Решение по дело №179/2019 на Районен съд - Бяла

Номер на акта: 140
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 20 ноември 2019 г.)
Съдия: Атанас Василев Димитров
Дело: 20194510200179
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 140

28.10.2019г., гр.Бяла

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – БЯЛА, I-ви наказателен състав, в публично съдебно заседание на девети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС Д.

 

при секретаря Валентина Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 179 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на А.С.М., ЕГН ********** ***, чрез адв. А.Е. с адрес ***, против НП № 19-4569-000182 от 05.06.2019г., издадено от Началник РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл.175, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата са наложени две административни наказания - „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за всяко едно от тях, за извършени от него нарушения по чл.123, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП.

Жалбоподателят счита, че така издаденото наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли за неговата отмяна. Сочи, че АУАН бил издаден след съставен протокол за ПТП в негово отсъствие, като отразените обстоятелства, че е напуснал автопроизшествието, укривал се е и не е установил последиците от катастрофата били неправилно и неточно интерпретирани. Твърди, че след настъпване на ПТП предложил съставянето на двустранен протокол на другия водач, подаден бил сигнал на тел.112, а органите на МВР пристигнали няколко часа след инцидента. Поради това твърди, че не е напускал местопроизшествието, оказал е съдействие на другия водач и са установени вредите следствие на ПТП.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща в с.з. процесуален представител и не взема становище по жалбата.

РП – Бяла, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:

На 19.05.2019г., актосъставителят Д., младши автоконтрольор при РУ – Две могили, застъпил на смяна съвместно с колегата си Б.Б. от групата за охрана на обществения ред. Около 20.05ч. получили сигнал от ОДЧ при РУ – Две могили за настъпило ПТП с материални щети в с.Ч. на ул.“Г.Д.“. Пристигнали на място около 10-15 минути след подаването на сигнала, като на място установили, че произшествието се намирало пред дом № 20. На местопроизшествието заварили лек автомобил „Дачия Дъстър“, който бил по средата на пътното платно, със значителни щети и не бил в движение. Автомобилът бил управляван от лицето подало сигнала Г.Х., който обяснил на полицейските служители, че се е движил по ул.“Г.Д.“ в посока към центъра, а насреща се е движил лек автомобил „БМВ“. След излизането на лекият автомобил „БМВ“ от десния завой, водачът загубил управление и навлязъл в лентата му, като двата автомобила се ударили в предните си леви части, от което управляваният от него автомобил „Дачия“ се ударил в бордюра и се завъртял. Обяснил, че автомобилът „БМВ“ не спрял движението си и продължил. Водачът Х. заявил на св. Д., че познава лицето управлявало лекия автомобил „БМВ“, на име А. и посочил къде живее, като домът му се намирал на същата улица, на която е възникнало и произшествието. Св. Д. с колегата си посетили адреса на дом № 32, където установили пред къщата лекия автомобил „БМВ“. Огледали автомобила и констатирали щетите по него, които отговаряли на описаното от водача Х. Потърсили водача на автомобила, като от дома излезли негови близки, които посочили, че А. е оставил автомобила и се е върнал на мястото на произшествието. Потърсили го по телефон, но същият не отговарял и бил изключен. Полицейските служители се върнали на мястото на произшествието и с оглед настъпилите щети бил уведомен ОДЧ при РУ – Две могили за преценка от извършване на процесуално-следствени действия. След като се установило, че такива няма да бъдат провеждани било снето обяснение от водача Х., както и същият бил изпробван за алкохол. Пробата не била положителна. Св. Д. направил снимки на автомобила, замерил пътя и освободил автомобила. На място не били съставяни никакви документи, тъй като трябвало да посети друг сигнал за ПТП. На следващата сутрин отново бил посетен адреса на А. за връчване на призовка, като след проведен разговор по телефон с него той заявил, че ще посети районното управление с необходимите документи. Около 12.30ч. той дошъл, като отказал да дава обяснения и подписал без възражение всички документи, които били изготвени от св. Д..   

При така установеното, Началника на РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, упълномощен с Пълномощно с МЗ рег.№ 8121з-515 от 14.05.2018г., издал атакуваното НП, връчено на жалбоподателя лично на 11.06.2019г.

Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на приложените и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства – заверени копия на НП № 19-4569-000182/05.06.2019г.; АУАН бл. № 0740012/18.05.2019г.; доклад за установен факт и предприето действие; описание на случая; призовка; обяснение от Г.Х.Г. от 18.05.2019г. и протокол за ПТП № 1690378 от 18.05.2019г. По делото се събраха гласни доказателства, посредством проведения в съдебно заседание разпит на актосъставителя и св. Д.Р.. Съдът приема и кредитира писмените доказателства и гласните такива събрани посредством разпита на св. Д. и частично на св. Р.. Съдът намира, че актосъставителят е незаинтересован и непредубеден от изхода на делото. Показанията му са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Докато показанията на св. Р. не кореспондират на установената обстановка и противоречат на останалите доказателства по делото. Съдът счита, че не следва да дава вяра на неговите показания, тъй като приема същият за предубеден от изхода на делото, с оглед близките отношение с жалбоподателя, а и установеното противоречие между соченото от него и приетата фактическа обстановка. Съдът счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на този свидетел единствено в частта, в която се установява, че заедно с жалбоподателя са напуснали местопроизшествието.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в законоустановения в чл.59, ал.2 от ЗАНН срок, поради което същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът намира, че актът за установяване на административното нарушение е съставен от длъжностно лице по чл.189, ал.1 от ЗДвП, а наказателното постановление е издадено от оправомощено лице по чл.189, ал.12 от ЗДвП.

Възражението на жалбоподателя за неправилно установена в АУАН фактическа обстановка относно спирането му след предизвикване на произшествието и оказване на съдействие за установяване на причинените вреди, съдът намира за неоснователно и недоказано. Твърдението, че жалбоподателя е спрял след настъпване на ПТП и е предложил съставянето на двустранен протокол на другия водач не се подкрепя от нито едно доказателство по делото. В тази връзка и допуснатия от съда свидетел, който следваше да установи този факт, е посочил в показанията си, че не помни какво са разговаряли двамата водачи. От показанията на актосъставителя, които съдът кредитира изцяло, се установява, че полицейските служители са пристигнали на мястото на произшествието в рамките на 10-15 минути, тоест са били там в твърдения от жалбоподателя период от половин час, през който е чакал пристигането на екипа и е разговарял с другия водач. А и от събраните сведения от другия водач, както и от посещението на адреса на жалбоподателя се достига до извод, че в действителност жалбоподателят не само, че не е спрял на мястото на местопроизшествието, но и след като е паркирал автомобила пред дома си на № 32, е напуснал въобще населеното място, отивайки със св. Р. ***. В този смисъл твърденията на жалбоподателя представляват една защитна версия, която не се подкрепя от нито едно доказателство по делото.

По отношение твърдението за допуснато нарушение на процесуалните правила при изготвяне на констативния протокол съдът счита същото за неоснователно. Действително протоколът е изготвен близо три часа след настъпване на ПТП, но това не го опорочава, още повече, че от показанията на актосъставителя се установи, че е изминал период от време, в който е била извършена проверка на адреса на жалбоподателя, както и че е била необходима преценка от разследващ орган относно необходимостта от извършване на процесуално-следствени действия с оглед причинените значителни щети на другия автомобил. Впоследствие екипа полицейски служители се наложило да посетят друг сигнал за ПТП, поради което и протоколът е изготвен по-късно. Въпреки това обаче, същият е бил предявен за подпис от участниците в ПТП и същите са го подписали. Твърдението, че такъв протокол не следва да бъде съставян предвид отсъствието на единия водач е несъстоятелно, тъй като, както в настоящият случай, ако водач на автомобил напусне местопроизшествието и не може да бъде установен, то полицейският служител посетил на място местопроизшествието няма да може да изпълни служебните си задължения предвидени в наредба № Iз-41 от 12 януари 2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд.

За съставомерността на вменените нарушения са налични сведения от показанията на св. Р., който сочи, че с жалбоподателя са чакали около половин час, след което с техен познат са заминали за гр.Русе. По категоричен начин се установява и съвкупно с останалите доказателства по делото, че жалбоподателят не е изчакал пристигането на екип на полицията, въпреки че е бил наясно, че е подаден сигнал и е следвало да изчакат на място. В този смисъл и възражението, че жалбоподателят не бил изслушан и не била взета предвид и неговата гледна точна при съставянето на протокола за ПТП е неоснователно, тъй като сам жалбоподателят се е поставил в тази позиция. Още повече, че същият е подписал въпросния протокол, когато се е явил в районното управление и същият му е бил предявен, като не е изразил несъгласие с отразената в него схема.

От всичко изложено съдът намира, че при реализиране на административно-наказателната отговорност не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до опорочаване на производството по налагане на административните наказания. Не е налице и твърдяното от жалбоподателя нарушение на процесуални правила във връзка с налагането на две санкции в едно наказателно постановление. Никъде в ЗАНН не е изрично посочено, както се твърди, че за всяко нарушение следва да се съставя отделно наказателно постановление. В разпоредбата на чл.18 от ЗАНН е предвидено, че когато с едно деяние са извършени няколко административни нарушения или едно и също лице е извършило няколко отделни нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно за всяко едно от тях. В тази връзка са и разрешенията дадени с т.8 от Тълкувателно решение № 77 от 29.11.1984г. по н.д. № 68/84г., ОСНК, в които се сочи, че правилата на чл.23-26 от НК не намират приложение при ангажиране на административно-наказателната отговорност и когато са налице две или повече деяния, за всяко едно от тях следва да се наложи отделно административно наказание. Няма пречка обаче нарушенията да се констатират с един акт и да се издаде едно наказателно постановление. 

Така определения размер на наложените наказания глоба и лишаване от право да управлява МПС е справедлив, като съгласно разпоредбата на чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, е предвидено наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба в размер от 50лв. до 200лв. В случая АНО е наложил наказания в минимален размер – 1 месец лишаване от право да управлява МПС и глоба в размер на 50лв., за всяко едно от двете нарушения, които съдът намира, за правилно индивидуализирани. С оглед на това, атакуваното НП следва да бъде потвърдено.

 

Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 19-4569-000182 от 05.06.2019г., издадено от Началник РУ – Две могили при ОДМВР – Русе, с което за нарушение на чл.123, ал.1, т.1 и чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ от ЗДвП, на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, на А.С.М., ЕГН ********** *** са наложени две административни наказания - „Глоба” в размер на 50 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от един месец, за всяко едно от тях.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – Русе.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/