Решение по дело №83/2023 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 149, ал. 5 във вр. с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е жалба от Н.Д.Й., ЕГН-**********,***, действаща чрез упълномощен адв. Н.Й., съдебен адрес: ***, против Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община-Разград за одобряване на изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв.91 по плана на гр.Разград по отношение на поземлен имот с идентификатор 61710.505.2400 по одобрената кадастрална карта на града, за който имот е отреден парцел № ХVI-2400 в кв.91 по действащия ПУП-ПР на гр.Разград, като се иска обявяване на нищожност на оспорения административен акт. Поддържат се съображения, че жалбоподателката, като съсобственик на имота, не е участвала в административното производство по издаване на оспорвания административен акт, като е била представлявана по пълномощие от лице, което не е притежавало представителна власт, респ. оспореното изменение на ПУП-ПРЗ на гр.Разград е извършено без нейното знание и съгласие. Изложени са и съображения за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби в административното производство, което е довело до накърняване правата на жалбоподателката и неточно отразяване на обема на собственост на заинтересованите лица – съсобственици на процесния имот, съобразно правото им на собственост по притежавания от тях документ, при обособяване на имотите с допуснатото изменение на плана. Претендира за присъждане на деловодни разноски.

Ответникът – Кмет на Община - Разград чрез упълномощен процесуален представител, представя писмен отговор, като оспорва жалбата като недопустима и неоснователна. Счита, че не са налице сочените основания за нищожност на оспорения акт, поради което се поддържат съображения за просрочие на жалбата, обосноваващо нейната недопустимост, а по същество - и за нейната неоснователност. Ответната страна приема, че жалбоподателката е била надлежно представлявана при провеждане на административната процедура, която е протекла съответно със знанието и съгласието на оспорващото лице. В съдебно заседание упълномощеният юрисконсулт поддържа същите съображения, като заявява претенция за заплащане на юрисконсултско възнаграждение.

Писмен отговор е постъпил и от заинтересованата страна Я.Х.Я. ***, като счита жалбата за допустима, но я оспорва като неоснователна. Поддържат се съображения, че пълномощникът на жалбоподателката е представлявал същата в хода на проведеното административно производство, съобразно предоставените права по пълномощие и същата е знаела за провежданата процедура, предприета за уреждане на границите на съсобствен имот и образуване на два отделни имота в общ интерес на съсобствениците. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа същите съображения, като претендира за отхвърляне на оспорването и заявява искане за заплащане на разноски.

Окръжна прокуратура – Разград, редовно уведомена, не изпраща представител и не ангажира становище по жалбата.

Административен съд – Разград, като съобрази доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства приема, че жалбата, с която се иска прогласяване на нищожност на Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община-Разград е допустима по следните съображения:

- съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 5 от АПК искането не е ограничено със срок и

- жалбоподателката е заинтересовано лице по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ, като собственик на имот, който е предмет на ПУП-ПРЗ, одобрен с оспорената заповед.

За да се произнесе по същество на жалбата Административен съд - Разград приема за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 170, том 1, per. № 1075, дело № 107 от 17.05.2017 г. по описа на Нотариус Р. К., рег.№ 380 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Разград, жалбоподателката Н.Д.Й. е придобила собственост на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор 61710.505.2400 по КККР на гр. Разград, находящ се в гр. Р., ул. „*****“ № **, целият с площ 765 кв.м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана и с начин на трайно ползване: ниско застрояване, заедно с реално построената в имота сграда с идентификатор 61710.505.2400.1., със застроена площ от 67,50 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна.

Заинтересованата страна - Я.Х.Я. е съсобственик на същия имот, като с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 159, том V, per. № 10084, дело № 777 от 27.10.2006 г. на Нотариус В. Т., рег.№ 312 на Нотариалната камара и с район на действие РС-Разград, т.2, е придобил 368/735 идеални части от дворното място, цялото с площ от 735 кв. м., представляващо парцел № XVI-2400 в кв. 91 по плана на гр. Разград, одобрен със Заповед № 433/1997 г., находящ се в гр. Р., ул. „*****“ № **.

С оспорената в настоящото производство Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община-Разград, на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ (в относимата редакция от ДВ бр. 13 от 2017 г.) и Решение № VII по Протокол № 12 от 17.08.2017 г. на Общински експертен съвет по устройство на територията (ОЕСУТ) в община Разград, е одобрено изменение на плана за регулация и застрояване на част от кв.91 по плана на гр.Разград, ЕКАТТЕ 61710, като е заличен парцел № ХVI-2400 и от него са образувани урегулирани поземлени имоти (УПИ) с №№ ХVI-7366 и XXVII-7365, като са поставени вътрешните и външните им регулационни линии по одобрените кадастрални граници на имотите и по зелена линия между тях, по зелени щрихи, поправки и надписи, със застрояване в тях, съгласно приложените проекти, представляващи неразделна част от заповедта.

В мотиви за издаването на акта е посочено, че съсобственици на поземления имот, който по одобрената кадастрална карта на гр.Разград е с идентификатор 61710.505.2400, са Я.Х.Я. и Н.Д.Й., като кадастралните граници на имота не съвпадат с регулационните, което налага изменение на регулационния план на града, одобрен със Заповед № 1013/31.12.1971г. на министъра на Министерство на архитектурата и благоустройството. В тази връзка е направено Искане вх.№ 103-04-10594 от 24.07.2017г. от двамата съсобственици за изменение на плана за регулация, като от посочения парцел № ХVI-2400 се образуват два броя нови урегулирани поземлени имоти (УПИ) с №№ ХVI-7366 и XXVII-7365, като вътрешните и външните им регулационни линии се поставят по одобрените кадастрални граници на имотите и по зелена линия между тях, съгласно приложения проект, както и да се измени плана за застрояване, одобрен със Заповед № 1012/31.12.1971г. на същия министър, като се одобри план за застрояване в имотите, съгласно инвестиционните намерения на собствениците.

С предходна Заповед № 03-05-8780 от 03.07.2017г. на Кмета на Община-Разград, издадена във връзка с Искане вх.№ 103-05-8780 от 30.06.2017г. на Я.Х.Я. и Н.Д.Й., на основание чл. 44, ал. 1, т. 13 от ЗМСМА и чл. 135, ал. 3 във вр. с чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, е допуснато изработването на проект за изменение на ПУП – план за регулация и застрояване (ПРЗ), одобрен със Заповед № 1013 от 1971г., който да обхване процесния парцел № ХVI, имот № 2400, номер по КК 61710.505.2400, в кв. 91 по плана на гр.Разград, като се разрешава на заявителите да възложат за своя сметка изработването на проект за изменение на плана.

В тази връзка са възложени и съответно изработени Проект за изменение на ПУП – ПР (план за регулация) с изпълнител „ГЕО-5“ ЕООД-гр.Разград, представлявано от управител инж. Д.Ф. (л.87-л.114 от делото) и Проект за изменение на ПУП-ПЗ (план за застрояване) с проектант арх. Р.Д. (л.118-128 от делото).

В изготвеното Предложение на инж. Д.Ф. за изменение на ПУП-ПР, ведно с изготвена Скица към него (л.114), е отбелязано, че се запазва действащата улична регулация на кв. 91 по плана на гр.Разград, като процесният поземлен имот 61710.505.2400 се намира в южната част на квартала и е с лице към ул.“*******“. За урегулирането на парцел ХVI-2400 се предава към него част от поземлен имот 61710.505.2704, а от поземлен имот 61710.505.2400 се предават части към парцел ХVII-2400 и към парцел ХVII-2399, като предаваемите части не са придобити към момента на изготвяне на проекта. С предложението за изменение на ПР се прокарва вътрешна регулационна граница между парцел ХVI-2400 и парцел ХVII-2400 по съществуващата кадастрална граница между поземлен имот 61710.505.2400 и поземлен имот 61710.505.2704; прокарва се вътрешна регулационна граница между парцел ХVI-2400 и парцел ХVII-2399 по съществуващата кадастрална граница между поземлен имот 61710.505.2400 и поземлен имот 61710.505.2710 и се заличават дворищнорегулационните линии в участъците, където не съвпадат кадастралните и регулационните граници, с които се образуват цитираните горе парцели; прокарва се вътрешно-регулационна граница, с която се разделя поземлен имот 61710.505.2400, парцел ХVI-2400 на два самостоятелни УПИ с нови идентификатори, съгласно Удостоверение № 25-48802 от 20.06.2017г. на СГКК-гр.Разград и които по размери и площ отговарят на изискванията при урегулиране на поземлени имоти, съгласно чл. 19 от ЗУТ. Същите са с проектни номера УПИ ХVI-7366 с площ от 407 кв.м. и УПИ ХVII-7365 с площ от 358 кв.м., като надписите и поправките са направени със зелен цвят – зелени линии и зелени щрихи за вътрешната регулация върху изработената скица на предложение за изменение на ПР. В същото предложение е обсъдено, че съгласно предварителен договор за продажба на недвижим имот от 21.06.2017г., Н.Д.Й. продава правото на собственост върху 24 кв.м. от поземлен имот 61710.505.2400.

В изготвеното Предложение на арх. Р.Д. за изменение на ПУП-ПЗ, ведно с изготвена Скица към него (л.128), е отбелязано, че се изготвя на база заявление на възложителя, съгласно чл. 135 от ЗУТ, на основание чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от същия закон, като се отнася за поземлен имот 61710.505.2400 - парцел ХVI-2400 да се образуват два урегулирани поземлени имота - УПИ ХVI-7366 и УПИ ХVII-7365. Устройствената зона, в която попадат имотите е тип Жм (жилищна с малка височина, плътност и интензивност на застрояване), като планът за застрояване е изготвен с ограничителни и задължителни линии на застрояване. Същият предвижда свързано застрояване в УПИ ХVI-7366 и УПИ ХVII-7365. Предвижда се жилищното застрояване да бъде на 11 метра от уличната регулационна линия, както и свързано застрояване на гаражи за двата имота пред жилищното застрояване на самата улично-регулационна линия. Гаражите в УПИ ХVI-7366 се блокират до калканната стена на съществуващото допълващо застрояване в съседния УПИ ХV-2401. Режимът на застрояване е даден в таблица и матрица към плана. Показани са максимално допустимите плътност и интензивност на застрояване и минималната озеленена площ.

Във връзка с обсъждания проект за изменение на ПУП-ПРЗ е изготвено на основание чл. 135, ал. 4, т. 1 във вр. с чл. 134, ал. 2, т.2 от ЗУТ и Становище на Гл.архитект на Община-Разград – арх. П. С., с което постъпилото искане вх.№ 103-05-8780 от 30.06.2017г. на Я.Х.Я. и Н.Д.Й., е прието за законосъобразно.

Не се спори между страните, че при изготвянето и подписването на всички документи във връзка с предприетата процедура по изменение на ПУП-ПРЗ относно процесния съсобствен имот, заявителката Н.Д.Й. е била представлявана, респ. подписвана чрез пълномощник – нейната майка, а именно свидетелката С.Г.Й..

За изработения проект за ПУП-ПРЗ на част от кв. 91 относно новообразуваните УПИ ХVI-7366 и УПИ ХVII-7365, е изготвено на основание чл. 128, ал. 3 и ал. 5 във вр. с чл. 136 от ЗУТ Обявление № 103-38-10591 от 27.07.2017г., с което се съобщава, че проектът е изложен в общинската администрация на вниманието на заинтересованите страни с оглед упражняване на правото им на възражения, предложения и искания в 14-дневен срок от съобщаването. Видно от представеното по делото Съобщение (л.78), същото удостоверява, че Н.Д.Й.  е уведомена за изготвения проект на 28.07.2017г., удостоверено с подписа на пълномощника й С.Й..

Възражения, искания и предложения не са постъпили в законния срок.

По същия начин е изготвено Обявление № 103-04-10594 от 22.08.2017г., с което на основание чл. 136 от ЗУТ е обявено одобряването на ПУП-ПРЗ с процесната Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община-Разград, като е указано правото на обжалване пред съда по реда на чл. 215 от ЗУТ от заинтересованите собственици, в 14-дневен срок от съобщаването. Видно от представеното по делото Съобщение (л.70), Н.Д.Й. е уведомена за горните обстоятелства на 24.08.2017г., удостоверено отново с подписа на пълномощника й С.Й..

В законния срок Заповедта не е обжалвана, за което е съставен от Комисия при Община-Разград Констативен протокол от 13.09.2017г. (л.66 от делото).

Представителството на Н.Д.Й. при провеждане на обсъжданата административна процедура е осъществено въз основа на представеното по делото пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание от 21.04.2017г., което е било изготвено от Н.Й. конкретно във връзка със закупуването на процесния имот, находящ се в гр.Р., на ул.“********“ № ** Същото дава права на пълномощника да закупи от името и за сметка на упълномощителката процесния жилищен имот за определена парична сума, част от която да бъде заплатена със средствата от ипотечен кредит, предоставен от УниКредит Булбанк АД, като дава и неограничени права да бъде представлявана от пълномощника пред всички юридически и физически лица, държавни и местни органи на власт, вкл. изрично изброени такива, но в рамките на учредената с пълномощното представителна власт, която пък е ограничена, съобразно нуждите, произтичащи от договорните отношения на упълномощителката с посочената банка.

Категорично се установи също, въз основа на показанията на самата свидетелка – пълномощник, че тя се е ползвала от това пълномощно за извършване на действия извън кръга на предоставените й права, но е било зачитано от служителите на съответните институции (електро- и водоснабдително предприятия), както и от общинската администрация в Община-Разград при провеждане на процедурата по изменение на ПУП-ПРЗ. Според свидетелката самата тя не е разбирала смисъла на пълномощното, нито на документите, които е подписвала, като твърди, че са й били представяни за подпис предварително подготвени, но потвърждава подписа си върху тях с уточнението, че не е знаела, че с полагането на подписи ще започне процедура по промяна на ПУП.

Същата свидетелка обяснява, че още през 2017г. Н. е знаела, че Я. е навлязъл с 23 кв. м. в нейната съсобствена част от имота, по повод на което е бил извикан на място в имота геодезист да извърши замервания и е подготвен Предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот от 21.06.2017г. Договорът бил подписан от свидетелката, в качеството й на пълномощник на Н., която по това време живеела в чужбина. С. лично уведомила дъщеря си за тази ситуация, като твърди, че Н. е разговаряла и лично с Я. по този въпрос, като постигнали уговорка, че когато тя се върне ще оправят нещата. Според свидетелката, следващото завръщане на Н. в България станало през 2020г. Същевременно дава показания, че Н. и съпругът й са били заедно, когато са водени разговори с Я. относно условията на предварителния договор и Я. заплатил в брой на Н. парична сума над хиляда лева за въпросните 23 кв.м. Въпреки, че Н. предоставила на Я. да прецени дали да плаща или не, тя взела парите и дори предложила на майка си да ги ползва за ремонта на къщата. Според С. това е станало 2016-2017г.

Малко по-различни са показанията на свидетелката М. Е. Я. – съпруга на заинтересованото лице Я.Я., която принципно потвърждава същите обстоятелства. Твърди, че именно през 2017г. са се запознали с Н. и майка й С., тъй като дотогава в имота живеел бащата на Н.. Впоследствие там заживяла Н. с приятеля си за около месец и била наясно с всичко, което се прави в имота. Тогава бил съборен оборотът и започнало ново строителство, излят бетон, като за да се извърши законно Н. изразила съгласие за разделянето на парцела. После си тръгнала за чужбина, но била съгласна майка й да извършва необходимите действия за разделянето на парцела. По този начин Я. и С. ходили навсякъде заедно, когато се подготвяли документите в общината и другите институции. Свидетелката твърди, че Н. била наясно с всичко, което се случва, тъй като непрекъснато била информирана от майка си за ходенията в Общината и не се е противопоставяла. Поддържала и пряка връзка с Я., като се чували по телефон и той също я уведомявал какво се случва във връзка с тази процедура. Дори през 2018г., при завръщане в България Н. била запозната с изготвения предварителен договор, когато лично се подписала върху него. Тогава взела и договорената парична сума за въпросните 24 кв.м., с които навлизали в нейната част от имота. След това до 2020г. не се е завръщала. Свидетелката обяснява, че впоследствие предложили на Н. да изкупят цялата нейна част от имота, но тя искала двойно повече пари спрямо тяхното предложение от 40 000 лева и така се влошили отношенията им.

В представената по делото административната преписка се съдържа копие на обсъждания Предварителен договор от 21.06.2017г., който не е подписан от жалбоподателката Н.Д.Й.. Пред съда е представен в оригинал същият договор (л.159-160 от делото), който е подписан от страните по него – продавачът Н.Д.Й., действаща чрез пълномощника си С.Г.Й. и купувачът Я.Х.Я., но съдържа и трети подпис с ръкописно изписани имената на Н.Д.Й. като автор на третия подпис. Този договор, представен в хода на делото от заинтересованото лице Я.Х.Я., не беше оспорен от другите страни по отношение на неговата истинност.

С въпросния договор Н.Й. обещава да продаде на Я.Я. правото на собственост върху 24 кв.м. от идеалната й част от процесния поземлен имот с идентификатор 61710.505.2400, заемащи границата на обособяващите се в момента неин и този на Я.Я. самостоятелни имоти, находящи се в гр.Р., ул.“******“ № **, за сумата от 1 175.51 лева (т.1). Със същия договор (т.4) страните поемат задължение за сключване на окончателен договор в нотариална форма в срок до 31.06.2027г., като продавачът декларира, че имотът е с уредени граници и няма спорове относно границите на имота (т.6).

Назначената по делото комплексна съдебно-техническа експертиза, в заключението вх.№ 163 от 30.01.2024г., изготвено от инж. Д.Т. (специалист по геодезия, фотограметрия и картография) – л.225-260 от делото, въз основа на извършените документални проучвания и измервания на място в процесния имот, изследва движението на собствеността върху имота, съобразно отразените в разписните книги/кадастрални регистри актове за собственост, индивидуализира имота, ведно със сградите в него, съобразно действалите във времето териториалноустройствени планове на гр. Разград (от 1923г., 1960г. и 1971г.) до настоящия момент, с всички промени, които имотът е претърпял в площта и неговите регулационни граници, като представя и комбинирана скица, отразяваща промените в площта и границите на имота, вследствие прилагането или неприлагането на регулационните планове и съпоставянето им с кадастралните граници на имота по действащата кадастрална карта на гр. Разград от 2008г. (Приложение 1-1 от заключението – л.244 от делото).

Обобщава, че за процесния имот не са предвиждани регулационни промени и не е претърпял такива от 1960 г. до настоящия момент по отношение на всички свои граници.

По първия кадастрален и регулационен план на града от 1923 г. (недействащ), процесният имот попада в квартал 284 и е част от имот с планоснимачен № 224, за която територия е отреден парцел с № V-224 с площ от 733 кв. м. Констатира, че по този план в границите на парцел V-224, кв. 284, няма нанесени сгради. Като съществено вещото лице отбелязва, че в плана от 1923 г. на границата между имоти с планосн. № 224 и № 225, в имот планосн. № 225 е изградена сграда. Същата е нанесена и съществува (с удължени размери в посоки югоизток и североизток) в плановете от 1960 г., 1971 г., кадастралната карта от 2008 г. и към момента на геодезичните измервания за целите на СТЕ. В община Разград няма данни за периода от 1923 г. до одобряване на следващия план през1960 г. да са заявявани и извършвани промени в частта на парцел V- 224, кв. 284.

По кадастралния и регулационен план от 1960 г. (недействащ), процесният имот е в границите на кв. 281, част е от имот с планосн. № 2400, за която част е отреден парцел XV-2400. Площта на този парцел XV-2400 е 758 кв. м. С плана за регулация не се предвижда придаване на площи към парцел XV-2400, от и за съседни имоти.

Експертизата установява, че площта в размер на 25 кв. м., която е и разликата в площите на парцела по плана от 1923 г.( 733 кв. м.) и тази по плана от 1960 г. (758 кв. м.) е заключена между североизточната дворищно регулационна граница, която е с различно местоположение по двата плана.

При действието на плана от 1960 г. са съставени два документа за собственост (нотариални актове), в които имотът е описан с площ от 760 кв. м. и са отбелязани застроените сгради в имота - паянтова жилищна сграда, дам и сеновал.

Вещото лице отбелязва, че разликата от 2 кв.м. в площта на имота, определена от СТЕ и площта посочена в нотариалните актове, е незначителна и се дължи на разликата в методите на определянето й.

По действащия кадастрален и регулационен план на гр.Разград от 1971 г., процесният имот е в границите на кв. 91, част е от имот с планосн. № 2400, за която част е отреден парцел XVI-2400, като с плана не се предвижда придаване на площи към парцел ХVI-2400, от и за съседни имоти.

При действието на този план са съставени четири документа за собственост, в които имотът е описан с площ от 735 кв.м. Сред тях са Нотариален акт № 159/2006 г. - документът за собственост на заинтересованата страна - Я.Х.Я., въз основа на който и съгласно правата, посочени в същия, т.2 - 368/735 идеални части, е изработен проекта за изменение на ПРЗ, одобрен с процесната Заповед № 893/2017 г., както и НА № 167/1988 г. – на праводателите на Я.Я..

Според експертизата площта на парцела, определена по цифров модел е 765 кв.м., а по хартиеният носител, чрез изчисляване на площи по триъгълници (един от методите използвани за определяне на площи, преди навлизане на съвременните технологии) е 757 кв. м. СТЕ уточнява, че е използван този метод, предвид това, че в нотариалните актове, съставени по данни от този план (преди одобряване на КК на гр. Разград) се сочи площ на имота в размер на 735 кв. м.

СТЕ счита, че посочената в НА № 167/1988 г. и НА № 159/2006 г. площ на имота е неправилно определена.

По кадастралната карта на гр. Разград от 2008г. площта на процесния имот с идентификатор 61710.505.2400 е 765 кв. м.

Площите на имотите, формирани в резултат на отразяване на вътрешната регулационна граница между УПИ XXVII-7365 и УПИ XVI-7366, одобрена с оспорваната Заповед № 893/22.08.2017 г. са:

- Имот с идентификатор 61710.505.7365 - 358 кв. м. и

- Имот с идентификатор 61710.505.7366 - 407 кв. м.

По данни от кадастралната карта и кадастралните регистри за имот 61710.505.2400 е съставен Нотариален акт № 170/2017 г. - документът за собственост на жалбоподателя Н.Д.Й., въз основа на който и съгласно правата, посочени в съшия - 1/2 идеални части, е изработен проекта за изменение на ПРЗ, одобрен със Заповед № 893/2017 г. Имотът е с посочена площ от 765 кв. м. - тази по КККР, а по документа за собственост на продавачите по сделката е 735 кв. м. В документа е описана собственост върху една сграда - жилищна.

В изпълнение на възложената експретна задача вещото лице извършва през м.01.2024г. геодезични измервания на границите на имота с идентификатор 61710.505.2400 със съседните му, всички те материализирани на терена и границата между новообразуваните имоти с идентификатори 61710.505.7365 и 61710.505.7366, също материализирана - отбелязани върху Приложение № 1-1 ( Комбинирана скица) към заключението – л.244 от делото.

При съпоставяне на цифровите данни от измерванията с тези от кадастралната карта, вещото лице установява, че: участък от северозападната граница между т. 1 и т. 2, цялата североизточна граница от т. 2 до т. 5 и участък от югоизточната граница между т. 5 и т. 6, както и границата (материализирана на терена) между новообразуваните имоти (от т. 3 до т. 7) в резултат на одобрения с оспорвана Заповед № 893/22.08.2017 г. ПУП – ПРЗ, са неточно нанесени в кадастралната карта.

Площта на имот с идентификатор 61710.505.2400 в заснетите съществуващи на терена граници е 755 кв. м.

Площите на новообразувани имоти са:

- Имот с идентификатор 61710.505.7365 - 354 кв. м. В имота са налични две сгради - жилищна - едноетажна със застроена площ (ЗП) 79.43 кв. м. и стопанска - едноетажна със ЗП 13,64 кв. м. и

- Имот с идентификатор 61710.505.7366 - 401 кв. м. В имота има една сграда - гараж със ЗП 109,85 кв. м.

В Приложение № 5-1 от заключението (Комбинирана скица в М 1:150) – л.259 от делото, експертизата отразява границите на процесния имот 61710.505.2400 по КК, ПР 1971 г. и геодезично заснемане на СТЕ - 2024 г. Констатира, че:

- югоизточната, югозападната и северозападната граници на имота, съществуващи на терена, и заснети от СТЕ, в рамките на допустимите отклонения указани в Наредба № РД-02-20-5 от 15 декември 2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (чл. 18), съвпадат с регулационните граници (улични и дворищни), одобрени със Заповед № 1013/1971 г. По отношение на североизточната граница е налице неточно прилагане на дворищната регулация в участъка между поземлен имот 61710.505.7365 (новообразуван) и 61710.505.2702;

- границите на имота, отразени в кадастралната карта между т. А, Б, В и Г от същото Приложение - Граници на процесния имот 61710.505.2400 по КК, ПР 1923 г., ПР 1960 г. и ПР 1971 г., не съответстват на тези съществуващи на терена и на дворищно регулационните по действащия план за регулация от 1971 г.

Според експертното заключение, одобреното с процесната Заповед № 893/22.08.2017 г. изменение на плана за регулация на парцел XVI-2400 в кв. 91, предвижда поставянето на вътрешните регулационни граници в съответствие с имотните. Т. е. след това изменение площта на УПИ XVI-2400 трябва да е 765 кв.м. и съответно всеки един от новопроектираните УПИ да е с площ 382,5 кв.м.

По одобреният проект площите са:

- УПИ XXVII-7365 - 358 кв. м., т.е. с 24,5 кв.м. по-малко от правото на собственост и

- УПИ XVI-7366 - 407 кв. м., т.е. с 24.5 кв. м. повече от правото на собственост.

При разпита в съдебно заседание вещото лице инж. Т. изразява категорично мнение, че има разминаване между кадастралните и регулационните граници, но то се дължи на обстоятелството, че е допусната грешка при изработването на кадастралната карта – невярно отразени граници, което се доказва от геодезичните измервания, извършени от експертизата. Вещото лице уточнява, че при изготвяне на заключението не е взело предвид сключения между страните Предварителен договор от 21.06.2017г., който не е придружен със скица-проект, отразяваща коя точно територия е предмет на договора, но отбелязва, че той е сключен на база невярна площ, която се получава в резултат на неправилно приложена регулация по североизточната граница по т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от обсъденото горе Приложение № 1-1 към заключението (Комбинирана скица). Счита, че процесното изменение на ПУП е одобрено при грешна кадастрална основа, от което следват натрупвания на грешки.

Заключението вх.№ 171 от 31.01.2024г. на същата комплексна експертиза, изготвено от арх. Е.Б. (л.267-270 от делото), изследва статута на съществуващите сгради в процесния имот с оглед възможността за включване в застроителния режим на новообразуваните УПИ и отговарят ли на предвижданията на ПУП - ПРЗ и установените устройствени показатели, предназначението на имота, съгласувани и одобрени инвестиционни проекти за имота. Констатира, че по нотариален акт Н.Д.Й. става собственик на едноетажна, еднофамилна жилищна сграда, със застроена площ от 67,50 кв. м (по скица - 74 кв. м), като след допълнително изграждане на склад и две покрити площадки, застроената площ нараства на 112,5 кв. м.

От Я.Х.Я. е изграден съществуващ гараж, представляващ сглобяема сграда с двускатен покрив от стоманена носеща конструкция, стоманобетонови основи и ограждащи елементи, като заема площ от 104,88 кв.м. Фасадните стени към УПИ XXVII-7365 и УПИ XV-2401 не са оформени като калкан. Гаражът е разположен на уличната регулационна линия и отстои на около 1,25 м от границата с УПИ XV-2401. Експертизата приема, че е изграден евентуално след 18.07.2017г., тъй като не е нанесен на скицата - проект № 15 - 341100 от същата дата (л.50 от преписката по делото).

Установено е, че одобреният план за застрояване не запазва съществуващия сграден фонд. Вещото лице не е установило наличието на строителни книжа - съгласувани и одобрени инвестиционни проекти и разрешения за строеж, както и протоколи за определяне на строителна линия и ниво на строеж.

Според обсъжданото заключение съществуващият сграден фонд не отговаря на предвижданията на подробния устройствен план (ПУП - ПРЗ). Одобреното изменение на ПРЗ създава недопустимо разположение на сградите - едноетажна, еднофамилна жилищна сграда и гараж. Местоположението на гаража частично съвпада с предвиденото допълващо застрояване в УПИ XVI-7366, а статутът на съществуващата жилищна сграда може да бъде променен, след изработването на нов план за застрояване при съгласие на собствениците.

При така установената фактическа обстановка Административен съд - Разград приема, че жалбата, с искане да се обяви нищожност на Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община-Разград, е неоснователна поради следните съображения:

Според съдебната практика и правната теория, при липса на законови критерии за нищожност на един административен акт основанията за това се извеждат от петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени, т.е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Респ., за да не създава правна привидност, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстрани от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:

Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта. В настоящия случай се иска обявяване нищожност на Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община - Разград, издадена на основание чл. 129, ал. 2 и чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 от ЗУТ. Съгласно чл. 129, ал. 2 от ЗУТ (в относимата редакция от ДВ бр. 13 от 2017 г.). подробният устройствен план в обхват до един квартал, а в Столичната община и в градовете с районно деление - в обхват до три квартала, както и за поземлени имоти извън границите на населени места и селищни образувания, включително за необходимите за тях елементи на техническата инфраструктура, се одобрява със заповед на кмета на общината в 14-дневен срок след приемането на проекта за подробен устройствен план от общинския експертен съвет. Заповедта се съобщава на заинтересуваните лица при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс. В настоящия случай оспорената Заповед № 893 от 22.08.2017г. е издадена именно от Кмета на Община - Разград, като по аргумент от обсъжданата разпоредба той е компетентният орган за издаването й. Предвид това, съдът прецени, че липсва основание за прогласяване нищожност на заповедта на основание липса на компетентност.

Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление. Формата е самостоятелно основание за валидно действие на административния акт и неспазването й води до недействителност на акта, чиято проявна форма (нищожност или унищожаемост) се определя от степента на порока.

Заповедта, която се оспорва с искане да се обяви за нищожна, е издадена в писмена форма, с означение на вида на акта и правните основания за издаването. Посочени са и фактическите предпоставки за издаването й, като мотивите, които я обосновават се съдържат, както в самата заповед, така и в приложените към административната преписка документи (арг. от ТР № 16/1975г. на ОС на ВС на РБ). Заповедта съдържа разпоредителна част, име, длъжност и подпис на издателя й, дата на издаване. С оглед на горното липсва основание за прогласяване нищожността на оспорения акт на това основание.

В процедурата по допускане, изработване и одобряване на процесния проект за изменение на ПУП – ПРЗ има допуснати пропуски и нарушения, но не са особено съществени до степен на нищожност. Спазени са изискванията на чл. 135 от ЗУТ (в относимата редакция от ДВ бр. 13 от 2017 г.). Административното производство е започнало по писмено заявление на заинтересовани лица по смисъла на чл. 131, ал. 2, т. 1 във вр. с ал. 1 от ЗУТ - съсобственици на имот, който е предмет на поисканото изменение на ПУП-ПРЗ. В изпълнение на издадената Заповед по чл. 135, ал. 3 от ЗУТ на Кмета на Общината, същите лица са възложили и е изработен проект за изменение на ПУП от правоспособни лица в съответните части ПР и ПЗ. Проектите са с текстова и графична част, съответстващи помежду си, като въз основа на тях е ясен обхватът, конкретно засегнатите имоти и начинът на засягане от измененията на ПР и ПЗ, които са осъществими и дават възможност за целесъобразно устройство на новосъздадените УПИ. Изменението е съгласувано и с главния архитект на общината, съобразно изискванията на чл. 135, ал. 4, т. 1 от ЗУТ. Нищожността, произтичаща от допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, каквито твърди жалбоподателката, е свързана с пълна липса и неспазване на законовите изисквания, поради което проектът е изцяло неразбираем или лишен от съдържание, което го прави несъвместим с целта на закона, за която е изработен. А в процесния случай, такъв извод не може да бъде направен.

Конкретните факти по делото установяват, че в процесния случай е предприето изменение на действащ ПУП, при което заинтересувани лица са само тези, по чиято инициатива се иска изменението и се състои в промяна на границите на определени съседни урегулирани поземлени имоти с цел постигане на съвпадение между кадастрални и регулационни граници, както и разделяне на съсобствен имот, за което съсобствениците са дали своето съгласие чрез представяне на общо заявление до общината и предварителен писмен договор за прехвърляне на собственост.

Това изменение има своето правно основание в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, според която влезлият в сила подробен устройствен план се изменя, когато е налице одобрено по надлежния ред изменение на кадастралния план, респ. когато се одобри или измени кадастралната карта в урегулирана територия, в резултат на което имотните граници на поземлените имоти не съвпадат с регулационните или е установена непълнота или грешка в кадастралната карта, използвана като основа за изработване на подробен устройствен план. Целта на изменението на ПУП - ПР е привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните.

Приложена е и особената хипотеза за изменение на ПУП-ПРЗ, която практиката определя като "доброволна регулация", имаща своето правно основание в разпоредбата на чл. 134, ал. 2, т. 6 във вр. с чл. 15, ал. 3 от ЗУТ - изменение на регулацията при съгласие на собствениците, изразено със заявление и предварителен договор за прехвърляне на собственост с нотариално заверени подписи, само по отношение на вътрешните регулационни граници (променя ПР между два УПИ).

Твърдението на жалбоподателката, че не е участвала в така обсъжданото административно производство и одобреното изменение на ПУП-ПРЗ е извършено без нейното знание и съгласие, не беше доказано в хода на съдебното производство. Напротив, фактите, установени от събраните гласни и писмени доказателства, сочат точно обратното. Анализът на свидетелските показания, преценени от съда с оглед на всички данни по делото и при отчитане на възможната тяхна заинтересованост, съгласно изискванията чл. 172 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, дава основание да се приеме, че те са еднозначни и кореспондират помежду си относно факта, че още преди предприемане на производството по изменение на ПУП-ПРЗ през 2017г. Н.Д.Й. е изразила съгласие за това и е била информирана относно обстоятелствата и всички действия, които са били предприемани във връзка с провеждането и завършването на административното производство. Категорично се доказа, че представеното по делото пълномощно не е давало права на С.Г.Й. да представлява дъщеря си в производството по изменение на ПУП, но също така категорично се установи, че действията, които майката е предприела, в качеството си на пълномощник на Н.Й. от момента на подаване на заявлението за започване на това производство до окончателното му приключване с издаването на процесната заповед и нейното съобщаване на заинтересованите страни, са били извършвани със знанието и без противопоставянето на жалбоподателката, като съсобственик на процесния имот. Самата свидетелка С.Й. потвърждава, че обсъждането на условията на предварителния договор от 21.06.2017г. е станало в присъствието на Н., а подготовката на този договор е неизменна част от необходимите действия за започване и провеждане на производството по изменение на ПУП – ПРЗ (арг. от чл. 15, ал. 3 от ЗУТ). Самото съдържание на договора (чл. 1) също показва това, предвид че установява постигнато между страните съгласие за прехвърляне на 24 кв. м. от собствената на Н.Й. идеална част от имота, заемаща границата на обособяващите се към него момент два нови самостоятелни имота, съответно на Н.Д.Й. и другия съсобственик Я.Х.Я., за което продавачът Н.Й. реално е получила от купувача и уговорената парична сума за прехвърляне на собствеността. Дори да се приеме тезата, макар и недоказана според съда, че първоначално Н. не е знаела за подготвяния предварителен договор, подписан от нейната майка, като пълномощник, то несъмнено беше установен факта, че жалбоподателката е потвърдила същия, като в един по-късен момент собственоръчно е подписала договора и тези нейни действия не бяха оспорени в хода на съдебното производство.

С оглед на всичко гореизложено, показанията на свидетелката С.Г.Й. в частта, с която се домогва да докаже, че не е разбирала смисъла на извършваните действия и подписваните от нея документи, както и да прикрие факта на информираност на дъщеря й за всички извършвани действия, предвид пребиваването й в чужбина, се възприемат от съда за неправдоподобни, респ. не ги кредитира при преценката на фактите от значение за случая.

Отделен е въпросът, че съдебната практика трайно е възприела разбирането, че липсата на съгласие за промяна на границите на УПИ с плана за регулация, както и за изменение на плана в частта, касаеща застрояването в имотите, влече извод за липса на материалноправна предпоставка за изменение на плана, относима към законосъобразността на акта, за неговата унищожаемост, а не обуславя нищожност на същия. В този смисъл са Решение № 12526 от 18.10.2017г. по адм.дело № 923/2016г. на ВАС, II о; Решение № 1594 от 6.02.2018 г. по адм. д. № 6399/2017 г. на ВАС, II о; Решение № 5565 от 27.04.2018 г. по адм. д. № 13272/2017 г. на ВАС, II о.; Решение № 13783 от 6.11.2020 г. по адм. д. № 3763/2020 г. на ВАС, II о., Решение № 4348 от 5.04.2021 г. по адм. д. № 13726/2020 г. на ВАС, II о.; Решение № 11264 от 17.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7409/2023 г., II о. и редица др.).

В настоящото производство съдът не установява основания за обявяване нищожност на оспорената заповед и по критерия "материална незаконосъобразност".

Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. Т.е. нищожност на административния акт при наличие на материална незаконосъобразност е налице, когато напълно липсват материалноправните предпоставки, предвидени в хипотезата на приложимата материалноправна норма; когато актът е лишен изцяло от законово основание; когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон, от нито един орган. Следователно, административния акт е нищожен поради противоречие с материалния закон тогава, когато разпоредените правни последици са противоположни или съществено различаващи се от предвидените в правната норма така, че се явяват нетърпими от гледна точка на правния ред. Само при описаните случаи порокът материална незаконосъобразност води до нищожност на административния акт, а във всички останали до неговата унищожаемост.

Заявените от жалбоподателката и установени в настоящото производство нарушения на материалния закон не обосноват основание за обявяване на нищожност на оспорената заповед, с оглед на изложените горе съображения.

По отношение на основанието по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, въз основа на събраните доказателства и в частност заключението на съдебно-техническата експертиза, безспорно се установи, че обективно при предприемане на процедурата по изменение на ПУП-ПР действително е имало разминаване между кадастралните и регулационните граници на процесния УПИ при наличие на влязла в сила кадастрална карта на гр. Разград от 2008г. и надлежно подадено заявление от заинтересованите собственици на имота, въз основа на които административният орган е допуснал изменение на регулационните линии по установените в кадастралната карта имотни граници.

Установената от съдебната експертиза грешка при изработването на кадастралната карта, изразяваща се в невярно отразени граници на процесния имот са относими и от значение за друго производство - по изменение на кадастралната карта, но не и при преценката относно предпоставките по чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ към момента на издаване на процесната заповед. Дори да е допусната непълнота или грешка при одобряване на кадастралната карта, административният орган е длъжен да съобрази имотната граница така, както е отразена в нея и съобразно това да постави и регулационната линия, което в случая е направено. По същия начин ирелевантни в настоящето производство са и възраженията на жалбоподателката за неточно отразяване на обема на собственост на заинтересованите лица – съсобственици на процесния имот. Едва след евентуалното одобряване на ново изменение на кадастралната карта с корекция на установеното с влязлата в сила през 2008 г. заповед положение на кадастралните граници, е допустимо и изменение на плана за регулация по същия ред.

Заявените с жалбата и установени в хода на делото пропуски във връзка с приложението на чл. на чл. 134, ал. 2, т. 6 от ЗУТ също не налагат извод за толкова тежък порок, който да обоснове нищожност на оспорената заповед за изменение на ПУП –ПРЗ.

Така, фактите по делото категорично установиха, че при предприемане на процедурата по изменение на ПУП са били пренебрегнати редица изисквания на закона, каквото е изискването за формата на предварителния договор по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ – писмена форма с нотариално удостоверяване на подписите на страните. Такава нотариална заверка е липсвала при договора от 21.06.2017г. Липсвало е изразено съгласие относно застрояването на имота и инвестиционните намерения на страните в тази насока. Нарушено е изискването на чл. 15, ал. 9 от ЗУТ, която разпоредба регламентира недопустимо изменение на план за регулация по реда на ал. 3, когато с проекта за изменение се предвижда създаване на недопустимо по закон разположение на съществуващи сгради или на разрешени строежи. Посочените нарушения, обаче, са основание за отмяна на оспорената заповед като материално незаконосъобразна (възможността, за което е преклудирана), а не за обявяване на нейната нищожност по съображенията изложени по-горе. Така в Решение № 4127 от 25.03.2014г. по адм.дело № 15507/2013г. на ВАС, съдът е достигнал до извод, че при оспорване на заповед за одобряване на план по чл. 15, ал. 3 от ЗУТ с твърдение на нищожност, не само липсата на изискуемата форма на предварителния договор, но дори и изцяло липсата на такъв договор, не представлява порок, който се отразява върху валидността на оспорената заповед.

Също и по отношение на липсващото съгласие на жалбоподателката относно предвиденото застрояване в имота й, при нежелание да го реализира във вида, в който е предвидено, то за нея съществува възможността да предприеме действия по изменение на плана, касаещ нейния имот, в който смисъл е и становището на съдебно-техническата експертиза.

Наведените основания в жалбата за отмяна на акта не са такива за нищожност, а евентуално представляват основания за отмяна на акта като незаконосъобразен – унищожаем. За съда, обаче, тази възможност за отмяна е недопустима в настоящото производство.

Оспорената заповед не е лишена от законова опора, издадена е въз основа на предвидена за това възможност в ЗУТ, не е издадена и при пълна липса на предпоставките на приложимата материалноправна уредба - чл. 134, ал. 2, т. 2 и т. 6 ЗУТ, с оглед което не са налице условията за признаване на нейната нищожност. Поради изложеното жалбата, с искане да се обяви нищожност на Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община - Разград, е неоснователна и следва да се отхвърли.

При този изход на делото, на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати на Община - Разград юрисконсултско възнаграждение в претендирания и неоспорен размер от 240.00 лева, определен съгласно чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, както и на заинтересованата страна – сумата от 500.00 лева, представляващи доказани разноски за адвокатско възнаграждение по Договор за правна защита и съдействие от 18.05.2023г.

Воден от изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 5-то от АПК, Административен съд – Разград

ОТХВЪРЛЯ оспорването по жалбата на Н.Д.Й., ЕГН-**********,***, с искане за обявяване на нищожност на Заповед № 893 от 22.08.2017г. на Кмета на Община - Разград.

ОСЪЖДА Н.Д.Й., ЕГН-**********,***, сумата от 240.00 (двеста и четиридесет) лева – направени деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.Д.Й., ЕГН-**********, ДА ЗАПЛАТИ на Я.Х.Я., ЕГН-**********, сумата от 500.00 (петстотин) лева – направени деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия:	/п/