Р Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 21.12.2020
Град
Стара Загора
В И
М
Е
Т
О Н
А Н
А
Р
О
Д
А
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и първи октомври Година
2020
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И.Р.Секретар: В.П.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р.гражданско
дело номер 301 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Ищецът
Д.П.В. твърди в исковата си молба, че във връзка с ч.гр.д. № 4137/2019 г. на СтРС, което
било образувано по заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, бил надлежно уведомен, че издадената по същото заповед била връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и съдът му дал указания по чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК, в изпълнение на които, предявявал иска си по делото. Било
видно от приложения към исковата му молба договор за паричен заем, че на
23.02.2017 г., чрез пълномощника си адв. И.И. А., сключил с ответника договор
за заем за 2000 евро, които, чрез пълномощника си, предоставил на ответника при
сключване на договора. Наред с това, че в съставения на основание чл. 240 ЗЗД
писмен договор за заем било посочено изрично, че същият служел за разписка за
предаване на заемната сума (чл. 2 договора), а ответникът издал и нарочна
разписка за получаването й. Съгласно чл. 3 от договора, заемополучателят се
задължил да му върне в срок до 30.04.2017 г. заемната сума. До момента същата
не му била върната. Искането е да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца сумата от 2000 евро за главница от невърната заета
сума по договор за паричен заем от 23.02.2017 г. и законна лихва върху тази
главница от подаване на заявлението в съда до изплащането й, за които парични
задължения е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д № 4137
описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд. Претендира за сторените по
делото и в заповедното производство разноски.
Ответникът Б.П.В., редовно
призован, не е подал писмен отговор, не се явява в съдебно заседание, не
изпраща представител и не взема становище по предявения иск.
Съдът, по искането на
пълномощника на ищеца в молбата му от 13.10.2020 г. по делото, за постановяване
на неприсъствено решение срещу ответника, намери, че са налице предпоставките
за постановяването му по чл. 239, ал. 1 ГПК, приключи съдебното дирене и
пристъпи към постановяване на неприсъствено решение.
От приложените към
делото съобщение (л. 13) и призовка (л. 18) е видно, че на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и неявяването му в
съдебно заседание (чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК). От друга страна и предявеният иск
по чл. 422, ал. 1 ГПК е вероятно основателен с оглед посочените в исковата
молба обстоятелства и представите със същата доказателства (чл. 239, ал. 1, т.
2 ГПК). При този иск ищецът носи тежестта да докаже факта, от който произтича
вземането му, а ответникът – да изчерпи и докаже възраженията си срещу неговото
възникване и съществуване (чл. 154, ал. 1 ГПК).
В случая ищецът твърди
в исковата си молба, че процесното вземане за сумата от 2000 евро е възникнало
и съществува от сключен между страните на 23.02.2017 г. договор за паричен заем
по чл. 240 ЗЗД, по който ищецът е предоставил в заем на ответника тази сума на
същата дата на сключването му, а последният се задължил да му я върне в срок до
30.04.2017 г. (л. 3). Предаването на
заемната сума от 2000 евро, от посочения в договора пълномощник на ищеца, на
ответника, се установява несъмнено, както от чл. 2 на договора, в който е
уговорено, че същият служи за разписка за получаването й, така и от подписаната
от ответника разписка за получаването й на 23.02.2017 г. (л.
4).
За връщане на същата
сума със законната лихва ищецът е подал на 09.08.2019 г. заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника, за разглеждането на
което е било образувано приложеното ч.гр.д. № 4137/2019 г. на СтРС, по което на
12.08.2019 г. е била издадена исканата от ищеца заповед, която е била връчена
на ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което на 20.01.2020 г.,
в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, ищецът е предявил процесния иск по чл. 422, ал.
1 ГПК, който поради това се смята предявен на 09.08.2019 г., когато е подал в
съда заявлението си за издаване на заповедта по чл. 410 ГПК срещу ответника
(чл. 422, ал. 1 ГПК). Последният не е релевирал по настоящото дело никакви
възражения срещу процесното вземане, а в същото няма и доказателства то да не е
възникнало и/или да не съществува поради погасяването му чрез някой от предвидени
в ЗЗД способи за погасяването му (плащане, прихващане, подновяване, опрощаване,
давност и прочие).
Поради това съдът
намери, че предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за съществуване на това
вземане от 2000 евро, е вероятно основателен, защото ищецът доказа факта, от
който е възникнало и съществува - сключеният от страните горепосочен договор за
заем за потребление, по който ищецът е изпълнил задължението си и предал в
собственост на ответника тази заета му с него заемна сума от 2000 евро, падежът
за връщане на която, уговорен от страните в този договор, е настъпил на 30.04.2017
г., а ответникът не релевира по настоящото дело никакви възражения срещу възникването
и съществуването на това изискуемо вземане, нито пък представи някакви
доказателства в тяхна подкрепа, каквито липсват и по делото. Поради това, по
правилото на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест се налага
само извода за вероятна основателност на предявения от ищеца иск по чл. 422,
ал. 1 ГПК за съществуването на това вземане, което пък обуславя вероятна
основателност и на акцесорното искане за признаване съществуването и на законна
лихва върху същото вземане от подаване на заявлението в съда до изплащането му
(чл. 86, ал. 1 ЗЗД).
Изложеното налага
извод, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 ГПК за постановяване на
настоящото неприсъствено решение. Поради това с него следва да се уважи предявеният
от ищеца иск по чл. 422, ал. 1 ГПК и признае за установено по отношение на
ответника, че му дължи сумата от 2000 евро за невърната заета сума по договора
за заем и законна лихва върху същата от 09.08.2019 г. до изплащането й, за изпълнение
на което парично задължения е издадена заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК в
заповедното производство (чл. 239, ал. 2 ГПК).
При този изход на
делото, само ищецът има право да му се присъдят сторените по делото и в
заповедното производство разноски (чл. 78, ал. 1 ГПК и т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК). В
последните обаче не следва да се включват и уговорените в договорите за правна
и защита и съдействие, представени в тези производства, адвокатски
възнаграждения, по 650 лева всяко, защото в същите договори е уговорено, че те
са платени по банков път, а съответни банкови документи, които да удостоверяват
това им плащане, не са представени (л. 5 от делото и л. 7 от ч.гр.д. №
4137/2019 г.). А в този случай ВКС приема в задължителната си практика, че договорът
не е достатъчно доказателство за плащането им (т. 1 ТР 6/2012 ОСГТК). Поради
това, при този изход на делото, в тежест на ответника ще следва да се възложат
сторените от ищеца разноски по настоящото дело, изчерпващи се с внесената за
образуването му държавна такса от 78.25 лева, както и сторените от последния разноски
в заповедното производство, изчерпващи се също с внесената за образуването му
държавна такса от 78.25 лева (чл. 78, ал. 1, т. 12 ТР 4-2014-ОСГТК и т. 1 ТР
6/2012 ОСГТК).
Според чл. 239, ал. 4 ГПК, настоящото неприсъствено решение не подлежи на обжалване, но следва да се
връчи на страните (аргумент от чл. 240, ал. 1 ГПК).
Воден
от горните мотиви, Старозагорският районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б.П.В., с ЕГН **********, с адрес ***, че дължи
на Д.П.В., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2000 евро за невърната
заета сума по договор за паричен заем от 23.02.2017 г. и законна лихва върху
тази сума от 09.08.2019 г. до изплащането й, за изпълнение на което парично задължение
е издадена заповед № 2152/12.08.2019 г. за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 4137 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен
съд.
ОСЪЖДА
Б.П.В. с п.с., да заплати на Д.П.В. с п.с., сумата от 78.25 лева за разноски по
настоящото дело и сумата от 78.25 лева за разноски по заповедното ч.гр.дело №
4137 по описа за 2019 г. на Старозагорския районен съд.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване, но да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: