Решение по дело №10840/2018 на Районен съд - Пловдив

       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 2011

гр. Пловдив, 21.05.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на единадесети март  две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА

 

при секретаря Лиляна Шаламанова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 10840 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Образувано е по искова молба на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД срещу К.И.П.. 

В исковата молба се твърди, че ищецът имал качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежавал лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставял в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът притежавал правото на собственост върху имот, находящ се в ***, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. При неизпълнение на задължението си в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко-продажба на топлинна енергия, дружеството, в качеството си на продавач доставило на ответника, топлинна енергия на стойност 119.51 лева през периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г., която същият не заплатил. Предвид забавата в плащането, се дължала и сумата от 13.59 лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 02.12.2016 г. – 10.04.2018 г. Ответникът не бил изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради  което срещу него било депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно производство по ч. гр. д. № 5869/2018 г. на ПРС, XI гр. с-в, била издадена заповед за посочените суми, ведно с разноски. Заповедта била връчена по чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което били дадени указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК. В едномесечния срок по чл. 422 от ГПК ищецът предявил настоящия установителен иск за установяване дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение. Моли се исковете да бъдат уважени. Претендират се законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението – 11.04.2018 г. до окончателното погасяване, както и разноските за заповедното и настоящото производство.

Препис от исковата молба и приложенията е връчен на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С определение от 07.12.2018 г. на ответника е назначен за особен представител адв. С.В..

В срока по чл. 131 ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от особения представител на ответника. Оспорва иска по основание и размер. Ответникът не бил потребител на топлинна енергия и не се намирал облигационни отношения с ищеца. Общите условия не били приети изрично от потребителя. Оспорва периода на доставка на топлинна енергия. Оспорва редовността на воденото счетоводство и търговски книги на ищеца. Не ставало ясно как е формирана сумата. Липсвали доказателства за количествата предоставена и действително ползвана топлоенергия.  Моли претенциите да бъдат отхвърлени.

Пловдивският районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. д. № 5869/2018 г. по описа на ПРС,  вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал.4 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Предявени са обективно, кумулативно съединени установителни искове, с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. 

За да бъде уважен искът по чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.150, ал.1 ЗЕ, ищецът носи доказателствената тежест да установи, съществуване на облигационно отношение между страните, изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави топлинна енергия за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност. Съгласно чл.154 ГПК,  ответникът носи насрещно доказване по тези факти.

Видно от Нотариален акт от *** г. /л.74/ имот находящ се в *** е придобит в собственост в режим на СИО от И.К П. и М.С.П.. Видно от удостоверение на наследници на И.К.П. /л.91/ същият е оставил наследници М.С.П. – ***,  И.И.С. – *** и К.И.П.. Същите по силата на наследственото правоприемство придобиват по 1/6 ид.ч. от частта на починалия, като *** М.С.П. става собственик общо на 4/6 ид.ч. от недвижимия имот. С нотариален акт от *** г. М.П.продава на *** К.П. своите 4/6 ид.ч от имота, с който нотариален акт е учредено в нейна полза и пожизнено право на ползване. Видно от удостоверението за наследници на К.П. – М.П.е починала 2007 г., когато е прекратено и правото на ползване. С нотариален акт от *** г. И. С. продава на брат си К.П. своите 1/6 ид.ч. от имота. Предвид изложеното ответникът К.П. е придобил изцяло собствеността на жилището ***.

От изготвената по делото Съдебно – техническа експертиза /л.67/ се установява, че имота на ответника се намира в сграда – етажна собственост, която е присъединена към абонатна станция, която в процесния период 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.е работила, като е подавала топлинна енергия /ТЕ/ за отопление и битова гореща вода /БГВ/.

От заключението на вещото лице се установява, че в имота на ответника за процесния период 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. е начислявана единствено ТЕ отдадена от сградната инсталация общо 1.19267 МWh.

От експертизата се установява, че в сградата – етажна собственост, където се намира жилището на ответника има въведено дялово разпределение, което се извършва от „Нелбо“ ЕАД.

Съдът кредитира, така приета по делото експертиза като обективно и компетентно изготвена, даваща пълен отговор на поставените задачи. Същата не е оспорена от страните.

С оглед изложеното и съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 ЗЕ, ответникът се явява "потребител" на топлинна енергия по смисъла на пар.1, т.41б от ДР на ЗЕ и чл.3, ал.1 от Общите условия на ищцовото дружество.

Съгласно разпоредбата на  чл. 150, ал.1 от ЗЕ - продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. В ал.2 от същата разпоредба е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след публикуването им в местен и централен всекидневник, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В този смисъл, за възникване на правоотношение за покупко-продажба на топлоенергия не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата. С факта на присъединяване на сградата, в която се намира жилището на ответника, към топлопреносната мрежа и фактическото ползване на топлинна енергия, доставена от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, е възникнало валидно облигационно правоотношение между страните по делото.

В разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗЕ са определени компонентите на топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, които се използват за формиране на цената на ползваната енергия. Това са топлинна енергия, отдадена за отопление на общите части, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на имотите.

Съгласно чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към нея, като в случая дружеството осъществяващо дялово разпределение е „Нелбо“ ЕАД.

Съгласно заключението на вещото лице разпределението и начисляването на топлинна енергия, потребена от ответника е извършено от ищеца в съответствие с изискванията на специалната методика, предвидена в Наредба N 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването.

 

 ТЕ, отдадена от сградната инсталация е определена от топлинния счетоводител по формулата по т.6.1.1 на „Методиката за дялово разпределение на ТЕ с сгради етажна собственост“, приложение към чл.61, ал. 1 от Наредба 16-335/16.04.2007 г. за топлоснабдяването и се определя пропорционално на проектните отопляеми обеми на имотите. Установено е, че за имота на ответника проектният отопляем обем е 135 куб.м.

С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният иск е доказан по основание.

Относно установяване размера на иска по делото е изслушана и приета Съдебно-счетоводна експертиза /л.92/, която съдът кредитира, при която вещото лице съобразявайки общо доставената на ответника топлинна енергия за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г. от 1.19267 МWh., е дало заключение, че стойността на доставената топлинна енергия на ответника за този период е в общ размер на 119.51 лева.

Предвид изложено съдът приема, че се доказана в пълен размер претенцията на ищеца и искът следва да бъде уважен до предявената сума в размер на 119.51 лева.

Основателно е и искането за установяване на дължимост на законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 11.04.2018 г. до окончателното изплащане.

По отношение на иска по чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД.

В чл. 34, ал.1 и ал.2 от Общите условия е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена  топлинна енергия  в 30–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят /ал.1/ и в 30-дневен срок след издаване на дебитното  известие /ал.2/, а в чл.35, ал.1 е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок, дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Доколкото падежът на главното задължение е определен, съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 ЗЗД, длъжникът изпада в забава след изтичането му.

По делото се установи наличие на главно задължение в размер на 119.51 лева, с настъпил падеж, по отношение изпълнението на което ответникът е изпаднал в забава на 02.12.2016 г. – с изтичане на 30-дневния срок за доставената през м. октомври 2016 г. топлоенергия, като по отношение на последващите задължения, ответникът е изпадал в забава след изтичане на посочения 30-дневен срок, от който момент се е породило и задължение за заплащане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва. Размерът на това обезщетение, съгласно кредитираното заключение на ССЕ, за периода от 02.12.2016 г. до 10.04.2018 г. възлиза на сумата от 13.59 лева, ето защо акцесорният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер.

По отговорността за разноските:

С оглед изхода на спора право на разноски се поражда само за ищеца, който е представил и списък на разноски.

Ищцовото дружество доказа следните разноски – 25 лева – държавна такса за заповедното производство, 50 лева – юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 75 лева – държавна такса за исковото производство, 300 лева – депозит за особен представител; 120 лева – депозит за ССЕ, 180 лева – депозит за СТЕ.

Претендира се юрисконсултско възнаграждение за исковото производство, което съдът определя на основание чл.78, ал.8 ГПК, във вр. с чл.37 ЗПП, във вр. с чл.25, ал.1, вр. с ал.2 ЗПП на 100 лева, като взе предвид конкретната фактическа и правна сложност, проведените съдебни заседания и извършените процесуални действия.

На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед уважената част на исковете, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата в общ размер на 675 лева - разноски в исковото производство и 75 лева – разноски за заповедното производство, съгласно т.12 на ТР 4/2013 г. на ОСГТК.

Предвид изложените мотиви, Пловдивският районен съд

 

   Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че К.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С.сумата в размер на 119.51 лева, представляваща стойността на топлинна енергия доставена за периода 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г по партидата на ответника за обект на потребление, находящ се в ***, както и обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 02.12.2016 г. до 10.04.2018 г. в размер на 13.59 лева, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда – 11.04.2018 г. до окончателното й плащане, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 5869 по описа за 2018 г. на ПРС.

ОСЪЖДА К.И.П., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, представлявано от Ж.П.С. и С.Г.С., сумата в размер на 675 лева – разноски в исковото производство и 75 лева – разноски в заповедното производство.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.

 

Препис от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

Вярно с оригинала.

ЛШ