Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр.ЛОВЕЧ, 27.10.2022 година
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично
съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и
втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
секретар ГАЛИНА АВРАМОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 626 по описа за 2020
година и за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл. 50 и сл. от Закона за задълженията и договорите.
Съдът е
сезиран с искова молба с вх.№
261878/09.11.2020 година (постъпила на по ел.поща на съда на 06.11.2020 година,
23.55 часа), подадена от Ф.А.М., Британски гражданин, роден на *** г. в
гр.Лондон, Е.Д.М., родена на *** г. в гр.Лондон и А.Д.М., роден
на *** г. в гр.Лондон, всичките чрез адвокат В.Д. от САК, съд.адрес:***, с
адрес: 5570 Летница, обл.Ловеч, бул.”България” № 19, с посочено правно
основание чл.50 ЗЗД и цена на исковете- общо 900 000 лева.
Ищците
излагат, че са наследници, съответно деца и съпруг на К.М.П., починала на
08.11.2015 година.
Посочват,
че К.М.П.- М. и А.Д.М. са заживели
заедно през 1993 година и са сключили граждански брак на 15.04.1994 година в
гр.Плевен. Постоянно живеели в Лондон.От брака си имат две деца- Ф., роден на ***
година и Е., родена на *** година.Всяка година съпрузите идвали в България,
животът им бил щастлив.
Твърдят,
че на 01.11.2015 годна К.тръгнала със самолет за България за подмяна на
документите за самоличност и трябвало да се върне на 08.11.2015 година.
Изпратена била от съпруга си, който я видял тогава за последно. Докато била в
България всяка сутрин се обаждала за да събуди за училище дъщеря си, която
тогава била на 16 години, а на съпруга си- по три-четири пъти. Съпругът ѝ
предложил да дойде в България, да се
разходят, след което да се приберат заедно на 08.11.2015 г., но в крайна
сметка преценили, че е по-добре той да остане при децата.
На
06.11.2015 г. К.са обадила за да събуди дъщеря си по телефона, а на съпруга си-
оставила съобщение.Казала на майка си, че ще се върне в 16.30 часа и отишла с
приятелка- ц.м.от гр.Плевен и Й.Д., семеен приятел от Англия, да посетят в
с.Крушуна природната забележителност „Марата“ („Маарата“). Тримата пристигнали
в с.Крушуна около 11.00 часа.Паркирали автомобила на паркинга и тръгнали по
направената за туристи екопътека.В момента, в който пресичали едно от
мостчетата по екопътеката, огромна скална маса се свлякла и ги затрупала.ц.м.била
заклещена от падналата скала, но в съзнание. Започнала да вика за помощ и един
мъж я спасил, като я издърпал изпод скалата.На помощ се притекли и други
посетители, които съобщили и за инцидента. Труповете на К.П. и на Й.Д. били
открити едва на 08.11.2015 г. под падналата скална маса.Според заключението на
съдебните лекари двамата не са имали никакъв шанс за оцеляване, тъй като са
получили несъвместими с живота телесни увреждания.
Посочват,
че на 06.11.2021 г. към 15.00 часа А. се опитал да се свърже със съпругата си,
но не успял, тъй като телефонът ѝ не работел.След като не успял да се
свърже и с Ц., се притеснил и започнал да звъни наред на телефоните на приятели
и роднини, които му били известни.На следващия ден се свързал с дъщерята на М.-
приятелка на К., която му казала, че трябва веднага да дойде в България, защото
е станал инцидент в Крушуна, но не му обяснила точно какъв. А. и Е. пристигнали
с първия възможен полет в България на 08.11.2015 г. сутринта. М. и нейният
съпруг ги посрещнали на летището и ги откарали директно в Крушуна.Говорил с
полицай, който го допуснал до мястото на инцидента, а след това отишли при Ц. в
болницата.
Твърдят,
че К.е била на 45 години – жизнерадостна майка и съпруга. Била опората в
семейството и се грижела за семейството си всеотдайно, изключително добра и
съпричастна към проблемите и чувствата на всички. Нейната смърт сложила край на
домашния уют и щастие на тримата. Подробно описват претърпените от всеки
неимуществени вреди, душевни болки, страдания
и настъпилите в резултат на това промени в живота им.
Считат,
че случилото се е в имот, собственост на Община Летница, не може да бъде
счетено за непреодолима сила и не освобождава от отговорност ответника.
Становището
си за наличие на причинно-следствена връзка между смъртта н К.П.-М. и Й.Д. и
срутването на скалната маса ищците основават изцяло на решение № 176/15.07.2019
година по в.гр.дело № 61/2019 година на ВТАС, както и на Определение №
288/13.04.2020 г. по гр.д.№ 3859/2020 г. на ВКС и Решение № 103/27.10.2020
година по гр.дело № 3859/2019 година, които възпроизвеждат в коригираната
искова молба.
Молят,
да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника да заплати на
всеки от ищците по 300 000 лева обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
06.11.2015 година и до окончателното им изплащане.
Към
исковата молба са приложени писмени доказателства и са направени
доказателствени искания.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба от Община Летница.
Изложени
са съображения, че претенциите са допустими, но са неоснователни.
Ответникът
признава, че на основание чл.18 и чл.22 от Закона за защита на природата с цел
опазване на характерни геоморфоложки образувания, със Заповед №
РД-418/14.11.1995 г. на Министерството на околната среда (Д.в. бр. 105/1995
година) паркът е обявен за природна забележителност „Марата“ (в някои документи
е записан като „Маарата“)- карстови образувания около извора на р.Марата, кв.51
(част) от регулационния план на с.Крушуна, с площ от 5.7 ха.
Не
оспорва и че имотът е публична общинска собственост, съгласно Акт за публична
общинска собственост № 266 от 23.01.2006 година. Не се оспорва и станалия
инцидент на 06.11.2015 година на моста на екопътеката и че причината за
настъпването му е внезапно събитие- срутище, което се характеризира с обрушване
на скални маси с обем около 20-30 м3.Ответникът приема, че смъртта на К.П. е
настъпила именно при фаталното срутване на скали по екопътеката до Крушунските
водопади, собственост на Община Летница.
Основното
му възражение е, че претенциите за главници и лихви са погасени по давност, на
основание чл.110 от ЗЗД, тъй като исковата молба е подадена след изтичане на
абсолютния давностен срок от 5 години.
Моли
да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят предявените искове.
В
съдебно заседание ищците се
представляват от адвокат М.С. от САК, който поддържа предявените искове и моли
да бъдат уважени.
Община
Летница се представлява от Кмета К.Д.и адв.С.Д. ***, която от името на
доверителя си моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърлят
предявените искове.
От
събраните по делото писмени доказателства, които е допуснал и приел, в
съответствие със задължението си по чл.235 от ГПК, от преценката на становището
на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Безспорно
е, че природна забележителност „Марата“, представляваща карстови образувания
около извора на р.“Марата“, част от кв.51 от регулационния план на с.Крушуна, с
площ от 5,7 ха, е обявена като такава със Заповед № РД-418/14.11.1995 г. на
Министерство на околната среда и водите и е защитена територия. Имотът е станал
публична общинска собственост през 2006 г., според Акт № 266 от 23.01.2006 г.,
но самата екопътека е изградена пред това и Община Летница няма участие.След
актуването на имота като общински общината извършва дейности по поддържането и
възстановяването и охраната в границите на природната забележителност.
Известно
е, че на 06.11.2015 година на моста на екопътеката е настъпило внезапно
събитие- срутване на скални маси с обем около 20-30 м3, при което са затиснати
намиращите се в този момент на мястото туристи- К.П. и английският гражданин Й.Д..След
разчистване на падналите пръст и скална маса, на 08.11.2015 година са открити
телата на загиналите. По случая е образувано досъдебно производство - дознание
№ 694/2015г. на РУ на МВР-Ловеч и преписка № 2093/2015г. на Окръжна прокуратура
- Ловеч, в хода на което се установило, че непосредствената причина за смъртта
на К.М.П. е острата кръвозагуба, вследствие на травматично разкъсване на важен перенхиматозен орган- бял дроб. С
Постановление № 2093/25.05.2016 година на Окръжна прокуратура-Ловеч е
прекратено наказателното производство по дознание № 694/2015 г. по описа на РУ
на МВР-Ловеч, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.116,
ал.1,т.4,предл.3 във вр. с чл.115 от НК. В мотивите на своя акт, прокурорът е
приел, че липсват данни за престъпление по смисъла на чл.9, ал. от НК и се
касае за трагичен инцидент, за който не може да бъде вменена вина на никое
длъжностно лице.
От
приложените по делото писмени доказателства се установява, че К.М.П. е родена
на *** г. в гр.София. На 15.04.1994 година е сключила брак с А. Г.М. в
гр.Плевен, за което е съставен Акт за гр.брак № 188/15.04.1994 г. Двамата имат
две деца, родени в Англия: Ф.А.М., роден на 12 юни 1995 г. и Е.Д.М., родена на
13 юни 1999 г., което е видно от представените от ищците актове за раждане,
издадени в Административен район Лондон Бъро ъф Енфийлд, Район на регистрация
Енфийлд, подрайон Енфийлд.
От
писмо от 14.04.2021 година на директора на АШМОЛ АКАДЕМ ТРЪСТ СКУЛ се установява, че през м.март 2016 г. е била
осигурена подкрепа чрез консултации от училищен психолог на Е.М. в училището.
Проведени са били 4 срещи и сесии за периода от 01.03.2016 г.-до 21.03.2016 г.,
вследствие внезапната смърт на нейната майка.Предложени са ѝ 6
психологически сесии, фокусирани върху нейната тежка загуба.
Събрани
са по делото и гласни доказателства, чрез разпита на посочените ищците
свидетели.
Св.
Я.Ц.В.е познавал К.от близо 40 години
и е близък със семейството ѝ. Тъй като бизнесът му бил свързан с Англия,
ги е посещавал често. Не си спомня кой му се е обадил за случая в с.Крушуна, но
на следващия ден отишъл да посрещне на летището семейството на К., като не си
спомня дали и тримата са пристигнали заедно или първо Ф. и баща му, а после и
дъщеря ѝ. Когато пристигнали били в шок. А. бил вдигнал захарта и пиел
хапчета. Състоянието им било доста зле- момичето плачело непрекъснато, а
момчета- само мълчало. Разказва, че семейството е било щастливо.През 2015 г.
бизнесът им вървял добре- имали ресторант в Лондон, а К.имала отделно и магазин
за модни стоки. Твърди, че по принцип К.се е занимавала с децата, водела ги е
на училище и те са били повече привързани към нея, тъй като А. бил ангажиран
повече с бизнеса си. Според свидетеля всичко им се е отразило зле- над
10 000 паунда са дали само за ковчега, много пари им е струвало и
погребението на К.в Англия. На самото погребение всички са плачели.По отношение
на момчето Ф. има наблюдение, че е станал агресивен и е прекъснал училище, не
помага и на баща си, а дъщерята Е. е станала по-затворена и е посещавала
психолог. За съпруга на К.- А. споделя, че 2-3 години след случилото се вече не
държи ресторанта, която е бил под наем и че не иска да идва в България.Определя
отношенията между съпрузите като близки- не са се карали пред свидетеля и са си
гледали децата отговорно.
Свидетелката
М. М.М.познава К.от 15-годишна и
двете са били близки приятелки. След като се омъжила двете продължили да
поддържат близки отношения, а свидетелката е работила в Англия и е живяла
известно време в дома им. Заявява, че семейството е водило нормален живот,
двамата са си гледали децата, Т. е бил много духовит и не е имало причини да
има психологически травми в семейството. Описва подробно начина, по който е
научила за инцидента в с.Крушуна. Помолила дъщеря си да се обади на Т., но да
не му казва какво се е случило, а само че има инцидент и да дойде възможно
най-бързо. Той пристигнал с дъщеря си, а синът им останал в Лондон, заради
бизнеса. Когато кацнали на летището, свидетелката обяснила на АнТ.о какво е
станало, а той се е надявал до последно, че К.ще се спаси.Детето плачело през целия път, а Т. звънял на
телефона на К.с надежда, че тя ще му се обади. Свидетелката е продължила да
контактува със семейството и след инцидента чрез своята дъщеря, тъй като не
говори английски. Е. ѝ пишела по Фейсбук, питайки защо е станало това и
какво е направила майка ѝ. Твърди, че децата преглъщат мъката си, но не
са вече като преди жизнерадостни. Описва К.като много добра майка и че е била
по-близка с децата от съпруга си, който е бил зает с бизнеса им.И двете деца са
споделяли с нея много. След смъртта ѝ Ф. е станал агресивен, а Е. с
затворила в себе си.Загубила желание за живот и не е искала да ходи на училище.Е.
споделила със свидетелката, че и баща ѝ не е добре, затова свидетелката я
окуражавала да му бъде подкрепа, тъй като той е бил с 20 години по-възрастен от
К..След смъртта на К.семейството ѝ не е идвало в България.
При
така изложените факти, могат да се направят следните правни изводи:
Предявените при условията на
активно субективно и обективно съединяване главни искове са с правно
основание чл.50, изр.първо от ЗЗД, според който за вредите, произлезли от
каквито и да са вещи, отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто
надзор те се намират. Акцесорните искове са за лихва върху главниците.
Правото
да получи обезщетение за имуществени и немуществени вреди от непозволено
увреждане имат онези лица, които са понесли такива вреди. За да се уважи искът по чл.50 ЗЗД следва да се установят
следните кумулативни предпоставки: настъпили вреди - имуществени и
неимуществени; вредите да са причинени от вещ; вещта да е собственост на
ответника и/или последният да е лице, под чийто надзор се намира вещта;
бездействие от страна на собственика и/или лицето, под чийто надзор се намира
вещта; причинна връзка между бездействието и вредите. Самото право на
собственост поглъща осъществяването на надзор по смисъла на чл. 50
от ЗЗД.Отговорността на собственика и
лицето, под чийто надзор се намира вещта, е безвиновна. Поради това поведението
на ответника е ирелевантно.
В настоящият случай ответникът не оспорва факта, че
е собственик на имота (вещта), в който е настъпил инцидентът, причинната връзка
между внезапното събитие- срутване на скални маси, които са затрупали К.М.П.,
наследодателка на ищците, и това е причинило нейната смърт. Тези факти и
обстоятелства съдът в доклада си по чл.146 от ГПК е приел за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Поради това Община Летница носи отговорност за
причинените на ищците вреди, на основание чл.50 от ЗЗД, тъй като срутището,
възникнало на 06.11.2015 г. в природната забележителност “Марата“, собственост
на общината, се дължи на свойствата и качествата на вещта.
В
тежест на ищците е да докажат твърденията си в исковата молба за претърпени
неимуществени вреди- болки и страдания и техния размер, съгласно чл.154, ал.1 ГПК.
При определяне на размера на неимуществените вреди, следва
да се приложи разпоредбата на чл.52 ЗЗД, основана на принципа за справедливост.
В Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на
ВС, което е приложимо, се съдържат указания в насока, че „понятието
"справедливост" не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осаК.вания, загрозявания и др. При причиняването на смърт от
значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди.“
При
съобразяване на горното в конкретния случай, се налага изводът, че ищците са
претърпели неимуществени вреди вследствие смъртта на К.М.П.. От показанията на
двамата свидетели, които съдът приема като добросъвестно депозирани, се
установява, че в семейството е имало разбирателство и отношенията са били много
добри.Към датата на инцидента К.е била на 45 години, дейна, работоспособна и
морална опора на всички, поела е домакинските дейности, за да облекчи живота на
близките си. Била е всеотдайна майка и съпруга, която с грижите си за децата е
допринасяла за благополучието на семейството, тъй като мъжът е бил основно
ангажиран с бизнеса, свързан с наетия ресторант
в Лондон. Поддържала е и собствен бизнес- магазин за модни стоки. След
смъртта ѝ семейството е било финансово затруднено.
Към
датата на смъртта на К., нейният син Ф. е бил на 20 години и макар и
пълнолетен, е живеел в жилището заедно с
родителите и сестра си.Загубата на неговата майка му се е отразила негативно,
тъй като, според свидетелите, той е бил привързан към нея, а след смъртта
ѝ- станал по-агресивен в поведението си. Не се доказва изложеното в
уточнителната молба, че се е отказал от желанието да учи в колежа поради
дълбока депресия, както и че получил обсесивно-компулсивно разстройство и
хранително разстройство, че имал епизоди на самоубийствени мисли и често искал
да се самонарани. Дори най-близките приятели на семейството не споменават подобни
прояви.
По
същото време дъщерята на К.–Е. е била на 16 години и връзката с майка ѝ е
била близка поради възрастта и необходимостта да споделя емоционалните си
преживявания като тийнейджър, да черпи житейски опит и съвети от нея при своето
физическо и духовно израстване.Наложило ѝ се да се сблъска с битовите
проблеми и семейни задължения по-рано, станала затворена, според свидетелите.
От писмените доказателства- писмо от 14.04.2021 година на директора на АШМОЛ
АКАДЕМ ТРЪСТ СКУЛ се потвърждава, че по
отношение на Е.М. през м.март 2016 г. е била осигурена подкрепа чрез
консултации от училищен психолог, като от предложените 6 психологически сесии
за преодоляване на психическата травма от загубата на майка ѝ, са
проведени 4 срещи и сесии за периода от 01.03.2016 г.-до 21.03.2016 г. Други писмени доказателства в подкрепа на
твърдението, че страда от параноя, мигрени, безсъние, дефицит на вниманието с
хиперактивност,всякакви страхове и несигурност, също няма представени.
По
отношение на ищеца А.М. съдът приема, че в семейните отношения той е разчитал
на помощта на съпругата си, за да осигурява доходите в семейството. Според св.
Велев отношенията им били близки, нормални. Тъй като тя е поемала ежедневните
грижи за дома, след смъртта ѝ той трудно се справял с домакинството и
издръжката на семейството. Имал и здравословни проблеми, но няма ангажирани
доказателства относно тяхното естество и времето, когато са се проявили.
Като
съобрази изложените по-горе обстоятелства, както и внезапността на смъртта на К.П.,
обществено-икономическите условия в страната към момента на увреждането- 2015
г., (различаващи се значително от настоящите), намира за адекватен паричен
еквивалент на претърпените от ищците неимуществени вреди сумите от по 100 000
лева на всеки от тях. За разликата над този размер и до предявения- от по
300 000 лв. за всеки от ищците претенциите следва да се отхвърлят, тъй
като липсват предпоставки за определяне на по-висок размер на неимуществените
вреди, които съдът счита, че не надхвърлят обичайните за подобни случаи.
В
отговора на исковата молба ответникът е въвел възражение за погасяване по
давност на претенциите.Излага съображения, че началото на погасителната давност
по исковете за заплащане на обезщетение за вреди от непозволено увреждане е започнала
да тече на 06.11.2015 г., и тъй като исковата молба е предявена на 09.11.2020
г., то давностният срок от 5 години, регламентиран в чл.110 от ЗЗД, е изтекъл.
По
този въпрос се е произнесъл Върховния касационен съд с Определение №
85/11.05.2022 г. по ч.гр.дело № 571/2022 година , с което е отменил определение
№ 505 от 28.10.2021 г. по ч.т.д.№ 396/2021 г. на АС- гр.Велико Търново и
потвърденото с него определение № 260095 от 02.06.2021 г. по гр.д.№ 626/2020 г.
на ОС-Ловеч, с което производството по делото е спряно, на осн. чл.290,
ал.1,т.4 ГПК до приключване с влязъл в сила акт на производството по гр.д.№
881/2021 г. на РС-Ловеч и върнал делото за продължаване на производствените
действия. В мотивите на отменителното определение ВКС е приел, че след като
исковата молба по чл.50 ЗЗД е подадена по електронен път на 06.11.2020 г., до
края на двадесет и четвъртия час, то към този момент не е изтекъл срокът по
чл.110 ЗЗД, дори да се установи, че смъртта на наследодателката на ищците е настъпила
на 06.11.2015 г. и дори да се приеме, че погасителният давностен срок в случая
тече от 06.11.2015 г. (датата на смъртта), а не от 08.11.2015 г. (датата на
откриване на тялото на починалата, до който момент фактът на настъпилата смърт
не е бил установен и известен на пострадалите). В мотивите е прието също, че
подадената по електронен път искова молба е годна валидно да сезира съда, дори
подаването ѝ да е станало преди влизане в сила на новата редакция на
чл.62, ал.2 ГПК (ДВ,бр.110/29.12.2020 г., в сила от 30.06.2021 г.). По аргумент
от чл.294,ал.1,изр.второ от ГПК указанията на Върховния касационен съд по
прилагането и тълкуването на закона са задължителни за съда, на който е върнато
делото. Ето защо възражението за погасяване, поради изтичане на предвидената в
чл.110 ЗЗД 5-годишна давност, на претенциите за обезщетение за неимуществени
вреди е неоснователно.
Ищците
са поискали присъждане на законна лихва върху
претендираните главници от датата на произшествието – 06.11.2015 г. до
окончателното плащане на обезщетението.
При
неизпълнение на парично задължение, обезщетението в размер на законната лихва
по чл.86 ЗЗД е акцесорно спрямо главното задължение и се дължи от деня на
забавата.При задължение от непозволено увреждане лихвата се дължи от деня на
увреждането- чл.84, ал.3 ЗЗД. В Постановление № 2 от 21.12.1981 г. на Пленума на ВКС се приема, че срокът, в
който се погасяват лихвите за вземания от непозволено увреждане е тригодишен
(чл.111,б.“в“ от ЗЗД). Съобразявайки тези указания и възражението на ответника
за изтекла погасителна давност, в настоящия случай лихвите върху главниците
следва да се присъдят считано от 06.11.2017 година, а за периода от 06.11.2015
г. до 05.11.2017 г. претенциите следва да се отхвърлят като неоснователни,
поради погасяването им по давност.
Ищците
са освободени от заплащане на такси и разноски по делото, съгласно чл.83,
ал.1,т.4 ГПК.Представили са договори за правно обслужване, в които е вписано,
че всеки от тях е заплатил на адвокат М.С. възнаграждение в размер на
5 000 евро за процесуално представителство по делото, общо 15 000 евро
(които съответстват на 29337.45лева), съгласно списък по чл.80 ГПК (стр.146).
Пълномощникът на ответника- адвокат Д. е направила възражение за прекомерност
на адв.хонорар. Не е представила доказателства относно заплатеното от Община
Летница адвокатско възнаграждение.
Съдът
намира за основателно възражението на ответника за прекомерност на адвокатския
хонорар, който ищците са заплатили на пълномощника си, поради това, че делото
не се отличава с фактическа и правна сложност (ответникът е признал фактите във
връзка с инцидента), поради което и на основание чл.78,ал.5 ГПК размерът на
това възнаграждение следва да бъде намален, съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки чл.7,ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на възнаграждението е
общо 19 530.00 лева (9985.53 евро).
С
оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищците разноски по делото общо в размер на 6510 лева (по
2176.66 лева на всеки или 1112.91 евро), съразмерно с уважената част от
исковете.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва
да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд държавна такса върху уважената
част от исковете в размер на 12 000 лева.
Воден
от гореизложените мотиви, Ловешкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на
основание чл.50 вр. чл.52 и чл.86 ЗЗД ЗЗД, Община
Летница, с адрес: гр.Летница п.к.5570, област Ловеч,
ул.“бул.България“ № 19 да заплати на Ф.А.М., Британски гражданин, роден на *** г. в гр.Лондон, съдебен адрес:***, чрез
адвокат В.Д. сумата 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от смъртта на
неговата майка К.М.П.- М., настъпила в резултат на срутище, станало на 06.11.2015
година в природна забележителност „Марата“ с.Крушуна, собственост на Община
Летница и стопанисвано от нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2017
година и до окончателното ѝ изплащане, като за разликата над този размер
и до предявения- 300 000 (триста хиляди) лева, както и за лихва, считано
от 06.11.2015 г. до 05.11.2017 г. -ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на
основание чл.50 вр. чл.52 и чл.86 ЗЗД ЗЗД, Община
Летница, с адрес: гр.Летница п.к.5570, област Ловеч,
ул.“бул.България“ № 19 да заплати на Е.Д.М., родена на *** г. в гр.Лондон, съдебен адрес:***, чрез адвокат В.Д.
сумата 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от смъртта на нейната майка К.М.П.- М.
в резултат на срутище, станало на 06.11.2015 година в природна
забележителност „Марата“ с.Крушуна, собственост на Община Летница и
стопанисвано от нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2017
година и до окончателното ѝ изплащане, като за разликата над този размер
и до предявения- 300 000 (триста хиляди) лева, както и за лихва, считано
от 06.11.2015 г. до 05.11.2017 г. -ОТХВЪРЛЯ
исковете, като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА, на
основание чл.50 вр. чл.52 и чл.86 ЗЗД ЗЗД, Община
Летница, с адрес: гр.Летница п.к.5570, област Ловеч,
ул.“бул.България“ № 19 да заплати на А.Д.М., роден на *** г. в гр.Лондон, съдебен адрес:***,
чрез адвокат В.Д. сумата 100 000 (сто хиляди) лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди- болки и страдания, претърпени от смъртта на
неговата съпруга К.М.П.- М., настъпила в резултат на срутище, станало на 06.11.2015
година в природна забележителност „Марата“ с.Крушуна, собственост на Община
Летница и стопанисвано от нея, ведно със законната лихва върху нея, считано от 06.11.2017
година и до окончателното ѝ изплащане,
като за разликата над този размер и до предявения- 300 000 (триста хиляди)
лева, както и за лихва, считано от 06.11.2015 г. до 05.11.2017 г. -ОТХВЪРЛЯ исковете, като неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78,ал.1 и ал.5 ГПК,
Община
Летница, с адрес: гр.Летница п.к.5570, област Ловеч,
ул.“бул.България“ № 19 да заплати на Ф.А.М., Британски гражданин, роден на *** г. в гр.Лондон, разноски по делото
в размер на 2176.66 (две хиляди
сто седемдесет и шест и 0.66) лева (съответстващи на 1112.91 евро) съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 и ал.5 ГПК, Община Летница, с адрес: гр.Летница
п.к.5570, област Ловеч, ул.“бул.България“ № 19 да заплати на Е.Д.М., родена на *** г. в гр.Лондон, разноски по
делото в размер на 2176.66 (две
хиляди сто седемдесет и шест и 0.66 ) лева (съответстващи на 1112.91 евро)
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 и ал.5 ГПК, Община Летница, с адрес: гр.Летница
п.к.5570, област Ловеч, ул.“бул.България“ № 19 да заплати на А.Д.М., роден на *** г. в гр.Лондон, разноски по делото
в размер на 2176.66 (две хиляди
сто седемдесет и шест и 0.66 ) лева (съответстващи на 1112.91 евро) съразмерно
с уважената част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Община
Летница, с адрес: гр.Летница п.к.5570, област Ловеч, ул.“бул.България“
№ 19, да заплати по сметка на Ловешкия окръжен съд, държавна такса в размер на
12 000 (дванадесет хиляди) лева.
Решението може да се обжалва пред
АПЕЛАТИВЕН СЪД- ВЕЛИКО ТЪРНОВО в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: