Решение по дело №3120/2021 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 476
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 16 март 2022 г.)
Съдия: Янко Ангелов Ангелов
Дело: 20217180703120
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 декември 2021 г.

Съдържание на акта

 Р Е Ш Е Н И Е

 

 

№ 476

 

град Пловдив, 16.03.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ к.с., в открито заседание на шестнадесети  февруари през две хиляди  двадесет и втора година,  в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

                ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ

                                           ЙОРДАН РУСЕВ

 

при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и участието на прокурора ЗДРАВЕНА ЯНЕВА, като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов касационно АНД № 3120  по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационният жалбоподател Т.И.К., с ЕГН **********, обжалва чрез процесуалния си представител адв. С.П., Решение № 1865 от 01.11.2021 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД № 4370/2021 г. С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 21-0438-000382/29.03.2021 г. на Началник Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Т.И.К., с ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба, както и в депозираните писмени бележки по делото, се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, като се моли неговата отмяна, отмяна на НП и присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът по касационна жалба – Трето РУ при ОД МВР Пловдив, не се представлява, с депозирано становище по касационната жалба се оспорва същата, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, като се иска тяхното редуциране до минимално предвидените размери.

Прокурорът от Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение, че първоинстанционното решение трябва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Касационният съд, като извърши преглед на обжалваното съдебно решение, във връзка с наведените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК, констатира следното:  

Касационната жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното съдебно производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Първостепенният съд е приел за установено от фактическа страна следното: На 15.03.2021 г. около 21:45 ч. Т.К.  управлявал в гр. Пловдив лек автомобил „БМВ 320 И“ , собственост на Н.Ц.. Движел се по бул. „Дунав“ в посока от изток на запад и се запътил към кръстовището с бул. „Васил Левски“, за да направи десен завой в посока север. На светофара на кръстовището спрял на червен забранителен сигнал и изчакал светофарната уредба да сигнализира в разрешителен режим. Подал газ и при навлизането в кръстовището и извършването на маневрата десен завой, преднамерено загубил контрол върху задната ос на автомобила, която тръгнала настрани, като презавил до загуба на сцепление на задните гуми. За да запази контрола върху автомобил и да го стабилизира, обърнал предните гуми на обратно. По време на маневрата и след излизане от кръстовището задната част на автомобила навлязла в съседната лента на движение. Овладял колата и потеглил по бул. „Васил Левски“ в северна посока. Пътната настилка била мокра. По същото време на същото кръстовище по бул. „Васил Левски“ в посока юг- север, се намирал служителя на ОД на МВР, разпитан и като свидетел, Ч.Д., който изпълнявал служебните си задължения. Той се намирал на червен сигнал на светофарната уредба и изчаквал да светне зелен, когато забелязал автомобила на касатора да навлиза в кръстовището, да губи управлението върху задната му част, на излизане от него задницата да е все още занесла и едва след това автомобилът да бъде стабилизиран. Затова и полицейските служители предприели действия по спирането на водача и проверката му, което се осъществило на бул. „Васил Левски“. Установили като водач Т.К.. За установеното нарушение бил съставен АУАН серия АА бл. № 800140/15.03.2021 г., в който е описано, че К. е нарушил чл. 104б от ЗДвП. За извършеното нарушение било издадено и процесното НП.

За да обоснове крайния си извод за законосъобразност на атакуваното НП, състав на Районния съд е приел, че, от една страна, по несъмнен начин и с безспорни доказателства се установява извършване от страна на К. на вменените му нарушения на ЗДвП, а от друга, че наложените му наказания съответстват на осъществената от него противоправна дейност, както и, че не са налице допуснати нарушения на съществени процесуалните правила от административнонаказващият орган.

Настоящият касационен състав намира, че оспореното решение следва да се отмени, поради следните причини.

В казуса вмененото за извършено от страна на наказаното лице нарушение е, че същият нарушава забраната да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение – за превоз на хора и товари /чл.104б, т.2 ЗДвП/, а като описание е посочено, че Т.К. преднамерено извел извън контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление на задните гуми на управлявания от него лек автомобил, при завой надясно на посоченото кръстовище в гр.Пловдив.  В тази връзка така вмененото поведение не води до обективното му подвеждане в хипотезата на чл.104б т.2 ЗДвП. Това е така, защото според този състав на касационната инстанция изискването на закона е „използване….за други цели….освен за превоз…“, което изразява изискване за едно несъмнено установяване на този факт, който следва да е и ясно изразен. В случая и в АУАН, а и в НП(а и в други НП, издавани за нарушение на посочения чл.104б т.2 ЗДвП на същата Дирекция) се установява на практика едно бланкетно посочване на изрази като „извеждане извън контрол, чрез презавиване, до загуба на сцепление…“, а самото фактическо описание е твърде общо. В дадения казус в НП нарушението е описано като „ водачът извършва резки маневри, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, до загуба на сцеплението на  задните гуми, при завой надясно на посоченото кръстовище в гр.Пловдив…“. Как с посоченото „рязко“(неясно всъщност колко рязко) завиване се извежда автомобила извън контрол и въобще до какво състояние на извън контрол се е достигнало като краен резултат от посочената маневра не става ясно, защото не е посочено нито в акта, нито в постановлението.

РС е приел, че процесното деяние преследва друга цел каквато е именно известният в обществото „дрифт“ (което понятие не е законово дефинирано). В тази връзка именно следва да се сподели, че с оглед съществуването на този състав на нарушение от около четири години, то и практиката не е така обилна. От практиката на други административни съдилища, в чиито мотиви четем, се установява, конкретно за т.нар „дрифт“, че нарушението се е изразило в „…при навлизане в кръстовище на десен завой умишлено форсира двигателя на автомобила, занася задната му част, като преминава последователно от неговата дясна лента в тази за насрещното движение и обратно“. В друго решение на Адм. Съд – Шумен се сочи, че деянието е „нарушавайки пътната маркировка М-2, направил два кръга през четирите ленти за движение от ляво на дясно и обратно и продължил движението си в посока пл. "България". Или от посочените примери става ясно каква е мярата (разбирането) на другите административни съдилища за изискуемото се „използване“ не за посочените в ЗДвП цели и какво поведение удовлетворява състава на нарушението. В нашия случай обаче имаме вменено едно „…рязко завиване на ляво…“ и нищо друго, последвано от бланкетен израз за извеждане извън контрол на автомобила, загуба на сцепление на предните гуми, но не се сочи какво е последвало от това. Или ако е имало последица от това е следвало да се посочи, а тъй като не е вписана такава, следва да се приеме, че не е и настъпила.  Освен това следва да се посочи, че първостепенният съд приема, че пътната настилка била мокра, като в тази насока не се формира спор между страните. Тогава не изследвана остава хипотезата, че констатираното поведение би могло да се е дължало на пътната обстановка и недостатъчно добро владеене на автомобила, както не доказана остава констатацията на административнонаказващият орган за преднамерно извеждане на автомобила.

Няма как за само „рязкото завиване надясно“ да се подведе под състава на чл.104б т.2 ЗДвП, предвиждащ кумулативните определени по размер наказания от 3 000 лева глоба и 12 месеца лишаване от право на управление на МПС.  Всъщност от разпита на очевидеца св.Д. в о.с.з. на 13.09.2021г. пред РС, се установява, че след завоя наляво автомобилът, управляван от К. е навлязъл в средна лента, задницата е навлязла в дясна лента, след което водачът е контрирал автомобила, т.е го е въвел в ситуация на контрол. Или може да се обобщи, че в казуса описаното еднократно действие, не може да се приеме, че осъществява състава на чл.104б, т.2 ЗДвП, а по-скоро става въпрос за друго нарушение, каквото обаче не е вменено на лицето.

При това положение на нещата касационната жалба се явява основателна, което пък обосновава и изводите на настоящия състав – за незаконосъобразност на решението на първостепенния Съд.

С оглед на изложеното налице са касационните основания по чл.348 ал.1, т.1 и т.2 НПК, а атакуваното решение на Районния Съд следва да се отмени и вместо него се постанови отмяна на издаденото срещу К. НП.

Възражението от страна на процесуалния представител на ответника за прекомерност на претендираното адвокатското възнаграждение обаче е основателно, съобразено с действителната правна и фактическа сложност на делото. При тези констатации и при своевременно направено възражение съобразно възможността, разписана в нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, вр. чл. 144 АПК, съдът намира, че следва да присъди по-малък размер на разноските в тази част. На основание чл.18, ал.2 вр.чл.7, ал.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения в полза на касатора следва да се присъдят съдебни разноски в общ размер на 880лв. /осемстотин и осемдесет лева/ за двете съдебни инстанции.

По изложените съображения, АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Пловдив на основание чл.221, ал.2 от  АПК във вр.чл.63в от ЗАНН.

                                            Р Е Ш И: 

 

ОТМЕНЯ Решение № 1865 от 01.11.2021 г. на Районен съд Пловдив, постановено по АНД №4370/2021 г. КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0438-000382/29.03.2021 г. на Началник Трето РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Т.И.К., с ЕГН **********, на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив, да заплати на Т.И.К., с ЕГН **********, съдебните разноски за двете съдебни инстанции в общ размер на 880лв. /осемстотин и осемдесет лева/

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: