№ 116
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Вера Чочкова
Стефан Милев
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20251000600074 по описа за 2025 година
Производството е по реда на Глава 21 от НПК.
Образувано е по протест на СГП и жалба от подсъдимата Ц. Л. С. срещу присъда на
СГС,НО,21 състав,с която подсъдимата Ц. С. е призната за виновна в извършването на
престъпление по чл.255 ал.3 вр. Ал.1 от НК за това ,че в гр.София, като местно физическо
лице по смисъла на чл.4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица с постоянен адрес: гр.***, ул."***” №*, бл.*, вх.*. ет.*, ап.* данъчно задължена пред
ТД на НАП - София-град, офис „Красно село”, избегнала установяването и плащането на
данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК - данък общ
доход за 2016г. в размер на 15413.55 лв. дължим за получен облагаем непаричен доход по
смисъла на чл.10 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ от друга стопанска дейност-земя и сграда ,находящи се
в гр.***, ул.“***“ №2,с площ 672кв.м. и сграда с площ 363кв.м. поземлен имот с нотариален
акт №197/15.07.2016г. на стойност 530 000лв.,в замяна на извършени услуги по консултански
договор от 12.10.2007г. сключен с Центрум груп ООД на стойност 137 000лв , като не подала
годишна данъчна декларация за 2016г. в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, която се изисква по
силата на закон - чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица
и не декларирала получения доход в размер на 205 514 лв,поради което е осъдена на
наказание лишаване от свобода в размер на три месеца,изпълнението на което е отложено
за срок от три години.С присъдата,подсъдимата С. е призната за невиновна и оправдана,за
това ,че е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения над посочения
размер от 205 514лв.В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото
1
разноски.
С депозирания в законоустановения срок протест се оспорва присъдата в
оправдателната й част като се прави искане подсъдимата да бъде осъдена за размера на
данъчното задължение,посочен в обвинителния акт.Релевират се доводи ,че първия съд
неправилно е приел ,че получения от подсъдимата доход представлява съпружеска
имуществена общност и ,че същата дължи деклариране и внасяне на ½ от ДОД за 2016г. в
размер на 30 827.10лв., а именно 15 413.55лв.
С жалбата на подсъдимата се оспорва правилността на атакувания съдебен акт в
цялост като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна
присъда.Посочва ,че при новото/второ по ред/ разглеждане на делото от първостепенния съд
е допуснато нарушение на процесуалните правила от кръга на съществените,които водят,с
оглед процесуалната съдба на делото до единствения възможен изход-оневиняването на
подсъдимото лице.Навеждат се и доводи,че подсъдимата не е осъществила деянието от
субективна страна.Изтъква се,че подсъдимата е заплатила данъка с лихвите до приключване
на съдебното следствие пред първия съд и затова деянието следва да се бъде
преквалифицирано по чл.255 ал.4 вр. Ал.1 т.1 от НК,по отношение на което е настъпила
абсолютна давност,изключваща наказателното преследване.
В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата не поддържа
депозирания протест.Счита ,че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.
Защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и изложените в нея доводи.
Подсъдимата С. моли да бъде оправдана.
Софийски апелативен съд,след като обсъди доводите в протеста и
жалбата,изложените такива от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло
правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира
за установено следното:
Първостепенният съд в рамките на своята компетентност в диференцираната
процедура по чл.371 ал.1 т.1 от НПК е ценил събраните в хода на досъдебното производство
доказателства и въз основа на техния анализ е извел описаната и в обвинителния акт
фактология:
Подсъдимата Ц. Л. С. е родена на ********г. в с.***, обл.***, българка, българска
гражданка, с пост, адрес: гр.***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с виеше образование, вдовица,
пенсионер, управител на „ИВЕКС Ц“ ООД, с ЕГН:**********, неосъждана.
За времето от 1997г. до м.юли 2016г. дружеството „Центрум груп“ ООД, с ЕИК по
БУЛСТАТ:********* включвало съдружниците - св.Л. Ц. и И. С., които били и
съуправители.
За времето след 1997г. св.М. З. работила на различни длъжности в „Центрум груп“
ООД като към 2007г. била касиер.
С пълномощно от 19.06.2006г. св.Ц. и И. С. упълномощили подсъдимата да извършва
всички действия от името и за сметка на „Първи частен здравен център“ ООД - гр.Монтана.
2
На 12.10.2007г. в гр.София бил сключен консултантски договор за извършена работа
между „Центрум груп“ ООД, представлявано от св.Л. Ц. и И. С. от една страна и
подсъдимита С. /майка на И. С./ от друга. Според клаузите на договора, юридическото лице
възлагало на С. да извършва консултантска работа, свързана с 60% фирмен дял в „Първи
частен здравен център“ ООД - гр.Монтана, като следвало да организира и реализира
продажбата на въпросния актив. Съгласно чл.6 от договора за извършените консултантски
услуги на подсъдимата се дължало възнаграждение размер на 1000лв. /хиляда лева/ месечно,
платими на 1-во число и 10% комисионна от стойността на сделката, след приспадане на
дълговете на Центъра. Договорът съобразно чл.6, ал.4 влязъл в сила на 01.11.2007г. С анекс
от 12.10.2007г. възнаграждението на подсъдимата било увеличено на 1200лв. /хиляда и
двеста лева/ на месец. След сключване на договора, същият бил предоставен на св.З. за
съхранение.
Във връзка с изпълнение на поетите от нея задължения по консултанския договор, С.
пътувала често до гр.Монтана. Тъй като имотът не бил продаден през годините, С. не
получила уговореното възнаграждение, като периодични месечни плащания.
През 2010г ,.Центрум груп“ ООД придобило всички дялове от „Първи частен здравен
център“ ООД- гр.Монтана, удостоверено в нотариален акт №15, т.2, рег.№2246, дело №114
от 2010. на нотариус Парлюзова при РС - Монтана.
Счетоводно дружеството през този период се обслужвало от счетоводна кантора
посредством счетоводителката С. И..
На 15.06.2016г. било проведено извънредно общо събрание на съдружниците на
„Центрум груп“ ООД в гр.София, на което удостоверили, че дължат на подсъдимата С. по
сключения консултантски договор неплатено възнаграждение в общ размер от 137 000лв.
/сто тридесет и седем хиляди лева/ по настояване на самата подсъдима, която предявила
претенции във връзка с неизплащането му през годините. Било взето решение по искане на
подсъдимата и нейния син - И. С. за прехвърляне в нейна собственост на имота -
„Медицинска поликлиника с операционен блок и клиника“ в гр.***, ул.”***“ №2, с площ
672 кв.м., идентификатор 48489.9.601 и застроена площ 363 кв.м., идентификатор
48489.9.601.3, на 4 етажа в замяна на дълга на подсъдимата към юридическото лице. На
същата дата било сключено съгласие-споразумение между съдружниците в „Центрум груп“
ООД - св.Л. Ц. и И. С. от една страна и подсъдимата от друга, с което последната приемала
описаната замяна на дълг срещу собственост с цел погасяване на дълга на дружеството към
нея. Посочените документи били предоставени за съхранение отново на св.З..
С нотариално заверено пълномощно от св.Ц. от 14.07.2016г. подсъдимата С. била
упълномощена да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти в гр.Монтана,
собственост на „Центрум груп“ ООД на себе си.
На 15.07.2016г. в гр.Монтата въз основа на нотариален акт №107, т.4, рег.№5735, дело
№420/2016г. била прехвърлена собствеността на посочения имот срещу дължимото на С.
възнаграждение от 137 000лв., с което същото било погасено. Съгласно отразеното в
3
нотариалния акт, данъчната оценка на имота била 581 568,60лв. /петстотин осемдесет и една
хиляди петстотин шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/. Владението върху имота
следвало да бъде предадено от прехвърлителя в срок до 7 /седем/ дни след подписване на
нотариалния акт.
На 15.09.2016г. подсъдимата декларирала придобития имот пред отдел „Местни
приходи на оощ.Монтана е заплатил заплатила дължимия местен данък за придобиването
му, който периодично привила и през следващите години.
Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22220218001101-020-001/23.02.2018г„ изм.
със Заповед №Р-22220218001101-020-002/11.06.2018г„ издадени от началник сектор
„Ревизии' в дирекция „Контрол” при ТД на НАП - София, било възложено извършването на
ревизия спрямо подсъдимата С. за установяване на задълженията за данък върху годишната
данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. на св.Б. и
св.В.. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад №Р-
22220218001101 -092-001/17.09.2018г. Ревизията приключила с Ревизионен акт №Р-
22220218001101-091-001/12.10.2018г., издаден от началник сектор „Ревизии” в дирекция
„Контрол” при ТД на НАП - София - Д. Д. и св.Г. Б., на длъжност гл. инспектор по
приходите при ТД на НАП - София - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на
подсъдимата на 14.10.2018г. Извършени били справки от информационните системи на
НАП, на Агенция по вписванията - Имотен и Търговски регистри относно установяване на
притежавани от лицето недвижими имоти, извършвани сделки с такива, получавани доходи,
платени данъци и др. Било установено, че за 2016г. подсъдимата е получила непаричен
доход - земя и сграда, находящи се в гр.***, ул."***" №2 в замяна на извършвани услуги по
консултантски договор от 12.10.2007г„ сключен с „Центрум груп“ ООД в размер на 137
000лв. въз основа на нотариален акт №197/15.07.2016г. От ТД на НАП било възложено
определянето на пазарната цена на имота към 15.07.2016г. по методите за определяне на
пазарни цени съгласно §1, т.10 от ДР на ДОПК. Съгласно заключението по изготвената
експертиза за нуждите на ревизионното производство, която използвала метода на
сравнимите неконтролирани цени, в съответствие с изискванията на Наредба №Н-
9/14.08.2016г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени,
издадена от министъра на финансите, пазарната цена на недвижимия имот - земя и сграда в
груб строеж била 589 229лв. Била извършена и справка в интернет сайта: имоти инфо,
удостоверено с протокол №1264482/30.07.2018г„ където на 26.07.2018г. била публикувана
обява за продажба на посочения имот за сумата от 502 000 евро. Ревизиращият орган
констатирал, че подсъдимата е местно физическо лице, което на осн. чл.4, ал.1, вр. чл.6 от
ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в България и чужбина,че
във връзка с изпълнение на консултантския договор за извършена работа от 12.10.2007г. е
получила насрещна престация в размер на 589 229лв. /петстотин осемдесет и девет хиляди
двеста двадесет и девет лева/. С възражението срещу ревизионния доклад подсъдимата
представила изготвена по нейна инициатива нова експертиза от 26.09.2018г. за оценка на
недвижимия имот, която го остойностила на 552 300лв. /петстотин петдесет и две хиляди и
4
триста лева/.
С Решение №2021 от 27.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП"‘ - гр.София, по
повод жалба на С., установеният с ревизионния акт резултат по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на
78 019,48лв. данък за внасяне бил намален на 41 422,50лв., ведно със съответните лихви,
получен след приспадане на 25% - 138 075лв. от сумата от 552 300лв., посочена в
експертизата, представена от подсъдимата.
На 05.02.2020г. подсъдимата С. подала до ТД на НАП ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за
2016г. като внесла данък от 10 025,40лв. /десет хиляди и двадесет и пет лева/, както и 2
818,36лв. /две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ лихви.
По жалба на подсъдимата било постановено Решение №4029/21.07.2020г. по адм.д.
№2982/2019г. по описа на АССГ, 1-во отд., 64-ти с-в, с което Решение №2021 от 27.12.2018г.
на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.София било отменено като дължимия данък от
подсъдимата по ЗДДФЛ за 2016г. бил определен в размер на 3580,21лв., ведно със
съответните лихви. С решение №1328/02.02.2021г. на ВАС, 1-во отд. по адм. дело
№9390/2020г. решението на АССГ било отменено, като жалбата на С. против Ревизионен акт
№Р-22220218001101-091-001/12.10.2018г., в частта, потвърдена с Решение №2021 от
27.12.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - гр. София, била
отхвърлена.
Според заключението на назначената в досъдебното производство съдебно-
счетоводна експертиза на база на използваните от вещите лица сравнителен и разходен
подход, стойността на недвижимия имот в гр.***, находящ се на ул.‘"***“ №2 и построената
сграда към момента на придобиване от подсъдимата С. била определена на 530 000лв.
/петстотин и тридесет хиляди лева/. Експертите приели, че неплатеното възнаграждение на
„Центрум груп“ ООД към подсъдимата за периода м. 10.2007г. до 15.07.2016г. възлиза на 127
200лв. /сто двадесет и седем хиляди и двеста лева/.
В хода на съдебното следствие пред първата инстанция е назначена комплексна
съдебно-счетоводна експертиза,според което пазарната стойност на процесния имот към
датата на придобиване възлиза на 411 028лв.Според експертите придобиването на имота е
вместо дължимо плащане в размер на 137 000лв. и представлява доход от друга стопанска
дейност по смисъла на чл.10 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ.
В съответствие с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК в мотивите към присъдата
правилно са отчетени обстоятелствата по отношение на които са налице конфронтиращи се
доказателства-дали подсъдимата е декларирала своевременно и надлежно процесния
доход,каква е стойността му,какъв е размера на дължимия данък,извършено ли е плащане и
в какъв размер -като са изложени съображения при обсъждането на доказателствената
стойност на всяко доказателство.
Несъмнено се установява ,че подсъдимата С. е имала сключен консултантски договор
с дружеството Центрум груп ООД както и че вследствие на този договор е възникнало
задължение на дружеството към нея в размер на 137 000 в.Липсва и спор,че в замяна на този
5
дълг на 15.07.2016г. подсъдимата е придобила собствеността върху процесния недвижим
имот,който представлява непаричен доход от друга стопанска дейност по смисъла на чл.10
ал.1 т.3 ЗДДФЛ.
Гореизложеното се установява от показанията на свидетелите З.,Б.,В.,Ц. и
обясненията на подсъдимата,които са еднопосочни и безпротиворечиви по отношение на
изброените факти..Същите намират опора и в писмените доказателства по делото:протокол
от Общо събрание на дружеството,консултантския договор,,нотариалния акт,вносни
бележки за плащания.
Въззивният съд не констатира недостатъци в аналитичната дейност на СГС и по
отношение на доказателствената стойност на заключенията на всяка от счетоводните
експертизи,приети от първия съд,поради което не се установи необходимост същите да
бъдат коригирани или допълвани.
Обосновано ,първия съд е кредитирал назначената в хода на съдебното следствие
комплексна съдебно-счетоводна експертиза,която е ползвала т.нар.разходен подход при
оценката на процесния имот.И според САС разходния подход се явява най-удачен ,с оглед
спецификите на имота/медицински център в гр.Монтана/ и обхваща стойността на парцела и
строителните дейности,включващи сградата във вида,в който е била към 2016г.Дадената от
експертите стойност е по-близка и до посочената в ревизионния акт данъчна оценка.
Останалите доказателства не съдържат значими противоречия помежду си,поради
което не е необходимо да бъдат обсъждани поотделно по аргумент на противното от чл.305
ал.3 от НПК.
С оглед изложените съображения настоящата съдебна инстанция намира ,че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на
чл.305 ал.3 от НПК като не е допуснато превратното им тълкуване,вътрешното убеждение
на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не може да бъде променяно или
замествано.
На тази фактическа основа следва да бъдат разгледани оплакванията в жалбата за
допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон при извършената правна
квалификация на деянието от страна на първоинстанционния съд.
По отношение на твърденията,изложени в жалбата на подсъдимия,че съдът се е
произнесъл по правна квалификация на деянието,която не е била вменена при първото
разглеждане на делото, а едва с обвинителния акт внесен при второто разглеждане на делото
пред първата съдебна инстанция,с който й е повдигнато обвинението е необходимо да се
направи разграничение между компетентността на прокурора да изменя обвинението по
чл.287 ал.1 от НПК и компетентността на съда по чл.301 ал.1 т.1 и 2 от НПК да прецени има
ли извършено деяние от подсъдимия и ако да ,съставлява ли то престъпление и каква е
правната му квалификация.По аргумент за противното от чл.287 от НПК не се повдига и не
се предявява ново обвинение на подсъдимия,когато трябва да се приложи закон за
същото,еднакво или по-леко наказуемо престъпление без съществено изменение на
6
обстоятелствената част на обвинението.Това е така,тъй като за подсъдимия няма процесулна
изненада-всички съществени факти са му били известни, а наказателно правното му
положение се облекчава.Т.е. мнението на този съдебен състав в конкретният случай е ,че не
е налице изменение на обвинението от страна на прокурора ,доколкото както
престъплението ,така и фактите не търпят съществена промяна.Касае за бланкетна
норма,която следва да се запълни със съдържание, а както е изяснил ОСНК на ВКС с ТР №
2/16г. запълването на бланкета на наказателно правната норма, с норми от друг нормативен
акт не променя същността й като правило за поведение.Запълването е само законодателна
техника,чрез която се постигат икономия и възможност за по-гъвкаво регулиране на
обществените отношения.Следователно,правото на защита на подсъдимата не е било
нарушено.
Извън гореизложеното,правилно първият съд е приел ,че задължението към
подсъдимата е изплатено еднократно под формата на прехвърляне на собственост върху
недвижим имот в гр.***, 672кв.м. и сграда с площ 363кв.м. поземлен имот с нотариален акт
№197/15.07.2016г. на стойност 530 000лв.,и подсъдимата не е подала годишна данъчна
декларация за 2016г. в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ - до 30-ти април на годината, следваща
годината на придобиване на дохода, която се изисква по силата на закон - чл.50, ал.1, т. 1 от
ЗДДФЛ и не декларирала получения доход,с което е осъществила състава на престъплението
по чл.255 ал.3 вр. Ал.1 от НК.
По делото няма спор, че подсъдимата може да бъде годен за търсене на наказателна
отговорност субект по смисъла на чл.255 от НК като данъчно задължено лице. Безспорно
установено е, че подсъдимата С. е местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал.1, т.1 от
ЗЗДФЛ, доколкото е с постоянен адрес в страната. Доколкото се касае за непаричен доход
/право на собственост върху земя и сграда, находящи се в гр.***. ул.“***“ №2, въз основа на
нотариален акт №197/15.07.2016г. в замяна на стойността по извършвани услуги по
консултантски договор от 12.10.2007г., сключен с „Центрум груп“ ООД в размер на 137
000лв./, този вид доход се оценява в български левове към датата на придобиване по пазарна
цена. Съгласно разпоредбата на чл.10 ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, посоченият непаричен доход
следва да се третира като доход от друга стопанска дейност, който по силата на чл.12, ал.1 от
ЗДДФЛ е облагаем.
Неоснователни са доводите в жалбата,че след като на 15.09.2016г., подсъдимата е
декларирала пред отдел „Местни приходи” при общ.Монтана процесния имот, подавайки
декларация по чл.14 и чл.27 от ЗМДТ и е заплатила дължимия местен данък, вкл. и през
годините след това, компенсира публично-правното задължение към държавата по
облагането на придобити доходи от източници в Република България на данъчно задължени
лица /вж. чл.6, чл.3 и чл.1 от ЗДДФЛ/. Данъчното законодателство вменява на данъчно-
задължените субекти да декларират и заплатят дължимия данък, които обстоятелства
впоследствие биха могли да бъдат обект на проверка в рамките на ревизионно производство
от органите на ТД на НАП, както е станало и в случая. Поради това не би могло да се
тълкува разширително и да се изисква от данъчните органи да приемат, че подсъдимата е
7
изпълнила задължението си към ТД на НАП, т.е към Държавата, след като е декларирала и
заплатила местния данък за придобиване на имота в полза на общината.
САС не счита и ,че размерът на придобитият доход по смисъла на чл.29 ал.1 т.3 от
ЗДДФЛ е стойността на неплатения спрямо С. дълг,който според защитникът на
подсъдимата представлява цената на придобития недвижим имот в размер на 137
000лв .Цената на недвижимия имот е много по-висока от стойността на дължимото
възнаграждение на подсъдимата по консултантския договор,поради което не само данъчното
законодателство, но и житейската логика не допускат уравняване им и заплащане на данък
само върху дължимата й от Центрум груп ООД сума.
От друга страна,подсъдимата е пълнолетно лице,с висше образование,което дълги
години се е занимавало с консултантска дейност, а приложената по делото справка от
Търговския регистър установява ,че С. има опит в управлението на дружества и
произтичащите от това задължения,тъй като е осъществявала стопанска дейност,обуславяща
познания в различни сфери на обществения живот,включително данъчната.В този смидъл
доводите в жалбата за липсата на субективна страна са неоснователни.
Основният въпрос,на който първата съдебна инстанция е дала правилен отговор е във
връзка с определянето на пазарната цена на имота, прехвърлен на подсъдимото лице срещу
посочения дълг. Тази цена е от съществено значение, тъй като именно върху й като
облагаемият доход се прави приспадане на нормативно признатите разходи от 25% по чл.29,
ал.1, т.3 от ЗДДФЛ, а след това се определя размера на данъка върху общата годишна
данъчна основа като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка
10 на сто /чл.48, ал.1 от ЗДДФЛ/Както бе отбелязано по-горе обосновано ,първият съд е
кредитирал заключението на комплексната съдебно-счетоводна експертиза ,назначена и
приета в хода на съдебното следствие пред първия съд,според която стойността е 411028 лв.
Верен е и извода на първият съд ,че предвид съществуващия граждански брак на
подсъдимата,придобития недвижим имот по силата на закона е станал СИО,което означава,
че подсъдимата е била титуляр единствено на една втора от имота и съответно е имала
задължение за деклариране на една втора от този непаричен доход , а именно 205 514
лв.,както и да плати данък върху една втора от него, а именно 15 413.55лв.Първият съд се е
съобразил със задължителната съдебна практика обективирана в ТР № 5 от 29.12.2014г. на
ВКС,според която след като процесния имот е придобит по време на брака,същият следва да
се приеме за съсобствен до доказване на противното.В този смисъл са неоснователни
доводите в протеста,че по делото са събрани доказателства ,че собствеността е единствено
на подсъдимата ,тъй като недвижимия имот е прехвърлен,в изпълнение на лично участие в
консултантски договор,без принос от другия съпруг.Презумпцията за съвместен принос на
съпрузите върху придобитата вещ по време на брака не може да се бъде оборена в хода на
наказателното производство, а само в нарочно исково производство по чл.21 ал.4 от
СК.ЗДДФЛ не създава друг режим на семейна имуществена общност,различен от
предвидения в СК,както и не въвежда изключения от презумпцията за равни идеални части
в СИО на двамата съпрузи,независимо на чие име са придобити недвижимите вещи или
8
както в случая само единият съпруг е страна по сделката.
Що се касае до остойностяването на дохода,то разпоредбата на чл.10 ал.4 от ЗДДФЛ е
категорична,че непаричните доходи се остойностяват към датата на придобиване по пазарни
цени.В този смисъл,релевантна се явява пазарната оценка на имота към датата на
придобиване, а не паричното задължение което подсъдимата е имала по силата на
консултантския договор,така както е приел първия съд.В тази посока е влязлото в сила
решение на ВАС, с което данъчното задължение на подсъдимата е било
потвърдено.Следвайки заключението на комплексната съдебно-счетоводна експертиза и
нормативно признатите разходи от вещите лица наподсъдимата, размерът на дължимия
данък за получения за 2016 г- доход е в размер на 30 827.10 лв като подсъдимата е
задължена за половината от него.
Верен е и извода на СГС,че съгласно нормата на чл.93 т.14 от НК данъчните
задължения на подсъдимата са в особено големи размери,тъй като надхвърлят границата от
12 000лв.
Без правно значение е факта ,че години по-късно подсъдимата е подала ГДД,тъй като
престъплението ,за което е ангажирана наказателната й отговорност е формално,на просто
извършване и след изтичане на предвидения в закона срок за подаване на ГДД е
съставомерно от обективна страна.По тази причини,изложените доводи в жалбата САС
приема за неоснователни.
Няма законови основания за преквалифициране на деятелността на подсъдимата по
привилегированата норма по чл.255 ал.4 от НК,така както пледира защитникът й,тъй като
независимо от приложените по делото доказателства за извършено плащане през годините
от страна на подсъдимите,сумата на избегнатите данъчни задължения не е платена в
цялост.Подсъдимата на няколко етапа е внесла общо сумата от 10 275лв,а данъчното й
задължение възлиза на 15 413лв.
При индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимата,първият съд е
приел,че по отношение на С. са налице предпоставките на чл.55 ал.1 т.1 от НК като й е
наложил наказание лишаване от свобода в минималния предвиден от закона
размер,изпълнението на което е отложено също за минималния срок от три
години.Доколкото с депозирания протест се оспорва единствено констатацията на СГС за
наличието на СИО,която предопределя размера на данъчното задължение,въззивния съд
дори и да не е съгласен с доводите на първата инстанция относно приложението на чл.55 от
НК не би могъл да ги коригира в посока утежняване на положението на осъденото лице.
От друга страна,предвид факта ,че към подсъдимата е проявена максимална
снизходителност,липсват и основания за ревизия на наказанието й в посока на неговото
намаляване.
С оглед изхода на делото,правилно първия съд е решил съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси,свързани с присъждането на разноските върху
подсъдимата.
9
В заключение,след обобщаване на резултатите от извършената на осн.чл.314 от НПК
служебна проверка на присъдата,въззивната инстанция не констатира основания за нейното
изменение или отмяна,поради което прие, че атакувания съдебен акт следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.338 вр.чл.334 ал.1 т.6 от НПК САС,НО,3 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 18. 11. 2024 год.,постановена по н. о.х. д. № 6135/2023 год.
на Софийски градски съд, НО, 21 с – в.,
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВКС в 15-дневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
Да се уведомят страните за решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10