Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 557
29.06.2023г. гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на тридесет и първи май две хиляди и двадесет и трета година в
състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Росица Чиркалева Петър
Вунов
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на
прокурор Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа
докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 675 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник група към
ОДМВР – Хасково, сектор „Пътна полиция“, против Решение №167/30.05.2022г.,
постановено по АНД №247/2022г. по описа на Районен съд Хасково, в отменителната
му част.
В касационната жалба се твърди, че решението в
обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон,
съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита
се, че от събраните по делото писмени доказателства не се доказват изложените
от жалбоподателя оплаквания относно допуснати нарушения на закона, допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неправилно приложение
на материалния закон при издаване на наказателното постановление. Сочи се, че
АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, изискуеми съгласно разпоредбите
на ЗДвП и ЗАНН. Навеждат се доводи, че процедурата по установяване на този вид
нарушения и налагането на съответните наказания са изпълнени. В тази връзка се
счита, че направените изводи на Районен съд – Хасково са неправилни и такива
при превратно тълкуване на законовите разпоредби. На следващо място се навеждат доводи, че са напълно погрешни направените
изводи от районния съд по отношение на това, че макар от обективна страна да са
налице елементите от състава на нарушението по чл.140 ал.1 от ЗДвП, то липсват
доказателства за това нарушението да е осъществено от жалбоподателя виновно,
което определя същото като несъставомерно, поради липса на субективна страна.
Сочи се, че тези факти са без значение за наличието на извършено нарушение по
чл.140 ал.1 от ЗДвП, като в тази връзка се твърди, че е налице и съдебна
практика. Счита се, че е напълно погрешен изводът на районния съд, че за да е
извършено нарушението, е необходимо да са налице и доказателства, от които може да се направи
несъмнен извод, че нарушителят бил наясно с обстоятелството, че управлявания от
него автомобил е с прекратена регистрация. Моли се за отмяна на решението на
районния съд в обжалваната част. Претендира се и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът, Ж.С.Ж., в подадена чрез пълномощник молба-становище
моли да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира направените по делото
разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково
пледира за оставяне в сила на решението на Районен съд – Хасково като правилно
и законосъобразно.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на
чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените от касатора касационни основания, а
съобразно правилото на чл.218, ал.2 от АПК извърши и служебна проверка относно
допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон,
намира за установено следното:
Касационната
жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Наказателно постановление №19-1253-002240 от
06.03.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна
полиция“ Хасково, на Ж.С.Ж., за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, е
наложена глоба в размер на 10 лева (пункт 1 от НП), за нарушение на чл.100 ал.1
т.2 от ЗДвП и на основание чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в
размер на 10 лева (пункт 2 от НП) и за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и на
основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца (пункт 3 от НП).
С Решение №167 от 30.05.2022г., постановено по АНД №247/2022г.,
Районен съд – Хасково отменя Наказателно
постановление №19-1253-002240 от 06.03.2020г., издадено от Началник група към
ОДМВР Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково, в частта, в която на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца и в частта, в която на основание чл.183
ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10 лева и потвърждава наказателното постановление
в частта, в която на основание
чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 10 лева, както и осъжда ОДМВР – Хасково да заплати на Ж.С.Ж.
сумата в размер на 300 лева – адвокатско възнаграждение за защита пред
въззивната инстанция.
За да постанови
решението, районният съд е приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са
допуснати съществени процесуални нарушения в частта на описанието на
нарушението по т.3 от НП, които водят до отмяната на НП. Не била описана
точната фактическа обстановка и обстоятелствата, при които било извършено
нарушението по т.3 от НП, а именно това по чл.140 ал.1 от ЗДвП. Не било
посочено, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя на
автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП,
както и не било посочено и кога е прекратена регистрацията. По отношение на
останалите описани нарушения в т.1 и т.2 от НП, съдът счел, че те са описани в
пълнота.
По същество съдът е
приел, че макар от обективна страна да е налице нарушение на разпоредбата на
чл.140 ал.1 от ЗДвП, то по делото не се доказвало състава на нарушението да е
осъществен и от субективна страна. В конкретния случай в представените с
административнонаказателната преписка доказателства не били приложени такива,
от които да се установи по безспорен начин, че собственикът на МПС е бил
уведомен за служебно прекратената регистрация на МПС, а тъкмо обратното –
органът сам заявявал, че това не е сторено, каквото задължение му било вменено
с разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП. Нещо повече, водачът на автомобила не
бил негов собственик, а законът не предвиждал никакви възможности за
уведомяване на трети лица, извън собствениците, за служебното прекратяване на
регистрацията на ППС, по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП.
По отношение на
нарушението по чл.100 ал.1 т.1 от ЗДвП, съдът счел, че това нарушение е
категорично доказано по делото. Правилно било определено наказанието за същото.
По отношение на
нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, съдът приел, че това нарушение не е
категорично доказано по делото. По делото се доказало, че към датата на
нарушението процесното МПС не било регистрирано, т.е. нямало как жалбоподателят
да е разполагал, носел актуално свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което е
управлявал. В случая, доколкото такова
актуално свидетелство не е било издавано, нямало как жалбоподателят да е носел такова и да го е
представил на контролния орган. Възможно било да носи старото свидетелство, но
то било невалидно, така че при това положение нямало как жалбоподателят да е
извършил нарушението по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Административен
съд - Хасково намира, че съдебното решение в обжалваната му част е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Не са налице наведените касационни основания. Изложената
от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя от настоящия състав.
Възприемат се и правните изводи на съда, като същите не следва да се
преповтарят. При спазване на процесуалните правила районният съд е събрал
необходимите и относими доказателства, които са били нужни за установяване на
фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от правна страна,
решаващият състав е изложил подробни мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление в
частта по пункт 2 и пункт 3 от същото.
Не се спори, а и се установява от събраните по делото
доказателства, че на 02.10.2019г. в 13:05 часа в гр. Хасково, по бул. *** в посока бул. *** Ж.С.Ж. е управлявал лек автомобил „Мерцедес Е 270“ с
рег. №******* и до училище ***, при
извършена проверка, водачът не представя СУМПС и контролен талон към него и
свидетелство за регистрация част втора. Установено е също, при извършена
справка, че МПС е със служебно прекратена регистрация на дата 08.05.2019г. и не
е регистриран по надлежния ред.
Действително, както е посочил и районният съд, в НП не
е посочено, че става въпрос за управление от страна на жалбоподателя на
автомобил, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143 ал.10 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства обаче се
установява по несъмнен начин, че в случая се касае за МПС със служебно
прекратена регистрация на основание чл.143 ал.10 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП, служебно
се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за
застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство.
В чл.140 ал.1 от ЗДвП е посочено, че по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места, а нормата на чл.175 ал.3 от ЗДвП
посочва, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който
управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред
или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.
Следва да се посочи, че поради обстоятелството, че са
оформени различни становища в съдебната практика на районните и
административните съдилища, е постановено Тълкувателно постановление №2 от
05.04.2023г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. №3/2022г., Първа и Втора колегия
на Върховния административен съд, съгласно което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за
движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно
превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143,
ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен
собственикът на моторното превозно средство.
С оглед разпоредбата на чл.130 ал.2 от ЗСВ,
тълкувателното постановление е задължително за органите на съдебната власт.
По делото липсват доказателства за виновно поведение
от страна на Ж.С.Ж., както е приел и районният съд. В конкретния случай не се
установи водачът Ж. към момента на проверката да е бил наясно, че управлява МПС
със служебно прекратена регистрация, т.е. не се установи същият да е бил
уведомен, че МПС е със служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона
за движението по пътищата регистрация и въпреки това да управлява същото. С
оглед наличните доказателства, Ж. не е знаел, че управляваното от него МПС е
със служебно прекратена регистрация, защото той не е бил уведомяван от органа
за това (тъй като не е собственик) и няма доказателства собственикът да го е
уведомявал.
На следващо място, относно описаното в наказателното
постановление нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП, настоящата инстанция
намира, че правилно районният съд е приел, че това нарушение не е категорично
доказано по делото.
Изложените от районния съд мотиви за отмяна на
наказателното постановление в частта по пункт 2 и пункт 3 от същото изцяло се споделят от настоящия състав,
предвид което на основание чл.221, ал.2 от АПК се препраща към тях.
Ето защо решението в обжалваната му част се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, направеното от пълномощника
на ответника искане за присъждане на разноски е основателно. Видно от
представения Договор за правна защита и съдействие (л.45), договореното и
заплатено адвокатско възнаграждение е в
размер на 500.00 лева.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №167 от 30.05.2022г.,
постановено по АНД №247 по описа на Районен съд – Хасково за 2022г., в
обжалваната му част.
ОСЪЖДА ОДМВР – Хасково да заплати на Ж.С.Ж. ЕГН **********,***,
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500.00
(петстотин) лева.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.