сл., т.2/ в размер на 34 362.25 лв. –
в хода на извършвана ревизия, възложена със ЗВР от 24.01.2022г. /посочено в
АПВ/, а всъщност, възложена с първата ЗВР от 22.12.2021г. Проверката, по която
е издаден АПВ обхваща периода от 01.12.2021г. до 31.12.2021г. и е във връзка с
подадена СД по ЗДДС с вх. № 16004925695/14.01.2022г., съгласно която е
деклариран ДДС за възстановяване в размер на 40 742.25 лв., посочен в
кл.81 от подадената СД, на основание чл.92 ал.3 ЗДДС. При проверката е констатирано обстоятелство по см. на
чл.92 ал.3 т.1 ЗДДС /”Независимо от ал. 1 данъкът за възстановяване по чл. 88, ал. 3
се възстановява в 30-дневен срок от подаване на справка-декларацията, когато:
1. лицето е извършило за последните 12 месеца преди текущия месец облагаеми
доставки с нулева ставка на обща стойност повече от 30 на сто от общата
стойност на всички извършени от него облагаеми доставки, включително доставките
с нулева ставка; на доставки с нулева ставка се приравняват и доставките на
следните услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка,
по които получател е лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка:
транспорт на стоки в рамките на Европейския съюз и оказвани във връзка с този
транспорт спедиторски, куриерски и пощенски услуги, различни от услугите по чл. 49;
транспортна обработка на стоки; услуги във връзка с транспорта, оказвани от
агенти, брокери и други посредници, действащи от името и за сметка на друго
лице, както и услуги по оценка, експертиза и работа върху движими вещи; „/, за
което са изложени данни в АПВ, вкл. е посочено, че за данъчен период м.12.2021г.
проверяваното лице е подало СД в законово определения срок по чл.125 ал.5 ЗДДС,
ведно с отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС по електронен път. За проверявания
период РЛ декларирало, че е формирало данъчен кредит по смисъла на чл.69 ал.1 и
че е изпълнило условията на чл.71 във връзка с чл.68 ал.1 ЗДДС по доставки,
които е включило в дневника си за покупки.
В рамките на ревизията е осъществена проверка по см.
на чл.92 ал.11 ЗДДС : „В случаите по ал. 3 при възложена проверка данъкът се
прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се
прихваща или възстановява изцяло, или частично в 30-дневен срок от връчване на
заповедта за ревизия в размер, представляващ разликата между декларирания данък
за възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски,
които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията.”. СД вх.номер от
14.01.2022г. касае данъчен период м.12. 2021г., който е в обхвата на ревизията.
Първата ЗВР е връчена на 04.01.2022г. АПВ е издаден на 07.03.2022г.
В хода на ревизията е установено, че основната дейност
на дружеството е търговия в страната и ЕС с машини, печки, котли и други стоки,
която се осъществява в наета база, представляваща офис - помещение, склад и
работилница, в гр. Велинград, „Индустриална зона“ № 3, с наемодател „Техно Био
Импорт“ ЕООД на основание договор за наем № 21/17.01.2019г.
Извършена е насрещна проверка на прекия доставчик на
РЛ – „Солар Ридж“ ЕООД, данните от която са документирани с Протокол №
П-16001622016793-141.001/16.03.2022г. /л.312 и сл./. Искането до прекия
доставчик Солар Ридж ЕООД е от 24.01.2022г. и връчено на 31.01.2022г. по
електронен път. Допълнително до „Солар Ридж“ ЕООД е изпратено искане от 15.02.2022г.
относно периода 01.12.2021г. – 31.12.2021г., връчено по електронен път на
28.02.2022г. Представени са документи на 28.02.2022г., ведно с писмени
обяснения – описани в протокола от насрещната проверка с конкретна относимост
към производството по издаване на АПВ /л.312 и сл./ : фактури с предмет –
доставка на калибрована стомана 52 и различно „фи”, валове, вкл. за услуги, в
обхвата на които изработване на детайли, обработка на плоча; договори между
изпълнител Солар Ридж ЕООД и възложител Техно Био Експорт ЕООД - за доставка на
калибрована стомана и за услуги, които се извършват с материали, консумативи и
труд на изпълнителя, вкл. с транспорт от изпълнителя; приемо-предавателни
протоколи за приемане на услугите; фактури от предходни доставчици – Юнимет КЗР
ЕООД /с предмет на доставки – калибрована стомана, валове/, ведно с договор и
приемо-предавателни протоколи – до л.490, т.2 /тук се отбелязва, че приходните
органи са описали данните от предходния доставчик, поради което следва, че
същите са имали информация за тях преди издаване на АПВ, поради което не е
налице основание за отмяна ход по същество с цел – събиране на доказателства
относно предходния доставчик, което е относимо и за справките за Солар Ридж
ЕООД и жалбоподателя – отсъствие на активи, което обстоятелство е установено с
проверки в информационния масив на НАП/.
В писмено обяснение на упълномощен представител на Солар Ридж ЕООД /л.381
гръб, 382, т.2/ е заявено, че се представят фактури, договори за услуги и
доставки на стомана, приемо-предавателни протоколи, оборотни ведомости, трудови
договори, документи за разплащане по банков път или в брой, като в т.7 изрично
е вписано : „ С фактурите издадени на „Техно Био Експорт” ЕООД от „Солар Ридж”
ЕООД се продават стоки и услуги. За същите „Солар Ридж” ЕООД има подизпълнител
– „Юнимет КЗР” ЕООД. Прилагам заверени копия на фактури, договори и
приемо-предавателни протоколи свързани с тези сделки. Транспорта за закупените
от „Техно Био Експрот” ЕООД стоки и услуги е осигурен и е за сметка на същия.
Всички данни по транспортирането могат да ви бъдат предоставени от „Техно Био
Експорт” ЕООД.”. Описаните данни са постъпили на 28.02.2022г. и са по отношение
искането от 24.01.2022г., а по отношение искането от 15.02.2022г., което касае
м.12.2021г. е налице Решение от 04.03.2022г. по молба на представляващ Солар
Ридж ЕООД /л.381, л.476, т.2/, с което е продължен срока за представяне на
документи и писмени обяснения, определени в искането от 15.02.2022г. /л.472,
връчено на 28.02.2022г., л.475/ до 14.03.2022г. – л.476 гръб.
Необходимо е да бъде отбелязано, че относимите
документи към доставките по фактурите във вр. със СД за м.12.2021г. се
представят от жалбоподателя, като при отсъствие на конкретни документи, РЛ може
да заяви изрично, че дори да са двустранно подписани, не разполага с тях и
следва да бъдат изискани от прекия доставчик. Извън това, към жалбоподателя
бяха отправени указания по доказателствата, като в хода на съдебното
производство е налице процесуална възможност да бъдат изискани конкретни
доказателства от прекия доставчик или представянето им от жалбоподателя, като
се съобрази, че в жалбата до съда не е представена обвръзка между представени
от жалбоподателя при проверката и в ревизията доказателства с документи,
двустранно подписани, но непредставени от РЛ и пряк доставчик, вкл. се твърди,
че са били представени всички необходими документи. Независимо от изложеното,
на 14.03.2022г. /л.478 и сл., т.2/ - е представено писмено обяснени от представителя
на Солар Ридж ЕООД, в което е посочено, че се представят всички фактури, изд.
на Техно Био Експорт ЕООД, описани в искането от 15.02.2022г., като по
отношение на всички договори между Солар Ридж ЕООД и жалбоподателя, вкл.
приемо-предавателни протоколи и всички други документи, свързани с изисканите
фактури, „…сме Ви представили във връзка с Ваше искане № … / 24.01.2022г.”.
Следователно, оспорващото дружество няма основание да поддържа съществено
процесуално нарушение, допуснато при проверката и изразяващо се в произнасяне с
издаване на АПВ преди да постъпят изискани данни с искането от 15.02.2022г.
относно данъчен период м.12.2021г. След като прекият доставчик изрично е
вписал, че съпътстващата документация е представена по предходното искане, а на
14.03.2022г. представя само фактурите, следва да бъде прието, че документацията
е представена преди произнасяне с издаване на АПВ.
В писменото обяснения е заявено, че издадените фактури
са платени в брой през м.03.2022г. и са представени заверени копия на документи
за плащане. Посочено е, че с издадените фактури се продават услуги, като за
същите Солар Ридж ЕООД има подизпълнител – Юнимет КЗР ЕООД. Отново е заявено, че транспорта е осигурен и е за сметка на Техно
Био Експорт ЕООД и всички документи за транспортирането могат да бъдат предоставени
от получателя. Следва да бъде отбелязано, че представените фактури на
14.03.2022г. са издадени през м.12.2021г. и касаят услуги – струговане и
калибриране на метал – стомана и към тях са приложени ПКО и счетоводна
информация за м.12.2021г. на прекия доставчик. Според писмените обяснения се
препраща към представени по предходното искане приемо-предавателни протоколи и
договори, но без конкретна обвързка между договор – фактура –
приемо-предавателен протокол, като се има предвид, че приемо-предавателните
протоколи са от дати преди м.12.2021г.
В хода на насрещната проверка на „Солар ридж“ ЕООД е
направена проверка в информационния масив на НАП, вкл. ПП СУП с констатации :
от 31.05.2018г. адресът на управление на дружеството е гр. Пловдив, ул.
„Кукленско шосе“ № 15; едноличен собственик на капитала е „Юнимет“ ЕООД; „Солар
Ридж“ ЕООД е било дерегистрирано по ЗДДС на основание чл.176 ЗДДС, считано от
11.01.2021г.; през проверявания период в дружеството са работили три лица по
трудови правоотношения, в т.ч. едно лице на длъжностна позиция „общ работник
строителство на сгради“ и две лица – „работник – строителство“; трудовите
правоотношения са прекратени на 01.11.2021г. - фактурите за услуги са от
м.12.2021г.; към настоящ момент в „Солар ридж“ ЕООД няма назначени лица по
трудови или приравнени на тях правоотношения; предмет на дейност: - покупка,
строеж и обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба; лизинг;
покупко-продажба на стоки или други вещи с цел препродажба в първоначален,
преработен или обработен вид; продажба на стоки от собствено производство и др.;
не са обявявани актове пред АВ, в т. ч. ГФО за периоди след 2017г.; дружеството
притежава един недвижим имот в гр. Несебър; не е установено да притежава други
недвижими имоти или движими вещи, в т. ч. МПС, търговски, складови,
производствени и др., свързани със стопанската му дейност ; няма информация и
за наети такива; не са констатирани данни да притежава активи; няма заведени
ДМА.
На 28.01.2022г. от РЛ са представени документи за
периоди – 01.06.-30.06.2021г. и 01.11.-30.11.2021г. /л.68 и сл./. В справките
по образец не са вписани налични недвижими имоти, МПС, машини и оборудване. В
искане до РЛ 03.02.2022г. са отразени документи за представяне относно период
01.12.2021г. – 31.12.2021г. /л.222, т.1/. Преписката съдържа : договор от 02.09.2021г.
между Техно Био Експорт ЕООД – възложител и Солар Ридж ЕООД – изпълнител за
изпълнение на услуга – обработка на плоча за инжекционна машина със срок за
изпълнение – 31.10.2021г., л.226 и сл.; договор от 21.08.2021г. между Техно Био
Експорт ЕООД – възложител и Солар Ридж ЕООД – изпълнител за изпълнение на
услуга – детайли 50 броя със срок за изпълнение – 30.10.2021г., л.231 и сл.;
договор от 21.08.2021г. между Техно Био Експорт ЕООД – възложител и Солар Ридж
ЕООД – изпълнител за изпълнение на услуга – детайли 51 броя със срок за
изпълнение – 30.10.2021г., л.237 и сл. В договорите е отразено, че услугите ще
бъдат извършени с материали, консумативи и труд на изпълнителя. Счетоводна
информация за м.12.2021г. е представена с дата на описа – 17.02.2022г. /л.241 и
сл./ - следва да бъде отбелязано, че изводи за нередовно счетоводство на
жалбоподателя или на прекия му доставчик не са направени. В декларация с описа
от 17.02.2022г. /л.241 гръб/ - управителя на Техно Био Експорт ЕООД е вписал, че
дружеството няма касов апарат, като доставките на стоки и услуги са в брой или
по банков път. Представени са ПКО с фискални бонове за приемане на суми от
Сорал Ридж ЕООД, л.260 и сл., ведно с издадени от Солар Ридж ЕООД фактури за
доставка на калибрована стомана. Представени са приемо-предавателни протоколи
между Техно Био Експорт ЕООД и гръцки клиент от м.12.2021г. за приемо-предаване
на стомана 52 с фи 25 /л.288 и сл.,т.1/, договори между тях, фактури, включващи
в наименование на стопанската операция и валове.
Предвид изрично посочен от прекия доставчик –
предходен такъв по отношение фактурите за доставка на услуги, е извършена
проверка в информационния масив на НАП относно предходния доставчик „Юнимет КЗР“
ЕООД, в резултат на която е установено : „Юнимет КЗР“ ЕООД е със седалище и адрес
на управление: гр.Пловдив, бул. „Кукленско шосе“ № 15 /адресът на дружеството е
и адрес на „Солар ридж“ ЕООД/;„Юнимет КЗР“ ЕООД е едноличен собственик на
капитала на „Солар ридж“ ЕООД; представляващ „Юнимет КЗР“ ЕООД е Огнян Кунчев
Григоров, който е управител и представляващ от 14.05.2020 г. и на „Солар ридж“
ЕООД; „Юнимет КЗР“ ЕООД е било дерегистрирано служебно по реда на ЗДДС на
11.10.2021г. Извършена е съпоставка на заявената информация в дневник продажби
на „Юнимет КЗР“ ЕООД към „Солар ридж“ ЕООД и дневник за покупки на „Солар ридж“
ЕООД с доставки от „Юнимет КЗР“ ЕООД. Посредством проверка в ПП СУП относно
трудовата и кадрова обезпеченост на „Юнимет КЗР“ ЕООД е констатирано, че през
периода, когато са съставяни договорите, когато са издавани фактурите,
приемо-предавателните протоколи и др. съпътстващи документи, в дружеството не
са работили лица по трудови или приравнени на тях правоотношения. Не се е
установило наличие на информация за наети такива по реда на чл.62 ал.5 и чл.123
ал.1 от КТ. Няма информация и за доставки от подизпълнители към лицето. В ГДД с
№ 2210И0370233/20.03.2017г. по реда на чл.92 ЗКПО за отчетната 2016г
дружеството не декларира пред НАП основен предмет на дейност. В декларацията не
са посочени данни за реализирани приходи, разходи, респ. данъчен резултат,
което е дало основание да се приеме, че фирмата не осъществява дейност. За
всички последващи отчетни периоди след 2016г., вкл. и към настоящия момент, от
страна на дружеството не са подавани ГО към АВ и ГДД по реда на чл.92 ЗКПО. От
страна на „Юнимет КЗР“ ЕООД не са обявявани актове пред АВ, вкл. ГФО за периоди
след 2017г. Не е установено лицето да притежава собствени недвижими имоти –
търговски, складови, производствени и др., свързани със стопанската или
търговска дейност; няма информация за наети такива и през проверявания период.
В резултат на изложеното, ревизиращият екип приел, че
към момента не са събрани достатъчно доказателства за доказване реалността на
по-голяма част от доставките и правомерното ползване на данъчен кредит от
ревизираното дружество за периода 01.012.2021г. – 31.12.2021г., поради което
същият към този момент е отказан да се възстанови.
С анализ на събраните доказателства и информация от
информационните масиви на НАП, решаващият орган възприел изцяло мотивите в акта,
поради което потвърдил оспореният АПВ от 07.03.2022г., издаден на основание
чл.92 ал.11 от ЗДДС, в частта, в която е отказана данъчен кредит в размер на
34 362.25 лв. на „Техно Био Експорт“ ЕООД по фактури, издадени от „Солар
ридж“ ЕООД.
2. Указания за доказателствената тежест и във
вр. с доказателствата са отправени към страните с р. от 05.05.2022г. /л.506, т.2/, като за жалбоподателя :
„…възможност за представяне на доказателства и заявяване на доказателствени
искания във вр. с твърденията в жалбата / доказателствено искане за ССч.Е за
установяване на стоков поток – документалното и фактическо движение на стоките
от прекия доставчик към жалбоподателя; за установяване дали прекия доставчик е
заприходил стоката /предмет на спорните фактури/ по съответните материални
сметки и изписал ли я е впоследствие, доказателства за наличност на стоките при
прекия доставчик, като се направи обвръзка с фактурираните продажби по
количества и дати, с транспортни документи, както и с документи по чл.24, ал.2
от Закона за задълженията и договорите /приемо-предавателни протоколи и др./, с
проверка в счетоводството на жалбоподателя и с проверка в счетоводството на
прекия доставчик, а при невъзможност – проверка на всички счетоводни данни по
делото, с изискване по реда на чл.192 ГПК – доказателства от прекия доставчик,
като се проследи и редовността на воденото счетоводство – експертът следва да
опише прегледаната документация, която не е приложена в преписката и по делото
с цел – редовното й приобщаване към доказателствения материал; услуги –
необходимост от представяне на допълнителна информация относно конкретни
/индивидуализирани/ услуги, обхват на същите, време и място на осъществяването
им; съпътстваща фактурите документация; информация за разплащане; вид и
количество извършени работи – с начин на остойностяване на услугите, вкл.
счетоводното отчитане на фактурираните услуги; вкл. ССч.Е за установяване или
липса на данни за отчитане приходи от доставките по спорните фактури, като се
проследи и редовността на воденото счетоводство при доставчика и жалбоподателя/“.
В хода на съдебното производство, освен
административната преписка, към делото са приобщени допълнения, изискани от
ответника, както и доказателства за валиден електронен подпис на органа-издател
на АПВ /л.513 и сл./. Представени са в допълнение доказателства, датирани преди
издаване на оспореното решение – повторно ПИНП / 16.03.2022г. на Солар ридж
ЕООД, в което са описани представените документи и обяснения по исканията от
24.01.2022г. и от 15.02.2022г.; ПИНП от 23.05.2022г. на Юнимет КЗР ЕООД,
искането до което дружество е връчено по реда на чл.32 ДОПК.
Жалбоподателят представи влязло в сила Решение №
709/20.04.2022г. постановено по адм.д.№ 2854/2021г. на АС – Пловдив и Решение №
210/18.05.2022г. на Директор на Д ОДОП – Пловдив. Съдебният акт касае спор за
реалност на доставки по издадени от Солар Ридж ЕООД фактури за доставки на
услуги, по които е отказано право на приспадане на ДК за данъчни периоди м.11 и
м.12.2020г. Предвид сходство с услугите, фактурирани и в разглеждания по
настоящото дело спор, следва да бъде посочено, че отсъства идентичност между
данъчните периоди в двете производства /ревизия по посоченото дело и проверка –
в настоящото/, освен което директорът на ТД на НАП-Пловдив обективно е посочил
в решението по жалбата против АПВ, че действително жалбоподателят и прекия
доставчик Солар Ридж ЕООД имат трайни търговски отношения, но всяка доставка
подлежи на преценка на реалност въз основа на конкретни доказателства. С Решение
№ 210/18.05.2022г. е отменен РА от 13.09.2021г., издаден на Техно Био Експорт
ЕООД, с който не е признат ДК за периоди от 01.01.2021г. до 31.03.2021г. Не е
налице идентичност в данъчните периоди и в това производство – ревизия спрямо
разглеждания спор, като спорните фактури при ревизията са били с предмет –
доставка на услуги.
3. АПВ и решението, което го потвърждава са издадени
от компетентни органи, след извършване на проверка в срока на ревизия, на
основание чл.92 ал.11 ЗДДС. Административните актове са мотивирани от
фактическа и правна страна.
Съгласно чл.92 ал.11 ЗДДС : „В случаите по ал. 3 при
възложена проверка данъкът се прихваща или възстановява в 30-дневен срок, а при
възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява изцяло, или частично в
30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в размер, представляващ
разликата между декларирания данък за възстановяване и размера на данъците и
задължителните осигурителни вноски, които обосновано се очаква да бъдат
установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или отказва
възстановяването при възложената ревизия, се обжалва по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс, предвиден за обжалване на обезпечителните мерки. За
невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се прилага ал.
8.”, а според ал.8 : „Независимо от разпоредбите на ал. 1, т. 4 и ал. 3 – 5,
когато е започнала ревизия на лицето, срокът за възстановяване на данъка е
срокът за издаване на ревизионния акт, освен в случаите, когато лицето
предостави обезпечение в пари, в държавни ценни книжа или в безусловна и
неотменяема банкова гаранция със срок на действие не по-кратък от 6 месеца.”.
Възприето е, че производството е специфично предварително обезпечително
производство на публични вземания, като предметът на проверка при съдебното
обжалване е наличието на посочените по-горе предпоставки за приложението на
чл.92 ал.11 от ЗДДС - обосноваността на данъците и/или задължителните
осигурителни вноски, които се очаква да бъдат установени при ревизията, и с
чийто размер е намален декларираният от дружеството данък за възстановяване. Приходният
орган има възможност при обосновано очаквано установяване на публични вземания,
надхвърлящи надвнесен и подлежащ на възстановяване ДДС, да прихванат изцяло
тази подлежаща на възстановяване сума от очаквания по-голям размер на бъдещите
публични вземания или да възстановят частично надвнесения данък до по-малкия
размер на очакваните да бъдат установени чрез ревизионен акт публични вземания,
като във втория случай техният размер ще е по-малък от дължимата за
възстановяване сума. Нормата на чл.92 ал.11 ЗДДС предполага налично ревизионно
производство, а от друга страна урежда ред за оспорване, идентичен с този,
предвиден за института на останалите предвидени в ДОПК обезпечителни мерки.
В АПВ е посочено, че жалбоподателят е декларирал в
дневник покупки за м.12.2021г. фактури за доставки на стоки и услуги /л.48/.
Преценката за издаване на АПВ в частта за отказ е основана на възприети за
установени факти и обстоятелство относно реалност на доставките – в случая
представените доказателства не са приети за достатъчни и убедителни, за да
обосноват благоприятен извод за проверяваното лице.
Съобрази се, че фактическият
състав за проявление правото на приспадане на ДК съдържа основен елемент –
реално наличие на доставка, за пълно доказване на което е необходимо не само
издаден първичен сч.документ и включването му в дневниците за покупки и
продажби или сч.регистри за съответните данъчни периоди, а и безсъмнено
установено извършване на доставките от конкретен доставчик /Решение № 3909/2017г., ВАС : „Притежаването на фактурата не е
достатъчно условие за възникване на правото на приспадане. Като частен
свидетелстващ документ фактурата е писмено доказателствено средство. От
релевантните за правото на приспадане факти, обаче, тя установява единствено
количеството и вида на стоката, вида на услугата и датата на възникване на
данъчното събитие - чл. 114, ал. 1, т.т. 9 и 10 от ЗДДС. Затова и по хипотеза
извършването на облагаемата сделка следва да се установи по друг начин, а не
чрез посочването на вида на стоката или услугата в данъчния документ.”; Решение № 12562/2019г. и
др./. Разпоредбата
на чл. 70 ал.5 от ЗДДС има предвид начисляването на данъка по пряката доставка,
по която ревизираното лице е получател, а доставчик е лицето, посочено като такъв
в издадената данъчна фактура. Отразяването на фактурите в дневници за продажби от
страна на доставчика не е част от фактическия състав на правото на данъчен
кредит на получателя /Решение № 8039 от 2016г., ВАС и др./ и притежаването на
редовно издадени данъчни фактури, само по себе си не е достатъчно, за да
обоснове извод за реалност на отразените в същите стопански операции. В тежест
на ползващия се от правата по тези документи е да докаже, че отразените в тях
стопански операции са действително осъществени - чрез доказателства с несъмнена
достоверност.
Относно
спорните доставки на стоки, се
съобрази и следното : Разпоредбата на чл. 6 ал.1 ЗДДС изисква да се установи
прехвърляне правото на собственост върху конкретната стока, но като се има
предвид дефиницията на понятието доставка на стока в чл. 14 от Директива 2006/112/ЕО,
в нея се изисква само реално предаване на стоката, без да се държи сметка дали
доставчикът е собственик на стоката, което означава, че предаването й може да
се осъществи и от несобственик. Доказване факта на реално предаване на стоката
е изцяло в тежест на РЛ – претендиращо право на приспадане на ДК. Относимите
обстоятелства, които подлежат на доказване, се определят конкретно предвид характера
и вида на доставките - според т. 32
от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012г. по дело С – 285/11, преценката за
това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на
основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и
фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване,
установени в националното право.
Съобразно
чл. 24 ал. 2 ЗЗД транслативният ефект на разпоредителните сделки с предмет
родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се
осъществява по съгласие на страните или чрез предаване. За доказване
индивидуализирането на вещите не съществуват ограничения в доказателствените
средства. Липсва пречка като такива да се ценят изготвени от страните по
сделките писмени актове /те обвързват съда само с формалната доказателствена
сила по чл. 180 от ГПК за факта на авторството на документа/ - приемо-предавателни
протоколи, стокови/складови разписки, други взаимно подписани документи от предал и приел стоката с
описанието й, достатъчно за индивидуализиране на вещите. С фактурата /дори
подписана двустранно/ не може да се постигне индивидуализиране на вещите с
последиците на транслативния ефект /Решение № 3909/2017г., ВАС/, макар да
удостоверява съгласието на страните.
В случая наличието на договори между жалбоподателя и
прекия доставчик за доставка на стоки /калибрована стомана/ не е достатъчно за преценката
за правото на приспадане на ДК. Не е достатъчно и обстоятелството – трайни
търговски отношения, тъй като всяка доставка се поверява самостоятелно по
единни обективни критерии за реалност. За калиброваната стомана не са представени
документи за приемо-предаване и отсъстват доказателства за фактическа наличност на
стоките при прекия доставчик на конкретно място /обект/. От съществено значение
е и липса на данни за транспортиране, предвид естеството – големи количества
калибрована стомана. Не е налице и хипотеза, при която вещта
може да бъде предадена и без действително физическо връчване, оставайки в
държане на продавача и при условие, че купувачът вече е поставен фактически във
владението й, което той би могъл да упражнява и чрез продавача. Не е поддържана
и транзитна доставка.
Вярно
е, че в разпоредбите на ЗДДС относно правото на данъчен кредит няма изискване
да бъде установен произхода на стоката, но липсата на това изискване не
преодолява необходимостта от установяване наличието на стоката при прекия
доставчик, независимо по какъв способ и откъде същият фактически разполага с
нея. Доказано наличие на стоките при доставчика обосновава възможността
същия да предаде стоките - за да се осъществи фактическото разпореждане е необходимо
доставчикът да разполага със стоките и да ги предаде на получателя. При
проверката не е установено, което не бе опровергано в съдебното производство –
прекият доставчик да разполага с обект /сграда, склад/, в който да съхранява
големи количества калибрована стомана. В тази вр. се отбелязва, че с основание
представителя на ответника поддържа, че съгласно представените документи за последваща
реализация на калиброваната стомана към три гръцки дружества, същата се
натоварва на обект в гр.Пловдив, ул.Кукленско шосе № 21 и не са представени
доказателства за складова база на този или на друг адрес – от страна на
доставчиците и от страна на ревизираното лице /РЛ/. Не са налице доказателства за
конкретно място /обект/ на съхранение на стоките при доставчика, както и за
натоварването им и транспортирането им до получателя. Сам по себе си фактът на
натоварване изисква наличност на стока, която да бъде натоварена, дори при
изключване необходимост от доказателства за трудов ресурс или технологична
обезпеченост. В случая не е доказано местонахождение на големи количества
фактурирана стомана към дати на издаване на спорните фактури, дори без да е
търсима правна или фактическа обвързаност между място /обект, склад/ и
съответния пряк доставчик.
Според
писмените обяснения на представляващ Солар Ридж ЕООД транспортирането на
големите количества калибрована стомана е било за сметка на получателя по
доставките. В тази вр. се съобрази възприетото в съдебната практика - при транспорт за сметка на жалбоподателя /получател по доставките/,
същия носи доказателствена тежест за транспортирането на стоките / МПС, водач,
зареждане с гориво, обект на доставчик и обект на получател при обвръзка с
времевия период на издаване на спорните фактури /. Доказателства от този обхват
не са представени от РЛ.
В реда на
изложеното се съобрази, че при всички случаи -
както в ЗДДС, така и в Директивата, се изисква установяване реалното предаване
на стоките, а националният съд следва да определи във всеки отделен случай в
зависимост от фактите по делото, дали е налице прехвърляне на правото на
разпореждане със съответната вещ като собственик /т.33-34 от решение на СЕС от
18.07.2013 г. по дело С-78/12; Решение № 16415/2013г., ВАС : „В тази връзка не е достатъчно
притежаването на данъчния документ по чл. 71, т. 1 от ЗДДС, а е необходимо
стоките и услугите по облагаемата доставка да са реално получени /арг. чл. 68,
ал. 1, т. 1 от ЗДДС/. Това разбиране е съответно и на практиката в решението от
21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11 и решението по дело
С-285/11.
По отношение плащането между
контрагентите следва да се има предвид, че плащането не е законова предпоставка
за възникване и упражняване право на данъчен кредит. Разплатената фактура не е
достатъчно убедително доказателство за реално осъществяване на документираната
доставка на стоки и услуги при положение, че съставените частни документи не
отразяват реална стопанска операция. Правото на
Съюза, както и принципите на данъчен неутралитет, на правна сигурност и на
равно третиране допускат на получател на фактура да се откаже право на
приспадане на ДДС, платен за получена доставка, по съображение, че липсва
действително извършена облагаема доставка. В тази вр. се отбелязва, че в
гражданския процес се приема, че отразяването на фактурата в счетоводството на
дружеството, включването й в дневника за покупко-продажбите по ДДС и ползването
на данъчен кредит по същата представляват недвусмислено признание на
задължението и доказват неговото съществуване, поради което търговецът е
обвързан от договора и дължи изпълнение. В административното производство
обаче, решението е противоположно - наличието на фактура и счетоводното й
отразяване при получателя не е достатъчно, за да обоснове реалност на
доставките. Въпросът дали е извършено предаване и приемане на стоки, които да са
доказано налични към момента на издаване на фактурите, е от съществено значение
за преценката за реалност на доставките.
Последваща реализация не е определящо обстоятелство при
преценка за реалност на доставката и е само индиция за прехвърляне
собствеността на стоката от ревизираното лице на трети лица, а не за придобиване
на стоката именно от прекия доставчик. Тоест, с документи, свързани с
последваща реализация, не може да се установява предходния факт на предаването
им на жалбоподателя от посочен във фактурите доставчик. В тази вр. и
осчетоводяване на фактурите при ревизираното лице би могло да бъде само косвено
доказателство за реално наличие на стоките по същите доставки, вкл. за
използването им за независимата му икономическа дейност.
Осчетоводяване на процесните
доставки е от значение, когато са ангажирани категорични доказателства за реалността
им. С арг. от чл. 6 ал. 1 т. 3 от ЗСч. - счетоводните регистри са производни
доказателствени средства, отразяващи систематизирана информация за стопанските
операции от първични и/или вторични счетоводни документи, но отразената в
регистрите информация следва да съответства на тази за стопанската операция по
първичните и/или вторичните счетоводни документи : ”Фактът, че стоката е заприходена в счетоводството на
получателя/ревизираното лице/ и че тя е участвала при извършването на
последващи доставки при икономическата дейност на лицето не води до извод, че
стоката действително е получена от издателите на фактурите, …” – Решение № 8253/2017г.,
ВАС.
В съдебната практика е възприето, че
случаят на фактури, които не отразяват реални данъчни събития, по които
ревизираното лице е получател, е практика, която не може да се осъществи без
знанието на получателя по фактурите /така и в мотивите на решението на СЕС по
дело С-18/13/. Необходимостта от установяване на
обективното извършване на доставките не се отрича от СЕС в Решението от
21.06.2012г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, който в своята практика
многократно подчертава, че националният съдия следва да осъществи конкретна
преценка на всички събрани в производството пред него доказателства и въз
основа на тях да формира изводите си за наличието или липсата на реална
доставка. Това негово разбиране е отново застъпено в Решение от 31.01.2013г. по
дело С-643/11, съобразно което „Правото на Съюза, както и принципите на данъчен
неутралитет, на правна сигурност и на равно третиране допускат на получател на
фактура да се откаже право на приспадане на ДДС, платен за получена доставка,
по съображение, че липсва действително извършена облагаема сделка“. В главните производства на делата
C-80/11 и C-142/11 реалността на доставките е била установена, съответно –
според Решение от 07.12.2010г. по дело С-285/09, т.48 и т.49 – „Съставянето на
фактури или декларации с невярно съдържание, както и всяко друго манипулиране
на доказателства, се счита за част от данъчна измама, в която участва самото
ДЗЛ, поради което не е необходимо доказването на субективния елемент...”.
За
доставката на услуги : Относно доставките на услуги от значение е
обезпечеността на доставчика за извършването им, надлежното предаване и
приемане изпълнението на услугите, наличието на краен обективно установен
резултат от тях. Договорените услуги –
дори без изричен писмен договор, следва да са конкретни и да е определен
способът за предоставянето им на възложителя. Необходимо е да има доказателства
за извършването им от изпълнителя и съответното им прехвърляне на получателя.
Безспорно
получателят не може да отговаря за действията на своя доставчик относно
неосчетоводяване на доставки, но не и за реалното им изпълнение, тъй като при
претенция на получателя за правото на приспадане на данъчен кредит, той трябва
да се снабди с необходимите доказателства за реалното осъществяване на
доставката - посоченото материално право възниква само вследствие на такава, а
не въз основа на документално оформена доставка.
Договори за
2021г. между „Солар ридж“ ЕООД като изпълнител и „Техно био експорт“ ЕООД като
възложител касаят извършване на услуга – изработване на валове, ремонти и обработка
на плоча за инж. машина и изработване на детайли, което предполага наличието
както на база /обект/, където да се извършват тези услуги, така и на технологична
осигуреност за извършването им /техника – машини, съоръжения и оборудване/,
независимо от това, дали са налице квалифицирани лица на трудови договори. Както
бе посочено по-горе, прекият доставчик Солар Ридж ЕООД еднозначно е заявил
ползване на подизпълнител Юнимет КЗР ЕООД, поради което предходния доставчик
също е бил проверен, но не е представил изискани доказателства. Прекият
доставчик е представил приемо-предавателни протоколи и договори с подизпълнителя
„Юнимет КЗР“, но е установена липса на обект, технологично оборудване и трудов
ресурс при подизпълнителя. Следователно, в конкретиката на фактите - нито
„Юнимет КЗР“ ЕООД, нито „Солар ридж“ ЕООД разполага с обективна възможност да
достави фактурираните услуги, дори да се приеме, че не се изискват специални
технически умения. В „Солар ридж“ ЕООД е имало три лица на трудови
правоотношения, на длъжности: - 1 „работник строителство сгради“ и две лица на
длъжност „работник строителство“, чийто трудови договори са прекратени на
01.11.2021г., което отрича възможност за извършени доставки на услуги от прекия
доставчик през м.12.2021г., а при предходния доставчик отсъства информация за
трудов ресурс. В тази вр. се съобрази, че приемо
– предавателните протоколи са частни документи с формална доказателствена и сила съгл. чл.180 ГПК -
съставляват доказателство, че обективираното в тях изявление изхожда от лицата,
подписали документа. Спор за автентичност на подписи в същите не е повдиган, но
това не преодолява изискването да обективират действителни факти, тъй като
представляват само доказателство, че са подписани от посочените лица, но не и
доказателство за направените в тях изявления – тоест, авторството не доказва
съответствие между съдържание на документа с действително осъществени факти,
поради което следва да са налични други данни, безспорно установяващи фактите.
В конкретния случай, такива не са налице. Съобрази се, че при прилагането на данъчните норми правоотношенията се
разглеждат според действителното им съдържание, а не според формално придадения
им вид от задължените лица, чрез създадените от тях документи, предвид което,
не може да се приеме, че е доказано извършването на доставки на услуги по
смисъла на ЗДДС.
Предвид изложеното следва, че изводът – ДДС по
доставките, извършени от „Солар ридж“ ЕООД в обхвата на СД по ЗДДС, не следва
да се възстановява, е правилен. Съответно, доказателствата, които са били
събрани и обсъдени при проверката водят до извод, че са налице „обосновани
очаквания“ на задължения по ЗДДС, които ще бъдат установени, респ. са доказани
основания за обезпечаването на такива задължения.
При преценката на административния орган налице ли е
обосновано предположение за установяване на задължения по ЗДДС, произтичащи от
неправомерно упражнено право на приспадане на данъчен кредит от ревизираното
лице, получател по облагаеми доставки, несъмнено се засяга и въпросът за
реалността на тези доставки. Доколкото обаче, се касае за специфично
производство по проверка на декларирани данни, различно от това, регламентирано
в разпоредбите на чл.128 – 129 от ДОПК, неговата цел е в по-голямата си част
обезпечителна, гарантираща събирането на предполагаеми, установени в един бъдещ
момент данъчни задължения. В допълнение се отбелязва, че позоваването на
практиката на СЕС относно тълкуване на разпоредбите на чл.167, чл.168
б."а", чл.220 т.1, чл.226 и чл.273 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета
от 28.11.2006г., не е пряко относимо в производството по обжалване на АПВ,
което е особено производство, доколкото тези решения касаят преценката на ревизиращите
органи в ревизионния акт, с който приключва ревизионното производство.
Жалбата се приема за неоснователна с присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. / § 2 от ДР ДОПК вр. с чл.144 АПК, чл.78 ал.8 ГПК, чл.37 от Закона за правната помощ и чл.24 от Наредбата за
правната помощ, предвид, че в ДОПК не е предвидено разпоредбите на глава XIX от
дял трети, в частност чл.161 ал.1 да намират приложение в производствата по
обжалване, уредени и в другите дялове на кодекса/.
Мотивиран с изложеното, АС – Пловдив, VI състав,
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата на ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ ЕООД, ЕИК:
*********, ***, представлявано от управителя Г.К., против Решение № 101 от
24.03.2022г. на Директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, с което е потвърден Акт
за прихващане или възстановяване № Р-16001621007395-171-002 от 07.03.2022г. по
чл.92 ал.11 ЗДДС.
Осъжда ТЕХНО БИО ЕКСПОРТ" ЕООД, ЕИК: *********, ***,
представлявано от управителя Г.К., да заплати на Национална агенция по приходите
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.197
ал.4 ДОПК.
Административен съдия :