№ 1
гр. гр.Несебър, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четирИ.десети декември през две хиляди двадесет и
втора годИ. в следния състав:
Председател:Сияна Ст. Димитрова
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Сияна Ст. Димитрова Административно
наказателно дело № 20222150200999 по описа за 2022 годИ.
Производството е по реда на Раздел V от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по жалба от „Д... ****“ ЕООД, ЕИК 2055*****, със седалище и
адрес на управление: гр. Я., ул. "Г.И."№**, вх.*, ет.*, ап.**, представлявано от
управителя – Г. М. Й., срещу наказателно постановление № 02-2200182/30.09.2022 г.
на директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Б., с което на жалбоподателя, на
основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 4 и чл. 416, ал. 8 от Кодекса на труда КТ/,
за извършено нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ, при условията на повторност, е
наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева.
Жалбоподателят излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление, поради противоречие с материалния закон и допуснати
съществени процесуални нарушения. Твърди, че нарушението не е умишлено, а
поради допусната грешка при изписване на презиме и фамилия, подадената справка до
НАП е била върната. Заявява, че поради профилактика на електронните системи на
НАП справката за приети и отхвърлени уведомления се забавила, но за лицето З.Я.Х. са
били начислявани и заплащани осигуровки. При изложените доводи се моли за отмяна
на наказателното постановление. Ангажира писмени доказателства.
В проведено по делото открито съдебно заседание, жалбоподателят не се
представлява.
Насрещната страна по жалба – директора на дирекция „И.П.Т.” – Б., чрез
процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата
пред съда, в съдебно заседание. Развива подробни мотиви в подкрепа на тезата си, а
именно за доказаност на нарушението по безспорен начин и обоснованост на
обжалвания акт. Моли, обжалваното постановление да бъде потвърдено с крайния
съдебен акт като законосъобразно и правилно. Не сочи нови доказателства.
Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
1
Процесната жалба е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на жалбоподателя,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
На 31.05.2022 г., в 12,15 часа, в обект - Бистро, находящо се в гр. Н., к.к.С.б., кв.
К. №***, стопанисван от жалбоподателя “Д... ****” ЕООД, била извършена проверка
от служители на ДИТ - гр. Б., сред които и свидетеля И. Д. – главен инспектор.
Свидетелят Д., заедно със свой колега, влезли в бистрото, попитали за управител на
стопанисващото дружество и след като установили, че присъства се легитимирали и
започнали проверка в обекта. Установени били присъстващите в обекта лица, сред
които и З.Я.Х., ЕГН **********, която към момента на проверката извършвала
дейност като „мияч, съдове /ръчно/“ – миела посуда в кухнята. В предоставена за
попълване от проверяващите справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл. 402, ал. 2 от КТ, Х.
собственоръчно декларирала, че работи в дружеството на длъжност „миячка“ от м.
април 2022 г., с работно време от 08,00 ч. до 16,00 ч., два почивни дни седмично, 30
минутна дневна почивка и срещу трудово възнаграждение от 800 лева. На управителя
на дружеството-жалбоподател била връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК за
представяне в ДИТ – Б. на изискани документи. Документи били представени от
управителя на дружеството в ДИТ – Б. на 08.06.2022 г. и 23.06.2022 г., като след
проверката им на 23.06.2022 г. било установено, че З. Х. има сключен трудов договор с
жалбоподателя за длъжността “мияч съдове ръчно” от 31.05.2022 г., но същият,
съгласно представена от работодателя справка, е регистриран е НАП – Б. на 02.06.2022
г. – след датата на проверката в обекта. Съгласно представени от работодателя работни
графици, З. Янкова е включена още от началото на м.май 2022 г. Констатациите на
проверяващите са били обективирани в протокол от проверка № ПР2217380/23.06.2022
г., връчен на същата дата на пълномощник на жалбоподателя, като въз основа на същия
свидетелят Д. съставила АУАН № 02-2200182/23.06.2022 г. за допуснато нарушение на
чл. 63, ал. 2 от КТ, получен от пълномощника на жалбоподателя 23.06.2022 г. без
вписани възражения. Въз основа на АУАН е издадено и процесното НП, предмет на
проверка в настоящото производство.
От представени 4 броя наказателни постановления №№ 02-0003718/04.08.2021
г.; 02-0003719/04.08.2021 г.; 02-0003753/04.08.2021 г. и 02-0003754/04.08.2021 г. на
директора на ДИТ – Б. и след извършена служебна справка с Единната информационна
система на съдилищата се установи, че жалбоподателят е бил санкциониран с всяко от
тях за отделни нарушения на чл. 63, ал. 2 от КТ, като след съдебна ревизия посочените
постановления са влезли в законна сила като изменени в частта досежно размера на
наложената санкция, съответно на 14.12.2021 г., 17.12.2021 г. и 22.01.2022 г.
Посочената фактическа обстановка се установява безпротиворечиво от всички
събрани по делото доказателства – в това число и писмените такива /протокол №
ПР2217380/23.06.2022 г. от извършена проверка; АУАН № 02-2200182/23.06.2022 г.;
призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК; справка-декларация на осн. чл. 402, ал. 1, т. 3 и чл.
402, ал. 2 от КТ на З. Х.; трудов договор № 18/31.05.2022 г.; справка за приети и
отхвърлени уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ вх. № 28388223008650/02.06.2022 г.; 3
броя работни графици; идентификационна карта; 4 броя наказателни постановления от
04.08.2021 г.; заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”/; длъжностна характеристика на Ива Д.. Фактическата обстановка се
потвърждава и от свидетелските показания на разпитания свидетел Д..
2
От доказателствата по делото се установява в пълнота описаната по-горе
фактическа обстановка. Същите си кореспондират помежду си и съдът ги кредитира
изцяло. Впрочем и самият жалбоподател не оспорва от фактическа страна, че З. Х. е
осъществявала трудова дейност като миячка на 31.05.2022 г. в стопанисвания от
дружеството обект. С жалбата са изложени насрещни фактически твърдения, които
обаче касаят друг период. Видно от приложените съм жалбата писмени доказателства,
както и от допълнително представени такива от наказващия орган с писмо вх. №
10038/11.11.2022 г. по делото /л. 45-47 от делото/, действително жалбоподателят е
подал до НАП уведомление за З. Х., която е била върната, поради грешка съгласно
справка от 03.02.2022 г. Независимо от това обаче, посочената справка касае дата,
предхождаща датата на сключване на относимия към проверката трудов договор от
31.05.2022 г., като това обстоятелство се уточнява и в писмо на НАП, ТД Б., Офис Я., с
която е посочено, че на 03.02.2022 г. е било подадено уведомление от жалбоподателя
по електронен път за сключен с Х. трудов договор от 03.02.2022 г. и за длъжност
„помощник кухня“, което е било отхвърлено. Поради изложеното, съдът не изгражда
фактическите си констатации въз основа ангажираните с жалбата писмени
доказателства, като неотносими към процесното нарушение. Неотносими се явяват и
ангажираните от жалбоподателя 4 броя справки с НАП за декларирани данни от
осигурител, видно от които З. Х. е била осигуряван от „Д... ****“ ЕООД за целите
месеци май и юни 2022 г. при осигурителен доход от 710 лева. Следователно, за съда
се налага извода, че констатираното полагане на труд от З. Х. с обжалваното
постановление в деня на проверката е било в установеното по трудов договор от
31.05.2022 г. работно време и в посочения първи работен ден.
От друга страна именно представените от жалбоподателя писмени доказателства
удостоверяват, че трудовият договор от 31.05.2022 г. с лицето е сключен и регистриран
е НАП след извършената проверка в обекта – на 02.06.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Настоящият съдебен състав, като инстанция по същество и след извършена
проверка за законност, констатира, че при издаване на обжалваното наказателното
постановление не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които
да обуславят неговата отмяна. Същото е издадено от компетентен орган /оправомощен
да издава НП със заповед № З-0693/15.08.2022 г. на изпълнителния директор на ИА
„ГИТ”/ и в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени и императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН,
като не се установяват допуснати съществени процесуални нарушения в хода
административнонаказателното производство, които да влекат отмяна на
постановлението.
Не се констатират необоснованост, непълнота при посочване на нарушението и
материална незаконосъобразност, които да водят до извод за отмяна на обжалваното
наказателно постановление. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по
чл. 63, ал. 2 от КТ, съгласно която разпоредба работодателят няма право да допуска до
работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. Сред
документите по ал. 1 е копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3, заверено от
териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. От фактическа
страна по делото се установява, че З. Х. е била допусната от работодателя „Д... ****“
ЕООД до работа на 31.05.2022 г. в 12,15 часа. Наред с това безспорно се установява, че
уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ е било заверено от органите на НАП едва на
02.06.2022 г. Налага се извод, че от фактическа страна по делото е доказано, че на
посочената в НП дата Х. била допусната до работа и осъществявала трудови функции в
3
кухнята на процесния обект - Бистро, без да й е представен един от документите по чл.
63, ал. 1 от КТ - заверено копие от уведомлението за сключен трудов договор, т.е. по
делото се доказва формалното извършване на вмененото с обжалваното НП
нарушение. Разпоредбата на чл. 62, ал. 3 от КТ предвижда задължение за работодателя
в тридневен срок от сключване на трудов договор да го регистрира в НАП.
Дружеството - жалбоподател е спазило този тридневен срок, но в случая НП е издадено
за неизпълнение на задължението на работодателя да не допуска до работа служител
преди да са му връчени съответните документи. В законоустановения тридневен срок
работодателят следва да регистрира трудовия договор и докато тази регистрация не е
осъществена и не е връчено на служителя заверено уведомление, работодателят не
следва да допуска работника да полага труд.
За извършеното нарушение на чл. 63, ал. 2 от КТ законодателят, с разпоредбата
на чл. 414, ал. 3 от КТ, предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 1500
лева до 15 000 лева, като с разпоредбата на чл. 414, ал. 4 от КТ, за повторно нарушение
по ал. 1 и ал. 3, се предвижда наказание „имуществена санкция“ в размер от 15 000
лева до 20 000 лева. Съгласно чл. 416, ал. 8 от КТ, нарушението е повторно, когато е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с
което нарушителят е наказан за нарушение от същия вид.
В случая, наказващият орган правилно е определил приложимата санкционна
норма – чл. 414, ал. 4 от КТ, доколкото от събраните по делото доказателства
безспорно се установи, че санкционираното нарушение е извършено в едногодишен
срок от влизане в сила на предходни наказателни постановления №№ 02-
0003718/04.08.2021 г. – в сила от 14.12.2021 г.; 02-0003719/04.08.2021 г. – в сила от
22.01.2022 г.; 02-0003753/04.08.2021 г. – в сила от 22.01.2022 г. и 02-
0003754/04.08.2021 г. – в сила от 17.12.2021 г., всички на директора на ДИТ – Б., с
които нарушителят е наказан за нарушения от същия вид – по чл. 63, ал. 2 от КТ.
Наказващият орган справедливо е наложил на жалбоподателя санкция в минималния
предвиден размер от 15 000 лева. При определяне на наказанието при условията на чл.
27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че така определеният размер на санкцията е
справедлив, тъй като липсват отегчаващи вИ.та обстоятелства и налагане на наказание
над предвидения в закона минимум би било необосновано и несъответно. С така
наложеното наказание в размер на 15 000 лева се постигат целите, предвидени в чл. 12
от ЗАНН - да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция
за въздействие върху обществото.
С оглед изложеното обжалваното наказателно постановление следва да се
потвърди изцяло, като законосъобразно и правилно.
При този изход на спора, в полза на наказващия орган следва да се присъди
поисканото юрисконсултско възнаграждение, определено от съда, на основание чл.
63д, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН и по правилата на чл. 37 от Закона за правната помощ и чл.
27е от Наредба за заплащането на правната помощ, в рамките от 80 лева до 150 лева. С
оглед фактическата и правна сложност по делото, съдът достигна до извод, че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия
орган следва да се определи възнаграждение в размер на 150 лв. Посочената сума
следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна И.П.Т.”, доколкото
последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което прИ.длежи ДИТ Б.
/като териториално поделение/ – арг. от чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16,
ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция „Главна И.П.Т.“ вр. пар. 1, т.
6 от ДР на АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският
районен съд
4
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 02-2200182/30.09.2022 г. на
директора на дирекция „Инспекция на труда“ – гр. Б., с което на „Д... ****“ ЕООД,
ЕИК 2055*****, със седалище и адрес на управление: гр. Я., ул. "Г.И."№**, вх.*, ет.*,
ап.**, представлявано от управителя – Г. М. Й., на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 4 и чл. 416, ал. 8 от Кодекса на труда КТ/, за извършено нарушение на чл. 63,
ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция“ в размер на 15 000
/петнадесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА „Д... ****“ ЕООД, ЕИК 2055*****, на основание чл. 63д, ал. 4 и ал. 5
от ЗАНН да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 150 /сто и
петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски - юрисконсултско
възнаграждение, с оглед изхода на делото.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - гр. Б. в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
5