Решение по дело №599/2022 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 420
Дата: 6 октомври 2022 г.
Съдия: Светлана Тодорова
Дело: 20223100900599
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 2 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 420
гр. Варна, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на шести октомври през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светлана Тодорова
като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело №
20223100900599 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел.
Постъпила е жалба от „ТРИ СТАРС – 09“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление гр.Варна, ул. Д-р Басанович бл.19 вх. Б ет. 2 ап.5, представлявано от М.П.Ц. –
управител, чрез пълномощник адв. Р.М., АК Варна срещу отказ № 20220819173022-
4/25.08.2022г. на длъжностното лице по регистрацията при ТР Агенция по вписванията да
извърши вписване на заявени промени по партидата на търговеца, изразяващи се в
прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, промяна във фирменото
наименование на дружеството и обявяването на нов учредителен акт.
Жалбата е подадена против подлежащ на обжалване пред съда акт на длъжностно
лице по регистрацията към Агенцията по вписвания, от активно легитимирано лице, в
законоустановения срок едноседмичен срок от съобщението по електронен път за
изготвения отказ и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, а обжалваният отказ
незаконосъобразен, при следните съображения:
В хода на преценката за законосъобразност на отказа по заявление с вх.№
20220819173022 от длъжностното лице по регистрацията, съдът следва да съобрази
вменените му със ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1/2007 г. за водене, съхранение и достъп до ТР
правомощия.
В съгласие с чл. 21 от ЗТРРЮЛНЦ длъжностното лице следва да прецени дали
1
подаденото заявление отговаря външно на предвидената форма и ред, дали заявеното за
вписване обстоятелство е от кръга на тези, за които се предвижда вписване в ТР /съотв. акта
подлежи на обявяване/; дали изхожда от оправомощено лице и дали към заявлението са
приложени всички документи; съществуването на заявеното за вписване обстоятелство и
съответствието му със закона; да са представени изискуемите декларации по чл. 13 от
ЗТРРЮЛНЦ; да е заплатена следващата се държавна такса, в случаите, когато такава се
дължи.
За да постанови отказа ДЛР е приело, че заявителят не е изпълнил указанията да
представи декларации по образец, утвърден със заповед № ЛС-04-101/16.02.2018г. на
министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика, съгласно
изискванията на чл.129, ал.2 във вр. с чл.129, ал.1 от ТЗ от управителя на дружеството и
праводателя относно липсата на предвидените в разпоредбата на чл.129, ал.1 от ТЗ
отрицателни предпоставки за допускане на вписването, а именно, че няма неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски на
работниците и служителите, вкл. и на работниците и служителите, трудовите
правоотношения, с които са прекратени до три години преди прехвърлянето на
дружествения дял. Според длъжностното лице нормата на чл.19, ал.1 от ТЗ, предвиждаща
дяловете между съдружници да се прехвърлят „свободно“, касае само и единствено липсата
на необходимост от вземане на решение на ОСС. Изискването за липса на неизплатени
изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски
касае всички случаи на прехвърляне на дружествени дялове – както между съдружници,
така и в полза на трети лица.
При извършена служебна справка по партидата на търговското дружество се
установява, че със заявление А4 с № 20220819173022/19.08.2022г. са заявени за вписване по
партидата на ТРИ СТАРС – 09“ ООД ЕИК ********* гр.Варна промени, изразяващи се в
прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, промяна във фирменото
наименование на дружеството и обявяването на нов учредителен акт.
На молителя са дадени указания № 20220819173022 за представяне на декларация по
чл.129 от ТЗ от управителя и от праводателите.
В указания срок заявителят депозира становище с изложени правни съображения и
приложена съдебна практика, че не следва да представя декларация по чл.129, ал.2 от ТЗ
към заявлението си.
Констатациите на ДЛР за необходимостта от представяне на декларации по чл.129 от
ТЗ от управителя и от праводателите са неправилни.
Налице е утвърдена съдебна практика, обективирана в Решение № 92/2.5.2018 г. по
в.т.д.№ 207/2018 год. по описа на АС – Варна, Решение № 144 от 16.07.2020г., постановено
по в.т.д.№ 344/2020г. по описа АС – Варна, която изцяло се възприема от настоящата
инстанция. Съгласно чл. 129, ал. 1 от ТЗ (Доп. ДВ, бр. 102 от 2017 г., в сила от 22.12.2017 г.),
прехвърлянето на дружествения дял от един съдружник на друг се извършва свободно, а на
2
трети лица - при спазване на изискванията за приемане на нов съдружник и ако няма
неизплатени изискуеми трудови възнаграждения, обезщетения и задължителни
осигурителни вноски на работниците и служителите, включително и на работниците и
служителите, трудовите правоотношения с които са прекратени до три години преди
прехвърлянето на дружествения дял.
Предвидените в посочената разпоредба допълнителни изисквания, се прилагат
единствено в случаите, когато се извършва прехвърляне на дружествени дялове на трети
лица, каквато не е настоящата хипотеза. Това произтича от граматическото тълкуване на
разпоредбите на чл. 129, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ и последователно и логически закрепените
различия в двете хипотези. В случай, че законодателят е искал да уеднакви режима на
прехвърлянето и за двете хипотези, то това е следвало да намери отражение на
систематичното място /в ал. 1 на чл. 129 от ТЗ, която разпоредба урежда този въпрос, но не
и в ал. 2, имаща отношение само към доказването на прехвърлянето/ . Ето защо от
актуалната редакция на чл. 129, ал. 2 от ТЗ не може да се направи извод, че във всички
случаи на прехвърляне на дялове е необходимо представяне на декларация. Такава е
необходима само за доказване изпълнението на условието по чл. 129, ал. 1 от ТЗ, относимо
единствено към хипотезата на прехвърляне на дялове от съдружник на трето лице. За
вписване на поисканата с процесното заявление промяна, изразяваща се в прехвърляне на
дялове между досегашните съдружници, е достатъчно представянето на договор в
изискуемата форма за валидност по чл. 129, ал. 2 ТЗ, което е спазено.
Следва да се има и предвид, че всички правни норми, въвеждащи допълнителни
изисквания и ограничения, следва да се тълкуват стриктно, а не разширително.
Приложението на сочения тълкувателен подход по отношение на чл. 129, ал.1 и ал.2 ТЗ
сочи, че изискуемите декрларации са част от фактическия състав единствено при
прехвърляне на дружествени дялове в полза на трети лица.
Не на последно място, изискването да няма неплатени изискуеми трудови
възнаграждения, обезщетения и задължителни осигурителни вноски е въведено с цел да се
ограничи възможността търговски дружества с натрупани задължения към работници и
служители да се прехвърлят на малоимотни и социално слаби граждани, от които
кредиторите не могат да съберат вземанията си. За волята на законодателя може да се съди
от публикуваните мотиви към Законопроекта за изменение и допълнение на ТЗ вх.No-754-
01-39/06.07.2017 година. Горното потвърждава изводите на съда, че ал.2 следва да се
тълкува систематически с ал.1 на чл.129 ТЗ, стеснително, само по отношение на
прехвърлянето на дружествен дял на трето лице.
Доколкото при проверката съгласно чл.21 от ЗТРРЮЛНЦ и Наредба № 1 от
14.02.2017г. се установява редовност на заявлението, то ДЛР следва да извърши вписване на
заявените обстоятелства по партидата на търговеца.
По изложените по-горе съображения, съдът намира, че постановеният отказ №
20181026124920/30.10.2018г. на длъжностното лице по регистрацията към АВ е
незаконосъобразен, поради което същият ще следва да бъде отменен и преписката следва да
3
бъде върната за продължаване на производството по нея с указания за извършване на
вписването.
В полза на жалбоподателят следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и ДТ за образуване и водене на
делото в размер на 7.50 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ № 20220819173022-4/25.08.2022г. на длъжностното лице по
регистрацията при ТР Агенция по вписванията да извърши вписване на заявени промени по
партидата на „ТРИ СТАРС – 09“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление
гр.Варна, ул. Д-р Басанович бл.19 вх. Б ет. 2 ап.5, представлявано от М.П.Ц. – управител,
изразяващи се в прехвърляне на дружествени дялове между съдружници, промяна във
фирменото наименование на дружеството и обявяването на нов учредителен акт.
УКАЗВА на АВп Търговски регистър да извърши заявеното вписване.
ОСЪЖДА Агенцията по вписванията към Министерство на правосъдието на
Република България да заплати на „ТРИ СТАРС – 09“ ООД ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр.Варна, ул. Д-р Басанович бл.19 вх. Б ет. 2 ап.5, представлявано от
М.П.Ц. – управител сторените съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева и ДТ за образуване и водене на делото в размер на 7.50 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Варненски
апелативен съд в седемдневен срок от съобщаването му на жалбоподателя и Агенция по
вписванията.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
4