Р Е Ш Е Н И Е
№ 48
Гр. Перник, 27.02.2020 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на десети февруари през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Съдия: Ивайло Иванов
при
съдебния секретар Анна Манчева, като разгледа докладваното от съдия И.И.
административно дело ***0 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и следващите
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за
министерството на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по жалба на И.П.И. с ЕГН **********
***, чрез адвокат В.Б. ***, офис ***, против Заповед № 313з-2112 от 20.12.2019
година на директора на ОДМВР Перник, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца.
В жалбата се излагат съображения, че
заповедта е издадена от некомпетентен орган, при неспазване на предвидената от
закона форма, при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с
целта на закона. Твърди се, че липсват фактически и правни основания за
издаването на оспорения акт, както и че обективираните в него изводи са нескрепени
със съответни доказателства. Моли съда да отмени оспорената заповед като
незаконосъобразна.
В проведеното съдебно заседание на 10.02.2020
година жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат
В.Б. ***, който поддържа жалбата, допълва доводите в нея и пледира за отмяна на
оспорения акт. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по
приложен списък.
В проведеното съдебно заседание на 10.02.2020
година ответникът – директорът на ОДМВР Перник, редовно призован, не се явява,
представлява се от главен юрисконсулт З.В., която счита жалбата за неоснователна,
а оспорената с нея заповед за съобразена с всички изисквания на закона.
По допустимостта:
Жалбата е депозирана
в срока по чл. 149, ал.1 от АПК, във връзка с чл. 211 от ЗМВР,като Заповед №
313з-2112/20.12.2019 година е връчена на наказания служител на 27.12.2019
година, което е видно от саморъчно направеното отбелязване и подписа му на
последната страница от документа, а жалбата е подадена чрез деловодството на
ОДМВР Перник на 09.01.2020 година, от адресат на
индивидуалния административен акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана по
същество.
Административен съд – Перник, в
настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по
реда на чл. 235, ал. 2 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.
144 от АПК приобщените по делото писмени доказателства, приема следното:
От фактическа
страна:
Жалбоподателят –
младши инспектор И.П.И., заема длъжност ****към Районно управление (РУ) Р.към
ОДМВР Перник, считано от 30.04.2019 година до настоящия момент, като в предходен период,
считано от 29.03.2017 година, същият е заемал длъжност младши автоконтрольор, ****към ОДМВР Перник (кадрова справка на
лист 44 от делото).
Установява се от
Писмо рег. № 3286р-1872/12.01.2017 година на заместник – директора на ГДНП (лист
17 от делото), че в полицейските автомобили, осъществяващи контрол на пътното
движение към СДВР и ОДМВР в страната, е инсталирана (монтирана) „Интегрирана
система за видеонаблюдение“ – АИС – ВПК 2. В т. 2 на писмото е разпоредено на
директорите на СДВР и ОДМВР в страната да запознаят срещу подпис служителите,
работещи с АИС – ВПК 2, за действията, в случай на разряд на акумулаторните
батерии на системата, описани в няколко подточки, като в пункт 2.5 е указано,
че за правилна експлоатация на батерията, след приключване на работната смяна,
същата задължително следва да се зареди с допълнителното зарядно устройство (с
което е оборудван автомобилът) в електрическата мрежа за не по – малко от 10
часа.
Със Заповед №
8121з-1155/01.09.2017 година на министъра на вътрешните работи (лист 19 от
делото) са утвърдени „Указания за работа на полицейските служители със система
за видеонаблюдение, монтирана в автомобили. Технически характеристики и правила
за работа.“ (лист 20 и сл. от делото). Изпълнението на заповедта е възложено на
директорите на ГДНП, ДКИС, ДИ, ДВС, СДВР и ОДМВР в страната.
Съгласно данните
в Протокол с рег. № 1158р-1895/22.03.2018 година, утвърден от началника на
сектор „Пътна полиция“ (СПП) към ОДМВР Перник (лист 18 от делото), служителите
на СПП към отдел ОП при ОДМВР Перник, са запознати с Указанията за работа със
АИС (ВПК 1 и ВПК 2), утвърдени със заповед № 8121з-1155/01.09.2017 година на
министъра на вътрешните работи, както са запознати и с Писмо рег. № 3286р-1872/12.01.2017
година на заместник – директора на ГДНП относно регулярното зареждане на
акумулаторните батерии на АИС – ВПК 2. Съгласно т. 21 от протокола, жалбоподателят
И.П.И., към този момент заемащ длъжност младши автоконтрольор, ****към ОДМВР Перник, се е запознал с цитираните документи на 10.03.2018
година.
Със Заповед №
313з-520/22.03.2018 година на директора на ОДМВР Перник (лист 36 от делото), в
т. 3 на същата, поименно са определени служители в ОДМВР Перник, в РУ Р., в РУ Б.и
в РУ Т., за осъществяване на дейността по ежедневно зареждане на акумулаторните
батерии на служебни автомобили, осъществяващи контрол на пътното движение, в
които има инсталирана АИС – ВПК 2. Измежду така определените служители е и
жалбоподателят И.П.И., младши инспектор, към онзи момент младши ****в ОДМВР
Перник. В точка 4 на цитираната заповед е разпоредено и създаването на
дневници, в които да се отразяват данни във връзка със зареждането на
акумулаторните батерии, които да се попълват от служителите по т. 3 на
заповедта. По делото не се представиха доказателства за запознаване на
жалбоподателя със Заповед № 313з-520/22.03.2018 година на директора на ОДМВР
Перник към датата на извършване на процесните дисциплинарни нарушения – 15 и 16
юни, 2019 година, нито като изпълняващ длъжността в ОДМВР Перник, нито като
служител, част от състав на РУ Р.към ОДМВР Перник. В докладна записка от
14.10.2019 г. (лист 24 от делото) инспектор С. ***), сочи, без да се основава в
удостоверяващи този факт документи, че всички служители от ЗПК в ГОП при РУ Р.,
са запознати с цитираната заповед. Изложеното в докладната записка не
кореспондира с изложеното в сведение рег. № 313р-14528/16.11.2019 година (лист
43 от делото), изготвено също от инспектор С. Н., в което е посочено, че
служителите от ЗПК в ГОП на РУ Р.са запознати със заповед № 313з-520/22.03.2018
година на директора на ОДМВР Перник, но едва през месец октомври 2019 година,
по причина, че документът не е получен в „ЗПК“.
През месец
октомври 2019 година в Главна дирекция „Национална полиция“ (ГДНП) МВР,
постъпило писмо с рег. № 7855р-6775/15.07.2019 година по описа на дирекция „Вътрешна
сигурност“ (ДВС) МВР (лист 16 от делото) от директора на ДВС – МВР. В писмото се съдържали данни
за резултатите от осъществена в ДВС МВР проверка на случаен принцип на
видеофайлове, намиращи се на URL адрес, използван в системата на МВР. При проверката
било установено, че в няколко от директориите с видеозаписи, вкл. в директория
„СВ4816КК/2019“, последната налична в системата АИС ВПК видеоинформация е от
дата 12.06.2019 година. Посочено в писмото е, че липсват налични писма за
установени технически неизправности на системата, изпратени от ОДМВР Перник,
като последното получено такова писмо в ДВС МВР е от месец 11.2017 година. В тази
връзка е посочено, че може да се направи обосновано предположение, че
полицейски служители от ОДМВР Перник, определени с писмена заповед на директора
на ОДМВР Перник, с която са получили правомощия за сваляне и качване на
записани видеофайлове от служебните автомобили, с които се осъществява контрол
на пътното движение на територията на ОДМВР Перник, не изпълняват възложените
им функционални задължения.
С Писмо рег. №
3286р-32906/22.07.2019 година (лист 15 от делото), ст. комисар от ГДНП МВР, е
уведомил директора на ОДМВР Перник, за изнесените данни с писмо рег. № 7855р-6775/15.07.2019 година на директора на ДВС МВР, относно липсата на видеофайлове от
система АИС ВПК, оборудвана в служебни автомобили, зачислени към ОДМВР –
Перник, вкл. в служебен автомобил с рег. № СВ 4816 КК. Разпоредено е
създаването на организация за извършване на проверка от комисия и е определен
срок за писмено уведомяване за резултатите от проверката.
Във връзка с
това разпоредително писмо директорът на ОДМВР - Перник, издал Заповед №
313з-1263/26.07.2019 година (лист 10 от делото), с която възложил на комисия
извършването на проверка на изнесените в писмото на ДВС МВР данни и изготвянето
на писмена справка за резултата в срок до 16.08.2019 година. Впоследствие, по
предложение на председателя на комисията (лист 11 от делото) срокът за
извършване на проверката бил продължен. Жалбоподателят И.П.И. е запознат със
заповедта на 30.10.2019 година, видно от саморъчно отбелязване върху
приложеното по делото копие на заповедта (лист 10 от делото).
На 31.10.2019
година И.П.И. е депозирал пред председателя на комисията обяснение с рег. № 313р-13304
(лист 41 от делото), в което сочи, че на 15 и 16 юни 2019 година е бил назначен
в наряди, съответно АП – 443 и АП – 447, като старши на наряда, съвместно със
старши полицай С. С.. Във връзка с проверката, възложена със заповед №
313з-1263/26.07.2019 година, относно
липсата на видеозаписи, не може да каже защо липсват, а относно допълнителното
зареждане на акумулаторната батерия – служебният автомобил е включван за
зареждане, но това не е отбелязвано в дневника.
Установява се от
Докладна записка рег. № 313р-14611/27.11.2019 година на комисията за
резултатите от извършената проверка (лист 8 от делото), че директория
„СВ4816КК/2019“, намираща се на URL адреса, използван от системата на МВР, е относима към
автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 4816 КК, зачислен към РУ Р., към ОДМВР Перник.
В хода на
проверката е изискана и изготвена Докладна записка рег. № 328р-10374/14.10.2019
година (лист 24 от делото) от С. Н. – инспектор в звено „Пътен контрол“ към
група „Охранителна полиция“ в РУ Р.. Съгласно данните, изнесени в доклада, в
директория „СВ4816КК/2019“, намираща се на URL адреса, използван
от системата на МВР, последната налична видеоинформация от системата АИС – ВПК – 2, е от
12.06.2019 година, като след тази дата и до 15.07.2019 година такава информация
не е постъпвала. Посочено е в докладната записка още, че всички служители на
ЗПК в ГОП при РУ Р., са запознати срещу подпис със Заповед рег. №
313з-344/25.02.2019 година и Заповед рег. № 313з-520/22.03.2018 година на
директора на ОДМВР Перник. По делото заповед рег. № 313з-344/25.02.2019 година,
както и доказателства за свеждане до
знанието на служителите на РУ Р., вкл. на жалбоподателя, на цитираните две
заповеди, не се представиха. Същевременно, установява се от сведение (л. 43 от
делото), изготвено от инспектор Н., че служителите на РУ Р.са запознати със Заповед рег. № 313з-520/22.03.2018
година, но едва през месец октомври 2019 година, като доказателства за това не
са представиха по делото. Посочено е в докладната също, че в РУ Р.се води
дневник за допълнително електрозареждане на служебния автомобил с рег. № СВ
4816 КК, както и че за посочения период (след 12.06.2019 година до 15.07.2019
година) не е изготвяна докладна записка от служителите (не се сочи кои са
задължени за това или във връзка с кои техни задължения) за констатирани
нередности и разпадане напрежението на допълнителните акумулаторни батерии, и
не е докладван възникнал проблем и невъзможност за сваляне и изпращане на
информация до централната компонента.
Съгласно Ежедневни
ведомости за 15/16.06.2019 година (лист 35 от делото) и за 16/17.06.2019 година
(лист 34 от делото) и информационни карти за дейност на наряд от 15.06.2019
година (лист 29 от делото) и от 16.06.2019 година (лист 31 от делото), на
15.06.2019 година и на 16.06.2019 година, в наряди съответно 443 и 447, със
служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 4816 КК, дневна смяна – от 08:30 до
20:30 часа, застъпили И.П.И. – настоящ жалбоподател, и С. С., и двамата
служители в РУ Р.към ОДМВР Перник.
Установява се от
съдържанието на Дневник с рег. № 328р-717/18.01.2019 година (лист 25 и 26 от
делото), за допълнително електрозареждане на лек автомобил с рег. № СВ 4816 КК,
с извадка, отнасяща се за периода от 06.06.2019 година до 27.08.2019 година, че
вписване на дати 15.06.2019 година и 16.06.2019 година, за включване на
зареждането на служебен лек автомобил с рег. № СВ 4816 КК, не е извършвано.
След извършената
от комисията проверка е изготвена Докладна записка рег. № 313р-14611/27.11.2019
година (лист 8 от делото). В докладната е посочено, че служителите на звено
„ПК“ ****при РУ Р.са запознати със заповед № 313з-344/25.02.2019 година, за
което е представен протокол за запознаване с № 328р-2384/07.03.2019 година. Нито
заповедта, нито протоколът се представиха и приобщиха към доказателствата по
делото, въпреки указанията на съда относно разпределение на доказателствената
тежест. В докладната записка е посочено по отношение на заповед с №
313з-520/22.03.2018 година, че същата, както и протокол за запознаване с
документа, не са намерени при проверката в РУ Р.. Посочено в докладната е още,
че при извършената проверка, въз основа на данните в дневника за допълнително
електрозареждане на акумулаторните батерии на служебен автомобил „Киа Сийд“ с
рег. № СВ 4816 КК, е установено, че в периодите 15.06.2019 година до 18.06.2019
година и 24.06.2019 година до 26.06.2019 година, в дневника за допълнително
електрозареждане на служебния автомобил с рег. № СВ 4816 КК, не е налице
отбелязване за зареждане на акумулаторните батерии. Установено е при проверката,
че за дните 15 и 16.06.2019 година служебният автомобил е използван за изпълнение
на ППД и контрол на пътното движение от наряд, в състав мл. инспектор И.П.И. –
младши автоконтрольор в група ОП, настоящ жалбоподател и мл. инспектор С.С. С.
– старши полицай в група ОП при РУ Р.. Въз основа на резултатите от проверката
в докладната записка са направени изводи, че незареждането на акумулаторната
батерия на служебен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 4816 КК, зачислен към РУ Р.,
води до разряд на същата и до случаи, в които системата не работи (липса на
файлове или малък брой такива), което е нарушение на служебната дисциплина,
изразяващо се в неизпълнение на разпоредително писмо рег. № 3286р-1872/12.01.2018
година на ГДНП, извършено от жалбоподателя, който видно от протокол №
1158р-1895/22.03.2018 година се запознал със същото – състав на дисциплинарно
нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Докладната е
сведена до знанието на директора на ОДМВР – Перник на 26.11.2019 година.
На 27.11.2019
година директорът на ОДМВР Перник отправил покана (лист 14 от делото) до
жалбоподателя И.П.И. да се яви на 28.11.2019 година в 11:00 часа в сградата на
ОДМВР Перник, за да се запознае с обобщена справка рег. № 313р-14611/27.11.2019
година и с в всички материали от проведеното дисциплинарно производство. С
поканата И.П.И. бил уведомен за правото си да даде допълнителни обяснения или
възражения в 24-часов срок след запознаването, адресирани до директора на ОДМВР
Перник. Поканата е връчена на жалбоподателя на 28.11.2019 година. И.П.И. се
запознал със съдържанието на докладна записка (именувана в поканата справка)
рег. № 313р-14611/27.11.2019 година, на 28.11.2019 година, 09:55 часа, и
удостоверил това с подписа и саморъчното изписване на името си (разписка на
лист 9 от делото).
На 03.12.2019
година дисциплинарнонаказващият орган – директорът на ОДМВР – Перник, изпратил
до жалбоподателя Покана рег. № 313р-14785/03.12.2019 година (лист 13 от делото)
като го уведомил, че в срок до 09.12.2019 година може да даде писмени обяснения,
като посочи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелства и посочи
относимите такива, във връзка с извършеното от него на 15.06.2019 година дисциплинарно
нарушение по чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, поради неизпълнение на служебните
задължения съобразно т. 2 от разпоредително писмо рег. № 3286р-1872/12.01.2017
година по описа на ГДНП. Поканата е връчена жалбоподателя И.П.И. на 03.12.2019
година, видно от саморъчно подписана разписка на лист 13 от делото.
В предоставения
му срок И.П.И. не е представил писмени обяснения – съгласно Протокол рег. №
313р-15227/11.12.2019 година (лист 12 от делото), съставен от директора на
ОДМВР Перник, на 11.12.2019 година, до 10.12.2019 година в информационната
система на МВР не са регистрирани писмени обяснения от страна на И.П.И..
Посочено е в протокола, че директорът на
ОДМВР Перник, счита това за отказ на служителя да се възползва от правото си да
даде допълнителни обяснения.
На 20.12.2019 година директорът на ОДМВР Перник, издал процесната Заповед № 313з-2112
от 20.12.2019 година (лист 6 и 7 от делото), с която приел, че жалбоподателят –
мл. инспектор И.П.И. – младши автоконтрольор в ****Перник, е извършил нарушение
на служебната дисциплина, тъй като на 15 и 16.06.2019 година, в гр. Р., по
време на изпълнение на служебните задължения на работа като наряд, дневна смяна,
по график съвместно със С.С. С. – старши полицай в група ОП към РУ Р.при ОДМВР Перник,
като ****, в качеството му на водач на ****, числящ се в РУ Р.при ОДМВР Перник,
не е заредил акумулаторната батерия на служебния автомобил, което е довело до
разряд на същата, при което системата АИС – ВПК, за осъществяваната контролна
дейност по ЗДвП от полицейските служители в ОДМВР Перник, не е работила –
липсват видеофайлове. Дисциплинарнонаказващият орган (ДНО) е приел, че с
деянието си служителят е проявил небрежно отношение във връзка с поддържането
на монтираните в служебните автомобили системи за видеонаблюдение, като не се е
съобразил с вменените му служебни задължения, съобразно посоченото в т. 2.5 на
разпоредително писмо № 3286р-1872/12.01.2018 година на ГДНП, а именно: „за
правилната експлоатация на акумулаторната батерия, след приключване на
работната смяна, задължително да се зареди, с допълнително зарядно устройство
(с което е оборудван автомобила), в електрическата мрежа на 220 V, за не по – малко от 10 часа“, както и с раздел II на утвърдената с
рег. № 3286р-19539/11.11.2015 година типова длъжностна характеристика за
длъжността „****: „Изпълнява и други задачи, възлагани от служебното
ръководство в рамките на предоставените му правомощия“. Това било квалифицирано
като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл.
199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност, за което на
основание чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, на И.П.И. е наложено дисциплинарно
наказание „Писмено предупреждение“ по чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, за срок от
6(шест) месеца.
При определяне
на вида и срока на дисциплинарното наказание ДНО е приел, че извършеното от И.П.И.
деяние не е умишлено, не е довело до съществени последици, свързани с
повреждане на повереното му МПС или монтираната в него техника, поради което
същото е наказуемо със сравнително леко дисциплинарно наказание. В заповедта не
са изложени конкретни мотиви относно срока на наложеното наказание, определен в
максимален размер.
Оспорената
заповед е връчена на жалбоподателя на 27.12.2019 година, видно от саморъчно
попълнена разписка и положен подпис.
Пред настоящата
съдебна инстанция е разпитан свидетелят С.С. С., допуснат до разпит по искане на
жалбоподателя, от чиито показания се установява, че на 15 и 16 юни 2019 година
е работил с настоящия жалбоподател в екип – ****. Свидетелят заявява, че с И.П.И.
работят в екип от около една година, както и че „той винаги... включва“
зареждането на акумулаторната батерията“. Така дадените свидетелски показания
настоящият съдебен състав ги кредитира изцяло, тъй като се базират на лични,
преки и непосредствени впечатления на свидетеля, кореспондират със събраните по
делото писмени доказателства, последователни и непротиворечиви са.
При така установените факти, настоящият
състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1
от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, достигна до следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1
от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на оспорения
административен акт към момента на издаването му, като провери дали е издаден
от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е същият с целта
на закона.
Преценявайки фактическите обстоятелства,
релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт,
съобразно критериите, визирани в чл. 146 от АПК, съдът приема жалбата за основателна
по следните съображения:
Редът и
условията за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавните служители в
МВР са уредени в Глава осма, чл. 194 – чл. 215а от ЗМВР.
Наказанията се
налагат със заповеди на лицата, определени в нормата на чл. 204 от ЗМВР. В
случая жалбоподателят е младши автоконтрольор ****към РУ Р.при ОДМВР Перник, т.
е. младши изпълнителска длъжност, а наказанието, което му е наложено с
процесния административен акт е „Писмено предупреждение“ по чл. 197, ал. 1, т. 3
от ЗМВР. От това следва, че според чл. 204, т. 3 от ЗМВР компетентен да издаде
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание спрямо него е ръководителят на
структурата по чл. 37, който в случая е директорът на ОДМВР Перник, част от
която областна дирекция е и РУ Р., в което работи жалбоподателят. Процесната
заповед е издадена от компетентния за това орган – директорът на ОДМВР Перник,
в рамките на предоставените му правомощия съгласно чл. 204, ал. 1, т. 3 от ЗМВР
и в този смисъл не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспорваната
заповед е изготвена в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички
реквизити по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, вкл. фактически и правни основания за
издаването й, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 2 от АПК.
Заповедта е издадена в рамките на установените
преклузивни срокове и при спазване на административнопроизводствените правила.
Дисциплинарното наказание е наложено в
срока по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, съгласно която разпоредба същото се налага не по
– късно от два месеца от откриване на нарушението и не по – късно от една
година от извършването му. Съгласно разпоредбата на чл. 196 от ЗМВР дисциплинарното
нарушение се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи
дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на
извършителя и е установено, когато материалите от административното
производство постъпят при компетентния дисциплинарнонаказващ орган. В
конкретния случай нарушението е открито на 26.11.2019 година, когато материалите
от дисциплинарното производство, вкл. докладната записка (обобщена справка), са
постъпили при директора на ОДМВР Перник. Считано от тази дата двумесечният срок
за налагане на дисциплинарно наказание изтича на 26.01.2020 година. Процесната
заповед е издадена на 20.12.2019 година.
Редът за провеждане на дисциплинарно
производство е уреден в чл.
205 и следващите от ЗМВР, както и с Инструкция № 8121з-470 от 27.04.2015 година
за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и
налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за
състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в МВР (Инструкция №
8121з-470/27.04.2015 година).
В процесния случай директорът на ОДМВР Перник,
със заповед рег. № 313з-1263/26.07.2019 година (лист 10 от делото) е разпоредил
извършването на проверка на изнесените в писмото на ДВС МВР данни, като за
целта е сформирал комисия, на която е възложил извършването на проверката и
изготвянето на писмена справка за резултата в срок до 16.08.2019 година. Жалбоподателят
е запознат със заповедта срещу подпис на 30.10.2019 година.
След връчване на заповедта И.П.И. се е
възползвал от правото си да участва в производството (чл. 205, ал. 3 от ЗМВР),
като е депозирал обяснение по случая на 31.10.2019 година.
Назначената проверка е приключила с
изготвянето от комисията на писмена справка (лист 8 – 9 от делото), с която
държавният служител, срещу когото се е извършвала проверката – настоящ
жалбоподател, след отправена покана (лист 14 от делото), е запознат, което
обстоятелство е удостоверено с подпис и отбелязване на дата и час (чл. 18, ал.
1 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година, във връзка с чл. 205, ал. 2 от ЗМВР).
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Инструкция №
8121з-470/27.04.2015 година, във връзка с чл. 206, ал. 1 от ЗМВР, ДНО е длъжен
преди налагане на дисциплинарно наказание да изслуша държавния служител или да
приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител
причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Съгласно правилото
на чл. 26 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година дисциплинарнонаказващият
орган не е длъжен да изслуша държавният служител, извършил нарушението, ако той
е дал писмени обяснения преди издаване на заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание.
Анализът на цитираните разпоредби води
до извод, че двата способа са алтернативни – или следва да се приемат писмени
обяснения или служителят да се изслуша. Изслушването на държавния служител или
приемането на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно
изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното
наказание. Няма пречка дисциплинарнонаказващият орган да укаже и предостави на държавния
служител възможност да представи само писмени обяснения, без да укаже и
предостави възможност за неговото изслушване по аргумент от чл. 26 от
Инструкцията, каквото е сторено в случая. При депозиране на такива обяснения
(писмени) приложимо ще бъде правилото на чл. 26 от Инструкцията. Но в хипотеза
на липса на депозирани писмени обяснения от жалбоподателя, което по делото е
безспорно, ДНО е бил задължен да укаже и предостави на държавния служител и възможност
за изслушване, като едва в случай на отказ на служителя да даде обяснения и във
връзка с изслушването, вкл. при неявяване, да състави протокола по чл. 25 от
Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 година, като отбележи този отказ съгласно чл.
25, т. 4 от Инструкцията (Решение № 17306 от 17.12.2019 година, постановено по административно
дело № 13132/2018 година по описа на Върховния административен съд на Република
България). В процесният случай дисциплинарнонаказващият орган е съставил
протокола по чл. 25 от Инструкцията, но последният съдържа данни единствено за
недепозирани в срок писмени обяснения – т. е. за отказ такива да бъдат дадени, не
и за отказ от правото да бъде изслушан, каквато
възможност не му е и предоставяна. По
делото няма данни жалбоподателят да е бил призоваван, за да бъде изслушан, от
която възможност да не се е възползвал. Двусмислено в поканата, връчена на
28.11.2019 година е посочено, че служителят може да даде обяснения, но същите следва
да са „депозирани“, т. е. писмени. Недвусмислено в поканата,
връчена на 03.12.2019 година, е указана единствено възможността за даване на
писмени обяснения. Така, в нарушение на процесуалните правила, в процесния
случай на държавния служител е указана единствено възможността да даде писмени
обяснения, без да му е указана алтернативната възможност и без да са
предприемани мерки да бъде изслушан.
Целта на даване на писмени обяснения или
изслушване на служителя е същите да бъдат взети предвид от страна на дисциплинарнонаказващия
орган и при определяне на дисциплинарното наказание. Предвид целта на тази фаза
на производството, по преписката следва да са налице безспорни доказателства,
удостоверили действия, насочени към обслужване правото на защита на държавния
служител и неограничаването му в каквато и да е степен. Такъв пропуск
рефлектира върху правото на защита, респективно се нарушават
административнопроизводствените правила и е основание за отмяна по чл. 146, т. 3
от АПК.
По отношение съответствието на заповедта
с материалноправните разпоредби:
Дисциплинарната отговорност на И.П.И. е
ангажирана за дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 2 – неизпълнение на служебните задължения, във връзка с
чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – небрежност в служебната дейност, във връзка с т.
2.5 на разпоредително писмо № 3286р-1872/12.01.2018 година на ГДНП и раздел II на типова длъжностна характеристика за длъжността „****,
утвърдената с рег. № 3286р-19539/11.11.2015 година, за което му е наложено
дисциплинарно наказание „Писмено предупреждение“ по чл. 197, ал. 1, т. 2, във
връзка с чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, за срок от 6 (шест) месеца.
От фактическа страна на И.П.И. е
предявено, че на 15 и 16 юни 2019 година в гр. Р., по време на изпълнение на
служебните задължения на работа като наряд, дневна смяна, по график, като ****, в качеството му на водач на ****, числящ
се в РУ Р.при ОДМВР Перник, не е заредил акумулаторната батерия на служебния
автомобил, което е довело до разряд на същата, при което системата АИС – ВПК,
за осъществяваната контролна дейност по ЗДвП от полицейските служители в ОДМВР
Перник не е работила – липсват видеофайлове. В заповедта е посочено също, че жалбоподателят,
като водач на патрулен автомобил с рег. № СВ 4816 КК на 15 и 16 юни 2019 година,
не е изготвил докладна записка за проблем и невъзможност за сваляне на
информация от сменяемия хард диск и изпращане до централната компонента чрез PC – КАТ – VPK 4, както и за
констатирани нередности и разпадане на напрежението на допълнителните акумулаторни
батерии.
В случая неправилно е приложен
материалният закон, като съображенията са следните:
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР неизпълнението на служебни задължения е дисциплинарно нарушение. Съгласно
чл. 199, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗМВР дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ се налага за небрежност в служебната дейност. Така посочените разпоредби
са бланкетни.
Конкретното дисциплинарно нарушение,
вменено за извършено от жалбоподателя, е квалифицирано като неизпълнение
на задължението по т. 2. 5 на
разпоредително писмо № 3286р-1872/12.01.2018 година на ГДНП – „за правилната
експлоатация на акумулаторната батерия, след приключване на работната смяна, задължително
да се зареди с допълнително зарядно устройство (с което е оборудван автомобила)
в електрическата мрежа на 220 V, за не по – малко
от 10 часа“, във връзка с раздел II на типова
длъжностна характеристика за длъжността „****, утвърдената с рег. №
3286р-19539/11.11.2015 година: „изпълнява и други задачи, възлагани от
служебното ръководство в рамките на предоставените му правомощия“.
Установи се от съдържанието на разпоредително
писмо № 3286р-1872/12.01.2018 година на ГДНП,
че в т. 2 изрично е указано всички служители, работещи с АИС – ВПК 2, да бъдат
запознати срещу подпис, за действията от тяхна страна, в случай на разряд на
акумулаторните батерии.
Страните не спорят, че жалбоподателят е
запознат с цитираната заповед на 10.03.2018 година, чието име и подпис
присъстват в протокола на лист 18 от делото. Въпреки, че следва да се отбележи,
че към онзи момент И.П.И. заема длъжност ****, сектор ПП, отдел ОП, в ОДМВР
Перник, като и в протокола изрично е посочено, че със заповедта са запознати
служителите, работещи в сектор ПП към отдел ОП на ОДМВР Перник. Дали към онзи
момент жалбоподателят е бил служител, работещ с АИС – ВПК 2, монтирана в
служебни автомобили, зачислени към ОДМВР Перник, е ирелевантно за настоящия
спор. От значение е дали към 15 и 16 юни 2019 година мл. инспектор И.П.И.,
заемащ длъжност младши автоконтрольор в II степен
в към РУ Р., група ОП, е бил служител, работещ с АИС – ВПК 2. По делото не се
спори, че на посочените дати жалбоподателят И.П.И. е бил в наряд като АП, както
и водач на патрулния автомобил с рег. № СВ 4816 КК, в който е монтирана АИС –
ВПК. При това положение, независимо от липсата на яснота по преписката защо
само служителите на ОДМВР Перник, сектор ПП, са запознати с цитирана заповед, се
приема, че жалбоподателят е запознат с тази заповед, съответно с правилото по
т. 2.5 на същата.
Но установява се от съдържанието на
заповед рег. №313з-520/22.03.2018 година на директора на ОДМВР Перник, че в
изпълнение на разпоредително писмо на главния секретар на МВР (непредставено по
делото), са определени конкретно – поименно, по длъжност и по местослужене,
служители на ОДМВР Перник, РУ Р., РУ Т. и РУ Б.: отговорни за обща организация
на работата в ОДМВР Перник, с АИС – ВПК 2; отговорни за осъществяване на
дейност по ежедневна проверка на
състоянието на акумулаторните батерии на служебни автомобили, осъществяващи
контрол на пътното движение, в които има интегрирана АИС – ВПК.
С т. 3 на тази заповед, на жалбоподателя
И.П.И., към онзи момент заемащ ****, отдел ОП към ОДМВР Перник, е вменена
изрично и конкретно отговорност да зарежда акумулаторните батерии на служебни
автомобили, осъществяващи контрол на пътното движение, в които има интегрирана
АИС – ВПК 2. С т. 4 на тази именно заповед е разпоредено изготвянето и воденето
на дневници, в които да се отразяват данни от служителите, предприели действия
по зареждане на акумулаторните батерии.
По делото не се представиха
доказателства цитираната и обсъдена заповед да е сведена до знанието на
адресатите на същата, включително до знанието на жалбоподателя И.П.И.. Ако
съдът се абстрахира от факта, че И.П.И. е адресат на заповедта не като заемащ
длъжност в РУ Р., дори да се приеме за достатъчно доказателство изложеното в
сведение от 16.11.2019 година, изготвено от инспектор Н. (лист 43 от делото),
че заповедта е сведена до знанието на служителите на РУ Р., през месец октомври
2019 година, то безспорно е, че към 15 и 16 юни 2019 година тази заповед не е
доведена до знанието на жалбоподателя. Т. е. последният, с оглед възприетия организационен
подход на ръководството (да се сочат конкретни служители, с конкретни
задължения), не се явява персонално задължен служебно, да зарежда акумулаторните
батерии, респективно не е запознат и със задължението си да вписва данни в
дневника на служебния автомобил (последното И.П.И. и не отрича в обяснението от 31.10.2019 година), тъй като заповедта
не му е известна към този момент, по причина, че процедурата по съобщаването й не
е довършена/изпълнена в срок и надлежно, следователно същата няма действие
спрямо неуведомените нейни адресати.
Освен горното, дори съдът да приеме, че И.П.И.
в посоченото му по – горе качество, е запознат без съмнение с принципното
правило, посочено в т. 2.5 на разпоредително писмо № 3286р-1872/12.01.2018
година на ГДНП за необходимостта от ежедневно зареждане на акумулаторните
батерии, то по делото не се доказа, че на 15 и 16 юни И.П.И. не е заредил
акумулаторната батерия на служебния автомобил, каквото е първото вменено му
бездействие, съставляващо дисциплинарното нарушение. Както вече се посочи, към същия
този момент за И.П.И. не е „валидно“ задължението, вменено му със заповедта от
22.03.2018 година – да вписва в дневника извършването на действие по зареждане.
Т. е. в случая липсата на вписване в дневника не е достатъчна да обоснове извод
за незареждане на батерията. Други доказателства, категорично потвърждаващи „незареджане“
на акумулаторната батерия на служебния автомобил и на посочените дати, по
делото не се представиха. От друга страна напротив, свидетелят по делото С. С.
категорично сочи, че във всеки край на работна смяна И.П.И. включва
акумулаторната батерия за зареждане.
По делото не се доказа да са се
осъществили и последиците от недоказаното неизпълнение на задължението за
ежедневно зареждане на батериите, а именно, че батерията на служебен автомобил
с рег. № СВ 4816 КК, е била разредена, и че вследствие това системата АИС – ВПК
2 не е работила. По преписката и делото не се представиха доказателства, от
които това безспорно да се установи. Липсата на видеофайлове от посочените дати
в директорията на служебния автомобил не е пряко доказателство за този факт. Такова
доказателство биха представлявали протоколи/сведения/докладни от извършената ежедневна
проверка на състоянието на акумулаторните батерии на служебни автомобили,
вменена на конкретни служители на РУ Р.към ОДМВР Перник. Както обаче по – горе
се прие за безспорно, към този момент в РУ Р.не е имало служители, на които
надлежно да са вменени сочените задължения, тъй като относимата заповед не е
сведена до знанието им към 15 и 16 юни 2019 година. Такова доказателство биха
представлявали и изготвени протоколи/сведения/докладни от служителите,
задължени за действията по раздел III на Указанията за
работа със системите за видеонаблюдение (лист 22 от делото) – сваляне на
информацията от системите и прехвърлянето й в АИС за съхранение. Доказателства
за определени такива изрично служители, съобразно изискването на т. 1. 2 от
Указанията, по делото също не се представиха. Все в тази посока по делото не се
представиха доказателства и във връзка с вмененото допълнително с
обстоятелствената част на заповедта – неизготвяне от страна на И.П.И. на „докладна записка за проблем“, за „невъзможност
за сваляне на информация от сменяемия хард диск и изпращане до централната
компонента чрез PC – КАТ – VPK 4“, както и за „констатирани нередности и разпадане
на напрежението на допълнителните акумулаторни батерии“. Не се доказа
жалбоподателят И.П.И. да е задължен да изготвя доклад за проблем с акумулаторната
батерия (такова лице е служител по т. 2 от невръчената заповед), не се доказа и
на същият да е вменено извършване на действия по сваляне на информация от
сменяемия хард диск и изпращане до централната компонента чрез PC – КАТ – VPK 4, при което да
се установи липса на файлове, за което съответно да докладва.
Предвид всичко гореизложено по делото не
се доказа, че на 15 и 16 юни 2019 година младши инспектор И.П.И. – ****към РУ –
Р.към ОДМВР – Перник, в качеството му на водач на ****, числящ се в РУ – Р.при
ОДМВР – Перник, прието да е задължен принципно, като запознат с разпоредително
писмо № 3286р-1872/12.01.2018 година на ГДНП, вкл. в т. 2. 5, не е заредил
акумулаторната батерия на служебния автомобил, което е довело до разряд на
същата, при което системата АИС – ВПК, за осъществяваната контролна дейност по
ЗДвП от полицейските служители в ОДМВР Перник, не е работила липсват
видеофайлове, както и че не е изготвил докладна записка за проблем и
невъзможност за сваляне на информация от сменяемия хард диск и изпращане до
централната компонента чрез PC – КАТ – VPK 4, както и за констатирани нередности и разпадане на
напрежението на допълнителните акумулаторни батерии.
Въз основа на извършената проверка на
оспорената заповед по реда на чл. 168 от АПК, настоящият съдебен състав приема,
че е са налице основанията по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК за нейната отмяна
като незаконосъобразна.
Относно
разноските:
Предвид
гореизложените съображения относно изхода на спора, съдът намира, че следва да
бъде уважено като основателно искането на жалбоподателя за присъждане на
направените по делото разноски. Същият е заплатил държавна такса в размер на
10,00 (десет) лева, за което е представил разписка. Отделно, в съдебното
производство той се е представлявал от пълномощник, комуто е платил адвокатско
възнаграждение в размер на 400,00 (четиристотин) лева, видно от представения договор
за правна защита и съдействие № 19873 от 08.01.2020 година, поради което ответникът
следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателя съдебни разноски в общ размер
на 410,00 (четиристотин и десет) лева.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, настоящият съдебен състав
на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед №
313з-2112 от 20.12.2019 година на директора на ОДМВР Перник, с която на И.П.И.
с ЕГН ********** *** е наложено дисциплинарно наказание „Писмено
предупреждение“ за срок от 6 (шест) месеца, като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на министерство вътрешните работи Перник, с административен адрес гр.
Перник, ул. „Самоков № 1, да заплати на И.П.И. с ЕГН ********** ***, ул. „Земеделска“ №
17, съдебни разноски в размер на 410 (четиристотин и десет) лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
Съдия: /п/